Производството е по реда на чл.435,ал.1 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 377/01.12.2009г. от В. К. Х. чрез пълномощника му А.Б. М. срещу протокол от 24.11.2009г. на Държавния съдебен изпълнитер при РС-Ч., с който е спряно изпълнението по изп.д.№ **/2009г. пооиса на СИС при РС-Ч.. Поддържат се оплаквания, че липсва основание за спиране на изпълнението и Държавният съдебен изпълнител е излязъл извън рамките на своята материална компетентност, тъй като може да спре изпълнението единствено на предвидените в закона основания, а такива в случая липсват, поради което моли да бъде отменено спирането на изпълнението като неоснователно и се дадат указания на съдебния изпълнител за правилното прилагане на закона.
Постъпил е в срок отговор на жалбата от И. М. И., в който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, тъй като правилно държавният съдебен изпълнител е спрял изпълнението по изп.д.№ **/2009г., позовавайки се на чл.432,т.5 от ГПК, която норма е препращаща към предвидените специални основания в закона, каквото основание е спирането по чл.420,ал.1 от ГПК въз оснона на възражение на длъжника.Твърди още, че в конкретния случай е уведомил съдебният изпълнител за подаденото от него възражение срещу заповедта за изпълнение с молба вх.№ 325/12.11.2009г. въз основа на която изпълнението е спряно.Моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Не се оспорва, че жалбоподателят В. К. Х. чрез пълномощника си А.Б. М. е подал Заявление вх.№ 2531/25.09.2009г., с което е поискал да му бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане от 10 250 евро по запис на заповед, издадена на 17.06.2009г. с падеж 01.08.2009г. срещу И. М. И.. Не се оспорва също, че с Разпореждане № 454/01.10.2009г. Чепеларският районен съд е разпоредил по реда на чл.417 от ГПК да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената по-горе сума от 10 250 евро, ведно със законната лихва от 25.09.2009г. до окончателното й изплащане.
Заповедта е връчена на длъжника И. М. И. заедно с поканата за доброволно изпълнение на 09.11.2009г, видно от приложената по изпълнителното дело разписка. С възражение вх.№ 3014/12.11.2009г. в срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. Подаденото възражение спира принудителното изпълнение по силата на закона по аргумент от чл.420,ал.1 от ГПК, когато заповедта за незабавно изпълнение е била издадена на основание чл.417,т.9 от ГПК, какъвто е настоящият случай. Този правен ефект на възражението произтича от факта, че в посочената хипотеза незабавното изпълнение е било постановено въз основа на частен документ от кръга на посочените в чл.417,т.9, чиято доказателствена сила е по-малка и лесно може да бъде оборена. Макар че в тази хипотеза принудителното изпълнение е спряно по силата на закона с подаването на възражение, съдът от чисто практически съображения следва да предприеме процесуални действия, за да осигури предвидените от закона последици на спирането, тъй като възражението се подава до съда, а изпълнителните действия се извършват от съдебния изпълнител и евентуално акта на съда би имал само функцията да прогласи пред съдебния изпълнител спирането на изпълнението по силата на закона.
В конкретния случай длъжникът И. М. И. е подал молба вх.№ 325/12.11.2009г. до съдебния изпълнител, с която моли да бъде спряно принудителното изпълнение по изп.д.№ 65/2009г. поради подадено от него възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Приложил е и копие от определение № ***/19.11.2009г. на ЧСР по ч.гр.д.№ ***/2009г., с което съдът е приел, че възражението е подадено в срок и е указал на заявителя В. Х., че в едномесечен срок от връчването на определението следва да предяви установителен иск за вземането си по общия ред като довнесе 2% ДТ, като му е указано също, че ако не направи това в посочения срок издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист ще бъдат обезсилени. В изложените по реда на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви държавният съдебен изпълнител правилно е посочил, че с подаването в срок на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение в случаите когато е издадена на някое от посочените в чл.417,т.9 основания по аргумент от чл.420,ал.1 от ГПК принудителното изпълнение се спира по силата на закона, поради което на основание чл.432,т.5 от ГПК с протокол от 24.11.2009г. е спрял изпълнителното производство по изп.д.№ **/2009г. по описа на СИС при ЧРС. Единствено държавният съдебен изпълнител неправилно е посочил като като правно основание чл.432,т.5 от ГПК, а не т.6 ,като не е съобразил изменението, обнародвано в ДВ бр.42/2009г., съгласно което в чл.432 е създадена нова т.5, а предишната т.5 става т.6, съгласно която изпълнителното производство се спира в други случаи, предвидени в закон. Такъв е случаят по чл.420,ал.1 във вр. с чл.417,т.9 от ГПК и правилно държавният съдебен изпълнител е спрял принудителното изпълнение по изп.д.№ 65/2009г. по описа на СИС при ЧРС.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и ще следва да бъдат потвърдени действията на държавния съдебен изпълнител по спиране производството по изп.д.№**/2009г. с протокол от 24.11.2009г. като законосъобразни.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА действията на държавния съдебен изпълнител по спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№ **/2009г. по описа на СИС при ЧРС с протокол от 24.11.2009г. като ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: