Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1348 от 02.05.2019 г. на М. С. К., представлявана адв. М., срещу решение 50 от 12.04.2019 г. по Г.д. № 183/2018 г. на РС-Ч. частта, с която за разликата над сумата от 3 000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева е отхвърлен предявеният от М. С. К. против З. К. П. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от увреждане на здравето, осъществено на 03.02.2018 г. от притежаваното от ответната страна куче.
С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго за уважаване в цялост на исковата претенция. Оплакванията по правилността на решението се свеждат до соченото допуснато от първата инстанция нарушение на материалния закон при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е взел предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението, обстоятелството, че ищцата е търпяла нарушения на съня, вследствие от инцидента с кучето, както и че тъй като е оперирана от онкологично заболяване на ударената при инцидента гърда, е изпитвала естествен страх от бъдещи негативни здравословни последици.
В срока за въззивно обжалване е депозирана въззивна жалба вх. № 1418 от 09.05.2019 г. на З. К. П., с която първоинстанционното решение е атакувано в осъдителната му част, с която З. К. П. е осъден да заплати на М. С. К. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 603, 52 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разликата между неполучено трудово възнаграждение и заплатените обезщетения за временна нетрудоспособност. Оплакванията по правилността на решението в тази му част се свеждат до възражение за прекомерност на присъденото обезщетение, като се иска свидетелските показания и ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства по установяване вида на търпените болки и страдания да не бъдат кредитирани.
Постъпил е отговор на подадената от З. К. П. въззивна жалба, с който се възразява по основателността на същата и се иска оставянето и без уважение.
Двете страни искат присъждане на разноски, с оглед изхода на делото във въззивната инстанция, като в съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна възразява по допустимостта на решението. Иска неговото обезсилване и връщане на делото в първата С. инстанция за конституиране на О. Ч. като съответник по предявения иск. В тази връзка се развиват съображения, че по делото е установено, че при инцидента, от който са настъпили вредоносните за ищцата последици са участвали две кучета – едното собственост на ищцовата страна, а другото безстопанствено. При това положение Общината Ч. също носи отговорност за вреди, като поддържа, че безстопанственото куче е причина за вредите.
Настоящият С. състав намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване С. акт, поради което са процесуално допустими. Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в осъдителна, респ. отхърлителната му част по иска за неимуществени вреди, както в частта за уважение на иска за имуществени вреди. Обжалвания С. акт е влязъл в сила като необжалван в частта, с която частично е отхвърлен иска за имуществени вреди, представляващи разликата между неполучено трудово възнаграждение и заплатените обезщетения за временна нетрудоспособност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. В тази връзка не може да се приеме за основателно възражението на ответната стана, че по делото е следвало да участва като необходим другар на страната на ответника - съпричинителят на вредоносния резултат, отговарящ по чл. 49 ЗЗД за вредите от другото безстопанствено куче, а именно О. Ч.. Според чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Ето защо, ако е налице непозволено увреждане от две животни, собственост на различни лица, последните отговарят солидарно спрямо пострадалия. Обстоятелството кое животно в каква степен е причинило вредоносния резултат е от значение за регресните права на солидарните длъжници и е без правно значение за отговорността за вреди спрямо пострадалия. Всеки отговаря в пълен обем. Изцяло от волята на пострадалия - ищец зависи спрямо кого ще предяви иска за обезщетение, като ответниците имат качеството обикновени, а не задължителни необходими другари в процеса. В хипотезата на предявен иск при условията на чл. 53 ЗЗД, е възможно да е налице различен правен резултат от изхода на делото за ответниците. Всеки от тях може да оспори своето участие в настъпването на вредоносния резултат, като така постигне отхвърляне на предявения против него иск. Солидарните длъжници винаги имат качеството обикновени другари, поради което пасивната им процесуална легитимация не е задължителна. Ето защо делото не може да се върне на първата С. инстанция за конституиране на друг ответник, в който смисъл е направеното пред въззивната инстанция искане.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на въззивното производство, намира за установено от фактическа и правна страна, във връзка с наведените пороци на оспорения С. акт, следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – физически болки и страдания, дискомфорт, тревоги, вследствие на пуснато свободно движещо се без повод, оставено без надзор и контрол куче, собственост на ответника, в резултат на което то е бутнало и съборило ищцата на земята, причинявайки й навяхване /дисторзия/ на лява коленна става, контузия в областта на дясна раменна става, без видими увреждания на кожата, удар в дясна ръка и удар в дясна гърда, на която е претърпяна операция, ведно С. законната лихва върху главницата от момента на увреждането /03.02.2018г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 603.52 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, представляващи разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и заплати по две трудови правоотношения, които би получила ако не беше настъпила временната нетрудоспособност в резултат на деликта, ведно С. законната лихва върху сумата от 28.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената до пълния предявен размер от 5000 лева, респективно искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 641.52 лева.
Настоящият С. състав намира, че обжалваното решение не е правилно и следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на иска за неимуществени, като исковата претенция следва да бъде уважена изцяло до пълния предявен размер от 5000 лева. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Установява се от фактическа страна, че на 03.02.2018 г., около 9:30 часа, в района лифтова станция „Мечи чал“ в град Ч., кучето на ответника, порода немска овчарка, на име Рекс, заедно с друго неустановено по делото куче, пресичат пътя и ударят в краката ищцата М. К., която по това време излизала от гардероба за ски. Ответникът, пряк очевидец на станалото, в дадените пред полицейските органи обяснения описва именно тази фактическа обстановка. Писмените му обяснения, пред държавен орган, следва да бъдат ценени като изходящ от ответната страна частен свидетелстващ документ, установяващ неизгодни за страната юридически факти - че е собственик на кучето порода немска овчарка, което заедно с друго неустановено по делото куче е ударило в краката ищцата, вследствие на което тя паднала на земята. В тази връзка ответникът З. П. сочи следното в писмените си обяснения: „моето куче и другото куче заедно удариха в краката М. К. от град Ч., която аз познавам“ Според чл. 164, ал.1, т.6 ГПК С. свидетелски показания е недопустимо опровергаването на съдържанието на изходящ от страната частен документ. Ето защо ангажираните от ответната стана гласни доказателства, сочещи на друга фактическа обстановка, се явяват недопустими, като по аргумент от 164, ал. 1, т. 6 ГПК, същите не е следвало да бъдат обсъждани от първата инстанция, при изграждане на изводите ѝ по фактическата страна на спора. Посоченото в изходящия от ответника частен свидетелстващ документ, напълно се подкрепя от показанията на ангажираните от ищцовата страна свидетели. Страните не спорят, а и ответникът сам признава, че е платил сумата за линейка и първоначален преглед, тъй като са били налице съмнения, че ищцата е С. счупен крак. Правилно първата С. инстанция, изводимо от заключението на експерта и представените медицински документи, е приела вида на причиненото увреждане, а именно навяхване на лява коленна става, контузия в областта на дясна раменна става, без видими увреждания на кожата, удар в дясна ръка и удар в дясна гърда, както и че преди инцидента ищцата е претъпяла онкологична операция на засегната дясна гърда.
Неправилно в нарушение на материалния закон и при необоснованост първата С. инстанция е достигнала до краен извод, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 3000 лева, мотивирайки, че вследствие на инцидента ищцата не е била напълно обездвижена, нанесените травматични увреждания са с добра прогноза и отшумяват без последствия, като по делото няма данни за трайно засягане на увредените анатомични области.
Въззивният съд приема, че справилия размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза минимум на сумата, за която е предявена исковата претенция. Съобразно постановките на ППВС № 4/1968 г. обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, въз основа на установените по делото факти, като при телесните увреждания такива могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Дадените в цитираното постановление разяснения сочат на извод, че за при определяне размера на справедливото обезщетение съдът следва да съобрази начина, по който увреждането се е отразило в правната сфера на пострадалия.
В разглежданата хипотеза увреждането е причинено от куче, порода немска овчарка от мъжки пол. Характеристичните данни на тази порода кучета сочат, че те имат относително висока телесна маса, около четиридесет килограма, като развиват висока скорост, а мъжките екземпляри са по-едри в сравнение с женските. Ето защо нанесеният от това куче удар по време на бяг, обосновано може да се предположи да не е бил никак лек и безобиден. Последното се установява, както от показанията на свидетелката Радулова, пряк очевидец на събитията, която сочи, че е проследила с поглед бяга на кучето и е видяла как то блъска човек, впоследствие описва състоянието на ищцата, която изпитвала силна болка, държала се за крака и заявила „отиде ми коляното“, така и от заключението на експерта относно вида на уврежданията и механизма на извършването им. Вещото лице сочи, че е налице усукване на коленната става, а обстоятелството, че ищцата е била С. ски обувки я е предпазило от счупване на глезена. Кучето връхлетяло изненадващо, като, както правилно е приел първоинстанционният съд, в продължение на два часа след инцидента ищцата била в шок от станалото, като не е била в състояние адекватно да обясни случилото ѝ се. Възстановяването след инцидента е продължило три месеца, като засегнатия крак е бил обездвижен. Ищцата преди инцидента е претърпяла онкологична операция на засегнатата гърда. Изводимо от заключението на експерта, ударът е влошил възстановителните процеси при движението на мускулите на раменния пояс. Засягането на оперираната гърда е причинило естествен страх от бъдещи усложнения. Ищцата по време на инцидента се е намирала на ски пистата, но не като турист, а като ски учител. Същата е бивш национален състезател по ски, а след инцидента е преустановила практикуването на този спорт, поради слабост и болка в коляното. Зимните спортове са заемали съществено място в живота на увреденото лице. Напълно логично е поддържаното, че след травмата тази ѝ дейност е преустановена, поради страх от усложнения и слабост в крака. Вещото лице сочи, че е възможна посттравматична симптоматика, свързана с изпитването на болка, вследствие на травмата. Обстоятелството, че ищцата не е била напълно обездвижена в периода на възстановяване, не означава, че не е търпяла негативни последици. Същата непосредствено след инцидента се е нуждаела от помощта на своя съпруг за извършването на елементарни дейности от ежедневието и бита. Горните обстоятелства се извеждат от показанията на свидетеля К., съпруг на ищцата и се подкрепят от съвкупния анализ на доказателствата по делото. Всички изтъкнати по-горе релевантни за спора факти налагат извод, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди за пълния предявен размер. Присъдената сума от три хиляди лева е занижена – практиката приема, че подобна сума се присъжда за тежка обида или клевета. В случая от една страна са налице физически болки и страдания от увреждането на здравето, изненадващ удар от голямо куче, а от друга естествени страхове от влошаване на здравето, поради претърпяната в миналото онкологична операция. Налице е също и преустановяване на заниманията С. зимни спортове, поради слабост в коляно и страх от повторна травма. Травматично увреждане на лице, професионално ангажирано с определен вид спорт, вследствие на което се препятства упражняването на този спорт, сочи на извод за по-големи неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени при спазване на критерия за справедливост.
Правилно първата С. инстанция се е произнесла по обезщетението за неимуществени вреди за неполучения от ищцата трудов доход, с П. характер. Въззивната жалба на ответника в тази част се свежа до възраженията по отхвърляне на иска за това, че не неговото куче е причинило увреждането, като с оглед изложеното в тази връзка по-горе, следва да се приеме за неоснователна.
При този изхода на спора отговорността за разноски следва да се определи от въззивния съд за двете съдебни инстанции, с оглед постигнатия благоприятен правен резултат. В първата инстанция ищцата има право на разноски за уважения иск за неимуществени вреди и частично уважения иск за имуществени вреди, а ответникът респективно за отхвърлената част по иска за имуществени вреди. Ищцата е направила разноски в общ размер от 1341.67 лева, от които 229.67 лева държавна такса, 502 лева депозит за вещи лица и 610 лева адвокатски хонорар, т.е. съобразно уважената част следва да се присъдят 1 332, 63 лева. Във въззивната инстанция ищцата е постигнала изцяло благоприятен изход на делото, като има право на сумата за държавна такса в размер на 40 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 610 лева. Право на отделни разноски за адвокат за подадения отговор на въззивната жалба на насрещната страна, ищцата няма, тъй като разноските не се определят за отделните процесуални действия, а за цялото производство. Ответникът има право на разноски за адвокат в първата С. инстанция, в размер на 5, 05 лева, с оглед отхвърлената част на иска за имуществени вреди.
Така мотивиран ОС-С.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение 50 от 12.04.2019 г. по Г.д. № 183/2018 г. на РС-Ч. в частта му, с която предявеният от М. С. К. против З. К. П. иск, с правно основание чл. 50 ЗЗД, за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата между сумата 3000 лева и 5000 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. К. П., ЕГН *, с А. Г., У. „Е.” №. В. .4, ап.46 да заплати на М. С. К., ЕГН *, с А. Г., У. „М.” № 5, на основание чл. 50 ЗЗД, допълнително сумата 2000 (две хиляди) лева, обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето от притежаваното от ответника куче, ведно С. законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 03.02.2018г. до окончателното ѝ заплащане
ПОТВЪРЖДВА решение 50 от 12.04.2019 г. по Г.д. № 183/2018 г. на РС-Ч. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З. К. П., ЕГН *, с А. Г., У. „Е.” №. В. .4, ап.46 да заплати на М. С. К., ЕГН *, с А. Г., У. „Мурджовска” № 5сумата от 1982,63/ хиляда деветстотин осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/ лева – разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. С. К., ЕГН *, с А. Г., У. „Мурджовска” № 5 да заплати на З. К. П., ЕГН *, с А. Г., У. „Е.” №. В. .4, ап.46 сумата от 5,05/ пет лева и пет стотинки/ лева – разноски за първата С. инстанция.
Решението е окончателно, с оглед цената на предявения иск и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: