Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 61/15.04.2019г., постановено по Г.д.№ 208/2018г. по описа на Златоградския районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от С. Я. Ч. с ЕГН *, със съдебен асрес: Г.С., бУ.“. № 3,.3,офис 312 иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че „.-Р. П. Г.Н., с ЕИК ****, представлявано от Р. Петрова дължи на С. Я. Ч.-адвокат от АК-С. сумата от 600 лева представляващи неизплатена сума за месечен абонамент за м. юни 2015г., съгласно Договор за абонаментно правно обслужване от 25.02.2015 г. и фактура № 57/03.06.2015 г., както и сумата от 25 лв. разноски в заповедното производство за държавна такса, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 63/09.05.2018г. по ч.Г.д. № 118/2018 г. по описа на РС – З.. Осъден е С. Ч. да заплати на „.-Р. П.-Г.Н. направените разноски по делото от 350 лв.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1019/08.05.2019г. от С. Я. Ч. с оплакване за неправилност, поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и неточно ги е интерпретирал. Решението не съдържа фактически установявания, за наличие или липса на задължение за плащане от страна на ответника. Твърди се, че обжалваното решение е немотивирано, тъй като не са изложени конкретни съображения за направените от съда изводи за нищожност на договора. Обявявайки договора за нищожен районният съд се е произнесъл по въпрос, който не е повдигнат от страните по делото, нито ответникът претендира, че е налице привиден договор. В срока за отговор ответникът не е въвел възражение за нищожност, нито в съдебно заседание, а едва в писмената защита. Възражение за нищожност не е отразено в доклада по делото, липсва правна квалификация на същото, липсва и разпределяне на доказателствена тежест. Твърди се още, ч съдът е нарушил диспозитивното начало, съгласно което предметът на делото и обемът на дължимата защита се определя от страните и съдът не може служебно да се произнася по нищожността на един договор, по отношение на който се претендират неизпълнение, което обуславя недопустимост на решението. Съдът е нарушил принципа за равенство на страните, като с действието си неправомерно е подпомогнал ответника, което обуславя незаконосъобразност на акта.Сочи се, че постановеното решение е в противоречие с практиката на ВКС -Решение № 179/08.04.2019г. по Г. дело № 163/2018г. на І г.о., съгласно която възражение за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на исковата молба,тъй като обстоятелствата във връзка със сключването на договора са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и да представи и поиска събиране на доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл.133 от ГПК не може да бъде взето предвид и разгледано от съда. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора, съдът не може служебно да я констатира, освен когато основанието за нищожност е пряко установимо от договора. Сочи се още, че съдържащите се в показанията на свидетелите данни за релевантните по спора обстоятелства и взаимоотношения между страните не кореспондират с останалите доказателства по делото и като съдът ги е кредитирал е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се твърди още, че недопустимо съдът е приел за доказани твърденията на ответника, въпреки установяването от ищеца начина на узнаването от ответника съществуването на договора за абонаментно правно обслужване. При наличието на писмени доказателства, а именно фактът, че е ползвал данъчен кредит, плащал е суми по банков път, води до категоричния извод, че ответникът е узнал за съществуването на договора, но не се е противопоставил на същия. Налице е частично изпълнение на договора, което е достатъчно основание да се приеме, че същият е породил действие, по аргумент от чл. 301 ТЗ - даже и да се приеме, че е подписан от лице без представителна власт. Направените от съда изводи са незаконосъобразни, тъй като почиват само на противоречивите показанията на свид. Х. П., който като съпруг на ответника е заинтересовано лице, а не са преценени писмените доказателства и показанията на свид. З.. От представената разпечатка от електронната поща на ищеца е видно, че от електронния адрес на му е изпратено съобщение, с което отказва да приеме издадените от ищеца фактури, както и изявление , че желае да прекрати договора, поради което изводите на съда, че договорът не е породил действие ,тъй като ответникът не е узнал за него са незаконосъобразни. Сочи се, че съдът не е обсъдил предмета на сключения договор, който е за абонаментно правно обслужване, което се явява основанието за плащане по договора, тъй като изпълнителя има задължение да е на разположение, а доказването на извършени правни действия е основание за плащане на допълнително възнаграждение, каквото в случая не се претендира. В жалбата се твърди още, че решението страда от вътрешно противоречие в изводите, нарушени са правилата на логиката, поради което е необосновано. По делото е установено наличието на валиден договор, по който е плащано три поредни месеца, ответникът е ползвал данъчен кредит по така издаваните фактури, следователно договорът е породил действие, а с оглед предмета на същия- абонаментно обслужване, искът е основателен и доказан, като приемайки обратното съда е нарушил материалния закон, като е приел, че договорът е привиден. В случай, че съдът констатира наличието на привидна сделка, не е достатъчно да я обяви за нищожна по силата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, а е необходимо при разрешаване на предявения пред него спор да приложи правилата на прикритото съглашение, стига да са налице изискванията за неговата действителност - чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Необходимостта от разкриване на действителните отношения произтича от съществените различия между двата договора.В случаите на симулация е налице ограничение на допустимите доказателствени средства, като съгласно чл. 164, ал.2 от ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие е привидно, свидетелски показания се допускат само при наличието на писмени доказателства, изхождащи от другата страна, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Разпоредбата касае, както установяването на симулацията, така и на дисимулираната сделка/Решение № 1246/ 98 г. на IV г.о. на ВКС/. В случая, в противоречие с установеното в закона, съдът е приел, че е налице персонална симулация, без да е налице нито твърдение за симулативна сделка, нито персонална симулация, без да е налице възражение за това, без да е реализирано доказване на обстоятелството, че изразеното в договор за абонаментно правно обслужване съгласие е привидно. Още повече, изразеното в документа съгласие за наличие на договор, видно от писмените доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ, че е налице изпълнение на договора, което е доказателство за обратното. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявения иск, като му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1298/13.06.2019г. от „.-Р. П. Г.Н., Ч. пълномощника му А.Г. Г., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно. Твърди се, че представените в първоинстанционното производство договори от 25.02.2015г. са с различен текст и страни,без участието на „.-Р. П.. Р. Петрова не е подписвала с ищеца представените два договора, не го познава и не се е срещала с него. Договорите съдържат непълноти, не са подпечатани и не пораждат задължения за . Твърди се, че договорите са нищожни и не пораждат задължения за .Ищецът не представя доказателства „.-Р. П. да е упълномощила лице, което да я представлява при сключването на договора, поради което само на това основание договорът е нищожен. Чл.26 от ТЗ изисква упълномощаването да е писмено с нотариално заверен подпис.Не се доказва ответникът Р. Петрова да е получила фактурата. Не се установява и потребност от консултации по предмета на търговската дейност на . Ищецът не доказва да е имал срещи и разговори с или с упълномощено от него лице. По делото безспорно се доказва, че в процесния период ответницата не е познавала ищеца и не е подписва договор с него. Ищецът не представя и доказателства да е извършвал консултации през процесния период. Представената от ищеца фактура не е осчетоводена от ответника, което се установява от ССчЕ.От показанията на св.З. и св.Х. се установява, че през 2015г. са се срещали в кантората на А.Ч. и са коментирали потребностите на Общински съвет Н. от консултации,както и потребностите на други фирми и възможността А.Ч. да дава такива, но от тези разговори не може да се ангажира отговорността на , който не е участвал в разговорите. По изложените съображения искът е неоснователен и недоказан и като го е отхвърлил районният съд е постановил мотивирано и правилно решение, което моли да бъде потвърдено.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Ч. поддържа жалбата си.
Въззиваемият „.-Р. П. Г.Н.,Ч. пълномощника си А.Г. Г. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на представените поделото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявен от ищеца С. Я. Ч. иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК срещу ответника „. – Р. П. – Г.Н., представляван от Р. Росенова Петрова за признаване за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата от 600 лева, представляваща неизплатена сума за месечен абонамент за м.юни 2015г., съгласно сключен договор за абонаментно правно обслужване от 25.02.2015г., за която сума е издадена фактура № 57/03.06.2015г. ,като за претендираната сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК№ 63/09.05.2018г.
В отговора на исковата молба ответникът „. – Р. П. – Г.Н. оспорва иска като неоснователен и недопустим, като твърди, че не е подписвал договора за правно обслужване от 25.02.2015г. и фактура № 57/03.06.2019г., както и че не е имал необходимост от правни услуги.
Установява се , че със Заявление вх.№ 943/25.04.2018г. ав.С. Ч. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 600 лева, представляваща месечен абонамент за м.юни 2015г. по договор за правно обслужване от 25.02.2015г. и издадена фактура № 57/03.06.2015г. По подаденото заявление е образувано ч.тГ.д. № 118/2018г. по описа на ЗлРС и е издадена Запавед за изпълнение № 63/09.05.2018г. за сумата от 600 лева и 25 левва ДТ. Заповедта е съобщенана длъжника на 21.05.2018г. и същият в крок е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК с вх.№ 1244/01.06.2018г. Заповедният съд с Разпореждане № 382/05.06.2018г. е дал указания на възложителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, които указания са получени от него на 29.06.2018г. В указания му срок с молба вх.№ 1614/12.07.2018г. заявителят е пердявил иск по който е образувано настоящето производство. Следователно предявеният иск е допустим и правилно е разгледан по същество от районния съд.
По делото не е спорно, че ищецът С. Я. Ч. е асвокат от Смолянска адвокатска колегия.
От представения от ищеца Договор за правно обслужване от 25.02.2015г. е видно, че е сключен между „. – Р. П. – Г.Н., представлявано от Р. А. П. представлявана от съпруга си Х. И. П., в качеството му на възложител и адвокат С. Ч. в качеството му на изпълнител-консултант, по силата на който договор възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва правни консултации, подробно описани, за срок от 2 години, считано от подписване на договора. Съгласно чл.8 от договора възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя месечен абонамент в размер на 600 лева с ДДС, изплащан в началото на всеки месец, за който се дължи до 10-ти число, като съгласно чл.9 възнаграждение за предявяване на искове и процесуално представителство по дела се заплаща допълнително.
От ответника е представен екземпляр от същия договор от 25.02.2015г. , в който обаче не е вписано, че „. – Р. П. – Г.Н., представлявано от Р. А. П. се представлявана от съпруга й Х. И. П..
Ответникът отрича да е сключвал с ищеца договор за правно обслужване и да е подписвал същия.
Свидетелят Х. И. П.-съпруг на ответника Р. П. действаща като , в показанията си при разпита му в съдебно заседание от 22.11.2018г. категорично заявява, че подписът за възложител в представения от ищеца договор за правно обслужване не е негов. Твърди, че е общински съветник в Общински съвет-Н. и ме Председателят на Общинския съвет г-н Б. го е помолил да намери адвокат, който да обслужва Общинския съвет и Община Н.. Сочи, че приятелят му В. З. го е завел при А.С. Ч. в Г.С.. Твърди още, че тъй като Общината не можела да му плаща поради липса на средства, А.Ч. го помолил той да му плати, и свидетелят му дал заем, докато Общината намери слредства, за да плати на адвокат Ч., като последният следвало да му върне платените от свидетеля пари. Свидетелят сочи, че е плащал на ищеца за свои лични дела в брой и с банкови преводи. Твърди категорично, че не търсил А.Ч. за консултации на фирмата на съпругата му, тъй като тя не е имала такава нужда. Сочи, че при първата им среща А.Ч. не му е дал фактура за фирмата на съпругата му, но при тази среща му е платил 600 лева. Впоследствие ищецът му дал фактура за платената сума, която той предал във фирмата на съпругата му. Наредил да му платят още две фактури от фирмата на съпругата му, без тя да знае. Твърди, че А.Ч. не му е искал пълномощно.
След изслушаната по делото Съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която установява, че подписите за възложител и в двата договора за правно обслужване, представени от страните са положени от свидетеля Х. И. П., при преразпита на същия свидетел в съдебно заседание от 31.01.2019г. той заявава, че иска да направи частични промени в дадените показания относно договора за правно обслужване. Сочи, че фирмата на съпругата му има шивашки цех в Г.Н., с който се занимава съпругата му, а самият свидетел се занимава със строителна дейност, като ползва фирмата на съпругата си. Не си спомня кой е бил счетоводител на фирмата през 2015г., но впоследствие е сменен. Твърди, че по негово нареждане са правени преводи от фирмата на съпругата му в полза на ищеца, но не си спомня кой е подписал платежните нареждания. Отново твърди, че през 2015г. Председателят на Общинския съве г-н Б. го е помоли да намери адвокат, който да обслужва Общинския съвет, но не му е дал правомощия да договаря с него. Б. му казал, че в момента общината не разполага със средства да заплаща на адвокат,поради което свидетелят трябва първоначално да му плаща, а впоследствие когато общината плати на А.Ч., той ще му върне дадените от свидетеля пари. Заявява, че не се е договарял с А.Ч. от името на Общинския съвет, тъй като няма такива правомощия. След като му е предявен отново договора за правно обслужване свидетелят заявява, че подписът вероятно е негов. Отново твърди, че е платил на ищеца на ръка 600 лева и два пъти е нареждал банкови преводи на същата сума в началото на 2015г. , за които суми ищецът му е издал 3 фактури, които са осчетоводени във фирмата на съпругата му. Сочи, че тези плащания е извършил като гаранция, че А.Ч. ще му върне парите. Други фактури, за които ищецът има претенции не е получавал и не са получавани във фирмата на съпругата му. Твърди, че ищецът е извършвал правни услуги на неговата фирма "Идеал П., на фирмата на баща му и на сина му, като за тези услуги му е заплащал веднага.
Свидетелят В. З. установява в показанията си, че е запознал св.Х. П. с ищеца А.Ч. в кантора на на последния, по повод молбата на свидетеля да намери адвокат, който да обслужва ОбС- Н.. Твърди, че е присъствал на уговорките и те се разбрали А.Ч. да обслужва фирма на Едноличен търговец, тъй като не могат да подпишат договор с ОбС-Н.. Свидетелят сочи, че от разгора разбрал, че освен за ОбС-Н., А.Ч. ще бъде търсен за правни услуги на фирмата на ответника. Свидетелят П. издиктувал на А.Ч. данните на фирмата и той изготвил на компютъра си договора, който разпечатал, двамата го обсъдили и подписали, като св.П. не е имал никакви възражения и забележки. В момента на договарянето св.П. е дал пари на А.Ч., но свидетелят не знае колко са били. Разбрал, че става въпрос за месечен абонамент. Твърди, че не му е известно св.П. дали разполага с много пари, за да прави дарения на ОбС. Сочи, че А.Ч. му е споделял, че ответникът е платил 2-3 вноски и после е спрял да плаща. От друга страна св.П. също го търсил с искане да накара А.Ч. да спре делата ,които води и да си иска парите от ответника.
На поставените по реда на чл.176,ал.1 от ГПК въпроси ищецът е отговорил, че не е имал срещи и разговори с Р. Петрова. Подписът за „възложител“ е поставен пред него от Х. П. на 25.02.2015 г. в офиса му в С. и в присъствието на В. З.. Твърди, че е имал устни и писмени консултации по имейл, като консултациите имат връзка с търговската дейност на едноличния търговец. Не е правил промени по договора и няма други договори за правно обслужване освен този от 25.02.2015г. В договора е вписал, че се представлява от Х. П., тъй като той се е представил като пълномощник, но не си спомня дали е представил пълномощно. Не може да отговори защо липсва печат за „възложител“.
Към исковата молба е приложена фактура № 46/25.03.2015г., издадена от ищеца с получател „.-Р. П. за сумата от 600 лева с ДДС за извършено пращане на месечен абонамент за м.март 2015г. по договор за правно обслужване от 25.02.2015г.
Приложена е и фактура № 57/03.06.2015г. за плащане на месечен абонамет за м.юни 2015г. също в размер на 600 лева с ДДС, която се претендира в настоящето производство.
От приложената по делото разпечатка на писмо, изпратено по ел.поща от ел.адрес: „ slavichaushev@abv.bg“ до ел.адрес: е видно, че А.Ч. е изпратил на ответника два броя фактури № 52/04.05.2015г. и № 57/03.06.2016г., а от отоговора с писмо, изпратено по ел. поща от ел.адрес : „petropolis61@abv.bg“ до ел.адрес: „ slavichaushev@abv.bg“ от 08.06.2015г. е видно, че „.-Р. П. е посочила, че не приема издадените фактури и желае да прекрати договора за обслужване с А.Ч.. От направената справка в Търговския регистър и издаденото удостоверение за актуално състояние се установява, че ответникът е посочил в ТР като ел.адрес именно адресът, на който е разменена кореспонденция с ищеца: „petropolis61@abv.bg“. От същото е видно, че бащиното име на ответника е Росенова, а не Асенова, както е посочевно в договора за правно обслужване от 25.02.2015г., но тъй като в договора е посочен и ЕИК ****, то неоснователно е възражението на ответника за липса на идентичност.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-почеркова експетиза, която не е оспорена от страните и е приета от съда, безспорно се установява, че подписите за възложител и в двата екземпляра на договора за правно обслужване от 25.02.2015г., представени от страните, са положени от Х. И. П..
