Производството е по чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, съединен алтернативно с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 Г. във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
С първоначална искова молба от 16.02.2015г. ищецът Г. Ела-2001 с. Г., /по-долу за краткост кооперацията/, представлявана от управителя с. П., а последният от адв. М., е поддържал твърдение, че с нот. акт. № 69, том ІІ, дело № 292/08.02.05г. на службата по вписванията – С., кооперацията учредила в полза на Сари-лес О. – С., П. от К.С., право на строеж за изграждане на цех за обработка на дървесина по проект, подробно описан в исковата молба, в УПИ –V – за стопански сгради, кв. 68 по плана на с.Ш. Л., Смолянска област. Архитектурният проект бил одобрен от главния архитект на община С. на 15.04.04г. и въз основа на него било издадено строително разрешение.
Ищецът твърди, че според т. 3 от този договор, материализиран в посочения нотариален акт, правото на строеж се учредявало за срок от 7 години, считано от сключване на договора на 08.02.05г. като след изтичане на този срок правото на собственост върху изградената сграда преминавало безвъзмездно върху учредителя на правото на строеж, а именно кооперацията – ищец.
Твърди се, че с нот. акт № 159, том ІІ, дело № 394/22.02.05г. на службата по вписванията – С., срокът за който било учредено правото на строеж по предходния договор, бил продължен от 7 на 10 години, считано от 08.02.05г., като след този срок собствеността върху изградената сграда преминавала безвъзмездно върху ищеца.
Ищецът твърди също, че с договор, материализиран с нот. Акт № 4, том VІІІ, нот.дело 1605/06.07.06г. на службата по вписванията – С., суперфициарът Сари-лес О. – С., чрез К.С., прехвърлил учреденото в негова полза право на строеж на ответника Хран-родопи О. – С., П. също от К.С. /по-долу за краткост дружеството/. Била запазена клаузата, че след изтичане на срока на правото на строеж от 10 години, считано от 08.02.05г., правото на собственост върху изградената сграда преминавало безвъзмездно в полза на кооперацията ищец.
По данни на ответника изграждането на посочения по-горе цех било финансирано с договор № 2569/27.12.06г. по програма САПАРД, с размер на инвестицията 933 041,32лв., като всички строително-монтажни работи /СМР/ били отчетени като извършени и платени от ответника.
Кооперацията-ищец сключила с ответника договор за съвместна дейност от 20.03.08г.. според ищеца, целта на този договор не била реализирането на съвместна дейност за постигането на обща цел, а вменяването на кооперацията на задължения, които тя, като учредител на правото на строеж, не била поемала по посочените по-горе договори.
Тези задължения били по договора за съвместна дейност, както следва:
- според т. 3/1/ от договора, при въвеждане на сградата в експлоатация страните се задължавали да извършат пазарна оценка на вложените средства за изграждане на обекта, в срок не по-дълъг от 24 месеца;
- според т. 3/2/ от договора, учредителят се задължавал да заплати оценените разходи за премахване на съществуващи масивни и полумасивни сгради, укрепване на терена, вертикална планировка и ограда за затваряне на района, както и разходите за изграждане на клетка 1 и парен котел ПК 300, находящи се на кота -5.00 и -2.80;
- според т. 3/3/ от договора, плащанията на учредителя се извършвали авансово в размер не по-малък от 70% от предвидените в проектно-сметната документация суми, както и за извършените от строителя и строителния надзор дейности, като окончателните плащания до размера на пазарната им стойност се извършвали не по-късно от въвеждане на обекта в експлоатация;
- според т. 4 от договора, изпълнителят се задължавал в 24-месечен срок от въвеждането на сградата в експлоатация да предостави едната клетка от изградената сушилня в описаната сграда на учредителя за срок до 08.02.15г.;
- според т. 9 от договора, учредителят се задължавал да изплаща уговорените суми по указания в договора ред;
- според т. 13 от договора, с изтичане на 10-годишния срок за ползване на имота и преминаване на правото на собственост върху построеното в полза на учредителя, страните се задължавали да извършат оценка на сградния фонд, с изключение на помещението по т. 4, като учредителят се задължавал да заплати на изпълнителя 50 % от стойността на сградата в 3-месечен срок от 08.05.08г.;
- според т. 14 от договора, изпълнителят бил длъжен да върне сградата след изтичане на договорения срок и заплащане на сумата по т.13 в добро състояние, като се отчитали обичайните промени, вследствие на нормалната дейност на предприятието;
- според т. 15/1/ от договора, в случай, че учредителят не изпълнел задължението си по т. 13, същият се задължавал да прехвърли на изпълнителя правото на собственост върху сградата по т. 1 или промени срока на правото на строеж, описано в нотариалния акт за учредяване на право на строеж от 2005г., на безсрочно право на ползване/строеж.
Кооперацията-ищец твърди, че с посочения договор за съвместна дейност от 20.03.2008г. се променяли съществени условия на сключените три договора за учредяване на право на строеж, в нарушение на предписаната за това форма, предвидена в чл. 18 ЗЗД, с нотариален акт.
Кооперацията-ищец твърде, че в нот.акт № 69, том ІІ, дело № 292/08.02.05г. на службата по вписванията – С., срокът на учреденото в полза на Сари-лес О. право на строеж било 7 години, в нот.акт № 159, том ІІ, дело № 394/22.02.05г., срокът на учреденото право на строеж в полза на Сари лес О. било 10 години, и в нот.акт № 4, том VІІІ, дело № 1605/06.07.06г. срокът на учреденото право на строеж в полза на Хран-Родопи О. било от 10 години, считано от 08.02.08г., като изрично било записано, че се учредявало /прехвърляло право на строеж за цех за обработка на дървесина, с обща разгърната застроена площ от 938,38кв.м., от която а/застроена площ на ниво кота – 5.00 и – 2.80, 450 кв.м., при разпределение – сушилня, котелно , женска и мъжка съблекалня, сервизни помещения, стълбище; б/ застроена площ на кота 0.00 363.30м., при разпределение: работно помещение, точиларна, стая за почивка, стая дежурен, кухненски офис, тераса, помещение ел. табло, стълбище; в/ застроена площ на кота +3.10 и + 4.70 от 119. 09кв.м., при разпределение зала за договаряне, баня и сервизно помещение, два офиса, антре, тераса стълбище, таван, съгласно одобрен архитектурен проект от 15.10.04г. и предвижданията на действащия план на с. Ш. Л., като обектът следвало да се построи в УПИ – V – за стопанска сграда, кв. 68 по плана на същото дело, с площ на имота 1068кв.м., при граници на имота УПИ ІІІ – за стопански сгради, река, дере и път. След изтичане на срока на правото на строеж от 10 години, правото на строеж върху изградената сграда преминавало безвъзмездно върху учредителя на правото на строеж и собственик на земята, кооперацията-ищец Г. Ела-2001.
Ищецът твърде, че с договора за съвместна дейност в негова тежест се поставяли задължения за заплащане на СМР, включени в одобрения архитектурен проект и издаденото строително разрешение, които според посочените по-горе нотариални актове били право и задължение на ответника. Ищецът поддържа, че договорите за прехвърляне на собственост или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, следвало да се извършват под страх от недействителност във формата на нотариален акт. Разпоредбата, очевидно се има предвид чл. 18 ЗЗД, била императивна и не можела да се дерогира по волята на страните. Цитира се чл. 293, ал. 6 ТЗ, като се поддържа, че с договора а съвместна дейност осе променяли условията в договорите за учредяване на право на строеж, създавали се задължения за кооперацията за заплащане на СМР и се предвиждало след изтичане на срока за учредяването право на строеж собствеността върху построеното да премине безвъзмездно върху нея. По такъв начин с договор за съвместна дейност, сключен в обикновена писмена форма, било нарушено изискването учредяването на вещни права върху недвижими имоти и/или прехвърлянето на собствеността върху тях да се извършва с нотариален акт, основание за нищожност, по смисъла на чл. 293, ал. 6 във вр. с чл. 288 ТЗ, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Освен това се поддържат и нарушения на закона, чл. 21, ал. 2, т. 5 и чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите, допуснати със сключване на посочения договор за съвместна дейност, като се поддържа и заобикаляне на закона, които били основание за обявяване на нищожността му. Този договор бил сключен без решение на общото събрание на кооперацията и изцяло в нейна вреда, поради което била налице злоупотреба с право, по смисъла на чл. 289 ТЗ. Твърди се, че с договора за съвместна дейност се правил опит да се заобиколи закона, като ответникът се опитвал да продаде сградата на кооперацията на 50 % от пазарната и стойност, като при неплащане получи безсрочно право на ползване/строеж.
Кооперацията-ищец твърди, че за пръв път член-кооператорите й узнали за съществуването на договора за съвместна дейност на общо събрание от 03.04.11г. На него бил прочетен ревизионен доклад на финансов ревизор към ЦКС, назначен по заповед от 14.04.10г., за периода 01.04.05г. – 31.03.10г. в доклада се посочвало, че договорът бил сключен в нарушение на чл. 21, ал. 2, т. 5 и чл. 15, ал. 4, т. 10 от закона за кооперациите. В кооперацията не съществувал оригинал от договора за съвместна дейност. Тя разполагала само с копие от него, приложено към ревизионния доклад. На общото събрание от 03.04.2011г. председателят К.С. бил освободен от длъжност, като на събранието заявил, че разполагал с един екземпляр от договора, който бил предоставил на финансовия ревизор. К.С. не предоставил екземпляр от договора на кооперацията и при напускането си.
Кооперацията-ищец твърди, че на неустановена дата било съставено приложение № 1 към договор за съвместна дейност от 20.03.08г., което приложение не било посочено в договора. То се отнасяло до дейности по подготовката на площадката и дейности по изграждане на сушилня, разходите за което се заплащали от кооперацията при изграждане на описания по-горе цех. В Приложението като извършени, респ. подлежащи на заплащане дейности, били изброени: разваляне на полумасивни сгради 15 636,19лв.; разваляне на масивни сгради 66 018,89лв.; бетонова стена на сушилня с бетонови подпорни стени откъм реката, откъм дерето и направа на външна бетонова стълба покрай сградата откъм дерето – 78 230лв.; вертикална планировка и огради за затваряне на района – 12 346лв.; изграждане на сушилня /50% от разходите – клетка 1/ 48 780лв.; парен котел – ПК 300 – 36 300лв.; големи входни врати за производствено помещение – 2бр. – 15 636,19лв., или общо 308 883,25лв. без ДДС.
Ищецът твърди, че на 30.12.09г. между него и ответника бил съставен протокол за приемане и предаване на описаните по-горе строително-монтажни работи, съответно изградените в резултат на извършването им дълготрайни материални активи. Извършени били следните СМР: разваляне на полумасивни сгради, разваляне на масивни сгради, бетонова стена на сушилня и котелно стопанство, укрепване с бетонови подпорни стени откъм реката, откъм дерето и направа на външна бетонова стълба покрай реката откъм дерето, вертикална планировка и ограда за затваряне на района. Били отчетени като приети и следните дълготрайни материални активи: сушилна камера за дървесина, МКД 116куб.м. – 1бр., парен котел – ПК 300 – 1бр., големи входни алуминиеви врати, автоматични – 2бр.
Ищецът поддържа, че въз основа на подписания от К.С. както от името на кооперацията, така и от името на ответника протокол, на практика кооперацията не получила нищо. Сушилната камера за дървесина МКД 116куб.м., парният котел ПК 300 и големите алуминиеви врати били монтирани в новоизградена сграда, която кооперацията-ищец нямала достъп и до момента не предявяване на иска се ползвала само от ищеца за негови нужди, бетоновите стени, като част от конструкцията на сградата също не можели да бъдат предадени на ищеца извън сградата, това се отнасяло и за вертикалната планировка на терена.
Ищецът твърди, че всъщност не били платени никакви суми за полумасивни и масивни сгради, предвидени в проекто-сметната документация, тези СМР били заменени с други, съгласно анекс към договора за строителство от 07.07.06г., а развалянето на сградите било извършено от строителя Бор-2004 О. – Змеица безвъзмездно и не било заплащано от ответника.
Кооперацията-ищец твърди, че извършила плащания към ответното дружество, както следва: 1. По фактура № 29/30.07.08г., с посочено основание за плащане във фактурата добив, извозване и рампиране на строителна дървесина по договора / без посочени количества и единични цени/ на стойност 130 000лв. с ДДС, или 108 333,33лв. без ДДС; 2. по фактура № 38/25.08.08г. с посочено основание за плащане и преработка на дървен материал – ишлеме, на стойност 175 000лв. с ДДС, или 145 833,33лв. без ДДС; 3. по фактура № 39/26.08.08г. с посочено основание заплащане сушене на дървен материал, на стойност 65 000лв. с ДДС, или 54 166,67лв. без ДДС. Всички фактури не съдържали подпис на получател от страна на кооперацията, а плащанията били наредени и извършени от К.С. в деня на издаване на фактурата. Кооперацията-ищец твърде, че общата сума платена по трите фактури била в размер на 370 000лв., или общо 308 333,33лв. без ДДС и съвпадала със сумата, посочена в приложение № 1.
Твърди по-нататък, че на 17.02.10г. ответникът представил за плащане на кооперацията фактура № 176/17.02.10г. с посочено основание за плащане ДМА сушилня по договор от 20.03.07г. и приемо-предавателен протокол от 28.12.09г. на стойност 218 000лв., като се приспадали аванси по фактури № 29/30.07.08г., № 38/25.08.08г. от 71 109,91лв., по фактура № 39/30.08.08г. 20 569,67лв. и анекс от 28.12.09г. на обща стойност 164 306,91лв., като остатъкът за плащане от 64 431,84лв. с ДДС или 53 693,19лв. без ДДС бил платен в брой на 19.04.2010г.
На общо събрание на кооперацията от 15.03.14г. било взето решение кооперацията да предяви иск за връщане на платените суми по договора са съвместна дейност от 20.03.08г., като по жалба срещу решението били образувани гр.д. № 334/14г. на РС-С. и в.гр.д. № 417/14г. на ОС-С..
По сигнал на член-кооператори срещу действията на К.С. по договора за съвместна дейност от 20.03.2008г. било образувано НОХД 86/14г. на ОС-С., по което чрез съдебно-техническа експертиза било установено, че от заплатените строително-монтажни работи от кооперацията, в действителност не били извършени дейности на стойност 34 392,58лв., които представлявали вреда за кооперацията.
Поради изтичането на погасителната давност за претендиране на сумите, платени от кооперацията по договора за съвместна дейност от 20.03.08г., бил предявен настоящият иск.
Въз основа на изложените факти, представляващи основание на иска, с първоначалната искова молба ищецът е предявил следните искове: да се обявят за нищожни спрямо ответника поради липса на предвидената в закона форма, съответно поради заобикаляне на закона, посочените по-горе клаузи на договора за съвместна дейност, установителни искове по чл. 124, ал. 1 Г. във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, евентуално по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и да се осъди ответникът да върне получените въз основа на тях суми по фактура № 176/17.02.2010г. в размер на 218 000лв. без ДДС, осъдителен иск по чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното им плащане, иск по чл. 86 ЗЗД, алтернативно да върне платената сума за фактурирани, но действително непредадени на кооперацията строително-монтажни работи и дълготрайни материални активи, иск за връщане на даденото на стойност 218 000лв. по посочената фактура, на неосъществено основание по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗС.
По тази искова молба ответникът е подал отговор в срок с вх.№ 1893/05.05.15г. /л.77-85/. Поддържа, че са съединени искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и чл. 39 ЗЗД. Поддържа, че представеният договор за съвместна дейност с исковата молба всъщност бил проект, номерацията на текстовете в действително подписания договор била съответно – т.3/1/-/3/ без промяна, т. 9 ставала т.10, а т. 13, т. 14 и т. 15 ставали съответно т.14, т. 15 и т. 16.
Исковата молба била нередовна, тъй като не била посочена цена на иска, съответно не била внесена дължимата държавна такса, изчислена при кумулативно съединяване на искове, при цена на единия иск 308 88325лв. без ДДс, или 370 659,90лв. с ДДс, според стойността на договора, като поради кумулативното им съединяване, по всеки от тях се дължала отделна държавна такса.
Твърди се, че исковете били допустими, а разгледани по същество – неоснователни. Искът по чл. 34 ЗЗД бил и частично погасен по давност.
По отношение на исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, становището по същество е, че исковете били неоснователни. Договорът за съвместна дейност от 2003-08г. представлявал всъщност ненаименования договор за дружество, за който се прилагали съответно правилата на чл. 357 и сл. ЗЗД и по предназначението си представлявал договор за строителство.
Двата договора, за дружество и за строителство били неформални, при тях писмената форма била за доказване, а не за действителност. С договора за съвместна дейност не се изменяли клаузи на сключени под формата на нотариален акт договори за учредяване на право на строеж, а се създавали задължения на ищеца да заплати определени СМР извън строителството на обекта цех за преработка на дървесина, което според т. 2 от договора било задължение на ответника, като договорът уреждал последиците от неизпълнението на задължението на кооперацията. Затова твърденията, че договорът бил нищожен поради липса на форма, всъщност поради неспазване на предписаната в закона форма по чл. 26, ал. 1 ЗЗД били неоснователни.
Неоснователен бил и искът да се обявят за нищожни посочените договорни клаузи, поради заобикаляне на закона, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Изяснява се съдържанието на понятието заобикаляне на закона – чрез позволена поначало сделка, да се постигне забранен от закона правен резултат. Необходимо за уважаването на този иск било да се докаже както обективното, така и субективното съдържание на нарушението, т.е. освен сключването на позволената сделка, така и намерението на страните чрез нея да постигнат забранен от закона резултат.
В конкретния случай неоснователно се поддържало, че чрез договора за съвместна дейност ответникът се опитвал и да продаде сградата на кооперацията на 50% от пазарната й стойност, като при неплащане получи безсрочно право на ползване/строеж. Поддържа, че нито една от клаузите на договора за съвместна дейност не представлявала забранена от закона сделка, за да се използва същият договор за заобикаляне на закона.
Клаузата на т.3/1/ от договора създавала задължения за страните да направят оценка на вложените средства, което нямало нищо неправомерно; клаузата на т. 3/2/ и т. 3/3/ били клаузи в договор за строителство, подвид на договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД. По общите правила на тълкуването трябвало да се търси действителната обща воля на страните, според изразеното в клаузите, като се има предвид целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В този смисъл посочените две клаузи целели кооперацията да поеме разходите по премахване на определени строително-монтажни работи /СМР/, което било необходими, за да изпълни ответникът-строител изграждането на цеха за преработка на дървесина. Тези разходи според договора били за премахването на съществуващи масивни и полумасивни сгради, укрепване на терена, вертикална планировка, ограда за затваряне на района и изграждане на клетка 1 от сушилня и парен котел ПК 300.
Неоснователно се твърдяло, че посочените две клаузи от договора заобикаляли закона. Не отговаряло на истината твърдението в исковата молба, че с договора за съвместна дейност се вменявало в задължение на кооперацията да заплати СМР, включени в разрешението за строеж и одобрения архитектурен проект, което според нотариалните актове било задължение на ответника. Напротив, премахването на заварените сгради и и останалите дейности по договора, които били задължение на кооперацията, не били предвидени в одобрения архитектурен проект и разрешението за строеж от 20.10.04г. Последното предвиждало, че се разрешават преустройство, надстройка и пристройка в урегулирания имот, т.е. извършване на СМР по изграждане на нови обекти към съществуващи такива. Тези клаузи не заобикаляли нито един закон, тъй като плащанията при извършване на СМР се уговаряли между страните с писмен договор, според чл. 162, ал. 2 ЗУТ. Законът за кооперациите също не създавал задължение за предварително разрешение от органите на кооперацията за сключване на договор за строителство, затова твърдението, че липсвало решение на общото събрание за сключване на договора, в частта му за СМР, също било изцяло неоснователно.
Ответникът поддържа, че според устава на кооперацията, действащ към момента на сключване на договора за съвместна дейност от 20.03.08г. бил в редакцията си, публикувана в търговския регистър на 11.03.07г., при пререгистрация на кооперацията. В него не се предвиждало предварително разрешение на управителния съвет за сключване на определени договори /каквито се предвиждали в последващите редакции на устава – чл. 32/.
Действително, на 08.03.08г. било проведено общо събрание на кооперацията, във връзка със задължението за пререгистрация, на което били приети промени в устава на кооперацията. Те предвиждали, в чл. 32 от устава предварително решение на управителния съвет, при сключване на договори за съвместна дейност. Тези промени в устава на кооперацията били заявени за вписване в търговския регистър на 08.06.08г., а вписването било извършено на 09.07.08г. Според чл. 4 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗК във вр. с чл. 599, ал. 1 Г., всички промени на подлежащи на вписване обстоятелства, в случая устава, имали действие за третите лица от деня на вписването им в търговския регистър. Затова към 20.03.08г., деня на сключването на договора за съвместна дейност, не било налице заобикаляне на закона.
Такова липсвало и по отношение на т. 9 от договора, която предвиждала задължение на кооперацията да заплаща уговорените суми по предвидения в договора ред. Липсвало заобикаляне на закона и в т. 14 от договора, с която се създавало задължение на страните след изтичане на срока на правото на строеж да извършат пазарна оценка на сградния фонд, без помещението по т. 4 – една клетка на сушилнята. Вярно било, че втората част на клаузата на т. 13 предвиждала, че кооперацията се задължавала да заплати на ответника 50 % от стойността на сградата, което било в противоречие с безвъзмездността на учреденото право на строеж, но това не противоречало на закона, а такова основание не било въведено като предмет на спора.
По отношение на т. 15 от договора, клаузата не само не била в заобикаляне на закона, а точно обратното – предвиждало се задължение на суперфициаря да върне сградата на собственика след изтичане на срока на договора. Относно т. 16, тя също не била нищожна на посоченото основание, а уреждала последиците от неизпълнението на задълженията на кооперацията по т. 14, или задължение да се извършат занапред определени правни действия. Безспорно било, че както изменението на договора, с който се учредявало правото на строеж, така и всеки договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот следвало да се извършат в предвидената за това нотариална форма, клаузата предвиждала само при какви условия да стане това. Поради всичко изложено, искът за прогласяване на договора за съвместна дейност от 20.03.08г. за нищожен, поради заобикаляне на закона,ь бил неоснователен.
Неоснователен бил и искът за връщане на даденото по нищожен договор, на основание чл. 34ЗЗД. За уважаването на този иск било необходимо първоначално да се уважат исковете за нищожност по чл. 26 ЗЗД на договора за съвместна дейност от 20.03.08г., а поради изложените в отговора съображения и след отхвърлянето им, следвало да се отхвърли и искът по чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото по нищожен договор. Освен това, искът бил и частично погасен по давност. Това било така, защото твърдението на ищеца, че фактура № 176/17.02.10г. била на стойност 218 000лв. без ДДС, било невярно. Видно от самата фактура, същата била на стойност 53 693,19лв. без ДДС, или 64 431,83лв. с ДДС. Именно за последната сума бил издаден и разходен касов ордер № 683 от 19.04.15г. и само тази сума била платена по фактурата.
Останалата част от стойността по фактурата представлявала приспаднати аванси по фактури № 29/30.07.08г., № 38/25.09.08г., № 29/26.0808г. и анекс от 28.12.09г. За плащанията по тези фактури, които били извършени в периода 20.08.2009г. бил изтекъл 5-годишния давностен срок до подаване на исковата молба и искът се явявал погасен по давност. Затова ответникът прави възражение за изтекла давност за разликата над 64 431,83лв. до 218 000лв., като в останалата част искът следвало да се отхвърли като неоснователен, поради липса на предпоставките по чл. 34 ЗЗД.
При оставяне без движение на тези възражения и уважаване на иска по чл. 34 ЗЗД, ответникът прави евентуално възражение за прихващане на дължимата сума с извършените от ответника подобрения в имота, до размера на по-малката сума. Тези подобрения били извършени на основание т. 3.2. от договора за съвместна дейност от 30.03.08г. и били посочени в приложение № 1 към него, като стойностите им били следните: 1. разваляне на полумасивни сгради – 15 636.19лв.; 2. разваляне на масивни сгради – 66 018.19лв.; 3. бетонова стена на сушилня и котелно стопанство – 39 740лв.; 4. укрепване с бетонови подпорни стени и направа на външна бетонова стълба – 78 230лв.; 5. вертикална планировка и ограда – 12 346лв.; 6. изграждане на сушилня /50% от разходите – клетка 1/ - 48 780.00лв.; парен котел – ПК 300 – 36 300лв., или общо 308 883,25лв. без ДДС. Всички изброени подобрения били приети от кооперацията-ищец с приемо-предавателен протокол от 30.12.09г.. същите съществено увеличили стойността на имота, собственост на кооперацията. Затова последната, като собственик на имота, дължала заплащане на извършените подобрения на ответника, ведно със законната лихва от 05.05.15г., датата на подаване на възражението. Затова твърдението на ищеца в исковата молба, че кооперацията не била получила нищо по протокола от 30.12.09г. било невярно. Развалянето на полумасивните и масивни сгради в имота било извършено от строителя Бор 2004 О. с. Змеица. В тази връзка ответникът представял писмени доказателства, както следва: протокол от извънредно общо събрание на Сари лес О. от 20.01.05г., приемо-предавателен протокол от 10.02.05г. между кооперацията-ищец и Сари-лес О.; приемо-предавателен протокол от 10.07.06г. между Сари-лес О. и ответника Хран- Родопи ЕООД, констативен протокол от 07.11.07г. Тези писмени доказателства давали ясна представа какво било състоянието на терена при започване на строителството и се е наложило замяната на видове СМР по проекта, които се оказали неподходящи за такъв вид строителство. Освен това поддържа, че разпитаният като свидетел по НОХД № 86/14г. на ОС-С., К.П., управител на строителя Бор 2004 О.-Змеица, заявил пред наказателния съд, че дружеството му не било премахнало съществуващи в имота сгради, когато започнало работа теренът бил освободен от тях.
С разпореждане на съда от 09.05.15г. /л.137-138/ исковата молба е била оставена без движение, с указание за посочване на вида на съединяването на исковете, с конкретизация кой иск е гладен и кой евентуален, както и за посочване на цена на всеки иск, а също и за внасяне на дължима държавна такса по тях.
В изпълнение на указанията на съда ищецът е подал молба-уточнение вх. № 2207/26.05.15г. /л.142-151/. С него обстоятелствената част на първоначалната искова молба е била възпроизведена буквално. В обстоятелствената част е добавено също, че без да е спазена предвидената в закона форма и без решение на общото събрание на кооперацията с договора за съвместна дейност и въз основа на протокол от 28.12.09г., се изменяли съществени условия на договора за учредяване на право на строеж по посочените по-горе нотариални актове /задължението на суперфициара да изгради сградата цех за своя сметка по одобрен проект/. Добавено е още, че срокът на учреденото право на строеж било за 10 години, считано от 02.08.05г., който срок изтичал на 08.02.15г. /очевидно се има предвид 02.08.15г./. След изтичането на срока ответникът не предал владението на цеха на ищеца, отказал и да получи поканата за това. По тази причина искът се изменял от установителен в осъдителен. Въз основа на молбата петитумът е придобил следния вид: 1. Моля да осъдите Хран-Родопи О. с ЕИК 120055877, със седалище и адрес на управление с. Ш. Л., м. Сурля, община С., предсатвлявано от управителя К. К. С., да върне на Г. Ела 2001, с ЕИК 120537197, със седалище и адрес на управление с. Г., община С., П. от С. Д. П., сумата от 218 000лв., без ДДС, платена чрез прихващане сума по фактура № 176/17.02.2010г. въз основа на нищожна поради противоречие със закона клауза на т. 3/2/ от договор за съвместна дейност от 20.03.08г., сключен между Г. Ела 2001 и Хран-Родопи О., двете страни представлявани от К. К. С., алтернативно да върне сумата от 218 000лв. без ДДС, платена за непредадени от Хран-Родопи О., съответно неполучени от Г. Ела-2001 СМР и ДМА по протокол от 28.12.09г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й изплащане; 2. Да установите спрямо ответника Хран-Родопи О., с ЕИК 120055877, със седалище и адрес на управление с. Ш. Л., м. Сурля, община С., П. от К. К. С., че Г. Ела-2001, П. от С. Д. П., е собственик на Цех за обработка на дървесина, с обща разгъната и застроена площ 938.38кв.м., от която: а/ застроена площ на ниво кота-5.00-2.80 – 450кв.м., при разпределение сушилня,котелно, женска и мъжка съблекалня, сервизни помещения, стълбище; б/ застроена площ на кота0.00 – 363.30кв.м., при разпределение работно помещение, точиларна, стая за почивка , стая дежурен, кухненски офис, тераса, помещение ел. табло, стълбище; в/ застроена площ на кота +3.10 и +4.70 – 119.08.кв.м., при разпределение зала за договаряне, баня и сервизно помещение, баня и сервизно помещение, два офиса, антре, тераса, стълбище, таван, съгласно одобрен от главния архитект на община С. на 15.10.04г. архитектурен проект и съгласно изискванията и предвижданията на действащия устройствен застроително-регулационен план на с. Ш. лика, община С., който обект да се построи в УПИ-V за стопански сгради с площ 1068кв.м. по действащия регулационен план на с. Ш. Л., при граници на имота – УПИ – ІІІ-за стопански сгради, река, дере и път, отразен в кадастралната карта на с. Ш. Л. като три сгради – сграда с идентификатор 83274.501.809.1, със застроена площ 38кв.м., сграда с идентификатор 83274.501.809.2 със застроена площ 91кв.м. и сграда с идентификатор 83274.501.809.3 със застроена площ 149кв.м., построени в собствен на Г. Ела-2001 поземлен имот с идентификатор 83274.0501.809 при граници поземлени имоти 83274.501.2000, 83274.501.5036 и 83274.501.800, въз основа на нотариален акт № 69, том ІІ, № 292 от 08.02.05г. на службата по вписванията гр. С., изменен с нот. акт № 159, там ІІ, дело № 394 от 22.05.05г. на службата по вписванията гр. С. и нот.акт № 4, том VІІІ, дело № 1605 от 06.07.06г. на службата по вписванията гр. С. и го осъдите да предаде на кооперацията владението върху горепосочените сгради.
В становище вх. № 2230/02.06.15г. /л.180-181/ ответникът Хран-Родопи О. поддържа, че първоначално били предявени два обективно съединени иска – по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за прогласяване на нищожността поради липса на форма и заобикаляне на закона на клаузите на т.т. 3.1, 3.2, 3.3, 9, 13, 14 и 15, както и иск по чл. 34 ЗЗД – за връщане на платената по фактура № 176/17.02.2010г. въз основа на нищожни клаузи от договора сума от 218 000лв. без ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното им плащане, алтернативно за връщане на платената сума за фактурирани, но непредадени на кооперацията СМР и ДМА.
Според ответника, с молбата-уточнение се предявявали два нови, различни от първоначалните, обективно съединени иска, те били иск по чл. 34 ЗЗД за връщане на сумата 218 000лв. без ДДС, платена чрез прихващане по фактура № 176/17.02.2010г., въз основа на нищожна поради противоречие със закона клауза на договора за съвместна дейност от 20.03.08г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, алтернативно за връщане на сумата от 218 000лв. без ДДС за непредадени от ответника, респ. неполучени от ищеца СМР и ДМА по протокол от 28.12.07г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, и ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване на ищеца за собственик на посочения цех за преработка на дървесина и осъждане на ответника да предаде владението върху него.
С тези два иска се въвеждал изцяло нов предмет на спора, зазличен от първоначално предявения. Моли съда да му даде възможност за отговор с нов срок по чл. 131 Г..
С определение от 15.07.15г. исковата молба е била оставена без движение, като е счетено, че с добавянето на новите твърдение относно собствеността на имота се изменяли едновременно основанието и петитума на иска. Дадена е била възможност за привеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума на иска.
С молба-уточнение вх.№ 3358/07.08.15г. кооперацията-ищец, в изпълнение на указанията е посочила следното:
І. Предявени били два субективно съединени иска. Основанието на исковете бил нищожен договор за съвместна дейност в частите му, с които се изменяли съществените условия на договорите, сключени с нот.акт № 69, том ІІ, дело № 292/08.02.05г., нот. акт № 159, том ІІ, дело № 394 от 22.02.05г. и нот.акт № 4, том VІІІ, дело № 1605/06.07.06г., всички на службата по вписвания С., за учредяване/прехвърляне на право на строеж на цех за преработка на дървесина, описан в исковата молба, като не била спазена предписаната в чл. 18 ЗЗД нотариална форма. Съществените условия на договорите за учредяване на право на строеж/прехвърляне на същото, били следните: суперфициарят или приобретателят на правото на строеж се задължавал да реализира сградата със свои средства; след изтичане на срока на учреденото право на строеж /10 години, считано от 08.02.05г./, правото на собственост преминавало безвъзмездно върху кооперацията-ищец.
1. Ищецът твърди, че с оспорвания договор за съвместна дейност на кооперацията-ищец се вменявало заплащането на СМР за строителство на описания цех, което според договорите за учредяване и прехвърляне на правото на строеж било задължение на изпълнителя/поемателя. Те възлизали на стойност от 308 333,33лв. без ДДС, по приложение №1. Бил предявен частичен иск за връщане на платеното от кооперацията по този договор от ответника, като към момента на плащанията двете юридически лица били представлявани от К.С.. въз основа на договора за съвместна дейност бил подписан и протокол от 29.12.09г., с който се изменяли съществените условия на договорите по нотариалните актове, посочени по-горе, без да се спази предписаната в закона нотариална форма и без решение на общото събрание на кооперацията-ищец. Претендирало се връщане на сумата от 218 000лв. без ДДС, платена чрез прихващане по фактура № 176/17.02.10г. въз основа на посочения договор и протокол от 28.12.09г. Алтернативно връщането на същата сума се претендирала за непредадени от ответника, съответно получени от ищеца СМР и ДМА, а именно: бетонова стена на сушилня и котелно стопанство 39 740,92лв.; укрепване с бетонови стени и направа на външна бетонова стълба 78 230лв., вертикална планировка и ограда за затваряне на района – 12 346,00лв.; изграждане на сушилня – 48 780лв.; парен котел 36 300лв. и част от сумата за големи входни врати от 2 603,08лв. от общата сума 11 831,25лв.
2. Твърди също, че с т.13 от договор за съвместна дейност от 20.03.08г. на ищеца се вменявали задължения за плащане на 50% от пазарната оценка на сградата в тримесечен срок, считано от 08.05.15г. Последиците от неплащането били посочени в т. 15 от договора. В случай, че учредителят на правото на строеж не изпълнел това задължение, той се задължавал да прехвърли на изпълнителя правото на собственост на сградата или да промени срока на правото на строеж, описано в договора за учредяване на право на строеж от 2005г., на безсрочно право на ползване или строеж. Двете клаузи били нищожни, тъй като не били сключени в предвидената от закона нотариална форма, противоречали на закона или го заобикаляли /вж . л. 187, р. ІІ, абзац първи и последен/.
При посоченото, искането за защита е да се осъди ответника да му върне сумата от 218 000лв. без ДДС, платена чрез прихващане сума по фактура № 176/17.02.10г., въз основа на нищожна поради противоречие със закона клауза на т. 3.2 от договор за съвместна дейност от 20.03.08г., сключен между него и ответника, алтернативно да върне сумата от 218 000лв. без ДДС, платена за непредадени от ответника, съответно неполучени от ищеца СМР и ДМА по протокол от 28.12.09г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното им плащане, да се признае за установено спрямо ответника, че клаузите на т.т. 13 и 15 от договора са нищожни, както и да се признае ищецът за собственик и се осъди ответникът да предаде владението върху посочения цех.
С определение № 965/15.09.15г. по гр.д. № 13/15г. на ОС-С. е било прието, че предявените искове са както следва: 1/иск по чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 86 ЗЗД; 2/иск по чл. 124, ал. 1 Г. във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД; 3/иск по чл. 109 ЗС, като е допуснато изменение на иска с предявяване на иска по чл. 108 ЗС и разпоредена размяна на книжа по молбата вх.№ 2258/07.08.18г., с даден срок за отговор по чл. 131 Г..
Постъпил е отговор вх.№ 409/16.10.15г. от ответника. В отговора по отношение на първия иск ответникът поддържа, че на този етап от развитието на производството ищецът е направил недопустимо изменение на иска. С първоначалната искова молба ищецът бил съединил искането за реституция на даденото по чл. 34 ЗЗД, с иск по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с изрично посочени основания за нищожността на договора от 20.0308г. те били липса на форма и заобикаляне на закона /клаузите на т. 3.1, т.3.2, т.3.3, т.7, т. 13, т. 14 и т. 15 от договора/.
С второто по ред уточняване на иска ищецът не отстранил указани нередовности, а предявил нов, различен от първоначално предявените искове, а именно нищожност, поради противоречие със закона. Според ответника, ищецът не можел след предявяване на иска да въвежда нови основания за нищожност. По същество новият иск клаузата на т.3.2, с позоваване на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, бил неоснователен. Нито в исковата молба, нито в уточненията се посочвало коя императивна норма е нарушена. Поддържа, че никъде в договора за отстъпване на правото на строеж и прехвърлянето му не бил уреден въпроса с разходите за строителството.
Неоснователно се твърдяло, че след като собственикът-уредител отстъпил правото на строеж, той не може да участва в строителството. Касаело се за различни правоотношения – тези по учредяване на правото на строеж били вещно-правни, а тези, свързани с договора за строителство или за извършване на СМР, по чл. 162, ал. 2 ЗУТ, били облигационни. Законът за кооперациите не изисквал предварителна санкция на органите на дружеството за сключване на договор за строителство, затова доводите, че липсвало решение за сключване на договора, в частта му относно СМР, били неоснователни. Повтарят се доводите в първоначалния отговор относно искането в устава за предварителна санкция на УС на кооперацията за определен вид договори, приемането й към момента на сключване на договора от 20.03.08г., вписването й в търговския регистър и правните последици от това, а именно, че нито в закона, нито в устава на кооперацията имало изискване за предварителна санкция от орган на дружеството, за сключване на договора за съвместна дейност, включително оспорваната клауза т. 3.2. повтарят се доводите относно неоснователността на възражението, че с договора за съвместна дейност се вменявали на ищеца задължения за заплащане на СМР, които според договорите за учредяване и прехвърляне на правото на строеж били в тежест на суперфициаря /изпълнител или поемател, изложени в първоначалния отговор. Премахването на съществуващите в имота масивни и полумасивни сгради изпълнението на вертикална планировка и т.н. не били включени в разрешението за строеж дейности, затова не били в тежест на изпълнителя. Поради всичко изложено, клаузата на т.3.2 от договора за съвместна дейност не била нищожна, а полученото въз основа на нея не подлежало на връщане по чл. 34 ЗЗД.
Възпроизведено е възражението, че претенцията била частично погасена по давност по съображения, изложени в първоначалния отговор. Поради неоснователността на главната претенция, неоснователен бил и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД.
Искът по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД също бил неоснователен. В исковата молба била развита идеята за характера на договора за съвместна дейност като ненаименован договор, сключен в писмена форма, с който се изменяли условията на договора за учредяване и прехвърляне на право на строеж, поради което първият бил нищожен, поради неспазване на предвидената в закона форма.
Тези доводи били неоснователни. Договорът за съвместна дейност представлявал договор за дружество, макар че в конкретния случай бил сключен по-скоро договор за строителство, които били неформални.
С договора за съвместна дейност от 20.03.08г. не се изменяли клаузи на сключения под формата на нотариален акт договор за учредяване на право на строеж, а по-скоро се създавало задължение за ищеца да заплати определени видове СМР извън строителството на обекта цех за преработка на дървесина, което според т. 12 от договора било задължение на ответника. Уреждали се и последиците от неизпълнение на това задължение на ищеца. Затова и този иск бил неоснователен и следвало да се отхвърли.
Относно иска по чл. 108 ЗС ответникът поддържа, че с него се изменял предмета на спора, като недопустимо, след второто уточнение на исковата молба, в нарушение на чл. 214 Г. се изменял първоначално предявения иск. Поддържа, че този иск се основавал на твърденията за нищожност на т. 13 /всъщност т.14/ и т.15 /всъщност /т.16/ от договора за съвместна дейност от 20.03.08г.
С първата от двете клаузи се създавало задължение на страните след изтичане на срока на правото на строеж в полза на ответника, да извършат пазарна оценка на сградния фонд, без помещението по т. 4 от договора /една клетка от сушилнята/ както и задължение на кооперацията да заплати на ответника 50% от 08.05.15г. Според ищеца, тази клауза противоречала на договора за отстъпване на право на строеж, според който след изтичане на този срок правото на собственост върху изградената сграда преминавало безвъзмездно върху кооперацията-ищец. При внимателен прочит се виждало, че въпросната клауза, т.14 от договора от 20.03.08г. е била свързана именно с преминаване на правото на собственост върху построеното в полза на учредителя, т.е. с уговаряне на плащането не се променяло по никакъв начин правото на собственост на ищеца върху построеното,но при спазване на свободата на договарянето определили обезщетение на ответника за построеното и срок за плащането му.
Клаузата на т. 16 пък била свързана с т.14 от договора за съвместна дейност и уреждала последиците от неизпълнението й. тази клауза също не била нищожна, тъй като с нея само се поемало задължение за извършване занапред на определени правни действия, при неизпълнение на задължението на кооперацията-ищец по т.14 от договора. Безспорно, както прехвърлянето на собствеността, така и измененията на договорите за учредяване на право на строеж, следвало да се извършат в предписаната от закона нотариална форма по чл. 18 ЗЗД. С договора за съвместна дейност от 20.03.08г. страните само уредили при какви условия да стане това. Затова макар да не се оспорвала собствеността на ищеца върху процесната сграда, както и факта, че тя се владеела от ответника, не била налице третата кумулативна предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, тя да се владеела от ответника без основание.
Ответникът поддържа при уважаване на иска по чл. 34 ЗЗД да се разгледа и уважи евентуалното му възражение за прихващане със сумата на извършените в имота подобрения, изложени подробно по-горе, на стойност общо 308 883,25лв. без ДДС, ведно със законната лихва от деня на възражението.
Освен това, ответникът е предявил и възражение за право на задържане върху имота, цех за преработка на дървесина според р. ІІ, т. 14 от договора за съвместна дейност от 20.03.08г., с изтичането на 10-годишния договор за ползване на имота и преминаване на правото на собственост върху построеното в полза на учредителя, последният се задължавал да заплати на изпълнителя 50% от стойността на сградата, в тримесечен срок от 08.05.15г.
Според т. 15 от договора за съвместна дейност, изпълнителят бил длъжен да върне сградата след изтичане на договорения срок и заплащане на сумата по т. 13 /всъщност се касаело за т. 14, тъй като в т. 13 не се съдържал никакъв срок, а по тълкувателен път се стигало до извода, че подлежащата на заплащане сума била тази, представляваща 50 % от стойността на сградата/. Нещо повече, в т.16 от договора били предвидени конкретни задължения за кооперацията-ищец при неизпълнение на задължението за заплащане на посочената сума.
Затова ответникът предявявал възражение за право на задържане върху цеха за преработка на дървесина, до заплащане на 50 % от стойността на сградата или изпълнение на задълженията по т. 15 от договора.
Най-напред, възпроизвеждането на съдържанието на съдържанието на разменените искова молба и отговор, както и произнасянето по тях, свързани с измененията и уточненията на иска, целят да не да утежнят изложението, а да внесат яснота, определеност и прецизност, както във фактическата, така и на правната страна на спора, представляващи предмет на делото.
Въпреки многобройните уточнения и допълнения на исковата молба, на практика няма изменение на твърдените от ищеца факти, които представляват основание на иска. Единственото изключение е във връзка с твърденията за държането на сградата от ответника след 08.02.15г. /което твърдение присъства и в първоначалната искова молба/ без основание, във връзка с което е бил предявен иска по чл. 108 ЗС, приет като последващо обективно съединен. Измененията на поддържаните от ищеца правни основания нямат правно значение, тъй като правната квалификация на спора се определя от съда.
В обобщен вид фактическите твърдения са за учредено от кооперацията-ищец право на строеж през 2005г. със срок 7 години, впоследствие продължен на 10 години, което право било прехвърлено от суперфициара на ответника през 2006г. Според условията на договорите за учредяване и прехвърляне на правото на строеж, сред изтичане на 10 години от 08.02.05г. правото на собственост безвъзмездно преминавало върху построеното безвъзмездно преминавало върху ищеца.
Ответникът изпълнил сградата цех за преработка на дървесина, с финансиране по програма САПАРД. През 2008г. кооперацията-ищец и ответникът, представлявани от едно и също лице, К.С., сключили оспорвания договор за съвместна дейност от 20.03.08г., като последният впоследствие бил осъден за умишлена безстопанственост по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК за нанесени на кооперацията значителни вреди от това строителство он 15 385,63лв. в тази част присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, според чл. 300 Г.. Тъй като размерът на вредите е част от състава на престъплението, за което е осъден деецът, трябва да се приеме,че и в тази част присъдата има задължителна сила за гражданския съд. Твърди се, че договорът за съвместна дейност бил нищожен поради противоречие със закона, тъй като липсвало решение на общото събрание на кооперацията за сключването му и в нарушение на чл. 21, ал. 2, т. 5 и чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК, липса на предвидената в закона форма - тъй като с него се изменяли условията на сключеният в нотариална форма договори и заобикаляне на закона, тъй като с поначало позволен договор за съвместна дейност, се целяло ответникът да придобие собствеността върху изградената сграда за 30% от стойността й, или да придобие безсрочно право на строеж или ползване върху нея, като поначало кооперацията следвало да получи сградата безвъзмездно.
Ищецът твърди, че на 19.04.2010г. платил на ответника 218 000лв. без ДДС, въз основа на фактура за извършени СМР за подготовка на строителна площадка за извършване на строителството. По фактурата реално били платени 64 431,84лв. с ДДС, като за останалата сума 218 000лв. била извършена компенсация с други дължими от ищеца на ответника суми, посочени във фактурата. На практика фактурираните СМР не били предадени от ответника и получени от ищеца.
Защитата на ответника е в оспорване на доводите за нищожност на договора за съвместна дейност на посочените правни основания, по подробни съображения в отговоря. Предявява се евентуално възражение за прихващане, както и възражение за право на задържане. Като цяло не се оспорват фактите в исковата молба, изцяло спорни са правните им интерпретации. Не се оспорва, че държи сградата, но претендира, че я държи на правно основание, свързано с условията на договора за съвместна дейност.
Относно разпределението на доказателствената тежест.
Ищецът следва да докаже сключването на договорите за учредяване на право на строеж и прехвърлянето му, както и сключването на договора за съвместна дейност.
В тежест на ищеца е да установи и плащането на сумата по фактурата от 17.02.2010г., както и основанието за това. Тъй като твърдяната от него липса на предаване на СМР е отрицателен факт, той ответникът поддържа, че работите са предадени, той следва да установи това. Доколкото за евентуалното възражение за прихващане ответникът се позовава на извършена компенсация с други задължения към ищеца, той трябва да установи както основанието за тези задължения, така и че компенсационното му изявление е достигнало до ищеца. По отношение на възражението за правото на задържане, той следва да установи, че държи и задържа вещта на правно основание.
При тези факти се поддържат следните искове: осъдителен иск за връщане на даденото по нищожен договор за съвместна дейност, т. 3.2 от него, от 218 000лв. без ДДС, поради противоречие със закона липса на предвидената в закона форма или заобикаляне на закона, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното им плащане, иск по чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД, алтернативно да се върне сумата като получена въз основа на фактурирани, но непредадени СМР, иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, за връщане на даденото на неосъществено основание /този иск е бил предявен с исковата молба като алтернативно съединен/; установителен иск за признаване на нищожността на т. 13 и т. 15 от договор за съвместна дейност от 20.03.08г., поради противоречие със закона, липса на предвидената в закона форма и заобикаляне на закона, чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗС, както и иск за признаване на собствеността на ищеца върху процесните сгради и осъждане да предаде владението върху нея, иск по чл. 108 ЗС.
Относно допустимостта на обективно кумулативно и/или евентуално съединяване на искове за нищожност на различни основания е постановено решение № 97/08.02.12г. по т.д. 196/2011г. на Іт.о. на ВКС по чл. 290 Г., с което се приема, че предявяването на искове за прогласяване на нищожност на една правна сделка на различни основания при условията на кумулативност е допустимо, ако ищецът обоснове правен интерес за предявяване на иска с оглед на различни правни последици, които законът свързва с обявяване на нищожността за страните по сделката. Ако такъв интерес не е обоснован, исковете следва да се разглеждат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката. Затова и доколкото правните последици от обявяването на нищожността са едни и същи, съдът приема, че посоченото съединяване е допустимо.
Доколкото през цялата искова молба преминава линията на защита, че оспорваната сделка всъщност е резултат от злоупотреба с право и превратно упражняване на представителна власт от К.С., тогава органен представител на кооперацията и дружеството ответник, трябва да се спомене и ограничението на т.2 от ТР №3/15.11.13г. по т.д. №3/13г. на ОСГТК, и чл. 38, ал. 1 ЗЗД не се отнася до сделки, сключени от едно и също лице, органен представител на две търговски дружества.
С определение № 920/28.09.17г. съдът е допуснал изменение на правната квалификация на първия иск на чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, алтернативно съединен с иск по чл. 55, ал. 1, пр.2 ЗЗД.
С определение № 76/11.07.18г. /л.310-311/ съдът е добавил непосочено от страните правно основание за разглеждане на валидността на договора от 20.03.08г. по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и нищожност, поради липса на основание, а с определение от 20.09.18г. е допълнил и правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, нищожност поради накърняване на добрите нрави.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Фактите по делото като цяло не са спорни, спорна е единствено правната им квалификация, дадена както от страните, така и от съда.
Отношенията между страните не могат да бъдат оценени правилно, без да се има предвид влязлата в сила присъда срещу К.С. по чл. 219, ал. 3 НК. Тока с влязла в сила присъда № 3/24.03.15г. по НОХД № 86/14г. на ОС-С., К.С. е бил признат за виновен в това, че през периода 20.03.08г. /датата на сключване на договор за съвместна дейност между Г. Ела 2001 с. Г. и Хран-Родопи О.-С./ до 30.12.09г. /датата на съставяне на приемо-предавателен протокол и приложение № 1 към договор за съвместна дейност между кооперацията и дружеството/, в гр. С. и в с. Ш. Л., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. Б НК, на което е възложено да изпълнява със заплата, временно /за срок от 4 години, съобразно трудов договор № 5/11.03.07г. и допълнително споразумение от 01.06.09г., протокол № 1/11.03.07г. на общото събрание на Г. Ела 2001, с. Г./, ръководна работа, свързана с управление на чуждо имущество в кооперация, председател на кооперацията, умишлено не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на кооперацията и за възложената му работа във връзка с представителството на тази кооперация и от това са последвали значителни щети за същата, както следва:
- на 20.03.08г. в гр. С. е сключил договор за съвместна дейност от 20.03.08г. между кооперацията в качеството на учредител и Хран-Родопи О. /дружеството-ответник/ с предмет на договора изграждане на цех за преработка на дървесина в УПИ V – за стопански сгради, кв. 68 по плана на с. Шикора Л., като е нарушил служебните си задължения по чл.126, т. 8 и т. 13 от Кодекса на труда във връзка с трудов договор № 05/11.03.07г., допълнително споразумение към него от 01.06.09г. и абзац 2, изр. 2, и абзац 3, изр. 2 от длъжностната характеристика на председател на горовладелска кооперация, без да е било взето предварително решение за сключване на договора за съвместна дейност от управителния съвет на Г. Ела 2001 с. Г., съгласно изискванията на чл. 21, ал. 2, т. 5, пр. 2 ЗК и без да е било прието предварително решение за сключването на такъв договор от общото събрание на кооперацията или на решението по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК, в нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 11 от устава на кооперацията, по който наредил и са били извършени от кооперацията авансово плащанията по дейностите, описани в приложение № 1 към договора и на 30.12.09г. е приел като представляващ кооперацията, строително-монтажни работи и дълготрайни материални активи, при изграждането на цех за преработка на дървесина, като лично не е извършил проверка на реално извършените СМР и не е възложил на компетентно трето лице да извърши такава проверка и е подписал приемо-предавателен протокол от 30.12.09гж. за предаване и приемане на извършените СМР и ДМА, съгласно приложение № 1 към договор за съвместна дейност от 20.03.08г. между кооперацията и дружеството, в който протокол невярно са били отразени като извършени СМР на стойност 308 883,17лв. без ДДС, посочени са били в протокола и неизпълнени СМР, а други СМР са били посочени в по-голям обем и са били фактурирани, съответно заплатени от кооперацията, а всъщност общата стойност на извършените СМР по приложение № 1 възлизала на 270 490,59лв. без ДДС, поради което неправомерно бил завишен размера на реално извършените СМР с 34 392,58лв. без ДДС, от което реално последвали значителни щети в размер на 34 392,58лв. на кооперацията, като деянието не съдържало признаците на по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 219, ал. 3 НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, както и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление на чуждо имущество, за срок от 2 години, считано от влизане в сила на присъдата.
Със същата присъда К.С. бил признат за виновен и в това, че през периода от 21.08.08г. до 29.06.2010г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК, на когото е възложено да изпълнява със заплата, временно / за срок от 4 години съобразно трудов договор № 5/11.03.07г и допълнително споразумение от 01.06.09г., протокол № 11/11.03.07г. на общото събрание на кооперацията/, ръководна работа, свързана с управление на чуждо имущество в кооперация, председател на горовладелска потребителна кооперация, умишлено не е положил достатъчно грижи в ръководството, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на кооперацията и за възложената му работа във връзка с представителството на тази кооперация, без да е прието предварително решение за сключване на договор за кредит от управителния съвет на кооперацията, съгласно изискванията на чл. 21, ал. 2, т. 5, пр. 1 ЗК и без да е имало прието решение за сключването на такъв договор и от общото събрание на кооперацията или на решение по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК, в нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 19 от устава на кооперацията, сключил договор за банков инвестиционен кредит № 23/21.08.08г., сключен в гр. С., за кредит в размер на 300 000лв., с кредитор Уникредит Булбанк – София и кредитополучател кооперацията и последващи анекси към този договор № 1/01.09.09г., № 2/10.11.09г. и 0 3/29.06.10г., сключени в гр. С., с което е нарушил служебните си задължения по чл. 126, т. 8 и т. 13 от Кодекса на труда във връзка с трудов договор № 05/11.03.07г. допълнителното споразумение към него от 01.06.09г. и абз. 2, изр. 2 и абз. 3, изр. 2 от длъжностната характеристика на председател на горовладелска кооперация, с който договор за банков инвестиционен кредит и анекси към него, без да има предварително решение за това от УС на кооперацията и общото събрание на кооперацията е задължил последната да изплати лихви по договора за инвестиционен кредит и такса за обслужване на кредита в общ размер на 94 884,61лв., от които лихва върху редовната главница от 75 021,96лв., наказателна лихва върху просрочена главница 267,83лв., наказателна лихва върху просрочие на главница и/или лихва 14 304,82лв. и такса управление на кредита 5 250лв. и от това са последвали значителни щети в размер на 94 844,61лв. за кооперацията, като деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, както лишаване от право да заема държавна или обществена дейност, свързана с управление на имущество за срок от две години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. На основание чл. 23 НК на К.С. било определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение било отложено с 4-годишен изпитателен срок. Тази присъда била изменена с решение 0 178/06.07.16г. по ВНОХД № 145/15г. на Апелативен съд – Пловдив, като в частта за причинените значителни щети било прието, че по първото обвинение по чл. 219, ал. 3 НК те възлизали на 15 385,63лв., а по второто обвинение те възлизали на 4 653лв. това решение било оставено в сила с решение № 269/14.03.17г. по КНОХД № 900/16г. на ВКС, в сила от 14.03.17г.
По такъв начин, след като с влязла в сила присъда е било признато, че сключването на договора от 20.03.08г. за съвместна дейност от К.С. противоречи на закона, тъй като е било извършено без предварително решение на общото събрание и управителния съвет на кооперацията, в нарушение на чл. 21, ал. 2, т. 5 ЗК и чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК в нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 11 от устава на кооперацията, а с оглед на чл. 300 Г. относно противоправността на това действие е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието следва да се отговори на въпросите дали приетата с присъдата противоправност на сключването на договора от 20.03.08г. води до нищожност на същия, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и дали приетата с присъдата, като част от състава на престъплението щета за ищеца от 15 385,63лв., е идентична с даденото от него по договора за съвместна дейност от 218 000лв. без ДДС, чието връщане се претендира.
След отговора на тези въпроси следва да се отговори на въпросите относно нищожността на договора поради липса на основание, поради нееквивалентност на престациите, както и поради накърняване на добрите нрави, а също и на въпросите дали ответникът държи имота на правно основание, както и дали следва да се уважи възражението му за прихващане и право на задържане.
Както се каза по-горе, като цяло фактите по делото не са спорни. Така няма спор, че с нотариален акт № 46, том І, рег. № 43/05г. на 122-ри нотариус с район на действие РС-С., кооперацията е учредила в полза на Сари-лес О. право на строеж върху имота, описан в исковата молба, за срок от 7 години, считано от 08.02.05г., срещу 2 600лв., а с нот.акт № 110, том ІІІ, рег. № 3301, нот.дело № 46/06г. на същия нотариус правото на строеж било прехвърлено от Сари-лес О. на дружеството-ответник срещу 3 800лв., а срокът му удължен на 10 години, считано от 08.02.05г., както и че според двата договора за отстъпване на право на строеж, след изтичане на срока на правото на строеж построената в имота сграда, цех за преработка на дървесина преминавало безвъзмездно върху учредителя-ищец.
Няма спор и относно сключването на договора за съвместна дейност от 20.03.08г. /л.16-17/ между кооперацията-ищец, представлявана от К.С., и дружеството-ответник Хран-родопи О.-С., П. от К.С., като единствено се поддържа, че номерацията на спорните клаузи по р. ІІ, т. 13 и 15, всъщност били т. 14 и 16. Съдът приема за достоверен текста на договора, на л. 16-17 от делото, представен на финансовия ревизор на ЦКС С.В. при изготвяне на ревизионния доклад вх. № 41/21.05.2010г. /л.43-54/, тъй като може обосновано да се приеме, че номерацията на спорните клаузи по исковата молба е била възпроизведена в официален документ, по смисъла на чл. 181 във вр. с чл. 179, ал. 1 Г., затова другите редакции на договора /л. 369-372/, са недостоверни.
Плащанията по договора за съвместна дейност, извършени от кооперацията, по посочените в исковата молба фактури, също могат да се приемат за безспорни, спорни се единствено дали по процесната фактура № 176/17.02.2010г. били платени 218 000лв. без ДДС, или 53 693,19лв. без ДДС, 64 431,83лв. с ДДС.
По въпроса е изслушана и приета без оспорване съдебно-икономическа експертиза /л.256-258/. Според експертизата на 14.04.08г. между Г. Ела 2001 като възложител и Хран-Родопи О. като изпълнител бил сключен договор за услуга с предмет добив, преработка и сушене на дървен материал. За осъществяване на предмета на дейност възложителят за задължавал да изплаща авансово част от цената на услугата от общо договорената сума, в размер на 340 000лв. без ДДС.
Разпределянето на сумата било, както следва: за добив на дървен материал – око 138 000лв. без ДДС, за преработка на дървен материал – обко 147 000лв. без ДДС, за сушене на разфасован дървен материал 55 000лв. без ДДС, разпределени по години от 2008г. до 2010г.
В съответствие с клаузите на договора в счетоводството на кооперацията били представени 3 бр. фактури: фактура № 29/30.07.08г с посочено основание добив, превоз и рамкиране на строителна дървесина съгласно договор, на стойност 108 333,33лв. без ДДС и 130 000лв. с ДДС, фактура № 38/25.08.08г. с основание преработка на дървен материал – ишлеме на стойност 145 833,33лв. без ДДС и 175 000лв. с ДДС, фактура № 39/26.08.08г. с основание сушене на дървен материал на стойност 54 166,67лв. без ДДС и 65 000лв. с ДДС.
Както в посочения по-горе договор, така и във фактурите не били посочени количества и цени. Сумите по фактурите били платени от кооперацията по разплащателна сметка на ответника на датата на издаването им.
При проверка в счетоводството на ищеца експертизата установила, че посочените фактури били осчетоводени като аванс по дебита на сметка 402 Доставчици по аванси и 4531 начислен ДДС на покупките и по кредита на сметка 401 Доставчици, аналитична партида Хран-Родопи О.. Осчетоводяването било в съответствие със счетоводното законодателство и договора от 14.04.08г. кооперацията посочила начисления ДДС в дневника за покупките и справката-декларация по ЗДДС през месеците юли и август 2008г. и била ползвала правото на пълен данъчен кредит. Същите счетоводни операции били извършени и в счетоводството на ответника. Авансовите суми били осчетоводени по дебита /приход/ на сметка 411 Клиенти и по кредита на сметка 704 Приходи за бъдещи периоди и 4532 начислен ДДС на продажбите. ДДС по посочените фактури бил описан в дневника за продажбите и справката-декларация за ДДС през м. юли 2008г.
В съответствие с договора и преведените аванси през 2008г. и 2009г. между двете предприятия били извършени сделки по добиване, преработка и сушене на дървен материал. Издадените фактури били описани подробно в справката, приложена към заключението :
- във връзка с преведения аванс по фактура № 29/10.07.08г. била добита 1330куб.м. строителна дървесина за 35 706.00лв., подробно описани по количество и стойност във фактури №№ 42, 43, 44, 45, 46, 48, 49, 50 и 130. За същата стойност били издадени кредитни известия №№ 41, 47 и 131 за намаление на аванса към фактура № 29/30.07.08г., като остатъкът по аванса за добив на дървесина към 31.12.09г. бил в размер на 72 627,33лв.;
- във връзка с преведения аванс по фактура № 38/25.08.08г. била преработена на ишлеме 388,20куб.м. дървесина за 13 586,88лв. по фактура №№ 69, 97, 75 и 134. За същата сума били издадени кредитни известия №№ 90, 95, 74 и 135 за намаление на авансовата сума по фактура № 38/25.08.08г. издадени били и кредитни известия № 127/30.11.09г. за 31 444,34лв. и № 137/19.12.09г. за 29 692,20лв. без ДДС. Сумата по първото кредитно известие била възстановена по разплащателната сметка на Г. Ела 2001 на 20.11.09г., а втората сума била изплатена в брой с приходен касов ордер № 400/28.12.09г. Остатъкът от аванса по фактура № 38/25.08.08г. към 31.12.09г. бил в размер на 71 109,97лв.;
- във връзка с преведения аванс за сушене на дървен материал по фактура № 39/26.08.08г. били изсушени 51 181куб.м. дървен материал за 2 763,77лв. по фактура № 132/02.12.09г. За същата фактура било издадено кредитно известие № 133 за намаление на аванса по фактура № 39/26.08.08г. Издадено било и кредитно известие № 53/29.11.08г. за 30 833,33лв. без ДДС, която сума била възстановена по разплащателна сметка на кооперацията на 19.11.08г. Остатъкът от аванса по фактура № 39/26.08.08г. към 31.12.09г. бил в размер на 20 569,57лв.
Общият остатък към 31.12.09г. по трите авансови фактури, издадени във връзка с договор за услуга от 14.04.08г. бил в размер на 164 306,81лв.
На 17.02.2010г. била издадена фактура № 176/17.02.10г. Основанието за издаването й било – ДМА сушилня по договор за съвместна дейност от 20.03.08г. и приемо-предавателен протокол от 28.12.09г. на стойност 218 000лв. Във фактурата било записано, че се приспадали аванси на обща стойност 164 306,81лв.,в това число и фактура № 29/30.07.08г. – 72 627,33лв., по фактура № 38/25.08.08г. – 71 109,92лв. и по фактура № 39/26.08.08г. 20 569,57лв.
Приспадането на авансите било на основание чл. 7, ал. 2 от договора за услуга от 14.04.08г., където било записано, че получените авансово суми, за които не била извършена услуга, се възстановявали на възложителя или се приспадали по договор за съвместна дейност.
След приспадането на сумата от 164 306,81лв. оставала сумата от 53 639,19лв. без ДДс или 64 431,83лв. за които бил издаден касов бон и сумата била платена в брой от касата на кооперацията с РКО 683/19.04.2010г. Издадените документи от ответника, включително по процесната фактура № 176/17.02.2010г. отговаряли на изискванията на ЗСч. И ЗДДС. Основанието за издаването им били договорите за услуга от 14.04.08г. и за съвместна дейност от 20.03.08г., като счетоводните записвания при двете страни били съобразени със счетоводното законодателство.
Експертизата не е оспорена от страните, основава се на пълен и точен анализ на относимите фактури и счетоводни записвания, затова е обоснована и правилна и съдът я приема изцяло.
Според съдебно-техническата експертиза /л.340-396/, р. І, пазарната стойност на сградата цех за преработка на дървесина била 536 640лв. без ДДС, като стойността на една клетка от сушилнята, включена в тази стойност била 16 870лв. без ДДС, а според р. ІІ от заключението, описаните в приемо-предавателния протокол от 30.12.09г. били извършени и дълготрайните материални активи били онтирани на място, те обслужвали сградата и представлявали подобрения в поземления имот, предаването им на ищеца можело да се извърши, сушилнята била част от сградата и не би могла да се ползва отделно от нея. Сушилната камера можела да се предаде и да се ползва от ищеца след даване на достъп и договаряне на ползването на парния котел и инсталациите. Дълготрайните материални активи – сушилна камера за дървесина МКД 116 куб.м. 1 бр., парен котел ПК 300-1бр., големи входни врати – алуминиеви автоматични, били монтирани в цеха.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Относно исковете по чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Относно доводите за нищожност на договора за съвместна дейност /т.3/2/, поради противоречие със закона, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Вярно е, че с влязла в сила присъда по отношение на К.С., председател на кооперацията и управител на ответното дружество към момента на сключване на договора 20.03.08г., е било признато, че сключването на договора е противоправно, тъй като липсвало решение на общото събрание и управителния съвет на кооперацията и били нарушени текстовете на Закона за кооперациите и устава на кооперацията.
Вярно е също, че задължителната сила на присъдата по чл. 300 Г., по силата на рефлексното си действие, засяга и правоотношенията по сключване на договора между страните, макар К.С. като физическо лице да не е страна по настоящото дело. Но макар да е противоправен, договорът за съвместна дейност от 20.03.08г. не е нищожен, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В този смисъл относно действителността на договора, ТР № 4/10.05.2018г. по тълк.д. № 4/16г. на ОСГТК на ВКС и решението по чл. 290 Г. по сходен въпрос № 62/04.07.18г. по т.д. № 1490/17г. на ВКС, І т.о. и цитираната там практика. Затова и искът за връщане на даденото по твърдения нищожен договор на това основание в размер на 218 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното им плащане е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Относно доводите за нищожност на договора за съвместна дейност от 20.03.08г., т. 3/2/, поради липса на основание във връзка нееквивалентността на разменените въз основа на него престации, по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Безспорно е, че основанието на договорите или позволената от закона причина, поради която те се сключват, до доказване на противното се предполага, според чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В случая формулираното в договора от 20.03.08г. основание за сключването му е след приключването на строителството на сградата – цех за преработка на дървесина, учредителят на правото на строеж, кооперацията-ищец, да заплати част от средствата за изграждането му /р. ІІ, т.13/ и строително-монтажните работи, посочени в т. 3/2/. Или доводът за липса на основание в случая е неоснователен. Неоснователен е и доводът за липса на еквивалентност на разменените по договора престации. Дори към твърдените и доказани в исковата молба, платени от ищеца суми за изграждане на цеха 370 000лв. с ДДС, да се добавят сумите по фактури № 203/30.06.10г. от 7 800лв. /т.ІІІ от ДП №77/11г., л. 502/, № 205/31.08.10г. от 17 400лв. /т. ІІІ от ДП № 77/11г., л. 504/, № 207/30.09.10г. от 12 756,00лв. / т.ІІІ ДП №77/11г., л. 506/, № 210/28.10.10г. от 15 000лв. /т. ІІІ ДП №77/11г., л. 508/, № 211/29.11.10г. за 22 920лв. /т. ІІІ ДП №77/11г., л. 511/, № 212/30.12.10г. за 23 321,90лв. /т. ІІІ ДП №77/11г., л. 514/, които не са предмет на делото, както и сумата от 64 431,83лв. по фактура № 176/17.02.2010г., която е предмет на делото, се получава обща сума от 445 629,73лв. с ДДС, която е съпоставима и по-ниска от оценката на цеха, според заключението на строително-техническата експертиза от 536 640лв. без ДДС, затова и този иск по чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за връщане на сумата от 218 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното им плащане е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно иска по чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, връщане на даденото по нищожен договор, поради накърняване на добрите нрави. Искът е частично основателен и следва да се уважи частично.
Още с първоначалната молба ищецът е въвел твърдения, че поведението на К.С. във връзка със сключването на договора за съвместна дейност от 20.03.09г. към същата дата едновременно председател на кооперацията-ищец и управител на ответника е било недобросъвестно и морално укоримо, тъй като за сключения договор не били уведомени нито общото събрание, нито управителния съвет на кооперацията, че същият договор бил във вреда на кооперацията и представлявал злоупотреба с право, както че представлявал опит „да се продаде“ сградата цех за преработка на дървесина на ответника за 50 % от пазарната й стойност при неплащане на половината от средствата за изграждането й, или недобросъвестно да се създаде задължение за продажбата й или за учредяване на безсрочно право на ползване или строеж върху нея за ответника.
Всички тези основания представляват морално укоримо поведение и нарушение на добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и са съществували в първоначалната искова молба, а по-късното им субсумиране от съда под посочената правна норма е било извършено без противопоставяне на страните преди приключване на устните състезания по делото.
Установено е в съдебната практика със задължителен характер, че понятието добри нрави, като морални норми, на които законът е признал правно значение, защото последицата от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Така ТР №1/2010г. на ОСТК. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.
При преценка на оспорваната клауза на т. 3/2/ от договора във връзка с тези принципи се установява, че с посочената клауза председателят К.С. е създал основание за плащане над 300 000лв. от бюджета на кооперацията в полза на дружество, което той също представлява, без за това да са били уведомени органите на кооперацията /общо събрание и управителен съвет/, от което е последвала вреда за кооперацията от над 15 000лв. Няма как това поведение да се приеме за съответно на добросъвестността, справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения, и представлява накърняване на добрите нрави. Затова оспорваната клауза е нищожна на посоченото основание.
Поради изложеното се поставя въпросът за размера на даденото, което подлежи на връщане по нищожния договор, както и дали то е идентично с щетата за кооперацията, установена с влязлата в сила присъда.
Съдът приема, че с оглед на основния принцип за задължителността за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, на влязлата в сила присъда по чл. 300 Г., необходимо е да има пълна идентичност между всички признаци на престъпния състав и предмета на гражданското дело, за да е налице ефектът на обвързваща сила на присъдата спрямо гражданския съд. В този смисъл е задължителната практика на ВКС – решение № 22/05.05.2011г. по т.д. № 368/10г. на ВКС, І т.о., решение № 569/27.09.10г. по гр.д. № 1243/09г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 25/12.02.2010г. по т.д. № 211/09г., ІІ т.о. на ВКС, решение № 25/17.03.11г. по т.д. № 411/10г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 135/13.10.14г. по т.д. № 3945/13г. на ВКС, І т.о., решение № 62/04.07.18г. по т.д. 1490/17г. на ВКС, І т.о.
Както е видно от диспозитива на присъдата, налице е разграничение между даденото от кооперацията за извършените СМР в размер на 308 883,17лв. без ДДС и настъпила вреда за нея в резултат от деянието по чл. 219, ал. 3 НК в размер на 15 385,63лв. Затова и поради липсата на пълна идентичност между състава на престъплението, част от който е посочената вреда, и предмета на настоящото дело, по което се претендира връщане на всичко дадено въз основа на нищожния договор, а не само възстановяване на причинената вреда, съдът намира, че следва да се прилага изключението от принципа, посочено в цитираната по-горе задължителна практика, а именно, че за фактите, извън тези по чл. 300 Г., присъдата няма обвързващ гражданския съд задължителен характер. Затова претенцията за връщане на даденото не може да се сведе до размера на щетата, установен с присъдата. В този смисъл основателен и доказан е искът за връщане на даденото по фактура 0 176/17.02.2010г. в размер на 64 431,83лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното им плащане.
Искът е основателен в този размер, защото това е сумата на даденото по тази фактура, което е получено от ответника в брой на каза по разходен касов ордер № 683/11.04.2010г. /л.28/.
В останалата част за разликата над тази сума до претендираната от 218 000лв., възражението за давност е основателно. Получените аванси по фактурите № 29/30.07.08г., № 38/25.08.08г. и № 39/26.08.08г. в общ размер на 164 306,81лв. са били пратени през 2008г. на друго основание – добив, преработка и сушене на дървен материал. Затова макар ответникът да не е можел надлежно да компенсира вземането за 218 000лв. за ДМА сушилня с платените преди това аванси от 164 306,81лв., тъй като основанието за това /договора от 20.03.08г./ е признато за нищожно, погасителната давност за претендирането на тази сума с начален момент от получаването им през 2008г., е изтекла към предявяването на иска – така т. 7 от ППВС № 1/79г. на ВС.
Всъщност с посочената фактура не е извършена никаква компенсация с платените през 2008г. 218 000лв., като част от платените 370 000лв. с ДДС, а е било добавено ново основание за плащане и са били платени допълнително 64 431,83лв.
Не е била изтекла давността за претендиране на сумите по посочените по-горе фактури, които са извън предмета на делото, в размер на 111 197,90лв. с ДДС, но по тях съдът не дължи произнасяне.
Не следва да се разглеждат първоначално заявените основания за нищожност – заобикаляне на закона и липса на предвидената в закона форма, тъй като първоначалните искове на тези основания са били оттеглени и производството по тях е било прекратено.
Поради отхвърлянето частично на главните искове по чл. 34 във вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, следва да се разгледа алтернативно съединения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Неоснователно е твърдението, че срещу платените суми по фактури кооперацията не била получила нищо, затова сумите били платени на неосъществено основание. След като построеното е било предадено от строителя на ответника с протокола за въвеждане в експлоатация на 15.08.08г. според заключението на СТЕ /л.342/, а срокът на правото на строеж е изтекъл на 08.02.15г., построеното е преминало в патримониума на ищеца, и въпреки че не му е било предадено фактически, не може да се приеме, че платеното е на неосъществено основание и подлежи на връщане по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Затова и този иск следва да се отхвърли.
Относно исковете по чл. 124, ал. 1 Г. във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, по отношение на клаузите в р. ІІ, т. 13 и 15 от договора. По отношение на тези искове към първоначалните основания противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на предвидената в закона форма, са били добавени основанията липса на основание и накърняване на добрите нрави /л. 311-312, 317, 329-330, 336, 410-11, 417/. Тъй като резултатът от всички искове при евентуалното им уважаване е един и същ – признаване на посочените клаузи за нищожни спрямо ответника, с оглед на указанията в решение № 97/08.02.13г. по т.д. № 196/11г. на І т.о. на ВКС, по чл. 290 Г., с което е прието, че предявяването на искове за нищожност на една правна сделка на различни основания при условията на кумулативност е допустимо, ако ищецът обоснове правен интерес за предявяване на иска с оглед на различни правни последици, които законът свързва с обявяване на нищожността за страните по сделката. Или ако такъв интерес не е обоснован, исковете се разглеждат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката.
За да не се повтаря всичко изложено по-горе, съдът приема, че поддържаните основания за нищожност, свързани с противоречие на закона и липса на основание са недоказани, и тези предявени искове следва да се отхвърлят. Налице са основанията за нищожност на тези клаузи поради заобикаляне на закона, липса на предвидената в закона форма и накърняване на добрите нрави, на които основания исковете следва да се уважат. Това е така по следните съображения. Вярно е, че договорът за съвместна дейност е подвид на договора за гражданско дружество по чл. 357 и сл. Г.. Поради обстоятелствата по сключването му обаче, целта на този договор е била да се осигури финансиране на изграждането на един производствен обект, цех за преработка на дървесина, за сметка на учредителя на правото на строеж върху терена, върху който е бил построен обектът. Със спорните клаузи действително се въвеждали задължения за плащания, които принципалът-учредител /кооперацията-ищец/ в действителност не е имал намерение да поема, затова са основателни доводите за заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Неоснователни са и доводите, че с този принципно позволен договор за съвместна дейност се изменяли първоначално договорените условия в договорите за отстъпване право на строеж, според които суперфициарят на основание чл. 65 ЗС следвало безвъзмездно да отстъпи собствеността върху построеното на учредителят след изтичане на срока на правото на строеж. Тези изменения на съществените условия на договорите за отстъпване на правото на строеж е следвало да се извършат във формата на нотариален акт, затова и исковете за нищожност, поради липса на предвидената в закона форма са основателни.
Искът по чл. 108 ЗС е основателен и следва да се уважи изцяло. Кооперацията-ищец е собственик на претендирания имот, поради изтичане на срока, за който е учредено правото на строеж върху него на 08.02.95г. Тъй като липсва основание, на което ответникът да задържа имота, той следва да предаде владението върху него.
Относно възраженията за прихващане и право на задържане.
Възраженията са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Възражението за прихващане е предявено при условията на евентуалност, в случай на уважаване изцяло или частично на иска по чл. 34 ЗЗД. Тъй като е налице такова, съдът дължи произнасяне по възражението за прихващане. То е основано на претенция за подобрения в имота на ищеца, до размера на по-малката от двете суми /този на уважения иск и стойността на подобренията/, посочени на л. 83-84. Тъй като тези СМР кооперацията е платила още през 2008г., включително без основание, възражението е неоснователно. Поради прогласяване нищожността на т. 13 и 15 от договора, неоснователно е и основаното на тях възражение за право на задържане върху имота.
Ще следва ответникът да се осъди да заплати на ищеца разноски, съразмерно на уважената част от иска от 5 305,83лв.
Ще следва ищецът да заплати на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска от 193,71лв.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. Ела-2001 – с. Г., ЕИК 120537197, П. от председателя С. П., съдебен адрес гр. С., бУ. България № 51, адв. М. М., да се осъди на основание чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, да върне на Хран-Родопи О. – с. Ш. Л., м. Сурля, община С., ЕИК 120055877, П. от К. С. сумата от 218 000лв. без ДДС, платена чрез прихващане по фактура № 176/17.02.2010г., въз основа на нищожна, поради противоречие със закона и поради липса на основание клауза на т. 3/2/ от договор за съвместна стопанска дейност от 20.03.08г., сключен между Г. Ела 2001 – с. Г. и Хран Родопи О., двете страни представлявани от К. С., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.02.2015г. до окончателното им плащане като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Хран-Родопи О. с. Ш. Л. да върне на основание чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на Г. Ела-2001 – с. Г., сумата от 64 431,83лв. платена по фактура № 176/17.02.2010г. въз основа нищожна, поради накърняване на добрите нрави клаузата на т. 3/2/ договор за съвместна стопанска дейност от 20.03.08г., сключен между Г. Ела-2001 – с. Г. и Хран-Родопи О. – с.Ш. Л., двете представлявани от К. С., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.02.2018г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 64 431,83лв. до 218 000лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Ела-2001 –с.Г. да се осъди Хран-родопи О. – с.Ш. Л. да върне сумата от 218 000лв. по фактура 0 176/17.02.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.02.15г. до окончателното им плащане, като платени въз основа на неосъществено основание по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, въз основа на СМР и ДМА, непредадени от Хран-Родопи О. на Г. Ела-2001 с.Г. по протокол от 28.12.09г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Ела-2001 с.Г. да се признае за установено по отношение на Хран-Родопи О. – с.Ш. Л., че клаузите по р. ІІ, т. 13 и 15 от договора за съвместна дейност от 20.03.08г. са нищожни поради противоречие със закона и поради липса на основание по чл. 124, ал. 1 Г. във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, като неоснователни.
ПРИЗНАВА за установено по иск на Г. Ела-2001 – с. Г. по отношение на Хран-Родопи О. – с. Ш. Л., че клаузите на р. ІІ, т. 13 и 15 от договор за съвместна дейност от 20.03.08г. са нищожни поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на предписаната от закона форма по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2, пр. 3 и ал. 2, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Хран-Родопи О. – с. Ш. Л. да предаде на Г. Ела-2001 –с. Г., владението на цех за обработка на дървесина с обща разгъната застроена площ от 938,38кв.м., от която: а/ застроена площ на ниво кота -5.00 и -2.80 – 450кв.м., при разпределение сушилня, котелно, женска и мъжки съблекални, сервизни помещения, стълбище; б/ застроена площ на кота 0.00 – 363.30кв.м., при разпределение: работно помещение, точиларна, стая за почивка, стая дежурен, кухненски офис, тераса, помещение „ел. табло“, стълбище; в/ застроена площ на кота +3.10 и + 4.70 – 119.08кв.м. при разпределение: зала за договаряне, баня и сервизно помещение, два офиса, антре, тераса, стълбище, таван, съгласно одобрен от главния архитект на община С. на 15.10.04г. архитектурен проект и съгласно изискванията и предвижданията на действащия устройствен застроително-регулационен план на с. Ш. Л., община С., който обект да се построи в УПИ-V – за стопански сгради, с площ 1 068кв.м., кв. 68 по действащия регулационен план на с. Ш. Л., при граници на имота: УПИ – ІІІ – за стопански сгради, река с дере и път, отразен в кадастралната карта на с. Ш. Л. като три сгради, сграда с идентификатор 83274.501.809.1 с площ 38кв.м. и сграда с идентификатор 83274.501.809.2 със застроена плок 91кв.м. и сграда с идентификатор 83274.501.809.3 със застроена площ 149кв.м., построени в собствен на Г. Ела-2001 – с. Г. поземлен имот с идентификатор 83274.501.89, при граници поземлени имоти 83274.501.2000, 83274.501.8036 и 83274.501.800 по кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Ш. Л., Смолянска област.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за прихващане на Хран-Родопи О. – с. Ш. Л. между сумата от 64 431,83лв. и сумата от 308 883,25лв. без ДДС по приложение № 1 към договор за съвместна дейност от 20.03.08г. до размера на по-малката сума, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Хран-родопи О. с. Ш. Л. за право на задържане върху описания по-горе имот до заплащане на сумите или извършване на действията по р. ІІ, т. 13 и 15 от договор от 20.03.08г., като неоснователно.
ОСЪЖДА Хран-Родопи О. – с.Ш. Л. да заплати на Г. Ела-2001 – с Г. разноски съразмерно на уважената част от иска от 5 305,83лв.
ОСЪЖДА Г. Ела-2001 – с. Г. да заплати на Хран-Родопи О. – с.Ш. Л. разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска от 193,71лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: