Решение №

към дело: 20201600100242
Дата: 08/04/2022 г.
Председател:
Членове:
Съдържание

Р Е Ш Е Н И Е

Г.
04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - МОНТАНА, граждански състав, в открито съдебно заседание на 09 юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЖИВКОВА


като разгледа докладваното от съдията ЖИВКОВА гр.дело № 242 по описа за 2020 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано е по искова молба на П. Ю. Л. против „. Б. НА Б. А. З. ,ЕИК 130764706 .
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 515, ал. 3 ,т.2 КЗ във вр. с чл. 432, ал. 2 от КЗ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер на 900 лв. и за неимуществени в размер на 55000 лева, съединени с искове за обезщетения за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди , че на 27.02.2018 г. е участвал в пътен инцидент в областта на град Т С , Р я,като автомобил марка „ХХХХ" с рег. № ХХХ,управляван от ЛХ МХ ЙХ ,по главен път БИ 56А, на км. 40+100, в селището РХ окръг МХ, в посока ШХ- КХ не е съобразил скоростта на движението в завой, в резултат на което се поднесъл и се сблъскал със състав от пътни превозни средства, състоящ се от лекотоварен автомобил марка „ХХХ "' с рег . № хххи прикачено към него ремарке, тип платформа, марка „ххх" с рег. № ххх ЕС. Вина за това произшествие има Л М Й ,което се установява от Протокол за разследване на мястото на произшествието, издаден от Пътна служба при Окръжен инспекторат на полицията М при Министерство на държавната администрация и вътрешните работи на Република Р .
Вследствие на пътния инцидент са нанесени телесни повреди на водача на лекия автомобил Л Й и на пътниците в лекотоварния автомобил П. Л. и М Ц .Пострадалите били откарани с линейка до Окръжна болница в Д Т С , където са им направени изследвания,като на ищцата е поставена диагноза фрактура на 1Л прешлен.Транспортирана в България,ищцата постъпва в УМБАЛ „ххх - гр. С ъдето е поставена и окончателна диагноза Посттравматична взривна фрактура на тялото на Л1 прешлен.Извършена е оперативна интервенция с много голям обем на сложност: транспедикуларна титаниева стабилизация през телата на Тх11, Тх12 - Л2, ЛЗ с дистракция и лиенация на гръбначния стълб. За извършването на операцията е заплатила за избор на екип (поради спецификата на интервенцията) за гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с много голям обем и сложност /фактура № */13.03.2018 г., издадена от УМБАЛ ххх - С /.В болницата ищцата се лекувала 12 дни,след което продължила с домашно лечение.Твърди,че през целият период на лечение е изпитвала силни болки,не е била в състояние да се грижи сама за себе . След изписването и с оглед силните болки в кръста и отоци в долните крайници ,на 25.02.2020 г. П. Л. била приета по спешност отново в УМБАЛ ххх , гр. С ,където била подложена на медикаментозна терапия. След изписването й била насочена към спазване на лечебно-охранителен режим за три седмици. Въпреки спазването на препоръките на лекуващите я лекари, към настоящия момент, въпреки изминалите 2 години от инцидента, пострадалата продължава да живее в ежедневни болки, като не може да води пълноценен начин на живот. Всички горепосочени обстоятелства се отразяват крайно негативно и върху психиката на пострадалата. Налице е нарушение на съня ,тревожност,а непрекъснатите болки й пречат да води пълноценен социален живот .
Претенцията на П. Л. е заведена пред представителя на МАС1Р за уреждане на претенции в България - „хххх" ООД с Молба с Вх. № 8-19/21.03.2019 г.,като с писмо с Изх. № 28-2019 от 22.03.2019 г., към датата на ищцата е уведомена ,че при настъпване на ПТП процесното ПТП марка „хх" с рег. № Ахх не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност".Ето защо с молба с Вх. № L-1601/26.03.2019 г. е завела претенция срещу ответника НББАЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди. Ответното Д. е заплатило доброволно сумите от 45 000 лв., представляващи неимуществени вреди, както и сумата от 5 999 лв., обезщетение за имуществени вреди,като е отказал да изплати сумата 900 лв. за избор на екип . С оглед заявените по-горе обстоятелствата ищцата счита,че изплатената сума от 45 000 лв. е несъразмерна на претърпените вреди,поради което и моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция,ведно със законната лихва,считано от 26.03.2019 г./датата на завеждане на исковата претенция пред ответника/ до окончателното изплащане,ведно с направените в производството разноски .
Ответникът „. Б. НА Б. А. З. ,ЕИК 130764706 Ч. своя процесуален представител е представил писмен отговор, в който се твърди, че предявените искове са неоснователни ,като се излагат подробни съображения в тази насока. На първо място поддържа,че изплатеното обезщетение е в съответствие с приложимото в случая румънско право ,като съобразно същото е отказано и изплащане на избора на екип . Твърди,че е налице и съпричиняване от страна на пострадалата . С отговора е направено и възражение за изтекла давност съгласно румънското законодателство ,като се оспорва и претенцията за дължимите лихви . Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявените искове,като му бъдат присъдени и направените в производството разноски .
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на същото от фактическа страна са назначени и извършени автотехническа, съдебно-медицинска и комбинирана съдебно техническа и медицинска експертиза .
Съдът , след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона , приема следното:
По делото безспорно е установена следвата фактическа обстановка,по която на практика и страните не спорят.
На 27.02.2018 г. е настъпил пътен инцидент в областта на град Т С Р я,като автомобил марка „ххх с рег. № ххправляван от Лх МхЙх,по главен път БИ ххх, на км. 40+100, в селището Р , окръг М , в посока Ш - Ка , не е съобразил скоростта на движението в завой, в резултат на което се поднесъл и се сблъскал със състав от пътни превозни средства, състоящ се от лекотоварен автомобил марка „ххх"' с рег . № и прикачено към него ремарке, тип платформа, марка „ хххх" с рег. № ххх ЕС. Ищцата като пътник се е намирала в лекотоварния автомобил, като е седяла на предната седалта от дясната страна на водача . Вина за това произшествие има Л М Й което се установява от Протокол за разследване на мястото на произшествието, издаден от Пътна служба при Окръжен инспекторат на полицията Мехединци при Министерство на държавната администрация и вътрешните работи на Ре
Вследствие на пътния инцидент са нанесени телесни повреди на водача на лекия автомобил Л Й и на пътниците в лекотоварния автомобил П. Л. и М Ц в.Пострадалите били откарани с линейка до Окръжна болница в Д Т С където са им направени изследвания,като на ищцата е поставена диагноза фрактура на 1Л прешлен.Транспортирана в Б ,ищцата постъпва в УМБАЛ „ххх - гр. С ,където е поставена и окончателна диагноза Посттравматична взривна фрактура на тялото на Л1 прешлен.Извършена е оперативна интервенция с много голям обем на сложност: транспедикуларна титаниева стабилизация през телата на Тх11, Тх12 - Л2, ЛЗ с дистракция и лиенация на гръбначния стълб. За извършването на операцията е заплатила за избор на екип (поради спецификата на интервенцията) за гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с много голям обем и сложност /фактура № */13.03.2018 г., издадена от УМБАЛ „ххх - Сх /.В болницата ищцата се лекувала 12 дни,след което продължила с домашно лечение.Твърди,че през целият период на лечение е изпитвала силни болки,не е била в състояние да се грижи сама за себе . След изписването и с оглед силните болки в кръста и отоци в долните крайници ,на 25.02.2020 г. П. Л. била приета по спешност отново в УМБАЛ „ххх , гр. С ,където била подложена на медикаментозна терапия. След изписването й, била насочена към спазване на лечебно-охранителен режим за три седмици.
Като безспорни факти съдът е приел настъпване на ПТП на територията на Р ,като виновния водач е управлявал МПС с френска регистрация , причиненото увреждане на ищцата и заплатената от ответника сума в размер на 45 000 лв.неимуществени вреди и 5 999 лв.обезщетение за имуществени такива .
С оглед обстоятелството,че произшествието е настъпило на територията на Р с участници МПС с френска и българска регистрация , съобразно разпоредбата на чл.4 ,ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. следва да се установи приложимото право на Р , поради което и на основание на Европейската конвенция за обмен на правна информация съдът е изискал справка в тази насока Ч. МП .
Установено е,че застрахователните правоотношения в Р са уредени със Закон № 132/2017 относно задължителната гражданска отговорност на автомобилистите за щети причинени на трети лица при злополуки с превозни средства и трамваи, както и Правилник на A.S.F. (Орган за финансов надзор) № 20/2017 относно автомобилните застраховки в Р регламентиращи договорните условия за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, размера на обезщетенията, условията на плащане. Съответно намират приложение и нормите на ГК,както и Извънредна правителствена наредба на Правителството № 195/2002 г.
Както бе изложено по-горе, ответникът е превел суми за причинени имуществени и неимуществени вреди, поради което и съдът намира,че с това конкрудентно действие е признал правото на ищцата за обезщетение.
В случая следва да се установи само размерът на дължимото обезщетение .
Спорните въпроси, пставени от ответното Д., са следните:
На първо място, ответникът твърди,че така предявената искова претенция е погасена по давност.
Това възражение е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.251 ГК на Р директен иск на трето пострадало лице трябва да бъде подаден в тригодишен срок от произшествието,като в разпоредбите на чл.2537,т.2 и 4 ГК давността се прекъсва при съответните хипотези.
В настоящият случай произшествието е настъпило на 27.02.2018 г., а исковата молба е постъпила в съда на 11.11.2020 г. / а претенцията пред застрахователя е заведена още през 2019г./,т.е.не е изтекъл предвидения тригодишен срок за погасяване на правото на обезщетение съгласно румънското законодателство.
На второ място ответникът твърди,че в случая ищцата със своето поведение, а именно непоставянето на колан, е допринесла за настъпване на вредоносния резултат .
Процесуалният представител на ищеца в писмената си защита твърди,че по делото е безспорно установен факта,че П.Л. е била с поставен предпазен колан,което обстоятелство се установява от показанията на св.М.Ц ,както и отчасти от извършената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
Действително, св.Ц дава показания в насока,че автомобилът е бил с фабрично поставени колани/безспорен факт/ и пострадалата е била с колан.Съдът не възприема тези показания като обективни и безпристрастни по следните съображения:
На първо място, този свидетел живее на съпружески начала с пострадалата ,което поставя под съмнения обективността на показанията му.
На второ място, експертът Хр.М. в своята експертиза е отразил,че при личен преглед на пострадалата същата е заявила,че не е била с поставен колан .
Вещите лица,извършили съответната комплексна експертиза /л.175/ са категорични,че с оглед вида на полученото увреждане ищцата не е имала поставен предпазен колан. При поставяне на същия тя не би получила такова тежко увреждане и в тази част на тялото .В съдебно заседание вещите лица заявяват,че наличието на колан позволява тялото да бъде фиксирано ,което не изключва травми по тялото, но не в такъв обем и в такава тежест .
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно установен факта,че в момента на удара пострадалата е била без колан.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1 от Извънредна наредба на правителството № 195/2002 г. относно движението по обществените пътища, с която се уреждат правилата за движение по пътищата, съобразно приложимото в случая румънско национално право, водачът и пътниците в автомобила, които седят на места, които по дизайн са снабдени с колани или с хомологирани предпазни устройства, трябва да ги поставят/ са длъжни да ги използват по време на движение по обществените пътища, като неспазването на тези разпоредби се счита за нарушение, съгласно чл.99, ал.1, т. 8 от същия нормативен акт. Съгласно чл. 13 от Закон № 132/2017, ако пострадалото лице е допринесло по виновен начин за настъпване на злополуката или нарастване на щетите, от лицето което следва да носи отговорност, ще бъде потърсена отговорност само за онази част от щетите, които той е причинил. В подобни ситуации обхватът на отговорност на всяко лице ще бъде констатирана посредством всички доказателствени средства (чл. 1371 от Гражданския кодекс и чл.13 от Закон № 132/2017 на Р ).
С оглед посоченото по-горе съдът намира,че дължимото обезщетение следва да бъде намалено ,като отчита процент на съпричиняване в размер на 50%.
Съобразявайки вида на нараняването, продължителния период на възстановяване и на практика невъзможност за пълно възстановяване , възрастта на ищцата/същата към момента на увреждането е на била на 30 години/, затрудненията, които изпитва и към настоящия момент за осъществяване на ежедневните си потребности, продължаващите болки, както и разпоредбата на чл.14 от Закон № 132/2017г. и чл. 1.387 от ГК на Р съдът намира,че дължимото обезщетение за причинените й неимуществени вреди е в размер на 90 000 лв.С оглед приетия по-горе процент на съпричиняване ответникът следва да й заплати сумата 45 000 лв.Безспорно се установява от приложените платежни документи, че тази сума е заплатена от ответното Д., поради което и задължението на същото е погасено Ч. плащане.А след това е така, то предявения иск за сумата 55 000 лв.за претърпени неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ищцата е претендирала и сумата 900 лв. имуществени вреди за избор на екип,които е заплатила при операцията.Ответникът е отказал изплащане на тази претенция с мотив, че в румънското законодателство не е предвидена такава възможност.
Видно от разпоредбата на ал.1 на чл.1.387 от ГК на Р обезщетението следва да покрива разходите за медицински грижи.
Изборът на допълнително поискани от пациента услуги, включително на лекар или екип от медицински специалисти в Б е регламентиран от министъра на здравеопазването със специална наредба. В чл. 24а и чл.25 на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (приета с ПМС №119 от 22.05.2006 г., в сила от 1.04.2016 г.) е записано, че при хоспитализирането му пациентът може да поиска да избере лекар или екип от медицински специалисти, за което попълва заявление по образец. Изборът на екип или на лекар става само по изричното настояване на пациента (т.е. той не е задължен да направи такъв избор) .Ето защо съдът намира,че този разход не е свързан пряко с лечението на ищцата/ операцията би се извършила и без да е налице такъв избор/,поради което и не следва да бъде включен като необходим в разходите за медицински грижи.А след като това е така, то претенцията за имуществени вреди се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед приетото по-горе неоснователни се оказват и исковите претенции за присъждане на лихви .
При този изход на делото ищцата следва да заплати на ответното Д. направените в производството разноски в размер на 6496,38 лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ю. Л. от Г., ЕГН * иск против „. Б. НА Б. А. З. ,ЕИК 130764706 с адрес на управление Г. за сумата 55 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от 26.03.2019 г./датата на завеждане на исковата претенция пред ответника/ до окончателното изплащане,представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП ,настъпило на 27.02.2018 г. в областта на град Т С Р като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ю. Л. от Г., ЕГН * иск против „. Б. НА Б. А. З. ,ЕИК 130764706 с адрес на управление Г. за сумата 900 лв.,ведно със законната лихва,считано от 26.03.2019 г./датата на завеждане на исковата претенция пред ответника/ до окончателното изплащане,представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие ПТП ,настъпило на 27.02.2018 г. в областта на град Т С Р като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА П. Ю. Л. от Г., ЕГН * да заплати на „. Б. НА Б. А. З. ,ЕИК 130764706 разноски по водене на делото в размер на 6496,38 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.


СЪДИЯ :


File Attachment Icon
E7DA13B882FFCCA7C225889A002D7DA0.rtf