Решение №

към дело: 20201600100251
Дата: 02/18/2022 г.
Председател:Елизабета Кралева
Членове:
Съдържание

Предявен е иск с правно основание чл. 226 ,ал.1 от КЗ/отм/ . във вр. с чл.223 от КЗ/отм/.,чл.86 от ЗЗД във вр с пар.22 от ПЗР на КЗ.
Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от П. А. от с.*, обл.*. представляван от А. М. от САК срещу „. А. А. Г. с ЕИК * представлявано от М.И. и В.К.-М. в качеството му на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите", с правно основание чл. 226 ,ал.1 от КЗ/отм/ . във вр. с чл.223 от КЗ/отм/.,чл.86 от ЗЗД във вр с пар.22 от ПЗР на КЗ и чл.69,ал.1,т.7 от ГПК с цена на иска 64800лева/36месечни вноски по 1800лева/, изменен в съдебно заседание от 11.11.2021година за сумата от 96940.80лева или по 2692.80лева месечно , считано от датата на настъпването на ПТП.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 08.12.2015година около 11:25часа на път 3-112,км.1+500,общ.* управлявал автомобил марка „*“,модел „*“ С рег.№ *, когато бил ударен от насрещно движещ се товарен автомобил марка „*“,модел * с рег.№*, управляван от С. Ф.. Последният П. несъобразена скорост с пътните и атмосферните условия на десен завой изгубил контрол на МПС-то и навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в управлявания от ищеца автомобил.П. удара пострадал П. Н..За произшествито е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.12.2015година и е образувано досъдебно проицзводство №879/2015година по описа на РУ на МВР Г.*.С влязла в сила присъда на 17.07.2019година по НОХД №91/2018година по описа на Районен съд Лом С. Ф.е признат за виновен в това, че в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата е причинил тежка телесна повреда на П. Н..
В резултат на настъпилото ПТП ищецът е изгубил съзнание, изпаднал е в коматозно състояние и е транспортиран до М. „С.Н.Ч.“ ЕООДГ.*,където е приет в крайно тежко състояние с опасност за живота, в травматичен шок, с политравма, с дифузна аксонална травма, множество охлузвания по кожата и други наранявания.Установен е тотален пневмоторакс вляво и размачкване на далака в резултат на което са му извършени живостоспасяващи хирургически интервенции .Многократно е настаняван в различни лечебни заведения са му провеждани рехабилитации и физиотерапевтични процедури.На 09.02.2016година е поставян на спонтанно дишане през трахоестомна канюла.В следващите месеци е диагностициран като в състояние след тежка черепно мозъчно травма с контузия на мозъка-постравматична енецефалопатия, левостранна хемипареза-тежка степен в тежко общо състояние с активни контрактури в четирите крайника.Установена му е остеопороза и артрозни изменение.През 2017година двукратно оперативно е лекуван в УМБАЛ „С.И.Р.“ ЕАД Г..Въпреки това към момента не може да се придвижва самостоятелно и използва инвалидна количка, като разчита предимно на чужда помощ за движението си.Ограничено е движението и на лявата му ръка, лакътна и гривнена става.От всички извършени интервенции психическото му състояние е влошено с емоционална нестабилност на фона на трайни неврологични дефицити.
Към момента ищецът разчита изключително на чуждата помощ от своите близки, които го обслужват във всички аспекти, но същия се нуждае от постоянни грижи от професионален придружител, което е свързано с непосилни за него финансови разходи.
С решение на ТЕЛК №117 от 11.09.2017година на ищеца е определена 95% трайна загуба на работоспособността с чужда помощ.Този процент и необходимостта от чужда помощ е потвърден с Решение на ТЕЛК №1236/19.09.2019година.За заплащане на възнаграждението на такъв професионалст-болногледач ежемесечно е необходима сума от около 1800лева изчислена на база установилите се към момента средни месечни възнаграждение за такива дейности в района на местоживеенето му П. спазване изискванията на трудовото законодателство.
Твърди, че към момента на настъпване на произшествието водачът управлявал т.а.“*“,модел * с рег.№* е притежавал валидна задължителна гражданска отговорност, полица №** валидна до 01.06.2016година по силата на която на основание чл.22.ал.1 във вр. с чл.257,ал. от КЗ/отм/. Застрахователят е длъжен да покрие в границата на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лице имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда след установяване на гореизложеното да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 1800лева месечно, а след изменението на иска- по 2692,80лева месечно, считано от датата на настъпване на ПТП 08.12.2015година до настъпване на юридическия акт, представляващ основание за изменение или отпадане на размера на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, ведно със законната лихва върху исковата сума считано от 11 число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания до окончатлното плащане ведно с разноските по делото.
Горното подържа и в съдебно заседание по съшество Ч. процесуалния с представител по допълнително изложени доводи в писмени бележки.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът „ЗАД А. Г. Ч. юрисконсулт Л. М.-Л. в който се оспорва претенцията по главния и акцесорния иск по основание и размер.
Признава наличието на договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилите, полица №BG/11/*42, сключен между „ЗАД А. и собственика на товарен автомобил „* с рег.№ * с период на валидност от 02.06.2015година до №01.06.2016г.
Оспорва наличието на фактическия състав на непозволено увреждане, наличието на твърдените имуществени вреди, както и че се търпят такива към настоящия момент, причинно следствената връзка между ПТП-о и тях, както и размера им.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.Твърди, че посочените в исковата молба вреди не са в резултат на настъпилото ПТП, а от общия физически и физиологичен статус на ищеца на предшестващи или съпътстващи заболявания и неспазване на режима на поведение в рамките на вазстановителния период.
Оспорва претенцията за сторените и бъдещи разходи за професионален придружител/болногледач/, тъй като такива не са сторени, а първоначално грижите са осъществявани от неговите близки.П. условията на евентуалност се оспорва началния момента на претендираните вреди, тъй като ищецът е лекуван в болнични заведения и през този период не е имал нужда от болногледач.Освен това към исковата молба не са приложени писмени доказателства установяващи сторени претендирани разходи.Оспорва се и необходимостта от ползване от страна на ищеца претендираната услуга.В случай на необходимост ищецът би могъл да ползва тази услуга от държавата безплатно под формата на личен асистент.Освен това по решението на ТЕЛК от 14.09.2017година срокът на чуждата помощ за ищеца е определен за срок от две години до 01.09.2019година.След този момент дори и да е имал вече ищецът няма нужда от такава помощ.Обезщетението за бъдещи вреди е допустимо само когато е сигурно, че такива ще настъпят.Застрахователното обезщетение репарира само действително претърпени вреди.
Ответникът оспорва претендирания размер на претенцията, тъй като съобразно решението по Г.д.№7312/2017година по описа на СГС,1-15състав на ищеца е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 000лева, а с постановено по т.д.№101/2019година по описа на МОС ЗАД А. е осъдено да заплаща ежемесечно по 336,46лева представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи.Предвид изложеното, ищецът не търпи твърдяните имуществени вреди и същия разполага със средстви да заплати услугата за личен асистент.Смята че претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се за сторени и бъдещи разходи за болногледач е изцяло неоснователна и недоказана.Оспорва се и претенцията за присъждане на мораторна лихва като неоснователна.
Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна с произтичащите от това последици, като се присъдят разноски включително и адвокатски хонорар.Не възразява гледане на делото включително П. отсъствие на представител на дружеството.
Горното подържа Ч. процесуалния си представител и в съдебно заседание, а така също и в допълнително приложени писмени бележки.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 ,ал.1 от КЗ/отм/ . във вр. с чл.223 от КЗ/отм/.,чл.86 от ЗЗД във вр с пар.22 от ПЗР на КЗ и чл.69,ал.1,т.7 от ГПК с цена на иска 64800лева/36месечни вноски по 1800лева/, изменен в съдебно заседание от 11.11.2021година за сумата от 96940.80лева или по 2692.80лева месечно , считано от датата на настъпването на ПТП.
За да се уважи така предявения иск е необходимо да се установи наличието на правопораждащите факти за присъждане на претендираното обезщетение, а именно вреда, вина и причинна връзка между тях.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че на 08.12.2015година около 11:25часа на път 3-112,км.1+500,общ.* ищецът управлявал автомобил марка „*“,модел „*“ С рег.№ *, когато бил ударен от насрещно движещ се товарен автомобил марка „*“,модел * с рег.№*, управляван от С.Ф.. Последният П. несъобразена скорост с пътните и атмосферните условия на десен завой изгубил контрол на МПС-то и навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в управлявания от ищеца автомобил.П. удара пострадал П. Н..За произшествито е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.12.2015година и е образувано досъдебно проицзводство №879/2015година по описа на РУ на МВР Г.*.
Установено е също така, че с влязла в сила присъда на 17.07.2019година по НОХД №91/2018година по описа на Районен съд Лом С.Ф. е признат за виновен в това, че в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата е причинил тежка телесна повреда на П. Н. и му е наложено съответното наказание.
В резултат на настъпилото ПТП ищецът е изгубил съзнание, изпаднал е в коматозно състояние и е транспортиран до М. „С.Н.Ч.“ ЕООДГ.*,където е приет в крайно тежко състояние с опасност за живота, в травматичен шок, с политравма, с дифузна аксонална травма, множество охлузвания по кожата и други наранявания.Установен е тотален пневмоторакс вляво и размачкване на далака в резултат на което са му извършени живостоспасяващи хирургически интервенции .Многократно е настаняван в различни лечебни заведения са му провеждани рехабилитации и физиотерапевтични процедури.На 09.02.2016година е поставян на спонтанно дишане през трахоестомна канюла.В следващите месеци е диагностициран като в състояние след тежка черепно мозъчно травма с контузия на мозъка-постравматична енецефалопатия, левостранна хемипареза-тежка степен в тежко общо състояние с активни контрактури в четирите крайника.Установена му е остеопороза и артрозни изменение.През 2017година двукратно оперативно е лекуван в УМБАЛ „С.И.Р.“ ЕАД Г..Въпреки това към момента не може да се придвижва самостоятелно и използва инвалидна количка, като разчита предимно на чужда помощ за движението си.
Причина за настъпване произшествието е единствено допуснатото от водача на товарния автомобил нарушение на правилата за движение по пътищата , безспорно установено от влязлата в сила присъда , задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК относно наличие на виновно и противоправно деяние , извършено от С.Ф. , пряка и непосредствена последица от което са причинените на ищеца увреждания – тежка телесна повреда, елемент от състава на престъплението по чл. 343,ал.1,б.“б“ , пр. първо от НК . Установената с присъдата тежка телесна повреда се изразява в тежка черепно мозъчна травма – контузия на мозъка, която не подлежи на допълнително възстановяване с медикаментозни и рехабилитационни средства, постравматичен органичен мозъчен синдром, която определя трайна инвалидност, водеща до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
От събраните в настоящето производстно доказателства, а именно заключението на вещото лице Д. И.-ортопед травматолог по изпълнената съдебно-Медицинска експертиза се установява, че към момент на прегледа-13.10.2021година ищецът, който преди около седем месеца е прътрпял и счупване след падане, заема принудително седящо положение в инвалидна количка, със затруднен говор и комуникация е, невъзможна самостоятелна походка и обслужване,с невъзможни движения в лявата раменна става, с наличие на оперативни цикатрикси в областта на китката и задколянната ямка с изразен дефицит в движенията на лявата колянна глезенна става.Същия е в състояние след ендопротезиране на лява ТБС с данни за хроничен остеомилит.Вещото лице е категорично, че в резултат на тези увреждания възстановяване не се очаква, а е възможно тяхното задълбочаване във времето и в това състояние лицето има нужда от придружител за къпане, обличане, смяна на памперси, подмяна на хигиенни материали приготвяне на храна и т.н.
Във връзка с настъпилите увреждания на ищеца, по делото е изслушано и вещото лице В. М.-специалист по нервни болести, което е категорично, че към настоящия момент здравословното състояние на ищеца е тежко, както по отношение на физическия му статус, така и по отношение на психическия с оглед невъзможността да се самообслужва.Левостранната централна хемипареза е в следствие на патологична увреда на аксони на централния двигателен невров в дясната половина на мозъка.Поради тяхното прекъсване се е получило спазстично повишение на мускулния тонус на предната група мускули на левия горен крайник и на задната мускулна група на долния ляв крайник и с оглед тежкото засягане на мозъка се получават контрактурни изменения на ставите, които не подлежат на рехабилитация.П. ищеца е налице и постравматичен синдром, който се изразява не само в пареза на левите крайници и десния крак, но с промени по отношение на менталния и психичен статус.Тези уврждания са трайни и не подлежат на възстановяване, въпреки приеманите лекарства и провеждането на рехабилитация.Базирайки се 6-степенната модифицирана скала за степентта на неврологичното увреждане на ищеца, вещото лице Д.- М.поставя в 4-та скала касаеща умерено тежко увреждане, П. което болния не може да се грижи за собствените си телесни нужди без помощ и не може да ходи без помощ.
В заключение Д. М. е посочила, че ищецът в резултат на претърпяното тежко ПТК е получил тежка съчетана травма и въпреки проведеното лечение мозъчната аксоална увреда остава в и увреденото му физическо и психическо състояние изисква постоянно обгрижване от болногледач.В съдебно заседание вещото лице допълва заключението си , като пояснява, че ищецът е със здраво сърце и няма нужда от специализирана медицинска грижа и инжекционен прием на медикаменти.За него е важно да се подържа лична хигиена на тялото, за да не се получат декубитални рани и да влошат значително състоянието му.МОС възприема това заключение като обективно и компетентно дадено.
По делото са изслушани и заключенията на вещото лице Ц. В. изпълнила съответните съдебно- икономически експертиза, което е изчислило в различни варианти какви суми се следват на професиите личен асистент и болногледач предвид Списъка на длъжностите в националната класификация на професиите на длъжностите, където професията личен асистент е с код *, а болногледач с код * взависимост това на какво почасово работно време биха били ангажирани.
Функциите на личния асистент са свързани с оказване помощ на пострадалия-физическа и емоционална, като същия следва да помага за личната хигиена и здравословния начин на живот. Личния асистент акозва помощ в ежедневните дейности, с които човекът е затруднен – обличане, тоалет, хранене и т.н.Следи за приема на лекарства в точно определеното време и дозировка.Разнообразява ежедневието Ч. приятни дейности като четене, разговори, разходка в парка, пазаруване и т.н. според интересите на възрастния човек.Помага за общуването и поддържането на социални контакти.Поддържа активна връзка с близките на лицето, информира ги за състоянието му, за интересите му, за ежедневието и нуждите му.
Болногледачът може да извършва всичко, което прави личният асистент по отношение на грижата за лицето и дома, но освен това предлага и квалифицираната помощ на хора, които са болни, трудноподвижни, изпратени на рехабилитация или в следоперативен период. Същия следи за приема на лекарства в точно определеното време и дозировка.Познава физиологията и пато-физиологията на здравия и болния човек.Познава и прилага хигиенните правила и норми в асептиката, антисептиката, дезинфекцията, стерилизацията, дезинсекцията и общата хигиена и др.
Нормата на чл. 226 КЗ /отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди .
По делото са установени материалноправните предпоставки на непозволеното увреждане, а именно – виновно и противоправно престъпно деяние , осъществено от С.Ф. на 08.12.2015г. като водач на товарен автомобил *, пряка и непосредствена последица от което е причинената на ищеца тежка телесна повреда , изразяваща се в тежка черепно мозъчна травма – контузия на мозъка, която не подлежи на допълнително възстановяване с медикаментозни и рехабилитационни средства, постравматичен органичен мозъчен синдром, която определя трайна инвалидност, водеща до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, за която вреда се дължи заплащане на обезщетение .
Налична е и влязла в сила присъда по НДОХ № 91/2018г. на РС Лом с която е признат за виновен С.Ф. . Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и относно вредите като елемент от състава на престъплението .
Несъмнено е установен и наличие на застрахователно правоотношение относно управлявания от С.Ф.товарен автомобил * с рег. № *, валидно към 08.12.2015г. , поради което и са налице предпоставките на чл. 226 от КЗ/отм./ за ангажиране отговорността на ответника като застраховател , страна по застрахователния договор.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането .
В съответствие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението може да обхваща и всички бъдещи вреди, доколкото е сигурно, че такива действително ще настъпят.
Както е прието в т. 4 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. по Г. д. № 5/1975 г. на Пленума на ВС, на пострадалия от непозволено увреждане е дължимо заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач, когато той се нуждае от такъв, в това число и в случаите, когато тези грижи са били полагани от негов близък.
Установи се от обсъдените писмени доказателства и експертни заключенияя, че в резултат на процесното ПТП от 08.12.2015 г. ищецът е получил увреждания на телесното здраве, които са довели до инвалидизирането му с 95 % трудова неработоспособност .. Установи се, че уврежданията, довели до инвалидизирането му са в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. Стана ясно от експертното заключение, че с оглед здравословното състояние на ищеца към момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производство, в това число предхождащия период след настъпване на произшествието, за пострадалия е препоръчителна чужда помощ, изразяваща се в ежедневни грижи относно елементарните битови и хигиенни дейности.Установи се още от това заключение, че прогнозите за възстановяване на ищеца са крайно песимистични.
Установи се и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц. И. , която живее на съпружески начала с ищеца, че след инцидента и проведеното лечение ищецаът за извършване на обикновени дейност в ежедневието – тоалет, хранене, участие в дейности по рехабилитация, придвижване извън дома, в това число за разходка се нуждае от чужда помощ, която е осъществявана до момента от нея.
С оглед горното, съдът приема, че за нормалното съществуване на ищеца, отговарящо на усещанията за лично достойнство на човек с увреждания, той се нуждае от ежедневна помощ от друго лице. Ищецът претендиратова обезщетението за чужда помощ да бъде заплащано от момента на увредата, а именно датата на настъпилото ПТП 08.12.2015година.
За да се присъди такова за минал момент следва да се установи, че разходи за такъв асистент или болногледач са направени.Такива не са ангажирани.Обгрижването на ищеца е извършвано от неговите близки без да са ангажирани доказателства, че в периода когато са вършели това са били лишени от своите доходи.
Към настоящия момент видно от приложеното у-ние изх.№26-00-0753/12.08.2021година на АСП по отношение на П. А. на основание чл.251ал.2 от ЗХУ по поподадено заявление има изготвена нова индивидуална оценка на потребностите по повод извършено преоценяване на влошено здравословно състояние и му е издадено на 15.06.2020година ново направление с определени 149часа месечно необходимост от лична помощ, като направлението е със срок до 01.09.2022година.В съдебно заседание от 24.06.2021година св.Ц. М., която живее на съпружски начала заявява, че е назначена за личен асистент на ищеца за четири часа.Към настоящия момент тази часова ставка е променена както се посочи по-горе на 149часа месечно.същата е определена от компетентни органи и тази експертиза се възприема и от съда.
От гореизложеноте видно, че към настоящия момент ищецът получава дължимата му помощ за личен асистент по силата на ЗХУ, което ще се осъществява до 01.09.2022година.Не се установи за претендирания в исковата молба период полагането на грижи от близките на ищеца да е довело до лишаването им от трудови възнаграждения или други доходи в резултат на което за ищецът да са възникнали имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за оказана чужда помощ.
Такива обаче ще настъпят след изтичане на срока в който на ищеца е определен личен асистент, а именно след 01.09.2022година.Както се посочи по-горе ищецът не се нуждае от специализираните грижи на болногледач, а на такива полагани от личен асистент, който е с код * от списъка на длъжностите от националния класификатор.С оглед заключението на вещото лице Ц. В., допълнено в съдебно заседание от 13.12.2021година, което МОС възприема като обективно и компетентно изготвено се установява, че с оглед размера на минималната работна заплата за 149часа месечно размерът на възнаграждението за професията личен асистент възлиза на 818.01лева.Именно в такъв размер, съдът приема, че е установено настъпването на вреди в имуществената сфера на ищеца, съизмерими с разходи за възнаграждение за личен асистент за 149часа месечно считано от 01.09.2022година, като следва да бъде уважен предявения иск до тази сума.В останалата част над този размер и за минал период от момента на увреждането исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл.78,ал.1 от ГПК заплатените в ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска.
Видно от списъка по чл. 80 на ищецът има претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като е представила договор за правна помощ, сключен на посоченото основание . С оглед уважената част от иска, подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е в размер на 1695,60 лева,/сбора от 36 месечни вноски на 818 е 29448 и съобразно чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение се определя 830+3%19448/ + ДДС,което следва да бъде присъдено на процесуалния представител на ищеца – А. М..
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по делото в размер на общо 700,00 лв., представляващи депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им /л. 89 от делото/.От тях съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 490лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Доколкото ищецът е бил освободена от внасяне на държавна такса и по производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на МОС сума 1177.92 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху размера на уважената част от иска, както и за заплатените от сметка на бюджета на съда разходи за експетизи в размер на 905.00лева.
Воден от гореизложеното МОС:



Р Е Ш И :



ОСЪЖДА З. А. Д. А. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. * , ул. * № * на основание чл. 226 от КЗ /отм./ да заплаща на П. А., ЕГН * , от село *, община *, обл. М., ул. * № * сумата 818.00/осемстотин и осемнадесет/ лева месечно, считано от 01.09.2022г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на горното обезщетение, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска с падеж 15-то число на месеца до окончателното изплащане , представляващи обезщетение за имуществени вреди -разходи за личен асистен в резултат на увреждане причинено от ПТП, реализирано на 08.12.2015г. по вина на водача на товарен автомобил * * * с рег. № *, чиято гражданска отговорност е била застрахована П. ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до предявения размер от 2692,80лева месечно обезщетение като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.А. Д. А. " , ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. * , ул. * № * да заплати на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р. М. , АК София адвокатско възнаграждение в размер на 1695,60 лева .
ОСЪЖДА П. А., ЕГН * , от село *, община *, обл. М., ул. * № * да заплати на З.А. Д. А. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. * , ул. * № * сумата 490.00 лева разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на иска .
ОСЪЖДА З.А. Д. А. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. * , ул* № * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД М. сумата 1177.90 лева държавна такса с оглед размера на уважение иск , 905лева разноски за експертизи, както и 5 лева държавна такса П. служебно издаване изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд Г. София с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.


СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:


File Attachment Icon
F5F6BC451B18D9D1C22587ED0041845F.rtf