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и е приета като доказателство по делото се установява, че процесната фактура № 57/03.06.2015г., издадена от ищеца А.Ч. с получател ответника „.-Р. П. за месечен абонамент за месец юни 2015 г. по договор за правно обслужване от 25.02.2015 г. на обща стойност от 600 лв. с ДДС не е осчетоводена в счетоводството на ответника по делото и не е включена в дневника за покупки. При проверка в счетоводствата на страните вещото лице е установило, че за данъчен период м.февруари 2015г. под № 33 в дневника за покупки е включена фактура с № 43/25.02.2015 г. с пълен данъчен кредит за предоставената услуга от адвокат С. Ч. с данъчна основа 500 лв. и ДДС 100 лв.; в м.март 2015 г. липсват фактури, издадени от адвокат С. Ч., включени в дневника за покупки; за месец април 2015 г. в дневника за покупки са включени две фактури: под № 4 е включена фактура с № 46/25.03.2015 г. и под № 16 - фактура с № 49/15.04.2015 г., издадени от адвокат С. Ч. за предоставена услуга – правно обслужване по договор. Тези три фактури са осчетоводени по кредита на сметка 401 „Задължения към доставчици” и дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги”. Извършените плащания, съгласно предоставените извлечения от счетоводните регистри, са отразени по кредита на сметка 501 „ Каса в лева” - фактура с 43/25.02.2015 г., фактури с № 46/25.03.2015 г. и № 49/15.04.2015 г., разплатени са със средства от разплащателната сметка на фирмата и са отразени по кредита на сметка 503 „Разплащателни сметка в лева”. Вещото лице сочи също, че за стопанските операции и счетоводните записвания, извършени във връзка с посочените три фактури, са спазени основните принципите и изисквания на ЗСч и НСС. Вещото лице установява, че в счетоводството на „. – Р. П.” има осчетоводени задължения към доставчика на услугата А. С. Ч. общо в размер на 1 800 лв. по фактури с № 43/25.02.2015 г.; № 46/25.03.2015 г.и № 49/15.04.2015 г., същите са платени и са включени в дневниците за покупки. Процесната фактура с № 57/034.06.2015 г. не не е осчетоводена по сметка 401 „Доставчици в страната” и не е включена в дневника за покупки. При ищеца същата фактура е осчетоводена по дебита на синтетична сметка 411 „ Клиенти” с аналитичност „. – Р. П.” и кредита на сметка 703 „Приходи от продажба на услуги”. Записаните стопански операции в счетоводните регистрите са осчетоводени при спазване ЗСч и НСС. Начисленият ДДС е включен в дневника за продажби и е осчетоводен по сметка 4532 „Начислен данък върху добавената стойност на продажбите”. Съгласно предоставените счетоводни извлечения на сметка 411 „Вземания от клиенти” с аналитичност „ Петрополис – Р. П. за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., ищецът по делото е издал, съответно осчетоводил фактури: № 43/25.02.2015 г.; № 46/25.03.2015 г.; № 49/15.04.2015 г., както и № 52/04.05.2015 г.; № 57/03.06.2015г.; № 66/04.09.2015 г. и № 67/30.09.2015 г. като вземане от ответника на обща на стойност 4 200 лв. Всяка една издадена фактура е включена в дневника на продажби за съответния данъчен период. Начисленият и платен данък върху добавената стойност е отразен по сметка 4532 „Начислен данък добавена върху добавената стойност на продажбите”. Клиентът „. – Р. П.” Г. Н. е извършил плащане за получената правна услуга по три фактури от издадените, посочени по горе, като общо получените средства са 1 800 лв. Получените средства са отразени по дебита на сметка 501 „ Каса в лева” - 600 лв. и сумата в размер на 1 200 лв. по дебита на сметка 503 „ Разплащателна сметка в лева”. Крайното салдо по сметка 411 "Вземания от клиенти” с аналитичност „. – Р. Петрова” е в размер на 2 400 лв., формирано от осчетоводените и неразплатени фактури с № 57/03.06.2015 г.; № 52/04.05.2015 г., № 66/04.09.2015г. и № 67/30.09.2015 г.; т.е. вземането, което ищецът А. Ч. е осчетоводил от ответника „ Петрополис – Р. П. е осчетоводено по сметка 411 „Вземане от клиенти”, но не е разплатено и възлиза на обща стойност 2 400 лв. Осъществяваното счетоводно отчитане е на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията на ЗСч и НСС.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.422,ал.1 от ГПК, но неправилно е приел, че същият е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил.
От посочените по-горе писмени и гласни доказателства се установява, че между страните е сключен договор за правно обслужване от 25.02.2015г., който договор по същество е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Установява се, че договорът е подписан от съпруга на ответника Р. П. действаща като „.-Р. П. - свидетеля Х. П. без да е налице изрично упълномощаване. Това обстоятелство се установява от заключението на съдебно-почерковата експертиза и от показанията на св.З.. Свидетелят Х. П. не твърди, да е упълномощаван от съпругата си, нито по делото е представено пълномощно. Следователно договорът за правно обслужване от 25.02.2015г. е сключен за възложител от лице без представителна власт. Неоснователно обаче районният съд е приел, че в случая няма основание да се приложи разпоредбата на чл.301 от ТЗ, тъй като ответникът не е узнал за сключването на договора преди завеждане на иска. Съгласно посочената разпоредба когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. За да влезе в действие посочената норма следва да е установен фактическия й състав, който включва три елемента:1/ предприето действие от името на търговеца от лице, което не разполага с представителна власт, 2/узнаване от търговеца за това действие и 3/ непротовопоставяне от търговеца на предприетото действие веднага след узнаването. Неправилно районният съд е приел при преценка на доказателствата по делото, че ответникът не е узнал за сключването на договора до предявяване на иска от ищеца. От посочената по-горе кореспонденция по ел.поща е видно, че изпратените от ищеца фактури № 52/04.05.2015г. и № 57/03.06.2015. на ел.адрес „petropolis61@abv.bg“ са получени от ответника, след като от този електронен адрес, вписан в Търговския регистър, до ищеца е изпратено на 08.06.2015г. ел. писмо, с което „.-Р. П. е заявил, че не приема издадените фактури и желае да прекрати договора за обслужване с А.Ч..
От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че издадените от ищеца 3 броя фактури по договора за правно обслужване за месечните абонаментни вноски за м.февруари, март и април 2015г. с № 43/25.02.2015г., № 46/25.03.2015г. и № 49/15.04.2015г. са осчетоводени от ответникът „.-Р. П. отразени в дневника за покупки и е ползван данъчен кредит.
За да избегне последиците от презумцията по чл.301 от ТЗ търговецът следва да се противопостави веднага след узнаването, като това противопоставяне следва да е изрично и по категоричен начин да изразява непризнаванена действията на мнимия представител.
Съдебната практика приема, че непротивопоставянето на търговеца на извършени от негово име действия без представителна власт може да бъде извършено с изрично потвърждаване на предприетите от мнимия представител действия или с конклудентни действия, от които може да се направи извода за такова потвърждаване, както е прието в Решение №89/12.06.2013г. по т.д.№ 431/2012г на ІІт.о. на ВКС, ако се докаже, че "търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат" Липсата на противопоставяне може да се изрази Ч. отразяване на издадена по договора фактура в счетоводството на търговеца, включването й в дневника за покупки по ДДС, ползването на данъчен кредит. Съдебната практика безспорно приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на търговеца, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществеване, в който смисъл са Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 166 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 636/2011 г., I т. о., ТК; Решение № 23 от 07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ТК и др. Посочените фактури не само са осчетоводени , но и по тях е извършено плащане от разплащателната сметка на , видно от залючението на вещото лице по ССчЕ. С осчетоводяването и плащането на задълженията по тези фактури е налице изрично потвърждаване на сключения без представителна власт договор за абонаментно правно обслужване. Обстоятелството, че процесната фактура № 57/03.06.2015г. не е осчетоводена е ирелевантно, доколкото става въпрос за периодични плащания въз основа на един и същ договор. Произнасянето на районният съд в обратен смисъл е в противоречие с материалния закон. Неоснователно в тази връзка е и приетото от районният съд, че едноличният търговец е узнал за съществуването на процесния договор, едва в хода на заповедното производството, и като е подал възражение против заповедта за изпълнение се е противопоставил на извършените действия от негово име без представителна власт. След като по делото се установяват частични плащания по договора, извършени от разплащателната сметка на едноличния търговец това е достатъчно основание да се приеме, че след като е налице плащане по един договор, то страната знае за неговото съществуване, а след като изпълнява поетите задължения, то не се противопоставя, макар договорът да е сключен без представителна власт.
Неправилно районният съд е приел, че сключения между страните договор за правно обслужване от 25.02.2015г. е привиден по смисъла на чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД и като такъв е нищожен. В отговора на исковата молба ответникът не прави възражение за нищожност на договора като симулативен, а едва в писмената защита се твърди, че договорът е нищожен, като сключен от лице без представителна власт. Доказването на симулация /абсолютна или относителна/ със свидетелски показания е недопустимо по аргумент от чл.164 и чл.165,ал.2 от ГПК. В случая не е налице нито "обратно писмо", нито начало на писмено доказателство, за да се приме, че свидетелските показания са допустими.
Не може да бъде споделен извода на райониня съд, че от показанията на свидетелите З. и П. се установява по категоричен начин уговорката между ищеца и св.П. ищецът да извършва правно обслужване на Общински съвет-Н., но тъй като в този момент поради липса на средства Общинският съвет не е могъл да заплаща за тези услуги, св.П. е приел да ги заплаща с лични средства и за да се оформи основанието за това плащане, съответно получаване от ищеца на средства е бил сключен договора за правно обслужване от 25.02.2015г. с . От изложените по-горе показания на двамата свидетели по никакъв начин не може да се направи извода, че ищецът А.Ч. и св.П. са сключили привидна сделка. Свидетелят П. изрично заявяна в показанията си, че Председателят на Общинският съвет го е помолил да намери адвокат, който да обслужна Общинския съвет и Община Неделено, но не се договарял за това с А.Ч., тъй като няма правомощия да договаря от името на Общинския съвЕ. Свидетелят З. твърди, че е присъствал на договорките между ищеца и св.П. и те са се разбрали за правно обслужване на фирмата на , данните на който са продиктувани от свидетеля на ищеца при съставането на договора, който е подписан от двамата без възражения от страна на свидетеля П.. От показанията на посочените свидетели не може да се направи извод за наличие на привидна сделка.
Отделно от това основен свидетел по делото е съпругът на едноличния търговец, подписал процесния договор, имащ качеството на мним представител, чиито действия са потвърдени. Волеизявлението за сключване на договора изхожда от представителя. Ето защо дадените от него свидетелски показания за съдържанието на волеизявлението, следва да се ценят като обяснения на страна, а не като свидетелски показания. Волеизявлението на представителя, било то мним или пък не, представлява волеизявление на представлявания. Ето защо преценката дали е налице порок във волята се осъществява от гледище на лицето, направило изявлението. Процесуалният закон не допуска доказване на симулация, посредством обяснения на лицето, направило изявлението за сключване на симулативната сделка, какъвто е случаят.
Обжалваното решение е и необосновано, тъй като с него по същество е прието, че св.П. като общински съветник е сключил договор за правно обслужване от името на своята съпруга, но всъщност целта на договора е предоставяне на правно обслужване в полза на общината, в която това лице е общински съветник. Този извод на районния съд противоречи на правилата на формалната логика. Няма и житейска обосновка сключването на договор за правна помощ от трето лице в полза на община, с обещание правното обслужване да бъде заплатено от общината на адвоката, когато последната има финансова възможност да направи това, а впоследстие адвоката да върне сумата на това трето лице.
По изложените съображения въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно ще следва да бъде отменено и вместо него ще следва да бъде признато за установено на основание чл.422,ал.1 от ГПК съществуване на вземането на А.С. Я. Ч. срещу „.-Р. П. Г.Н. за сумата 600 лв., представляваща неизплатена сума за месечен абонамест за месец юни 2015г. по Договор за правно обслужване от 25.02.2015г.по фактура № 57/03.06.2015г., както и сумата от 25 лева разноски за държавна такса в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 № 63/09.05.2015г. по ч.Г.д.№ 118/2015г. по описана Районен съд -З.. Ще следва да бъде осъден въззиваемия на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за двете съдебни инстанции вв размер на 183,50 лева, от които 171 лева за първоинстанционното производство и 12,50 лева да въззивното.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 61/15.04.2019г., постановено по Г.д.№ 208/2018г. по описа на Златоградския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по на основание чл.422,ал.1 от ГПК съществуване на вземането на С. Я. Ч.-адвокат от АК-С., с ЕГН *, със съдебен адрес: Г.С., бУ.“. № 3,.3,офис № 312 срещу „.-Р. П. с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:Г.Н.,У.“. П. № 8,вх.Б, представлявано от Р. Р. П. за сумата 600 лв., представляваща неизплатена сума за месечен абонамест за месец юни 2015г. по Договор за правно обслужване от 25.02.2015г.по фактура № 57/03.06.2015г., както и сумата от 25 лева разноски за държавна такса в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 № 63/09.05.2015г. по ч.Г.д.№ 118/2015г. по описана Районен съд -З..
ОСЪЖДА „.-Р. П. с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:Г.Н.,У.“. П. № 8,вх.Б, представлявано от Р. Р.П. да заплати на С. Я. Ч., с ЕГН *, със съдебен адрес: Г.С., бУ.“. № 3,.3,офис № 312 направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 183,50 лева, от които 171 лева за първоинстанционното производство и 12,50 лева да въззивното.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: О.М.1.

2.





ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Зоя Шопова:

Считам, че искът е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение, което следваше да се потвърди като краен резултат, защото договорът от 25.02.2015 г. не обвързва ответника.
Представеният договор от 25.02.2015 г. за правно обслужване е сключен за възложителя от Х. П., който не е разполагал с представителна власт по отношение на . Не се доказва действията на Х. П. по този договор да са потвърдени от търговеца по смисъла на чл.301 ТЗ, защото веднага, когато узнава за тях - с получаване на заповедта за изпълнение, търговецът незабавно им се противопоставя, като подава възражение по чл.414 ГПК и по-късно отговора, с който оспорва исковата молба.
Това означава, че договорът не обвързва търговеца и той не дължи на ищеца плащане по издадената въз основа на договора процесна фактура. От показанията на свидетелите /на П.-преценени съобразно изискването на чл.172 ГПК/, обсъдени заедно с представените документи, изслушани експертизи и обяснения на страна, липсата на пълномощно от търговеца за Х. П., става ясно, че ответникът изобщо не е упълномощавал Х. П. да сключва подобен договор и Р. П. не знае за сключването му и за действията по изпълнението му, които са плащането на сумите по фактурите, издадени от ищеца за м.февруари, март и април 2015 г.
Първата фактура е платена в брой, а сумите по вторите две – от разплащателната сметка на ответника, като трите фактури са съответно осчетоводени от страна на ответника. Липсват обаче доказателства плащането в брой да е направено от Р. П. и то някак да и е станало известно; напротив, от показанията на З. и П. може да се заключи, че първите 600 лв. по фактурата за м.февруари 2015 г. ги плаща Х. П. в брой в кантората на Ч. още при първата им среща. По отношение на останалите две фактури няма данни платежните документи, Ч. които е осъществявано плащането, напр.преводни нареждания и др.под., да носят нейния подпис, като свидетелят Х. П. подчертава, че са направени по негово нареждане. Не се установява и тя да знае за осчетоводяването на фактурите, тъй като не са представени документи за това, носещи неин подпис, а съпругът и Х. П. пояснява, че ищецът е трябвало да му ги върне, след като си получи парите от Общинския съвет-Н..
За ел.писмо, изпратено от регистрирания в ТР ел.адрес на „.-Р. П. не може да се заключи, че е изпратено именно от Р. П. тъй като няма белези, идентифициращи по несъмнен начин изпращането му именно от нея или напр., че никой друг не разполага с паролата на същия адрес; още повече, че липсват и други данни за знание у П. за договора и плащанията по него.
В подкрепа на извода, че търговецът не е узнал преди получаване препис от заповедта за изпълнение за извършените от Х. П. действия от нейно име без представителна власт, е и установеното от съвкупния анализ на показанията на ищцовия и ответниковия свидетели сключване на договора не поради действителна нужда на „.-Р. П. да бъде правно обслужвана от адвокат Ч., а с цел ищецът да получава възнаграждение за правни услуги, оказвани всъщност на Общинския съвет-Н. – свидетелят Вл.З. разказва как договорката е правните услуги да бъдат извършвани за Общински съвет-Н., като ищецът между другото помага и за фирмата; как ищецът и П. се договарят услугите на А. Ч. да се заплащат със средства на фирмата на П., защото тогава не може да се подпише договор с Общински съвет-Н. или с Община Н.. П., както се каза по-горе, е натоварен от тогавашния председател на ОбС-Н. О. Б. да намери юрист, който да обслужва съвета, но тогава общината няма пари, за да плаща на адвокат, заради което ищецът и П. се уговарят плащането да става Ч. фирмата на съпругата на П.. Ч. е трябвало да върне парите на П., след като си ги получи по-късно от общината. В тази връзка следва да се съобрази наличието на договора за правна защита от 06.10.2015 г. с ОбС-Н. и по-късно – договор от № 14 от 09.03.2016 г. за абонаментно правно обслужване на община Н., прекратен на 30.03.2017 г. с горното уведомление.
Изводът за липса на потвърждаване от мнимо представлявания търговец по смисъла на чл.301 ТЗ се подкрепя и от това, че не се установява „.-Р. П.-Г.Н. да е имала нужда от такова правно обслужване, което да налага сключване чак на договор за правно обслужване с ищеца за срок от 2 години, Ч. който да и се осигурява непрекъснато ежемесечно абонаментно обслужване при фиксирана месечна цена от 600 лв. с ДДС към 2015 г. и едновременно – да се е задължила по чл.V.9 от договора да плаща отделно, освен абонамента, и допълнително възнаграждение на ищеца за предявяване на искове, както и процесуално представителство по дела, съгласно отделни договори за правна помощ и Наредба № 1/09.07.20004 г. на ВАдвС.

Зоя Шопова: