И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 432, ал. 1КЗ във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. чл. 86 ЗЗД .
Образувано е по молба на В.Й., от Г. М., чрез адв. М., в която твърди, че на 22.10.2018г., на път ПП-І-5, при км. 300, на изхода на Г. Х., в посока Г. К. водачът на лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф, с peг. № X **** ВА, П. Г. П., нарушил правилата за движение, като навлязъл в забранен, поради извършването на ремонтни дейности, участък на пътното платно и ударил пешеходеца и работник С. М. Б., с което предизвикал ПТП и причинил смъртта на пешеходеца. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.10.2018 г., образувано било и досъдебно производство № 1327/2018г. на РУ на МВР- Х.. Починалият в резултат на злополуката С. М. Б. бил брат на ищцата В. Й., която изключително тежко понесла загубата на толкова близък човек.
Твърди се в молбата, че ищцата Й., заедно с починалия Б. израснали в сплотено и задружно семейство, били силно привързани един К. друг, живеели в атмосфера на любов и взаимна подкрепа. Между тях съществувала силна връзка, обичали се и се подкрепяли, живеели в разбирателство. От малки били неразделни и изключително сплотени. Поделяли си домашните задължения и заедно обработвали семейните ниви, като общата работа и общите занимания ги сближили още повече. Те се интересували един от друг, помагали си и заедно се справяли с житейските трудности. Ищцата и починалия контактували ежедневно, често се виждали, дори и след като всеки от тях създал свое семейство. Тази близост изградила особено силна привързаност помежду им. В резултат на фаталния инцидент, при който загинал Б., настъпила промяна в живота. Тя изключително тежко понесла загубата на брат си, починал неочаквано и нелепо. Същият бил опора за нея, срещала разбиране от негова страна. Починалият Б. поддържал връзка с Й. ежедневно и обичал да прекарва време заедно с нея. Като по-голяма ищцата била авторитет за брат си, той често се съветвал с нея и търсел вниманието й. При пътния инцидент ищцата загубила един от най-близките си хора и важна част от семейството си. Св. Б. бил силно привързан К. сестра си, подкрепял я, подпомагал и с каквото може, споделял ежедневието си с нея. Бил до нея винаги и показвал братската си обич и отдаденост във всеки важен момент от живота. Б. бил добър и любящ брат. Имал изградена дълбока емоционална и духовна връзка с ищцата Й.. От деца ищцата и нейния брат живеели в хармония, обичали се и били изключително близки.
Твърди се още в молбата, че ритъмът на живот на ищцата в момента бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Щяла да изпитва болка и да скърби до края на дните си. Смъртта на Б. се отразила тежко на Й., станала напрегната и разсеяна. Мислела постоянно за починалия, а това я разстройвало и потискало. Загубата му я е направила мрачна и некомуникативна, избягвала да общува с хора извън своите най-близки и непрестанно усещала липсата на брат си. След смъртта на брат си била изцяло променена, дълбоко опечалена, угрижена и тревожна. Често плачела за брат си и с мъка си спомняла за всички общи моменти, преживени заедно. Болката, която изпитвала никога нямало да отшуми, тъй като за човешкия живот нямало еквивалент. Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да я съпътстват през целия й живот. Починалият Б. се радвал на вниманието на сестра си и приживе винаги й засвидетелствал своето уважение. След загубата на толкова близък човек Й. страдала от безапетитие, нарушения в съня и тревожност. Не можела да преодолее смъртта на своя брат.
С ТР № 1 от 21.06.2018г., по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС бил разширен кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на техни близки и доколкото в случая била създадена особено близка и трайна житейска връзка между починалия Св.Б. и ищцата, то безспорно същата и К. настоящия момент търпяла значителни морални болки и страдания от загубата на брат си, които били с продължително проявление във времето и подлежали на обезщетяване.
Според разпоредбата на чл.380 КЗ, на 25.02.2019г. била отправена претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач – ответника по делото, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение /молба вх. № 94-Р-41/ 25.02.2019г./, но и К. момента, въпреки че бил изтекъл законоустановения срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, с оглед на което пораждал интерес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването претенция по исков ред.
Твърди се в молбата, че застрахователят бил уведомен на 22.10.2018г. и от този момент върху претендиралата сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 50 000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 22.10.2018г., при което била причинена смъртта на брат й С. М. Б., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя - 25.02.2019г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника ДЗИ-О. застраховане Е..
Исковете се оспорват изцяло.
На първо място, оспорва се твърдението, че вина за настъпване на събитието има застрахованият в дружеството водач. Твърди се, че действията на водача не били неправомерни.
На второ място, оспорва се и механизма на събитието, заявен в исковата молба. Оспорва се и представения констативен протокол, в частта относно обстоятелствата и причините за ПТП. Събитието било настъпило при различни обстоятелства от заявените.
Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и настъпилата смърт на Св. Б..
Оспорва се твърдението, че починалия Б. бил работник на път в ремонт. Не били представени никакви доказателства в тази насока. Твърди се, че починалият не е имал правно основание да се намира на конкретния затворен пътен участък.
Причината за настъпване на събитието, според ответника, било неправомерното поведение на починалия, който без да имал правно основание се, намирал на затворен пътен участък, придвижвал се неправомерно по пътното платно и предприел неправомерно пресичане, на забранено място и без да се съобрази с дистанцията и скоростта на приближаващите се превозни средства. В случай, че се установяло, че Б. бил работник, то същият не бил облечен със светлоотразителна жилетка, не бил носил предпазно облекло и не бил съобразил поведението си с организацията и безопасността на строителната площадка.
Като следваща причина за настъпване на събитието ответникът посочва поведението на длъжностните лица на строителния обект, който не били сигнализирали и обозначили същия, по начин, по който да бъде възпрепятствано навлизането на автомобили и пешеходци на платното за движение. Счита, че организацията на движението и сигнализацията на извършваните строително монтажни работи (СМР) не били изпълнени според изискванията на Наредба № 3 от 16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците и Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка и ЗДвП. Поставената сигнализация, ако изобщо била поставена, не била съобразена с изготвения и одобрен проект за временна организация на безопасността на движението /ВОБД/ и/или изготвеният и съгласуван проект, не бил съобразен с изискванията на наредбите, свързани с временната организация на безопасността на движението.
Ответникът оспорва и правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност, за неимуществени вреди, в качеството й на сестра на починало в резултат на ПТП лице.
На първо място, оспорва наличието на близки отношения между ищцата и починалия, които да обуславят присъждането на застрахователно обезщетение.
На следващо място, налице били единствено твърдения за наличие на близост и твърдение за претърпени неимуществени вреди. Вредите и близостта не се предполагали, а подлежали на пълно и главно доказване.
Ищцата обосновава претенцията си с постановеното ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в което бил разширен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, но това разширяване на кръга на лицата не било безусловно. Според Тълкувателното решение, правото на лицата, извън посочените в Постановление № 4/61г. и Постановление на 5/69г., да получат обезщетение не било абсолютно и същото следвало да се допусне като изключение, само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Най-близките на починалия /по смисъла на двете постановления/ се ползвали с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка било логично да се предполага, че търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата. За останалите лица, извън посочените в двете постановления на ВС, било необходимо наличие на изключителни и особени, специални основания за присъждане на обезщетение. Разрешението, дадено ТР било, че други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, имали право да получат обезщетение за неимуществени вреди, само ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Право да получат обезщетяване и други лица, извън изброените в Постановление № 4/61г. и Постановление 5/69г., се допускало само по изключение, и то само за случаите на особена близост между починалия и лицето, която близост се различавала от обичайните за обществото отношения между близки и роднини.
Ищцата и починалото лице били в родствена връзка, която предполагала близост и отношения на привързаност и обич, но тази родствена връзка трябва да се характеризира с изключителност, която излизала извън рамките на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра и между двама братя, за да се обоснове правото да получи обезщетение. Разширяването на кръга на лицата с ТР не означавало автоматично право на близките родственици да получат застрахователно обезщетение за вредите от загубата на близък. ВКС изрично посочвал, че лицата, извън посочените в двете постановления на ВС, имали право на обезщетение само по изключение и то само, когато била създадена приживе с починалото лице особена, дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки, която силна връзка би обусловила морални болки и страдания с по-голям интензитет и продължителност от обичайните такива. Кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт, не се припокривала и било невъзможно да се припокрие с кръга на всички лица, които търпели неимуществени вреди от загубата на свой близък, независимо родственик или не. Естествената родствена връзка между брат и сестра предполагала отношения на близост и тъга от смъртта на единия, но това не било достатъчно, за да бъде признато правото им да получат парично обезщетение от тази загуба.
Ответникът счита, че в случая не били налице критериите по ТР № 1/2016г., изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения, които налагали присъждане на обезщетение. Освен посоченото, нямало и данни за възникнали конкретни житейски обстоятелства или ситуация, от които да се направи извод за създадена и развила се особено близка връзка между ищцата и починалия и претърпени изключителни вреди, които било справедливо да бъдат обезщетени. Такива, подобни или близки обстоятелства не били налице, поради което било необосновано да бъде направен извод за приложение на изключението от приетото с постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Цитира практика в тази насока.
Като допълнителен аргумент посочва и обстоятелството, че най-близките на починалия - съпруга и дъщеря, били предявили съдебна претенция, по която било образувано т.д.№ 142/2019г. на ОС-Х., с твърдение за наличие на изключителни отношения. Предявени били и съдебни претенции - по т.д.№ 11/2020г. на ОС-Х. от брат и две сестри на починалия Б. и по т.д.№ 23/2020 г. но ОС-Х. от брат и две сестри на починалия. Б. имал пет сестри и двама братя и всички те твърдели, че били в изключителни отношения с починалия, което било житейски невъзможно. Вероятно съществували добри отношения в духа на взаимно уважение и разбирателство, но било невъзможно с всички родственици Б. да е имал изключителни отношения, отличаващи се от обичайните и традиционни за обществото ни, още повече, че се твърдяло да е имал и изключителни отношения със съпругата и дъщеря си.
Неимуществените вреди при смърт обхващали болките и страданията от загубата на близък родственик и поначало били неизмерими в пари, поради което се прилагали обективни критерии, за да не се допуска нарушаване на принципите при обезщетяването на вреди.
При условията на евентуалност ответникът оспорва и претенцията на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като завишена по размер. Счита, че претендираното застрахователно обезщетение не съответствало на критериите за справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, а и било в противоречие с последните изменения в КЗ, в сила от 07.12.2018г., а именно § 96 ПЗР на КЗ, според който, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а. ал. 2 КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а. ал. 4 КЗ се определяло в размер до 5000 лв.
Ответникът поддържа и, че претендираната в производството сума била завишена и не отговаряла на обществения критерий за справедливост и действащата нормативна уредба. Нямало данни за изключителни обстоятелства, които налагали определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер.
Отново в условията на евентуалност поддържа, че в случай, че съдът прецени, че исковете били основателни, то счита, че основна вина за настъпване на събитието имал починалият Б.. Същият не е имал право да се намира на пътното платно, тъй като същото е било затворено за обществено ползване, с което нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗДвП. Освен това, Б. не се придвижвал възможно най-вдясно по платното за движение, с което нарушил чл. 110 ЗДвП, предприел неправилно пресичане, без да се съобрази с дистанцията и положението на приближаващите превозни средства - чл. 113 ЗДвП, нарушил и чл. 114, т. 1, т. 2 от ЗДвП. Ако Б. се бил съобразил с конкретните забрани и изпълнил задълженията си като участник в движението, произшествието нямало да настъпи.
Евентуално се поддържа, че ако се установи, че Св. Б. е бил работник на строителната площадка, то същият не е носел задължителното работно облекло, включващо и каска и светлоотразителна жилетка и не е съобразил поведението си с въведената организация за безопасност на строителната площадка.
Съпричиняването следвало да бъде отчетено при реализиране на отговорността на виновния за ПТП водач, респ. на застрахователя. В случая приносът на пострадалия бил значително по-голям/основен за настъпване на събитието.
Ответникът оспорва и предявения иск за лихва върху главницата и претенцията за разноски. Неоснователността на иска за присъждане на главницата по исковата молба водела до неоснователност и на иска за присъждане на лихва и разноски.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Направени са доказателствени искания.
В срок е постъпила допълнителна искова молба.
Прави се допълнение и уточнение на същата, в смисъл, че К. момента на произшествието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф, с peг. № X **** ВА, имал валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена със ЗД ДЗИ-О. застраховане Е., с полица № BG/06/*67, с валидност 23.08.2018г. до 22.08.2019г.
Предвид обстоятелството, че ответникът не оспорвал наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и дружеството К. датата на процесното ПТП, то моли това обстоятелство да бъде отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Неоснователно било възражението на ответника, с което се оспорвал искът по основание и размер. Неоснователни били и възраженията на ответника относно механизма на ПТП и наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача П. Г. П., управлявал лекия автомобил С исковата молба бил представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.10.2018г., който по своята същност представлявал официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, а според решение № 24 от 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г., ТК, I т.о. на ВКС, официалният свидетелстващ документ имал материална доказателствена сила и установявал, че фактите били осъществени така, както било отразено в този него. В този смисъл била и практиката на ВКС. Във връзка с наведените от ответната възражения относно механизма на ПТП, с исковата молба били направени и доказателствени искания за прилагане на материали от образуваното по случая ДП, назначаване на авто-техническа експертиза и разпит на свидетел, които се поддържат от ищеца.
Относно наведените от ответника твърдения, че починалият Б. имал вина за настъпване на ПТП, същите не били подкрепени с никакви доказателства по делото и почивали изцяло на предположения. В тази връзка необосновано било и оспореното от ответника твърдение, че Б. е бил работник, който К. момента на ПТП осъществявал ремонтни дейности по пътния участък, в зона забранена за МПС и обозначена с пътни знаци, предвид строителните дейности. Направеното оспорване било хипотетично и не било подкрепено с никакви доказателства. В тази връзка моли да бъдат допуснати свидетели, за установяване на обстоятелството дали К. момента на ПТП Б. е осъществявал трудова дейност, без да има сключен трудов договор, къде е работил и в какво се е изразявала неговата работа.
Неоснователно и недоказано било и твърдението, че процесното ПТП било настъпило в резултат на поведението на длъжностните лица на строителния обект, които не били сигнализирали и обозначили същия, по начин, че да възпрепятства навлизането на автомобили и пешеходци на платното за движение. Не се сочели от ответника факти и обстоятелства в подкрепа направеното възражение, нито били представени доказателства в тази насока.
Относно оспорената от ответника причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Б., с исковата молба ищецът бил направил искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която щяла да даде конкретен отговор относно настъпилите увреждания и причинно-следствената връзка.
По оспорената от ответника материално-правна легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, ищецът твърди, че според ТР№1/2016г. по Тълкувателно дело № 1/2016г. ОСГТК на ВКС бил разширен кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък, било всяко лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В случая между ищцата и нейния брат съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. Брат и сестра израснали заедно, били са задружно и любящо семейство. Помежду им съществувала дълбока обич, доверие и уважение, помагали са си взаимно и били изключително привързани един К. друг, с оглед на което ищцата, като лице, преживяло значителни болки и страдания от смъртта на своя брат, била активно легитимирана да претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. За установяване на горепосочените факти и във връзка с направените от ответника оспорвания на твърденията били направени доказателствени искания, които се поддържат. Неоснователно и необосновано било оспорването от ответната страна на твърдението за съществуваща трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия.
Неоснователно било и оспорването от ответника на размера на предявения иск, както и твърденията, че същият бил прекомерно завишен. В тази връзка, поддържа подадената от ищцата искова молба в предявения й размер.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост, а според константната съдебна практика „справедливостта” не била абстрактно понятие. Тя била свързана с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите и които следвало да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смъртта били възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близките, емоционалната връзка между тях, конкретните икономически условия в страната и нивата на застрахователно покритие К. момента на смъртта на пострадалия.
Болките и страданията, които ищцата претърпяла и продължавала да търпи в резултат от смъртта на брат си, това, че ритъмът й на живот бил подчинен изцяло на скръбта от голямата загуба, и че без съмнение щяла да изпитва болка и ще скърби цял живот за своя най-близък човек, загинал нелепо и неочаквано, били обстоятелства, релевантни за размера на застрахователното обезщетение и следвало да бъдат взети предвид. Счита, че размерът на търсеното обезщетение бил съобразен както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси.
На следващо място следвало да се има предвид, че действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ ДВ бр. 101/2018г. бил определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадали братята и сестрите, баби и дядовци, като било придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.18г. Ищецът счита, че тази разпоредба противоречи изцяло на правото на ЕС, доколкото била предвидена по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката Гражданска отговорност. В тази връзка според Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл.1, § 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допуска национална правна уредба, според която задължителната застраховка Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Според разпоредбата на чл. 633 ГПК, решенията по преюдициални запитвания били задължителни за съдилищата в България.
По възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия Б., ищецът оспорва изцяло всички твърдения, изложени от ответника в отговора на исковата молба, в т.ч., че пострадалият имал основна вина за настъпване на събитието, тъй като не е имал право да се намира на пътното платно, защото същото било затворено за обществени ползване; че не е носил задължителното работно облекло и не е съобразил поведението си с въведената организация за безопасност на строителната площадка и всички други. Същите били безпочвени, не били подкрепени доказателства по делото и почивали изцяло на предположения. Застрахователят бил в правото си да прави всички възражения, които се отнасяли до основанието и размера на правото на обезщетение, в т.ч. и че пострадалия е съпричинител на вредите, с цел намаляване на отговорността му К. увреденото лице. Това било част от неговата защита. Тази защита обаче изисквала предприемането на определени процесуални действия, но във всички случаи приносът на пострадалия следвало да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела в процеса. К. момента тези твърдения на ответника оставали голословни и неподкрепени с обективни факти и доказателства. В тази връзка моли да бъдат допуснати двама свидетели, с оглед оборване твърдението на ответника за съпричиняване.
Ищецът поддържа акцесорния иск за присъждане на законна лихва, считано от 22.10.2018г., момента на увреждането, до окончателното издължаване на сумата. По отношение на него следвало да намерят приложение законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която била категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и акцесорния.
Относно искането на ответното дружество на основание чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК да бъде спряно производството по делото до приключване на образуваното наказателно производство, счита същото за неоснователно. Цитира съдебна практика. В случая се провеждали действия по разследването по ДП № 1327/ 2018г. на РУ на МВР-Х. и наказателното производство било на досъдебна фаза. Нямало изготвен и внесен обвинителен акт и нямало образувано дело пред наказателен съд, което да представлява основание за спиране на производството. Цитира практика на ВКС в тази насока.
От ответника е постъпил отговор на допълнителната искова молба. Поддържа се отговора и направените с него доказателствени искания. Оспорват се всички направени възражения от ищеца, като неоснователни. Поддържа се искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като е представено разпореждане № 428/15.05.20г. по НОХД 198/20г. на ОС-Х. за насрочване на делото за разглеждане в разпоредително заседание на 16.07.20г.
Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. чл. 86 ЗЗД – пряк иск от наследник на починалия – пострадал от ПТП, причинено от водач, застрахован при ответника.
Спорна е най-напред активната материално-правна легитимация на ищцата – сестра на починалия пострадал, като се твърди, че същата не попада в кръга лица, легитимирани да искат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък.
Спорно е обезщетението по размер, като прекалено завишено. От своя страна ищцата оспорва въведените в §96 ПЗР на КЗ във вр. с чл. 493а КЗ лимити на обезщетението като се позовава на противоречие с правото на ЕС.
В тежест на ищеца е да установи целия фактически състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, свързано с настъпилото ПТП, включително неговия механизъм и причинно-следствената му връзка с настъпилото увреждане, смъртта на пострадалия, както и нейната връзка с претърпените от ищеца вреди.
Ищецът следва да докаже и нарушенията на ЗДвП, осъществени от виновния водач на МПС, както и причинната връзка на тези нарушения с настъпилото ПТП.
В тежест на ищеца е да докаже и претърпените от него болки и страдания, тяхната степен, интензивност, продължителност и размер.
В тежест на ответника е да докаже всичките си правопрекратяващи, правопогасяващи и правоизключващи възражения, свързани с необоснованост на претенцията по размер, възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, свързани с това, че същият не е имал право да се намира на пътното платно, тъй като същото е било затворено за обществено ползване, с което нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗДвП; че не се придвижвал възможно най-вдясно по платното за движение, с което нарушил чл. 110 ЗДвП, предприел неправилно пресичане, без да се съобрази с дистанцията и положението на приближаващите превозни средства - чл. 113 ЗДвП; нарушил и чл. 114, т. 1, т. 2 от ЗДвП.
Ответникът следва да докаже и възраженията си, свързани с поведението на длъжностните лица на строителния обект.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

За безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност между ответника и делинквента по полица № BG/06/*67, и валидност 23.08.2018г. до 22.08.2019г.
Според препис-извлечение от акт за смърт от 22.10.18г. /л.10/ С. Б. е починал на 22.10.2018г.
Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 4/24.10.18г. /л.11-12/ ищцата В.Й. е сестра на починалия на 22.10.18г. Св.Б..
Според констативен протокол за ПТП с пострадали лица на 22.10.18г., около 7,10ч на път ПП-I-5, км. 300 възникнало ПТП с участник ППС рег. № Х98-91ВА, собственост на П.П. и участник 2 С. Б. – починал.
Във връзка с твърденията и възраженията на страните и разпределената им доказателствена тежест, съдът е допуснал писмени и гласни доказателства.
Приети са материалите по досъдебно производство № 84/20г. на ОСлО-Х..
Според приетите авто-техническа експертиза /л.186-212/ и допълнителна такава /л.329-336/, на 22.10.2018г., около 0,71ч., в тъмната част на денонощието, на първокласен път І-5, км. 300+520 между Г. Х. и Г. К. П.П. управлявал лек автомобил Фолксваген Голф, рег.№ Х****ВА, със скорост около 40км./ч. и минавайки кръговото кръстовище на ул. Кърджалийска, навлязъл в пътно платно, затворено за ползване с временна организация на движението в посока юг. В същото време, на платното за движение, в посока от запад на изток, пресичал пешеходецът Св.Б.. Настъпил удар между пешеходеца и автомобила.
Първокласен път І-5, при км.300+500, южно от кръговото движение на изхода на Г. Х., в посока Г. К. по който се движил водачът П., бил от две по две разнопосочни ленти за движение, ориентирани в посока север-юг и представлявало прав и равнинен пътен участък. Западните еднопосочни ленти били за направление движение от север на юг /Г.Х.-Г.Кърджали/. Всяка от лентите била с широчина по 3,80м. Вдясно от лентата за движение имало банкет с ширина 0,55м., обрасъл в трева и високи храсти, след което имало непрекъсната предпазна мантинела. Платното било от покрито с едрозърнеста асфалтова настилка, без дупки. К. 22.10.18г. била въведена временна организация за движение, като западните еднопосочни ленти за движение за движение от север на юг (Г.Х.-Г. Кърджали) били затворени за обществено ползване със следната пътна маркировка: вертикална на около 520м. северно от ориентира били налични пътни знаци тип С7(табели с направляваща стрелка), пренасочващи движението от западните в източните ленти, Ж16(преминаване в платното за насрещно движение) 2бр., поставени на източния и западния банкет на лентите на движение в посока юг, Г9(преминаване от дясно на знака), Г10(преминаване от ляво на знака) и В26(забранено движение със скорост, по-висока от означената), като означената в случая била 40км/ч.
Вещото лице посочва в заключението, че посоката на движение на лек автомобил Фолксваген Голф била север – юг, а скоростта на движение К. момента на ПТП, около 40км./ч. Автомобилът се движел с включени къси светлини. Видимостта на къси светлини била 70 метра, в дясно от оста на фара, а в ляво 50-52м. Пешеходецът бил облечен в тъмен анцуг с бяла окраска на раменете, обувките му били кафяви. Скоростта на автомобила от 40км/ч. била съобразена с далечината на видимост, формирана от светлинното петно на късите светлини. Дължината на опасната зона на спиране била 23,60м. при време за реакция на водата 1s., която била по-малка от отстоянието на предната част на автомобила до мястото на удара, и по-малка от конкретната видимост на водача спрямо пешеходеца, поради което водачът, независимо от тъмните дрехи на пешеходеца, имал техническа възможност да възприеме опасността пред себе си и своевременно чрез задействане на спирачната система да предотврати удара.
В подробна динамична мащабна скица на произшествието /л.204, фиг.8/ експертът е посочил разположението на участниците преди и по време на произшествието. Според заключението ударът настъпил в предната дясна част на лекия автомобил. След удара тялото на пешеходеца било отхвърлено и се намирало на 18,50м. южно от ориентира и на 3,10м. източно от бялата линия.
Според експерта, от техническа гледна точка пешеходецът Б. не е имал възможност да възприеме задаващият се автомобил, тъй като се движел от север на юг, а приближаващият автомобил бил в тил от него. При наличие на пряк визуален контакт с идващия автомобил е имал възможност да предприеме някакви действия. Предвид въведената временна организация на движение, пешеходецът се движел спокойно по платното.
Посочено е в експертизата, че при съобразяване с поставените пътни знаци, пренасочващи движението и ненавлизане от водача на автомобила в затворения за ползване пътен участник, водачът е имал възможност да избегне удара. Липсата на насрещно осветяване от насрещно движещи се автомобили, както и зоната на осветеност при къси и дълги светлини, обосновава извода, че водачът е имал възможност да забележи пешеходеца. При положение, че водачът е следял пътното платно при скоростта от 40км./ч., с която се е движел, е можел да задейства спирачната система и избегне настъпване на произшествието.
Според заключението, водачът е забелязал пешеходеца в последния момент и е завил волана наляво, с което реализирал ПТП в дясната част на лекия автомобил. Преди настъпване на произшествието водачът не бил реагирал със спиране.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и посочва, че причината за произшествието е несъобразяване с пътната обстановка и пренебрегване на пътната маркировка.
В допълнително заключение /л.329-226/ вещото лице посочва втори вариант на опасна зона за спиране на лек автомобил Фолксваген Голф при скорост от 39,98км./ч. и реакция на водача 2s /време за реакция на водача при движение в нощни условия, извън населено място, когато няма наличие на обекти, които могат да създадат опасност и не се предвижда наличие на такива/ – 32.87м., или водачът е имал техническата възможност да избегне удара.
Според експерта, водачът не е гледал напред, гледал е другаде или е бил разсеян. При прав участък, независимо, че пострадалият бил с тъмни дрехи, нямало как да не бъде осветен.
Основното и допълнителното заключение не са противоречиви, а допълващи се, затова съдът ги приема за правилни и обосновани.
Според приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза /л. 129-137/ на Б. била причинена съчетана автомобилна травма - черепно мозъчна травма разкъсно-контузни рани и охлузвания в тилната област на главата; счупване на костите на черепния покрив в основата на черепа; кръвоизлив под твърдата обвивка на мозъка; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; контузия на мозъка; оток на мозъка; вдишана кръв в белите дробове; гръдна травма – счупване на 3-10ребра в дясно; счупване на дясната лопатка; изкълчване на ставата между дясната ключица и лопатката; счупване на костите на лявата подбедрица; кръвонасядания и охлузвания по левия крак и левия лакът; дълбоки кръвонасядания в областта на двата крака и тялото. Описаните травматични увреждания били причинени по механизма на ударите със или върху твърд тъп предмет и било напълно възможно да бъдат причинени от блъскането на пешеходеца от автомобил.
Получената черепно мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив и основата на черепа, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, контузия на мозъка и оток, били тежки увреждания и несъвместими с живота.
Вещото лице дава заключение, че е налице пряка причинно-следствена връзка между възникналото произшествие и смъртта на Б..
Според допуснатата комплексна медицинска и авто-техническа експертиза /л.174-181/, травматичните увреждания можело да се получат при ПТП – пешеходец блъснат от лек автомобил, с възкачване на предния капак, удар на главата в обзорното стъкло и последващо падане на пътната настилка. От получените травматични увреждания можело да се определи, че в момента на удара пострадалият бил обърнат с лявата си страна К. автомобила. След първоначалното блъскане последвала ротация на тялото надясно около вертикалната ос и възкачване върху предния капак на автомобила, след което тялото се приплъзвало по него и следвал удар на главата в предното обзорно стъкло след което следвало падане на тялото на пострадалия върху пътното платно. Първоначалният контакт между автомобила и пешеходеца бил между предната броня и левия долен крайник на пострадалия. Нанесените увреждания били в дясната тилна част на главата, в дясната половина на гръдния кош и лявата подбедрица и лявото бедро.
Във връзка с механизма на произшествието и възраженията на ответника, че причина за настъпване на произшествието било поведението на длъжностните лица на строителния обект, който не били сигнализирали и обозначили същия, по начин, по който да бъде възпрепятствано навлизането на автомобили и пешеходци на платното за движение, както и че организацията на движението и сигнализацията на извършваните строително монтажни работи (СМР) не били изпълнени според изискванията на Наредба № 3 и Наредба от 16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението /ВОБД/ при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците и Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка и ЗДвП, са събрани писмени и гласни доказателства.
От А. П-ътна инфраструктура е представено заверено копие на съгласуван и одобрен проект за ВОБД К. 22.10.2018г. на път І-5 от км. 300+034 до км. 300+932 /л.109-127/.
С писмо вх. №20203387/16.11.20г. от ОД на МВР – Х., Сектор Пътна полиция са представени становища от 03.08.2018г.; 02.10.2018г.; 12.12.18г. и 21.12.2018г. /л.160-164/, според които проект за ВОБД на строеж Превантивен ремонт на път І-5 от км. 300+034 до км. 300+932 е бил изготвен в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 14 ЗДвП /л.161/ и Наредба № 3 /л.163/ и съответно е издадено положително становище. Такова е издадено и за удължаване срока на действие на заповед за ВОБД от 14.08.18г., издадена от АПИ, считано от 03.10.18г. до 01.12.18г. /л.162/ и удължаване срока на действие на заповед за ВОБД от 19.12.18г. от 30.12.18г. до 31.01.19г. /л.164/.
От ОПУ-Х. е предоставена информация за извършваните ремонтни дейности и временната организация на движение. Според писмо от 18.02.21г. /л.274-275/ по републикански път І-5(Х.-Кърджали), в периода от 28.08.18г. до 11.01.19г. е било затворено дясно платно в участъка при 300+034 до км. 300+932, за извършване на ремонтни работи. В този период е била въведена ВОБД. Възложител на ремонтните работи била АПИ, а изпълнител ДЗЗД АБ-Х.. За ремонт било затворено дясно платно на участъка от 300+034 до км. 300+932 , като движението се осъществявало двупосочно в лявото платно посока от Г. Кърджали К. Г. Х. и обратно. Приложени К. писмото са протоколи за приемане на изпълнена ВОБД: от28.08.18г. /л.276/, от 19.10.18г. /л.277/, от 21.12.18г. /л. 278/, от 28.12.18г. /л.279/ и 11.01.2019г. /л.280/.
Допусната и приета е авто-техническа експертиза, с експерт по пътна безопасност /л.290-301/. На л.291 вещото лице е изготвило мащабна скица на пътната сигнализация, според данни в протокола за оглед от ДП. На л. 294 е изготвена скица на пътната сигнализация, според данни в протокола за оглед и фотоалбум. На л. 298 е представена скица на пътната сигнализация, в случай, че същата е изпълнена според проекта и Наредба № 3.
Посочено е в заключението, че според приложение № 58 К. чл. 73, ал. 1 от Наредба № 3, в зоната на превключване на движението, ограничителни табели С4,3 и С4,4 се разполагали напречно на оста на пътя през 1м., а надлъжно през 8м. При правилно поставени ограничителни табели С4,3 и С4,4 било възможно лек автомобил да премине между тях без да ги удари, но трябва значително да намали скоростта си.
Експертът посочва и несъответствията на сигнализацията според протокола за оглед със съгласуван и одобрен проект за ВОБД, както следва: табела Ж16 се намирала на 24м. преди км. 299+934(нулевия метър), а не на 30м.; знак В26-40км/ч се намирал при км. 299+934(нулевия метър), а не на 30м.; при км. 299+934(нулевия метър) липсвала ограничителна табела С4,4; след 299+934(нулевия метър) липсвали ограничителни табели С4,4 в лявата лента; липсвали светлинни източници подаващи мигаща жълта С. С16 (не били описани такива в протокола за оглед).
Вещото лице е посочило и несъответствия на сигнализацията според протокола за оглед със заповед относно ВОБД, където било посочено, че в І етап (ремонт на дясно платно) се въвеждала ВОБД според приложение № 58 К. чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3, както следва : след км. 299+934(нулевия метър) липсвали необходимия брой ограничителни табели С4,4 , напречно на оста на пътя през 1 м.; липсвала временна маркировка според чл. 8 и чл. 37 от Наредба № 3; липсвали и светлинни източници мигаща жълта С. С16 (не били описани такива в протокола за оглед).
В заседание вещото лице поддържа заключението. Пояснява, че временната организация на движението била организирана с подвижни знаци, които били на стойки, а всяко едно подвижно препятствие можело да бъде преместено. Табела С4,3 била със знак стрелка на дясно, а табела и С4,4 била със знак стрелка наляво и при правилно поставяне, както било в Наредбата, водачът ги виждал като почти непрекъснато препятствие. След нулевия метър трябвало да има много такива табели и трябвало да бъдат и от ляво и от дясно, за да можело да се образува един„коридор“.
Според вещото, лице знаците не били достатъчни и не показвали недвусмислено от къде трябвало да премине автомобила. Те трябвало да бъдат поставени така, че да няма място за тълкуване от къде да се мине, а да бъде очертан единственият възможен маршрут. В случая имало повече от един възможни маршрути, тъй като липсвали част от знаците и не били поставени правилно тези, които били там.
В заключение, според вещото лице, съществували множество несъответствия с изискванията за безопасност на движение при посочената временна организация на движението
За установяване механизма на произшествието е допуснат до разпит водачът на автомобила, участник в произшествието. Според свид. П.,произшествието настъпило в 7 часа сутринта, било тъмно, на зазоряване, пътната настилка била суха. Водачът управлявал лек автомобил Фолксваген Голф и се движил в дясната пътна лента с включени къси светлини. Пътувал от Г. Х. К. с. Книжовна. След кръговото движение на Г.Х. имало знак за ограничение от 40км./ч. Не видял други знаци указващи, че има ремонти. Разбрал, че пътният участък в който навлязъл бил затворен за ползване, след произшествието. След излизане от кръговото движение карал само направо и не бил отклонявал автомобила. Видял пешеходеца в последния момент, че пресича. Преди удара пешеходецът бил обърнат с лице К. него, виждал, че идва кола, но не мърдал. Свидетелят забелязал в дясното платно камион, работниците били в ляво от техниката.
Според свид. Г., произшествието настъпило на входа на Г. Х.. Пътното платно било в ремонт. Свидетелят бил там, тъй като работел на багер. Машината била паркирана на 30-40м. от местопроизшествието. Било сутринта около 7,45ч.-7,50ч., имало недобра видимост, тъй като било на разсъмване. Видял в далечината, че приближава силует, но в този момент минал зад машината и тогава чул някой да вика. Пешеходецът се движил в края на платното, до банкета, по права линия, в посока Х.-Кърджали. Според свидетеля на входа били поставени пътни знаци, които указвали на автомобилите да минат в другото платно и за него била ясна организацията на движението. Знаците започвали веднага след като се излезе от кръговото движение и насочвали автомобилите К. лявото платно посока Кърджали-Х.. Не може да си спомни дали в деня на инцидента е имало светлинна сигнализация. На мястото на произшествието имало машини, подготвяли се за работа. Вечер оставяли машините на едно място, за да могат да се охраняват. На 50-60м. от мястото на катастрофата имало група от хора, които били в дясната лента. Според свидетеля, пострадалият не е пресичал пътното платно, а се движел плътно в дясно по посока на движение.
За установяване на неимуществените вреди, за които ищцата претендира обезщетение са ангажирани гласни доказателства и е приета съдебно-психологическа експертиза /л.215-222/.
Според заключението, състоянието на тревожност и депресивност по описаната от ищцата симптоматика К. момента на произшествието, се определяло като умерено-тежка депресия и повишена тревожност над средното равнище. Й. направила значителни опити да компенсира тежестта на загубата, вследствие смъртта на брат си, до лека депресивност, умерена тревожност. В голяма степен било възстановено нормалното личностно функциониране, социалното взаимодействие и трудовата активност.
Според вещото лице, анализът на данните ориентирал К. психологично състояние на атипично скърбене, изразено като усложнена, хронифицирана скръб. Поведението на извършителя, сочен като причинител на смъртта на брат й, бил посочен като мощен психологически фактор, имащ отношение К. хронифицираната скръб. Приемало се, че когато смъртта била настъпила вследствие на виновно поведение на друг човек, това се приемало като противоестествено от човешката психика и поради това неприемливо от рационална и емоционална гледна точка. Последното било показателно за хронифицираната скръб, която не можела да приключи, поради убежденията за незавършеност на процеса, за несправедлива загуба.
В заседание експертът уточнява, че К. момента на прегледа на ищцата установило симптоматика на лека депресивност, умерена тревожност и ако преди две години лицето не било посещавало обичайни места за релаксация и имало намалена трудова активност, то в момента на провеждане на интервюто тези ритуали за релаксация, социална комуникация и трудова активност били възстановени. Останало само нощното безсъние, като в амбулаторния лист било записано, че не било уточнено. Хронифицираната скръб не можела да приключи поради убеждението за незавършеност на психологическия процес, свързан с несправедлива загуба. В продължение на дълго време ищцата имала видения, свързани с хипотетичното случване на катастрофата, но това е стихнало в конкретен момент до това, че не позволявала на съпруга си да купи автомобил. Това била остатъчна симптоматика, която не можела да покрие всички критерии на интензивност и повторяемост, за да бъде категоризирана като посттравматично стресово разстройство. При изследване семейството на ищцата, вещото лице установило, че взаимоотношенията между нея, сестри, братя, съпруг и нейни деца, е на топлина, на близост.
Според свид. Й., съпруг на ищцата, преди около две години Б. бил ударен от автомобил. Съпругата му била с 10 години по-голяма от брат си и с него имали много близки отношения. Семействата се събирали на тържества. В. и Б. нямали пререкания, разчитали един на друг, взаимно си помагали с помощ в земеделието и финансово, виждали се всеки ден. Когато били деца живели в едно домакинство. След като семейството на В. се преместило да живее в М. се виждали в събота и неделя и по празници. Съпругата му приела тежко смъртта на брат си, започнала да не спи, психически не се чувствала добре, постоянно плачела, затова се обърнала К. лекар, който изписал лексотан. К. момента също плачела при споменаване на името му, на всяко ходене в селото посещавала гроба му. Преди смъртта на брат си В. била много емоционална, отговорник на певческа група, а след смъртта му животът й се променил, спряла да ходи на кафе с групата. Свидетелят споделя, че със С. съпругата му била по-близка може би защото помагала за неговото израстване. Брат й бил по-малък от нея, но винаги се отзовавал и помагал, направил метални конструкции за новата им къща, огради, парапети.
Свидетелката Младенова познава ищцата и брат й, били от едно село и като малки играели заедно. Ищцата била по-голямата и с брат си имали красива връзка, повече от брат и сестра, помагали си морално и материално. Б. помагал при строежа на новата им къща. Като деца брат и сестра живеели в едно домакинство, били голямо семейство /пет сестри и трима братя/, много задружни и си помагали. Починалият бил близък с всички, но най-вече с ищцата. Според свидетелката, може би като учителка ищцата му давала най-правилните съвети. След като семейството на В. се преместило да живее в М., се виждало често с Б., празнували и се веселили заедно, помагали си в земеделската работа, разчитали един на друг.
Представени от ищцата са амбулаторен лист от 20.07.20г. /л.238/, с посочени данни в графа анамнеза „идва за изписване на зелена рецепта“, в графа терапия „lexotan tabl. Уведомление (предстояща имунизация) и списък на изпълнени рецептурни бланки за продажба на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества за 20.07.20г. /л.239/.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Според чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка Гражданска отговорност, при спазване на изискванията на чл. 380.
В чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи К. застрахователя писмена застрахователна претенция. Срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна застраховка Гражданска отговорност не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката, или пред неговия представител за уреждане на претенции, според чл. 496, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по уреждане на отношенията между увреденото лице и застрахователя, и изтичането на срока по чл. 496 КЗ, ако застрахователя откаже да плати обезщетението, или ако увреденото лице не е съгласно с определеното или изплатеното обезщетение.
Процедурата по чл. 380 КЗ e била изпълнена, доколкото ищцата е насочила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди с вх.№94-Р-41/25.02.19г. /л. 13-15/.
За ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо да бъдат доказани наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и съществуването на валидно застрахователно правоотношение между последния и застрахователя К. момента на увреждането.
Безспорно е обстоятелството за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност между ответника и делинквента по полица № BG/06/*67, и валидност 23.08.2018г. до 22.08.2019г., или налице е застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие.
Деянието, неговата противоправност, настъпването на вредата и причинно-следствената връзка между деянието и вредата, се установяват от приетите съдебно-медицинска, авто-техническа /основна и допълнителна/ и комплексна експертизи.
Според авто-техническа експертиза /л.186-212/ и допълнителна такава /л.329-336/, на 22.10.2018г., около 0,71ч., в тъмната част на денонощието, на първокласен път І-5, км. 300+520 между Г. Х. и Г. К. П.П. управлявал лек автомобил Фолксваген Голф, рег.№ Х****ВА, със скорост около 40км./ч. и минавайки кръговото кръстовище на ул. Кърджалийска, навлязъл в пътно платно, затворено за ползване с временна организация на движението в посока юг. В същото време, в същото платно за движение се движел пешеходецът Св.Б.. Настъпил удар между пешеходеца и автомобила.
К. 22.10.18г. била въведена временна организация за движение, като западните еднопосочни ленти за движение за движение от север на юг (Г.Х.-Г. Кърджали) били затворени за обществено ползване със следната пътна маркировка: вертикална на около 520м. северно от ориентира били налични пътни знаци тип С7(табели с направляваща стрелка), пренасочващи движението от западните в източните ленти, Ж16(преминаване в платното за насрещно движение) 2бр., поставени на източния и западния банкет на лентите на движение в посока юг, Г9(преминаване от дясно на знака), Г10(преминаване от ляво на знака) и В26(забранено движение със скорост, по-висока от означената), като означената в случая била 40км/ч.
Посоката на движение на лек автомобил Фолксваген Голф била север – юг, а скоростта на движение К. момента на ПТП, около 40км./ч. Автомобилът се движил с включени къси светлини. Видимостта на къси светлини била 70 метра, в дясно от оста на фара, а в ляво 50-52м. Пешеходецът бил облечен в тъмен анцуг с бяла окраска на раменете, обувките му били кафяви. Скоростта на автомобила от 40км/ч. била съобразена с далечината на видимост, формирана от светлинното петно на късите светлини. Дължината на опасната зона на спиране била 23,60м. при време за реакция на водата 1s., която била по-малка от отстоянието на предната част на автомобила до мястото на удара и по-малка от конкретната видимост на водача спрямо пешеходеца, поради което водачът, независимо от тъмните дрехи на пешеходеца, имал техническа възможност да възприеме опасността пред себе си и своевременно чрез задействане на спирачната система да предотврати удара. Според вариант 2, при скорост от 39,98км./ч. и реакция на водача 2s, дължината на опасната зона на спиране била – 32.87м., или водачът е имал техническата възможност да избегне удара. Или независимо от различието в дължината на опасната зона и видимостта при приетите две стойности на времето за реакция на водача /1 или 2s/, и в двата случая водачът е имал техническа възможност да избегне удара.
От техническа гледна точка пешеходецът Б. не е имал възможност да възприеме задаващият се автомобил, той като се движил от север на юг, а приближаващият автомобил бил в тил от него. При наличие на пряк визуален контакт с идващия автомобил е имал възможност да предприеме някакви действия. Предвид въведената временна организация на движение, пешеходецът се движел спокойно по платното, но поради това, че участъкът е бил затворен за движение също не е следвало да се намира на него.
Според експертизата, при съобразяване с поставените пътни знаци пренасочващи движението и ненавлизане от водача на автомобила в затворения за ползване пътен участник, водачът е имал възможност да избегне удара. Липсата на насрещно осветяване от насрещно движещи се автомобили, както и зоната на осветеност при къси и дълги светлини, водачът е имал възможност да забележи пешеходеца. При положение, че водачът е следял пътното платно при скоростта от 40км./ч с която се е движил, е можел да задейства спирачната система и избегне настъпване на произшествието.
Като причина за произшествието е посочено несъобразяване с пътната обстановка и пренебрегване на пътната маркировка.
В допълнително заключение /л.329-226/ вещото лице посочва втори вариант на опасна зона за спиране на лек автомобил Фолксваген Голф при скорост от 39,98км./ч. и реакция на водача 2s /време за реакция на водача при движение в нощни условия, извън населено място, когато няма наличие на обекти, които могат да създадат опасност и не се предвижда наличие на такива/ – 32.87м., или водачът е имал техническата възможност да избегне удара. Или причина за произшествието е противоправното поведение на водача П., извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1ЗДвП.
Установява се от заключението на съдебния медик, че причината за смъртта на Б. била получената черепно мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив и основата на черепа, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, контузия на мозъка и оток. Посочените увреждания били тежки и несъвместими с живота. Вещото лице дава заключение, че е налице пряка причинно-следствена връзка между възникналото произшествие и смъртта на Б..
Според комплексна медицинска и авто-техническа експертиза /л.174-181/ травматичните увреждания можело да се получат при ПТП – пешеходец блъснат от лек автомобил, с възкачване на предния капак, удар на главата в обзорното стъкло и последващо падане на пътната настилка.
Неподкрепено с доказателства остава твърдението на ищцата, че Б. бил работник и по тази причина се намирал на пътя в ремонт.
Основателно е възражението на ответника, че организацията на движението и сигнализацията на извършваните строително монтажни работи СМР не били изпълнени според изискванията на Наредба № 3 и Наредба от 16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението /ВОБД/ при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците и Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка и ЗДвП
Според авто-техническа експертиза /л.290-301/, несъответствията на сигнализацията на протокола за оглед със съгласуван и одобрен проект за ВОБД, както следва: табела Ж16 се намирала на 24м. преди км. 299+934(нулевия метър), а не на 30м.; знак В26-40км/ч се намирал при км. 299+934(нулевия метър), а не на 30м.; при км. 299+934(нулевия метър) липсвала ограничителна табела С4,4; след 299+934(нулевия метър) липсвали ограничителни табели С4,4 в лявата лента; липсвали светлинни източници подаващи мигаща жълта С. С16 (не били описани такива в протокола за оглед). Несъответствията на сигнализацията на протокола за оглед със заповед относно ВОБД, където било посочено, че в І етап (ремонт на дясно платно) се въвеждала ВОБД според приложение № 58 К. чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3, както следва : след км. 299+934(нулевия метър) липсвали необходимия брой ограничителни табели С4,4 , напречно на оста на пътя през 1 м.; липсвала временна маркировка според чл. 8 и чл. 37 от Наредба № 3; липсвали и светлинни източници мигаща жълта С. С16 (не били описани такива в протокола за оглед). Временната организация на движението била организирана с подвижни знаци, които били на стойки, а всяко едно подвижно препятствие можело да бъде преместено. Знаците не били достатъчни и не показвали недвусмислено от къде трябвало да премине автомобила. Затова причините за произшествието са комплексни и включват както несъобразяването на водача с конкретната пътна обстановка, конкретно наличието на опасност, пешеходец на пътя, при което е следвало да намали скоростта или да спре, несъответствията на сигнализацията на участъка с нормативните изисквания, които са били в състояние да заблудят водача, така и поведението на пострадалия, който се движел като пешеходец с тъмни дрехи в участък, забранен за обществено ползване.
Относно активната легитимация: Спорна е активната материално-правна легитимация на ищцата – сестра на починалия пострадал, като се твърди, че същата не попада в кръга лица, легитимирани да искат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък.
С Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. се приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпяло от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на така постановеното тълкувателно решение е разяснено, че най-близките на починалия се ползвали с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка, е логично да се предполага, че пряко, непосредствено и за продължителен период от време, са претърпели значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на най-близките да получат обезщетение обаче не е прогласено за абсолютно и не би могло да се реализира, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД. При преценка на близостта следва да се има предвид не само наличието й от правна гледна точка, но и действителните отношения между починалия и претендиращия увреждане родственик. Скръбта от загубата на близък човек е нормално и естествено състояние на празнота и липса, но фактите по делото не установяват тя да е от такъв характер, че да обоснове признаване право на обезщетение за неимуществени вреди за ищцата от смъртта на починалия й брат.
Прието още в мотивите на решението, че братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
За да обоснове морални страдания и емоционална привързаност, надхвърляща нормалното за отношенията между брат и сестра, в исковата молба се сочи, че ищцата и починалия израснали в сплотено и задружно семейство и били силно привързани един К. друг; живеели в атмосфера на любов и взаимна подкрепа; от малки били неразделни и изключително сплотени; поделяли си домашните задължения и заедно обработвали семейните ниви; помагали си и заедно се справяли с житейските трудности.
От показанията на разпитаните свидетелите се установява, че ищцата и пострадалия са отраснали заедно, впоследствие създали свои семейства, а по-късно заживели и в различни населени места. Двете семейства подържали близки отношения, събирали се епизодично по различни поводи, помагали си в земеделската работа, децата им си играели заедно.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви помежду си и въпреки че свид. Златко Й. е съпруг на ищцата и спада К. най-близкия родствен кръг, съдът ги кредитира като житейски достоверни и пълни.
Съдът приема, че установените чрез свидетелските показания факти за отношенията между Й. и брат й не обуславят материалноправна легитимация на същата да претендира процесното обезщетение за непозволено увреждане. Събраните гласни доказателства разкриват картината на едни обичайни отношения между брат и сестра. Липсват данни за такива житейски обстоятелства и ситуации, които да са станали причина за възникване на особено близка привързаност между двамата, надвишаваща традиционната за българските семейни отношения. Ищцата не установява процесният деликт да й е причинил такива морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за подобна родствена връзка и сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-близките по смисъла на цитираните по-горе постановления на Върховния съд. Напротив, сочат за нормална и обичайна за българската традиция духовна и емоционална близост между братя и сестри, която се характеризира с взаимна обич, разбирателство и морална подкрепа. Видно от удостоверението за родствени връзки, ищцата е израсла в семейство с двама братя и пет сестри, като е с десет години по-голяма от починалия Б.. Характерно е за големите семейства децата да са възпитани в традиционна йерархия на отношенията, съответно да се подчиняват на по-големите, а те от своя страна да се грижат за по-малките. Именно такива отношения описва и свид. Младенова /като учителка ищцата му давала най-правилните съвети, празнували и се веселили заедно, помагали си в земеделската работа, разчитали един на друг/.
За да се приеме, че между лице извън кръга, очертан с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС и починалия в резултат на ПТП е съществувала особено близка връзка, необходимо е освен формалното родство да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от обичайната, считана за нормална за съответната родствена връзка. Това че семействата на ищцата и на починалият й брат са си помагали, гостували и стопанисвали общи имоти не е достатъчно, за да се приеме изключителност в отношенията им, особена близост, по-голяма от обичайната и традиционна за обществото ни и в частност за живота на братята и сестрите.
На следващо място, от показанията на разпитаните свидетели не се установява и понасянето на морални болки и страдания от ищцата, надхвърлящи тези, които обикновено е нормално и присъщо да изпита едно лице от загубата на своя брат или сестра.
Реакцията на ищцата след смъртта на брат й също е нормална и естествена при загуба на роднина с такава степен на близост и не дава основание да се направи извод за връзка между тях по-силна от обичайната. Утвърдените в обществото морални правила свързват настъпването на смъртта с траурно поведение, несъвместимо с участието на роднините в увеселителни мероприятия. Самото значение на думата „траур“ в тълковния речник е скръб по близък човек, външно изразена чрез носене на тъмни дрехи и спазване на определен тип поведение, или нормално е ищцата да е прекратила участието си в певческа група.
Вещото лице дава заключение, че в момента на провеждане на интервюто с ищцата, ритуалите за релаксация, социална комуникация и трудова активност били възстановени. Останало само нощното безсъние, като в амбулаторния лист било записано, че не било уточнено. В голяма степен било възстановено нормалното личностно функциониране, социалното взаимодействие и трудовата активност. Хронифицираната скръб не можела да приключи поради убеждението за незавършеност на психологическия процес, свързан с несправедлива загуба. Остатъчната симптоматика не можела да покрие всички критерии на интензивност и потваряемост, за да бъде категоризирана като посттравматично стресово разстройство.
Представените от ищцата амбулаторен лист /л.238/ и списък на изпълнени рецептурни бланки за продажба на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества /л.239/ са от дата 20.07.20г., почти две години след произшествието. От тях не става ясно дали предписаният лекарствен продукт е бил предписван преди и след тази дата или е конкретно за този месец и във връзка с предстояща имунизация.
Й. действително е претърпяла болки и страдания от смъртта на брат си, които обаче не подлежат на обезщетяване, тъй като не се установява по категоричен начин твърдяната между тях привързаност да е по-силна от обичайната.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 1/2016г. и съобразно конкретния случай, приетата фактическа обстановка и събраните доказателства, съдът намира, че не се доказва наличието на изключително близка връзка между ищцата и починалия брат, надхвърляща обичайната при този вид родственици. При тези изводи няма основание да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди, поради което като неоснователен предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000лв. за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на С. Б. при ПТП на 22.10.18г., ведно със законната лихва за забава от датата на уведомлението на застрахователя -25.02.19г. до окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло.
Страните претендират присъждане на направените разноски. Според изхода на спора, такива се дължат в полза на ответника и са в размер на 750лв. депозити за експертизи и 400лв. юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП.
Предвид изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от В. М. Й., ЕГН *, Г. М., ул. Х. Б. № 3, ап. 1. чрез адв. Р.М. срещу ЗД ДЗИ-О. застраховане Е., Е. 1., със седалище и адрес на управление Г. С. бул. Витоша №89Б, иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000лв. за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на С. Б. при ПТП на 22.10.18г., ведно със законната лихва за забава от датата на уведомлението на застрахователя до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. М. Й., ЕГН *, Г. М., ул. Х. Б. № 3, ап. 1. чрез адв. Р.М. да заплати на ЗД ДЗИ-О. застраховане Е., Е. 1. разноски по делото от 1 150лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – П..

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :