Производството по делото е за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.
Същото е образувано въз основа на молба вх.№5274/380673 от 20.12.2022година подадена от Д.Ц., Б.Н., Д.Ц. и Ц.Й. Ч. адвокатско дружество «Ч. П. и И.» от Г.*. за изменение Решението по настоящето дело в частта за разноските, в която молителите са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на МОС в размер на 900лева.Изложили са подробни доводи, че тази такса не се дължи, тъй като молителите са освободени от заплащането на такси и разноски и по силата на закона не дължат такива за всички инстаннции на основание чл.83,ал.1т.4 от ГПК.
Процедурата по чл.248,ал.2 от ГПК е изпълнена , като е изпратен препис от молбата на насрещната страна, но от нея не постъпило становище.
МОС като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направеното искане, приема следното:
Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248,ал.1 от ГПК и разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда за това са следните:
С решение №94 от 21.11.2022година постановено по настоящето дело МОС се е произнесъл по същество на предявените искове, като ги е отхвърлил изцяло и е присъдил в полза на ответника разноски и държавна такса п волза на МОС.
Действително с Определение №2868 от 22.08.2019година постановено по в.ч.д.№3635/2019година по описа на САС ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски, а впоследствие е представена и влязла в сила присъда за престъплението от което се претендират вредите, поради което на основание чл.83,ал.1т. 4 и ал.2 от ГПК ищците не дължат държавна такса и в тази част решението следва да се измени, като бъде отменен изцяло диспозитива в частта , в която са осъдени да заплатят по сметка на МОС държавна такса в размер на 900.00лева.С оглед горното молбата е основателна и следва да бъде уважена.
По делото е постъпила и молба вх.№5139/380649 от 09.12.2022година подадена от ЗД“Б. И. , Г.*. Ч. А. Г. с искане да се измени решението в частта за разноските, като се присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 5040лева.В молбата са изложени доводи, че адвокатския хонорар е отразен в ползваната бланка за договор за правна помощ и съдействие и след като е отразено, че хонорарът е заплатен, този договор отразява волята на страните и има значение на разписка в гражданския процес за неговото изплащане.Твърди, че заплатения хонорар не е оспорен от ищците и следва да бъде присъден в размера представен с писмените книжа с молба от 03.09.2020година.Моли съда да уважи молбата му.
В срока по чл.248 ,ал.2 от ГПк е постъпило писмено становище от ищците по делото Д. Ц., Б. Н., Д. Ц. и Ц. Т. Ч. адвокатско дружество «Ч. П. и И.» от Г.*. с изложени доводи за неоснователност на молбата.Твърдят, че не са ангажирани доказателства претендираното адвокатско възнаграждение действително да е заплатено, поради което е несоснователно искането същото да бъде присъдено.
МОС като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направеното искане, приема следното:
Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248,ал.1 от ГПК и разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:
С решение №94 от 21.11.2022година постановено по настоящето дело МОС се е произнесъл по същество на предявените искове, като ги е отхвърлил изцяло и е присъдил в полза на ответника –ЗД „Б.И. разноски в размер на 750лева.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че с отговора на исковата молба депозиран в деловодството на съда на 25.09.2019година ЗД“Б. И. е приложен и договор за правна защита и съдействие по т.д.№81/2019година по описа на МОС с изпълнителя адвоктско дружество „А., Х. и п.“ за което страните са договорили възнаграждение в размер на 25836лева с ДДС за един адвокат за една съдебна инстанция, която сума да се внесе по изрично посочена в договора сметка или в брой срещу фактура и касов бон.Доказателства за заплатане договорена сума не са ангажирани.На 18.12.202019година от молителя е депозиран допълнителен писмен отговор към който също няма приложени писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.На 26.10.2022година /л.413 от том.2/ отново е депозирано становище от молителя с приложено пълномощно, но няма данни за уговорена и изплатено адвокатско възнаграждение.В заседанието по същество са претендирани за заплащане разноски без да е уточнен техния размер и приложен списък за това.
Ето защо П. липса на доказателства, които да установят изрично размера на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, МОС намира, че такова не следва да се присъжда, тъй като съдебни разноски се присъждат само когато са заплатени от страната.Ответникът не е установил да е заплатил такива и не е приложил писмени доказателства, установяващи този факт, поради което молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
П. този анализ на доказателствата,МОС намира, че решението в частта за разноските следва да бъде изменено само в частта, в която ищците са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на МОС, като в тази част се отмени, а молбата на ответника като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, МОС


О П Р Е Д Е Л И :

На основание чл.248,ал.3 от ГПК ИЗМЕНЯВА Решение №94 от 21.11.2022година постановено по т.№81/2019година по описа на МОС В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като ОТМЕНЯВА същото в частта, в която Д. Ц., Б. Н., Д.Ц. и Ц. Й. С. снета самоличност и адреси по делото са осъдени да заплатят по сметка на МОС държавна такса в размер на 900лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗД»Б. и.» , представлявано от адвокат М. Г.-САК за изменение на Решението по настоящето дело в частта за разноските и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5040лева като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на сраните.


СЪДИЯ: