Производството е пореда на чл.274,ал.1,т.2 във вр. с чл.402,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с В.№ 253/28.02.2013г. от Д.-2." с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: Г.Д., У.”. № 6, представлявано от изп.директор Е. С. М., Ч. пълномощника му А.Б П. срещу Определение № 100/15.02.2013г., постановено по Г.д.№ 11/2013г. по описа на Девинския районен съд. В жалбата се излагат доводи, че на 22.01.2013г. е получил съобщение от Частен съдебен изпълнител Мариана Обретенова, за това, че с Обезпечителна заповед, издадена по Г.д.№ 11/2013г. е наложено обезпечение на предявения срещу него иск налагане на "запор" върху банковата му сметка в Банка ДСК до размера на сумата 3983,46 лв. Твърди още, че преди получаване на съобщението от ЧСИ на 16.01.2013г. и на 18.01.2013г. е ввнесъл сумата от 3000 лв., представляваща остатък по фактура № 2420/31.10.2010г. дължима към ищеца „.-3" О. с ЕИК ***по сметката на дружеството, за което прилага платежни нареждания.. Сочи, че въпреки това районният съд неправилно е приел, че молбата му за отмяна на обезпечението е неоснователна,тъй като не са налице условията на чл.402,ал.2 от ГПК, макар че е внесъл сумата от 3000 лв., и остава дължима сумата от 983,46 лв. представляваща претендирани лихви. В случая са налице условията на чл.398,ал.2 от ГПК във вр. с чл.402,ал.2 от ГПК, което обосновава частична отмяна до размера на извършеното плащане. Освен това остатъкът от 968,46 лв. не обосновава нуждата от обезпечение и са налице условията за отмяната му. Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде отменено допуснатото обезпечение.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „.-3" О. с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: Г.Д., У.”. № 17, представлявано от управителя Е. А. Р., Ч. пълномощника му А. С. М., в който се оспорва жалбата като неоснователна. Обстоятелството, че ответникът е платил главницата, не го освобождава от отговорността за плащане на акцесорните искове такси и разноски.Освен това частичното плащане е направено след завеждане на иска, като с поведението си същият е станал причина за завеждане на иска. След като в самата жалба се признава, че с наложения запор е затруднена работата на дружеството, то сам по себе си този факт е индикация, че за ищеца няма гаранция при отмяна на обезпечението, че ще получи удовлетворение на вземанията си за лихви и разноски при това финансово състояние на ответното дружество. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, а разгледана по същество
ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С Определение № 46/11.01.2013г., постановено по Г.д.№ 11/2013г. по описа на ДРС е допуснато обезпечение на предявения иск от „.-3“ О., ЕИК***, със седалище и адрес на управление: Г. Д., оБ.С., У.Тракия № 17, представлявано от управителя Е. А. Р. срещу „Д.-2.“ , ЕИК ** със седалище и адрес на управление: Д., оБ. С., У. Орфей № 6, представлявано от Изпълнителния директор Е. С. М. по чл.318 и сл. от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл. 286 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска 3983.46 лева, от които 3000 лева- главница и 983.46 лева- мораторна лихва, Ч. обезпечителна мярка – запор върху банкова сметка, открита на името на ответното дружество в „БАНКА ДСК" ЕАД, а именно: IВАN: ВG83 STSA 9300 0006 1997 09 до размера на сумата от 3983.46 лева-представляваща цената на иска, до приключване на Г. дело № 11/2013 г. по описа на ДРС с влязло в сила съдебно решение. Исковата молба, съдържаща особеното искане за допускане на обезпечение е постъпила в съда на 11.01.2013г. с В.№ 33.препис от исковата молба и доказателствата към нея ответникът е получил на 21.01.2013г.
С преводно нареждане от 16.01.2013г. "Д.-2." Г.Д. е превело по сметка на ищеца „.-3" О. Г.Д. в Експресбанк сумата от 1500 лв.като основание е посочено по фактура № */31.10.2010г.
С преводно нареждане от 18.01.2013г. "Д.-2." Г.Д. е превело по сметка на ищеца „.-3" О. Г.Д. в Експресбанк сумата от още 1500 лв.като основание е посочено по фактура № */31.10.2010г.
Обстоятелството, че сумата от общо 3000 лв., представляваща претендираната от ищеца главница по предявения иск е платена, се признава в отговора на частната жалба.
От "Д.-2." в частната му жалба също се правят признания, че не е заплатил претендираните мораторни лихви в размер на 983,46 лв.
Следователно след като е налице плащане на главницата по предявения иск в размер на 3000 лв., което обстоятелство се признава от ищеца и за което са представени писмени доказателства, то обезпечителната нужда по отношение на тази сума е отпаднала. Съдът на основание чл.402,ал.2 от ГПК може да отмени обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причина, поради която е било допуснато. В случая относно посочената сума от 3000 лв. вече не съществува причина за допускане на обезпечение за нея, тъй като същата е платена. След като ищецът е удовлетворен за това си вземане, за него не е налице вече предпоставката за допускане на обезпечение за тази сума и е отпаднала обезпечителната му нужда, поради което за тази сума от 3000 лв. допуснатото обезпечение ще следва да бъде отменено, с оглед на което частната жалба е частично основателна и ще следва да се отмени обжалваното определение, в частта му с което е отхвърлена молбата за отмяна на допуснатото обезпечение Ч. запор на банковата сметка на ответника в Банка ДСК до размера на сумата от 3000 лв., като вместо него ще следва да се отмуни допуснатото обезпечение до размера на сумата 3000 лв., а в останалата част за сумата от 983,46 лв. жалбата е неоснователна и в тази част обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 100/15.02.2013г., постановено по Г.д.№ 11/2013г. по описа на Девинския районен съд, в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна молбата на „Д.-2.“ , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: Д., оБ. С., У. Орфей № 6, представлявано от Изпълнителния директор Е. С. М. за отмяна на допуснатото с Определение № 46/11.01.2013 г., постановено по Г. дело № 11/2013 г. по описа на ДРС обезпечение, Ч. налагане на обезпечителна мярка "запор" върху банкова сметка, открита на името на ответното дружество в „БАНКА ДСК" ЕАД, а именно: IВАN: ВG83 STSA 9300 0006 1997 09 до размера на сумата от 3000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл.402,ал.2 от ГПК допуснатото с Определение № 46/11.01.2013 г., постановено по Г. дело № 11/2013 г. по описа на ДРС обезпечение на предявения иск от „.-3“ О., ЕИК***, със седалище и адрес на управление: Г. Д., оБ.С., У.Тракия № 17, представлявано от управителя Е. А. Р. срещу „Д.-2.“ , ЕИК***, със седалище и адрес на управление: Д., оБ. С., У. Орфей № 6, представлявано от Изпълнителния директор Е. С. М. по чл.318 и сл. от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл. 286 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, Ч. налагане на обезпечителна мярка "запор" върху банкова сметка, открита на името на ответното дружество в „БАНКА ДСК" ЕАД, а именно: IВАN: ВG83 STSA 9300 0006 1997 09 до размера на сумата от 3000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 100/15.02.2013г., постановено по Г.д.№ 11/2013г. по описа на Девинския районен съд в останалатаму част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: