Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2 във вр. с 121 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 1144/12.05.2017г. от Е. Я. Д. и С. Я. Д. Ч. пълномощника им А. К. Ж. Я. срещу Определение № 123/03.05.2017г., постановено по Г.д.№ 40/2017г. по описа на Златоградския районен С. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушаване на разпоредбата на чл.113 от ГПК. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е приел, че в случая е приложима общата подсъдност по чл. 108 от ГПК, без да съобрази, че ищците имат качеството на потребители по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП и в случая е налице хипотезата на чл.113 от ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. В жалбата се твърди още, че предявеният от ищците иск е с правно основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост на суми по издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за задължения, произтичащи от договор за кредит. Сочи се, че в съдебната практика е еднопосочна относно понятието "потребител", което следва да се приема в по-широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК е приложима към исковете на физически лица-потребители на "финансови услуги" по смисъла на §13,т.12,б."б" от ДР на ЗЗП./Определение № 175/07.02.2011г. по т.д.№ 918/2010г. на ІІт.о., Определение № 408/24.06.2014г. по ч.т.д.№ 1206/2014г. на ІІт.о.,Определение № 552/12.08.2014г. по ч.т.д.№ 4109/2013г. на ІІт.о./
В случаят искът е основан на твърдението на ищците за недължимост на суми по издаден изпълнителен лист в заповедно производство по чл.410 от ГПК за задължения от сключен договор за кредит, поради настъпила погасителна давност, поради което ищците в качеството си на потребители са упражнили правото си на избор на подсъдност по чл.113 от ГПК в съдебния район по постоянният им адрес, която подсъдност дерогира общата подсъдност по чл.108 от ГПК. В жалбата се твърди още, че като е постановил обжалваното определение в обратния смисъл районинят съд е нарушил разпоредбата на чл.113 от ГПК, поради което молят да бъде отменено обжалваното определение и делото бъде върнато на Златоградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предендират за разноски в настоящето производство.
В срока по чл.276,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „. Л. Г.С., представлявано от изпълнителния директор И. И., в който се оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното определение е правилно, тъй като ищците са предявили иск за установяване недължимост на суми по издаден изпълнителен лист по ч.Г.д.№ 169/2011г. по описа на ЗРС, а не иск за недължимост на суми по договор за потребителски кредит от 05.08.2005г., поради което в случая не намира приложение изключението за изборна местна подсъдност по чл.113 от ГПК. Сочи се още, че ищците нямат качеството на потребители по договор за потребителски кредит и в изложението на исковата молба не се се съдържат твърдения, даващи основание за такъв извод. С оглед на това правилно районният съд е приел, че компетентен да разгледа делото е Районен съд-С.. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба и бъде потвърдено обжалваното определение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите разноски в настоящето производство.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото писмени доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.121 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По депозирано от „. Л. Г.С. заявление по чл.410 от ГПК срещу солидарните длъжници С. Я. Д. и Е. Я. Д. е издаден изпълнителен лист от 01.06.2011г. за сумата от 1926,21 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 05.08.2005г. до 26.04.2011г. в размер на 304,33 лв. и разноски по делото в размер на 292,91 лв. от които 44,61 лв. държавна такса и 248,30 лв. юрисконсултско възнаграждение. В т.12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит от 05.08.2005г., сключен с "Българска пощенска банка" , с който на ищците е отпуснат банков кредит за текущи нужди в размер на 4100 лв.С Решение от 01.11.2007г. на СГС е вписана промяна в наименованието на банката от "Българска пощенска банка" в "Юробанк и Еф Джи България" . С Договор за цесия от 30.03.2009г. "Юробанк и Еф Джи България" е прехвърлила вземането си на „. Л., заедно с всички обезпечения, като кредотополучателят е уведомен за извършената цесия.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на кредитора „. Л. е образувано изп.д. №169/2011г. по описа на СИС при ЗРС, което е било перемирано на 17.03.2015г.На гърба на изпълнителният лист е отбелязано от ДСИ, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 19.10.2011г., а последното изпълнително действие е извършено на 04.11.2011г., поради което на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено.
Въз основа на същия изпълнителен лист от 01.06.2011г., издаден по ч.Г.д. № 169/2011г. по описа на ЗРС е образувано ново изп.д.№ 18/2017г. по описа на СИС при ЗРС,като на длъжниците С. Я. Д. и Е. Я. Д. са връчени покани за доброволно изпълнение на 09.02.2017г.
С настоящата искова молба с вх.№ 439/23.02.2017г. ищците С. Я. Д. и Е. Я. Д. претендират на основание чл.439,ал.1 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на „. Л. Г.С., че не дължат сумите по изпълнителен лист от 01.06.2011г., издаден по ч.Г.д.№ 169/2011г. , като погасени по давност.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че оплакванията в жалбата са неоснователни и обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде отменено.
Изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството "потребител" по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП, съгласно която "потребител"е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Задължителната съдебна практика приема, че понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи, на финансови услуги и др. С разпоредбата на §13,т.12,б."б" от ДР на ЗЗП дейността на кредитните институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана изрично като "финансова услуга", което означава, че ползващите такава услуга физически лица имат качеството "потребител" по смисъла на общата разпоредба на §13,т.1 от ДР на ЗЗП и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата.Специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК не се прилага служебно, а само когато ищецът е обосновал подсъдността пред сезирания съд с качеството си на потребител, позовавайки се изрично на посочената нормаи само в този случай се дерогира общата местна подсъдност.
В случая ищците са предявили иск за защита на правата си, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 05.08.2005г., по който договор те са потребители на финансова услуга по смисъла на §13,т.12,б."б" от ДР на ЗЗП. Въз основа на неизпълнение именно на този договор срещу тях като длъжници е издаден изпълнителния лист от 01.06.2011г. по ч.Г.д.№ 169/2011г. по описа на ЗРС. Обстоятелството, че вземането на банката е прехвърлено с договор за цесия на „. Л. не ги лишава от качеството им на потребители. В същото качество те защитават правата си по реда на чл.439 от ГПК, позовавайки се на изтекла в тяхна полза погасителна давност.Следователно след като ищците имат качеството на потребители те биха могли да се позоват на разпоредбата на чл.113 от ГПК и да мотивират в исковата си молба качеството си на потребители и искане делото да се разгледа от сезирания С. Въпросът относно процесуалната активност, която следва да прояви ищецът във връзка с избора на местна подсъдност е поставена на нова плоскост с приемането на новия ГПК, в сила от 01.03.2008г., доколкото в него се акцентира изрично на разграничението на правомощията на съда, свързани с провеждането на принципа на служебното начало по смисъла на чл.7 от ГПК и правата и задълженията на страните при отправено от тях искане до съда за защита и съдействие на лични и имуществени права, съгласно чл.6 във вр. с чл.2 от ГПК. Акцентира се на направено от страната искане както по отношение на предмета и обема на търсената защита и съдействие, така и на задължението на страната на направи ясен и недвусмислен избор от кое от всички местнокомпетентни съдилища да поиска разрешаване на правния й спор. Преценката за това е предоставена единствено на страната, по чиято инициатива е започнало съответното производство и тя трябва да прояви необходимата активност, обосновавайки местната подсъдност на сезирания съд, като компетентен да се произнесе по искането й. Този избор страната следва да направи с исковата си молба или най-късно преди постановяване на акта по чл.131,ал.1 ГПК и да го мотивира. Изричното мотивиране на изборната подсъдност не е самоцел, а произтича от разпоредбата на чл.119,ал.3 от ГПК, доколкото съдът е този който решава с оглед становищата на страните /ищецът с исковата молба, а ответникът с отговора/ дали е компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност или следва да уважи направеното от ответника възражение за неподсъдност. Сезираният съд няма задължение служебно да прилага изборната местна подсъдност, както и не може само с оглед на факта, че искът е предявен пред него да приеме, че ищецът се позовава на изборна местна подсъдност. Ищецът в исковата си молба следва да изложи конкретни аргументи защо се позовава на тази местна подсъдност, за да гарантира признаване на правото му на изборна местна подсъдност, което следва да е ясно не само на съда , но и на ответната страна, за да може тя в отговора на исковата молба да направи и аргументира възраженията си относно избраната от ищеца местна подсъдност и евентуално да посочи друг местно компетентен С. Не може да се приеме по презумция, че с факта на подаване на исковата молба до определен съд ищецът е направил избора си на местно компетен съд, без да е аргументирал този избор. В случая ищците не са проявили изискуемата активност и не са обосновали в исковата си молба пред сезирания съд избраната от тях местна подсъдност с качеството си на потребитери, позовавайки се на разпоредбата на чл.113 от ГПК, поради което не е налице хипотезата на дерогиране на общата местна подсъдност по чл.108,ал.1 от ГПК от специалната изборна местна подсъдност по чл.113 от ГПК. В този смисъл е и задължителната съдебна практика по чл.274,ал.3 от ГПК / Определение № 181/08.02.2011г. по ч.т.д.№ 984/2010г. на ІІ т.о., Определение № 158/01..03.2010г. по ч.т.д.№ 102/2010г. на ІІт.о., Определение № 544/11.07.2011г. по ч.т.д.№ 503/2011г. на ІІт.о., Определение № 408/24.06.2014г. по ч.т.д.№ 1206/2014г. на ІІт.о. и др./
След като ищците в исковата си молба не са посочили и аргументирали правото си на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК, то правилно ЗРС е уважил своевременно направеното възражение за неподсъдност на ответника, като е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд, където е седалището на ответното дружество.
С оглед изхода на делото на жалбоподателите не се дължи присъждане на поисканите от тях разноски по делото. Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски с отговора на частната жалба, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 123/03.05.2017г., постановено по Г.д.№ 40/2017г. по описа на Златоградския районен С.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280,ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: