Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.6 и 7 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с В.№ 2256/25.04.2019г., поправена със заявление В.№ 3584/15.07.2019г. от Етажните С. П. Е. С. в С. с И. 6., с административен А. Г.С.: ул.“. № 1.Б.5.В.А, представлявана от управителя П.К.А. чрез пълномощника му А.Е. Р. срещу отказа на ЧСИ Тодор Витанов с рег.№ 918 и район на действие ОС-С. да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№ 316/2018г., обективиран в Разпореждане от 08.03.2019г. и срещу Постановление от 12.03.2019г. за приемане на разноски в изпълнителното производство, с оплквания за неправилност на обжалваните действия. В жалбата се излажат доводи, че въз основа на влязло в сила Решение № 336/14.08.2018г. по в.Г.д.№ 221/2018г. , с което е потвърдено първовоинстанционното решение настоящите взискатели са осъдени да заплатят на посочената Етажната С. определени суми, а последната е осъдена да им заплати разноски по делото в размер на 100 лева. Твърди още, че предвид на това на 05.09.2018г. Етажната С. е направила изрично писмено волеизявление за прихващане на взаимно дължимите, изискуеми и ликвидни суми до размера на по-малкото от тях съгласно чл.104 от ЗЗД, като от дължимата от О. на Етажната С. обща сума от 883,32 лева се приспадне дължимата от Етажната С. на О. сума от 100 лева и след прихващането О. дължат на Етажната С. сумата от 783,32 лева. Сочи се, че изявлението е връчена на О. на 05.09.2019г., като екземпляр от същото им е предаден, но те са отказали да подпишат втория екземпляр, че са го получили, като отказът е оформен с подписите на управителя А. и свидетеля С.Ч.. С оглед възражението за прихващане по молба на Етажната С. е образувано изп.д.№ 335/2018г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, като е приспадната прихванатата сума и общо дължимата е 783,32 лева. След образуване на изпълнителното дело О. са заплатили сумата и делото е приключено. В жалбата се сочи още, че на 21.01.2019г. Етажната С. е получила покана за доброволно изпълнение, поради което с Уведомление В.№ 439/28.01.2019г. по изп.д.№ 316/2018г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов ведно с изявлението за прихващане са го уведомили, че сумата не е дължима към момента на образуване на изпълнителното дело,поради извършено преди това прихващане, като са поискали прекратяване на изпълнителното производство. Твърди се, че е налице основанието на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, поради извършено на 05.09.2018г. прихващане по реда на чл.104 от ЗЗД.
В жалбата се сочи още, че тъй като Етажната С. не е дала повод за образуване на изпълнителното производство с оглед погасителния ефект на извършеното преди това прихващане не дължи и разноски по изпълнителното производство, приети с Постановление за разноски от 18.01.2019г. и с Постановлението за разноски от 12.03.2019г. по из.д.№ 316/2018г., включително и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Моли да бъдат отменени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство,обективиран в Разпореждане от 08.03.2019г. и Постановлениет оза разноски от 12.03.2019г. ,постановени по изп.д.№ 316/2018г. по опис ана ЧСИ Тодор Витанов.
С срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателите В. и Р. О. чрез пълномощника им А.З. О. в които се оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи, че длъжникът не е направил валидно волеизявление за прихващане, което да е достигнало до взискателите.Сочи, че платени суми по изп. дело 335/2018г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, в размер общо на 1532.84 лева, надхвърлят дължимите суми от О., ако е направено прихващане, тъй като общия размер на сумите не е 883,32 лв, а 833,32 лв. От представената сметка за размера на дълга по изп. дело 335/2018г. на ЧСИ Петко Мачкърски, представена от длъжника с подадено възражение В. №493/28.01.2019г. и ПДИ е видно, че претендираните от Етажната С. суми са главница - 500лв. и разноски по Г. дело 283.32лв. Молида бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна.
В представените от ЧСИ мотиви по реда на чл.436,ал.3 от ГПК сочи, че след изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника по образуваното изпълнително дело № 316/2018г. от него е постъпило възражение с В. № 493/28.01.2019г., с което се иска прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1,т.1 от ТПК и се възразява срещу постановление за разноски от 18.01.2019 г.По това искане ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от 08.03.2019 г., с което е отказал прекратяване на изпълнителното производство,тъй като не е налице нито едно от основанията по чл. 433, ал.1,т.1 от ГПК, ЧСИ е посочил, че възражението на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство поради извършено прихващане на насрещни вземания между страните не е от компетентността на ЧСИ, тъй като не би могъл да извърши компетентна преценка в рамките на образуваното изпълнително производство за наличието на насрещни вземания между двете страни или за редовността по връчване на изявления за прихващане. Предвид на това ЧСИ е извършил единственото възможно действие, а именно да запознае надлежно взискателя с възражението на длъжника, видно от съобщение изх. № 00514/01.02.2019 г., като му даде възможност за становище. С оглед постъпилото от взискателя становище с В. № 822/12.02.2019 г., с което изцяло се оспорва възражението на длъжника, наличието на годно изпълнително основание-изпълнителен лист и П. липсата на изрично изброените основания за прекратяване на изпълнителното производство ЧСИ е разпоредил отказ. По възражението срещу приетите в хода на изпълнителното производство разноски е изготвино постановление от 18.01.2019г., с което са приети направените от взискателя разноски П. образуване на изпълнителното дело в размер на 254 лв. Това постановление е оспорено от длъжника с възражението В. № 493/28.01.2019 г. и ЧСИ с разпореждане от 15.02.2019 г., се е произнесъл по възражението на длъжника, което е разпореден отказ и съгласно направеното във възражението искане от длъжника същото е администрирано като жалба по реда на чл. 436 от ГПК. Това е видно и от уведомление за дължими такси по жалба с изх. № 01111/08.03.2019 г. и от разпореждане за връщане на жалбата, поради неотстранени нередовности от 25.03.2019 г. П. липсата на доброволно изпълнение и с оглед постъпилата молба от взискателите с В. № 614/01.02.2019г., с която е поискано предприемане на принудителни изпълнителни действия, чрез налагане на запор на банкова сметка, за което са заплатени допълнително разноски в размер на 44.34 лв е изготвено постановление за разноски от 12.03.2019 г. и са издадени съответните счетоводни документи- фактура и сметка по чл. 79 от ЗЧСИ. Моли да бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалба, писмените възражения на взискателите и мотивите на ЧСИ счита, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна-длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител по реда на чл.433,ал.2,т.6 и т.7 от ГПК, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 316/2018г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов е образувано по молба В.№ 5679/10.12.2018г., депозирана от В. Х. О. и Р. И. О. чрез пълномощника им З. О. въз основа на изпълнителен лист от 02.10.2018г. ,издаден в тяхна полза по Г.д.№ 1455/2017г. по описа на СмРС срещу длъжника Е. С. на С. с И. 6., с административен А. Г.С.: ул.“. № 1.Б.5.В.А, за сумата от 100 лева, представляваща разноски по водене на делото.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 07.02.2019г.
Преди това по изпълнителното дело е постъпило възражение с В.№ 493/28.01.2019г. от Етажната С. чрез пълномощника й А.Р., ведно с изявление за прихващане, в което се твърди, че по направено на 05.09.2018г. възражение за прихващане, задължението им къв взискателите е погасено чрез прихващане преди образуване на изпълнителното дело, поради което молят същото да бъде прекратено на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК и тъй като не са дали повод за образуване на изпълнителното дело не дължат и разноски по него.
Приложеното изявление за прихващане е връчено от ЧСИ на взискателите за становище с писмо изх.№ 514/01.02.2019г. и е получено на 07.02.2017г. В указания срок взискателите са изразили становище, че длъжникът не е направил валидно изявление за прихващане, което да е достигнало до тях, а освен това платените от тях по изп.д.№ 335/2018г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски суми в общ размер 1532,84 лева надхвърлят дължимите им суми по настоящето изп.дело, ако е направено прихващане,тъй като общият размер на сумата не е 883,32 лева, а 833,32 лева.
С Разпореждане от 15.02.2019г. ЧСИ е отказал приетите разноски с постановление от 18.01.2019г. да останат в тежест на взискателите, с оглед накоето е администрирал постъпилото възражение от длъжника с В.№ 493/28.01.2019г. като жалба.
С обжалваното Разпореждане от 08.03.2019г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство поизп.д.№ 316/2018г. на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.
По направеното от взискателите искане за налагане на запор набанковата сметка на длъжника в ЦКБ е изпратено запорно съобщение за което взискателите са внесли авансово разноски в размер на 44,34 лева, за която сума е издаденасметка по чл.79 от ЗЧСИ и фактура № */11.03.2019г.
С обжалваното Постановление за разноски от 12.03.2019г. посочените разноски са приети в размерна 44,34 лева.
П. така установеното от фактическа страна въззивният съд счита, че правилно ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК. Недоказано е твърдението на длъжника, че направеното от него изявление за прихващане е достигнало до взискателите преди образуване на изпълнителното дело. В представеното становище взискателите оспорват да до тях да е достигнало направеното от длъжника изявление за прихващане.
В представеното по делото изявление за прихващане на гърба ръкописно е изписано, че на 05.09.2018г. взискателите В. и Р. О. са отказали да подпишат документа "изявление за прихващане", като единият екземпляр е връчен на лицата." Ръкописният текст е подписано от лицата П.А.управителна Етажната С. и от С.Ч.. От този текст не може да се направи категоричен извод, че изявлението за прихващане е достигнало до адресата, за да се приеме, че е породило действие, тъй като изхожда от страната по делото и я ползва не представлява годно доказателство. Изявлението не е изпратено до взискателите по пощата, по куриер,с нотариална покана и др., за да се приеме за доказано получаването му.
По правило прихващането на две насрещни задължения е субективно право, с което разполага всяка една от страните и се упражнява с едностранно изявление, отправено до насрещната страна – чл.104, ал.1, изр. първо ЗЗД. Правилно съдебният изпълнител е приел, че не може да извършва прихващане, тъй като не разполага с такова правомощие. От друга страна възражението на длъжника за недължимост на сумата по изпълнителния лист поради настъпило прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД не могат да бъдат обсъждани от съдебния изпълнител. Това е така, защото той е орган на принудително изпълнение, на когото държавата е делегирала публична функция да извършва принудително събиране на частни притезания. Своята дейност той може да изпълнява само и единствено чрез способите, предвидени в ГПК. Така, за да възникне задължение за съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е необходимо да е настъпило някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Разпоредбата е императивна и в нея изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде прекратено изпълнителното производство. Законът не е предоставил компетентност съдебният изпълнител да извършва или да констатира осъществяването на прихващане – то не е предвидено като изпълнителен способ. По съществото си преценката за наличие на компенсаторно волеизявление и правните му последици е правораздавателна дейност, каквато съдебният изпълнител не може да осъществява. Изпълнителят процес се различава от исковия именно поради безспорността на вземането, за което е издаден изпълнителен лист. Извън компетентността на съдебният изпълнител е да прави преценка за погасяване на задължението по направени от длъжника възражения – за прихващане, за изтекла погасителна давност и т.н. и обсъждането на правните им последици. В разпоредбата чл.433,ал.1,т.1 от ГПК законодателят е посочил хипотезите, които са основание за прекратяване на изпълнителното производство и сред тях не фигурира прихващането. Ако длъжникът твърди, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, изключващи изпълняемото право - погасяване на правото на принудително изпълнение, поради плащане, прихващане, изтекла погасителна давност и др., от които факти длъжникът черпи права, той може да предяви иск за установяването им по реда на чл.439 от ГПК. С оглед изложеното правилно ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство, поради което обжалвания отказ, обективиран в Разпореждане от 08.03.2019г. следва да бъде потвърден.
Неоснователна е жалбата и в частта й относно недължимостта на разноски от длъжника в изпълнителното производство, поради погасяване на задължението му чрез извънсъдебно прихващане. След като не се доказва извършено извънсъдебно прихващане, то длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното дело, след като не е заплатил доброволно дължимата от него сума, поради което дължи приетите с обжалваното постановление от 12.03.2019г. на ЧСИ разноски за налагане на запор върху банковите му сметки, които са внесени авансово от взискателите в размер на 44,34 лева. Затова като правилно обжалваното постановелние за разноски от 12.03.2019г. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Тодор Витанов с рег.№ 918 и район на действие Окръжен съд-С. обективирани в Разпореждане от 08.03.2019г., с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№ 316/2018г. и действията му, обективирани в Постановление за разноски от 12.03.2019г., с което са приети разноски в общ размер на 44,34 лева по изп.д.№ 316/2018г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: