Решение № 341

към дело: 20195400500237
Дата: 08/08/2019 г.
Председател:Росица Кокудева
Членове:Зоя Шопова
Деян Вътов
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното :
С решение №49/14.03.2019г. по Г.д. №211/2018г. З.районен съд е отхвърлил предявения иск от С. Я. Ч. - адвокат при АК– С., адрес: Г. С., бУ. „. № 3, . 3, офис 3. против „. - Р. П. ЕИК 120058453, седалище и адрес на управление: Г. Н., У. „. П. № 8, вх. Б, със законен представител Р. Р. П. с който се иска, съдът да признае за установено срещу „.-Р. П. че тя дължи вземане в полза на С. Я. Ч. в размер на 600,00 /шестстотин/ лева с ДДС, представляваща неизплатена сума за месечен абонамент за м. септември 2015 г., съгласно сключен Договор за абонаментно правно обслужване от 25.02.2015 г. и главница по фактура № */30.09.2015 г., както и сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева, представляващи разноски в заповедното производство за държавна такса, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.Г.д. № 121/2018 г. по описа на районен съд Г. З., като неоснователен и недоказан.Осъдил е С. Я. Ч. да заплати на „. - Р. П. ЕИК 120058453, със седалище и адрес на управление: Г. Н., У. „. П. № 8, вх. Б, със законен представител Р. Р. П. направените разноски по делото за А.хонорар в размер на 150,00 лева.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№798/05.04.2019г. от С. Я. Ч. против решение №49/14.03.2019г. по Г.д. №211/2018г. З.районен съд Счита, че постановеното решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.Намира ,че в нарушение на чл. 235 ГПК, съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Счита ,че съда се е ограничил до голословни твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал. Намира ,че решението не съдържа фактически установявания, за наличие или липса на задължение за плащане от страна на ответника към ищеца. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че в случая при установяване фактическата страна на спора, съда е „подпомогнал“ доказването на ответника, но - тази дейност на съда е забранена от процесуалния закон - ГПК. Счита ,че решението е немотивирано, тъй като не са изложени конкретни съображения за изводите, а има просто възпроизвеждане на теоретични постановки.Достигайки до обратното,счита ,че съда е извършил процесуално действие, което не кореспондира на предвиденото в процесуалния закон, с което действие е ограничило правото на защита на ищеца, поради което е допуснато съществено процесуално нарушение. Намира ,че липсват мотиви на съда, които да обусловят извода му за нищожност на договора. Съдът обявявайки договора за нищожен се е произнесъл по въпрос, който не е повдигнат от която и да е от страните по време на делото - нито ищецът се позовава на порока приет от съда, нито ответника претендира, че е налице приетото от съда, че е налице привиден договор.
Счита , че съда се е произнесъл по въпрос, който не е въведен от никоя от страните, още повече дори и да е заявена някаква нищожност, то тя не е за привиден договор, така както е приел състава на съда. Дори и да е било въведено твърдение за нищожност от ответника, то същото счита ,че би се явявало преклудирано, тъй като не е заявено в срока за отговор на исковата молба, нито и в откритото съдебно заседание, а се правят такива намеци в писмената защита от процесуалния представител на ответника.
Моли съда да обърне внимание ,че липсва отразяване в доклада на съда възражението за нищожност, което съда е приел, като липсва правна квалификация на същото, липсва разпределяне на доказателствена тежест за фактите, обуславящи едно евентуално възражение за нищожност. Счита ,че това възражение за нищожност е подадено извън срока за отговор на исковата молба, поради което намира ,че е недопустимо. Счита ,че съгласно диспозитивното начало, съдът не може служебно да се произнася по нищожността на един договор, по отношение на който се претендират правни последици от уговорка за заплащане на възнаграждение за абонамент, тъй като това възражение може да се направи само от страна по делото. В случая, обосновавайки решението си за нищожност на договора за абонаментно обслужване, приемайки, че е прикрит договор, въпреки, че липсват такива твърдения от ответника и не е направено възражението за нищожност в тази насока, по него счита ,че съда не може да се произнася служебно.Съдържащите се в показанията данни за релевантните по спора факти - обстоятелства и отношения между страните, техните взаимоотношения, не са пълни и категорични,счита ,че не кореспондират със останалите доказателства по делото, поради което не може да наведат довод за достоверност и обективност, като по този начин съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, тъй като е създал вероятност за неправилност на съдебното решение.Счита ,че е недопустимо съда да приема, че твърденията на ответника са доказани, въпреки установяването от страна на ищеца по един категоричен начин за узнаването от ответника по отношение на съществуването на договора за абонаментно правно обслужване. При наличието на писмени доказателства, а именно факта, че е ползвал данъчен кредит, плащал е суми по банков път, води до категоричния извод, че е узнал за съществуването на договора, но не се е противопоставил на същия. Счита ,че е налице частично изпълнение на договора от ответника, страна по договора, което е достатъчно основание да се приеме, че същият е породил действие, по аргумент от чл. 301 ТЗ - даже и да се приеме, че е подписан от лице без представителна власт. Намира ,че противните изводи на съда са незаконосъобразни, не почиват на закона, както и на факти, които следва да бъдат кредитирани, а единствено и само на показанията на свид. Х.П., към който съда е следвало да подходи критично, тъй като е съпруг на ответника и е заинтересовано лице, а намира ,че е следвало да цени писмените доказателства и показанията на свид. З. Счита ,че показанията на св. П.са нелогични и несвързани. Не може даден човек да твърди, че след като се е задължил към някого, то това е било за да е сигурен, че ще си получи парите обратно, въпреки, че след като ги е осчетоводил и ги е платил - няма защо да си ги получава обратно .Намира че всичко това е „малко“ нелогично и противоречи на здравия разум.
Счита ,че съда не е обсъдил и предмета на договора - същият е за абонаментно правно обслужване, съгласно разпоредбата на чл. 1. от Договора за правно обслужване от 25.02.2015г., възложителят възлага, а изпълнителят-консултант приема да извършва в полза на възложителя правни консултации , изразяващи се в даване на каквито и да било устни, включително и по телефона и/или писмени становища, мнения, съвети, съображения, указания и др., свързани с действащото или отменено законодателство в страната, независимо от съответния правен клон; изготвяне на договори, заявления, молби, разписки, пълномощни, както и всякакви други писмени актове и книжа, предоставяне на справки (устни или писмени), относно нормативни или други актове на органите на държавната власт, държавно управление или държавната власт; - работа или услуга , изразена във всяка дейност, включително и “правна консултация”осъществена по искане или в полза на възложителя, независимо дали се заключава в предприемане на фактически действия или даване на съвети и оказване на съдействие.Поради това предмета на договора е абонамент за правно обслужване, което се явява основанието за плащане по договора, тъй като изпълнителя има за задължение да е на разположение, а доказването на извършени правни действия е основание за плащане на допълнително възнаграждение, каквото в случая не се претендира. Изпълнителя има задължение да е на разположение, а ответника има задължения да плаща 600 лв. за това - това е предмета на договора, като задължения, срещу които стоят права - следователно правото на изпълнителя е да получи цената за абонамента, а правото на е да иска и при поискване от , изпълнителя да дава правни съвети, така че изтичането на съответният месец е доказателството, че се дължи абонамента.
Съжденията на първостепенния съд, че договора не е породил действие, тъй като не бил узнал ответника за него счита ,че са незаконосъобразни, както и не намират приложение в случая, тъй като след като е платено от името на и то по банков път - налице са писмени доказателства, както и ССчЕ, която счита ,че дава отговор, че е ползвал и данъчен кредит, не може да обоснове извода, че ответника не е узнал за въпросният договор. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че районния съд е приел в протокола от съдебното заседание по делото от 14.01.2019г. на страница 3- та най - отгоре, че съда приема за установено, че ответника признава направени от него три плащания. Как тогава съдът в един момент приема за установено, че ответника е признал за плащанията, а в последствие твърди, че ответника не е разбрал.... Счита тези доводи на съда за противоречащи , което отново води до извода на необоснованост на съдебният акт и заинтересованост на съдебния състав. Такова действие на съда обуславя вътрешно противоречие на съдебния акт от което може да се изведе, че е нарушено правото му на защита. Твърди ,че в мотивите на решението, съдът приема за установени обстоятелства, които фактически са само вероятни, без да изложи съображенията, обусловили тези изводи, както и достоверността на доказателствените средства.
Счита ,че обжалваното решение страда и от нарушения на процесуалния закон. Съдът е назначил СГЕ без тя да е поискана от ответника, който оспорва подписа си под договора. Намира ,че съда не е следвало да назначава такава, защото ако ответникът твърдеше, че оспорва подписа съдът следваше да открие процедура по оспорване на частен документ, но това така и не е направено. Напротив съдът е назначил СГЕ и тя е платена от бюджета на съда. С тези си действия счита ,че районния съд е извършил нарушение, което отново води до извод на незаконосъобразност на съдебният акт. Това създава усещане в страната за заинтересуваност на съда.
На следващо място, съдът отказа да приеме като доказателство по делото разпечатка от ел. поща, доказваща че е изпратил писмо, с което заявява, че не приема изпратените му фактури и желае да прекрати договора, но в последствие видях, че съда не е чел изрично определение, защо отказва и на какво основание, поради което ги представям ведно с настоящата и моля да бъдат приети от съда, тъй като са от значение и опровергават незаконосъобразния извод на съда, че не е знаел за договора.
Счита ,че е нарушен и материалния закон, тъй като съдът е възприел много странни мотиви и фигура на привиден договор.Когато договарящите се споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна, и двете страни трябва да са на ясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи както на действителната, прикритата, така и на прикриващата, симулативната сделка.
В случай, че съдът констатира наличието на привидна сделка, не е достатъчно да я обяви за нищожна по силата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, а е необходимо при разрешаване на предявения пред него спор да приложи правилата на прикритото съглашение, стига да са налице изискванията за неговата действителност - чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Необходимостта от разкриване на действителните отношения произтича от съществените различия между двата договора.
В случаите на симулация е налице ограничение на допустимите доказателствени средства. Според чл. 164, ал. 2 от ГПК когато страната се домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие е привидно, свидетелски показания се допускат само при наличието на писмени доказателства, изхождащи от другата страна, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Разпоредбата касае, както установяването на симулацията, така и на дисимулираната сделка - така и Решение № 1246/ 98 г. на IV г.о. на ВКС. В настоящия случай, счита ,че в противоречие с установеното в закона, съдът е приел, че е налице персонална симулация, без да е налице нито твърдение за симулативна сделка, персонална симулация, без да е налице възражение за това, без да е реализирано доказване на обстоятелството, че изразеното в договор за абонаментно правно обслужване съгласие е привидно. Още повече, изразеното в документа съгласие за наличие на договор, видно от писмените доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ, че е налице изпълнение на договора, което е доказателство за обратното. Поради това моли съда да отмени решение № 48/ 14.03.2019 г., постановено по Г. д. № 210/ 2018 г. по описа на районен съд -З., като недопустимо, неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и постановите решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията му спрямо „. — Р. П. със седалище и адрес: Г. Н., У. „. П. ” №8, вх.Б, с ЕИК: 120058453, представлявано от Р. П. а именно, че ответника му дължи сумата от 600 лева с ДДС, представляваща неизплатена сума за месечен абонамент за месец август 2015г., съгласно сключен договор за абонаментно правно обслужване от 25.02.2015г. и главница по фактура № * от 04.09.2015г., както и сумата от 25 лв./двадесет и пет лева/ - разноски направени от доверителя ми в заповедното производство за държавна такса в размер на 25 лева.Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№1014/07.05.2019г. от „. — Р. П. със седалище и адрес: Г. Н., Ч. А.Г. Г. ,който намира въззивната жалба за неоснователна и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено по подробни съображения в отговора Претендира за разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежна страна , в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки, сходни на договора за поръчка./мандат/-чл.280 ЗЗД. Доколкото валидността на договора за поръчка не е обусловена от спазване изискванията за форма, то волеизявленията на страните могат да бъдат и в резултат на конклудентни действия, подлежащи на доказване с всички допустими от ГПК . доказателствени средства Доказването на мандатното правоотношение е допустимо с всички доказателствени средства в това число и със свидетелски показания ,тъй като няма данни за уговорено възнаграждение на довереника над 5 000 лева /В този смисъл е решение №239/08.06.2015г. на ВКС по Г.д. №7200/2014г. ІVг.о.Решение № 107 от 11.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 557/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева
Видно от заключението по назначената и изслушана от районен съд Г.З. графическа експертиза, която е неоспорена от страните и прието от съда, че в процесния договор подписите за възложителя в оригиналите на двата екземпляра от договор за правно обслужване от 25.02.2015 г. са положени от Х. И.П.. Няма спор, че за изпълнител договорът е подписан от ищеца С. Ч..
Вещото лице по назначената счетоводна експертиза дава заключение, че фактура с № */30.09.2015 г., издадена от адвокат С. Ч. за месечен абонамент за месец септември 2015 г. по договор за правно обслужване от 25.02.2015 г. на „ Петрополис – Р. П.” Г. Н. на обща стойност от 600 лв. с ДДС не е осчетоводена в счетоводството на ответника по делото. Не е включена също така и в дневника за покупки. Ответният е отразил/включил по данъчни периоди следните фактури: за данъчен период м.февруари- под № * в дневника за покупки е включена фактура с № */25.02.2015 г. с пълен данъчен кредит за предоставената услуга от адвокат С. Ч. с данъчна основа 500 лв. и ДДС 100 лв.; в м.март 2015 г. липсват фактури, издадени от адвокат С. Ч., включени в дневника за покупки; за месец април 2015 г. ответникът в съставения дневник на покупки включва две фактури: под № * е включена фактура с № */25.03.2015 г. и под № * - фактура с № */15.04.2015 г., издадени от адвокат С. Ч. за предоставена услуга – правно обслужване по договор.
Тези три фактури са осчетоводени по кредита на сметка 401 „Задължения към доставчици” и дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги”. Извършените плащания, съгласно предоставените извлечения от счетоводните регистри, са отразени по кредита на сметка 501 „ Каса в лева” - фактура с */25.02.2015 г., фактури с № */25.03.2015 г. и № */15.04.2015 г., разплатени са със средства от разплащателната сметка на фирмата и са отразени по кредита на сметка 503 „Разплащателни сметка в лева”. Вещото лице сочи също, че за стопанските операции и счетоводните записвания, извършени във връзка с посочените три фактури, са спазени основните принципите и изисквания на ЗСч и НСС. Вещото лице дава заключение ,че в счетоводството на „. – Р. П.” има осчетоводени задължения към доставчика на услугата А. С. Ч. общо в размер на 1 800 лв. по фактури с № */25.02.2015 г.; № */25.03.2015 г.и № */15.04.2015 г., същите са платени и са включени в дневниците за покупки. Процесната фактура с № */04.09.2015 г. не намира отражение/ не е осчетоводена/ по сметка 401 „Доставчици в страната” и не е включена в дневника за покупки.
В настоящия случай, настоящият състав в мнозинството си намира, че не са налице предпоставките за приложението на чл.301 ТЗ , тъй като не се установява от доказателствата по делото търговецът „.-Р. П. "Г.Н. , от чието име е действал Х.П. без представителна власт, да е узнал за сключения предварителен договор за абонаментно обслужване от 25.02.2015г. преди да му е връчен препис от заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№946/25.04.2018г. въз основа на което е образувано приложеното ч.Г.д. №121/2018г. по описа на районен съд Г.З. .Както при преценката за приложимост на презумпцията по чл.301 ТЗ , така и при преценката дали е налице приемане на извършената работа е необходимо да се преценява поотделно всяко действие на възложителя съобразно конкретните договорености между страните и правните последици от тези действия По първоинстанционното дело са представени четири писма по имейл като само едно изхожда от регистрирания в търговския регистър електронен адрес на „.-Р. П. .от което не може да се приеме , че то е изпратено именно от Р. П. тъй като няма белези, идентифициращи по несъмнен начин изпращането му именно от нея или че никой друг не разполага с паролата на същия адрес.Липсват по делото доказателства за знание от страна на Р. П. за договора и плащанията по него.
В подкрепа на извода, че търговецът не е узнал преди връчване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за извършените от Х. П. действия от нейно име без представителна власт, е установеното от съвкупния анализ на показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели от които се установява ,че сключването на процесния договор не е в резултат на действителна нужда на „.-Р. П. да получава правни консултации от адвокат Ч., а с цел С. Ч. да получава възнаграждение за правни услуги, оказвани на Общинския съвет-Н..В този смисъл св. В.З.посочва, че уговорката е била А.Ч. да помага и за дела на Общински съвет-Н., като плащането ще е от Х.П. , като след срещата З.и А.Ч. са присъствали на заседания на Общински съвет-Н..От св.В.З. се установява ,че Х.П.е бил натоварен от тогавашния председател на ОбС-Н. О.Б.да намери юрист, който да обслужва с правни консултации Общински съвет Г.Н. ,в който тогава имало много проблеми, но тогава общината нямала пари, за да плаща на адвокат. Адвокат Ч. е трябвало да върне парите на Х. П., след като си ги получи от община Н. .
Настоящият състав в своето мнозинство намира ,че извода за липса на предпоставките по чл.301 ТЗ се подкрепя и от това, че не се установява „.-Р. П.-Г.Н. да е имала нужда от такова правно обслужване, което да налага сключване на договор за правно обслужване с ищеца за срок от 2 години, Ч. който да и се осигурява непрекъснато ежемесечно абонаментно обслужване при фиксирана месечна цена от 600 лв. с ДДС към 2015 г. и едновременно с това да се е задължил едноличния търговец по раздел V,чл.9 от договора да плаща отделно, освен абонамента, и допълнително възнаграждение на ищеца за предявяване на искове, както и процесуално представителство по дела съгласно договор за правна помощ и Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Настоящият съдебен състав счита ,че Х. П. не е имал пълномощно ,за да представлява съпругата си Р. П. представляваща „. – Р. П.. При изготвяне на единия екземпляр от договора, находящ се у ищеца, е добавено, че „. – Р. П. представлявано от Р. П. се представлява от съпруга си Х.П. . Ищецът С. Ч. не е ангажирал доказателства за наличие на такова пълномощно.
Видно от показанията на св.Х. П.се установява ,че той е плащал на С. Ч. на ръка или по банков път, като именно той е нареждал плащанията по банков път, а доказателства за противното не се ангажират по делото .Св.Х.П.установява ,че е извършвал плащанията за правни услуги, извършени за Общински съвет – Н., а не за „. -Р. П. . Поради това представения по делото договор за абонаментно правно обслужване от 25.02.2015г. не може да обвърже едноличния търговец .Представените по делото имейли не представляват годни доказателства Петрополис-Р. П." да е нареждала и да се е подписвала от нейната сметка да се заплаща А. възнаграждение за А.С. Ч. по три фактури №*/25.02.2015г.,по фактура №*/25.03.2015г. и по ф-ра №*/15.04.2015г.Поради това мнозинството от настоящият съдебен състав счита ,че процесния договор, на който ищецът С. Ч. основава претенцията си с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 ГПК , не е породил валидно действие за представлявания/ ответника " „. -Р. П.. Такова действие договорът може да породи само ако бъде потвърден от лицето, от името на което е договаряно без представителна власт. Когато мнимо представляваният е търговец, потвърждаването може да е презумптивно при условията на чл.301 ТЗ , но за да се приложи презумпцията, позоваващият се на договора трябва да докаже факта на узнаването на сделката от лице с представителни по отношение на търговеца права и липсата на противопоставяне веднага след узнаването . Узнаването може да се доказва с всички доказателствени средства. Узнаването и липсата на противопоставяне са факти, които подлежат на доказване..
Във въззивното производство е прието като доказателство писмо от елекронната поща, от ел.адрес „p**@abv.bg“ до ел.адрес „s.*@abv.bg“. С него подателят, записан като „.-Р. П.-Г.Н., изпраща обратно на С. Ч. фактури с №*/04.05.2015 г. и № */03.06.2015 г. и пише, че не ги приема и желае да прекрати договора за обслужване. От справката в Търговския регистър и удостоверението от него на л.74 от делото на РС е видно, че в ТР като ел.адрес на „.-Р. П.-Г.Н. е обявен „p*@abv.bg“. Трите имена на физическото лице, действащо като такъв , са Р. Р.П..
Установява се от гласните доказателства ,че първата фактура е платена в брой, а сумите по вторите две фактури – от разплащателната сметка на едноличния търговец, като трите фактури са съответно осчетоводени от страна на ответника. Липсват обаче доказателства плащането в брой да е направено от Р. П. и това плащане да и е станало известно. показанията на З.и П.може да се заключи, че първите 600 лв. по фактурата за м.февруари 2015 г. ги плаща Х.П.в брой в кантората на Ч. още при първата им среща. По отношение на останалите две фактури няма данни платежните документи, Ч. които е осъществявано плащането, напр.преводни нареждания и др.под., да носят нейния подпис; не се установява и тя да знае за осчетоводяването на фактурите, тъй като не са представени документи за това, носещи неин подпис, а св.Х.П.,който е неин съпруг признава, че парите по тези фактури са плащани от него. В настоящия случай едноличният търговец е узнал за сключената сделка с връчването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,като в срока за отговор на исковата молба в производството по чл.422 ГПК е оспорил всички извършени от представителя Х.П. действия, поради което мнозинството от настоящия състав намира, че „.-Р. П. не е валидно обвързан от процесния договор и по тези съображения правилно е отхвърлен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК по фактура №*/30.09.2015г. за сума, представляваща главница в размер на 600 лева във връзка с договор за абонаментно обслужване от 25.02.2015г. ,а не по мотивите изложени в първоинстанционното решение ,тъй като възражения за симулативност на договора не са били направени в писмения отговор на едноличния търговец
С оглед гореизложеното ще следва да бъде потвърдено обжалваното решение като краен резултат , като законосъобразно и обосновано постановено
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК ще следва да бъде осъден С. Я. Ч. да заплати на „.- Р. П.поисканите и направени разноски за въззивната инстанция, в размер на 120,00 лева,представляващи А. възнаграждение за А. Г. .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд


Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №49/14.03.2019г. по Г.д. №211/2018г. по описа на районен съд Г.З. ,като законосъобразно и обосновано постановено.
ОСЪЖДА С. Я. Ч. ,ЕГН-*,адерс - Г. С., бУ. „. № 3, . 3, офис 3. да заплати в полза на „. Р. Петрова - “ ЕИК 120058453, със седалище и адрес на управление: Г. Н., У. „. П. № 8, вх. Б, със законен представител Р. Р. П. разноски за въззивната инстанция в размер на 120,00/сто и двадесет / лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ 1.

2./О.М./

ОСОБЕНО МНЕНИЕ ПО В.Г.Д. № 237/2019г.
на мл. съдия Деян Вътов

Не съм съгласен с мнозинство на членовете на съдебния състав по поставеното решение № 341 от 08.08.2019 г. по в.Г.д.№ 237/2019 г. на ОС-С., с което е потвърдено решение № 49 от 14.03.2019 г. по Г.д. № 211/2018 г. на РС-З. и е отхвърлен предявеният, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено съществуването на вземане, в размер на 600 лева, за месец септември 2015 г., представляващо адвокатско възнаграждение по сключения между страните договор за абонаментно правно обслужване от 25.02.2015 г., поради следните съображения:
За да отхвърли иска, първата съдебна инстанция е приела, че сключеният между адвокат С. Ч. и Р. П. в качеството ѝ на едноличен търговец с фирма „. - Р. П. договор за абонаментно правно обслужване е привиден. Подписан е от съпруга на едноличния търговец и с него се е цели адвокат Ч. да предоставя правна помощ, не на едноличния търговец, а на Община Н., като страните са създали фиктивно правно основание за плащане на суми под формата на адвокатско възнаграждение.
Считам, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Същото би следвало да бъде отменено и постановено друго за уважаване на предявения иск.
От приетата в първата съдебна инстанция съдебно-графологична експертиза се установява, че договорът за правно обслужване е подписан от съпруга на едноличния търговец. Налице е правна сделка, сключена без представителна власт, като договорът не би обвързвал търговеца, освен ако не бъде потвърден - изрично или с конклудентни действия, при приложение на презумпцията по чл. 301 ТЗ. В разглежданата хипотеза считам, че е налице изрично потвърждаване на сключения без представителна власт договор. Изводимо заключението на съдебно-счетоводната експертиза, плащания по процесния договор за минал период са осъществени от разплащателна сметка на едноличния търговец, като част от издадените от адвокат Ч. фактури са осчетоводени. Според практиката на Върховната съдебна инстанция, обективирана в редица решения по чл. 290 ГПК - Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 166 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 636/2011 г., I т. о., ТК; Решение № 23 от 07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ТК и др. - отразяването на фактурата в счетоводството на търговеца, включването ѝ в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В случая издадените по процесния договор фактури за минал период не само са осчетоводени, но и по част от тях е налице плащане. С осчетоводяване и плащане на задълженията по тези фактури е налице изрично потвърждаване на сключения без представителна власт договор за абонаментно правно обслужване. Обстоятелството, че процесната фактура не е осчетоводена е ирелевантно, доколкото става въпрос за периодични плащания въз основа на един и същ договор. Произнасянето на първата инстанция в обратен смисъл влиза в противоречие с материалния закон. В този ред на мисли не споделям и изразеното в мотивната част на въззивното решение, че едноличният търговец е узнал за съществуването на процесния договор, едва в хода на заповедното производството, а като е подал възражение против заповедта изпълнение се е противопоставил. Както бе изтъкнато и по-горе по делото са установени частични плащания по договора, извършени от разплащателната сметка на едноличния търговец. Последното е достатъчно основание да се приеме, че след като е налице плащане по един договор, то страната знае за неговото съществуване, а след като изпълнява поетите задължения, то не се противопоставя, макар договорът да е сключен без представителна власт.
Първоинстанционното и въззивното съдебни решения са постановени и при съществени процесуални нарушения, с оглед преценката на приетия по делото доказателствен материал. Доказването на симулация (абсолютна или относителна) със свидетелски показания е недопустимо - аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК. В случая не е налице нито обратно писмо, нито начало на писмено доказателство, за да се приеме допустимост на приетите по делото свидетелски показания. Отделно от това основен свидетел по делото е съпругът на едноличния търговец, подписал процесния договор, имащ качеството на мним представител, чиито действия са потвърдени. Волеизявлението за сключване на договора изхожда от представителя. Ето защо дадените от него свидетелски показания за съдържанието на волеизявлението, следва да се ценят като обяснения на страна, а не като свидетелски показания. Волеизявлението на представителя, било то мним или пък не, представлява волеизявление на представлявания. Ето защо преценката дали е налице порок във волята се осъществява от гледище на лицето, направило изявлението. Процесуалният закон не допуска доказване на симулация, посредством обяснения на лицето, направило изявлението за сключване на симулативната сделка, какъвто е случаят.
Обжалваното решение е и необосновано, тъй като с него по същество е прието, че едно лице (общински съветник) е сключило договор за правно обслужване от името на своята съпруга, но всъщност целта на договора е предоставяне на правно обслужване в полза на общината, в която това лице е общински съветник. Считам, че подобен извод противоречи на правилата на формалната логика. Предмет на сключения договор е правно обслужване, което не може да бъде осъществено без учредена представителна власт от лицето, в полза на което се осъществява обслужването. Няма житейска обосновка сключването на договор за правна помощ от трето лице в полза на община, с обещание правното обслужване да бъде заплатено от общината, когато последната има финансова възможност да стори това.
При това положение подписвам решението с особено мнение.


мл. съдия: