Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ, съединен с иск за присъждане на обезщетение за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Б. Н. твърди в исковата молба, че на 31 юли 2018 г. на път *-*при пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на лек авотмобил *, модел *с ДКН *, П.З., получила тежки травми: мозъчно сътресение, рана на ляв клепач, рана на подбедрица, подкожен емфизем, натъртвания и охлузвания по цялото тяло. Произшествието е причинено поради виновното поведение на П.З., който се движил с несъобразена скорост, за което е и признат за виновен с влязла в сила присъда на ОС – В.. З. е имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното Д..
Ищцата заявява, че е претърпяла болки и страдания, продължава да чувства дискомфорт, налагало се близките й да я подпомагат в периода на възстановяването й. След 4-дневния престой в болницата продължавала да изпитва главоболие, имала проблеми със съня, трудност при съсредоточаване, станала изнервена. С времето болките в тялото не само не отшумели, но се задълбочават. Ищцата моли да бъде осъдено ЗД „. И. да й плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв (предявен като частичен от 60 000 лв) заедно със законна лихва от 31 юли 2018 г. – датата на инцидента. Намира, че нормата на чл. 429, ал. 3 от КЗ относно началния момент на дължимост на обезщетението за забавено плащане би намерила приложение само когато застрахователят е обезщетил пострадалите доброволно. Във всички останали случаи той отговаря както прекият причинител, т.е. лихвата е дължима от момента на причиняване на вредата.
Ищцата Б.Н. претендира присъждане на деловодни разноски и оспорва възнаграждението на пълномощника на ответника като прекомерно.
Ответникът по иска ЗД „. И. оспрова исковете. Заявява, че липсват доказателства за виновното поведение на застрахования водач.
Навежда довод за съпричиняване на увреждането, тъй като пострадалата е била без предпазен колан. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между травмите от ПТП и претърпените болки.
Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, като заявява, че той не съответства на критериите за справедлива обезвреда, съответна на тежестта на понесените страдания.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, прието е заключение по съдебно-медицинска експертиза.
МОС обсъди доводите на страните във връзка с приложените доказателства и приема за установено следното:
По делото е установено, че на 31 юли 2018 г. на път *-*водачът П. З. управлявал лек автомобил *с ДКН № * с превишена скорост, загубил устойчивост на превозното средство и навлязъл в насрещната лента, където се сблъскал с насрещно движещия се автомобил * с ДКН *. З. е признат за виновен в извършване по непредпазливост на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ от НК с влязла в сила присъда на Врачански окръжен съд от 20 юли 2020 г. по НОХД № 443/2019 г.
В лекия автомобил * на задна седалка пътувала ищцата Б. Н.. При сблъсъка тя получила мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на левия клепач, прорезна рана на лява подбедрица, подкожен емфизем и натъртвания и охлузвания по цялото тяло. След инцидента била настанена за лечение в продължение на три дни в М. „Х.Б.“ – В.. Травмите са установени с приложената по делото епикриза № 7984/2018 г.
Експертът по медицинската експертиза след преглед на ищцата посочва в заключението си, че след инцидента е било приложено адекватно лечение, протекло без усложнения, няма и данни за по-късно настъпили такива. Диагнозата сътресение на мозъка е клинично поставена по данни на пациентката за липса на спомен, но апаратните изследвания не са показали огнищна симптоматика, каквато е типична за мозъчното сътресение, не е установена патология в неврологичното състояние. Заключението на експрета е, че Н. не е изпадала в безсъзнателно състояние, създаващо опасност за живота й. Нараняванията на клепача и на лявата подбедрица са излекувани, но са останали видими белези. Поради това, че нараняването на клепача е в чувствителна зона дълго след инцидента и въпреки заздравяването е възможно да възникват неприятни усещания с различен интензитет и продължителност. Белезите на клепача и подбедрицата имат траен характер, видими са, но не променят симетрията на лицето и не нарушават мимиката (за белега на клепача) и не влияят на функционирането на лицето, тялото, крайниците. Относно ограниченото навлизане на въздух в меките тъкани около залавното място на първо ребро вещото лице посочва, че и тази травма е преодоляна и не е довела до промяна физиологията на дишането.
Чрез медицинската експертиза беше изследван и въпросът за рецидиви от травмата във връзка с приложените доказателства, че Н. през 2018 г., няколко месеца след катастрофата, е провела консултации с невролог и с хирург. Оплакванията от световрътеж и възпалението на вена на долен десен крайник не са в причинна връзка с получените при пътния инцидент травми, поради което за тях не се дължи обезщетение.
От показанията на свидетелите П.П. и Т.Т. се установява, че ищцата е била силно разстроена след инцидента, още повече заради смъртта на съпруга й, пътувал в същия автомобил. Вземала успокоителни медикаменти, изпитвала ужас при спомена за случилото се, отказвала да излиза извън дома си. Въпреки изтеклото време след катастрофата ищцата все още се страхува да се вози в автомобил. Двамата свидетели предават лични впечатления за състоянието на ищцата след инцидента, но показанията им относно болничния престой и невъзможността ищцата да става от леглото не се потвърждават от медицинските документи по делото. Свидетелят Т. говори за едноседмичен престой, докато в епикризата изрично е отбелязан тридневен. Ищцата не е имала фрактури на крайници или засягане на двигателните способности, установени при медицинските прегледи, които да налагат обездвижване, за да се приеме за достоверно твърдението на свидетелите, че Н. не можела да става от леглото и била в невъзможност да се самообслужва.
Съдът приема свидетелските показания за достоверни единствено относно психическото състояние на Н. след катастрофата – тя била тревожна, разстроена, страхувала се да пътува с автомобил.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ иск за обезщетяване на вредите от престъплението, относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Като зачита задължителната сила на присъдата на ОС – В. МОС приема, че П. З. виновно е осъществил състава на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД: с противоправното си поведение е причинил телесни увреждания на щицата Б. Н., в резултат на които тя е понесла болки и страдания.
Безспорно е, че за лекия автомобил *е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „. И. – застрахователна полица BG/02/*44. По силата на застрахователния договор застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в него застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Застрахователят следва да обезщети вредите от деликта, причинен от застрахования автомобилист.
За понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки по време на инцидента и след това при лечението, както и заради остатъчните последици от травмата (циклично проявяваща се болка и неприятно усещане в областта на наранения клепач) съдът определя обезщетение от 10 000 лв. При определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливостта, въведен с чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази степента на увреждане, продължителността и сложността на лечението и остатъчните вреди. Няма данни за необратимо увреждане, довело до промяна в начина на живот на пострадалата, не са събрани доказателства за особено тежко емоционално преживяване и трудно превъзмогване на стреса от катастрофата. Съдът отчита, че събитие като пътна катастрофа винаги носи негативни преживявания, води до емоционално натоварване, а преодоляването на физическата травма е съпроводено с понасяне на битови неудобства и налага ограничения в ежедневните обичайни дейности. Следва да се отбележи, че ищцата е загубила съпруга си при пътното произшествие на 31 юли 2018 г., това е създало за нея допълнителни негативни преживявания, които е трудно да бъдат разграничени от изпитания страх за собствения й живот, уплах, тревога за здравето й. Понесените неимуществени вреди от смъртта на съпруга й са предмет на друг иск, предявен от Н., служебно известен на съда (Г. д. № 77/2018 г. на МОС). За тях в настоящото производство не се дължи обезщетение.
Присъденото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като ищцата е била без поставен обезопасителен колан. По делото не е установено ищцата Н. да е изпълнила задължението да бъде по време на движение с поставен обезопасителен колан. Това нарушение на правилата за движение от нейна страна е допринесло за получаване на травмата в областта на главата, тъй като обезопасителният колан ограничава движението на тялото напред, каквото е било причинено поради челния удар. Като отчита, че е налице неспазване на задължение, въведено със законова норма, съдът приема, че приносът на ищцата следва да се оцени на 30%, затова с толкова намалява присъденото обезщетение и осъжда „. И. да плати на Б. Н. обезщетение от 7 000 лв.
Над уважения размер от 7 000 лв до претендирания от 26 000 лв искът е неоснователен, затова МОС го отхвърля.
Върху присъденото обезщетение ответникът дължи обезщетение за забавено плащане. Началният момент е сезирането му съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ от ищцата или от самия застрахован (от значение е по-ранното уведомяване). В случая уведомяването е осъществено на 20 септември 2018 г., затова и съдът присъжда обезщетението от тази дата.
Неоснователен е доводът, че обезщетението е дължимо от датата на увреждането в хипотезите, когато застрахователят е отказал да плати доброволно. Правилата на КЗ не разграничават различен начален момент в зависимост от уреждане на спора – доброволно или по исков ред. Отговорността на застрахователя произтича от едно договорно правоотншение и макар той да отговаря за действията на делинквента, то отговорностат му не е деликтна, затова и правилата за изпадане в забава са различни от тези по ЗЗД.
При този изход на процеса на ищцата се дължат разноски съразмерно уважената част от иска. Б. Н. е била представлявана от адвокат при условията на чл. 38 от ЗАдв, поради което МОС определя възнаграждение на един адвокат по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ в размер на 680 лв и осъжда ЗД „. И. да го плати на Адвокатско Д. „Ч., П. и И.“.
Ответникът следва да внесе по сметка на МОС държавна такса върху уважения размер на претенцията или 280 лв, както и 320 лв за възнаграждение на вещото лице по съдебномедицинската експертиза.
Съразмерно отхвърлената част от иска ищцата следва да плати на ответника разноските, направени от него. По делото е представен договор за правна помощ с А. М. Г. с договорено и платено възнаграждение от 2880 лв при минимално дължим размер съгласно НМРАВ 1310 лв. МОС обсъди възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намира същото за основателно. Договореният размер надхвърля два пъти минималния, поради което следва да бъде намален до 2000 лв и съразмерно отхвърлената част от иска ищцата следва да плати на ЗД „. И. 1460 лв.
На основание горното МОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗК „. И. , ЕИК *, със седалище в Г. *. бУ. „* № *, да плати на Б. Н., ЕГН *, обезщетение от 7 000 лв за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 31 юли 2018 г. по застрахователна полица BG/02/*44, както и законна лихва върху тази сума от 20 септември 2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер до претендирания от 26 000 лв като неоснователен и ИСКА за обезщетение за забавено плащане за периода от 31 юли 2018 г. до 19 септември 2019 г.
Обезщетението може да бъде платено по банкова сметка с IBAN * с титуляр Адвокатско Д. „Ч., П. и И.“.
ОСЪЖДА ЗК „. И. , ЕИК *, със седалище в Г. *. бУ. „*. № *, да плати на Адвокатско Д. „Ч., П. и И.“ възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА. в размер на 680 лв.
ОСЪЖДА ЗК „. И. , ЕИК *, със седалище в Г. *. бУ. „*. № *, да плати по сметка на Окръжен съд – М. държавна такса от 280 лв и разноски от 320 лв.
ОСЪЖДА Б. Н., ЕГН *, да плати на ЗК „. И. разноски в размер на 1460 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: