Производството е по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по предявените при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване искове от Ш. Ш., с ЕГН *, гражданин на Израел, с адрес: Г. С., ул. „КА. Петко Войвода“ № 19, чрез адв. Д. Кисьов, срещу „. Е. с Е. 1., със седалище и адрес на управление: Г. С., ул. „. М. № 6, В. В, А. 23, представлявано от управителя А.А. Х., срещу Н. Ц. Х., с ЕГН *, с адрес: Г. С., ул. „. М. № 6, В. В, А. 23 и срещу В. „. Ц., регистрирано с Решение № 1/24.01.2006 г. по Г. д. № 13844/2005 г. по описа на СГС, Фирмено отделение, Трети състав, с Е. 175037088, със седалище и адрес на управление: Г. С., ул. Кирил М. № 6, В. В, А. 23, представлявано от епископ А.А.Х., за обявяване за недействителна спрямо ищеца Договорната ипотека, учредена с Нотариален акт № 22, том II, Р. № 2734, дело № 203 от 21.08.2012 г. на Н. № 3. - А. С., вписана с В. № 1561/21.08.2012 г., акт № 95 том I, дело № 913 от 21.08.2012 г. на СВ – С., от първия ответник „. Е. Г. С., представлявано от управителя Албен Асенов Хубенов в полза на третия ответник В. „. Ц., представлявано от епископ А.А.Х.върху недвижим имот, собственост на първия ответник, а именно: 117.80/137.80 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор ** по кадастралната карта на Г. С.. утвърдена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, целият с площ 137.80 кв. м., с начин на трайно ползване - друг вид самостоятелен обект в сграда, находящ се на адрес: Г. С., бул. „България” в партерния етаж на сграда с идентификатор **, със застроена площ 561 кв. м., както и за обявяване за недействителен спрямо ищеца договорът за покупко-продажба на 20/137.80 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор ** по кадастралната карта на Г. С., утвърдена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, целият с площ 137.80 кв. м., с начин на трайно ползване - друг вид самостоятелен обект в сграда, на едно ниво, находящ се на адрес: Г. С., бул. „България” в партерния етаж на сграда за жилищни и обществено-обслужващи нужди с идентификатор** със застроена площ 561 кв. м., сключен между първия ответник „. Е. Г. С., представлявано от управителя А. А.Х.и втория ответник Н. Ц. Х., с ЕГН * с Нотариален акт № 22, том II, Р. № 2732, дело 202 от 21.08.2012 г. на Н. А. С., Р. № 3. на НК, вписан с В. № 1530/21.08.2012 г., акт № 82, том 5, дело № 912 от 21.08.2012 г. на СВ-С., на основание чл. 135 от ЗЗД, ведно с направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 28.06.2011 г. с Нотариален акт № 133, том I, Р. № 1698, дело № 116/2011 г. и Нотариален акт № 134, том I, Р. № 1700, дело № 117/2011 г. е закупил от Л. Й. И., Г.Д. И. и първия ответник „. Е. Г. С. самостоятелни обекти с идентификатори ** представляващ апартамент № 6 и **, представляващ студио № 7, находящи се в жилищна сграда № 4, построена в поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта на Г. С., одобрена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София. На следващо място ищецът навежда доводи, че в т. 4, т. 5 и т. 11 от договорите продавачите са поели задължения да изпълнят за своя сметка всички СМР на общите части на сградата, като в срок до 10.09.2011 г. да бъде съставен констативен протокол обр. 15 и да въведат сградата в експлоатация в срок до 30.12.2011 г. с издадено удостоверение за ползване, а при неспазване на тези срокове дължат неустойка в размер на 50 лв. за всеки просрочен ден.
Ищецът излага аргументи, че във връзка с неизпълнение на горепосочените задължения в началото на 2012 г. е отправил към продавачите устни покани, в началото на м. август 2012 г. е провел разговори с първия ответник за начина на плащане на неустойката в размер на общо 63 700 лв. и на 27.08.2012 г. е изпратил писмена покана за плащане на част от дължимата сума – неустойка в размер на 58 900 лв. и за предприемане на действия за въвеждане на сградата в експлоатация. На следващо място отбелязва, че предвид липсата на плащане, е предявил и успешно провел иск по чл. 92 от ЗЗД, като с влезли в сила на 13.05.2015 г. Решение № 347/21.08.2014 г. по т. д. № 230/2012 г. по описа на ОС – С. и Решение № 165/13.05.2015 г. по т. д. № 1486/2014 г. по описа на АС – Пловдив „. Е. Г. С. е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на общо 24 880 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делата. Посочено е, че за събиране на присъдените суми са образувани изпълнителни дела № 62/2015 г. и № 88/2015 г. по описа на СИС при РС – С., като към 02.04.2018 г. задълженията на длъжника „. Е. Г. С. по първото изпълнително дело са в размер на 39 164.22 лв.
