за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 138/04.04.2019 г. по Г.дело № 597/2018 г. Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ обективно и субективно съединените осъдителни искове по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от В. И. Ж., А. Д. К., К. Ц. С., К. Ф. А., В. Ж. М., Б. Й. Н., Е. В. Ч., Е. О. Д., Л. Р. Й., Р. К. Д., Р. И. С., Г. Т. Г. и С. Р. К. срещу Регионална дирекция „. П.-Г.С. за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно разходваните средства от ВСК, действаща П. ответника, за удържаните ежемесечно суми, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 25.07.2017 г. до 28.12.2017 г. и ведно с лихвата забава върху главниците, считано от предявяването на исковете на 28.12.2018 г. до окончателното заплащане на задължението, съответно: за В. И. Ж. главница в размер на 360 лв. и 1.77 лв. лихва за забава; за А. Д. К. главница в размер на 1 950 лв. и 80,33 лв. лихва за забава; за К. Ц. С. главница в размер на 950 лв. и 39,13 лв. лихва за забава; за К. Ф. А. главница в размер на 1 680 лв. и 81,15 лв. лихва за забава; за В. Ж. М. главница в размер на 1 190 лв. и 49,02 лв. лихва за забава; за Б. Й. Н. главница в размер на 3 960 лв. и 49,02 лв. лихва за забава; за Е. В. Ч. главница в размер на 440 лв. и 17,30 лв. лихва за забава; за Е. О. Д. главница в размер на 250 лв. и 10,30 лв. лихва за забава; за Л. Р. Й. главница в размер на 1 200 лв. и 48,76 лв. лихва за забава; за Р. К. Д. главница в размер на 1 070 лв. и 43,25 лв. лихва за забава; за Р. И. С. главница в размер на 540 лв. и 1.36 лв. лихва за забава; за Г. Т. Г. главница в размер на 5 020 лв. и 206,79 лв. лихва за забава и за С. Р. К. главница в размер на 2 020 лв. и 83,21 лв. лихва за забава.
Със същото решение Смолянският районен съд ОСЪЖДА В. Ж., А. К., К. С., К. А., В. М., Б. Н., Е. Ч., Е. Д., Л. Й., Р. Д., Р. С., Г. Г. и С. К. да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК на Регионална дирекция „. полиция-Г. С. разноски за юр.възнаграждение в размер на 450 лв.
Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от В. И. Ж., А. Д. К., К. Ф. А., В. Ж. М., Б. Й. Н., Е. В. Ч., Е. О. Д., Р. К. Д., Г. Т. Г. И С. Р. К., чрез техния пълномощник А.В. Т., с искане да бъде отменено, исковете им да се уважат и да им се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.
Въззивната жалба в частта, подадена и от К. Ц. С., Л. Р. Й. и Р. И. С., е върната от Смолянския районен съд с разпореждане № 1137/04.06.2019 г. поради неотстраняване нередовност, изразяваща се в невнасяне от тези лица на указаната от съда държавна такса по жалбата съобразно материалния им интерес. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват. За тях пълномощникът им А. В. Т. поддържа жалбата и моли да се присъдят на жалбоподателите разноските по делото. Представя в определения от съда срок и писмена защита.
От въззиваемия РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „. П.-Г.С. не е подаден отговор на въззивната жалба по чл.263, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание за въззиваемата дирекция, редовно призована, гл.юрисконсулт Мила Христова оспорва жалбата и предлага решението в обжалваните части да се потвърди.
Съдът установява следното:
Решението е правилно като краен резултат и следва да се потвърди, като въззивният съд на осн.чл.272 ГПК препраща към изложените от първата инстанция мотиви, с изключение на извода, че взаимоспомагателната каса, действаща в РДГП, е самостоятелно юридическо лице, който извод не се споделя от настоящия състав. Неправилността на един от изводите обаче не води до неправилност на решението, защото основният мотив за постановяването му е, че липсват елементите от фактическия състав на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, което се потвърждава от данните по делото.
Взаимоспомагателната каса представлява доброволно сдружаване на нейните членове за постигане на обща цел-взаимно кредитиране, т.е., тя е неперсонифицирано дружество по смисъла на чл.357 и сл.ЗЗД. Обстоятелството, че ВСК е избрала да функционира П. спазване на някои от правилата, заложени в представения Типов устав на ВСК П. поделенията на Българската народна армия, не означава, че дейността на касата се регулира от този устав, че той е задължителен за нея, тъй като уставът е регулирал организирането, регистрирането и осъществяването на дейността на взаимоспомагателни каси П. съвсем различна организация на армията и на обществените отношения. Освен това, Регионалната дирекция „. П. не е поделение на Българската народна армия, а е териториално звено на Главна дирекция „. П., която пък е една от основните структури на Министерството на вътрешните работи – чл.37 чл.38, т.3, чл.39, ал.3, чл.40, ал.1 ЗМВР и чл.7, ал.5 от ПУДМВР. Ето защо ВСК не е юридическо лице по силата на чл.8, ал.4 от устава, който пък сочи, че онези ВСК имат качеството на юридически лица от деня на регистрирането им във висшестоящи финансови органи-няма данни ВСК П. ответната дирекция да е регистрирана в някакъв висшестоящ финансов орган.
За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, П. които за дирекцията би възникнала деликтна отговорност: 1. деяние /действие или бездействие/; 2. вреда; 3. противоправност на деянието; 4. вина, която се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД и 5. причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и допълнителният факт на възлагане на работа на делинквента от ответника и причиняване на вредите П. или по повод тази работа.
В случая прекият причинител на вредата – касиерът на ВСК Л. П., е служител в ответната дирекция, но не и на длъжност „касиер на ВСК“, каквато не съществува П. ответника. В качеството му на служител по служебното правоотношение с дирекцията той няма в кръга на служебните си задължения и това да е касиер на ВСК, а изпълнява функциите на касиер на касата по възлагане пряко от нейните членове. Ответникът не е възлагал на делинквента П. работа да изпълнява задължения като касиер на ВСК по събиране и разходване на средствата, набрани във ВСК, като вредите за ищците не са настъпили от или П. работата на П. като служител на дирекцията, а П. дейността му като касиер на ВСК. Удържането на сумите за вноски във ВСК от възнаграждението на ищците чрез превеждането им по посочената банкова сметка на физическото лице Л. П. се извършва от дирекцията по тяхно искане, изразено чрез Управителния съвет на ВСК. Ето защо е несъстоятелно твърдението, че дирекцията незаконосъобразно разходвала удръжките от заплатите на нейните служители, превеждайки ги не по специално създадена банкова сметка за целта, а по лична банкова сметка на П.. Твърденият във въззивната жалба „лош избор“ на дирекцията, за който тя следвало да отговаря, не е направен от нея, а от членовете на ВСК, които са избрали своите управителни органи и своя касиер – Л. П., който е присвоил сумата от над 115 хиляди лева. Както е установено от счетоводната експертиза, членският внос се е удържал по разплащателна ведомост /по предварително представен списък от касиер-счетоводителя на ВСК/ от трудовото възнаграждение на всеки от членовете на касата; удържаният членски внос за ВСК се е осчетоводявал в счетоводството на РДГП и след това с пл.нареждане цялата сума е превеждана по банкова сметка, посочена от ръководството на ВСК. Не дирекцията е избрала по коя сметка да преведе удръжките от възнагражденията на ищците, а е изпълнявала указанието на ръководството на ВСК да ги превежда по сметката на П., т.е., действала е съобразно желанието на самите ищци относно тази част от възнагражденията им.
Не се установява дирекцията да има задължение да контролира касата - директорът на дирекцията няма задълженията, които е имал например командирът на поделението по чл.10 от устава, от който само някои правила са избрани да се спазват от членовете на ВСК, както се изтъкна по-горе.
Представените с въззивната жалба решения на съдилищата подкрепят извода, че ВСК не е юридическо лице, но в тях няма разрешения, които да обосновават ангажиране отговорността на дирекцията. Последната няма установено от закона задължение или възможност да осъществява кредитиране на своите служители посредством организиране на ВСК, по подобие на уредената от чл.36 от Закона за кооперациите възможност съответната кооперация да извършва кредитиране на своите членове. По делата, по които са представените решения, ищец или ответник е именно съответната кооперация, една от дейностите на която е била предоставяне на заеми на нейни членове чрез взаимоспомагателна каса.
Такава дейност РДГП няма – чл.39, ал.3 ЗМВР установява, че Главна дирекция „. П. (ГДГП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3/ оперативно-издирвателна, охранителна и по разследване на престъпления/ и по т.6-9 / информационна, контролна, превантивна, административно-наказателна и по предоставяне на административни услуги/, в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми. Полицейските органи на ГДГП изпълняват функционалните си задължения по извършване на оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления на територията на цялата страна. След като заради естеството на граничната полиция тя не може да има дейност по взаимно кредитиране на нейните членове, образуваната от нейни служители ВСК, но не в това им качество, не е образувание към граничната полиция. Ето защо е невъзможно по аналогия да се приеме, че дирекцията следва да отговаря за понесените от ищците вреди П. дейността на ВСК. Последната не е структура към РДГП, а е съвсем самостоятелно сдружение, единствената връзка на което с ответника е, че членовете и се намират в служебно или трудово правоотношение с дирекцията
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138/04.04.2019 г. по Г.дело № 597/2018 г. на Смолянския районен съд в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете на В. И. Ж., А. Д. К., К. Ф. А., В. Ж. М., Б. Й. Н., Е. В. Ч., Е. О. Д., Р. К. Д., Г. Т. Г. и С. Р. К. против Регионална дирекция „. П.-Г.С. и те са осъдени да и заплатят 450 лв. разноски за юр.възнаграждение.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд само в частта, с която се потвърждава решението на Смолянския районен съд за отхвърляне исковете на Г. Т. Г. за осъждане на РД“. П.-Г.С. да му заплати на осн.чл.49 ЗЗД обезщетение от 5 020 лв. и 206,79 лв. лихва за забава, в едномесечен срок от връчването му на Г. Т. Г. чрез пълномощника му А.В. Т. и на Регионална дирекция „. П.-Г.С..
В останалите части настоящото решение не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.