И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл.200 от КТ.
Образувано е по въззивна жалба вх В.№ 49 от 10.01.2013година,депозирана от Б. К. А.,от Г.З.,предявена Ч. А.С. М. се атакува решение №270 от 20.12.2012 година,постановено по Г.д.№284/2012година по описа на Районен съд Г. и се излагат оплаквания за неправилност на решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове за присъждане обезщетения за неимуществени вреди,поради неговата материална незаконосъобразност и необоснованост.Иска се отмяна на решението в частта му,в която са отхвърлени предявените искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди- за разликата над 10 000 дв.,колкото са присъдени до 25000 лв.,за колкото е бил предявен иска за обезщетение за професионалното заболяване ВИБРА­ЦИОННА БОЛЕСТ ПЪРВИ КЪМ ВТОРИ СТАДИЙ ОТ ОБЩО И ЛОКАЛНО ВИБ-РОВЪЗЛЕЙСТВИЕ и за разликата над 7000 лв. колкото следва да се присъдят до 25000 лв.,за колкото е бил предявен иска за обезщетение за професионалното заболяване ЛВУСТРАНЕН СЛУХОВ НЕВРИТ ДВУСТРАННА СЛУХОТА ЗАГУБА СТЕПЕН НА ТЕЖКО ЧУВАНЕ, като се иска постановяване ново решение,с което съдът да уважие предявените искове и за посочените разлики над уважените размери като се присъди по първия иск още сумата в размер на 15000 лв.,а по втория -още 18000 лв.,както и законните лихви от 07.03.2011 год.до окончателното им изплащане и върху окончателните суми на присъденото обезщетение, както и разноските за присъдените суми.
Твърди се още в жалбата,че всички правнорелевантни факти са взети предвид от съда и анализирани пълно, точно и в съответствие със закона от съда.поддържа се също така,че са изложени са в мотивите на решението подробно ,както всички твърдения на страните така и ангажираните от тях доказателства. Обсъдени са подробно всички доказателства,като съдът е изложил и подробни мотиви,кореспондиращи на съдържанието им като е посочено кои факти доказват всяко едно от тях.Съдът е разгледал и всички възражения на страните,като е изложил мотиви защо приема някои от тях и защо не други.
Твърди се също така,че решението в частта по отношение на основателността на иска е правилно във всеки едни аспект - спазен е стриктно както материалния закон, така и процесуалните правила досежно развилия се пред тази инстанция съдебен процес. По отношение на главния въпрос,решен от съда дали предявените искове са основателни се релевира довод,че решението е и обосновано.Фактическите и правни изводи на съда кореспондират напълно на събраните по делото доказателства относно решаващият извод относно основателността на предявените искове.
С въззивната жалба се атакува решението в частта относно субективната преценка на съда досежно размерите,в които е приел,че следва да бъдат уважени исковете на ищеца,в която част решението и при съобразяване установената практика на същия районен съд - МРС по отношение на присъжданите размери в подобни случаи ,е неправилно,и необосновано, като се твърди,че са присъдени обезщетения с неоправдано занижени размери.В подкрепа на този довод се прилагат като доказателство по делото две решения на същия Районен съд-М.,по аналогични случаи,в които присъдените размери са различни(по-големи),а (Решение № 64/10.06.2010 год.по Г.д.№ 4/2009 год.по описа на МРС и Решение № 24/22.03.2011 год.по Г.д.№ 376/2011 год.по описа на МРС), като се твърди,че за едно и също заболяване присъденото обезщетение в посочените два случая е с 1/2 по-голямо от присъденото, с което обосновава и довода за несправедлив(занижен) размер на обезщетение, като се поддържа,че това е и основание да бъде уважено искането за присъждане на по-високо обезщетение до размера ,който е поискан с исковата молба и не само за заболяването,за което се сочи практика на МРС,но и за другото заболяване ,при наличие на което ищецът е на практика почти глух,което му създава изключително големи неудобства във всекидневния живот.Това се отразява съществено и на възможността му да си намери работа,тъй като той е с призната 51 % НТР,но с право на работа.
В този смисъл, се иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване ново, с което уважат предявените искове и в отхвърлената им част,ако не изцяло до предявения размер до завишени от размера приет от първоинстанциогшия съд поне с 5000 лв.за всяко заболяване,ведно с дължимите разноски по делото и в тази им допълнително присъдена част.
Недоволен от постановеното първоинстанционно решение е останал и ответникът,който депозира въззивна жалба В.№84 от 16.01.2013година,предявена от „.-М." ,със седалище и адрес на управление Г.,ул.”.№1,ЕИК *****,представлявано от изпълнителния директор Сергей А. , Ч. юр.консулт С.,против решение №270 от 20.12.2012 година,постановено по Г.д.№284/2012година по описа на Районен съд Г..С жалбата се атакува постановеното решение в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Б. К. А. обезщетение за неимуществени вреди от професионални заболявания както следва:ДВУСТРАНЕН СЛУХОВ НЕВРИТ.ДВУСТРАННА СЛУХОЗАГУБА СТЕПЕН НА ТЕЖКОТО ЧУВАНЕ"- сумата от 7 000 (седем хиляди) лв.;ВИБРАЦИОННА БОЛЕСТ ПЪРВИ КЪМ ВТОРИ СТАДИЙ ОТ ОБЩО И ЛОКАЛНО ВИБРОВЪЗДЕЙСТВИЕ"- сумата от 10 000 (десет хиляди) лв., ведно със законната лихва върху двете суми,считано от 07.03.2011г. до окончателното им изплащане,както и да му заплати сумата от 1000 лв. разноски за адвокат, като са присъдени и в полза на ищеца разноски по делото в размер на 680 лв.държавна такса върху уважения размер на претенцията и 120 лв. възнаграждение за вещо лице.
Развиват се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост относно изводите на районен съд, че от приложените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза е установено,че както в „.-М.",така и при привлечените в делото трети лица-помагачи ищецът е работил при вредности над пределно допустимите норми.Твърди се,че този извод на съда е неправилен и необоснован досежно дружеството жалбоподател,тъй като не може да се приеме за безспорно установено от доказателствата по делото, че по време на работата си в „.-М." ищецът е бил изложен на шум и вибрации над пределно допустимите норми,които от своя страна да са обусловили професионалните му заболявания. Твърди се още,че ако са налице такива вредности, не е изяснено какви са техните конкретни стойности и превишават ли те пределно допустимите норми, а точно обратното,тъй като в Протокол №2/07.03.2011г. на НОИ-РУ"СО",Комисията,извършваща проучването на професионалната болест,проучвайки трудовата дейност при осигурителя „.-М.",стига до заключението, имайки предвид Детайлен анализ на технологичните рискове РАТ №04 за длъжност машинист на ел.локомотив и всички,които участват в операциите по заканване и откачване на вагонетки и маневриране,и направената оценка на риска за длъжностите,които е заемало лицето,че не е констатиран риск от заболяване от вибрации и шум. Твърди се също така,че този извод се потвърждава и от производствената характеристика от „.-М.", приложена към протокола за проучване на проф.болест,от която е видно,че сред факторите на работната среда,за длъжностите,които е изпълнявал,не фигурират нито наднормени експозиции на шум,нито вибрации над пределно допустимите норми. Сочи се още,че изводите на Комисията се потвърждават и от експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК.За професионалното заболяване „ДВУСТРАНЕН СЛУХОВ НЕВРИТ' НЕЛК в ЕР №0322 от зае.№127/19.09.2011г. препотвърждава характера, му при лице,изпълнявало дейности на работни места с доказана експозиция на шум при нива над приетите граници,съчетано с въздействие на неблагоприятен микроклимат,тежък физически труд и периоди на вибровъздействие в I или 1V-та степен.Твърди се,че тези фактори НЕЛК приема за установени от Карта №1, Карта №2 и Карта №3 от 22.08.2002Г. за оценка на условията на труд при „.-'З.” ,в които се установяват нива на шум и вибрации над пределно допустимите норми,т.е че това проф. заболяване е настъпило изключително под въздействието работната среда при работата на лицето в третото лице-помагач,,Г.". Също така в заключителната част на Протоколи за извършено проучване на професионалната болест се сочи,че ищецът е работил като шофьор на автовишка,тежкотоварен автомобил и багер в Общинска администрация-Г.З. близо 3 год.,където професията е свързана с комплекс от физични фактори като общи вибрации,локални вибрации,предавани по системата ръка-рамо от лостовете за управление и шум.Следователно,за заболяването „ВИБРАЦИОННА БОЛЕСТ"комисията приема,че е причинено основно от работата на лицето в Общинска администрация-Г. З.,която е била свързана както със значителна експозиция на шум,така и със силно вибрационно въздействие.
С въззивната жалба се оспорва заключението на вещото лице,в изпълнената, по делото съдебно-медицинска експертиза,относно приетото, че тъй като в „.-М." лицето е работило на същите длъжности, на които е работило и в „.-З.",щом като в последното дружество са измерени стойности на шум и вибрации над пределно допустимите норми,то същото следва да важи безусловно и за работата му в Г..", като се твърди,че не може да се приеме а priori, че след като изпълняваната трудова дейност в двете предприятия е сходна и с еднакви и вредностите на работната среда.Твърди се още,че изводът на вещото лице относно допринасянето за развитието на проф.заболявания на ищеца от трудовия му стаж в „.-М." се базира именно на необоснованото му предположение,че щом лицето е изпълнявало сходни длъжности в двете предприятия,то и стойностите на шум и вибрации са еднакви и обезателно са над пределно допустимите норми. Освен това,както се изясни в хода на процеса.в „.-М.",за разлика от третото лице помагач „.-З.", ищецът не е работил с пневматичен пистолет за бурене,от който на практика най-често се обуславя вибрационната болест при работа в мини.Твърди се също така,че е необоснован и не се подкрепя от доказателствата по делото изводът на първоинстанционния съд,че причинната връзка между вибрационната болест на ищеца и работата му е от действието на скрепера и че това действие на скрепера,Ч. шума,който издава е обусловило и слуховия неврит.
Сочи се също така , с оглед на твърде краткия трудов стаж на ищеца в предприятието, на практика е невъзможно той да обуслови появата или влошаването на проф.заболявания,още повече като се има предвид,че преди постъпването си на работа в дружеството Б. А. има празнина в трудовия си стаж от 7 месеца,а през повече от половината от времето,което му се признава за трудов стаж в „.-М.",ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение поради ползване на болнични и различни видове отпуски и е нямало как на практика да бъде изложен на вредното въздействие на факторите на работната среда,дори да приемем,че са били налице такива. Твърди се също така,че този извод се подкрепя и от показанията на свидетелите Х.Т. и М.П.,от които се установява,че ищецът се е оплаквал от симптомите,които твърди и е имал проблеми със слуха и преди да започне работа в представляваното от мен дружество,като слухът му през това време не се е променил.Следователно се релевира извод за недоказана причинна връзка между работата на ищеца в „.- М.” и професионалните му заболявания.Твърди се,че ищецът не е работил в предприятието на длъжности,за които е установено,че е налице повишен риск от тези професионални заболявания или при които са измерени стойности на шум и вибрации над пределно допустимите норми.Освен това се поддържа, че трудовият му стаж; в „.-М." е толкова кратьк,че е невъзможно да обуслови посочените професионални болести имайки предвид сроковете на професионално въздействие, необходими за признаване на заболяванията за професионални установени в Списъка на професионалните болести.Твърди се също така,че заболяванията са изцяло причинени от работата на ищеца при третите лица-помагачи преди постъпване на ищеца на работа в представляваното от мен дружество. Отговорността по чл.200 от КТ следва да се носи изцяло от тези работодатели,срещу които ищецът е следвало да предяви своя иск.
На трето място се сочи,че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и необосновано е определил прекомерно завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди.В тази насока е развито оплакване, че съдът не е взел предвид заключението на вещото лице и приложените по делото епикризи и експертни решения на ТЕЛК,от които се установява, че освен от професионалните заболявания ищецът страда и от множество общи заболявания-,,ЦЕРВИКАЛНА СПОНДИЛОЗА, „ДВУСТРАНЕН ХУМЕРОСКАПУЛАРЕН ПЕРИАРТРИТ, „ ДВУСТРАНЕН РАДИАЛЕН ЕПИКОНДИЛИТ", „МИОТЕНДИНОЗА НА МУСКУЛНИТЕ СГЪВАЧИ НА ДВЕТЕ ПРЕДЛАКЪТНИЦИ" и „АРТРОЗА НА ПРЪСТИТЕ НА ДВЕТЕ РЪЦЕ".Тези общи заболявания според посочените документи и заключението на вещото лице се характеризират със същите симптоми и причиняват същите болки и страдания каквито и професионалното му заболяване „ВИБРАЦИОННА БОЛЕСТ"- болки в шията и раменния пояс,мускулите и ставите по крайниците,изтръпвания и слабост при захват, побелявания и подпухвания на дланите и пръстите на ръцете. Твърди се също така,че с оглед на многобройността и тежестта на общите заболявания е напълно възможно те да заемат много по-голям относителен дял в причиняването на твърдените от ищеца болки,страдания и дискомфорт в сравнение с професионалните такива. А за болки и страдания,причинени от общи заболявания, не може да се търси отговорност от работодателя,които възражения се поддържа,че не са взети предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,причинени от проф.заболяване на ищеца „ВИБРАЦИОННА БОЛЕСТ".
Твърди се още,че не е ясно от какъв критерий е изхождал съдът,определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди за всяко от заболяванията поотделно.Обезщетението следва да се определи не произволно,а по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД,тъй като трябва да е налице съразмерност между степента на засягане на здравето на ищеца във връзка с проф.заболяване и размера на обезщетението. В експертното си решение ТЕЛК определя 50% ТНР вследствие на заболяването „ ДВУСТРАНЕН НЕВРИТ НА СЛУХОВИТЕ НЕРВИ".За същото заболяване първоинстанционният съд е присъдил 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се също така,че за проф.заболяване „ВИБРАЦИОННА БОЛЕСТ" ТЕЛК определя 10%ТНР, първоинстанционния съд е присъдил 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.Следователно за второто професионално заболяване, което според ТЕЛК е причинило петкратно по-нисък процент на засягане здравето на ищеца,в сравнение с първото,съдът е присъдил много по-висок размер.Твърди се,че по тази причина решението е необосновано и нелогично,още повече като се има предвид заключението на вещото лице,че заболяването „ДВУСТРАНЕН НЕВРИТ НА СЛУХОВТЕ НЕРВИ"няма да претърпи благоприятно развитие след прекратяване на трудовата дейност,докато обратното важи по принцип за заболяването „ВИБРАЦИОННА БОЛЕСТ".Твърди се също така,че логично и обосновано би било,след като е определил обезщетение за неимуществени вреди от заболяването „ДВУСТРАНЕНТ НА СЛУХОВТЕ НЕРВИ",което е причинило 50%ТНР в размер на 7000 лв,за другото заболяване-„ВИБРАЦИОННА БОЛЕСТ",което е причинило 50%ТНР,съдът да определя съответно пет пъти по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди-в размер на около 1400 лв.
Развито е и оплакване,че така присъденият размер на обезщетението е изключително завишен и противоречи на принципа за справедливо обезщетяване на пострадалия,както и на целта на закона.Функцията на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 от КТ е да бъдат обезщетени претърпените от увредения работник или служител болки и страдания, причинени от професионалното му заболяване,а не да му служи като източник на неоснователно обогатяване за сметка на работодателя.Обезщетението за неимуществени вреди има репаративен,а не репресивен характер.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор на Б. А. се релевира довод за неоснователност на жалбата и се излагат подробни пространни съображения в тази насока,като се поддържа по отношение оплакванията за необоснованост извода на съда,че работникът е работил при условия надвишаващи ПДН,тъй като не е изяснено какви са конкретните стойности и превишават ли ПДН и цитирания Протокол №2 от 07.03.2011година се твърди,че от приложеното по делото допълнително споразумение №292 от 13.11.2008 година към трудов договор №31 от 18.02.2008година,че ищецът е работил на длъжността“машинист електролокомотив“ от постъпване на работа 18.02.2008 до 13.11.2008година, а след тази дата до съкращението му от работа на 09.09.2010година -20 месеца е заемал длъжността „подземен машинен работник-ІІ степен“.Твърди се,че оценка на риска от заболяване вибрации и шум за тази длъжност комисията не е извършвала в този доклад,т.е позоваването на жалбоподателя на същия по отношение длъжността,на която преимуществено е работил при него ищецът е неоснователно.Твърди,че съгласно чл.16 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд(д.в.бр.124 от 23.12.1997година) и параграф 3 от ПЗР на същия закон се прави извод, че работодателят към датата на проверката на комисията е бил в нарушение на цитираната разпоредба на ЗЗБУТ,тъй като е бил длъжен да има изготвена оценка на риска от заболяване от вибрации и шум и за длъжността,която е заемал ищецът –съответно съставени протоколи за измерване нивата на шум,степен на вибрации и пр.,които да предостави на комисията.Твърди се още, че следователно работодателят ответник не може да черпи права от своето неправомерно поведение.Твърди се още,че самият извод на комисията,че…не е констатиран риск от заболяване от вибрации и шум.. е необоснован,тъй като не са посочени протоколи от замерване и други документи с конкретни констатации,облечени в цифрови стойности,за да се изведе крайният извод за наличие или липса на риск,въз основа на какви конкретни данни и къде са били вписани тези данни и това е един произволен извод,който не се опира на никакви констативно-съобразителни съждения,върху конкретни цифри и стойности.Твърди се също,че в този доклад комисията не е обсъждала риск от заболяване от вибрации и шум при извършвани дейности със скрепер,каквато е извършвал ищецът при ответника и която според показания на свидетелите е била източник на вредности-вибрации и шум.Развит е довод за неоснователност на оплакването за необоснован извод на съда за наличие вредности над допустимите,като се позовава на изводите на вещото лице Г. в заключението и уточненията направени в съдебно заседание на 20.11.2011година,когато сочи,че не може да приеме,че при еднакви условия на труд в З. и М.,в З. има шум над ПДН, а в М. –няма,като вещото лице коментира посоченото в доклада на комисията,изрично посочил,че се отнася само за длъжността „машинист ел.локомотив и всички,които участват в операциите по откачване,закачване на вагонетките и маневриране,но не и за длъжността –подземен минен работник.
Твърди се,че ЕР 3436 от 206/13.12.2011година-издадено след отмяна предходно поради обжалване е прието,че установената НТР 51% общо зад двете професионални заболявания е посочена въз основа на редица доказателства и Протокол №2 от 07.03.2011 година на НОИ.
Относно оплакването във въззивната жалба,че не е доказана причинна връзка между работата в ответното предприятие и професионалното заболяване се възразява,че е голословно и неподкрепено от доказателствата обсъдени по-горе.На следващо място относно оплакването за неправилно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД се сочи,че размера неприсъденото обезщетение е занижен и не съответства на критерия за справедливост.
Въззивният съд , след като обсъди депозираните жалби, доводите на жалбоподателите и техните пълномощници,след проверка на данните по делото и решението, след обсъждане доказателствата по делото, съобрази следното :
Съдът констатира ,че жалбите са допустими, жалбоподателите са упражнили своевременно и редовно правото си на обжалване,поради което пристъпи към проверка на тяхната основателност.
Районен съд е сезиран с предявени в субективно съединение искове по чл.200 от КТ за сумата 50 000 лв.обезщетение за причинени неимуществени вреди от професионални заболявания както следва:„Двустранен слухов неврит. Двустранна слухова загуба степен на тежко чуване” и „Вибрационна болест първи към втори стадий от общо и локално вибровъздействие” ,за всяко от заболяванията се претендира сумата от по 25 000 лева,както й се иска присъждане на обезщетение ведно със законната лихва и върху двете суми, считано от 07.03.2011 г. до окончателното им изплащане.
При разглеждане делото от районен съд от фактическа страна е установено,че Б. К. А. е работил в ответното дружество за периода 18.02.2008 г. до 09.09.2010 г. ,в каквато насока са приложените по делото писмени доказателства – Протокол за извършено проучване на професионални болести № 2/07.03.2011 г., заверено копие на трудова книжка на ищеца-страница последна, Производствена характеристика, представена от ответното дружество. Не се спори,че ищецът е работил на длъжности „подземен машинист локомотив в мини” и „подземен минен работник” в рудник „К. д.” в ответното дружество, както и е установено, че е работил и при третите лица-помагачи „. – З.“ Г.З. и О. Г.З..
От приложените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по назначената СМЕ съдът приема за установено, че както в ответното дружество, така и в третите лица-помагачи, ищецът е работил при вредности над ПДН.
Установено е също така,че за първи път заболяването е констатирано през 2010 г., както сочи в.л.Г., но в исковата си молба ищецът твърди, че това е станало на 07.03.2011 г., когато е съставен Протокола за извършено проучване на професионална болест. Представени са по делото епикризи на ищеца по повод проведени лечения, както и два броя ЕР на ТЕЛК. Ищецът е обжалвал ЕР № 1271/26.04.2011 г. и НЕЛК с ЕР № 0322/19.09.2011 г. е отменил предното решение на ТЕЛК при МБАЛ-Пловдив, след което последното лечебно заведение Ч. своята ТЕЛК издава ЕР № 3436/13.12.2011 г., в което приема, че Б. К. А. страда от две професионални заболявания, а именно: „Двустранен слухов неврит. Двустранна слухова загуба, степен на тежко чуване” и „Вибрационна болест първи към втори стадий от общо и локално вибровъздействие”. Противопоказно е на ищеца да работи тежка физическа работа и работа при шум, вибрации и студ. На същият е определена 51% трайна намалена работоспособност. ТЕЛК е приела и причинна връзка между професионалните заболявания и извършената работа, посочена в професионалния маршрут.
От показанията на разпитаните по делото колеги на ищеца Х. Т. и М. П. е установено, че Б. А. е работил като машинист с боен чук, когато се е налагало да се изчука рудата от самия вагон, когато е полепвала по него. На работниците не са давани предпазни средства като противовибрационни ръкавици, шлемове и др. По време на работа ищецът се оплаквал, че не дочува, а го болели и ставите. Когато работели в ответното дружество, ищецът се оплаквал, че започнал още повече да не чува. Според показанията на свидетелите, на които съдът дава вяра, когато се работи със скрепер, се получава вибрационно въздействие, тъй като ръчките треперят когато кофата запъне в рудата. Поради тази причина ищецът се оплаквал, че ръцете са му изтръпнали от скрепера.
Свидетелката З. А. – съпруга на ищецаустановява, че съпругът й има проблем със слуха, и поради тази причина слуша силно телевизия, а и самият той говори високо. Същият се оплаква от шум в ушите и главоболие,има оплаквания от болки в ръцете и ставите, като и отоци по ръцете и краката.
Вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза д-р С. С. Г. депозира заключение в насока, че ищецът страда от посочените в исковата молба професионални заболявания, регистрирани през за първи път м.октомври 2010 г. Според вещото лице заболяванията са професионални, както и са в причинна връзка с работата на ищеца при вредности над ПДН, както в ответното дружество, така и при третите лица-помагачи. Според вещото лице въздействието на вредности при ответното дружество с оглед и най-малката продължителност на работата му е най-малка. Установява, че причинната връзка е налице и работата в среда с вредности е въздействала Ч. натрупване. Според вещото лице обема болките и страданията, които ищецът търпи от професионалното заболяване вибрационната болест касаят умерени болки по ръцете и краката, изтръпване, мравучкане, изстиване, умерено намалена мускулна сила. Тези болки се усилват вечер. При двустранния слухов неврит ищецът търпи постоянен шум в ушите, трудна комуникация с останалите и околната среда. Прогнозата според вещото лице е, че при спиране на вибровъздействието вибрационната болест може да претърпи обратно развитие, но до пълно оздравяване рядко се достига. Относно неврита и при спиране на шумовото въздействие, няма обратно развитие.
В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че самите удари с чук върху вагонетки не предизвиква вибрации, защото няма ритмичност и еднообразност, но в комбинация с работа при студ, влага и променлива температура, както и работа с бързоударни машини, и ударите с чук допринасят за заболяването. В случая причинната връзка между вибрационната болест на ищеца и работата му се дължи на действието на скрепера,Ч. шума, който издава, е обусловило и другото професионално заболяване слуховия неврит.
При така установената фактическа обстановка,правилно възприета от районен съд, изводът, че ищецът по делото Б. К. А. страда от професионалните заболявания, констатирани с ЕР на ТЕЛК, които са причинени от работата му при вредност над ПДН и в ответното дружество е правилен.Прието е също така,че макар и малък, трудовият му стаж в „.-М.”-Г. е допринесъл за развитие на професионалните му заболявания. Първоинстанционният съд не споделя тезата на юриск.Саневски, че през един голям период от време ищецът е бил в платен, неплатен отпуск или в такъв по болест, тъй като от приложените по делото заповеди и болнични листове се установява, че същият в повечето случаи е отсъствал за период до пет дни,като само при два от болничните е отсъствал по-дълго време, но това е заради злополуки.При определяне на обезщетението на ищеца приема, че следва да определи репарация на причинените неимуществени вреди за всяко професионално заболяване,съобразно степента на засягане на здравето на ищеца, а не съобразно приноса на всяко от дружествата, в които е работил ищеца. Приема също така,че отношенията относно размера на присъденото обезщетение са предмет на уреждане между ответното дружество и третите лица-помагачи в един бъдещ процес. Съобразявайки степента на претърпените болки и страдания от ищеца за всяко от заболяванията му, както и дискомфорта, който той търпи, неговата възраст, обстоятелството, че слуховият неврит не търпи обратно развитие, и спазвайки принципа за справедливост при определяне на обезщетение, съдът приема, че справедливо обезщетение за професионалното заболяване „Вибрационна болест” е сума в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, а за „Слуховия неврит” – 7000 (седем хиляди) лева, които суми са присъдени ведно със законната лихва върху тях, считано от 07.03.2011 г. до окончателното им заплащане.
Съединените искове в разликата над 7000 лв.за слуховия неврит и над 10 000 лв.за вибрационната болест са отхвърлени като неоснователни и недоказани.Присъдени са и направените разноски по делото съобразно уваженият размер на претенциите.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Изводът на съда за наличие на предпоставките на чл. 200 от КТ, пораждащи задължение за ответника да обезщети неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие на заболяванията, признати от ТЕЛК за професионални е правилен.
Задължителна предпоставка за носене на отговорност от работодателя по чл. 200 от КТ е наличието на професионално заболяване през периода, за който се претендира обезщетение от работника или служителя. Легално определение на понятието "професионално заболяване" е дадено в разпоредбата на чл. 56 от КСО - заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието върху организма на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес и е включено в списъка на професионалните заболявания. Релевантно за отговорността по чл. 200 от КТ, съгл. чл. 56, ал. 2 от КСО, е само професионалното заболяване, което е причинило неработоспособност или смърт на осигурения работник или служител. Признаването на определено заболяване за професионално, съгл. чл. 62 и чл. 63 от КСО, е от изключителната компетентност на органите по експертизата на работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, която е в сила от 06.07.2001 г. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от цитираната наредба, признаването на професионалния характер на заболяването става само с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички органи, организации и трети лица, в това число и за гражданския съд, който разглежда последиците от професионалното заболяване.
В процесния случай възникването и съществуването на двете заболявания - двустранна слухозагуба степен на тежко чуване.Двустранен слухов неврит.вибрационна болест І-ІІ стадий от общо и локално вибровъздействие, с признат професионален характер на заболяванията и 51% ТНР е констатирано с решението на ТЕЛК от 13.12.2011 г. Решението на ТЕЛК е задължително за ответника и за третите лица помагачи, които в качеството на работодатели на ищеца са разполагали с процесуалната възможност да го обжалват по реда на административното производство,като е налице данна за първи път за констатации относно вибрационна болест от 20.10.2010година(в каквато насока е приложената на л.14от първоинстанционното дело епикриза на УМБАЛ Г.Пловдив.
Решението на ТЕЛК обвързва страните с констатацията за наличие на причинно- следствена връзка между условията на труд, при които е работил ищецът в предприятието на ответника и третите лица помагачи на ответника и заболяванията, като въпросът за причинно - следствената връзка не може да бъде пререшаван от съда в производството по иска с правно основание чл. 200 от КТ при действието на КЗОО, сега КСО (освен при предпоставките на § 39 от ПЗР на ЗИДКЗОО ). Наличието на професионални заболявания, признати за такива по установения за това специален ред, поражда за ответника задължение да обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди от заболяванията, които вреди са доказани по несъмнен начин Ч. заключението на съдебно- медицинската експертиза, както правилно е приел районният съд в обжалваното решение.
При наличието на експертното решение на ТЕЛК, въпросът относно наличието на причинна връзка между заболяването и условията на труд не следва да бъде пререшаван в гражданското производство, което има за предмет единствено размера на дължимото обезщетение.В тази връзка релевираните доводи за допуснати от районния съд нарушения относно приетото, по повод кредитиране заключението на съдебно медицинската експертиза в частта,с която е посочено,че работата в ответното дружество и привлечените трети лица помагачи при вредности над пределно допустимите норми е в причинна връзка с констатираните две заболявания с професионален характер, като релевираното, че изводът на съда,че ищецът е работил при вредности над пределно допустимите не важи за ответното дружество са неоснователни.Оплакването, че от събраните по делото доказателства не е безспорно установено,че по време на работа при ответника ищецът е изложен на шум и вибрации над пределно допустимите норми не се оправдава от правна и фактическа страна.На първо място както вече съдът отбеляза наличието на професионални заболявания, признати за такива по установения за това специален ред, поражда за ответника задължение да обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди от заболяванията.Освен това в съдебно заседание вещото лице д-р Г. доуточнява,че причинната връзка между работата на ищеца и заболяването „вибрация“ конкретно произтича от работата му със скрепер, от шума със скрепера,който също е 98.5 децибела може да се получи слухов неврит. Относно ударите с чук вещото лице приема, че довеждат до пренапрежение.
Жалбоподателят,Ч. процесуалният си представител се е явил лично в съдебно заседание,при изслушване на вещото лице,съгласил се е с изготвената експертиза и не я е оспорил своевременно,поради което е настъпила поетапна преклузия и оплакването се явява неоснователно.Не на последно място в тежест на работодателя е да установи работа в среда без риск от заболяване на вибрации и шум.Това не е направено по делото.Няма ангажирани доказателства ответното дружество съгласно нормативно установеното задължение,произтичащо от Закона за осигуряване здравословни и безопасни условия на труд периодически да е извършвало замерване и да е отразявало констатациите по надлежен ред,в писмен вид, каквито доказателства не са ангажирани по делото.
Неоснователно е и оплакването с оглед горе изложените съображения ,че напълно необоснован и в разрез с доказателствата по делото е изводът на районен съд, че е налице причинна връзка между вибрационната болест на ищеца и работата със скрепера и че това действие на скрепера Ч. шума,който издава обуславя слуховия неврит. При наличието на експертното решение на ТЕЛК, въпросът относно наличието на причинна връзка между заболяването и условията на труд не следва да бъде пререшаван в гражданското производство, което има за предмет единствено размера на дължимото обезщетение. Професионалното заболяване, респ. липсата на такова с оглед липсата на причинна връзка, подлежеше на доказване, при действието на Дял III от отменения Кодекс на труда от 1951 г. и със средствата, предвидени в ГПК, в хода на съдебното производство по искове с правно основание чл. 200 от КТ, но с отмяната на Дял III от КТ (1951 г. ) с КСО, тази възможност, на която се основава и възражението на жалбоподателя отпадна. В този смисъл е и разпоредбата на § 39 от ПЗР на ЗИДКЗОО, съгласно който тази възможност остава единствено за искове, предявени до 06.07.1999 г., т. е. до влизане в сила на КСО (предишно наименование КЗОО), докато настоящия иск е предявен в съда на 06.07.2012 г.
Освен това оплакването,че с оглед твърде краткия трудов стаж на ищеца при ответното дружество а и липсата на празнина в трудовия му стаж от седем месеца, тъй като през повече от половината от времето,което му се признава за трудов стаж при ответника ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение поради ползване на болнични и различни видове отпуски и не е имало как да бъде изложен на вредното въздействие на факторите на работната среда,дори и да се приеме,че са били налице такива, както и позоваването на показанията на свидетелите Т. и П.,съгласно които ищецът се е оплаквал от симпотмите, които твърди,че има - проблеми със слуха преди да започне работа при ответника се опровергават от доказателствата по делото.Възражението е правено и пред първонистанционния съд, който излага убедителни съображения в тази насока, които се споделят и от настоящия въззивен състав.Освен това вещото лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза в заключението и доуточненията направени в съдебно заседание на 20.11.2012 година е категорично, че и малкия трудов стаж в процесното дружество е допринесъл за натрупване на заболяването. Относно показанията на описаните по-горе свидетели, с които жалбоподателят обосновава съществуване на посочените професионални заболявания преди работа при ответника, настоящият състав намира,че жалбоподателят ги интерпетира превратно, поради което и това оплакване е неоснователно.
Предвид гореизложеното, предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ е основателен, до който извод правилно и законосъобразно е достигнал и районния съд.
При определяне размера на дължимото обезщетение за заболяването вибрационна болест, първоинстанционният съд е отчел характера, степента и неблагоприятната прогноза за развитието на заболяването, както и неблагоприятната прогноза за развитието му. Всички тези обстоятелства, съдът е съобразил с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, основен при определяне на обезщетение за вреди от неимуществен характер. При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази вида и характера на вредите, техния обем, интензитета и продължителността на проявлението им, както и цялостното отражение на професионалното заболяване върху правната сфера на увреденото лице. За да присъди в полза на ищеца обезщетение в размер на сумата 10 000 лв. за „вибрационната болест“, районен съд е съобразил всички изброени по-горе обстоятелства и въз основа на това е достигнал до извода, че обезщетението в посочения размер е справедливо и ще репарира в максимална степен неимуществените вреди - болки и страдания, настъпили в патримониума на ищеца като пряка последица от професионалните заболявания.
Според въззивният състав в недостатъчна степен са съобразени обема и характера на претърпените неимуществени вреди вследствие на професионалното заболяване Неврит на слуховите нерви с двустранна слухозагуба до степен тежко чуване. Не е съобразена и неблагоприятната прогноза на развитие на заболяването,съгласно която и при спиране шумовото въздействие няма да търпи обратно въздействие, както и наличието на постоянен шум в ушите, трудната комуникация с останалите и околната среда, както и възрастта на ищеца.Според въззивния състав необходимата и достатъчна сума,която ще репарира причинените неимуществени вреди от заболяването е 10 000 лева, поради което основателна е жалбата на ищеца в тази част и ще следва да бъде отменено атакуваното съдебно решение и присъдена още сумата от 3000 лева.Ще следва с оглед изхода на спора да се присъди и държавна такса върху присъдения размер на обезщетение в размер на 4% за първоинстанционния съд и 2% за въззивната инстанция или общо сумата 180 лева, както и сумата 320 лева адвокатски хонорар,съобразно уважаване на претенцията.
Жалбата на „.-М.“ в частта относно размера на присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди е неоснователна. Районният съд е съобразил както тежестта на заболяванията, отчетени са възрастта характера и обема на претърпените от ищеца болки и страдания, необратимия характер на неврита, в каквато насока има категорично експертно мнение на вещото лице - лекар, изготвило съдебно - медицинската експертиза по делото. С оглед на всички тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че присъденото обезщетението не е завишено, съответства на принципа на справедливостта и при определянето му не е нарушена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно принципа на справедливостта. Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 200 от КТ се определя от съда Ч. прилагане на принципа "справедливост", установен в нормата на чл. 52 от ЗЗД.
В тази връзка неоснователно е релевираното оплакване в жалбата,че присъденото обезщетение има репресивен характер, с оглед констатациите за множество общи заболявания.В тази връзка вещото лице е категорично,че не може да се определи точно каква част от болките и страданията на ищеца се дължат на професионалните заболявания и каква част на общите заболявания,поради което това обстоятелство рефлектира Ч. определяне по нисък размер на репарацията за причинените неимуществени вреди за двете професионални заболявания, което е направено от районен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.271 ал.1пр.1 и 2от ГПК, Смолянски окръжен съд ,

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение №270/20.12.2012година, постановено по Г.д.№284/2012година по описа на Мадански районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за професионалното заболяване „двустранен слухов неврит“ в разликата над уважения размер от 7 000лв.(седем хиляди лева) до 10 000(десет хиляди лева) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „.-М.” – Г. „седалище и адрес: Г., ул.”. № 1, представлявано от изп.директор С. А., да заплати на Б. К. А. – ЕГН *, адрес: Г.З., ул.”. № 6, В.А, .4, А., съдебен адрес: Г.С. бул.”Б.” № 7, .2, А.С. М., обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване -„Двустранен слухов неврит. Двустранна слухова загуба степен на тежко чуване” освен присъдената сума от първоинстанциониня съд допълнително още сумата 3000 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 07.03.2011 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 320лв.(триста и двадесет лева) направени разноски по делото,съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „.-М.” – Г. „седалище и адрес: Г., ул.”. № 1, представлявано от изп.директор С. А. да заплати в полза на Смолянски окръжен съд държавна такса съразмерно уважената част от иска в размер на 180(сто и осемдесет)лев.
ПОТВЪРЖДАВА решение №270/20.12.2012година, постановено по Г.д.№284/2012година по описа на Мадански районен съд за 2012година, в останалата част, като правилно и законосъобразно постановено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд,в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :