И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството по делото е инициирано с частна жалба от „. Г.О.,ЕИК 120525113, със седалище и адрес на управление Г.М.,У.”.№.,Ч. А.Е.,А.Б. и А.Ч.,срещу разпореждане №.2 от 03.07.2014година,постановено по Г.д.№359/2012година по описа на Златоградски районен С.
С частната жалба е направено оплакване за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Относно релевираното оплакване за недопустимост се излагат доводи в насока,че разпорпоредбата на чл.404, ал.1 от ГПК визира като подлежащи на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища . Твърди се ,че молбата за издаване на изпълнителен лист, въз основа на актовете по чл. 404, като съгласно т. 1 се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда,който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение - до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение (чл. 406, ал. 2 от ГПК). Твърди се,че по силата на чл. 406, ал. 2 от ГПК, компетентен да издаде изпълнителен лист, въз основа на осъдителното решение на въззивен съд, е съдът постановил въззивното решение, поради което в разглеждания случай на незабавно изпълнение подлежи Решение № 173 от 07.05.2014 г., постановено от Окръжен съд - С., действащ като въззивна инстанция.Изводът, че компетентен да издаде изпълнителен лист, въз основа на невлязло в сила въззивно решение, е съдът постановил второинстанционния съдебен акт е потвърден и в практиката на ВКС (вж. например Определение № 513 от 10.10.2011 г. по ч.Г.д. № 410/2011 г. на ВКС, III г.о.).Развито е оплакване, че в случая изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение, чието изпълнение не е спряно с нарочен акт по чл. 282 ГПК. Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК тези решения подлежат на принудително изпълнение, т. е имат годен за принудително изпълнение предмет и по силата на закона подлежат на незабавно принудително изпълнение, а съгласно чл. 405, ал. 2 ГПК компетентен да издаде изпълнителния лист е съдът, който го е постановил, т. е. въззивният С. В случая това е Благоевградският окръжен съд, постановил въззивното осъдително решение, от което следва, че разпореждането в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. "Съгласно Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 28 септември 2011 г. на ОСГТК, съдебното решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, като акт на казуално тълкуване, е задължително в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС съдебни инстанции, като част от общото правомощие на ВКС да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, поради което следва да се приеме, че тълкуването относно приложението на чл. 405, ал. 2, дадено в № 513 от 10.10.2011 г. по ч.Г.д. № 410/2011 г. на ВКС, III г.о., е задължително за Окръжен съд - С..
Твърди се още,че в настоящия случай съдебният акт, подлежащ на незабавно изпълнение е Решението на ОСС от 07.05.2014 г., а изпълнителен лист № 1 от 03.07.2014 г. на невлезлите в сила Решение № 8 от 16.01.2014 г. на РСЗ и Решение № 173 от 07.05.2014 г. на ОСС обаче е издаден от Районен съд - З.. Като вместо да бъде издаден от родово компетентния съд -Окръжен съд - С., в нарушение на предвидената в ГПК компетентност,изпълнителният лист е издаден от Районен съд - З. РСЗ се е произнесъл извън предвидената в ГПК компетентности разпореждането за издаване на Изпълнителен лист № 1от 03.07.2014 г. по Г. д. № 359/2014 г. на РСЗ е недопустимо.
Алтернативно се развиват и оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането за издаване изпълнителен лист, като се иска ако съдът приеме допустимост на обжалваното разпореждане, релевираните с жалбата пороци водят до неправилност на разпореждането на РСЗ за издаване на изпълнителен лист.На следващо място се твърди,че районният съд е допуснал и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като издавайки изпълнителен лист № 1 от 03.07.2014 г.е придал изпълнителен титул на първоинстанционното Решение № 8 от 16.01.2014 г. на РСЗ,което не подлежи на незабавно изпълнение.С оглед изложеното се твърди неправилност на атакуваното разпореждане.
В постъпилия писмен отговор на А. Е. В.№1968 от 09.10.2014година ,депозиран Ч. А.Б.П. се излагат съображения за неоснователност на частната жалба и се предлага съдът да я остави без уважение.Развите довод,че молбите по чл.405 от ГПК се подават до районен съд,който е и компетентен да издаде изпълнителиня лист.
Смолянският окръжен съд, съобрази следното:
С Решение № 97 от 24.07.2013 г. по Г. д. № 359/2012 г. на ЗРС е уважен искът, предявен от А. Е. против „. Г. О., с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.
С решението от 24.07.2013 г.ЗРС признава по отношение на ответника,сега жалбоподател, че ищецът е собственик на застроено и незастроено място, с площ от 1021 кв. м., представляващи УПИ ** по ЗРП на Г. З., одобрен със Заповед № РД- 221/16.02.1982 г. на председателя на ОНС - С., изменен и допълнен със Заповед № 704 от 23.12.2013 г. на кмета на Община З., при граници на УПИ: изток -УПИ **. запад - път, север - път и юг - УПИ **, идентичен с част от ПИ с идентификатор ** по КК на Г. З., одобрена със Заповед № РД - 18 -75/15.07.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, при граници на имота: **, ** и **, съгласно скица № 13431/21.08.2012 г. на ПИ с идентификатор **, издадена от СГКК, Г. С., ведно с построените и придобити по приращение сграда-обект „М. Г.-станция за зареждане на автомобили" - сграда № 1, с идентификатор ** - едноетажна със застроена площ от 33 кв. м. и сграда-обект „Пълначно за газови бутилки" - обект № 2, с идентификатор ***, с площ от 8 кв. м.
С допълнително Решение № 8 от 07.05.2014 г. по Г. д. № 359/2012 г. на ЗРС „.Г. О. е осъдено да предаде владението върху описаните в т. 1.2. имоти.
Двете решения на ЗРС са обжалвани от „. Г. О. пред Окръжен съд - С. , като е образувано въззивно Г.д.№95/2014година, по което дело с Решение № 173 от 07.05.2014 г. по в.Г.д. № 95/2014 г. е потвърдено Решение № 97/24.07.2013 г. на ЗРС и поправящото го Решение № 8/16.01.2014 г. на същия С.
Междувременно е депозирана касационна жалба от „. Г. О. пред ВКСи до настоящия момент няма произнасяне по касационната жалба.
По молба В.№1328 от 25.06.2014 година на ищеца Е. до районен съд Г.З.,препратена с разпореждане от 25.06.2014година от зам.председателя на Смолянски окръжен съд по компетентност на ЗРС, е издаден от Златоградски районен съд изпълнителен лист № 1 от 03.07.2014 г.,въз основа на разпореждане №.2 от 03.07.2014година по Г.д.№359/2012 година по описа на ЗРС.
Връчена е покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 869/2014 г. на частен съдебен изпълнител П. М. за доброволно предаване владението на описаните в т. 1.2. имоти в двуседмичен срок, получена от длъжника на 28.07.2014година, поради което жалбата е депозирана в двуседмичния срок.
Жалбата е депозирана в срок, от активнолегитимирана страна имаща право на жалба,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
Разгледана оп същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав счита,че компетентен да се произнесе по молба В. №1328 от 25.06.2014година на А. Е. за издаване на изпълнителен лист, въз основа на невлязлото въззивно осъдително решение е първоинстанционният съд, в случая Районен съд З..
Аргумент в подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл. 405, ал.2 ГПК, която урежда изчерпателно изброени хипотези и не предвижда процесуална възможност, за разлика от отменената разпоредба на чл. 242, ал.3 ГПК – 1952г., изпълнителния лист да бъде издаден от въззивния С. Изключени от компетентността на основния или първоинстанционен съд са единствено актовете, които подлежат на незабавно изпълнение и заповедта за изпълнение. По молбата за издаване на изпълнителен лист, въз основа на последно посочените изпълнителни основания, е предвидено, че компетентен да се произнесе е съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.
Невлязлото в сила въззивно осъдително решение не попада в изпълнителните основания, подлежащи на незабавно изпълнение (чл.418 във вр. с чл.417 ГПК) и на актовете, издадени в производството по чл. 410 ГПК, за които единствено законодателя е определил изпълнителния лист да се издаде от съда постановил акта. Тук и за пълнота ще се посочи, че действащия процесуален закон е ясен – незабавно изпълнение е придадено единствено на разпореждането по чл. 418, ал.1 ГПК и съответно на издадения въз основа на същото изпълнителен лист, като е предвидил и изричен ред за обжалване и спиране на същото. Всъщност, невлязлото в сила въззивно осъдително решение, като изпълнително основание, би следвало да се прецени, като обявено по силата на закона предварително изпълняемо такова, но не и като акт, подлежащ на незабавно изпълнение. В подкрепа на коментираната аналогия е и реда за спиране на допуснато предварително изпълнение по чл. 245 ГПК, съответно за спиране на изпълнението на въззивното решение по чл. 282, ал.2 и сл. ГПК и изричното препращане в чл. 282, ал.6 ГПК към чл. 245, ал.3 ГПК. Същевременно, съвсем различен, като предпоставки и условия, е реда за спиране на незабавното изпълнение по чл.420 ГПК, което идва да покаже липса на идентичност между актовете, на които законодателя е придал изрично незабавно изпълнение и въззивното осъдително решение, всички разглеждани като изпълнителни основания.
Изложеното, съобразено с изричната разпоредба на чл. 405, ал.2 ГПК, която изключва компетентността на основния първостепенен съд, само в изчерпателно посочените хипотези, в които не попада соченото от частния жалбоподател изпълнително основание – въззивно осъдително решение, налага извод за това, че компетентен да разгледа и да се произнесе по молбата й е първоинстанционния съд, който е разгледал делото (чл.405, ал.2, предл. 1-во ГПК).
Мотивиран от горното, Смолянският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №.2 от 03.07.2014 г. по Г. д. № 359/2012 г. на Смолянски окръжен съд, с което по молба на В.№1328 от 25.06.2014година на ищеца А. С. Е. до районен съд Г.З., е разпоредено издаване на изпълнителен лист срещу „. Г.О., въз основа на постановеното по в.Г.д.№95/2014година по описа на Смолянски окръжен съд невлязло в сила осъдително решение № 173/07.05.2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: