Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Постъпила е жалба от ТД на Н. – Пловдив, чрез юрк. Зл. Х., срещу Протокол за разпределение на суми от публична продан на ЧСИ Здравка Тонева по изп. дело № 67/2017 г., с оплаквания, че е неправилно, поради което се иска неговата отмяна. Сочи се, че жалбата е насочена срещу разпределените на взискателя „ОББ“ разноски за адвокатско възнаграждение – 3 214, 05 лева по изп. д. № 67/2007 г. и 1 495, 51 лева по изп. дело № 14182017 г. В жалбата се прави позоваване на т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, като се твърди, че в процесния случай в полза на ТБ „ОББ“ са приети и включени в обжалваното разпределение разноски за адвокатско възнаграждение по присъединено изп. дело № 141/2017 г., които не са свързани с конкретния изпълнителен способ, в резултат на който е събрана и разпределена сума. Твърди се също, че адвокатското възнаграждение в размер на 1 495, 51 лева при присъдено вземане в размер на 60 575, 35 лева надвишава полагащото се възнаграждение, определено по реда на чл. 10, във вр. с чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното разпределение и връщане делото за изготвяне на ново разпределение.
В срок е постъпило възражение от взискателя „ОББ“ , чрез пълномощник А. М. З., с което се оспорва жалбата. Във възражението се излагат доводи, че не се касае за същинско присъединяване на „друг кредитор“ по смисъла на чл. 456 от ГПК, тъй като кредиторът е един и същ и се касае за увеличаване размера на вземането. Твърди се, че разпределената сума е постъпила по делото в резултат на реализацията на един способ – продажба на движими вещи и този способ е иницииран и реализиран единствено по искане на взескателя „ОББ“ ; следва пълният размер на изплатеното адвокатско възнаграждение на взескателя „ОББ“ да се ползва с привилегията на чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД. Излагат се и доводи, че така определеното адвокатско възнаграждение е в минимума, предвиден в чл. 10 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В мотивите на ЧСИ З. Т. се сочи, че страните по изп. д. І№ 141/2017 г. и № 67/2017 г. са идентични и от тази гледна точка не може да става дума за нов присъединен взискател, както и се изразява становище, че с оглед фактическата и правна сложност на делото претендираните адвокатски възнаграждения са адекватни.
Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, внесена е ДТ, а по същество съобрази следното.
Изп. дело № 67/2017 г. по описа на ЧСИ З. Т. е образувано на 24.02.2017 г. по молба на взискателя „ОББ“ по представен срещу „. Г. О. изпълнителен лист за суми в общ размер на 179 967, 71 лева. Към молбата за образуване е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие за адвокатско възнаграждение в размер на 3 317, 62 лева.
Изп. дело № 141/2017 г. по описа на ЧСИ З. Т. е образувано на 28.04.2017 г. по молба на взискателя „ОББ“ по представен срещу „. Г. О. изпълнителен лист за суми в общ размер на 52 084, 05 лева. Към молбата за образуване е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие за адвокатско възнаграждение в размер на 1 495, 51 лева. На 09.05.2017 г. изп. д. № 141/2017 г. е присъединени към изп. д. № 67/2017 г.
По изп. дело № 141/2017 г. са извършвани редица изпълнителни действия, в резултат на които на 21.12.2017 г. е разпределена постъпилата сума в размер на 5 902, 04 лева, като при това разпределение в полза на „ОББ“ е разпределена и сумата 103, 57 лева частично адвокатски хонорар, и на 14.06.2018 г. е разпределена постъпилата сума в размер на 2 808 лева.
С Протокол за разпределение на суми от публична продан по чл. 460 от ГПК от 24.10.2017 г., предмет на настоящото производство, в полза на взискателя „ОББ“ са разпределени и суми 1 495, 51 лева адвокатски хонорар по присъединено изп. д. № 141/2017 г. и 3 214, 05 лева адвокатски хонорар по изп. д. № 67/2017 г.
Съдът възприема доводите на взискателя, че в настоящия случай не е налице присъединяване на друг взискател по смисъла на чл. 456 от ГПК. Не е налице друг кредитор, а същият кредитор – „ОББ“ , който е взискател по първоначално образуваното изп. д. № 67/2017 г., предявява по изп. д. № 141/2017 г. друг изпълнителен лист срещу същия длъжник и в този смисъл с присъединяване на второто дело към първото се увеличава размера на дълга, който същият длъжник дължи на същия взискател. В настоящия случай не е налице друг взискател, различен от първоначалния, който да се възползва от действията и разноските за тях, предприети от първоначалния взискател и в който случай присъединеният взискател не би имал право на разноски.
При запознаване с доказателствата по изп. дело № 67/2017 г. и по изп. дело № 141/2017 г. се установява, че са представени доказателства за действително изплащане на така уговореното адвокатско възнаграждение по банков път.
Съдът счита за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Въпреки обема на делото, същото не се отличава с фактическа и правна сложност. Общия размер на дълга е 232 051, 76 лева. Като се приложи разпоредбата на чл. 10 ал. 2, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 3 702 лева /с включено ДДС/. Разпределената сума за адвокатско възнаграждение общо е в размер на 4 709, 56 лева. Съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да се редуцира по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК и същото следва да се определи в размер на сумата от 3 702 лева. Следва да се допълни, че настоящият състав прилага разбирането, че възнаграждение по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. се дължи в случаите, когато адвокатът само е извършил действия, свързани с образуване на изпълнителното производство, а когато се извършват действия по водене на изпълнителното производство, възнаграждението по чл. 10 ал. 2 от наредбата поглъща това по чл. 10 ал. 1, още повече, че възнаграждението по ал. 2 се определя именно спрямо размера на задължението.
Предвид гореизложеното обжалваното разпределение се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и делото се върне на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение, тъй като намаляването на адвокатското възнаграждение рефлектира върху размера на последващо разпределените суми.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд





Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на суми от публична продан по чл. 460 от ГПК, извършено с Протокол от 24.10.2018 г. по изп. дело № 67/2017 г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева.
ВРЪЩА делото на ЧСИ З. Т. за извършване на ново разпределение, при което разпределение да се определи за взискателя „ОББ“ сумата от 3 702 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Г. Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.