за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 ГПК.
С протоколно определение от 29.01.2019 г. по Г.дело № 90/2019 г. Чепеларският районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за международна некомпетентност на българския съд; ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за неподведомственост на спора пред РС-Чепеларе поради местна неподсъдност; и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за недопустимост на производството поради липса на идентитет.
Против това определение е подадена допустима частна жалба от К. А. С. с искане да бъде отменено и производството по делото – прекратено поради основателност на така направените възражения.
От насрещната страна „. за С. на В. Е.-Г. жалбата е оспорена с отговор по чл.276, ал.3 ГПК, с който се предлага на съда да потвърди обжалваното определение.
Съдът установява следното:
Г.дело № 90/2018 г. на Чепеларския районен съд е образувано по искове на „. за С. на В. Е.-Г. за установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК съществуването на вземанията на това дружество спрямо К. А. С., за които е издадена против него в полза на Е. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 113/02.10.2017 г. по ч.Г.дело № 221/2017 г. на ЧРС.
Тъй като ответникът К. С. не е намерен нито на постоянния му адрес в С. нито на настоящия в С. К. О. Пловдивско, на същия е назначен О. представител А.С. от АдвК-Смолян. С отговора на исковата молба, подаден от ответника Ч. така назначения му О. П. е направено възражение най-напред за международна некомпетентност на българския съд във вр. с чл.18,§2 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на ЕП и ЕС относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
В отговора на исковата молба във вр. с това възражение се твърди, че, след извършена от особения представител справка в социалната мрежа Фейсбук, става ясно, че ответникът пребивава и работи в Г.Франкфурт, Германия, което се потвърждава и от невъзможността да бъде намерен на постоянния адрес в с.Забърдо и на настоящия в С. К. както и от липсата на регистрирани трудови договори със С., съгласно справката от НАП. Изведено е, че местоживеенето на ответника-потребител е в друга държава-членка, поради което българският съд не е компетентен да разглежда делото.
За да постанови първото обжалваното определение, ЧРС приема, че не е доказано местоживеенето на С. да е извън България, като са съобразени условията на чл.48, ал.7 КМПЧ/ касаеща обичайното местопребиваване на физическото лице/ като приложимо вътрешно право с оглед чл.62,§1 от същия регламент.
Изводът е правилен, ето защо това определение следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от РС мотиви на осн.чл.272 ГПК. В допълнение, с оглед оплакванията в частната жалба, въззивният съд съобразява следното:
Към частната жалба е представен за първи път документ на немски език, непреведен на български, за който се твърди, че е трудов договор между К. С. и „Terra Cleaner” Gmbh, сключен на 15.08.2018 г., от който било видно, че С. работи в Германия, че е с адрес там именно в град Бад Наухайм, посочен от св.Николина Чакърова. Дори да се приеме, че този документ действително е соченият в частната жалба, той е сключен на 15.08.2018 г., т.е., три месеца след подаване на исковата молба, по която е образувано Г.дело № 90/2018 г. и съответно почти една година след датата на подаване на заявлението по ч.Г.дело № 221/2017 г., при съобразяване, че искът се счита заведен от датата на подаване на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение. В тази връзка и по арг. от чл.1290 ГПК, наличието на трудовия договор не опровергава извода, че българският съд е компетентен да гледа делото, тъй като частният жалбоподател има местоживеене в България.
От показанията на св.Николина Чакърова, обсъдени заедно със справките от ТД на НАП-Пловдив на л.46 от заповедното дело № 221/2017 г. и тази на л.42 от Г.д. 90/18 г. и данните от кметствата на с.Забърдо и С. К. се потвърждава изводът, че ответникът С. няма постоянно местопребиваване в Германия. Преди всичко, свидетелката сочи, че детето на ответника и жена му Атанаска, което е във втори или трети клас, живее в България при сестрата на К., като родителите се прибират през лятото, за да видят детето си. Това обстоятелство от личен характер, свързано с най-важния член от семейството на ответника, означава, че той не е създал трайни връзки с мястото, в което се твърди преимуществено да живее в Германия.
Не може да се приеме за вярно твърдението на свидетелката, че ответникът и жена му живеят в Германия още от 2016 г., тъй като, считано от 22.01.2018 г., ответникът има регистриран действащ трудов договор с работодател „Клийнинг Къмпани“ ЕООД-Г.Русе, съгласно справката от ТД на НАП-Пловдив от 30.01.2018 г. на л.46 от заповедното дело. Справката по исковото производство, според която за лицето К. С. няма регистрирани данни за месторабота към 26.06.2018 г., е от О. Смолян на ТД на НАП-Пловдив и очевидно касае такава регистрация само за този О..
Обстоятелството, че живеещите на адреса в С. Кирилово дават сведения на връчителя, че С. не живее там след м.май 2016 г., не означава, че той има от тогава постоянно местопребиваване в Германия - кметът на селото посочва, че никой не знае къде се намира С. към момента/02.07.2018 г./.
Въззивният съд споделя изложените от първата инстанция мотиви и досежно неоснователните доводи за местна неподсъдност на осн.чл.117 ГПК и за недопустимост на иска заради липсата на идентитет между неговия предмет и предмета на заповедта, които следва да се имат предвид на осн.чл.272 ГПК. Противно на твърдението в частната жалба, в определението са посочени основанията, послужили на ЧРС да остави тези доводи без уважение.
В допълнение, въззивният съд съобразява, че в отговора на исковата молба частният жалбоподател поддържа как между посочените в заявлението обстоятелства, от които произтича вземането, и тези, които обосновават иска по чл.415 ГПК, няма идентитет, тъй като заявлението не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК и в него са поддържани твърдения, на които противоречат изложените вече в исковата молба твърдения относно същите факти. Правилно е прието от ЧРС като краен резултат, че това не може да доведе до недопустимост на иска. Проверката дали тези противоречия съществуват става при решаване спора по същество; не може на този етап да се прецени дали правят иска недопустим, поради което производството по него следва да продължи. След като вече е издадена заповед за изпълнение, е без значение дали заявлението е било редовно; в исковото производство е важна редовността вече на исковата молба. Ако тя не отговаря на изискванията за това, редът за отстраняване пороците и е друг.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.01.2019 г. по Г.дело № 90/2018 г. на Чепеларския районен съд, с което оставя без уважение възраженията за международна некомпетентност на българския съд; за неподведомственост на спора на РС-Чепеларе поради местна неподсъдност; и за недопустимост на производството, поради липса на идентитет.
Определението не подлежи на обжалване с оглед разрешенията по т.9, б.в.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.