Производството е по иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ К. А. И.,ЕГН* с адрес гр.Д.,ул.“.№9,твърди в исковата молба,че на 4.ІV.2017год. ответникът „Амед Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от управителя и едноличен собственик на капитала А. М. Р.,е издал запис на заповед,по силата на който безусловно и неотменяемо и без протест,дружеството се задължило да му заплати,или на негова заповед,сумата от 51 180 лв.Твърди,че записът на заповед е съставен надлежно,съгласно изискванията на чл.535 ТЗ,поради което е редовен от външна страна,като видно от текста му,падежът за връщане на посочената сума е договорен,съгласно разпоредбата на чл.486ал.1т.4 ТЗ във връзка с чл.537 ТЗ,а именно-с падеж на определен ден 30.ІХ.2017год.На 5.ІХ.2017год. ответникът „Амед Л.-Л.ЕООДс.Л. е извършил частично плащане в размер на 7 600лв. по издадения от него запис на заповед,за което ищецът К. И. му издал разписка,в качеството на поемател по записа на заповед.Въпреки договорения падеж 30.ІХ.2017год.,дружеството-издател не изпълнило задължението си да заплати остатъка от дължимата сума в размер на 43 580лв.,ето защо ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в ДРС.Въз основа на представения запис на заповед,издаден на 4.ІV.2017год.,ДРС е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №1/2.І.2019год. по ч.гр.д.№416/2018год.,с която разпоредил длъжникът «Амед Л.-Лясков»ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от управителя А. М. Р. да заплати на кредитора К. А. И.,ЕГН* от гр.Д.,ул.»Ивайло»№9,чрез пълномощника му адвокатско дружество «Андреев,Христов и партньори» сумата 43 580лв. дължима по запис на заповед,издаден на 4.ІV.2017год.,с падеж 30.ІХ.2017год.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на заявлението в съда-18.Х.2017год. до окончателното и изплащане,както и 871.60лв. за платена ДТ и 1 422.00лв. за платен адвокатски хонорар.Издаден му е и изпълнителен лист за вземането на 2.І.2019год.Те са надлежно връчени на ответника с покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ С. Д.,с рег.№917 на КЧСИ.Тъй като ответникът направил възражение,че не дължи сумата по записа на заповед,на 14.ІІІ.2019год. на ищеца е връчено разпореждане№148/8.ІІ.2019год. по ч.гр.д.№416/2018год. на ДРС,с което му се указва,че в едномесечен срок от получаване на съобщението,следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу «Амед Л.-Л.»ЕООДс.Л.представляван от А. М. Р.,като са му указани и законовите последици от неизпълнение на разпореждането на съда.Поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви иск по чл.422ал.1 ГПК,за да установи съществуването на вземането си срещу ответника. Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да приеме за установено,че „Амед Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от управителя А. М. Р. му дължи сумата 43 580лв.,представляваща остатъчна дължима сума по запис на заповед от 4.ІV.2017год.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-18.Х.2018год. до окончателното и изплащане,като му се присъдят и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК,както и разноските в заповедното производство.
ОТВЕТНИКЪТ „АМЕД Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от управителя А. М. Р. не подава отговор на исковата молба в срока по чл.367ал.1 ГПК.В първото по делото съдебно заседание ответникът прави възражение,че издал записа на заповед на 4.ІV.2017год. за сумата 51 180лв.,под натиск и заплаха от страна на поемателя К. А. И.,ЕГН*.Прави възражение,че записа за заповед е издаден като обезпечение на паричен заем в размер на 22 000лв.,който вече е изплатен.А пълномощникът му твърди и че обезпеченият със записа на заповед договор за паричен заем не е породил правни последици,тъй като не се доказва нито за каква сума е сключен,нито реалното предаване на тази сума от страна на ищеца.Недопустимо е в материален смисъл на думата да се издава менителничен ефект в обезпечение на бъдещо неиндивидуализирано вземане,тъй като липсва определеност на каузалното задължение.След като по делото не се доказа каузалната сделка,спрямо която записът на заповед има обезпечителна функция,то е недължимо и паричното вземане,произтичащо от записа на заповед. Поради което моли съда да отхвърли предявения иск по чл.422ал.1 ГПК във връзка с чл.535 ТЗ изцяло,като неоснователен и недоказан,като му присъди съдебните разноски по водене на делото.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв.Св. Н., становището по предявения иск на ответника и неговият пълномощник адв.Стефан Паров,обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на СПЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установи по делото,че на 4.ІV.2017год. запис на заповед без протест е издадена от А. М. Р.,ЕГН*,в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на „Амед Л.-Л.с.Л.ЕИК202980039,със седалище и адрес на управление с.Л.община Д.,с която безусловно,неотменяемо и без протест се задължава да плати на К. А. И.,ЕГН* с постоянен адрес гр.Д.,ул.“.№9 или на негова заповед, сумата от 51 180лева/изписана цифром и словом/,П. следните реквизити на ценната книга:падеж на паричното задължение- 30.ІХ.2017год.,с място на плащане- гр.Д.,т.е. задължението е носимо,а не търсимо.Записът на заповед е издаден на 4.ІV.2017год. в гр.Д..Поставен е собственоръчен подпис на издателя-обещател А. М. Р.,в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Амед Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039.В качеството на авалист записът на заповед е подписан от А. М. Р.,ЕГН*.
От представената разписка,че установява безспорно,че на 5.ІХ.2017.год. А. М. Р. е предал сумата 7 600лв.,получена от К. А. Р.,който е посочил „която съм му заплатил по запис на заповед без протест от 4.ІV.2017год.“.Т.е. в самата разписка ищецът косвено признава,че е предал парична сума в заем,за която ответникът е издал запис на заповед на 4.ІV.2017год.
Въз основа на записа на заповед от 4.ІV.2017год. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №1/2.І.2019год. по ч.гр.д.№416/2018год. на ДРС и изпълнителен лист,с които длъжникът „А. Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от управителя А. М. Р. е осъдено да заплати на К. А. И.,ЕГН* от гр.Д.,ул.“.№9 сумата 43 580лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 18.Х.2018год. до окончателното и изплащане и съдебните разноски в заповедното произвоство-871.60лв. ДТ и 1 422.00лв. адвокатски хонорар.
В законоустановения срок по чл.414ал.2 ГПК длъжникът „Амед Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039 е подал възражение вх.№206/8.ІІ.2019год. срещу издадената заповед за незабавно изпълнение№1/2.І.2019год. и изпълнителен лист от 2.І.2019год. по ч.гр.д.№416/2018год. на ДРС,в което твърди,че не дължи посочената в заповедта сума на лихваря К. И.,извършено е престъпление,за което е сезирана прокуратурата.С разпореждане№148/8.ІІ.2019год. по ч.гр.д.№416/2018год. на ДРС е дадено указание на заявителя К. А. И.,че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника „Амед Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от управителя А. М. Р..Разпореждането е връчено на заявителя на 14.ІІІ.2019год.,а на 11.ІV.2019год. е предявен искът по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането на К. А. И.,ЕГН* срещу длъжника „А. Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от управителя А. М. Р..
Вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза С. А. Ш. -специалист в областта на документните изследвания в сектор „Научно-техническа лаборатория“ П. ОД на М.-С. в заключението си твърди,че категорично двата подписа на позиция „подпис на издателя“ в оригиналът на запис на заповед без протест,издадена на 4.ІV.2017год. в гр.Д. от А. М. Р.,като управител на „Амед Л..Л.ЕООДс.Л.са положени от лицето А. М. Р.,ЕГН*.Ръкописният текст на позиция „подпис на издателя“ на двете места в записа на заповед,е изписан от лицето А. М. Р.,ЕГН*.
Съдът възприема заключението на вещото лице по СПЕ изцяло,като компетентно и обективно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело.
По делото са разпитани свидетелите Н. Р. К., Д.К. К. и Е. Р. С..
Свидетелката Нортен Рамадан Картъл живее във фактическо брачно съжителство с А. М. Р. от три години.Тя знае,че мъжът и се занимава в дърводобив и това е основния предмет на дейност на неговото дружество.От А. Р. знае,че той не е взел пари на заем от К. И..Знае,че К. И. обещал да даде пари по банков път,за да участва А. Р. в един търг.Мисли,че А. Р. участвал в търг за добив на дървесина през пролетта на 2017год.Мисли,че депозита за участие в търга бил в размер на 10 000лв.Не знае дали тези пари са преведени,но А. Р. спечелил търга.Знае,че А. Р. е подписал процесния запис на заповед на 4.ІV.2017год.Тогава и тя отишла с него в гр.Д. и била отвън-до кантората на адв.Е. С.. Не знае за каква сума е подписан записа на заповед,но знае,че А. Р. е подписал записа на заповед,в качеството му на управител на „А.д Л.-Л.ЕООДс.Л..Свидетелката твърди,че А. Р. е върнал парите,които К. И. му дал,за да участва в търга.Била е свидетел,когато А. Р. му връщал парите.На няколко пъти са връщани парите-по 5 000лв.,по 3 000лв.,по 2 000лв.,в продължение на две години. Но когато А. Р. е връщал парите,К. И. не му издавал разписки.А. Р. е искал разписки за платените пари,но К. И. не му давал.На различни места го спирал и го изнудвал за пари,всеки месец на 10-то число.Знае,че когато А. Р. е подписал записа на заповед,пари не са давани. Знае,че К. И. не е превеждал пари по банков път,вероятно му е давал на ръка парите за участие в търга.
Свидетелят Д. К. е от гр.Пловдив,но няколко години работел с А. Р. на частно,без трудов договор,защото му трябвали пари.Запознал се с А. Р. в с.Л.тъй като имал приятелка от това село.От А. Р. знае,че му трябвали 20 000лв.,за да участва в търг за добиване на дървесина.Казал му,че за тези пари е подписал запис на заповед,като гаранция за парите и че ще ги върне. Не знае дали К. И. е превел парите по банков път или му ги е дал на ръка. Свидетелят твърди,че само е виждал К. И.,но не го познава лично.Тъй като пътувал с А. Р. за гориво,виждал е как К. И. го спира и А. Р. му дава пари,но не знае по колко.Не е виждал А. Р. да се връща с разписка за дадените пари на К. И..Свидетелят твърди,че много пъти е ходил в с.Л. в периода 2016-2018год.,като стоял различно-някога по 10дни,а понякога по 2 дни.
Свидетелят Е. Р. С. е адвокат,който е работил с ищеца К. А. И..Твърди,че той е изготвил печатния текст на процесния запис на заповед,който ответникът подписал на 4.ІV.2017год.Първо е изготвил запис на заповед за сума от 25 000лв.,тъй като К. И. му казал „дадох на А. Р. 25 000лв.“.А. Р. се съгласил да подпише този запис на заповед.Свидетелят твърди,че пред него пари не са броени. Никой обаче не възразил за сумата 25 000лв.,като А. Р. подписал записа на заповед.След известно време по телефона му се обадил К. И. и му казал,че е дал на А. Р. сумата 25 000лв. и още някакви дребни суми,и че с тези пари А. Р. ще участва в търг,след което двамата ще имат съвместна дейност.К. И. му казал,че тези пари са дадени в заем,за да участва А. Р. в търга.Тогава с К. И. се разбрали,свидетелят да изготви една обща запис на заповед за цялата сума от 51 180лв., която А. Р. лично прочел и подписал,като собственоръчно изписал името си и че е управител и едноличен собственик на капитала на „А. Л..Л.ЕООДс.Л..Свидетелят твърди,че е унищожил първия запис на заповед за сумата 25 000лв.,а останал само втория запис на заповед от 4.ІV.2017год.Твърди,че е издал записа на заповед в един екземпляр,като оригиналът останал у него,за да го предаде на К. И.,а копие не е издавал на ответника. Уточнява,че първия запис на заповед А. Р. подписал като физическо лице,а процесния запис на заповед от 4.ІV.2017год. А. Р. подписал в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Амед Л.-Л.с.Л.за да могат двамата с К. И. да работят заедно по съвместната им дейност.А. Р. подписал записа на заповед от 4.ІV.2017год. и като авалист.И в този случай пред него пари не са броени и предавани.Не знае каква е била уговорката за парите-дали да се преведат по банков път или да се дадат на ръка.Свидетелят заявява,че свидетелката Н. К. е отишла в кантората му и е искала да види записа на заповед,но той и отказал и казал,че когато дойде К. И. ще се разберат.
П. така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл.422ал.1 ГПК,за установяване съществуването на задължение на „А. Л.-Л.с.Л.ЕИК202980039,П. от управителя А. М. Р. по издаден от него запис на заповед от 4.ІV.2017год.,с падеж 30.ІХ.2017год. с поемател К. А. И.,ЕГН* за сумата 43 580лв.,предмет на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №1/2.І.2019год. по ч.гр.д.№416/2018год. на Девински районен съд,издадена въз основа на този запис на заповед,ведно със законните лихви върху сумата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-18.Х.2018год. до окончателното и изплащане.
Предявеният от ищеца К. А. И.,ЕГН* установителен иск по чл.422ал.1 ГПК е процесуално допустим,тъй като е подаден в законоустановения срок по чл.415ал.1 ГПК,след като длъжникът „А. Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от управителя А. М. Р. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №1/2.І.2019год. по ч.гр.д.№416/2018год. на ДРС. Искът по чл.422ал.1 ГПК е установителен и с него кредиторът цели установяване със сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна,съществуването на вземането си,предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417т.10 ГПК/решение№138/25.VІ.2010год. по т.д.№927/2009год. ІІт.о. на ВКС-постановено по реда на чл.290 ГПК/.А заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е издадена въз основа на документ по чл.417т.10 ГПК-запис на заповед без протест,издаден от „А. Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от управителя А. М. Р. на 4.ІV.2017год.,с която безусловно и неотменно се задължава да плати на поемателя К. А. И. на падежа 30.ІХ.2017год. на записа на заповед сумата 51 180лв. без протест.Исковата молба определя пределите на търсената съдебна защита.Предявяването на иска по чл.422ал.1 ГПК е процесуално действие,съставляващо част от проведеното заповедно производство,тъй като искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В производството по предявен установителен иск за съществуване на вземането по чл.422ал.1 ГПК ищецът-кредитор следва да установи съществуването на факта,от който произтича вземането му-в случая запис на заповед от 4.ІV.2017год. за сумата 51 180лв.,с падеж 30.ІХ.2017год.,както и наличието на законоустановените реквизити в тяхната кумулативна наличност,а длъжникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането,които могат да бъдат-за нищожност,за унищожаемост или относителна недействителност на сделката,от която произтича изпълняемото право.Това могат да бъдат както абсолютни възражения на длъжника срещу формата и/или съдържанието на клаузи от документа,които освобождават от отговорност,на извършено плащане или на недействителност на материализирано в документа волеизявление.Наред с това длъжникът може да противопостави и всякакви други възражения.Предметът на доказване по установителния иск по чл.422ал.1 ГПК във връзка със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство.
Ответникът-длъжник „А. Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от управителя А. М. Р. оспорва предявения иск за сумата 43 580.00лв.,като твърди,че е подписал записа на заповед на 4.ІV.2017год. под натиск и заплаха от страна на К. А. И.,както и че е налице каузална сделка-договор за паричен заем,обезпечена с издадения на 4.ІV.2017год. запис на заповед.
Записът на заповед има двойствено битие-на ценна книга и на правна сделка.В качеството си на ценна книга,записът на заповед е частен диспозитивен документ,конститутивна,търговска и налична ценна книга на заповед,която инкорпорира волеизявлението на издателя/чието обещание е да плати парична сума на поемателя/,акцесорните на ценната книга сделки/джиро,авал и пр./ и произтичащите от тях права/преки и регресни менителнични права/ по такъв начин,че упражняването и прехвърлянето на правата по ценната книга се осъществява чрез предаване на документа.Титулярът на ценната книга притежава две категории права:1.вещни права върху материалния носител/собственост или залог/-права върху книгата и 2.акцесорни на тях облигационни права-преки и регресни права по книгата.Записът на заповед,освен като ценна книга,може да се разглежда и като сделка-върху материалния носител са записани волеизявления,насочени към пораждане на права и задължения върху равнопоставени субекти.
Записът на заповед е абстрактна,едностранна и формална правна сделка,по силата на която едно лице,наречено издател,обещава безусловно да плати на падежа определена сума на друго лице/поемател/ или на лице,посочено в заповедта от поемателя.Записът на заповед е абстрактна сделка,П. която основанието за плащане не е елемент от съдържанието,поради което не е условие за действителност на ефекта.В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя.За действителността на записа на заповед ТЗ изисква спазването на строго определена форма,като задължителните реквизити са посочени в разпоредбата на чл.535 ТЗ.Това са:1.наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика,на който е написан,2.безусловно обещание да се плати определена сума пари,3.падеж,4.място на плащането,5.името на лицето,на което или на заповедта на което трябва да се плати,6.дата и място на издаването и 7.подпис на издателя.Процесният запис на заповед съдържа всички предписани от закона реквизити по чл.535 ТЗ,обуславящи неговата действителност.От заключението на СПЕ категорично се установи,че А. М. Р.,ЕГН*,в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „А. Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039 е подписал като издател записа на заповед,както и саморъчно е изписал името си и в какво качество издава ценната книга.В случая процесният запис на заповед е редовен от външна страна и притежава законоустановените реквизити по чл.535 ТЗ.
Между страните по делото не е спорно,че в документа /запис на заповед/ името и данните на издателя,данните на поемателя,дължимата сума,дата и място на издаване,падежа,място на плащане,не са попълнени от издателя,който само е положил саморъчния си подпис под документа и е изписал трите си имена А. М. Р..Няма спор,че записът на заповед като бланков такъв е изготвен от свидетеля адв.Е. С. в кантората му.Бланков ефект/по чл.464 ТЗ/ е налице,ако П. издаването му записът на заповед е непопълнен.Законът не забранява издаването на запис на заповед,в който ръкописният или печатен текст е изпълнен от лице,различно от подписалия го издател.Записът на заповед изисква писмена форма за своята действителност,което е обусловено от правната същност на записа на заповед като ценна книга.Начинът,по който е написан текстът на ценната книга е без значение.Само подписът трябва да е саморъчен на издателят.
Не е спорно между страните по делото и че процесният запис на заповед е издаден,за да обезпечи паричен заем на заемодателя К. А. И. спрямо заемополучателя „Амед Л.-Л.ЕООДс.Л.П. от управителя А. М. Р..
Спорният въпрос по делото е относно наличието на менителнични притезания на поемателя срещу издателя,произтичащи от процесната запис на заповед.С оглед разпоредбата на чл.154ал.1 ГПК,на ищеца,в качеството му на приносител/поемател/ на ценната книга,е вменено главното и пълно доказване на наличието на запис на заповед,който отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ за форма и съдържание,право на собственост върху ценната книга и произтичащите от нея акцесорни права.Прекият менителничен иск се доказва по основание и размер със самия менителничен ефект.Ответникът,в качеството му на издател,носи тежестта за главното и пълно доказване на релевираните от него менителнични възражения.
Когато длъжникът твърди безпаричност на записа на заповед,следва да конкретизира това твърдение,чрез посочване на обстоятелствата, П. които е издал ценната книга. В този случай тежестта на доказване е на издателя.Но ако длъжникът установи посочените от него обстоятелства,свързани с причината, поради която е издал ценната книга,тежестта на доказване съществуването на вземането,преминава върху кредитора,който следва да установи фактите,от които произтича неговото вземане,т.е. пораждането на задължението и дължимостта му към завеждане на иска/Решение№38/4.ІV.2013год. по т.д.№1165/2011год. на І ТО на ВКС/.Редовният от външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис на заповед не е нищожен,ако кредиторът не е доказал наличието на каузално правоотношение,от което произтича вземането по записа на заповед.П. въведено от кредитора-поемател по записа на заповед твърдение за наличие на каузално правоотношение,същият следва да докаже съществуването му,а длъжникът-издател следва да докаже абсолютните и релативните възражения срещу менителничния ефект,включително и възраженията за недействителност на каузалното правоотношение/Решение№23/3.ІV.2013год. по т.д.№993/2011год. на І ТО на ВКС/.Т.е. ако длъжникът направи възражения срещу вземането,то тогава поемателят по записа на заповед ще трябва да докаже фактите,от които вземането произтича,включително каузалното правоотношение.В случая както ищецът-поемател,така и ответникъ-издател,твърдят,че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на договор за паричен заем.Ето защо ищецът е длъжен да докаже валидното сключване на договор за заем,който е реален договор и за да се сключи валидно,следва да се докаже,че сумата от 51 180лв. реално е предадена на заемополучателя.
Записът на заповед е абстрактна правна сделка,с която издателят обещава безусловно да плати на поемателя или на негова заповед определена парична сума.Основанието за задължаване не е елемент от фактическия състав на тази абстрактна сделка и поради това причината за обещаното плащане не е сред задължителните реквизити по чл.535 ТЗ,които формират съдържанието на записа на заповед.Формата и неговото съдържание изключват възможността той да служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи издаването му каузални правоотношения между издателя и поемателя.В същото време абстрактният характер на записа на заповед,като едностранна правна сделка,не следва да се абсолютизира и това в пълна сила се отнася за случаите,П. които в производството по чл.422ал.1 ГПК страните твърдят,че записът на заповед,изпълнил функциите на документ по чл.417т.10 ГПК,е издаден по повод на каузални правоотношения.
В процесния случай под формата на възражение на ответника-длъжник,а впоследствие и под формата на твърдение на ищеца-кредитор,са въведени каузални основания за издаването на записа на заповед на 4.ІV.2017год. по договор за паричен заем,в която хипотеза всяка от страните следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства,от които извлича изгодни за себе си правни последици.Но от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установяват твърденията на ищеца за наличие на каузална сделка по заемно правоотношение и издаден въз основа на нея запис на заповед като обезпечение на сделката.
Договорът за заем е уреден в разпоредбата на чл.240 ЗЗД като реален договор,с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им.Предаването на парите е елемент от фактическия състав на договора за паричен заем и необходима предпоставка за пораждане на заемно правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума.По делото ищецът-заемодател не представи никакви доказателства за реално предаване на сумата от 51 180лв. на заемателя „А. Л.-Л.с.Л.П. от управителя А. М. Р..Ищецът не доказа и размерът на договора за паричен заем.Поради което липсват доказателства за възникване на заемно правоотношение,сочено от ищецът като източник на обезпеченото със записа на заповед парично вземане за връщане на сумата от 51 180лв.А редовният запис на заповед не изпълнява функцията на доказателство за сключен договор за заем,нито на разписка за предаване на паричната сума.Фактът на реално предаване на заемните средства не е елемент от фактическия състав на записа на заповед,поради което следва да се установява с други доказателства,извън записа на заповед.Редовният запис на заповед не се конвертира в разписка за изпълнение и не доказва предаването на паричната сума от поемателя на издателя.В този смисъл е трайната и задължителна съдебна практика.
Успешното провеждане на иска по чл.422ал.1 ГПК възлага на ищеца тежестта да докаже претенцията си.П. направено възражение от ответника-длъжник за наличие на каузално правоотношение,за чието обезпечаване е издаден записа на заповед,послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417т.10 ГПК,редовността на документа от външна страна,респективно абстрактният характер на сделката,не са достатъчни за доказване на претенцията.Ищецът следва да докаже пораждане на задължението по каузалното правоотношение,а това в процесния случай не се направи.Положителното произнасяне по иска с правно основание чл.422ал.1 ГПК не може да почива на предположения,че е сключен договор за паричен заем и че той е породил гарантираното със записа на заповед връщане на получената сума.В настоящето производство ищецът не представи доказателства-както преки,така и косвени,за извършено между страните предаване на сумата от 43 580лв.,което обстоятелство не позволява да се приеме,че е сключен договор за заем за същата сума,като източник на спорното вземане.Представената разписка от 5.ІХ.2017год. за сумата 7 600лв. установява само,че такъв паричен заем е бил даден на ответника-длъжник и той е върнат на тази дата,но не установява сключен договор за заем общо за сумата от 51 180лв.
По гореизложените съображения съдът ще следва да отхвърли предявения иск по чл.422ал.1 ГПК,като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да заплати на ответника съдебните разноски по делото в настоящата съдебна инстанция в размер на 1 000лв.
На основание гореизложеното и чл.422ал.1 ГПК Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. А. И.,ЕГН* от гр.Д.,ул.“.№9 срещу „АМЕД Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от А. М. Р. иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК за установяване съществуването на задължение на „А. Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от управителя А. М. Р. за сумата 43 580лв.,представляваща остатъчна дължима сума по запис на заповед от 4.ІV.2017год. за сумата 51 180лв.,с падеж 30.ІХ.2017год.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-18.Х.2018год. до окончателното и изплащане,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!
ОСЪЖДА К. А. И.,ЕГН* да заплати на „АМЕД Л.-Л.ЕООДс.Л.ЕИК202980039,П. от А. М. Р. 1 000лв./хиляда лева/ съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: