за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.
С Разпореждане № 2626/15.11.2019 г. по ч.Г.дело № 1334/2019 г. Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ заявлението на „. за К. на П. З. Е.-Г.С. за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г. К. Г. в частта за сумата от 224,42 лв. неустойка, 217,10 лв. разходи за експресно разгреждане на документите и 245 лв. разходи за извънсъдебно събиране на вземането, както и за разликата над 50 лв. юр.възнаграждение до исканите 200 лв.
Срещу това разпореждане е подадена допустима частна жалба от „. ЗА К. НА П. З. Е.-Г.С. с искане да бъде отменено и заявлението – уважено и за тези суми.
На длъжника Г. К. Г. не е връчван препис от частната жалба съобразно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.
Съдът установява следното:
В подаденото от частния жалбоподател заявление се твърди, че дължимостта на сумата от 224,42 лв. неустойка произтича от уговорка между Г. Г. и цедента "Вива Кредит“ ООД-Г.С. в договора между тях от 02.07.2018 г. за паричен заем с № 5451152, представлявал електронен документ, според която: заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора - поръчител, който да отговаря на следните изисквания: да е навършил 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора за целия срок на договора. Заемателят е бил длъжен да даде съответното обезпечение, което той не е изпълнил. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение на задължение за периода считано от 06 юли 2018 г. - трети ден след усвояване на заемната сума, респективно непредоставяне на договорено обезпечение в същия срок от страна на длъжника до 11 март 2019 г. - падеж на договора, в размер на 288.54 лв. Претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава. Следователно неустойката за неизпълнение се начислява в момента на допускане на неизпълнението. Начислената неустойка е разсрочена на равни части, като във всяка от месечните погасителни вноски е включена част от нея и съответно същата е дължима на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Относно сумата от 217,70 лв. в заявлението се поддържа, че, при попълване на документите за отпускане на заема, заемателят Г. Г. се е възползвал от допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката за подадените от него документи за отпускане на заема, като се е съгласил да заплати за това такса във фиксиран в договора размер на 288.54 лв. В тази връзка, към настоящия момент Г. дължи горната сума като такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем.
За сумата от 245э лв. заявителят поддържа, че, съгласно договора и тарифата на „Вива кредит“ ООД, при забава на плащането на погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на П. задължения представляващи направени разходи за изпращане на смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане. При настъпване на дълготрайна забава /брой дни, изрично посочени в договора/ следва предприемане на действия, включващи и ангажиране дейността на служител, който осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Общият размер на начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране е 245 лв.
При това положение се налага извод, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд споделя изложените в разпореждането мотиви, които следва да се имат предвид на осн.чл.272 ГПК. В допълнение, предвид оплакванията в частната жалба, настоящият състав съобразява и следното:
Липсва каквото и да е превишаване правомощиятана заповедния съд, каквото несъстоятелно твърдение се поддържа в частната жалба. Неслучайно законът възлага именно на съда, а не на друг орган, издаването на заповеди за изпълнение и то при изрично въведеното условие по чл.411, ал.2, т.2 ГПК – заявлението да не противоречи на закона и на добрите нрави. Действително, смисълът на заповедното производство е да се осигури бърза, по-евтина и опростена процедура по снабдяване на заявителите с титул за събиране на твърдените от тях вземания, но само ако такива вземания се вижда да съществуват и да произтичат от правоотношения, възникнали в случая от сделки, сключени при спазване изискванията на закона и добрите нрави.
След като още при самия прочит на изложените от заявителя обстоятелства е видно, че искането не отговаря на тези изисквания, съдът е длъжен именно в това производство, служебно, да откаже прилагането на клауза, противоречаща на закона и добрите нрави, защото такова задължение му възлага законът в чл.411, ал.2, т.2 ГПК. Тази разпоредба е повелителна, което означава, че при всяко положение на делото, било в заповедното, било в исковото производство, съдът е длъжен да осъществява подобна преценка, установена в защита на обществения ред, дори без да има оплакване в тази насока.
Не може да се претендира от заявителя съдът да му съдейства бързо и ефективно да събере свои вземания, за които е очевидно, дори само от изложените от заявителя факти, че се търсят въз основа на клаузи, грубо нарушаващи както редица законови разпоредби, така и като краен резултат – морала. Повелителни материалноправни разпоредби, установени в обществен интерес, за които съдът следи служебно, са тези, които уреждат потребителската закрила в ЗЗП и ЗПК и установяват нищожност на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е Г. Г.. Законът не позволява съдът да бъде поставен в положение, при което да съдейства за закрепване резултатите от поведение на кредитор, насочено към сериозно неоснователно обогатяване и грубо незачитащо една от целите на чл.2 ЗПК – насърчаване на отговорното поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити.
След като излишно пространно частният жалбоподател разсъждава какво представлява една неустойка по принцип, той пропуска да съзре, че, съгласно собствените му твърдения, в договора от 02.07.2018 г. е предвидено не направо заплащането на неустойка, ако кредитополучателят не изпълни свое текущо задължение на падежа, а заплащане на неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение - предоставянето на обезпечение чрез поръчителство в срок от 3 дни след подписването на договора, като поръчителят следва да отговаря на множество трудон изпълними условия. Акцесорното задължение е с посоченото естество именно за да направи невъзможно неговото изпълнение от кредитополучателя и да се придаде вид, че на кредитора се дължи неустойка за реална вреда, каквато би могла да е вредата от неизпълнение на задължение за погасяване на съответната вноска, а не от непредоставяне на обезпечение под формата на поръчителство. Такова в нормалните случаи, когато кредиторът наистина цели обезпечаване изпълнението на същинските задължения по договора, а не допълнително обогатяване, маскирано под една или друга форма на неустойка и то за неизпълнение на акцесорно задължение, разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и др.подобни, се изисква преди сключването на самия договор за кредит. Вижда се, че в случая е уговорено предоставянето на поръчителство 3 дни след сключването на договора. Това също е доказателство, че неустоечната клауза е предвидена, за да получи кредиторът не само предвидената договорна лихва и евентуално, лихва за забава, ако такава бъде допусната от кредитополучателя, а допълнително възнаграждение, извън посочената договорна лихва, която при главница от 700 лв. е 107,48 лв. Това възнаграждение е маскирано като такова за вреда от неполучено обезпечение, но не е ясно защо самият кредитор не я е осуетил или намалил, поисквайки например да му се даде подобно обезпечение още преди сключването на договора, като въобще не го сключи, ако обезпечението не се осигури.
В обобщение, правилно е прието, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите и функции, като цели само и единствено неоснователно обогатяване за кредитодателя. Посочи се, че чл.33, ал.1 ЗПК предвижда, че, при забава се дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва, а тук чрез неустойката се добавя още едно възнаграждение, наречено обезщетение, и то зависи от неизпълнение не на основното, а на акцесорно задължение на заемателя – да осигури горните обзепчения, от което неизпълнение обаче не произтичат пряко вреди за кредитора. Тя е в пряко противоречие и с целта на Директива 2008/48, тъй като на практика „прехвърля риска от неизпълнение задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като, ако не го направи, дългът му нараства, т.е., опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след представянето му да се отпусне кредитът, което би съответствало на изискванията на директивата.“
За да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, най-напред трябва да се посочи какви точно са тези разходи-за какъв вид действия с точно посочване времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. Нито в заявлението, нито в частната жалба се посочва какви действия е извършил жалбоподателят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере вземането му от Г..
Т.е., няма извършени „допълнителни услуги“, както ги определя частният жалбоподател, за да иска връщане на разходите за тях. Те и не представляват допълнителни услуги по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК. Напротив, сумата за тях всъщност е едно допълнително, непозволено от чл.33, ал.1 ЗПК обезщетение за кредитора от неизпълнение задължението за връщане на сумите по договора, на което е придаден вид, че представлява разход за извънсъдебното им събиране.
Липсва изложение по какъв начин е била предложена услугата за експресно разглеждане на документи, как Г. се е възползвла от нея при попълване на документите и дали тя е избираема или е направо задължителна за клиента, още повече, че таксата от 288,54 лв. представлява повече от една трета от заетите пари в размер на 700 лв.
От описаните от заявителя обстоятелства по договора е очевидна целта за неоснователно обогатяване на кредитора, прикрита зад обезщетителни условия, които всъщност не обезпечават евентуални кредиторови вреди и възнаграждение за извършени действия.
Тези клаузи също така не позволяват на потребителя да прецени и икономическите последици от сключването на договора, защото на обезщетенията по тези уговорки в договора е придаден вид, че представляват нещо друго и затова са оправдани – че са за някакви действително извършени от кредитора разходи и действия по събиране на вземанията му и съответно за вреда на кредитора, претърпяна от недадено обезпечение. Както се вижда обаче, такива разходи и действия и „неустойка“ са записани в договора, за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се установи веднага, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо-забава на длъжника, като таксата за експресно разглеждане на документи представлява всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.
Всичко изложено става ясно дори само от изложението на уговорките по договора за кредит и някои други обстоятелства, направено в т.12 от заявлението на самия частен жалбоподател; какво остава, ако се включи и насрещна страна с редица оспорвания. След като тази информация е достатъчна за така направената преценка от съда, т.е., съдът се е ограничил единствено до изложените от заявителя факти, е ясно, че заповедният съд може и е длъжен да обоснове отказ за издаване на заявление, което не отговаря на критериите по чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
В жалбата се посочени редица определения на съдилища, за които частният жалбоподател твърди, че подкрепят неговите доводи. Тези определения обаче не са задължителни за настоящия съд.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2626/15.11.2019 г.по ч.Г.дело № 1334/2019 г. на Районен съд – Смолян.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ : 1.




2.