Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 208/20.05.2019г., постановено по Г.д.№ 1178/2018г. по описа на Смолянски районен съд е осъдено „. О., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление К.П., К. М.,представлявано от управителите М. Х. Б. и Д. В. П. да заплати на „. и С. Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г.С., ул.“И. Г. –К.“ № 5, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С. С. С. на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД сумата от 4 500,00лв., представляваща платено през м.ноември 2013г. по недатирана квитанция към ПКО капаро за наем за сезон 2013/2014г. за ски гардероб с площ от 60 кв.м., който е част от обект „Хотел, снек-бар и ски гардероб „., находящ се в м.“А.“,К. П., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -31.10.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Отхвърлени са предявените от „. О., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление К.П., К. М.,представлявано от управителите М. Х. Б. и Д. В. П. насрещни искове да бъде осъден „. и С. Е., с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление Г.С., ул.“И.Г. –К.“ №5, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С. С. С. да му заплати сумата от 9 000 лв. –главница , представляваща неплатен наем за сезон 2015/2016г. за ски гардероб с площ от 60 кв.м., който е част от обект „Хотел, снек-бар и ски гардероб“., находящ се в м.“А.“,К. П., както и сумата от 2743,06лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 12.12.2015г. до 12.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск -12.12.2018г.до окончателното изплащане на сумата. Осъдено е „. О., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление К.П., К. М., представлявано от управителите М. Х. Б. и Д. В. П. да заплати на „. и С. Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г.С., ул.“И. Г.–К.“ № 5, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С. С. С. разноски по водене на делото в размер на 1784,00лв.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 5618/27.06.2019г. от „. О., със седалище и адрес на управление К.П., К. „., представлявано от управителя Д. В. П. чрез пълномощника й адв.Н. М., с оплакване за недопустимост и неправилност,поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск и при съществено противоречие в мотивите. Твърди се, че съдът е квалифицирал предявения иск по чл.55,ал.1,предл.І от ЗЗД като иск за неоснователно обогатяване при начална липса на основание, а ищецът в исковата молба е посочил, че исковата претенция е за недължимо платена сума,като при тази хипотеза фактическият състав изисква предаване, съответно - получаване на нещо при начална липса на основание и е изпълнима когато при самото получаване липсва основание за преминаване блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Същевременно съдът е приел, че преди сключване на предварителния договор за покупко-продажба на процения ски-гардероб е бил сключен договор за наем за ски-гардероба за сезон 2013/2014 г. от момента на постигане на съгласие между договарящите по отношение на цената, срока и обекта, което е станало с плащането на процесната сума от 4 500лв., която представлява задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД. Съдът е приел също, че със сключването на предварителния договор от 09.12.2013г. договорът за наем е прекратен по смисъла на чл. 89 от ЗЗД , с което е отпаднало основанието, на което е платена процесната сума от ищеца на ответника- наемодател,т.е приема, че сумата е получена от ответника на отпаднало основание и на това основание е уважил иска.Следователно след като дадената от ищеца и приета от съда квалификация е по чл.55,ал.1,предл.І от ЗЗД, касаеща начална липса на основание, а съдът е уважил иска в хипотезата на чл.55,ал.1,предл.ІІІ- на отпаднало основание, то решението му е недопустимо,като постановено по непредявен иск. В този смисъл е и ППВС № 1/28.05.1979г. по Г.д.№ 1/1979г., в което са разграничени трите хипотези с три различни фактически състави на чл.55,ал.1 от ЗЗД. В жалбата се твърди още, че е налице противоречие между мотивите на обжалваното решение и неговия диспозитив,тъй като на стр. 10 от мотивите е посочено, че искът е основателен и доказан, а в първия диспозитив на решението е посочено, че същият е неоснователен и недоказан, при което не става ясно каква е действителната воля на съда. Сочи се също, че необосновано съдът е приел, че с подписването на предварителния договор, основанието на което била дадена сумата от 4 500 лв. е отпаднало, при условие, че се доказва съществуването на наемно правоотношение между страните и след подписването на предварителния договор. Това се установява от показанията на св. Стоян С., който сочи, че след сключване на предварителния договор са имали уговорка, че оборудването на „. и с. ”Е. можеда остане там през цялата година. Ако действително „. и синове” Е. е станало владелец на имота, то не би правило уговорки с „М..” О. оборудването му да остава в гардероба цялата година. Св. Н. твърди, че знае, че С. С. е наемателя на гардероба на „М.ни”, а в с.з. от 10.04.2019г. пълномощникът на ищеца е посочил, че "Реалните наемни отношения са доказани",поради което необоснова са изводите на съда, че ищецът е недобросъвестен владелец на имота, а не негов държател. От показанията на св. С.С. - син на управителя на ищцовото дружество е видно, че ответното дружество в лицето на неговите управители М. Б. и Д. П. е имало ключ от процесния ски гардероб до момента, в който ищецът е платил окончателната продажна цена. При условие, че ищещът е станал дори недобросъвестен владелец, то ответникът не би притежавал ключове от имота, чийто владелец е някой друг. Необоснован като противоречащ на чл.5.02 от предварителния договор е и извода на съда, че макар и да няма предаване на владението с приемателно-предавателен протокол, както е уговорено в посочената разпоредба от предварителния договор, то владението е предадено със сключването на предварителния договор, тъй като съставянето на такъв протокол би имало значение за установяването състоянието на имота, а не и към предаване на владението като фактическо състояние. След като няма подписан от страните приемателно - предавателен протокол, то не е налице предаване на владението и наемните правоотношения между страните са продължили до датата 03.08.2018г., когато е станало окончателното плащане на цената. Съдът не е приложил правилно чл. 20 от ЗЗД и не е установил действителната воля на страните. В жалбата се сочи още, че при направено възражение за погасяване на иска по давност, съдът в нарушение разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК не е преценил събраните гласни доказателства относно момента на плащане на сумата от 4 500 лв., което според ищеца е станало в началото на м.декември 2013г., св. С. твърди, че това станало в началото на м. ноември 2013 г., а св. Т.-в средата на м. октомври 2013 година. Съдът е посочил в мотивите си, че свидетелските показания относно момента на плащането са противоречиви, но не е посочил кои от тях кредитира. Счита, че следва да се даде вяра на показанията на св.Т., която сочи, че сумата от 4 500лв. по недатираната квитанция е платена в средата на м. октомври 2013г., когато управителката Д. П. й е дала в заем сумата от 500 лв., като й е обяснила, че са й донесли наема за ски -гардероба и от него й дава заема, като показанията на тази свидетелка са незаинтересовани и съответствуват и на писмените доказателства по делото: ПКО от 24.11.2011г. за цялостно плащане на наем и от 16.04.2012г. за авансово плащане за сезон 2012/2013г., от които е видно, че капарото е дадено преди началото на зимния сезон. С показанията на св.Т. се доказва погасяването по давност на претенцията на ищеца. Показанията на св. С. в тази връзка като син на управителя на ищцовото дружество са заинтересовани и същите противоречат на писмените доказателства- ПКО от 16.04.2012г. за авансово плащане за сезон 2012/2013г. Тъй като в случая не се касае до връщане на нещо на отпаднало основание, понеже наемните правоотношения са продължили, необоснован е изводът на съда, че искът не е погасен по давност. Необосновано също първоинстационният съд е приел, че предявеният насрещен иск е неоснователен. От събраните по делото доказателства се установява твърдението,че през м. ноември 2011г. „М.” О. е отдало под наем за временно и възмездно ползуване на „.-60-С. С.” собствения си недвижим имот, представляващ ски гардероб със застроена площ 73.62 кв.м., находящ се на приземния етаж на семеен хотел „М..” в К. П.. В мотивите на решението районният съд е приел, че страните по делото са били в договорни отношения от 2011 г., породени от сключен договор за наем за процесния ски гардероб, което се установява и от показанията на св. С., който твърди,че от 2011г. до настоящия момент не са изнасяли оборудването си от обекта , а и св. Т. сочи, че не е видяла нищо да се изнася от този гардероб, че и след изтичане на сезон 2011/2012г. „.-60-С. С.” не е освободил помещението, като цялото му оборудване е останало в него. От представените ПКО от 2012г. се установява, че наемните правоотношения са продължили и през сезон 2012-2013г., когато с ПКО от 16.04.2012г. С. С. е внесъл авансово сумата от 4 500 лв. за сезон 2012-2013г. и на 20.12.2012г. С. С. вече като управител на „. и с.” Е., регистрирано на 07.05.2012г., е внеъл остатъка от дължимия наем по ПКО, за което му е издадена и квитанция към ПКО, така че наемната цена, считано от сезон 2012/2013г. вече е 9 000 лв. на сезон,което се установява и от показанията на свидетелите С. и Т. В жалбата се твърди, че от настаняването в ски-гардероба през 2011 г. на „.-60-С. С.” и впоследствие на ищеца през сезон 2012-2013г. и процесния сезон 2015/2016г. ищецът го е ползвал целогодишно като негов наемател, а не като собственик, което се установява и от показанията на св.С., който сочи, че след приключване на сезона до започването на следващия управителите на „. О. М. и Д. са използували помещението и са имали ключ от него до момента, в който ищецът го е закупил и платил окончателната цена. От това следва, че ответното дружество е бил врадетел на ски-гардероба, а ищцовото дружество като наемател е било държател до момента, в който ВКС е обявил предварителния договор за покупко-продажба за окончателен с Решение № 138/31.07.2018г. по Г.д. № 2861/2017г. на ІVГ.О. и впоследствие до 03.08.2018г., когато е платен остатъка от продажната цена. След като няма реално предаване на владението на купувача, съгласно чл.5.02 от предварителния договор, то купувачът е останал наемател , поради което дължи исковата сума по предявения насрещен иск, тъй като безспорно е установено, че от сезон 2012/2013г. наемната цена се е увеличила на 9 000 лв., а и съдът в мотивите си е приел, че това е била договорената наемна цена за ски-гардероба. По делото не са представени доказателства тази цена да е платена и затова в отговора на изпратената от ищеца нотариална покана са го поканили в 14 дневен срок да заплати остатъка от дължимия наем за ски гардероба за периода от 2014г. до 2018г. След като ответникът по насрещния иск нито твърди, нито представя доказателства, че е платил дължимия наем за сезон 2015/2016г., то насрещният иск е основателен и доказан и като не го е уважил районният съд е постановил неправилно решение. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо и делото бъде върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск, респективно да бъде отменено като неправилно и бъде поставновено решение по същество, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан и бъде уважен изцяло насрещния иск като основателен и доказан. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „. и С. Е. Г.С., представлявано от управителя С. С. С., чрез пълномощника му адв.Б.К., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне на съда по непредявен иск. Твърди се, че съдът не е обвързан от дадената от страните правна квалификация и определя приложимата правна норма в съответствие с изложените факти и обстоятелства в исковата молба. Сочи се, че съдът е подвел твърдените в исоквата молба факти и обстоятелства към съответната правна норма и като краен резултат е постановил валидно, допустимо и правилно първоинстанционно решение. Неоснователно е и твърдението за противоречие между мотивите и диспозитива на решението. Очевидно е, че в първия диспозитив на решението е допусната техническа грешка при изписване на израза "като неоснователен и недоказан", което се установява при съпоставка на мотивите с обявения правен резултат. Неоснователно в жалбата се твърди също, че незаконосъобразно решаващият съд е приел, че с подписването на предварителния договор основанието на което е дадената процесната сума от 4 500 лева е отпаднало, тъй като страните по делото били в наемни правоотношения и след подписване на предварителния договор.Очевидно е, че ищецът не може да бъде едновременно владелец по предварителен договор и наемател по неформален договор за наем на един имот за един и същи период. Какви са били действителните отношения между страните в периода след 09.12.2013г. се установява от клаузата на чл.5.10 от договора, съгласно която от датата на влизане в сила на предварителния договор „той прекратява и обезсилва всички предишни споразумения и преговори, отнасящи се до този обект“.Следователно от 09.12.2013г./чл.5.15) наемните отношения между страните са прекратени и до постановяване на Решение № 138/31.07.2018г. по Г.д.№ 2861/2017г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. ищецът е осъществявал владение върху имота по силата на Раздел 5. Други, чл.5.02 от предварителния договор. Гвърденията в жалбата за съществуването на наемни отношения между страните във връзка с процесния ски-гардероб след 09.12.2013г. са изцяло голословни и противоречащи на сключения между страните предварителния договор. Затова заплатената от ищеца сума от 4 500 лева през м.декември 2013г. се явява недължимо платена, тъй като ищецът не е получил като насрещна престация ползването на ски-гардероба по неформален договор за наем, за което тази сума е платена. По същите съображения е неоснователно и оплакването във въззивната жалба за незаконосъобразност на изводите на съда, че ищецът има качеството на недобросъвестен владелец, а не на държател на процесния имот.Обстоятелството, че жалбоподателят е имал ключ от този имот, не променя качеството му на владелец, още повече, че в този период е бил налице висящ процес за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен по съдебен ред, което е свързано и със спор относно владението върху процесния имот докато трае съдебния процес. Неоснователно е и оплакването за липса на предаване на владението на имота на ищеца, поради неподписването на приемо-предавателен протокол между страните. Съгласно чл.5.02 владението на имота се предава на купувача в деня на подписването на предварителния договор,т.е. от 09.12.2013г. ищецът е установил фактическа власт и има качеството на владелец, а не на наемател.Обстоятелството дали е подписан или не приемо-предавателен протокол за предаване на процесния обект е изцяло иревантно, тъй като по силата на самия предварителен договор държането на обекта от ищеца като наемател се е трансформирало във владение по смисъла на чл.68 от ЗС. Неоснователно е и твърдението, че неправилно районинят съд не е уважил възражението за погасяване на предявения иск по давност. От показанията на св.Стоян С., който е присъствал при плащането на сумата и издаване на квитанцията, се установява, че плащането е станало в началото на м. декември 2013г. в офиса на жалбоподателя в хотел „. и като управителката на „. О. Д. П. се е съгласила, че ако се стигне до продажба на ски-гардероба, то платената сума като капаро за сезона ще се приспадне от продажната цена. Известно е, че сезонът в зимните курорти се открива в началото на м. декември всяка календарна година.Видно от приложените към исковата молба извадки от публикации в Интернет, зимният сезон 2013-2014г. в К.П. е открит на 07.12.201 Зг.Тъй като отношенията между страните във връзка с плащане на наема са уреждани ежегодно, то при съпоставка на извършените от ищеца към ответника плащания през предходните години е видно, че плащането на наемната цена е извършвано непосредствено преди започване на сезона или веднага след началото на сезона, както следва: за 2011г. - на 24.11.2011г. и за 2012г. - на 20.12.2012г. с оглед на което възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. В тази връзка моли да не бъдат цените показанията на св.Теодошева, според която плащането на процесната сума е станало в средата на м. октомври 2013,тъй като свидителката не е присъствала на плащането на сумата, същата преразказва казаното й от управителката на „. О. Д. П. и макар да твърди, че в средата на м.октомври 2013г. при посещението си в офиса на „. е видяла квитанция за сумата 4 500 лева, показана й от Д. П., то не можа да посочи кога и на кого е издадена тази квитанция, поради което не е ясно каква квитанция точно е видяла или дали се касае имено за процесната квитанция. Показанията на св.Н. в тази връзка са неотносими, тъй като той не установява факта на плащане на процесната сума и времето, когато тя е платена и за какъв вид плащане се касае. Всички изложени във въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното първоинстанционно решение в частта му по предявения от ищеца иск са изцяло неоснователни. Такива са и оплакванията относно неправилността на решението и в частта му по предявения насрещен иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД. Изцяло неоснователни са твърденията, че решението в тази част е незаконосъобразно, тъй като наемните правоотношения между страните са продължили да съществуват до окончателното плащане на цената по сключения предварителен договор.Както е посочено по-горе едно лице не може да бъде едновременно владелец и наемател на една и съща вещ за един и същи период от време, поради което ищецъте бил владелец , а не наемател за периода 09.12.2013г. - 31.07.2018г.
Съгласно чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните,като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.Затова за установяване какви са били действителните отношения между страните във връзка процесния ски-гардероб след подписване на предварителния договор за неговата продажба следва да се съпоставят клаузите от този договор, които уреждат владението на имота и досегашните договорености между страните за същия имот- Раздел 5,чл.5.02 от предварителния договор, съгласно който имотът се предава на купувача в деня на подписването на договора,т.е. на 09.12.2013г., от която дата ищецът е установил фактическа власт върху процесния ски-гардероб като владелец, а не на наемател. Съгласно чл.5.10 от договора от датата на влизане в сила на предварителния договор той прекратява и обезсилва всички предишни споразумения и преговори, отнасящи се до този обект, в това число и всички договорки, касаещи неформалния договор за наем. Ищецът не отрича факта, че през сезони 2013/2014г., 2014/2015г„ 2016/2017г. и 2017/2018г. е държал имота, но го е държал не като наемател, а като владелец по смисъла на чл.68 от ЗС по силата н а предварителния договор, поради което не дължи плащане на наем за претендирания период. По изложените съображения се твърди, че обжалваното решение е правилно,поради което моли да бъде потвърдено. Претендира за разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.С.Х. поддържа жалбата си.
Въззиваемият чрез пълномощника си адв.Б. К. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран от ищеца с иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.І от ЗЗД, с който е претендирал връщане на сумата от 4 500 лева заплатена от него на ответника с недатирана квитанция към ПКО в началото на м.декември 2013г. с основание "капаро сезон 2013/2014г.", поради липса на основание за плащане. Ответникът е предявил срещу ищеца насрещен иск за сумата от 9000 лева, представляваща неизплатен наем за сезон 2015/2016г. по договор за наем на ски-гардероб, лихва за забава в размер на 2743,06 лева за периода от 12.12.2015г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
От представената по делото Квитанция към ПКО без номер и дата, издадена от „. О. с получател С. С. от фирма „. и С. е видно, че е предадена сума размер на 4 500лв. с посочено основание- "капаро за сезон 2013/2014г."
От „. О. са представени Приходен касов ордер без номер с дата 16.04.2012г. за получени от С. С. С. 4500 лева за авансово плащане наем за ски гардероб за сезон 2012-2013г. Представен е и Приходен касов ордер от 20.12.2012 за получени от С. С. 4 500 лева-наем гардероб (крайно)2012-2013г.и Квитанция към ПКО от 20.12.2012г. за същата сума -наем на ски гардероб.Предсавен е и Приходен касов ордер от 24.11.2011г. за получени от С. С. 8000 лева-наем на ски гардероб.
На 09.12.2013г. страните по делото са сключили предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот, по силата на който „.О. Г.Ч. като продавач се съгласява да продаде на „. и С.О. Г.С. като купувач застроено дворно място, представляващо обособена част-"ски-гардероб" на кота -2,60 с площ от 60 кв.м.,преставляващ част от обект "Х., с.-б. и ски-гардероб „., находящ се в м. “А. “, К.П., целия обект със застроена площ съгласно проект за узаконяване от 445 кв.м, представляващ ПИ № 69345.6.1147, с площ от 980 кв.м, по плана на с.С., общ. С., обл.С., одобрен със Заповед № РД-188/16.02.2006г. на Изп. директор на АГКК-София, с трайно предназначение на територията - „горска“ и начин на трайно ползване - „ливада“, при описаните граници. В т.1.02 от предварителния договор е договорено, че имота се продава без иеални части от застроената и предстояща за узаконяване сграда и без идеални части от ПИ №69345.6.1147 на цена от 90 090лв.,платима при условията на договора.Страните са уговорили в т.2.02. и т.3.03, че продавача ще продаде, а купувача ще купи имота по определената в договора цена с нотариален акт (окончателен договор) на дата, уговорена между страните, но не по-късно от 30.03.2014г. ,като този срок съгласно т.3.03 може да бъде продължен с толкова време, с колкото процедурата по узаконяване на целия обект и обособяването на предмета на договора по независещи от страните причини се забави.В този случай страните сключват анекс към договора с уговорен нов срок за прехвърляне на имота с окончателен договор.
Съгласно т.3.01. с подписването на този договор продавачът е декларирал, че е получил от купувача сумата 90 090 лева или цялата цена по т.1.02 от договора. В т.5.02 е уговорено, че владението на имота се предава на купувача в деня на подписване на настоящия предварителен договор, с приемо-предавателен протокол, в който се описват всички параметри и други констатации по отношение състоянието на имота.
В т.5.10 страните са уговорили,че настоящия договор съдържа всички задължения и уговорки между страните в рамките на неговия предмет и от датата на влизането му в сила той прекратява и обезсилва всички предишни споразумения и преговори, отнасящи се до този предмет, а съгласно т.5.15 настоящия договор влиза в сила на датата на сключване, посочена в него, оа именно 09.12.2013г.
С Решение № 138/31.07.2018г., постановено по Г.д.№ 2861/2017г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по предявен от „. и С. Е. срещу „.О. иск с правно основание чл.19, ал.З от ЗЗД е обявен за окончателен сключения между страните на 09.12.2013г. предварителен договор, по силатата на който „. О. в качеството на продавач е продал на „. и С. Е. в качеството му на купувач описания по-горе ски-гардероб за сумата 90 090 лева, от която сума купувачът е изплатил на продавача към момента на постановяване на решението 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), при условие, че „. и С. Е.-Г.С. заплати на „. О.-К.П. сумата 10 090 лева представляваща неизплатена част от продажната цена в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.
С нотариална покана от 16.10.2018г., получена от управителя Д. В. П. на същата дата, „. и С. Е. е поискало от „. О. в 7-дневен срок от получаването на поканата да му заплати сумата от 4 500 лв., получена без основание в началото на туристическия сезон 2013/2014г.
От показанията на свидетеля С. С.-син на управителя на „. и С. Е. се установява,че през месец ноември 2013 г. са били в преговори с Д. П. и М. Б., които са съпрузи и собственици на „. О. за покупко-продажба на ски гардероба в хотел „.. Свидетелят твърди, че към онзи момент, от 2011г. са били наематели на обекта- ски гардероб, собственост на „.О.. В началото на месец декември преди откриването на ски-сезона 2013 г., когато вече преговаряли за покупка на ски гардероба, Д. П. дошла в ски гардероба и казала, че има нужда от средства и баща му й дал 4 500 лв., като капаро за наем на ски гардероба за сезон 2013-2014 г. Д. предложила да й бъдат дадени 4 500 лв. под формата на капаро и ако се премине към продажба на ски гардероба това капаро от 4 500 лв. ще бъде приспаднато от сумата за закупуване на ски гардероба. През 2011г. плащали 8 000 лв.наем за сезона, а след това другите сезони по 9 000 лв.наем, който наем е плащан на две части. Плащането на капарото от 4 500 лв. за сезон 2013-2014г. се извършило по искане на Д. П. в ски гардероба, като той е присъствал на даването на сумата. Д. се качила в хотела и се върнала с издаден документ за капарото-квитанция за платено капаро, който документ свидетелят твърди, че също е видял. Сочи,че не помни дали е имало сключен договор за наем за този сезон, но и да е имало не може да посочи, дали е сключен преди или след даването на капарото. Твърди, че договорите им за наем са били писмени, включително и за сезон 2013-2014г., като след плащането на тази сума са преминали към сключване на предварителен договор за покупко-продажба и им било обещано, че Д. ще приспадне платеното капаро по договор за наем от сумата за продажбата на ски гардероба. Сочи, че датата на предварителния договор е 09.12.2013г. Уговорена сума за продажбата на ски гардероба била малко над 90 000 лв. Плащането се извършвало на части, като в моменти, в които те искали определени суми им ги предоставяли. Уговорката била до 1 г. ответникът да им прехвърли самият гардероб с окончателен договор, а те през това време да им изплащат уговорената цена. Плащали са по 50 000лв., 20 000лв.,10 000лв., 5 000лв. За този едногодишен срок окончателен договор не бил сключен. Свидетеля сочи също, че през 2013-2014г. със сключването на предварителния договор „. и С. Е. са влезли във владение на ски гардероба. Не знае за приемо-предавателен протокол за процесния ски-гардероб. Сочи,че от 2011г. до настоящия момент не са изнасяли оборудването си от обекта. Като взели гардероба под наем М. Б. си взел ски оборудването, обувките и друго, каквото имал и те си сложили в обекта тяхното оборудване. Не са плащали другата сума за наем за 2013/2014г, защото са сключили предварителен договор за покупко-продажба на обекта. Имали уговорка с ответника, че оборудването им може да остане там през цялата година. След приключване на сезона до започване на следващия М. и Д. си използвали ски гардероба, защото имали такава уговорка Имали си имали ключ от ски гардероба до момента, в който платили окончателната цена ски-гардероба, до закупуването му.
Свидетелят Т. Н. сочи,че през 2013г. си направил ски гардероб на „С.“ .Знаел, че М. Б. е дал под наем ски гардероб и ходил да се консултира с него за каква сума го дава под наем, защото той също имал намерение да дава под наем своя ски гардероб. От Д. П. и М. Б. разбрал, е че техният ски гардероб е 60 кв. и че са го дали под наем за 9 000 лв. годишно. Това му послужило като ориентир за какъв наем да дава своя ски гардероб. Знае, че С. С. е наемателя на гардероба на „. на „..Когато през есента на 2013 г. е говорил с Д. П. и М. Б. за размера на наема,те не уточнили за кой сезон е този наем от 9 000лв.,за който му казали,че дават под наем техния ски гардероб. Сочи също,че е виждал С. С. да ползва ски гардероба и през 2013 г. Не е коментирал със С. нищо за плащанията на наема, а с М. само се е консултирал. От извършвани плащания за наем не се е интересувал.
Свидетелката Д. Т.твърди в показанията си, че е работила във фирма „. от 1998г. и с леки прекъсвания от една-две години до 2012г като готвач, през зимните сезони. „. са имали ски-гардероб. Последните години, когато е работила в „. ски-гардероба бил даден на С. С. под наем. Знае за това, защото дъщеря й заедно с приятелят й искали да вземат ски-гардероба под наем и по този повод Д. и М. им казали, че те са млади хора и че трябва да имат начален капитал, защото сумата за наем е 9 000 лв. Тази сума била непосилна за тях и се отказали да наемат ски гардероба. Свидетелката сочи,че тя лично не е присъствала при плащания и даването на парите за наема от С. на Б.. Твърди, че през м.октомври 2013г. й се наложило да поиска заем в размер на 500лв. от Д. и тя й обяснила, че в момента няма пари и чака постъпления от наема на ски гардероба и че в момента, когато ги платят ще й даде. Д. й се обадила към средата на октомври 2013г. и когато отишла в офиса на бюрото й имало ордер за сумата от 4 500лв, както и пари на бюрото. Лично тя не е броила сумата, Д. само й показала ордера за сумата 4 500лв.,като й обяснила, че са и донесли наема за ски гардероба и й дала поискания заем. След 2013г. знае, че С. С. ползва гардероба. Видяли се със С. в началото на тази година и го питала дали са горе и той й казал, че са там. Не е видяла нещо да се изнася от този гардероб, колкото пъти е минавала от там всичко си стояло вътре.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд счита, че правилно районният съд е приел, че предявеният осъдителен иск е с правна квалификация чл.55,ал.1,предл.ІІІ от ЗЗД и същият е основателен,поради което го е уважил, а насрещният иск е с правна квалификациа чл.228 във вр. с чл.86 от ЗЗД и същият е неоснователен, поради което го е отхвърлил.
Съгласно чл.55,ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Макар че ищецът в исковата си молба твърди, че претендиранато от него сумата от 4500 лева е дадена на ответника като "капаро за сезон 2013-2014г.", поради което претендира връщането й на основание чл.55,ал.1,предл.І от ЗЗД,т.е. при начална липса на основание, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесната сума е дадена на основание договор за наем, поради което правилно районният съд е квалифицирал иска по третата хипотеза на посочената норма- на отпаднало основание.
Неоснователно в тази връзка е оплакването в жалбата, че обжалваното решение е недопустимо,тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск.Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му.С оглед трайно установената съдебна практика, че посочената от ищеца правна квалификация не ангажира съда, който сам е длъжен да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум, правилно изследвайки фактите по делото районният съд е приел, че правната квалификация е по чл.55,ал.1,предл.ІІІ от ЗЗД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че между страните са съществували договорни отношения от 2011г., породени от сключен договор за наем на процесния ски гардероб, по силата на който ответника е отдал под наем на ищеца ски гардероба за сезон 2011/2012г., като в последствие наемните правоотношения са продължили и за сезон 2012/2013г. Съществуването на наемни отношения не се отрича от ищеца, макар че не са представени писмени договори за наем. Договорът за наем е неформален и не съществува пречка да бъде сключен в устна форма. От представените по делото ПКО, както и от показанията на свидетелите С. С., Т. Н. и Д. Т., които са без противоречия относно съществуването на наемни правоотношения, се установява,че договорите за наем са се сключвали за съответния зимен сезон , като наемната цена се е плащала от наемателя на два пъти – половината от уговорения наем-авансово и остатъка, като окончателно плащане. Този начин на плащане се установява и от представените по делото писмени доказателства-ПКО и разписки, които не са оспорени, за плащането на наемната цена за сезон 2011/2012 и за сезон 2012/2013г. Правилно районният съд е приел за общоизвестен факт, че зимния сезон в К.П., за сезон 2011/2012г. е открит на 10.12. 2011г., за сезон 2012/2013г. е открит на 15.12.2012г. и за сезон 2013/2014г. е открит на 07.12.2013г. От представените ПКО се установява, че плащането на наема за сезон 2011/2012г. в размер на 8 000 лв. е извършено изцяло на 24.11.2011г., за сезон 2012/2013г. – авансово сумата от 4 500 лв. на 16.04.2012г. и крайно сумата от 4 500 лева на 20.12.2012г., като с процесната квитанция към ПКО без дата, е платена авансово сумата от 4 500 лева-"капаро за сезон 2013/ 2014г." В тази връзка показанията на св.С. кореспондират с представените писмени доказателства. Ищецът твърди в исковата си молба,че претендираната сума е платена от него в началото на м.декември 2013г. Ответникът в отговора е оспорил това твърдение, като е посочил, че сумата е платена в средата на м.октомври 2013г. и е направил възражение за погасяване на иска по давност. Относно момента на плащането на процесната сума са налице противоречиви свидетелски показания, като св.Стоян С. твърди, че това е станало в началото на м.декември 2013г., преди откриването на ски-сезона, който е открит на 07.12.2013г., а свидетелката Д. Т. твърди, че плащането е извършено в средата на м.октомври 2013г., когато е взела заем от Д. П. и е видяла на бюрото й ордера за 4 500 лева. В случая точният момент на получаване на сумата е ирелевантен за началото на погасителната давност, тъй като съгласно т.7 от ППВС № 1/28.05.1979г. давността в третата хипотеза на чл.55,ал.1 от ЗЗД започва да тече от отпадането на основанието. В случая приложимия давностен срок е 5-годишен по чл.110 от ГПК и е започнал да тече не от датата на плащането на капарото, а от датата на отпадане на основанието за даването на процесната сума, която дата е 09.12.2013г., когато е сключен предварителния договор за покупко-продажба на ски гардероба. Искът е предявен на 31.10.2018г. преди изтичане на 5-годишния давностен срок на 09.12.2018г., поради което възражението за погасаването му по давност правилно е прието за неоснователно.
От посочените по-горе писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че преди подписването на предварителния договор за покупко-продажба между страните са съществевали наемни правоотношения по сключен неформален договор за наем на ски гардероба за сезон 2013/2014г. С оглед правната характеристика на договора за наем като неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, съществуването му, при липса на писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Тъй като формата не е елемент от фактическия състав на този вид договор, следва да се приеме, че е налице валидно сключване на договора за наем от момента на постигане на съгласие между договарящите по отношение на цената, срока и обекта. В случая предвид и предходните договорни отношения между страните за предходните ски-сезони това е станало с плащането на процесната сума от 4500 лева като "капаро за сезон 2013-2014г." Правилно районният съд е приел, че посочената сума съставлява задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД и е доказателство за сключения между страните неформален договор за наем за ски гардероба за сезон 2013/2014г. и обезпечава неговото изпълнение от страна на наемателя. Правилно също районният съд е приел, че със сключването на предварителния договор на 09.12.2013г., договорът за наем е прекратен, с което е отпаднало и основанието, на което процесната сума е била платена. Със сключване на предварителния договор за покупко-продажба от държател на имота в качеството си на наемател ищецът е станал владелец, тъй като владението му е предадено по силата на т.5.02 от договора. От посочената разпоредба се обосновава и извода за прекратяване на договора за наем по взаимно съгласие между страните, постигнато със сключването на предварителен договор за покупко-продажба на отдадения под наем имот и предаване владението върху имота в полза на наемателя, в качеството му купувач по предварителния договор. Предварителният договор представлява годно правно основание за упражняване на фактическата власт върху имота, като едно и също лице не би могло да съвместява правните качества на владелец-купувач по предварителен договор и наемател. След като страните са постигнали съгласие за предаване на владението със сключване на предварителния договор, то сключеният между тях договор за наем е прекратен по взаимно съгласие. По аргумент от чл. 70, ал. 3 вр. с чл. 71 от ЗС владелецът по предварителен договор се ползва от вещта, поради което същият не дължи наемна цена на собственика - продавач, ако последният се е съгласил да предаде владението на това основание. Постигнатото между страните съгласие за предаване на владението по силата на предварителен договор дерогира действието договора за наем, предхождащ неговото сключване. Това е видно и от изричната уговорка, постигната между страните в т.5.10 от договора, съгласно която от влизането в сила на договора той прекратява и обезсилва всички споразумения и преговори, отнасящи се до неговия предмет, а предмет на предварителния договор за покупко-продажба е недвижимия имот,т.е процесния ски-гардероб. Поради това неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че договорът за наем е продължил своето действие до окончателното изплащане на цената по влязлото в сила Решение № 138/31.07.2018г. по Г.д.№ 2861/2017г. по описа на ВКС,ІV г.о. , с което предварителния договор на основание чл.19,ал.3 от ЗЗД е обявен за окончателен. Правилно в случая съгласно разпределената доказателствена тежест районният съд е приел за доказан предявеният осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.ІІІ от ЗЗД, тъй като ищецът е доказал даването на процесната сума, като от ответникът не се оспорва, че същата е получена от него. Доказва се от ищеца и отпадане на основанието за даване на сумата- а именон прекратяване на договора за наем със сключването на 09.12.2013г. на предварителния договор за покупко-продажба на процесния ски-гардероб. След като ответникът не установява, че не е отпаднало основанието за задържане на дадената сума, то правилно районният съд е уважил иска, поради което решението му в тази част следва да бъде потвърдено.
Правилно е решението и в частта му, с която е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл.228,ал.1 от ЗЗД за сумата от 9000 лева, представляваща неизплатен наем за сезон 2015-2016г. Както е изложено по-горе наемните правоотношения между страните датират от 2011г. , като договорите за наем са сключвани за зимите сезони 2011/2012 , 2012/2013г. и 2013/2014г. Със сключването на предварителния договор за покупко- пордажба на ски гардероба на 09.12.2013г. се е променило основанието, на което ищеца-ответник по насрещния иск е осъществявал фактическа власт върху имота. Действително предварителния договор няма вещно правен транслативен ефект и със сключването му правото на собственост на имота не преминава върху купувача, но превръща държането на наемателя във владение. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че поради липса на подписан приемо-предавателен протокол съгласно уговореното в т.5.02 от предварителния договор владение не е предадено на купувача. Съгласно уговореното в посочената норма, в приемо-предавателния протокол е описват всички параметри и други констатации на страните по отношение състоянието на имота, от което следва че липсата на такъв протокол, в който да е посочено състоянието на имота не рефлектира на предаване на владението като фактическо състояние. От свидетелските показания безспорно се установява, че към момента на сключване на предварителния договор процесния ски гардероб е бил във фактическата власт на купувача, която е продължила и след сключването на предварителния договор. Както се посочи по-горе със сключването на предварителния договор за покупко-продажба на 09.12.2013г. наемния договор е прекратен, като наемателят е придобил качеството на владетел съгласно чл.70,ал.3 от ЗС и не дължи наем за ски-гардероба. По изложените съображения правилно районният съд е отхвърлил като неоснователни предявения насрещен иск за заплащане на наем в размер на 9 000 лв. за процесния ски гардероб за сезон 2015-2016г., както и акцесорния иск за лихви за забава в размер на 2 743,06лв. за периода 12.12.2015г. до 12.12.2018г. и законната лихва от датата на пердявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата, поради което и в тази част първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 във вр. с чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемия „. и С. Е. се дължат разноски по делото за въззивна инстанция, но с оглед липсата на представени от същия доказателства за направени такива пред въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани. В отговора на въззивната жалба е посочено, че се прилага Договор за правна защита и съдействие от 15.08.2019г., но такъв не е приложен.
Съдът счита, че решението по иска по чл.55,ал.1,пр.ІІІ от ЗЗД не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска от 4500 лева, която е под 5000 лева. Решението по насрещния иск по чл.238 от ЗЗД също не подлежи на касационно обжалване, тъй като в случая договорът за наем, неизпълнение по който се претендира, е сключен от търговец при осъществяване на дейността му по занятие и във връзка с предмета му на дейност-обучение по ски и снежни спортове и след като цената на иска е 9 000 лева,т.е. под 20 000 лева, решението няма да подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд


Р Е Ш И :


ПОТВЪРЖДАВА Решение № 208/20.05.2019г., постановено по Г.д.№ 1178/2018г. по описа на Смолянски районен съд като ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: