и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл.243, А.7 от НПК.
С определение № 135/11.04.2019г. по НЧД № 32/2019г. на Д.районен съд е отменено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.02.2019г. на Р. П. - Д. по ДП № 22/2018г. по описа на РУ – Д. към ОД на МВР - С., преписка вх. № 49/2018г. на Р. П. – Д., като делото е върнато на прокурора със задължителни указания за тълкуването на закона.
Недоволен от това определение е останал прокурорът от РП – Д., който го обжалва с оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на закона. Развиват се доводи, че съдът не е посочил правното основание за отмяна на атакуваното постановление, не ставало ясно какви са дадените задължителни указание, както и че от събраните по делото доказателства не се установява по един несъмнен и категоричен начин някой умишлено да е причинил средна телесна повреда на пострадалия А.. Иска се отмяна на определението и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
След като се като се запозна с изложените в протеста възражения и като направи преценка на събраните на досъдебното производство доказателства, С.окръжен съд установи следното:
Протеста е подаден в срокът за обжалване от надлежна страна по делото, поради което е процесуално допустим. Разгледана по същество той е неоснователен по следните съображения.
Досъдебно производство № 22/2018г. по описа на РУ – Д. е образувано срещу неизвестен извършител с постановление на РП - Д. от 23.01.2018г. за това, че на 16/17.12.2017г., в гр. Д., обл. С., в дискотека „**“ е причинил на Р. Ю. А. средна телесна повреда изразяваща се в луксация на дясната раменно- лопатъчна става, довела до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни - престъпление по чл.129, А.2 във връзка с А.1 от НК.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
На 15.12.2017г., пострадалият св.А., заедно със свидетелите В. Ч., С. П. К.К.и Т. Б. всички от гр. Д., били в ресторант „В.“ – гр. Д. на организирано тържество от фирмата, в която работят /цех за минерална вода „Б*“ – гр. Д./.
Около полунощ св. А. споделил на колегите си, че е запазил маса в дискотека ,,**“, намираща се в СПА хотел „О.“ - гр. Д.. Колегите му приели да отидат, поръчали си такси, с което всички тръгнали към дискотеката. Влезли в дискотеката и седнали на маса тип „щъркел“, намираща се по средата в дясно от входа. Поръчали ли си една бутилка уиски и наргиле за пушене. Свидетелят А. обикалял из дискотеката, ходил няколко пъти до дисководещия, тъй като искал да поръча друг стил музика. Дисководещият не е сменил музиката, а св.А. си тръгнал към масата, на която седял с колегите си.
Свидетелят С.П., за който пострадалия А. знаел, че работи като охрана в заведението, веднага след като стигнал до масата, отишъл при него и го попитал „ Р., защо ходиш да досаждаш на диджея?“. Св. А. му казал, четова си е негова работа и че иска да смени музиката. Като чул това св. П.го ударил силно с юмрук в областта на лявата вежда. От този удар св. А. политнал назад и паднал на дясната си страна, като веднага след падането почувствал силна болка в областта на дясното рамо. Като политнал назад, закачил колегата си св. Ч. и двамата паднали на пода. Св. В. Ч.закачил масата и тя се обърнала. След падането св.А. започнал да се защитава, за да не бъде удрян повече от св. П., въпреки това, последният го ударил още един път в лицето с юмрук. При тях отишъл св. Ч., вдигнал св.А. от пода и веднага след това св.П. пак го е ударил с юмрук в лицето. Св. М. Ч. му помогнал да излезе отвън на салона, попитал го какво е станало и св. А. му обяснил. Св. А. чувствал силни болки в дясното си рамо и клекнал на салона. От дискотеката излязъл и св.Б., който отишъл при св. Р. А. и го попитал какво се е случило, а той му казал „боли ме, боли ме“. Помогнал му да се изправи и го дръпнал да не влиза в дискотеката, за да не стане още по-голям проблем.
От приложен гражданки договор №*/*2017г. се установява, че св. С. П.е бил назначен на длъжност „**“ в дискотеката за периода от м. 10 до **.2017г. С трудов договор №* от *.2018г. е назначен на длъжността „пазач - портиер“.
От Епикриза № * ИЗ № ** от „Ортопедично- травматологично отделение“ при МБАЛ „ д-р Бр. Шукеров“ се установява, че св. А. е постъпил в отделението на 16.12.2017г. и е изписан на 16.12.2017г. Постъпил с оток в дясна раменна става, с невъзможни движения. Изписан с ВНТР от обща болнична ЛКК с БЛ №Е *9 за 31 дена, от които: 1 стационарен и 30 дни дом. От 16.12.2017г. до 15.01.2018г. амбулаторен режим, поради незавършен оздравителен процес. С БЛ Е *0, издаден по решение на ЛКК № */*.2018г. домашното лечение е продължено от 16.01.2018г. до 14.02.2018г. – 30 календарни дни.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно­медицинска експертиза се установява, че на пострадалия Р. А., при инцидента на 16.12.2017г., са причинени „луксация на дясната раменно-лопатъчна става, контузия на главата и сътресение на мозъка, разкъсно контузна рана на лявата вежда“. Луксацията на дясната раменно-лопатъчна става е наложило обездвижване на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, по смисъла на чл.129 НК за повече от 30 дни. Контузията на главата и сътресението на мозъка са протекли със зашеметяване, без пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома, които довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Разкъсно-контузната рана на лявата вежда, което само по себе е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, по смисъла на чл.130, А.1 НК. В заключението на вещото лице се третират два начина на причиняване на средната телесна повреда на пострадалия Р.А. - падане от ръста на дясната страна /раменница/ рамо или затегляне (плавно/рязко) за дясната ръка от свидетеля по делото.
Вещото лице е извършило проверка в електронния масив на НЗОК от предоставена разпечатка на здравното досие на пострадалия в периода, в който се съхраняват данните в архива на НЗОК, където е установило, че пострадалият е претърпял изкълчване, навяхване и разтягане на раменните ставни връзки на раменния пояс, отразена в амбулаторен лист № */*.2010г., издаден от специалист ортопед „ДКЦ“ - С.. Това травматично увреждане от тази дата до месец януари 2018г. е с период от 8 години, поради което този период е достатъчен да се получи пълно зарастване и възстановяване на ставните връзки на раменната става.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ, като съдът е направил подробен анализ на показанията на всеки един от разпитаните свидетели, който се възприема и от настоящият състав на съда.
При така установената фактическа обстановка прокурорът е стигнал до извода, че средната телесна повреда е причинена „неволно“ от св.Б., който „затеглил св.А. за дясната ръка, за да предотврати връщането му в дискотеката“. Този извод на прокурора е неправилен и не почива на събрания по делото доказателствен материА. На първо място това са показанията на св.А., който е категоричен, че е изпитал силно болка в дясното рамо веднага след падането му на земята в дискотеката, вследствие нанесения му удар в главата от св.П.. Действително по-голямата част от разпитаните свидетели твърдят, че не са видели св.П. да удря св.А., което се обяснява от една страна с изпитото голяма количество алкохол от част от свидетелите, а от друга – сравнително краткия сблъсък между пострадалия и св.П. и пълното заведение с посетител. Налице са обаче и показанията на свидетелите Н.У., Б. и М. които подкрепят показанията н св.А. в отделните им части.
Св. У. е категоричен/л.55 от ДП/, че е бил близо/ на 01-1.5 м./ и видял как св.С. П. ударил с юмрук св. А., след което А. и св. Ч. паднали на пода и съборили масата. Около масата били св.П.и св. К.. След като св. А. паднал на пода св.П.отново му се „нахвърлил“. В тази насока са и показанията на св.М. който установява, че е чул трясък и като се обърнал видял А. на пода до падналата маса, а св.П. е бил наведен или приклекнал над него/л.57 от ДП/.
От своя страна св.Б. установява, че след като св.А. бил изведен от дискотеката след падането на пода, последният му е споделил, че някой го е ударил, като е викал „Боли ме, боли ме“. Едва след това св.Б. е дръпнал „леко“ А. за дясната ръка, за да не влиза отново в дискотеката, при което той казал „Ох, рамото ме боли“. Св Б.е категоричен, че не е дърпал А. силно за дясната ръка - „Дръпнах плавно, не беше рязко“/л.50/. От своя страна св.П.установява, че още при извеждането му от дискотеката след падането св.А. се е държал за дясното рамо с ръка и казвал, че го боли, като над лявата му вежда имало кръв. Всичко това сочи на извода, че още при падането в заведението/след удара от св.П./е причинено травматичното увреждане на рамото на А., а не след това, както приема прокурора.
Следва да се посочи, че и представените по делото медицински документи и изготвената по делото СМЕ напълно подкрепят показанията на св.А. за механизма на причиняване на телесната повреда на рамото му. Вследствие на нанесения му удар от св.П. на св.А. е причинено „луксация на дясната раменно-лопатъчна става, контузия на главата и сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на лявата вежда“, които наранявания, съгласно заключението на вещото лице, са причинени от действието на твърд тъп предмет.
Предвид гореизложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че Постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно, поради което то подлежи на отмяна и връщане на прокурора със задължителни указания за прилагане на закона, на основание чл.243, А.6, т.3 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.243, ал 8 от НПК, С.окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 135/11.04.2019г. по НЧД № 32/2019г. на Д. районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: