Решение № 417

към дело: 20185400500342
Дата: 11/07/2018 г.
Председател:Росица Кокудева
Членове:Мария Славчева
Зоя Шопова
Съдържание

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл.ГПК.
Делото е образувано по допустимата жалба на В. Е. К. против постановление за разноските, доведено до знанието му Ч. получената покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 254/2018 г. на ЧСИ с рег.№ 881 Петко Мачкърски, действащ в района на Смолянския окръжен съд. Счита, че адвокатското възнаграждение от 3 600 лв. на пълномощника на взискателя, прието от ЧСИ като разноски, е прекомерно завишено и трябва да бъде намалено, тъй като по делото пълномощникът само е подал молбата за образуването му, не са извършвани никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на вземането и то не съответства на действителната фактическа и правна сложност на изп.дело, нито на критериите за справедливост и обоснованост по чл.36, ал.2 ЗАдв, за еквивалентност и адекватност по чл.36 ЗАдв. Намира, че дължимият размер, ако не се отмени изцяло в тази част, би бил само 200 лв. за образуване на делото по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че няма данни същото да е реално заплатено. Също така, въвежда оплакване как определените такси по Тарифата за таксите към ЗЧСИ са необосновани по основание и размер.
В жалбата се съдържат и оплаквания, че възлагането на разноските върху длъжника е въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивна инстанция, обжалвано пред ВКС, т.е., вземането по изп.лист не е все още изискуемо. Така длъжникът все още не е изпаднал в забава, не е дал повод за завеждане на изп.дело, не му е дадена възможност за доброволно плащане, като искана главница не е присъдена с акт, от който да се формира сила на пресъдено нещо.
Жалбоподателят изтъква още, че в хода на съдебните производства като обезпечителна мярка е наложена още през 2014 г. възбрана върху имота, посочен като възбранен и в поканата за доброволно изпълнение. Поддържа, че така прибързаното образуване на изп.дело цели симулативен процес, като взискателят и процесуалният му представител възнамеряват да предизвикат акумулиране на такси и разноски с цел увеличаване на дълга, и по този начин злоупотребяват с правата си.
От другата страна „. Е. Е.-гр.С. е подадено възражение против жалбата по реда на чл.436, ал.3 ГПК с твърдение, че жалбата е неоснователна.
Частният съдебен изпълнител излага мотиви, от които обаче може да се заключи, че само първата им страница се отнася до настоящата жалба и до настоящото изп.дело, а втората им страница очевидно касае съвсем друга жалба и изп.дело – с длъжник В.С. В..
Съдът установява следното:
Изп.дело № 254/2018 г. е образувано на 14.06.2018 г. по молба на взискателя „. Е. Е.-гр.С. за събиране на негово вземане от 80 000 лв. от длъжника и настоящ жалбоподател В. Е. К.. Молбата за образуване на изп.дело е подадена от името на дружеството-взискател Ч. неговия пълномощник А. Ш.. В нея се иска насрочване на опис и публична продан на застроен и незастроен недвижим имот на длъжника в гр.С.с идентификатор 67653.41.22.1 и намиращата се в него масивна сграда с идентификатор 67653.41.22.1. С молбата е възложено на ЧСИ извършването на действията по чл.18 ЗЧСИ. Към нея е приложен, освен изпълнителният лист, и договор за правна защита и съдействие от 14.06.2018 г. В последния е отразено, че договореното възнаграждение от 3 600 лв. е платено в брой на адвоката и е за образуване и защита по изп.дело на ЧСИ Петко Мачкърски срещу В. К.. Като приложения към молбата за образуване в нея са посочени само изп.лист и пълномощно.
На л.10 от изп.дело се намира сметка № 20402-копие от 15.06.2018 г., издадена от ЧСИ, според която разноските на взискателя за образуване на изп.дело, за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, книжа и т., както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ; за изготвяне и връчване от ЧСИ на покани, призовки и т.н., възлизат общо на 90 лв., ДДС върху тях е 18 лв. или общата сума възлиза на 108 лв., платени от взискателя, видно от извлечението на л.9.
На л.11 се намира Разпореждане по протокол № 2264/18.06.2018 г. на ЧСИ Петко Мачкърски за образуване на изпълнително производство. В него е прието, че са дължими главница от 80 00 лв., ведно със законната лихва от 26.11.2013 г., 3 600 лв. разноски по изп.производство от адвокатски хонорар, 291,96 лв. дължими такси по изп.производство до онзи момент и 7 043,04 лв. пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. Разпоредено е още налагането на запор върху суми от трудовото възнаграждение на К. от работодателя му „Г.И.“ Е.-гр.С. и върху банкови сметки на длъжника в пет посочени банки; както и налагането на възбрана върху имот с идентификатор 67653.41.22, ведно с построената в него четириетажна сграда-апартаментен хотел с идентификатор 67653.22.1.
Не е ясно откъде се формира посочената в разпореждането и в поканата за доброволно изпълнение сума от 291,96 лв. дължими такси по изп.дело до 18.06.2018 г., след като в сметката от 15.06.2018 г. те възлизат на 108 лв. с ДДС, а сборът от таксите по документите на л.13,14 и 15 е много по-малък от остатъка от 199,96 лв. над посочените в сметката 108 лв.
Нито в разпореждането за образуване, нито в поканата за доброволно изпълнение е посочено как точно е формиран размерът на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, като по разпореждането той е 7 043,04 лв., а в поканата, която е от същата дата – 18.06.2018 г., тази такса е 7 049,99 лв.
За да се гарантира правото на защита на длъжника, а и на взискателя, както и да се направи възможна проверката от страна на съда доколко таксите и разноските по изпълнението са определени от ЧСИ съобразно закона и действителното фактическо положение, трябва за всяка посочена като такси и разноски сума да е изяснено подробно и доведено до знанието на страните от ЧСИ откъде произтича перо по перо. В тази връзка чл.79, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ задължават ЧСИ за събиране на таксите по изпълнението да изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице; като в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
В случая, както се каза по-горе, не е посочено и не става ясно по какъв начин са формирани сумите за такси от 291,96 лв. и пропорционална такса, размерът на която се различава по разпореждането и по ПДИ. След като съдът не може да провери дали формирането им е в съответствие със закона и настъпилите обстоятелства, постановлението на ЧСИ в частта за тях следва да се отмени. Длъжникът също не може да изложи конкретни оплаквания за тези суми, тъй като не му е ясно въз основа на какво са определени.
Също така, постановлението на ЧСИ в частта, с която приема като дължими от дължника К. разноски от 3 600 лв. за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, отказвайки с последваща резолюция от 02.07.2018 г./л.64/ да го намали, следва да се измени, като те се намалят на 200 лв. Както се отбеляза, доказано е плащането им с представянето на договора за правна помощ от 14.06.2018 г., в който е записано, че са платени в брой. Размерът обаче е прекомерен. Това е така, защото от пълномощника на взискателя е извършено само действие по подаване на молбата за образуване на изп.дело с приложен към нея изп.лист и договор за правна помощ, но не и някакви други действия, насочени към събиране на вземанията. На осн.чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изп.дело се дължи възнаграждение от 200 лв.
В молбата за образуване, както се отбеляза, от взискателя Ч. неговия пълномощник е възложено по реда на чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ осъществяването на действията, изброени в ал.1 на тази разпоредба. Посочването от пълномощника в молбата за образуване на делото, че се иска насрочване на опис и публична продан на имота с идентификатор 67653.41.22 и изградената в него масивна сграда с идентификатор 67653.41.22.1 не е от естество да обоснове дължимост на възнаграждение за действия по смисъла на чл.10 т.2 от наредбата, защото възбрана върху терена със сградата в него е наложена още на 11.02.2014 г. по искане на същото дружество „. Е. Е.-Г. както се вижда от Справката по лице за длъжника В. К. на СлВп при СмРС-л.28 и сл. от изп.дело. Т.е., пълномощникът на взискателя не е извършвал отделно проучване на имотното състояние на длъжника, за да посочи в молбата този имот, а очевидно използва данните по така наложената възбрана, вероятно по реда на обезпечаване на иска, по който е постановено решението, изпълнявано по настоящото изп.дело.
Оплакванията в жалбата относно възражението за недължимост на разноските заради това, че са въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, че вземането не е изискуемо, че длъжникът не е дал повод за образуване на изп.дело, че главницата не е присъдена с акт, формиращ сила на пресъдено нещо, не могат да се разглеждат в настоящото производство. Те могат да са предмет на обсъждане в производство по жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителният лист. Веднъж издаден и представен на ЧСИ с молба за образуване на изпълнително производство, той задължава ЧСИ да образува такова и да действа в пределите по този лист. ЧСИ не е компетентен да преценява изпълнителното основание и доколко листът по него е издаден законосъобразно. Съответно и съдът, произнасящ се по жалба срещу постановлението на ЧСИ за разноските, не е оправомощен да прави такава преценка.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Постановление по протокол № 2264 от 18.06.2018 г. за разноските на ЧСИ с рег.№ 881 Петко Мачкърски, действащ в района на Смолянския окръжен съд, по изп.дело № 254/2018 г., изцяло в частта, с която са определени като дължими от длъжника В. Е. К. разноски по изпълнението в размер на 291,96 лв. дължими такси по изп.производство и в размер на 7 043,04 лв. пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ.
НАМАЛЯВА определените със същото постановление разноски за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя от 3 600 лв. на 200 лв./двеста лева/.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.