за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 ГПК.
С Определение № 369/20.10.2014 г. по Г.дело № 235/2014 г. Златоградски районен съд ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост производството, образувано по искова молба вх. № вх. № 1741/05.09.2014 г., и искова молба – изменена и допълнена вх. № 1984/13.10.2014 г., от М. А. Д., З. А. К., С. А. Б., Р. А. К., С. А. Ч., З. А. Г., З. А. К., Р. А. Р., О. А. С., всички наследници на А.М. К., срещу ответниците И. А. К. и Л. И. К. с правно основание чл. 108 ЗС, алтернативно чл. 76 от ЗС.
Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от М. А. Д., З. А. К., С. А. Б., Р. А. К., С. А. Ч., З. А. Г., З. А. К., Р. А. Р., О. А. С., всички наследници на А. М. К., Ч. А.Д., с искане да бъде отменено и делото да се върне на ЗлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците И. А. К. и Л. И. К. не са подали отговор на частната жалба.
Съдът установява следното:
За да прекрати производството по делото, ЗлРС, въз основа на определение № 1209/20.10.2014 г. по В.ч.Г.дело № 396/2014 г. на СмОС, приема, че исковете по чл.108 ЗС били недопустими, защото не можело да се иска ревандикация на придаваща се по регулация част от имота, собственост на ищеца по иск за собственост срещу собственика на парцела, към който тя се придава, поради непосредственото отчуждително действие на дворищната регулация, което настъпва с одобряването на плана, без да е необходимо да са изпълнени изискванията на ЗТСУ за заемане от собственика на парцела. Посочено е в подкрепа на този извод решение № 578/18.03.1996 г. по Г.дело № 1744/1995 г. на ІV г.о. на ВС, според което правоимащите на обезщетяване могат да защитят правото си на задържане на придаваемото място до негово изплащане Ч. иск за защита и възстановяване на нарушено владение. Такива искове не били предявени с първоначалната искова молба, Ч. изменението и допълнението и, което било недопустимо.
Обжалваното определение в частта относно ревандикационните искове е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на ЗлРС за продължаване на съдопроизводствените действия по тях.
Посочените изводи и съдебно решение от 1996 г. са били важими при действието на ЗТСУ/отм./. Понастоящем действа ЗУТ, влязъл в сила от 31.03.2001 г. и след като се иска защита към настоящия момент, то следва да се преценят предпоставките на този закон.
Съгласно § 8, А.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, А. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. Както е прието в ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК на ВКС, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, А. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, А. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, А. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.
С ТР № 3 от 15.07.1993 г. по Г. д. № 2/93 г., ОСГК, първо изречение, е изяснено, че дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, А. 1 и 2 ЗТСУ, а това в една от хипотезите става, когато е заплатено обезщетението и придаваемата част е владяна от лицето, към чийто парцел се придава, повече от десет години от заемането и.
Наистина, дворищнорегулационният план при действието на ЗТСУ има непосредствено отчуждително действие - т. е., когато към един парцел са придадени части от съседни имоти, те стават собственост на лицето, на което принадлежи парцелът. Това положение обаче се променя с влизане в сила на ЗУТ предвид посочените § 6 и § 8 от ПР.
В случая ищците твърдят именно наличие на предпоставките по §8, А.1 ЗУТ във вр. с §6, А.2 и 4 ЗУТ – че спорните 61 кв.м. са били част от собствения на родителите им по силата на давностно владение имот пл.№ 139, те са придадени по регулация през 1990 г. към парцела на ответниците, но отчуждителното действие на влезлия в сила дворищнорегулационен план е прекратено автоматично, защото той не е приложен по причина, че не е платено на действителните собственици обезщетението за придаваемата част и ответниците никога не са я владели преди 21.08.2014 г.; самите ищци я владеят както преди 1990 г., така и впоследствие до 21.08.2014 г. По описаните причини частта от 61 кв.м. е останала тяхна собственост като наследници на А. и К.К., явявайки се част от целия имот пл.№ ****, и се иска това да бъде признато за установено спрямо ответниците, като последните бъдат осъдени да им предадат владението върху 61 кв.м., освен друго. Ревандикационните искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В този смисъл са налице множество решения, вкл. на ВКС, напр. Решение № 388 от 28.02.2012 г. по Г. д. № 983/2010 г., I г. о., Решение № 103 от 3.08.2012 г. по Г. д. № 905/2010 г., I г., Решение № 620 от 6.06.2011 г. по Г. д. № 1164/2009 г., I г.о., Решение № 388 от 29.09.2010 г. по Г. д. № 679/2009 г., II г. о. и т.н.
Отделно, от изложенията в молбите може да се заключи и че са предявени и евентуално /ако съдът не уважи първите искове по чл.108 ЗС за собственост на имот пл.№ 139… и предаде владението на 61 кв.м. от тях на ищците, да разгледа предявените други искове/, а не алтернативно /при което съдът избира по кой от исковете да се произнесе и се произнася само по него/, съединени искове да се признае за установено, че ищците са собственици на 61/311 ид.части от УПИ ХІХ-125, кв.20, по силата на осъществено давностно владение върху реалните 61 кв.м., описани по-горе. Не е напълно ясно дали се иска отново осъждане да се предаде владение и на какво точно или само се иска установяване собствеността на ищците в посочените ид.части от имота на ответниците. По тези искове следва съдът да провери дали са надлежно предявени - с посочена цена, държавна такса по А.2 на чл.72 ГПК, уточнен петитум и съответствие с фактическите твърдения и т.н. За тези искове всъщност липсва произнасяне в диспозитива на обжалваното решение, тъй като не е изяснено дали и те са искове по чл.108 ЗС.
Определението в частта, с която е прекратено производството по исковете по чл.76 ЗС, следва да се потвърди, тъй като не се установява ищците да имат правен интерес от тях, след като твърдят, че са собственици на имота и търсят неговата ревандикация. Наред с това, предявяването им не е по надлежния ред, както е посочено в определението; и въвеждането им в делото е резултат от опита на ищците да се съобразят със становището, изразено в посоченото по-горе въззивно определение на СмОС по жалба срещу отказа да се допусне исканото от тях обезпечение на исковете.
По изложените съображения Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 369/20.10.2014 г. по Г.дело № 235/2014 г. на Златоградски районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените искове по чл.108 ЗС и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тях.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 369/20.10.2014 г. по Г.дело № 235/2014 г. на Златоградски районен съд в частта, с която е прекратено производството по исковете по чл.76 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.