за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл.ГПК.
Делото е образувано по допустимата жалба на С. Е. Д., чрез пълномощника му адв.Тодор Пейковски, срещу Постановление по протокол № 486 от 09.06.2020 г. на частен съдебен изпълнител Соня Димитрова по изп.дело № 142/2019 г., с което постановление тя отказва да прекрати същото изп.дело. Жалбоподателят иска отказът да бъде отменен и да се постанови съдебният изпълнител да прекрати изп.дело.
От С. З. П., С. З. Ф. и З. Я. Ф., чрез техния пълномощник адв.Стоян Марев, са подадени възражения по чл.436, ал.3 ГПК, с които молят жалбата да се остави без уважение и да им се присъдят направените разноски.
Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е неоснователна, тъй като дългът на С. Д. по горното изп.дело не е погасен.
Съдът установява следното:
Изп.дело № 142/2019 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег.№ 917, действаща в района на ОС-С., е образувано по молба на взискателите С. З. П., С. З. Ф. и З. Я. Ф. за събиране на парични вземания за обезщетения по чл.45, ал.1 ЗЗД срещу длъжника и настоящ жалбоподател С. Е. Д., по представени от тях два изпълнителни листа от 13.02.2019 г. по НОХД 638/2018 г. на РС-С..
На 20.03.2019 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника С. Д., в която е посочено, че дължи сума в размер на: 8 832.05 лв., от които 6 002.00 лв. - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 900.00 лв. - разноски по изпълнителното дело (адвокатско възнаграждение), 1 094.84 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ с вкл. ДДС, от които пропорционална такса по т. 26 от Тарифата, в размер на 810.80 лв., както и публични вземания в размер на 835.21 лв. На 20.03.2019 г., ведно с поканата за доброволно изпълнение, за задълженията в размер на 8 832.05 лв., са наложени запори на всички банкови сметки, открити в „ПИБ“ и „Експресбанк“ ; запор на трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение за труд, получавано от „Гамакабел“ ; запор върху притежаваните от длъжника Д. ремарке за лек автомобил с peг. № ** и лек автомобил е peг. № ** възбрана на 1/4 ид.част от първи жилищен етаж, с идентификатор ** по кадастралната карта на гр. С.; възбрана на 1/8 ид. част от ** по плана на с.Кутела, общ. С..
В срока за доброволно изпълнение, на 28.03.2019 г., длъжникът Д. прави първа вноска от 3 000 лв., която внася на каса. В хода на изпълнителното дело, за погасяване на дълга по него, всеки месец постъпват суми от запор на сметки и трудово възнаграждение; наред с това са извършвани доброволни плащания по сметка на ЧСИ Димитрова.
По молба от 20.05.2020 г./л.171/ на длъжника С. Д., целящ да погаси изцяло остатъка от задължението по изп. дело, е издадено от ЧСИ Удостоверение с изх. № 4649/20.05.2020 г., в което подробно са описани направените вноски от датата на образуване на изпълнителното дело до 20.05.2020 г., ведно с начина, по който същите са разпределени по дати, като към дата 20.05.2020 г., съгласно същото удостоверение, дължимата сума, заедно с допълнително начислените банкови такси и пощенски разходи, възлиза на 587,02 лв. С платежно нареждане от 26.05.2020 г. длъжникът Д. превежда по сметката на ЧСИ Димитрова сумата 587,02 лв., с основание на превода: „ИД № *0142“/л.174/.
Съгласно Протокол от 26.05.2020 г. /л.181 и сл./, ЧСИ установява, че е допусната техническа грешка при изчисляване на дълга и законната лихва върху главницата не е включена в дълга, поради което и даденото на длъжника Д. удостоверение за размера на дълга с изх.№ 4649/20.05.2020 г. не е коректно, а задължението му всъщност не е погасено. Отразени са в протокола направените плащания и задължения, като ЧСИ прави извод, че остатъкът от дълга на Д. към 26.05.2020 г. възлиза на 778,53 лв. главница по единия изп.лист от 13.09.2019 г. по НОХД № 638/2017 г.; а по другия изп.лист от същата дата по същото дело дългът възлиза на 1 410,26 лв. главница. Посочено е в протокола и че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, която следва да бъде събрана от длъжника, е 186,13 лв. с ДДС.
Поради това на Д. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение от 03.06.2020г., с която е поканен да плати общо 2 379,78 лв., от които: главница в размер на 778,53 лв., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 1,73 лв. за периода26.05.2020 г – 03.06.2020 г.; главница в размер на 1 410,26 лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на 3,13 лв. за периода 26.05.2020 г. – 03.06.2020 г.; както и 186,13 лв. такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Поканата е получена лично от длъжника на 04.06.2020
На 09.06.2020 г. Д. подава до ЧСИ молба с вх.№ 04738, с която я уведомява, че общият дълг, ведно с разноските по изп.дело № 142/2019 г., е погасен изцяло с направената от него последна вноска от 587,02 лв. по сметка на ЧСИ, съгл. удостоверение № 4649/20.05.2020 г. Затова длъжникът моли ЧСИ на основание чл.433, ал.2 ГПК да прекрати изп. производство и да вдигне наложените запори, както и евентуално наложените други принудителни или обезпечителни мерки.
С обжалваното постановление по протокол № 486/09.06.2020 г. ЧСИ отказва прекратяване на изп.дело № 142/2019 г. поради липса на пълно погасяване на задължението.
Съгласно приетото от въззивния съд и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза, остатъкът от дълга на Д., след направеното на 26.05.2020 г. разпределение на внесените от него суми, е 2 179,82 лв. главници, от които: 768,74 лв. главница по изп.лист от 13.02.2019 г. с взискатели С. П. и С. Ф.; и 1 411,08 лв. главница по изпълнителния лист от 13.02.2019 г. с взискател З. Ф.. Остатъкът от таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ към същата дата 27.05.2020 г. е 101,95 лв. с ДДС. Вещото лице установява, че при изчисляване на дълга от ЧСИ не е включена и законната лихва върху главниците, считано от 01.012016 г. и погасяването на законната лихва не е извършено в изготвените от ЧСИ 14 бр. разпределения, за които са съставени съответните протоколи.
При така установеното фактическо положение се налага извод, че жалбата на С. Д. е неоснователна.
Правилно от ЧСИ с обжалваното постановление по протокол № 486/09.06.2020 г. е отказано да бъде прекратено изп.дело № 142/2019 г. Установява се категорично, че не са налице основанията по чл.433, ал.2 ГПК, тъй като задължението на длъжника С. Д. не е погасено изцяло и не са събрани разноските по него.
Допуснатата от ЧСИ грешка в изчисленията и по-конкретно посочване в първоначалната покана за доброволно изпълнение, че главниците по двата изп.листа са неолихвяеми, както и изчисляването на дълга и отнасяне на плащанията без да се изчислява законната лихва, дължима на взискателите, видно от изпълнителните листове от 13.02.2019 г., не води до наличие на предпоставките по чл.433 ГПК, защото законът не придава такова значение на подобни грешки. Изп.дело подлежи на прекратяване, само ако задълженията по него изцяло са погасени в действителност, което в случая не е налице. На взискателите се дължат още суми за главници, както и съответната законна лихва върху главниците до датите на евентуалните плащания по тях, както и такса в полза на ЧСИ. Изявление на ЧСИ, подобно на това в издаденото от него уд-е изх.№ 4649/20.05.2020 г., не може да промени действителното положение и не лишава взискателите от правата им по изпълнението, предназначено да ги удовлетвори изцяло; нито преустановява задълженията на длъжника да осъществи такова удовлетворяване. Същото разсъждение важи и спрямо извършените от ЧСИ 14 разпределения на постъпили от длъжника суми – влизането им в сила стабилизира отнасянето на парите за погасяване на изчислените към съответния момент задължения, но не може да обоснове прекратяване на делото поради погасяване на целия дълг, ако се установи, както стана в настоящото съдебно производство, че такова погасяване няма, независимо, че е резултат от грешка на ЧСИ при изчисляването.
Законът дава възможност както на длъжника да обжалва отказ да се прекрати изп.дело, така и на взискателя да обжалва прекратяването му, ако не са били наистина налице основания за продължаване, съотв. за прекратяване на изп.дело. Предвидена е възможност и да се обжалват от длъжника разноските по изпълнението, както и да се обжалва от взискателя отказ на ЧСИ да извърши определено действие, което може да бъде и отказ да събира съответен размер на законна лихва. Това означава, че, макар законът всъщност да възлага на ЧСИ произнасяне по размера на законната лихва върху съответна главница и по величината на разноските, това произнасяне подлежи на проверка за съответствие с действителното положение. Поведението на страните и на ЧСИ се съобразява с резултата от тази проверка. Т.е., след като се потвърждава в настоящото производство, че дългът на Д. не е изплатен, поведението на страните и на ЧСИ задължително се съобразява по-нататък с това положение, което е установено от съда в спорното производство по обжалване действието на ЧСИ – изп. производство продължава за цялостно събиране на дълга.
Действително, длъжникът е бил добросъвестен, като е погасил всички задължения, които са му съобщени с издаването на удостоверението от 20.05.2020 г. След това обаче е установена грешката при ЧСИ и на длъжника е изпратена следващата покана за доброволно изпълнение, от 03.06.2020 г., задълженията по която не е погасил. Както се посочи, в случая законът не предвижда добросъвестността на длъжника при плащанията му съобразно удостоверението да има за последица погасяване изцяло на неговия дълг, ако такова погасяване в действителност не е настъпило.
Неоснователен е доводът на Д., че следва съдът, по арг. от чл.202 ГПК, да не възприема заключението по ССчЕ, тъй като то се отнасяло до хипотеза, различна от настоящата. Такова различие липсва. Заключението доказва същия факт, какъвто е установен от ЧСИ при проверка на изп.дело и отразен в протокола от 26.05.2020 г. – че дългът на Д. не е погасен изцяло. По протокола на ЧСИ остатъкът от главницата по единия изп.лист е изчислен на 778,53 лв. /според ССчЕ – 768,74 лв./, остатъкът от главницата по другия е 1 410,26 лв. /според ССчЕ - 1 411,08 лв./; таксата по чл.26 по протокола е 186,13 лв. с ДДС /според ССчЕ – 101,25 лв. с ДДС/. За разрешаване на настоящия спор е без значение точно какъв е размерът на дълга, стига такъв все още да съществува, което категорично се установи.
На осн.чл.78, ал. 3 ГПК С. Д. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите П. и Ф. направените от тях разноски в настоящото производство за възнаграждение на адвокат в размер на 200 лв. по приложен договор за правна защита и съдействие, придружен с фактура и пълномощно.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата с вх.№ 04846/16.06.2020 г. на длъжника С. Е. Д., ЕГН *, от гр.С. ул.Васил Петлешков № 50, против Постановление по протокол № 486/09.06.2020 г. по изп.дело № 142/2019 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, действаща в района на ОС-С., с което постановление е отказано да бъде прекратено същото изпълнително дело.
ОСЪЖДА С. Е. Д., ЕГН *, от гр.С. ул.Васил Петлешков № 50, да заплати на С.З. П., ЕГН *, и С. З. Ф., ЕГН *, направените от тях разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.