за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 579/27.12.2018 г. по Г.дело № 240/2015 г. Смолянският районен съд ОСЪЖДА Г. А. Г. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС да заплати на Г. Р. П. сумата от 968,65 лв., представляваща припадащата му се част от получени от ДФ „. плащания за заявени площи на наследствени земеделски имоти за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания по Наредба № 5/27.02.2009 г., обн. ДВ бр. 22/2014 г., в сила от 11.03.2014 г., направени в периода 08.02.2010 – 27.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2015 г. – датата на подаването на исковата молба до окончателното заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над уважения размер от 968,65 лв. до пълния предявен размер от 1 266,10 лв. Също така, Г. А. Г. е ОСЪДЕН на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Г. Р. П. сумата от 100 лв., представляваща лихва за забава върху плащания за заявени площи на наследствени земеделски имоти за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания по Наредба № 5/27.02.2009 г., обн. ДВ бр. 22/2014 г., в сила от 11.03.2014 г., направени в периода 08.02.2010 – 27.01.2015 г., начислена за периода 30.03.2013 - 30.03.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава В ЧАСТТА на претендираната лихва в размер на 155,36 лв., начислена за периода 01.01.2014 – 30.03.2015 г. върху частта от главницата от добива на дървесина в наследствения горски имот в размер на 3 070,37 лв. Накрая Г. Г. е осъден да заплати на Г. Р. П. сумата от 1 301,17 лв., пропорционално на уважената част от исковете и за прекратената част от исковете.
С определение № 119/11.02.2019 г. по същото дело Смолянският районен съд по реда на чл.248 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молбата с В. № 247/10.01.2019 г., подадена от ответника Г. А. Г., в ЧАСТТА, с която се иска да бъде изменено чрез допълване Решение № 579/27.12.2018 г. в частта на деловодните разноски, като бъдат присъдени на ответника деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете; и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна същата молба в ЧАСТТА, с която се иска да бъде изменено чрез намаляване Решение № 579/27.12.2018 г., като бъдат намалени присъдените на ищеца деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Това определение не е обжалвано и е влязло в сила.
Срещу горното решение в частта, с която е осъден да заплати на Г. Р. П. сумата от 968,65 лв., представляваща плащания за заявени площи за периода 08.02.2010 г. – 27.01.2015 г. /уточняваща молба В.№ 1106/01.02.2019 г./, е подадена допустима въззивна жалба от Г. А. Г. с искане да бъде отменено и да се присъдят на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемият Г. Р. П. с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли решението в атакуваната част да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззиваемият лично и с пълномощника си продължава да оспорва жалбата.
Съдът установява следното:
Решението в обжалваната част е правилно и подлежи на потвърждаване, като на осн.чл.272 ГПК се имат предвид изложените в него мотиви. В допълнение, въззивният съд съобразява следното:
Във въззивната жалба пространно се развива оплакването как съдът не е съобразил погасяването на задължението по давност съгласно чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД. По възражението за погасителна давност не се дължи произнасяне нито от първоинстанционния съд, нито от въззивния, тъй като, ако това възражение не е направено своевременно – с отговора на исковата молба, ответникът губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства-чл.133 ГПК. С отговора на исковата молба ответникът и настоящ жалбоподател не е направил възражение за погасителна давност, без пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такова е въведено едва с писмената защита, поради което правилно СмРС е съобразил преклудирането му и изобщо не го е обсъждал. В същия смисъл е разрешението, дадено в т.4.1 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
В тази връзка е без значение и не подлежат на обсъждане изложените в жалбата доводи относно това какво точно плащане представлява субсидията, защото тези доводи са развити с оглед прилагането на погасителната давност. Оплакването срещу заключението по икономическата експертиза е основано също на това, че не било съобразено с чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД, поради което също не се разглежда от въззивния съд.
Неоснователно е оплакването, че решението е незаконно, защото не отговаря на изискванията на чл.236, ал.1, т.7 ГПК-не е посочено в него дали подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. В решението е отразено/л.328 от делото на РС/, че то може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Смолянския окръжен съд. Т.е., то съдържа реквизитите по чл.236, ал.1, т.7 ГПК. Дори обаче да ги нямаше, след като Г. Г. е подал настоящата жалба в срок, пред надлежния съд и тя се разглежда, правото му на защита не би било накърнено и това не би било основание за отмяна на решението. Не следва да се разглеждат и развитите в писменото становище от 08.04.2019 г. и писмената защита от 15.04.2019 г. на жалбоподателя доводи, че Г. П. не бил лишен от ползването на имотите, поради което не можел да търси исковите суми. Подобен довод не е изложен във въззивната жалба с В.№ 47/16.01.2019 г., нито в уточнението и по молба с В.1106/01.02.2019 г. Съгл. чл. 269 ГПК, по въпросите, касаещи правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Дори да се приеме, че е изведено такова оплакване, то е лишено от основание, защото искът на Г. П. не е по чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение заради лишаването му от възможността лично да ползва имотите, а е по чл.30, ал.3 ЗС за припадащата се според дела му част от ползите, които наследствените имоти носят и които ползи в случая са получените плащания от ДФ Земеделие за заявени земеделски земи, съсобствени на наследниците на Г. Г., сред които са ищецът и ответникът. Решението в обжалваната част е съобразено с приетите заключения по СИЕ, като от съда са приспаднати всички направени от ответника Г. плащания в полза на П..
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски във въззивното производство в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянския окръжен съд

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 579/27.12.2018 г. по Г.дело № 240/2015 г. на Смолянския районен съд в обжалваната част, с която Г. А. Г. е осъден да заплати на Г. Р. П. сумата от 968,65 лв., представляваща получени плащания от ДФ Земеделие за заявени площи, за периода 08.02.2010 г. - 27.01.2015 г.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН *, да заплати на Г. Р. П., ЕГН *, направените във въззивното производство разноски в размер на 700 лв./седемстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2..