Производството е по чл. 327, ал. 1 във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по молба на Г. „. И. – Г. Ч. чрез председателя С. Сл., в която ищецът твърди, че продал на ответника „. С. – Г. Л. определено количество дървен материал, за което били издадени фактури № */22.12.2015 г. на обща стойност 25 311.94 лева, както и фактура № */18.05.2016 г. на обща стойност 9 949.28 лева, подробно описани по количества и единични цени в исковата молба. Твърди, че продаденото количество било прeдадено и прието от ответника без забележки.
Ответникът извършил частични плащания по първата фактура в размер на 8 811.94 лева, като оставали за плащане 16 500 лева, а по втората фактура нямало плащане и сумата по нея била изцяло дължима. Въпреки изпращането на уведомление–покана за плащане по пощата с обратна разписка на 21.02.2018 г., плащане не последвало, поканата се върнала с указание, че адресът не съществувал. Моли съда да осъди ответника да му заплати 26 449.28 лева по посочените фактури, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното им плащане. Претендира и направените по делото разноски.
След срока за отговор от особения представител на ответника, А. С. В. е постъпило становище, в което искът се оспорва по основание и размер, оспорва се и извършеното частично плащане по първата фактура. Поддържа, че договорът за търговска продажба по чл. 318, ал. 1 ТЗ бил консенсуален и сключването му се установявало чрез постигане на съгласие относно съществените елементи на сделката, а именно вещта и цената. Затова предаването на вещта и плащането на цената не били елемент от фактическия състав на сделката, а били относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености по чл. 327, ал. 1 ТЗ плащането на цената било поставено в зависимост от предаването на вещта.
Отделно от това, според трайната практика на ВКС, фактурата можела да се приеме за доказателство за договор за търговска продажба на стоки в случаите, в които съдържала елементите от фактическия състав на сделката – вид на стоките, стойността, начина на плащане, имената на лицата, посочени като продавач и купувач, времето и мястото на съставянето й. Процесните фактури не били подписани от представител на ответника, от друга страна не било ясно какво било качеството на представителя на ищеца, подписал фактурите. Всичко това елиминирало доказателствената им стойност за подлежаща на изпълнение търговска сделка между страните, по която се дължало плащане на претендираните суми. Оспорва съдържанието на посочените фактури.
От ищеца е постъпила допълнителна искова молба в срок. Представил е превозни билети и уведомителни бюлетини, които по твърденията му установявали предаването на продадения дървен материал на ответника.
Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба. В него ответникът оспорва доказателствената сила на посочените документи с оглед на това, че изхождали от ищеца и не установявали елементите на търговска продажба.
Предявен е иск по чл. 327, ал. 1 във вр. с бл. 318, ал. 1 ТЗ във вр. с чл.86 ЗЗД за заплащане на цената на закупен и предаден дървен материал по договор за търговска продажба. Няма факти и обстоятелства, които са безспорни между страните.В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за търговска продажба със съществените му елементи, вещ и цена, и изпълнението на задължението му да предаде стоката, както и съществуващото и изискуемо вземане за цената й от ответника. При доказването на задължението са допустими всички относими писмени и гласни доказателства, които пряко или косвено установяват договора между страните – фактури, товарителници, разрешителни за сеч и извоз, превозни билети и пътни листове, дневници за покупко-продажби, доказателства, че товарните автомобили, превозили дървесината са били собственост на ответника, че подписалите превозните билети лица са работили при него и т.н. В тежест на ответника е да докаже право изключващите си възражения.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:
Процесните фактури с кратки номера № 119/22.12.2015 г. на стойност 25 311.94 лева и № 162/18.05.2016г. на стойност 9 949.38 лева с издател-доставчик Г. „. И. – Г. Чепеларе и получател „. С. – Г. Л. за продажба на дървен материал (иглолисти трупи, обли за греди и ОЗП) с посочени единични цени и количества, не са оспорени относно тяхното авторство и истинността на съдържанието им. Затова удостоверяват сключени и изпълнени договори за търговска продажба на дървен материал между страните по делото. Те са в съответствие с останалите събрани писмени доказателства, тъй като посочените в тях количества съответстват на посочените в превозните билети и товарителници количества дървен материал, извозени от ответника, което доказва и предаването на стоката. Това обстоятелство се потвърждава безспорно и от допусната и приета без оспорване съдебно-икономическа експертиза (СИЕ л. 82-84), според която кооперацията-ищец е извършила продажба и доставка на дървен материал по вид и цени, описани във фактури № */22.12.2015 г. за 25 311.94 лева и № */18.05.2016 г. за 9 949.28 лева.
Фактурите били придружени от първични документи, превозни билети, подписани от оторизирани представители на доставчика и превозвача, като кооперацията своевременно се била снабдила с позволителни за сеч и извоз от РДГ – С.. В счетоводството на ищеца процесните фактури били осчетоводени като вземане по сметка 411 Клиенти, аналитична партида „. С. и кредит по сметки 7011 Приходи от продажба на дървесина и 4532 начислен ДДС за продажбите. Фактурите били включени в дневника за продажбите и справка-декларация по ЗДДС, съответно чрез месеците декември 2015 г. и май 2016 г. , затова изводът на експертизата е, че те са надлежно осчетоводени от ищеца според изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Вещото лице С. Н. е допълнила заключението при изслушването в съдебно заседание, и според отговор на НАП – П. след изготвяне на заключението, процесните фактури били включени в дневниците за покупки и при ответника „. С. чрез съответните месеци, т.е. декември 2015 г. и май 2016 г., като ответникът ползвал данъчен кредит по тях. Тази констатация се излага за пълнота, тъй като не следва да се приема за част от заключението, депозирано в съответния законен срок преди заседанието на приемане на експертизата.
Според експертизата в т. 3, имало частични плащания по първата фактура от 5 311.94 лв. на 08.03.2016 г. и 3 500 лв. на 07.12.2016 г., или остатъкът по първата фактура бил 16 500 лв., а по втората, по която нямало плащане бил 9 949.28 лв., или изобщо по двете фактури 26 449.28 лв. Или остатъкът по сметка 411 Клиенти по аналитичната партида „. С. в счетоводството на ищеца възлизал на 16 500 лв. по фактура № */22.12.2015 г. и 9 949.28 по фактура № */18.05.2016 г., или общо 26 449.28 лв.В т.4 от заключението на СИЕ, по-нататък, е обоснован изводът, че количествата извозен дървен материал по всяка от фактурите съответствал на количествата по превозните билети /л. 84/, което е в полза на извода, че фактурираното като продадено количество дървесина действително е било предадено и получено от ответника. В този смисъл относно документирането на товаренето и предаването са и показанията на свидетеля Каракушев.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е основателен и доказан, и следва да се уважи изцяло Между страните е бил сключен договор за търговска продажба на стоки, дървен материал, който договор е неформален, двустранен, консенсуален договор. Когато е сключен между търговци е търговска сделка, търговска продажба, по смисъла на чл. 318, ал. 1 ТЗ. Събраните писмени доказателства – процесните фактури, позволителни за сеч и извоз, превозни билети, установяват съществуващите трайни търговски отношения между страните, които са били обективирани в множество сделки по продажба и доставка на дървен материал. Ищецът, като горовладелска кооперация, която стопанисва и управлява гори и земи в горския фонд, се е бил снабдил с изискуемите разрешителни за сеч и позволителни за извоз, след което е организирал и осъществил товареното на рампа /предаването/ на материала на товарни автомобили на ответника, при което се оформяли документите, свързани с предаването и превоза – пътни листове, товарителници, превозни билети, според показанията на разпитания свидетел К..
Това са и първичните документи, които създават документалната обоснованост, достоверност и вярност на счетоводните записвания при издаване на процесните фактури. Затова и тъй като съдържат съществените елементи на търговската продажба, вещ и цена, били са осчетоводени от ищеца и са били включени в дневниците за покупко-продажба и за ДДС, следва да се смята, че задълженията по тях са съществуващи и подлежат на изпълнение. Това е така, защото безспорно се установява предаването на вещите, и тъй като не се установи да е уговорено друго, според чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената на стоката при предаването на стоката или на документите, които му дават право да а получи.
Уважаването на иска е в съответствие със задължителната практика на решение № 109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, според което само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. Макар посоченото осчетоводяване на фактурите при ответника и ползването на данъчен кредит от него да не е установено по надлежния ред със съдебно-икономическата експертиза, съществуването на задълженията се доказва с другите писмени и гласни доказателства по делото. След като е основателен главният иск, основателен е и акцесорният иск за законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху посочената главница от предявяване на иска до окончателното им плащане.
Трябва да се посочи и задължителната практика на решение № 71/08.09.2014 г. по т.д. № 1598/13.г. на ІІ т.о. на ВКС по чл. 290 Г., с което се потвърждава практиката, че сама по себе си липсата на подпис на получател във фактурата не отрича доказателствената й сила за възникване на отразените в нея задължения, ако същата съдържа отразените в нея реквизити на съществените елементи на конкретната сделка /вещи и цена/, както е в случая. Затова искът следва да се уважи изцяло и се присъдят направените от ищеца разноски от 4 596 лв. по представения списък за разноски.
Предвид на изложеното и на посоченото основание съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Форест старт – Г.Л. Е. 202804803, със седалище и адрес на управление: Г. Л. ул. В. № 2, В. В, . 3, А. 7, съдебен адрес: Г. П., ул. „Хан Пресиян“ № 13, А. Ст. В., особен представител, да заплати на Г. Св. И.– Ч. Е. 120531908, със седалище и адрес на управление Г. Ч. ул. М. № 1а, представлявана от Ст. Сл., сумата от 26 449.28 лв., незаплатена главница по фактури № */22.12.2015 г. и № */18.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.04.2018 г. до окончателното им плащане, а също и направените по делото разноски от 4 596 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд – П..

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: