И за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба на „. Ч. Е. с. Б. О. П. срещу А. П. А. от гр. С. и Я. С. К. от гр. М., се твърди, че на 20.02.2013 г. е сключен договор за дистрибуция между ищцовото дружество от една страна, и „А. А.“ и А. П. А., прекратен едностранно от ищецът с нотариална покана от 01.10.2016 г. Сочи се, че поради неизпълнение на този договор, с Решение от 09.07.2918 г. по арб. д. № 6/2017 г. на Арбитражен съд – София при БСК „А. А.“ и солидарният длъжник А. П. А. са осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумата от 192 000 лева, ведно със законната лихва от 06.06.2017 г.; с Разпореждане № 982/24.11.2018 г. по ч. т. д. № 99/2018 г. на Окръжен съд – С. е издаден изпълнителен лист от 26.11.2018 г. за сумите, присъдени с посоченото решение. Сочи се от ищецът, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 286/2019 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, след образуването на което е установено, че А. П. А. се е разпоредил с всички притежавани от него недвижими имоти, като ги е прехвърлил чрез покупко-продажби на трети лица в периода след образуване на 06.06.2017 г. на арб. д. № 6/2017 г.
Сочи се, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ с В. Рег. № 2237/05.10.2017 г., Акт №*, том *, дело № 9061/2017 г. А. П. А. продава на Я. С. К. Ѕ ид.ч. от следния недвижим имот, придобит в режим на СИО: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.925.172.1.6., с адрес на имота гр. С., ул. „. № 72, . 5, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 67653.925.172, с предназначение на обекта – жилище, апартамент с площ по документ 150 кв.м., на 1 ниво, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.925.172.1.3, на същия адрес и в същия имот, с предназначение – постройка на допълващо застрояване, за сумата от 100 000 лева.
Ищецът твърди, че тези разпоредителни действия са правни такива, с които първият А. П. А., в качеството на длъжник на ищеца, уврежда правата на своя кредитор и сделките представляват увреждащи кредитора разпоредителни сделки по смисъла на чл. 135 от ЗЗД: Сочи се качеството на кредитор на ищеца по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, твърди се наличие на увреждане по смисъла на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД – с посочените разпоредителни действия А. А. намалява размера на своето имущество, тъй като го отчуждава и по този начин затруднява реализирането на правата на своя кредитор; увреждането произтича от факта на разпореждане с недвижимо имущество на длъжника, с което ищецът е могъл да удовлетвори своите вземания. Твърди се знание на длъжника по смисъла на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД предвид датата на вписване на нотариалния акт – сделката е извършена след възникване на вземанията на ищеца, като длъжникът е бил наясно, че с извършването й ще застраши имуществения интерес на ищеца и изцяло ще възпрепятства удовлетворяването му; налице е намерение за увреждане и предвид обстоятелството, че А. П.А. се е разпоредил с всичкото си имущество на 21.09.2017 г., на 26.09.2017 г., на 05.10.2017 г. и на 30.05.2018 г. Твърди се и знание на третото лице по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Ищецът твърди, че сделката е симулативна и Я. С. К. не е заплатил продажната цена в размер на 100 000 лева по банков път, както е посочено в нотариалния акт. Твърди се също, че е налице индиция за увреждане, тъй като множество недвижими имоти са прехвърлени на Я. С. К., който е близък приятел на А. П. А., а единият купувач по една от сделките е М. Д. М., който отново е свързано лице, тъй като е управител на едно от собствените дружества на Я. С. К. – „ОМЕЛИЯ“ Е..
С исковата молба предявява искане да бъде обявена по отношение на ищеца в качеството му на кредитор на А. П. А. за относително недействителна покупко-продажбата на недвижими имоти, извършена Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ с В. рег. № 2237/05.10.2017 г., Акт № *, том *, дело № 9061/2017 г., с който А. П. А. продава на Я. С. К. Ѕ ид.ч. от следния недвижим имот, придобит в режим на СИО: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.925.172.1.6., с адрес на имота гр. С., ул. „. № 72, . 5, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 67653.925.172, с предназначение на обекта – жилище, апартамент с площ по документ 150 кв.м., на 1 ниво, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.925.172.1.3, на същия адрес и в същия имот, с предназначение – постройка на допълващо застрояване.
В срок е депозиран отговор на исковата молба от ответникът А. П. А., чрез пълномощник адв. Б.К., с който се оспорва иска като неоснователен. Не се оспорва качеството на ищеца на кредитор спрямо А. П. А., като се твърди, че не е налице вторият кумулативен елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД – атакуваната сделка да уврежда интересите на ищеца, доколкото с нея се намалява имуществото на длъжника. Твърди се, че и към последната дата на посочените сделки – 30.05.2018 г. А. е притежавал имущество, многократно надхвърлящо размера на задължението му към ищеца. В тази връзка се сочи, че към 05.10.2017 г. А. е бил едноличен собственик на капитала на „А.“ Е., годишния финансов отчет на което дружество към 31.12.2017 г. сочи балансова стойност на активите 4 033 000, от които само ДМА 926 000 лева. Сочи се, че освен това А. притежава и понастоящем друго имущество – идеална част от апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.917.303..3.7, както и в режим на СИО множество МПС, върху които е наложена възбрана именно в полза на кредитора-ищец. Твърди се, че ответникът А. разполага и с други средства, с които да покрие задължението към ищеца, като се сочи, че в полза на А. С решение № 491/27.12.2019 г. по гр. д. № 103/2019 г. на ОС – С. е присъдено обезщетение в размер на 160 000 лева неимуществени вреди и сумата от 40 958 лева имуществени вреди.
Твърди се, че с оглед на посоченото продажбата на процесните имоти от ответникът А. на ответника К. не би могло да се квалифицира като увреждащо действие от страна на длъжника по отношение на ищеца по смисъла на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че липсата дори на един от елементите от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД прави същия неоснователен и недоказан, поради което се иска така предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказано, като се присъдят на ответника А. направените съдебни разноски.
В срок е депозиран и писмен отговор на исковата молба от вторият ответник Я. С. К., с който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че не е налице третият кумулативен елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД – касаещ и двамата ответници – знание за увреждане от страна на ответника К. като приобретател при изповядване на атакуваната сделка. В тази връзка се оспорва твърдението за симулативност на сделката поради неплащане на продажната цена в размер на 100 000 лева, като се твърди, че тази цена е платена с платежно нареждане от 05.10.2017 г. Сочи се, че не се ангажират доказателства за приятелски отношение между двамата ответници, което твърдение се въвежда в исковата молба като индиция за увреждане. Твърди се, че е ирелевантно твърдението, че купувачът по друга сделка с А. – М. Д. М., е свързано лице /вероятно с К./, както и се твърди, че според актуалното състояние на „Омелия“ Е. управител и едноличен собственик на капитала е К.. Сочи се, че законът предполага за установяване наличието на знание за увреждане у третото лице-контрагент на длъжника, отношения на фактическа близост между страните по такава сделка, а не между третото лице и контрагент на длъжника по друга сделка; именно естеството на фактическа близост между страните по такава сделка определя и естеството на узнатите обстоятелства, като за пример се сочи връзката на свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ; такова предположение не може да бъде направено при наличие на свързаност между две лица-контрагенти на длъжника по две различни сделки.
Твърди се, че ищецът не доказва по никакъв начин знанието на К. за увреждане на ищеца с атакуваната продажба, поради което се прави искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и се претендират направените по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание за ищецът пълномощникът му адв. И.поддържа исковете.
За ответниците пълномощникът им адв. К.оспорва исковете.
С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид поддържаните становища от страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложените като доказателства по делото Решение от 09.07.2018 г. по арб. д. № 6/2017 г. на Арбитражен съд при БСК и Изпълнителен лист № 99/2018-1 от 26.11.2018 г., издаден въз основа на Разпореждане № 982/24.11.2018 г. по ч. гр. д. № 99/2018 г., се установява, че ответника А. П. А., като физическо лице и като „А. А.“ е осъден да заплати на „. ЧАРЛ“ Е. сумата от 192 000 лева, ведно със законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното им плащане, както и разноски по делото от 10 790 лева. Ищецът се явява кредитор на ответника А. П. А., което не се оспорва и от ответниците.
С оглед приетото в Решение от 09.07.2018 г. по арб. д. № 6/2017 г. на Арбитражен съд при БСК задължението на ответника А. към ищеца е изискуемо преди 06.06.2017 г., от която дата /датата на завеждане на иска/ е присъдена законна лихва върху дължимата главница.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ с В. Рег. № 2237/05.10.2017 г., Акт № *, том 6, дело № 9061/2017 г. А. П. А. продава на Я. С. К. Ѕ ид.ч. от следния недвижим имот, придобит в режим на СИО: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.925.172.1.6., с адрес на имота гр. С., ул. „. № 72, . 5, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 67653.925.172, с предназначение на обекта – жилище, апартамент с площ по документ 150 кв.м., на 1 ниво, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.925.172.1.3, на същия адрес и в същия имот, с предназначение – постройка на допълващо застрояване, за сумата от 100 000 лева.
Видно е, че задължението на ответника А. към ищеца е възникнало преди датата на атакуваната сделка /05.10.2017 г./, както и че сделката е сключена след предявяване на иска по арб. д. № 6/2017 г. на Арбитражен съд при БСК.
Съдът счита за установено от доказателствата по делото, че ответникът А. П. А. е извършил продажбата по атакуваната сделка с намерение да увреди ищеца като негов кредитор – да направи невъзможно или да затрудни удовлетворяването на ищеца като негов кредитор, както и че ответникът А. А. при сключване на сделката е знаел за това увреждане.
В тази връзка, на първо място съдът съобрази, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.
Ответникът А. А. релевира доводи, че притежава и други имущества, от които ищецът би могъл да се удовлетвори. В тази връзка са ангажирани доказателства – авто-оценъчна експертиза, която дава заключение, че стойността на притежавани от А. А. МПС, запорирани по искане на ищеца, е в размер на 58 098, 96 лева; съдебно-оценъчна експертиза, която дава заключение, че притежаваната от А. Ѕ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.917.303.3.7, представляващ жилище, апартамент с площ 86, 52 кв.м. е на стойност 30 828 лева /ипотекиран на 24.01.2013 г. – л. 123 изп. д. № 286/2019 г./; съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че нетната стойност на активите на „А.“ Е., на капитала на което дружество ответникът А. А. е бил едноличен собственик /на 14.06.2018 г. като едноличен собственик е вписано „ДЕЛИВЪРИ С.“ Е*/, към 31.10.2017 г. е в размер на 533 000 лева. Тази експертиза не е отговорила на поставените с Определение № 21018/19.01.2021 г. допълнителни задачи, но съдът счита, че това не се отразява на изяснеността на делото от фактическа страна. Представено е и Решение № 491/27.12.2019 г. по т. д. № 103/2018 г. на ОС – С., с което в полза на А.П.А. са присъдени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 200 958, 53 лева и мораторна лихва в размер на 15 685, 93 лева.
Константна е практиката на ВКС, че увреждащо интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника; без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо /т.е. дали разпореждането е възмездно/, тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да се удовлетвори. За кредитора има значение колко бързо, лесно, сигурно и с по-малко разходи се осребряват различните имуществени обекти в патримониума на длъжника. Едва в изпълнителното производство длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 от ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Това е една от причините длъжникът да не може да възразява, че разполага с друго секвестируемо имущество, от цената на което кредиторът да се удовлетвори. Друга причина е, че в производството по Павловия иск няма как да се установи дали длъжникът има и други кредитори, които също претендират удовлетворение. В Решение № 201/31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. на ІV г.о. на ВКС се сочи, че основната причина да бъде отречена възможността длъжникът да възразява, че разполага с друго имущество е, че при отсъствие на други кредитори, които са наложили запори и възбрани, той може сам да осребри имуществото си и да върне това, което дължи – пари.
От приложеното като доказателство копие от изпълнително дело № 286/2019 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова се установява, че към 22.04.2019 г. дългът на А. към ищеца възлиза на обща сума в размер на 251 809, 90 лева /включително 9 986, 57 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ/. Длъжникът А. е направил възражение за несеквестируемост на апартамента в сграда с идентификатор 67653.917.303.3.7. Наложеният запор върху пенсията на А. не може да бъде изпълнен поради липса на секвестируема част от пенсията му /л. 314/. С оглед разпоредбата на чл. 381 ал. 1 от КЗ длъжникът А. е направил възражение за несеквестируемост на присъдените с Решение № 491/27.12.2019 г. по т. д. № 103/2018 г. на ОС – С. суми за обезщетения и е поискал да ги изтегли от запорираната от ЧСИ сметка. Към м. април 2021 г. по изпълнителното производство не са постъпили суми за погасяване дълга на А. А. към ищцовото дружество.
Процесната сделка уврежда кредитора-ищец, тъй като затруднява удовлетворението му. Длъжникът А. А. е знаел за увреждането, тъй като е знаел фактите и обстоятелствата, от които произтича задължението му, а намаляване на имуществото му произтича от неговият акт на разпореждане. Процесната сделка е извършена след като на ответника А. А. е изпратена нотариална покана от 01.102016 г. за прекратяване договора от ищцовото дружество поради неговото неизпълнение, както и след предявяване на иска на 06.06.2017 г. пред Арбитражния съд. От представените към исковата молба нотариални актове от 16.09.2017 г., 21.09.2017 г., 30.05.2018 г., 06.10.2017 г. е видно, че освен с имотите по процесната сделка, в посочения период ответникът А. А. се е разпоредил с множество свои недвижими имоти, като по този начин в неговия патримониум са останали само апартамента в сграда с идентификатор 67653.917.303.3.7, за който А. претендира несеквестируемост и МПС-та, чиято стойност е многократно по-ниска от размера на дълга към ищеца. Всички тези обстоятелства сочат, че разпореждайки се с имуществото си, ответникът А. А. затруднява или прави невъзможно удовлетворяването на кредитора-ищец, с което го уврежда.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице Е. К., се установява, че от сметка на ответника А. А. с IBAN*** при „Интернешънъл Асет Банк“ , на 05.10.2017 г. е изтеглена сума в брой в размер на 100 000 лева. Установява се, че на 05.10.2017 г. по сметката си с IBAN ***при „Интереншънъл Асет Банк“ ответникът Я. К. е внесъл в брой сумата от 100 000 лева с основание „захранване на сметка“; също на 05.10.2017 г. от сметката си с IBAN** при „Интереншънъл Асет Банк“ ответникът Я. К. е извършил превод в размер на 100 000 лева по банкова сметка с IBAN*** при „Интернешънъл Асет Банк“ с титуляр А. П. А., с основание на превода „Покупка на недвижим имот в гр. С., ул. „. № 72“.
Знанието по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД подлежи на установяване, което е в тежест на ищеца, с всички предвидени в закона доказателствени средства. Те освен преки, може да бъдат и косвени. С оглед на обстоятелството, че знанието има субективен характер, в редки случаи ищецът би разполагал с доказателства, пряко установяващи знанието на приобретателя, че сключеният от него договор уврежда трето лице, което е кредитор на съконтрахента му. Поради това в повечето случаи доказването може да бъде осъществено чрез косвени доказателства, установяващи странични обстоятелства, които, преценени в съвкупност, да създават сигурно убеждение у съда относно съществуването или несъществуването на твърдения факт. Дали представените доказателства са косвени и дали те в съвкупност са достатъчни за установяване на факта се преценява във всеки отделен случай с оглед неговата конкретика - Решение № 139 от 6.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2508/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова.
В настоящия случай съдът намира, че е налице една верига от косвени доказателства, които установяват знание у ответниците, че атакуваната сделка уврежда трето лице – кредитора на продавача. Посоченото по-горе теглене в брой от ответникът А. на сумата от 100 000 лева /колкото е продажната цена по нотариалния акт на атакуваната сделка/, внасянето в брой също на сумата от 100 000 лева от ответникът К. в сметката му, следва да се преценя в съвкупност с другите доказателства по делото. Това теглене и внасяне на сумата от 100 000 лева в брой от двамата ответници се извършва на една и съща дата – 05.10.2017 г. На следващо място, именно на тази дата – 05.10.2017 г., е изповядана атакуваната сделка и на тази дата ответникът К. по банков път превежда сумата от 100 000 лева по банковата сметка на А. П. А., с основание на превода „Покупка на недвижим имот в гр. С., ул. „. № 72“.
Доводът на ответната страна, че с оглед разпределената печалба за 2016 г. на Е. „Омелия“, чийто едноличен собственик на капитала е ответникът Я. К., в размер на 160 000 лева, ответникът К. е имал възможност да заплати продажната цена, не опровергава горепосоченото движение по сметките на двамата ответници, още повече, че не се представят банкови документи, че тази сума е изтеглена от ответникът К. от неговото дружество и с нея имал възможност да плати цената по атакуваната сделка.
В посочената верига от косвени доказателства се включва и установеното от представените към исковата молба нотариални актове за извършени от ответникът А. разпоредителни сделки с негови имоти от 16.09.2017 г., 21.09.2017 г., 06.10.2017 г. и 30.05.2018 г., от които е видно, че освен с имотите по процесната сделка, в посочения период ответникът А. А. се е разпоредил с множество свои недвижими имоти, като по този начин в неговия патримониум са останали само апартамента в сграда с идентификатор 67653.917.303.3.7, за който А. претендира несеквестируемост и МПС-та, чиято стойност е многократно по-ниска от размера на дълга към ищеца. Всички тези сделки са извършени в периода след като на ответника А. е връчена покана за прекратяване на договора с ищцовото дружество и след като е предявен иск пред Арбитражния съд. В тази връзка не може да не се отчете и обстоятелството, че с НА № */26.09.2017 г. ответникът А. А. продава свои два недвижими имота на М.Д. М.. М. Д. М., видно от справка в ТР, е управител на клона на „Омелия“ Е. в гр. С.. Действително, налице е свързаност по смисъла на § 1 от ДР на Търговския закон между ответника Я. К. и М. М., а не между М. и ответника А. А.. Но продажбата на имоти от А. именно на две свързани лица /а не на трети различни лица/ сочи, че между А. и тези свързани лица има възможност за договорки в ущърб на кредитора на А..
Безспорно, всяко от горепосочените обстоятелства само по себе си ни би могло да обоснове извод за знание за увреждане у приобретателя К., но всички те прецени в съвкупност сочат на такова знание. Обстоятелството, че в нотариалния акт е посочена продажна цена, която надхвърля установената от заключението на вещото лице инж. Щ. пазарна цена в размер на 50 694 лева, т.е. по вписаното в НА имотите не са продадени на занижена стойност, не опровергава изводите за знание за увреждане, предвид приложения от двамата ответници прийом с оглед посоченото по отношение движението на банковите им сметки.
Показанията на свид. Н., ангажирана от ищцовата страна, действително следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК с оглед възможността й заинтересованост, тъй като тя е в трудови правоотношения с ищцовото дружество. В нейните показания липсва конкретика, а и представеното удостоверение от ТД на НАП – С. и показанията на свид. М. установяват липса на търговски обект в с. Ф., О. С.. Свидетелката се позовава на информация от неназовани лица, които й споделили, че А. прехвърлил всичките си имоти, като по отношение сделката с К. А. предал пари на ръка на К., който ги внесъл в своята сметка и след това ги превел на А. за закупените имоти. Аргументирано пълномощникът на ответниците сочи в писмената защита, че тези лица не биха могли да знаят за сделките и банковите операции на ответниците, но факт е посоченото по-горе движение по банковите сметки на двамата ответници. Въпреки че свидетелката Н.е в трудово-правни отношения с ищцовото дружество, нейните твърдения, че в разговори с нея по телефона А. отказал да върне фризерите или да уредят по друг начин отношенията си, като заявил, че „ще прехвърли всичко и няма да има нищо на негово име“, като споменавал Я. К., обективно ответникът А. след завеждане на делото в Арбитражния съд действително е прехвърлил почти цялото си имущество. На ответника Я. К. ответникът А. А. прехвърлил не само двата имота по атакуваната сделка, а и с НА № */30.05.2018 г. А. прехвърля на К. три недвижими имота в гр. П. – апартамент и два гаража. Сочените причини за сключване на тази сделка, свързани с влошеното здравословно състояние на ответника А. към този момент, не кореспондират с установеното от приложените към исковата молба нотариални актове, според посоченото в които ответникът А. от сделките на 16.09.2017 г., 21.09.2017 г. и 06.10.2017 г. е получил значителна сума. Отделно от това, видно от справка от ТР, от 14.06.2018 г. като едноличен собственик на капитала на „А.“ Е. е вписано „Деливъри С.“ Е*.
Въпреки че страните не са въвели твърдения и не са ангажирали доказателства относно предаване владението на имотите, предмет на атакуваната сделка, при сравнение на административния адрес на процесните имоти с адреса на ответника А., на който му е връчена исковата молба на 30.10.2020 г., е видно, че именно на административния адрес на продадените имоти на продавача А. е връчена исковата молба, въпреки вписаното в нотариалния акт, че владението на имота се предава в деня на изповядване на сделката; налице е индиция, че купувачът К. не владее закупените от него имоти, а те са владеят от продавачът А., което обстоятелство също сочи, че страните по атакуваната сделка не са целели резултата, обективиран в нея.
Именно установеното движение по банковите сметки на двамата ответници в деня на сделката, преценено в съвкупност с горепосочените доказателства, установява знание у ответника Я. К. за увреждане на ищеца като кредитор на ответника А., който извод не се разколебава от неангажирането на преки и категорични доказателства за приятелски отношения между А. и К..
За уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД е достатъчно да бъде доказано, че сделката обективно уврежда кредитора и знанието на страните по сделката за това увреждане, а не и наличието на пряк или евентуален умисъл за такова увреждане. Каква е била целта /основанието/ на длъжника да продаде имота си е без значение. В случая, такова обективно увреждане на кредитора е налице, тъй като пряка последица от продажбата, чиято относителна недействителност се претендира, е намаляването имуществото на длъжника А. А., от което кредиторът-ищец би могъл да се удовлетвори.
Предвид гореизложеното следва на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД атакуваната сделка да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищцовото дружеството, а с оглед основателността на исковата претенция следва двамата ответници да бъдат осъдени да заплатят на ищеца деловодните разноски общо в размер на 5 600 лева, от които 2 000 лева ДТ, 600 лева депозити на експертизи и 3 000 адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянски окръжен съд
P E Ш И :
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо „. Ч. Е., Е. 1., със седалище и адрес на управление с. Б. общ. М., О. П. ул. „Г. Бенковски“ № 17, представлявано и управлявано от Д.З.Н., сключения на 05.10.2017 г. с Нотариален акт № ** том * рег. № 3015 дело № 192/2017 г. договор, по силата на който А. П. А., ЕГН *, гр. С., ул. „. № 72, продава на Я. С. К., ЕГН *, гр. М., ул. „. № 5, В. „В“, . 1, А. 1, Ѕ ид. ч. от следните недвижими имоти, придобити в режим на СИО: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.925.172.1.6., с адрес на имота гр. С., ул. „. № 72, . 5, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 67653.925.172, с предназначение на обекта – жилище, апартамент с площ по документ 150 кв.м., на 1 ниво, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.925.172.1.3, на същия адрес и в същия имот, с предназначение – постройка на допълващо застрояване.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН *, гр. С., ул. „. № 72, и Я. С. К., ЕГН *, гр. М., ул. „. № 5, В. „В“, . 1, А. 1, да заплатят на „. Ч. Е., Е. 1., със седалище и адрес на управление с. Б. общ. М., О. П. ул. „Г. Бенковски“ № 17, представлявано и управлявано от Д.З.Н., деловодни разноски в размер на 5 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: