за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.435 и сл.ГПК.
Делото е образувано по допустимата частна жалба с вх.№ 325/10.06.2019 г. на З. С. Д. против разпореждане от 28.05.2019 г. на държавния съдебен изпълнител по изп.дело № 113/2011 г. на СИС при З. районен съд, с което разпореждане е върната като недопустима поради просрочие жалбата с вх.№ 256/22.05.2019 г. на З. С. Д. против разпореждане от 30.04.2019 г. на същия ДСИ за приключване на това изпълнително дело с № 113/2011 г. и служебно вдигане на наложените запори и възбрани. Иска се отмяна на разпореждането за връщане.
От насрещните страни О. Н. и „. Л.-гр.Н. не са подадени възражения по чл.436, ал.3 ГПК.
Държавният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е неоснователна, защото, съгласно чл.457, ал.2 ГПК, призоваванията и съобщенията са извършвани само до първоначалния взискател „. Л.-гр.Н. и О. Н., а З. Д. е присъединен взискател и жалбата му срещу приключването на изп.дело е подадена, след като разпореждането за приключване е влязло в сила.
Съдът установява следното:
Изп.дело № 113/2011 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при З.районен съд е образувано по молба на първоначалния взискател „. Л.-гр.Н. за събиране негови вземания от длъжника О. Н.. Впоследствие, по техни молби, се присъединени на осн.чл.456 ГПК и други взискатели/л.138-149/, сред които и жалбоподателят З. С. Д. в лично качество – постановление от 24.03.2017 г. на ДСИ на л.138 от изп.дело. За тази цел Д. представя удостоверение по изп.дело № 112/2011 г. на СИС при ЗлРС.
С предходно постановление от 31.07.2017 г. ДСИ приключва изп.производство по същото изп.дело по съображение, че сумата, искана от взискателя „. Л.-гр.Н., е събрана от длъжника О. Н. и претенцията му е удовлетворена. По жалба на „. Л.-гр.Н. това постановление е отменено с решение № 69/23.02.2019 г. по В.гр.дело № 6/2018 г. на С. окръжен съд и делото е върнато за продължаване на изп.действия.
С разпореждане от 30.04.2019 г./л.171/ ДСИ приключва изп.дело № 113/2011 г. поради пълно издължаване, като постановява това да се съобщи на взискателя. Разпореждането е съобщено на първоначалния взискател „. Л.-гр.Н. и длъжника О. Н., но не и на присъединените взискатели „Стерус-Й. З.“-гр.С., С. С. З. Д. и „Еверес-С.О.“-гр.Н.. ДСИ счита, че не е следвало да се довежда до знанието на последните разпореждането за приключване, поради което смята разпореждането за влязло в сила на 18.05.2019 г., както е отбелязано върху него.
На 22.05.2019 г. З. Д. подава жалба с вх.№ 256 против разпореждането от 30.04.2019 г. за приключване на изп.дело. Тя е върната като просрочена с обжалваното сега разпореждане от 28.05.2019 г. по съображение, че предходното разпореждане от 30.04.2019 г. е влязло в сила на 18.05.2019 г., като призоваванията и съобщенията са извършвани само на първоначалния взискател на осн.чл.457, ал.2 ГПК.
Атакуваният акт на ДСИ е незаконосъобразен и следва да се отмени, като делото се върне за администриране от ДСИ на неправилно върнатата жалба.
Разпореждането от 30.04.2019 г., с което е приключено изцяло изп.дело № 113/2011 г., е трябвало да бъде съобщено на всички взискатели, а не само на първоначалния, по арг. от чл.457, ал.1 и ГПК, според които присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател и извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Освен това, чл.435, ал.1, т.3 ГПК предвижда, че взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение, без да прави разлика дали взискателят е първоначален или присъединен. Когато има множество взискатели /първоначален и присъединени, било по тяхна воля, било по право/ първоначалният взискател не може по свое искане нито да спре изпълнението, нито да го прекрати, нито дори да го отложи. Изп.производство не може да бъде приключено изцяло в хипотезата на чл.433, ал.2 ГПК без съгласието на присъединилите се взискатели, защото и спрямо тях следва да е налице условието за това - да има изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Противното би обезсмислило присъединяването и признатото от закона право на присъединилия се взискател да се ползва от извършените до този момент изпълнителни действия, тъй като основна последица от прекратяването по чл. 433 ГПК е заличаването с обратна сила на всички извършени изп. действия и вдигане на наложените обезпечителни мерки. Неоснователно е да се черпят доводи от разпоредбата на чл.457, ал.3 ГПК, защото тя се отнася само до съобщения и призовавания за актове по движението на изп.дело. Тази разпоредба има за цел да облекчи развитието на изпълнителния процес, но е неприложима в случаите, когато се засягат правата на присъединените кредитори. Това е така, защото хипотезата на чл.433, ал.1, т.2 ГПК например предполага разпореждане със собственото процесуално и материално право на вземане и затова всеки взискател може да поиска прекратяване на изп.производство само за своето вземане, но не и за това на останалите взискатели, тъй като това би довело до разпореждане с чужди права. В подобен смисъл е съдебната практика, напр.Решение № 53 от 18.01.2016 г. на ОС - В. по в. гр. д. № 3215/2015 г.
Действително, при проверка на делото се установява, че четиримата присъединени взискатели са взискатели против длъжника О. Н. всеки поотделно по три други изп.дела – № 112/2011 г. – З. Д., № 57/2015 г. – С. С., № 4/2016 г. – „Еверес-С. О.“-гр.Н. и № 68/2013 г. – „Стерус-Й.З.“-гр.С. на СИС при ЗлРС, за които дела няма данни дали продължават или са прекратени. Даденото обаче по-горе разрешение е принципно, за да се гарантират признатите от закона права на взискателите, още повече, че в разпореждането от 30.04.2019 г. въобще не е пояснено от ДСИ какво е положението по отношение на присъединените взискатели и как ще се удовлетворят техните претенции, след като изцяло се приключва изп.дело № 113/2011 г. Подобно поясняване може да направи излишно подаването на жалби срещу приключването, тъй като на страните ще бъде понятно дали правата им са засегнати и да решат по какъв точно начин да ги защитят, ако са накърнени.
В мотивите ДСИ сочи, че производството е приключено/прекратено, след като са изпълнени задължителните указания на СмОС по посоченото по-горе-решение № 69/23.02.2019 г. по В.гр.дело № 6/2018 г. на С.окръжен съд, касаещо вземанията на „. Л.. Това решение е постановено по жалба само на този като първоначален взискател и са разглеждани само въведените от страните доводи, отнасящи се само до вземанията на този взискател, ето защо и решението на СмОС се простира в тези предели. Преценка по отношение на присъединените взискатели не е правена и е задължение на ДСИ.
След като разпореждането от 30.04.2019 г. не е съобщено на жалбоподателя З. Д., срокът за обжалването му не е изтекъл, то не е влязло в сила и неправилно жалбата на Д. против приключването е върната като просрочена с обжалваното разпореждане от 28.05.2019 г.
По изложените съображения С.окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане от 28.05.2019 г. на държавния съдебен изпълнител по изп.дело № 113/2011 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при З. районен съд, с което разпореждане е върната жалбата с вх.№ 256/22.05.2019 г., подадена от З. С. Д. против разпореждане на ДСИ от 30.04.2019 г. за приключване на същото изп.дело.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.