РЕШЕНИЕ

Г.М., 08.03.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - М., граждански състав, в открито съдебно заседание на 12 януари 2023 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЖИВКОВА

П. секретаря ДАНИЕЛА МАКАВЕЕВА ,К. разгледа Г.дело № 73 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „. *” ЕООД ,ЕИК *,със седалище и адрес на управление :Г. *, оБ.*.,У. „*”№*срещу Г. С. , ЕГН *,с адрес:Г.*.,У. „*” №*, в качеството му на „Г. К.”с ЕИК *и К. физическо лице-нетърговец, с която са предявени осъдителен иск за сумата 96 514.52 лв.,представляваща стойността на разходите за отстраняване на недостатъците /събаряне и изграждане наново на ограда, баня и тоалетна/ за сметка на продавача в закупените от ищеца недвижими имоти по договор за покупко-продажба от 08.06.2018г.между „Г. К.” К. продавач и „. 1. К. купувач,обективиран в нотариален акт № *,т.*,рег.№*,дело № */2018г.на нотариус Р. П.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и П. условията на евентуалност осъдителен иск за сумата 96 514.52 лв., от които 87 958.52 лв. ,представляваща намаление /със стойността на незаконно изградени плътна ограда ,баня и тоалетна/ на действително уговорената и платена цена по сключения договор за покупко-продажба от 08.06.2018г. и сумата 8 556 лв.,представляваща обезщетение за вреди по чл.195,ал.2 от ЗЗД /стойността на разходите за премахване на ограда,баня и тоалетна/, ведно със законната лихва върху двете суми ,считано от датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди,че на 08.06.2018г.между Г. С. в качеството му на „Г. К.” и К. продавач от една страна и „. 1. от друга страна К. купувач е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти:ПИ с идентификатор *по КККР на Г.*. ,находящ се в м. „*”,с площ 3498 кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанзирана, начин на трайно ползване-за друг вид производствен ,складов обект; ПИ с идентификатор *,находящ се в м. „*”,с площ 3026 кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-за друг вид производствен ,складов обект и сграда с идентификатор *,разположена в ПИ с идентификатор *, предназначение на С.-хангар,депо,гараж ,брой нива на обекта-един, площ-*кв.м.*е обективирана в нотариален акт №*, т.*,рег.№ *,д.№ */2018г.на нотариус Р.П..Твърди се ,че към датата на сключване на сделката продадените терени имали изградена от продавача плътна тухлена ограда с височина около 2м.и в тях се намирали наред с посочената сграда и други постройки и съоръжения , които също били предмет на сделката и които купувачът е заплатил на продавача.Г. К. в качеството му на убеждавал ищеца,че всичко в имотите е изрядно и законно.След сделката ищецът спокойно ползвал закупените имоти във вида,в който му били продадени, считайки,че всички строежи в него са законни. За негова изненада във връзка с възникнал в края на 2020г. спор с Г.С. ,същият К. собственик и представител на друга своя фирма-„Г.Т.”ООД подал няколко жалби ,в които сочел,че в закупените от ищеца имоти има незаконно изградени плътна тухлена ограда,баня и тоалетна,намращи се в северозападния ъгъл на ПИ с идентификатор *.П. проверка на подадените сигнали се установило,че тези строежи наистина са незаконни. По този начин ищецът научил,че П. сключване на сделката продавачът Г. С. в качеството му на съзнателно е премълчал ,че продадените от него недвижими имоти имат недостатъци,които съществено намаляват цената на имотите и тяхната годност за ползването им съгласно определеното предназначение.След проверката, административните органи указали на ищеца да премахне незаконните строежи и му дали възможност П. спазване на нормативните изисквания да ги изгради отново.Ищецът започнал доброволно да ги събаря и предприел действия по заменяването им с нови,съобразени със закона,за което получил и оферта от строителна фирма.Поддържа,че в съдебната практика се приема,че регистрираният К. едноличен търговец отговаря за задълженията ,породени от търговската му дейност с цялото си имущество и в тази връзка счита,че на основание чл.193,ал.1 от ЗЗД, Г. С.-К. „Г. К.” и К. физическо лице-нетърговец носи отговорност за недостатъците ,които съзнателно премълчал и които съществено намаляват цената на имотите, респ.тяхната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Подържа,че интересът му изисква закупеният имот да продължи да функционира за осъществяване на търговската му дейност във вида,в който е закупен ,а това налага имотът да има ограда,баня и тоалетна,за което е необходимо събаряне на незаконните и изграждане на законни такива. Поради това претендира да му бъде заплатена сумата 96 514.52 лв., представляваща стойност на разходите за отстраняване на недостатъците за сметка на продавача-събаряне на баня, тоалетна и ограда и разходите за изграждане на нови такива в съответствие с предписанията на административните органи.П. условията на евентуалност претендира действително заплатената продажна цена за имотите да бъде намалена със сумата 87 958.52 лв.-стойността на закупените незаконни строежи ,както и 8 556 лв.обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на задължението на продавача да продаде вещ без недостатъци ,включваща разходите по събаряне на незаконните баня,тоалетна и ограда.Поддържа,че действителната продажна цена ,за която са продадени имотите е в размер на 330 000.00 лв., уговорена в сключен между ищеца и „Г. К.”предварителен договор от 05.05.2017г.Твърди,че в деня на изповядване на сделката пред нотариуса на 08.06.2018г.ищецът е заплатил на „Г. К.”сумата от 33 889.02 лв.,посочена К. продажна цена в нотариалния акт,която сума представлява остатък от действително уговорената цена,К. разликата е заплатена от ищеца на Г. С. преди тази дата по следния начин: 50 000.00 лв.са платени на продавача П. подписване на предварителния договор на 05.05.2017г.; 164 422.38 лв.са платени за погасяване на ипотечен кредит на продавача Г. С. под № *към ОББ на месечни вноски ,съгласно погасителен план на банката и разликата до 330 000.00 лв.е платена на продавача на вноски в различен размер до пълното плащане на сумата. Твърди,че П. сключване на сделката предварителния договор,подписан в един екземпляр се е намирал у продавача и в деня на сделката същият го унищожил .Твърди,че всички оригинални документи за извършените плащания били предадени на продавача К. доказателство за изпълнение на задължението на купувача за заплащане на цената с уговорка,че след това ще му бъдат върнати,което не е сторено,а ответникът заявил,че ги е изхвърлил. Искането е да бъде осъден Г.С. в качеството му на „Г. К.” и К. физическо лице-нетърговец да заплати на ищеца 96 514.52 лв., представляваща стойността на разходите за отстраняване на недостатъците в закупените от ищеца недвижими имоти по договор за покупко-продажба от 08.06.2018г. за сметка на продавача, ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба и П. условията на евентуалност да бъде осъден Г. С. в качеството му на „Г. К.” и К. физическо лице-нетърговец да заплати на ищеца 96 514.52 лв., от които 87 958.52 лв., представляваща намаление на действително уговорената и платена цена по сключен договор за покупко-продажба от 08.06.2018.и 8 556 лв., представляваща обезщетение за вреди по чл.195,ал.2 от ЗЗД-стойност на разходите за премахване на ограда,тоалетна и баня,ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба.
Г. Л. и К. „Г. К.” в срока по чл. 367 от ГПК е подал отговор на исковата молба Ч. пълномощник А.И.А. , с който оспорва исковете изцяло. Прави възражение за изтекла погасителна давност за отговорността на продавача за недостатъци по смисъла на чл.197,ал.1 от ЗЗД по отношение на предявените искове/главен и евентуален/.Прави възражение ,че физическото лице Г.С. е ненадлежен ответник. Оспорва твърдението на ищеца,че П. сключване на сделката продавачът Г. К. в качеството му на съзнателно е премълчал ,че продадените от него недвижими имоти имат недостатъци,които съществено намаляват тяхната цена и тяхната годност за ползване по предназначение и ги е продал с тези недостатъци .Оспорва твърдението,че описаните от ищеца плътна ограда с височина 2м. и др. постройки и съоръжения са били предмет на сделката.Твърди,че продадените с изповяданата сделка недвижими имоти не са имали недостатъци по см.на чл.193 от ЗЗД ,което прави неприложима разпоредбата на чл.195,ал.1 от ЗЗД.Сочи,че в нотариалния акт ,както и в скицата за ПИ с идентификатор *не са налице данни за други сгради с постоянен статут.Твърди,че в имота е имало поставени от продавача и ползвани от него два преместваеми обекти за обслужваща дейност ,с временен статут ,единият от които ползван К. баня с тоалетна и бюфет за собствено ползване.Бюфетът се състои от павилион ,изработен от ламарина и направена около него конструкция от сандвич-панел ,лесно за разглобяване. Временната баня също е построена от такъв материал , лесна за разглобяване и премахване. Твърди, че ищецът е бил наясно, че извън сградите в нотариалните актове /основен и допълнителен/ други законни постройки няма .Твърди ,че след сделката ищецът е затворил съществуващата беседка с тухлена зидария и поставил дограма ,с което я направил постройка без строителни книжа.Твърди,че ищецът е установил ползване върху имотите много преди прехвърлителната сделка и е бил запознат със статута на преместваемите обекти.Твърди,че И.Г. е закупил от него част от този имот още през 2010г.-два декара , представляващи част от имот с идентификатор *, за което е налице предварителен договор от 01.03.2010г.,действайки тогава К. „И. Г.”. От тогава се е настанил в закупения имот и е бил запознат напълно с всички формалности по сградите и документите. В началото на 2017г.заедно ищеца и ответника започнали смяна на статута на имота ,в който са временните сгради от земеделска земя в урбанизирана,К. ползвали и платили общо пълномощно на арх.Д. и процедурата била завършена преди изповядване на сделката.Твърди,че същото се отнася и до оградата,която е била изградена от ответника около част от имотите -имот № *с площ от 1 дка ,първият имот закупен от ответника през 2005г,направена временно за да не влизат животни и за сигурност ,а впоследствие ответникът закупил още 4 дка-ПИ с идентификатор *и ги оградил с мрежа ,от които през 2010г. продал на ищеца 2 дка. През 2013г.двамата взели решение да изградят ограда между имотите си ,за да си разделят парцелите и всеки си загражда останалата част от оградата самостоятелно.Твърди,че в имота са се намирали временните преместваеми постройки, които не носят характера на сгради и които ищецът е следвало да премахне и да изгради свои законни сгради.Вместо това по своя инициатива ищецът е преустроил откритата беседка в затворена постройка ,без да има законни строителни книжа и разрешение.Твърди,че предмет на сделката са само посочените в нотариалния акт поземлени имоти и една сграда ,означена К. хангар , депо, гараж.Със следващ нотариален акт,около месец по-късно ,ответникът продал на ищеца още една сграда-сервиз за леки ремонти и това са двете законни сгради ,които са закупени заедно с поземления имот. Оспорва представената от ищеца оферта от „ВиК Строй“ЕООД на стойност 96 514.52 лв.,представляваща разходи по събаряне на незаконните баня, тоалетна и ограда и необходимите разходи за изграждане на нови такива. Оспорва твърдението,че действителната продажна цена е била 330 000.00 лв., което по същество представлява недопустимо оспорване в настоящето производство на нотариалния акт.Твърди,че реално изплатената цена за прехвърлените имоти на разсрочено плащане и окончателно доплащане е общо 198 311.40 лв.,К. 164 422.38 лв.е плащано на месечни вноски Ч. погасяване на кредит на ответника,а 33 889.02 лв.е финалната сума , изплатена по фактури.Твърди,че вписването само на окончателното доплащане в нотариалния акт е извършено по настояване на ищеца с цел избягване на плащане на ДДС и плащане на по-ниски нотариални, общински и държавни такси .по сделката. Твърди,че не се касае за никакви недостатъци П. продажбата на имотите,а до продължаваща във времето атака и нелоялна конкуренция от страна на ищеца.Тези оплаквания са доразвити и в представената писмена защита. Предвид гореизложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове,К. претендира да му бъдат заплатени съдебните разноски.Направено е възражение и за прекомерност на адвокатския хонорар .
В подадената по реда на чл. 3. от ГПК допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията си в исковата молба и оспорва възраженията на ответника.
Подаден е отговор на допълнителната искова молба,в който ответникът поддържа становището си в отговора и оспорва твърденията на ищеца.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, К. за изясняване на същото от фактическа страна са назначени и извършени съдебно-икономическа и съдебно технически експертизи.
Съдът,К. обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището на страните, приема следното:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че на 08.06.2018г.между Г. С. в качеството му на „Г. К.” и К. продавач от една страна и „. 1. от друга страна К. купувач е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти:ПИ с идентификатор *по КККР на Г.*. ,находящ се в м. „*”,с площ 3498 кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанзирана, начин на трайно ползване-за друг вид производствен ,складов обект; ПИ с идентификатор *,находящ се в м. „*”,с площ 3026 кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-за друг вид производствен ,складов обект и сграда с идентификатор *,разположена в ПИ с идентификатор *, предназначение на С.-хангар,депо,гараж ,брой нива на обекта-един, площ-179 кв.м.Сделката е обективирана в нотариален акт №*, т.*,рег.№ *,д.№ 246/2018г.на нотариус Р.П..
В нормата на чл.193, ал.1 ЗЗД е регламентирано, че продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Предвид нормата на чл.193 ЗЗД и чл.194 ЗЗД, както и ТР № 40 от 30.06.1986 г. по Г. д. № 56/1985 г., ОСГК на ВС, явни са тези недостатъци, които са установими П. обикновен преглед на вещта, а скрити недостатъци са тези, които се появяват впоследствие, както и тези, които не са могли да бъдат забелязани тогава П. обикновения преглед.
Отговорността на продавача за недостатъци и способите за правна защита на купувача са уредени в чл.193 и сл. ЗЗД. П. продажба на вещи с недостатъци съгласно чл.195, ал.1 и ал.3 ЗЗД купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за сметка на продавача или да иска друга стока без недостатъци. В случая с депозираната искова молба ищецът е упражнил своя избор в рамките на регламентираното в чл.195, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. с чл.193, ал.1 ЗЗД и К. евентуална претенция чл.195,ал,1, пр.2 и чл.195 ,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.193 ЗЗД.
Правото на купувача да иска намаляване на цената на закупения от него имот по същество е способ за установяване на равновесие между двете насрещни престации по договора за покупко-продажба (между действителната пазарна цена на продадения имот с недостатъци и уговорената за този имот продажна цена). П. известни на купувачите недостатъци на закупуваната вещ, е логично договорената между страните по сделката продажна цена на тази вещ да е съобразена с факта, че недостатъците намаляват действителната стойност на вещта, поради което и на основание чл.193, ал.2 ЗЗД, продавачът не отговаря за тези недостатъци (решение № 568/18.06.2009 г., по Г. д. № 465/2008 г. на ВКС, I ГО).
На първо място, следва да се установи дали са налице твърдените недостатъци .
Безспорно е,че санитарното помещение няма разрешение за поставяне /същото е постановено през 2013г.,когато имотът е бил със статут на земеделска земя/, както и фактът ,че процесната ограда е изградена без надлежни разрешителни книжа. С оглед отстраняване на незаконното строителство са дадени предписания на ищеца да премахне същите и е постановена Заповед № 2145/09.09.2021 г./само по отношение на санитарната постройка,тъй К. в констативния протокол от 14.12.2020г. е посочено,че е започнало доброволно премахване от страна на ищеца/.
Не се спори между страните,че тези постройки следва да бъдат премахнати . С оглед заключението на вещите лица Б. Н. и А.Л. се установява,че средствата,необходими за премахването на незаконните сгради, е в размер на 14 202,61лв./изчислена към 2022 г./
От страна на ответника са направени възражения,че както санитарното помещение,така и оградата не са посочени в нотариалния акт, поради което и следва да се приеме,че същите не са заплатени от ищеца.
Съдът намира за неоснователно това твърдение.
Постройката и оградата безспорно са подобрение върху имота,които следват собствеността на имота,К. с прехвърляне на същия ищецът е придобил права и върху незаконните сгради . Съдебната практика е категорична,че в случай,че същите не са изключени изрично в нотариалния акт, купувачът придобива всичко, което се намира в мястото: С. посажденията, оградата и др./ Решение № 529 от 09.07.2010 г. на ВКС по Г.д. № 1129/2009, Решение № 293 от 21.02.2000 г. на ВКС по Г.д. № 1275/99 г., IV г.о и др./.
От страна на ответника е направено и възражение, че купувачът е знаел ,че постройката и оградата са незаконни .Съдът намира същото за неоснователно.Действително, св.И.Т., Ж.Ш. и св.М.Б. дават показания в насока,че ищецът е участвал в изграждането на ограда, К. я е довършил.Св.Б. дори твърди,че няма начин да не е знаел за незаконността на оградата,тъй К. е извършвал строителни работи ,без да са му представени документи .От друга страна са събрани гласни доказателства /св.Д.,П.З./,чиито показания опровергават твърденията на тези свидетели .Съдът кредитира показанията на втората група свидетели .Същите се подкрепят донякъде и от изявлението на св.Б., която в съдебно заседание е казала че: „...въобще не е ставало на въпрос ,че няма строителни книжа за оградата ,банята и тоалетната.“
Направено е възражение за настъпила погасителна давност на основание чл.197 ЗЗД.Съдът намира същото за неоснователно .
Съгласно разпоредбата на чл. 197 ЗЗД исковете на купувача по чл. 195 се погасяват с изтичане на една година П. продажбата на недвижими имоти и на шест месеца П. продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен.
В случая съдът намира,че в случая е приложима разпоредбата на пр.2 от този текст,К. съображенията за това са следните:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че ответникът е знаел ,че оградата и преместваемата постройка са незаконни.Както бе изложено по-горе, същият не е уведомил купувача П. закупуване на имота. В процесния случай продавачът не само е премълчал съзнателно тези недостатъци, но впоследствие е използвал същите и П. подаване на многобройните сигнали до институциите/включително и до прокуратурата/.
Ответникът твърди,че ищецът се е настанил в имота още през 2017 г. от май месец,поради което и това е моментът, от който е могъл да започне да тече тригодишният срок за предявяване на претенциите на ищеца.
Това твърдение е неоснователно.
Действително, ищецът е започнал да извършва дейност в имота още през 2017 г./който факт се потвърждава от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, която е представила платежни документи ,издадени от ищеца за извършване на дейност тир паркинг,както и от показанията на св.М.Б./ В случая обаче следва да се имат предвид показанията на св.Б., която обяснява,че след К. ищецът е започнал да осъществява дейността си,те са продължили да живеят там /л.235/,т.е имотът е продължил да се владее и от ответниците.
Сделката е изповядана на 08.06.2018 г., а исковата молба е постъпила в съда на 28.04.21 .,т.е. в законоустановения срок.
Анализирайки тези показания,се налага извода,че предаването на имота се е извършило след сделката, от който момент започва и да тече тригодишния срок за предявяване на исковете по чл.195 ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира,че в случая е налице хипотезата на чл.195, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. с чл.193, ал.1 ЗЗД ,поради което и ищецът има право на стойността на разходите за отстраняване на недостатъците / събаряне на ограда и санитарно помещение/ в посочения размер.
В исковата молба се претендира и заплащане на стойността на изграждане на баня и тоалетна, както и на ограда .
Съдът намира иска в тази част за неоснователен по следните съображения:
Ищецът мотивира това си искане с аргумента,че процесния имот се използва за тир паркинг , поради което и в съответствие с европейското законодателство следва да е налице санитарен възел и ограда, която да предпазва колите, намиращи се на паркинга от посегателства.
На първо място, липсват каквито и да е доказателства,че процесния имот е обособен К. паркинг. Безспорно е,че към момента на закупуването му ответникът не е имал необходимите документи за осъществяване на тази дейност. От заключението на вещите лица/л.425/ се установява,че за изграждане на паркинг/няма разлика в изискванията за паркинг за леки коли или тежкотоварни автомобили/ са необходими да има план схема, одобрен проект по съответните части,издадено становище/решение на РИОСВ за съответното инвестиционно предложение с очертани габарити за всяко паркомясто,брой на входовете и изходите,радиуси на траекторията за завиване, начин на позициониране ,осигурена носимо-способност на подовата настилка от подвижен товар и т.н/вещите лица са посочили изчерпателно какви документи следва да се представят за обособяване на паркинга.Същите са категорични също така,че по делото липсват доказателства за започнала процедура на ПКТС,заедно с ОУП и представени одобрени строителни книжа на база инвестиционно предложение за утвърдена строителна площадка „Паркинг“ и становище .
От закупуване на имота /08.06.2018 г. / до предявяване на исковата молба са изминали почти три години, през които ищецът е могъл да стартира процедурата за обособяване на паркинг.В случая това не е направено, поради което и съдът приема,че дори и фактически ищецът да осъществява такива услуги, не може да се приеме,че е налице паркинг по смисъла на закона.
А след К. това е така, то цитираните норми от страна на процесуалния представител ,са неприложими в процесния случай.От друга страна посочения Регламент (ЕС) 2020/1054 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните прекъсвания и дневните и седмичните почивки, и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението Ч. тахографи не съдържа конкретни изисквания. В чл.15 ,в който се поставя въпроса за почивки извън превозното средство ,е посочено ,че Комисията следва да разработи стандарти за безопасни и сигурни зони за паркиране,които да допринасят за насърчаването на зони за паркиране с високо качество. Цитираният от процесуалния представител на ищеца текст касае регламентиране на почивките, но не изискване към тир паркинг за осигуряване на санитарен възел и ограда / параграф 8 : Нормалните седмични почивки и всяка седмична почивка от повече от 45 часа, ползвана К. компенсация за предишни намалени седмични почивки, не се ползва в превозно средство. Тя се ползва П. подходящо, съобразено с особеностите на пола настаняване в подходящи условия за спане и санитарни съоръжения./
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че предявеният иск с правно основание чл.195, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. с чл.193, ал.1 ЗЗД е основателен до размера 14 202,61лв.,/ средствата,необходими за премахването на незаконните сгради /,който следва да бъде уважен,ведно със законната лихва ,считано от 28.04.21 г.Над този размер до предявения такъв 96 514,52лв. същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Както бе изложено по-горе, в случая е предявен и евентуален иск .Съдът не дължи произнасяне по същия предвид частичното уважаване на главния иск.
П. този изход на делото всяка от страните има право на разноски съобразно разпоредбата на чл.78 ГПК.
От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на А.Б., което съдът намира за неоснователно.Минимално предвиденото в закона възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2 ,т. 4 от Наредба № 1 за минималните.../предишна редакция/ е 342.42лв. Договореното възнаграждение е в размер на 4170 лв.,което е по-скоро към минимума и с оглед фактическата и правна сложност на спора съдът намира,че същия е правилно определен .Процесуалния представител претендира и допълнителен хонорар за явяване в размер на 600 лв./ за три съдебни заседания/,който е правилно определен съобразно разпоредбите на чл.7,ал.9 от Наредбата.
Ищецът е направил в производството разноски в размер на 12 504,67 лв.
Съобразно уважената част на иска същият има право на разноски в размер на 1840,24 лв.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска.Последният е направил в производството разноски в размер на 6120 лв.,поради което и ищецът следва да му заплати сумата 5219,38 лв.
Предвид гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Г. К.” с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление - град *, У. „*” № *., да заплати на „. *” ЕООД с ЕИК *, седалище и адрес на управление - Г.*, оБ.*., У. „*“ № *, с управител - И.Г., сумата 14 202,61лв./четиринадесет хиляди двеста и два лева и шейсет и една стотинки/,предстатвялаща стойността на разходите по отстраняване на недостатъци /събаряне на баня-тоалетна и ограда/ за сметка на продавача ответник в закупените от „. *” ЕООД недвижими имоти ,придобити с нотариален акт №*, т.*,рег.№ *,д.№ */2018г.на нотариус Р.П. /ПИ с идентификатор *по КККР на Г.*. ,находящ се в м. „*”,с площ 3498 кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанзирана, начин на трайно ползване-за друг вид производствен ,складов обект; ПИ с идентификатор *,находящ се в м. „*”,с площ 3026 кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-за друг вид производствен ,складов обект и сграда с идентификатор *,разположена в ПИ с идентификатор *, предназначение на С.-хангар,депо,гараж ,брой нива на обекта-един, площ-179 кв.м./ ,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане и направените в производството разноски в размер на 1840,24 лв.,К. ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв 96 514.52 лв. К. НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „. *” ЕООД с ЕИК *, да заплати на „Г. К.” с ЕИК: *направените от последния разноски в размер на 5219,38 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд С. в двуседмичен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ :