Производството е по реда на чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл. 237, във връзка с чл. 376, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по искове, предявени при условията на кумулативно обективно и субективно съединяване от „. Б.” , с Е. 8., със седалище и адрес на управление: Г. С. район В., П. „. Н. № 7, депозирани чрез А. Д. С. срещу П. Х. Д., с ЕГН *, с адрес: Г. Ч., ул. „. Б. № 98, Ю. Р. Д., с ЕГН *, с адрес: Г. П., ул. „. № 7 и Р. Р. Д., с ЕГН *, с адрес: Г. Ч., ул. „. Б. № 98, за осъждане на ответниците да заплатят на банката следните суми:
1. П. Х. Д. да заплати на банката общия размер на задължението по Договор за банков кредит № ***/12.02.2008 г. от 28 861.77 лв., от които 25 150.07 лв. главница, 3 602.70 лв. лихви /от които 732.61 лв. възнаградителна лихва по чл. 11.1.3, във вр. с чл. 4.1.а от договора за периода от 02.02.2017 г. до 04.05.2017 г.; 1 975.87 лв. лихва върху просрочена главница по чл. 11.2.1.1, във вр. с чл. 4.2 от договора за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г. и 894.22 лв. наказателна лихва при просрочие по чл. 11.2.1.2, във вр. с чл. 4.3 за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г./, 109 лв. дължими такси за подновяване вписването на ипотека върху недвижим имот, служещ за обезпечение на кредита и такса за снабдяване със съдебно удостоверение за наличие/липса на вписани откази от наследство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
2. Ю. Р. Д. и Р. Р. Д., в качеството им на наследници на починалия солидарен длъжник Р.С. Д., да заплатят на банката, солидарно с П. Х. Д., всеки от тях по 1/3 от цялото задължение, а именно: по 9 620.59 лв., от които 8 383.36 лв. главница, 1 200.90 лв. лихви /от които 244.20 лв. възнаградителна лихва по чл. 11.1.3, във вр. с чл. 4.1.а от договора за периода от 02.02.2017 г. до 04.05.2017 г.; 658.62 лв. лихва върху просрочена главница по чл. 11.2.1.1, във вр. с чл. 4.2 от договора за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г. и 298.07 лв. наказателна лихва при просрочие по чл. 11.2.1.2, във вр. с чл. 4.3 за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г./, 36.33 лв. дължими такси за подновяване вписването на ипотека върху недвижим имот, служещ за обезпечение на кредита и такса за снабдяване със съдебно удостоверение за наличие/липса на вписани откази от наследство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил с П. Х. Д. в качеството на кредитополучател и с Р.С. Д. /който впоследствие е починал/ в качеството на солидарен длъжник Договор за банков кредит № ***/12.02.2008 г. в размер на 40 000 лв., като кредитът е обезпечен с учредена в полза на банката ипотека на недвижим имот. Освен това сочи, че на 15.02.2008 г. кредитополучателят изцяло е усвоил отпуснатия кредит, който обаче не е обслужвал редовно, като считано от 02.11.2016 г. е изпаднал в забава при плащане на месечните анюитетни вноски. Навежда доводи, че общият размер на просрочената главница за периода 02.11.2016 г. – 02.05.2017 г. е 1 354.18 лв., общият размер на просрочената възнаградителна лихва за периода 02.02.2017 г. – 04.05.2017 г. е 732.61 лв., общият размер на лихвата върху просрочена главница за периода 02.11.2016 г. – 22.02.2018 г. е 1 975.87 лв., а общият размер на наказателната лихва при просрочие за периода 02.11.2016 г. – 22.02.2018 г. е 894.22 лв.
На следващо място ищецът сочи, че съгласно чл. 16.1, във вр. с чл. 16.1.1 от процесния договор е обявил кредита за предсрочно изискуем на 04.05.2017 г. Изложени са аргументи, че солидарният длъжник Р. С. Д. е починал на 15.10.2010 г., поради което исковата претенция е насочена срещу П. Х. Д. в качеството й на кредитополучател, за целия размер на дълга по договора и срещу неговите законни наследници - Ю. Р. Д. и Р. Р. Д., съгласно припадащата им се наследствена част – по 1/3 от цялото задължение, като изрично е посочено, че исковата претенция срещу наследниците на солидарния длъжник не е предявена при условията на евентуалност и не се претендира едновременно осъждане на кредитополучателя за цялата сума и на наследниците за по 1/3 от същата сума, а осъждане на ответниците, съобразно качеството на всеки от тях по делото, ведно с разноските по делото.
Ответниците не са представили писмени отговори, а са депозирали молби, в които са посочили, че дължат претендираните суми и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК са направили признание на иска с молба съдът да постанови решение, съобразно признанието и да не се присъждат направените от ищеца разноски.
В тази връзка и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК ищецът е поискал прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение, съобразно признанията, в закрито заседание. Освен това е изложил аргументи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима в случая, тъй като макар и ответниците да са признали исковете, те са дали повод за предявяването им, тъй като не са изпълнили задълженията си по процесния договор за кредит, поради което е обявена и предсрочната им изискуемост.
Предвид гореизложеното и изричното изявление на ответниците, че не се противопоставят делото да се разгледа в закрито заседание, съдът е постановил същото да се разгледа в закрито заседание.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и другите депозирани молби, приложените доказателства, както и изявленията на страните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
„. Б.” , Г. С. е сключила с П. Х. Д. в качеството на кредитополучател и с Р. С. Д. /починал на 15.10.2010 г./ в качеството на солидарен длъжник Договор за банков кредит № ***/12.02.2008 г. в размер на 40 000 лв. Сумата по кредита е усвоена изцяло на 15.02.2008 г., но поради нередовното плащане на месечните анюитетни вноски кредитополучателят е изпаднал в забава, считано от 02.11.2016 г.
Солидарният длъжник Р. С. Д. е починал на 15.10.2010 г., като негови наследници са П. Х. Д. /съпруга/, Ю. Р. Д. /дъщеря/ и Р. Р. Д. /син/. Размерът на дължимите задължения по процесния договор за кредит към датата на подаване на исковата молба – 22.02.2018 г. е както следва: главница в размер на 25 150.07 лв., лихва в размер на общо 3 602.70 лв., от които 732.61 лв. възнаградителна лихва по чл. 11.1.3, във вр. с чл. 4.1.а от договора за периода от 02.02.2017 г. до 04.05.2017 г.; 1 975.87 лв. лихва върху просрочена главница по чл. 11.2.1.1, във вр. с чл. 4.2 от договора за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г. и 894.22 лв. наказателна лихва при просрочие по чл. 11.2.1.2, във вр. с чл. 4.3 за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г., както и дължими такси за подновяване вписването на ипотека върху недвижим имот, служещ за обезпечение на кредита и такса за снабдяване със съдебно удостоверение за наличие/липса на вписани откази от наследство в размер на 109 лв.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежни насрещни страни. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на предявените искове:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
В настоящия случай съдът намира, че признатото от ответниците право на банката нито противоречи на закона, нито е право, с което те не могат да се разпореждат. Признанието касае отговорност по изпълнение на процесния договор за кредит и с това право ответниците като кредитополучател, респективно солидарни длъжници могат да се разпореждат. Затова съдът следва да постанови решение при признание на исковете.
С оглед представените писмени доказателства и направените признания на предявените обективно и субективно съединени искове П. Х. Д. следва да бъде осъдена да заплати на „. Б.” , Г. С. общия размер на задължението по Договор за банков кредит № ***/12.02.2008 г. от 28 861.77 лв. /двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и един лев и седемдесет и седем стотинки/, от които: 1/ 25 150.07 лв. /двадесет и пет хиляди сто и петдесет лева и седем стотинки/ главница; 2/ 3 602.70 лв. /три хиляди шестотин и два лева и седемдесет стотинки/ лихви, от които 732.61 лв. /седемстотин тридесет и два лева и шестдесет и една стотинка/ възнаградителна лихва по чл. 11.1.3, във вр. с чл. 4.1.а от договора за периода от 02.02.2017 г. до 04.05.2017 г.; 1 975.87 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ лихва върху просрочена главница по чл. 11.2.1.1, във вр. с чл. 4.2 от договора за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г. и 894.22 лв. /осемстотин деветдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/ наказателна лихва при просрочие по чл. 11.2.1.2, във вр. с чл. 4.3 за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г./ и 3/ 109 лв. /сто и девет лева/ дължими такси за подновяване вписването на ипотека върху недвижим имот, служещ за обезпечение на кредита и такса за снабдяване със съдебно удостоверение за наличие/липса на вписани откази от наследство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
Освен това, солидарно с П. Х. Д., следва да бъдат осъдени и наследниците на починалия солидарен длъжник Р. С.Д. - Ю. Р. Д. и Р. Р. Д. да заплатят на „. Б.” , Г. С. всеки от тях по 1/3 от общия размер на задължението по Договор за банков кредит № ***/12.02.2008 г. от 28 861.77 лв. /двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и един лев и седемдесет и седем стотинки/, а именно: по 9 620.59 лв. /девет хиляди шестотин и двадесет лева и петдесет и девет стотинки/, от които: 1/ 8 383.36 лв. /осем хиляди триста осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ главница; 2/ 1 200.90 лв. /хиляда и двеста лева и деветдесет стотинки/ лихви, от които 244.20 лв. /двеста четиридесет и четири лева и двадесет стотинки/ възнаградителна лихва по чл. 11.1.3, във вр. с чл. 4.1.а от договора за периода от 02.02.2017 г. до 04.05.2017 г.; 658.62 лв. /шестотин петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ лихва върху просрочена главница по чл. 11.2.1.1, във вр. с чл. 4.2 от договора за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г. и 298.07 лв. /двеста деветдесет и осем лева и седем стотинки/ наказателна лихва при просрочие по чл. 11.2.1.2, във вр. с чл. 4.3 за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г./ и 3/ 36.33 лв. /тридесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ дължими такси за подновяване вписването на ипотека върху недвижим имот, служещ за обезпечение на кредита и такса за снабдяване със съдебно удостоверение за наличие/липса на вписани откази от наследство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
Що се отнася до искането на ищеца за присъждане на разноските по делото, съдът намира същото за частично основателно. Банката - ищец навежда твърдения, че просрочените задължения преди обявяването на кредита за предсрочно изискуем са в размер на общо 4 956.88 лв., включващи просрочена главница за периода 02.11.2016 г. – 02.05.2017 г. в размер на 1 354.18 лв., просрочена възнаградителна лихва за периода 02.02.2017 г. – 04.05.2017 г. в размер на 732.61 лв., лихвата върху просрочена главница за периода 02.11.2016 г. – 22.02.2018 г. в размер на 1 975.87 лв. и наказателна лихва при просрочие за периода 02.11.2016 г. – 22.02.2018 г. в размер на 894.22 лв. В исковата молба липсват наведени твърдения и по делото не са представени доказателства за уведомяването на ответниците за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Дори изрично е посочено, че следва да се приеме, че с предявяването, респективно с получаването на преписа от исковата молба ответниците се считат уведомени за предсрочната изискуемост на кредита. Следователно ответниците не са дали повод за образуване на делото досежно сумата в размер на 23 904.89 лв., представляваща разликата между общо претендираната сума от 28 861.77 лв. и просрочените към завеждането на исковете задължения - 4 956.88 лв.
На следващо място поисканите с писмената защита разноски са в размер на общо 2 842.49 лв., но представените по делото доказателства за направени такива са в размер на общо 2 834.49 лв. Разликата от 8 лв. представлява такса за издаване на препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, като доказателства за извършването им са представени едва с писмената защита, поради което същите не следва да бъдат присъждани и искането следва да бъде оставено без уважение в тази част.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски П. Х. Д., Ю. Р. Д. и Р. Р. Д. следва да заплатят на „. Б.” , Г. С. направените от нея разноски в размер на общо 486.81 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляващи платена държавна такса, внесен депозит за съдебно удостоверение и платено адвокатско възнаграждение, съответни на размера на предсрочно изискуемия към подаването на исковата претенция кредит. В останалата част искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П. Х. Д., с ЕГН *, с адрес: Г. Ч., ул. „. Б. № 98 да заплати на „. Б.” , с Е. 8., със седалище и адрес на управление: Г. С. район В. П. „. Н. № 7 общия размер на задължението по Договор за банков кредит № ***/12.02.2008 г. от 28 861.77 лв. /двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и един лев и седемдесет и седем стотинки/, от които: 1/ 25 150.07 лв. /двадесет и пет хиляди сто и петдесет лева и седем стотинки/ главница; 2/ 3 602.70 лв. /три хиляди шестотин и два лева и седемдесет стотинки/ лихви, от които 732.61 лв. /седемстотин тридесет и два лева и шестдесет и една стотинка/ възнаградителна лихва по чл. 11.1.3, във вр. с чл. 4.1.а от договора за периода от 02.02.2017 г. до 04.05.2017 г.; 1 975.87 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ лихва върху просрочена главница по чл. 11.2.1.1, във вр. с чл. 4.2 от договора за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г. и 894.22 лв. /осемстотин деветдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/ наказателна лихва при просрочие по чл. 11.2.1.2, във вр. с чл. 4.3 за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г./ и 3/ 109 лв. /сто и девет лева/ дължими такси за подновяване вписването на ипотека върху недвижим имот, служещ за обезпечение на кредита и такса за снабдяване със съдебно удостоверение за наличие/липса на вписани откази от наследство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА солидарно с П. Х. Д. и наследниците на починалия солидарен длъжник Р.С.Д., а именно: Ю. Р. Д., с ЕГН *, с адрес: Г. П., ул. „. № 7 и Р. Р. Д., с ЕГН *, с адрес: Г. Ч., ул. „. Б. № 98 да заплатят на „. Б. , с Е. 8., със седалище и адрес на управление: Г. С. район В., П. „. Н. № 7 всеки от тях по 1/3 от общия размер на задължението по Договор за банков кредит № ***/12.02.2008 г. от 28 861.77 лв. /двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и един лев и седемдесет и седем стотинки/, а именно: по 9 620.59 лв. /девет хиляди шестотин и двадесет лева и петдесет и девет стотинки/, от които: 1/ 8 383.36 лв. /осем хиляди триста осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ главница; 2/ 1 200.90 лв. /хиляда и двеста лева и деветдесет стотинки/ лихви, от които 244.20 лв. /двеста четиридесет и четири лева и двадесет стотинки/ възнаградителна лихва по чл. 11.1.3, във вр. с чл. 4.1.а от договора за периода от 02.02.2017 г. до 04.05.2017 г.; 658.62 лв. /шестотин петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ лихва върху просрочена главница по чл. 11.2.1.1, във вр. с чл. 4.2 от договора за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г. и 298.07 лв. /двеста деветдесет и осем лева и седем стотинки/ наказателна лихва при просрочие по чл. 11.2.1.2, във вр. с чл. 4.3 за периода от 02.11.2016 г. до 22.02.2018 г./ и 3/ 36.33 лв. /тридесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ дължими такси за подновяване вписването на ипотека върху недвижим имот, служещ за обезпечение на кредита и такса за снабдяване със съдебно удостоверение за наличие/липса на вписани откази от наследство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. Х. Д., с ЕГН *, с адрес: Г. Ч., ул. „. Б. № 98, Ю. Р. Д., с ЕГН *, с адрес: Г. П., ул. „. № 7 и Р. Р. Д., с ЕГН *, с адрес: Г. Ч., ул. „. Б. № 98 да заплатят на „. Б.” , с Е. 8., със седалище и адрес на управление: Г. С. район В., П. „. Н. № 7 направените от банката разноски в размер на общо 486.81 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляващи платена държавна такса, внесен депозит за съдебно удостоверение и платено адвокатско възнаграждение, съответни на размера на предсрочно изискуемия към подаването на исковата претенция кредит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „. Б.” , с Е. 8., със седалище и адрес на управление: Г. С. район В., П. „. Н. № 7, релевирано чрез А. Д. С., за присъждане на разноските по делото за разликата над присъдените 486.81 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/ до претендираните 2 842.49 лв. /две хиляди осемстотин четиридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – П. в двуседмичен срок, считано от деня на постановяването му.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: