Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 28/08.03.2019 г. по Г. д. № 231/2018 г. Чепеларски районен съд е признал на основание чл. 357, във вр. с чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ прекратяването на трудовия договор на П. П. У., извършено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ за незаконно и е отменил Заповед № 445/31.10.2018 г. на К. на О. – Ч. – като незаконосъобразна; на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ П. П. У. е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението – главен експерт „Социална политика и здравеопазване“ в О. – Ч.. Със същото решение О. – Ч. е осъдена на основание чл. 225 ал. 1 от КТ да заплати на П. П. У. сумата от 3 805, 74 лева – обезщетение, представляващо разликата между получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение в О. – Ч. и брутното трудово възнаграждение, получавано в „Крайс тур“ ООД за периода от 01.11.2018 г. до 01.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до 3 870 лева като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати в полза на РС – Ч. разноски за експертизи в размер на 260 лева, а на ищцата деловодни разноски в размер на 900 лева.
Това решение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ответникът О. – Ч., Ч. пълномощник адв. К. И. с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата по делото.
Във въззивната жалба се възразява срещу кредитирането от съда на показанията на свид. А., като се твърди, че същата има възприятия за случилото се, формиранr от разказа на ищцата, а не е присъствала на разговора на ищцата с К. на О. – Ч.. Излагат се доводи, целящи дискредитиране на нейните показания.
По-нататък в жалбата се излагат съждения относно тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, като се твърди, че не са настъпили всички последици от нарушението благодарение на своевременните усилия на О. – Ч.. Излагат се и доводи относно изпълнение изискването за мотивиране на заповедта за уволнение, като се твърди, че уволненията служител е наясно с процедурата по програмата „топъл обяд“, поради което не е необходимо да се навлиза в подробности относно всеки факт, за разлика от спора по делото.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение; претендират се разноски за двете инстанции.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата П. П. У., Ч. пълномощник адв. Б. П., с който се прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно; претендират се разноски.
В отговора се твърди, че ответникът не се е справил с доказателствената тежест да установи законосъобразността на уволнението, като не е успял да ангажира гласни доказателства. Излага се фактическата обстановка, както и се твърди, че забавянето на обществената поръчка се дължи не на поведението на У., а на обстоятелството, че не е имало необходимия минимален брой участници.
В отговора се излагат доводи, че във въззивната жалба се правят твърдения, за които не са събрани доказателства по делото.
В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му адв. К. Иванов поддържа въззивната жалба.
За въззиваемата пълномощникът й адв. Б. П. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като прецени доказателства по делото и взе предвид становищата на страните, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Предмет на иска е Заповед № 445/31.10.2018 г., с която Кметът на О. – Ч. на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ прекратява трудовия договор с П. П. У. на длъжност „Главен експерт „Социална политика и здравеопазване“, считано от 31.10.2018 г.
Като причини за прекратяване на трудовия договор в заповедта се сочи – съгласно чл. 190 ал. 1 т. 7 и чл. 187 т. 10 от КТ.
Сочи се в заповедта, че във връзка с устно дадени указания и уточнения от К. на О. – Ч., У. е следвало да приложи описаните в заповедта 4 броя документи към Искане за изменение на договор по проект „Осигуряване на топъл обяд – Ч.“. Сочи се, че служителката, без да е необходимо, е приложила и друг, некоректен документ – Удостоверение за регистрация на обект за производство на храни от 06.07.2016 г. Твърди се в заповедта, че вследствие на това действие на служителката П. У. е настъпило ощетяване на целевата група от крайно нуждаещи се жители на О. – Ч., тъй като в резултат от добавения некоректен документ е допуснато и настъпило забавяне на стартирането на предоставянето на социални услуги по проект „Осигуряване на топъл обяд – Ч.“.
Съдът счита, че от страна на работодателят не са спазени изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ. В заповедта не е посочено време на извършване на вменяваното дисциплинарно нарушение. Този пропуск води до немотивираност на заповедта и до невъзможност да се установи спазване на сроковете по чл. 194 ал. 1 от КТ. На следващо място, като правно основание, визиращо какво нарушение на трудовата дисциплина е извършено, се сочат разпоредбите на чл. 187 т. 10 и чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ. Първата разпоредба визира неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение. Липсва посочване в заповедта конкретно от кой акт и какво задължение не е изпълнила служителката. Посочване на конкретно нарушение на трудовата дисциплина не се съдържа и в позоваването на разпоредбата на чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ, тъй като тя визира други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
В заповедта липсва препращане към друг документ, в който да е посочено времето на извършване на дисциплинарното нарушение или да са посочени конкретни норми от нормативен или вътрешен акт и задълженията, които служителката не е изпълнила.
Освен горното, районният съд е посочил, че от заповедта за уволнение не става ясно защо изпратеното от ищцата удостоверение от 06.07.2016 г. е некоректен документ. Не е основен предмет на доказване в настоящото производство, но от доказателствата по делото е видно, че работодателят определя като некоректен документ, който касае фирма подизпълнител, каквато не е допустимо да се използва съгласно правилата на програмата.
Не почиват на закона доводите във въззивната жалба, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ, тъй като от представената преписка по „Програма за предоставяне на топъл обяд“ съдът добива яснота за казуса, а на уволнената служителка й била ясна процедурата по програмата и няма нужда в заповедта да се навлиза в подробности относно всички факти и обстоятелства.
От гореизложеното е видно, че процесната заповед не е мотивирана съгласно разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ, което нарушение е самостоятелно и достатъчно основание за нейната отмяна като незаконосъобразна.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че при разглеждане на атакуваната заповед по същество се установява нейната незаконосъобразност поради несправяне на работодателя с доказателствената тежест да установи извършване на вменяваното нарушение на трудовата дисциплина и неговата тежест до степен да доведе до дисциплинарно уволнение.
В процесната заповед се прави позоваване на устно дадени указания и уточнения от К. на О. – Ч., твърди се, че У. не е изпълнила тези устно дадени указания и уточнения. При твърдения на ищцата У., че от К. са й дадени указания да изпрати всички постъпили документи, в тежест на работодателят е да установи какви точни указания и уточнения са дадени от К. на О. – Ч., а именно О. – Ч. следва да установи, че на У. е указано да не изпраща удостоверение за фирма „РХ 5“ ЕООД. Това обстоятелство по никакъв начин не е установено от ответната страна. За установяване на това обстоятелство не са ангажирани нито писмени, нито устни доказателства. Още повече, че при даване на тези указания в кабинета на К. на О. – Ч. е присъствал юриста на общината. Освен това, в този момент в кабинета на К. е проведен разговор по телефона с един от партньорите по проекта. Т.е. ответникът има възможност да ангажира гласни доказателства, но това не е направено, не са направени и искания в тази насока. По този начин не се опровергават показанията на свид. А., че ищцата споделила с нея разговора си с К. на О. – Ч. и заявила, че й било казано да изпраща всички документи. Отделно от това, с писмото, с което О. – Ч. е поискала връщане на документите за отстраняване на пропуски, не се сочат какви са тези пропуски, съответно не може да се установи, че искането за връщането на документите и забавянето на програмата за един месец е именно поради изпращане на „некоректен документ“ от ищцата.
Както сочи и районният съд в мотивите си, не се установява забавянето на програмата да се дължи на поведението на ищцата или само на него, тъй като се установява от показанията на свид. А., че имало забавяне в процедурата, тъй като не е имало необходимия брой кандидати за участие в обществената поръчка. Във въззивната жалба се твърди, че районният съд е ценил изключително и само показанията на свид. Аговска. Тези твърдения са неоснователни, тъй като районният съд е обсъдил и ценил всички доказателства по делото, а гласни доказателства е ангажирала само ищцовата страна, такива не са ангажирани от ответника.
Предвид гореизложеното и възприемайки и мотивите на районния съд по реда на чл. 272 от ГПК, въззивният съд намира уволнението на ищцата У. за незаконосъобразно, поради което обжалваното решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Следва жалбподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемата деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 28/08.03.2019 г. по Г. д. № 231/2018 г. на Чепеларски районен съд.
ОСЪЖДА О. – Чепеларе, да заплати на П. П. У. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 900 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, считано от обявената в съдебно заседание дата 14.05.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.