Ищецът заявява, че въпреки наличните задължения за плащане на неустойка, ответникът се е разпоредил с недвижимото си имущество на 21.08.2012 и на 05.09.2012 г., като е прехвърлил свои недвижими имоти на Н. Ц. Х., учредил е договорна ипотека в полза на В. „. Ц., Г. С. и е направил дарение на А.А.Х.. На следващо място сочи, че разпореждането с недвижим имот, извършено на 20.05.2015 г. в полза на „Зет Ти Си“ Е. Г. С. е било признато за недействително по отношение на Ш. Шеерит с Решение № 448/26.10.2017 г. по Г. д. № 49/2016 г. по описа на ОС – С., като в хода на съдебното производство същият недвижим имот е бил продаден на Н. Ц. Х. в производството по изп. д. № 495/2016 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, с Р. № 881, без да са разпределени суми на присъединения взискател Ш. Шеерит. Ищецът прави извода, че прехвърляйки част от имуществото си на втория ответник и обременявайки друга част с тежести в полза на третия ответник, първият ответник е целил да отклони принудителното изпълнение към имотите, предмет на разпореждане, и да постави в опасност удовлетворяването на вземанията за неустойка на ищеца, вкл. да увреди интереса му.
Наведени са доводи, че и тримата ответници са знаели, че с предприетите действия се увреждат интересите на ищеца – налице е съвпадение на лицата, участващи в увреждащите сделки, тъй като едноличен собственик на капитала и представляващ „. Е. Г. С. е А.А.Х., който е представляващ и на В. „. Ц., Г. С., като и двете са регистрирани на един и същ адрес. Освен това, купувач по една от сделките е Н. Ц. Х., която е съпруга на А.А.Х., представляващ продавача „. Е. Г. С., като и двете страни по сделката отново са регистрирани на един и същ адрес. Направено е искане за обявяване за недействителни спрямо ищеца на учредената от първия ответник в полза на третия ответник договорна ипотека, както и на извършената от първия ответник в полза на втория ответник покупко-продажба върху подробно описаните недвижими имоти.
В предвидения от закона срок ответникът „. Е. Г. С., чрез адв. С. Х., е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за недопустимост на предявените искове, поради изтекла погасителна давност – 5 г., считано от 21.08.2012 г. /датата на сключване на сделките, предмет на предявените искове/, от който момент за ищеца е възникнало потестативното право да иска обявяване на относителна недействителност, поради твърдения от последния увреждащ интереса му на кредитор характер на сделките. Направен е извод, че правото на ищеца да атакува двете сделки по реда на чл. 135 от ЗЗД се е погасило на 21.08.2017 г. и тъй като исковата молба е подадена след този срок, предявените искове се явяват недопустими. При условията на евентуалност исковете са оспорени и като неоснователни на същите основания, като е релевирана претенция за отхвърлянето им и за присъждане на разноските по делото.
В предвидения от закона срок ответникът В. „. Ц., Г. С., чрез адв. П. М., също е депозирал писмен отговор, с който исковете са оспорени като неоснователни. На следващо място е направено оспорване и на фактическите твърдения, изложени от ищеца. Този ответник оспорва качеството на кредитор на Ш. Шеерит по посочените задължения на „. Е. Г. С., тъй като няма твърдения и доказателства, че изпратената от ищеца покана е достигнала до знанието на едноличното дружество с ограничена отговорност.
Изложени са аргументи, че към момента на учредяване на процесната договорна ипотека за двете страни по нея - В. „. Ц., Г. С. и „. Е. Г. С. не е налице знание за увреждане, а сделката е извършена във връзка с възникнали помежду им отношения и не цели увреждане на ищеца. Посочено е, че с Нотариален акт № 123, том V, Р. № 9361, дело № 867 от 14.11.2007 г. по описа на Н. А. С. В. „. Ц., Г. С. е учредило в полза на „. Е. Г. С. право на строеж като съвкупност, подробно описано в нотариалния акт, като в същото време е запазило за себе си правото на строеж върху подробно описани обекти и търговското дружество се е задължило да построи цялата сграда в срок до 31.07.2009 г., а с Анекс от 10.01.2008 г. дружеството е поело задължение да плати на вероизповеданието обезщетение за забава в размер на 150 лв. на ден, считано от 01.08.2009 г. до датата на въвеждане на сградата в експлоатация. На следващо място е отбелязано, че на 21.08.2012 г. „. Е. Г. С. се е задължило да заплати на В. „. Ц., Г. С. сумата от 100 000 лв., поради забавяне на въвеждане в експлоатация на сградата, като за обезпечаване на вземането дружеството е учредило ипотека върху 117.80/137.80 ид. части от имота, описан в Нотариален акт № 22, том II, Р. № 2734, дело № 203 от 21.08.2012 г. на Н. № 3. - А. С., а на 30.11.2016 г. с Анекс № 1, нотариално заверен, страните са променили срока за плащане – от 21.08.2032 г. на 08.12.2016 г., като впоследствие вероизповеданието се е снабдило с Изпълнителен лист от 21.03.2017 г. по ч. Г. д. № 309/2017 г. по описа на РС - С..
От гореизложените доводи е направен извод, че В. „. Ц., Г. С. не е знаело и няма как да е знаело, че „. Е. Г. С. е имало задължения към ищеца, нито, че с ипотеката се увреждат интересите на ищеца. Посочено е, че съвпадението на лицата по договорната ипотека не е достатъчно да се приеме, че е налице знание за увреждане, тъй като структурата на вероизповеданието е сложна и има различни органи, които не се състоят само от лицето А.Х.. Също така е отбелязано, че стойността на ипотеката не е привидна, а е определена на базата на ясните уговорки за плащане и срок, като задълженията на „. Е. Г. С. са възникнали много по-рано от отношенията с ищеца. Направено е искане за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът Н. Ц. Х. не е депозирала писмен отговор в предвидения от закона срок.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и писмените отговори, становището на страните по делото и обсъди събраните в хода на производството доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.06.2011 г. Ш. Ш. е придобил от Л. Й.И., Г.Д.И.и „. Е. Г. С. чрез покупко-продажба правото на собственост върху самостоятелни обекти с идентификатори ** представляващ апартамент № 6 и *, представляващ студио № 7, находящи се в жилищна сграда № 4, построена в поземлен имот с идентификатор **по кадастралната карта на Г. С., одобрена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София. Тези сделки са обективирани в Нотариален акт № 133, том I, Р. № 1698, дело № 116/2011 г. и Нотариален акт № 134, том I, Р. № 1700, дело № 117/2011 г. по описа на Невена Кулишева – Н. с Р. № 122 по регистъра на НК.
С оглед неизпълнение на задълженията на продавачите в договорения срок, а именно: не е съставен Акт обр. 15 и сградата не е въведена в експлоатация с издадено удостоверение за ползване, ищецът им е изпратил покана за заплащане на сумата в размер на 58 900 лв., представляваща неустойка за двата имота към 25.08.2012 г., както и за предприемане на действия за въвеждане на сградата в експлоатация, в седемдневен срок от получаване на същата. Поканата е била изпратена по пощата, като единствено Г.Д.И.е я получил на 28.08.2012 г., а останалите двама продавачи не са потърсили пратката, видно от приложените по делото обратна разписка и писма в цялост.
Предвид липсата на плащане ищецът по настоящото дело е предявил иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, като с влезли в сила Решение № 347/21.08.2014 г. по т. д. № 230/2012 г. по описа на ОС – С. и Решение № 165/13.05.2015 г. по т. д. № 1486/2014 г. по описа на АС – Пловдив „. Е. Г. С. е осъден да заплати на Ш. Ш. сумата в размер на общо 24 880 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делата. За събиране на присъдените суми е образувано изпълнително дело № 62/2015 г. по описа на СИС при РС – С., като към 02.04.2018 г. задълженията на длъжника „. Е. Г. С. са в размер на общо 39 164.22 лв.
Междувременно В. „. Ц., Г. С. е учредило в полза на „. Е. Г. С. право на строеж, като е запазило за себе си правото на строеж върху подробно описани обекти, а търговското дружество се е задължило да построи цялата сграда в срок до 31.07.2009 г., видно от Нотариален акт № 123, том V, Р. № 9361, дело № 867 от 14.11.2007 г. по описа на Н. А. С.. На 10.01.2008 г. дружеството е поело задължение, обективирано в Анекс от същата дата, да плати на вероизповеданието обезщетение за забава в размер на 150 лв. на ден, считано от 01.08.2009 г. до датата на въвеждане на сградата в експлоатация.
На 21.08.2012 г. „. Е. Г. С. се е задължило да заплати на В. „. Ц., Г. С. сумата от 100 000 лв., поради забавяне на въвеждане в експлоатация на сградата, като за обезпечаване на вземането дружеството е учредило ипотека върху 117.80/137.80 ид. части от имота, описан в Нотариален акт № 22, том II, Р. № 2734, дело № 203 от 21.08.2012 г. на Н. № 3. - А. С., а на 30.11.2016 г. с Анекс № 1, нотариално заверен, страните са променили срока за плащане – от 21.08.2032 г. на 08.12.2016 г.
От представените по делото Протоколи от проведени заседания на Съвета на презвитерите от 07.01.2008 г., от 20.08.2012 г. и от 28.11.2016 г. се установяват взетите решения - за сключване на анекс към договора за учредяване право на строеж /при неизпълнение на задължението сградата да бъде въведена в експлоатация до 31.07.2009 г., дружеството да заплаща обезщетение за забава в размер на 150 лв. на ден, считано от 01.08.2009 г. до датата на въвеждане на сградата в експлоатация/, дружеството да се задължи в срок до 21.08.2032 г. да заплати на вероизповеданието сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за забавяне на въвеждането в експлоатация на обекта, като за обезпечаване дружеството учреди в полза на вероизповеданието договорна ипотека върху 117.80/137.80 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, както и решение да бъде сключен анекс към договора за учредяване на договорна ипотека, като бъде изменен срокът от 21.08.2032 г. на 08.12.2016 г.
Разпитаните по делото свидетели К.и К., които са заявили, че са съответно член и презвитер на В. „. Ц., Г. С., респективно член на вероизповеданието и на ревизионната комисия, обясняват, че по принцип решенията, вкл. и тези във връзка с предоставянето на право на строеж, учредяването на ипотека и сключването на анексите, са били вземани заедно от всички, за което били оформяни протоколи, а впоследствие епископът е предприемал действия за изпълнението им.
От друга страна, на 21.08.2012 г. „. Е. Г. С. е продал на Н. Ц. Х. – негова съпруга, 20/137.80 ид. части от недвижим имот, намиращ се в самостоятелен обект с идентификатор ** по кадастралната карта на Г. С., утвърдена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, съответно е учредил договорна ипотека върху 117.80/137.80 ид. части от същия имот в полза на В. „. Ц., Г. С..
На следващо място на 05.09.2012 г. едноличното дружество с ограничена отговорност е дарило 4/5 ид. части от свой имот на А.А.Х. а на 20.05.2015 г. е продало друг свой недвижим имот на „Зет Ти Си“ Е. Г. С., която покупко-продажба обаче е била призната за недействителна по отношение на Ш. Шеерит с Решение № 448/26.10.2017 г. по Г. д. № 49/2016 г. по описа на ОС – С., а впоследствие недвижимият имот е бил възложен на Н. Х. в качеството й на купувач в проведената публична продан по изпълнително дело с длъжник „. Е. Г. С.. На 19.10.2016 г. търговското дружество е прехвърлило чрез покупко-продажба на Н. Х. и други ид. части от свои недвижими имоти.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежни насрещни страни. Възникналият правен спор е подведомствен на сезирания съд и не е решен със сила на пресъдено нещо. Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи, които обуславят неоснователност на предявените искове:
Ищецът в настоящото производство се легитимира като кредитор спрямо „. Е. Г. С. с вземането си, представляващо неустойка, уговорена в т. 11 от Нотариален акт № 133, том I, Р. № 1698, дело № 116/2011 г. и Нотариален акт № 134, том I, Р. № 1700, дело № 117/2011 г. и двата по описа на Невена Кулишева – Н. с Р. № 122 по регистъра на НК, респективно присъдена с Решение № 347/21.08.2014 г. по т. д. № 230/2012 г. по описа на ОС - С..
Искът по чл. 135 ЗЗД предоставя на кредитора правна възможност да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Активно материалноправно легитимиран да предявява иск по чл. 135 ЗЗД е всеки кредитор, който разполага с неудовлетворено парично или непарично вземане срещу длъжника.
Ответникът „. Е. Г. С. обаче е релевирал възражение за изтекла погасителна давност в предвидения от закона срок /с подаване на отговора на исковата молба/, което възражение касае спора по същество, а не въпроса досежно допустимостта на исковете. Това възражение се явява основателно.
Правото на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, началният момент на давностния срок е този, в който вземането е станало изискуемо. След като ищецът има качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за вземането. Всяко действие, с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора. Следователно от момента на извършване на увреждащото действие за кредитора възниква правото да иска отмяната му и това е моментът, от който започва да тече и давностният срок за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл е и константната практика на ВКС – Решение № 311/16.04.2010 г. по Г. д. № 308/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 292/14.07.2011 г. по Г. д. № 1220/2010 г., IV г. о., ГК и др.
В настоящия случай увреждащите сделки, чиято отмяна ищецът претендира, са сключени на 21.08.2012 г., т. е. 5-годишната погасителна давност за предявяване на исковете по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е изтекла на 21.08.2017 г. Исковата молба, предмет на Г. д. № 28/2018 г. по описа на ОС – С., е депозирана на 13.04.2018 г. – в момент след като погасителната давност е била изтекла.
Разпоредбите, уреждащи погасителната давност, са с императивен характер. Общото правило е, че не могат да се намаляват или удължават установените давностни срокове по съглашение между страните, нито да се прави отказ от давност преди тя да е изтекла /чл. 113 от ЗЗД/. Същото правило се отнася и до началния момент, от който започва да тече давностния срок - не може са се установява различен от определения в закона. Изключенията, както и хипотезите, в които давност не тече или се прекъсва, са изрично нормативно уредени.
Правните действия на кредитора по реализиране на вземането, включително предявяването му по исков ред не могат да прекъснат давността за упражняване на правото кредитора да иска отмяна на увреждаща го сделка. За успешното провеждане на отменителния иск не се изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на вземането, поради което погасителната давност за предявяване на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, започнала да тече от сключването на увреждащата сделка, не се прекъсва и не се влияе от прекъсване на давността по отношение на самото вземане. В този смисъл е Решение № 12/11.03.2014 г. на ВКС по Г. д. № 3547/2013 г., III г. о., ГК.
Затова доводите на ищеца, че качеството му на кредитор е установено на 13.05.2015 г., че срещу „. Е. Г. С. е бил предявен иск по чл. 135 от ЗЗД, който е уважен с постановеното решение по Г. д. № 49/2016 г. по описа на ОС – С. и е било образувано изп. д. № 62/2015 г. по описа на СИС при РС – С., поради което давността е била прекъсната, се явяват неоснователни. Също така следва да бъде отбелязано, че предмет на предявения иск е учредената на 21.08.2012 г. договорна ипотека, а не и направеното с Анекс № 1/30.11.2016 г. изменение, поради което началният момент, от който е започнала да тече давността не е променен, съответно същата е изтекла на 21.08.2017 г. /преди депозиране на исковата молба/. Предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предмет на Г. д. № 49/2016 г. по описа на ОС – С., касае сделка, различна от процесните, поради което същият се явява ирелевантен досежно давностният срок в настоящото производство.
При съвкупната преценка и анализ на доказателствата може да се направи обоснован извод, че предявените искове се явяват погасени по давност, поради което следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски, Ш. Ш., с ЕГН *, гражданин на Израел, с адрес: Г. С., ул. „КА. Петко Войвода“ № 19 следва да заплати на „. Е. с Е. 1., със седалище и адрес на управление: Г. С., ул. „. М. № 6, В. В, А. 23, представлявано от управителя А.А.Х. направените от дружеството разноски в размер на 3 648 лв. /три хиляди шестотин четиридесет и осем лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски, Ш. Ш., с ЕГН *, гражданин на Израел, с адрес: Г. С., ул. „КА. Петко Войвода“ № 19 следва да заплати на В. „. Ц., регистрирано с Решение № 1/24.01.2006 г. по Г. д. № 13844/2005 г. по описа на СГС, Фирмено отделение, Трети състав, с Е. *, със седалище и адрес на управление: Г. С., ул. Кирил М. № 6, В. В, А. 23 направените от вероизповеданието разноски в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на адвокатските възнаграждения на ответниците се явява неоснователно, тъй като същите са определени под минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – минималното адвокатско възнаграждение за „. Е. Г. С. е 3 041.53 лв., а договореното е 3 040 лв. + 608 лв. ДДС, съобразно § 2 от цитираната наредба, респективно минималното адвокатско възнаграждение на В. „. Ц., Г. С. е 2 677 лв., а договореното е 2 500 лв. Обстоятелството, че договорените възнаграждения са под минимално предвидените е релевантно досежно преценката за наличие или липса на прекомерност дотолкова, доколкото съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от този, определен като минимален, по аргумент на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД на Ш. Ш., с ЕГН *, гражданин на Израел, с адрес: Г. С., ул. „КА. Петко Войвода“ № 19, предявени чрез адв. Д. Кисьов, срещу „. Е. с Е. 1., със седалище и адрес на управление: Г. С., ул. „. М. № 6, В. В, А. 23, представлявано от управителя А. А.Х., срещу Н. Ц. Х., с ЕГН *, с адрес: Г. С., ул. „. М. № 6, В. В, А. 23 и срещу В. „. Ц., регистрирано с Решение № 1/24.01.2006 г. по Г. д. № 13844/2005 г. по описа на СГС, Фирмено отделение, Трети състав, с Е**, със седалище и адрес на управление: Г. С., ул. Кирил М. № 6, В. В, А. 23, представлявано от епископ А. А.Х. за обявяване за недействителна спрямо ищеца Договорната ипотека, учредена с Нотариален акт № 22, том II, Р. № 2734, дело № 203 от 21.08.2012 г. на Н. № 3. - А. С., вписана с В. № 1561/21.08.2012 г., акт № 95 том I, дело № 913 от 21.08.2012 г. на СВ – С., от първия ответник „. Е. Г. С., представлявано от управителя А.А.Х. в полза на третия ответник В. „. Ц., представлявано от епископ А.А.Х. върху недвижим имот, собственост на първия ответник, а именно: 17.80/137.80 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор** по кадастралната карта на Г. С.. утвърдена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, целият с площ 137.80 кв. м., с начин на трайно ползване - друг вид самостоятелен обект в сграда, находящ се на адрес: Г. С., бул. „България” в партерния етаж на сграда с идентификатор **, със застроена площ 561 кв. м., както и за обявяване за недействителен спрямо ищеца договорът за покупко-продажба на 20/137.80 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор ** по кадастралната карта на Г. С., утвърдена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, целият с площ 137.80 кв. м., с начин на трайно ползване - друг вид самостоятелен обект в сграда, на едно ниво, находящ се на адрес: Г. С., бул. „България” в партерния етаж на сграда за жилищни и обществено-обслужващи нужди с идентификатор **, със застроена площ 561 кв. м., сключен между първия ответник „. Е. Г. С., представлявано от управителя А.А.Х. и втория ответник Н. Ц. Х., с ЕГН * с Нотариален акт № 22, том II, Р. № 2732, дело 202 от 21.08.2012 г. на Н. А. С., Р. № 3. на НК, вписан с В. № 1530/21.08.2012 г., акт № 82, том 5, дело № 912 от 21.08.2012 г. на СВ-С., като неоснователни, поради изтекла погасителна давност за предявяването им.
ОСЪЖДА Ш. Ш., с ЕГН *, гражданин на Израел, с адрес: Г. С., ул. „КА. Петко Войвода“ № 19 да заплати на „. Е. с Е. 1., със седалище и адрес на управление: Г. С., ул. „. М. № 6, В. В, А. 23, представлявано от управителя А.А.Х. направените от дружеството разноски в размер на 3 648 лв. /три хиляди шестотин четиридесет и осем лева/.
ОСЪЖДА Ш. Ш., с ЕГН *, гражданин на Израел, с адрес: Г. С., ул. „КА. Петко Войвода“ № 19 да заплати на В. „. Ц., регистрирано с Решение № 1/24.01.2006 г. по Г. д. № 13844/2005 г. по описа на СГС, Фирмено отделение, Трети състав, с Е. **, със седалище и адрес на управление: Г. С., ул. Кирил М. № 6, В. В, А. 23 направените от вероизповеданието разноски в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: