и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.435,ал.2т.6 ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№04844/02.04.2019г. от „. К. Г.С. представляван от Т. А. К. чрез А.Д.К. против постаноление от 22.03.2019г. за частично прекратяване на изпълнителното по изп.д. №347/2018г. по описа на частен съдебен изпълнител П. М. с рег.№881 ,с район на действие окръжен съд тГ.С. .Твърди ,че изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 04.07.2011г. ,издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.Г.д. №881/2011г. по описа на районен съд Г.С. със страни -взискател О. С. и длъжник Т.А. К. лично и и в качеството на „. К. " Твърди ,че по иск на доверителката му по чл.439 |ГПК е било постановено влязло в сила решение №86/27.02.2019г. по Г.д. №1195/2018г. по описа на районен съд Г.С. ,с което е признато за установено по отношение на доверителката му в лично качество и като „. К. " ,че не дължи на О. С. като погасени по давност сумите по изпълнително дело №347/2018г. по описа на частен съдебен изпълнител П. М, с рег. №881 , с район на действие окръжен съд Г.С. По този повод депозирал молба на основание чл.433,ал.1т.7 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство ,но на 26.03.3019г. получила писмо с приложено към него обжалваното постановление от 22.03.2019г. за частично прекратяване на изп. производство само по отношение на взискателя О. С. .Частният съдебен изпълнител е приел ,че на основание чл.458 ГПК като взискател е присъединена Държавата за публични вземания на длъжника и на основание чл.457,ал.1 ГПК присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство каквито има и първоначалният взискател като изпълнителното производство не може по отношение на него да бъде прекратено без негово изрично съгласие.Моли съда да обърне внимание ,че от удостоверение №13905/22.10.2018г. на ТД на Н. С. за събиране на задълженията на длъжника Т.К. сумата която дължи е 13 263,18 лева и е образувано изп.д. №950/2008г. на публичен изпълнител М. Я. Поради това счита ,че по аргумент на чл.163 ,ал.4 ДОПК събирането им не може да се извършва по реда на ГПК Твърди ,че Държавата разполага с два успоредни способа за осъществяване на принудително изпълнение - единият , който е главен по ДОПК ,а другият е чрез задължителното и присъединяване в изпълнителния процес срещу същия длъжник и развиващ се по реда на ГПК.Счита ,че доводите на частен съдебен изпълнител са необосновани .След като в случая Държавата вече е образувмала изпълнително дело по реда на ДОПК ,това е процесуалният ред за реализиране на публичните и вземания ,а не по реда на ГПК.Счита ,че след като има влязло в сила съдебно решение ,с което е уважен отрицателния иск по реда на чл.439 ГПК на основание чл.433,ал.1т.7 ГПК изпълнителното производство следва да бъде прекратено и на основание чл.433,ал.3 ГПк незабавно съдебният изпълнител служебно да вдигне наложената възбрана върху недвижим имот с идентификатор 67653.917.576.3.4 по КККР на Г.С. и запор върху банковите сметки в Юробанк България ,Първа инвестиционна банка ,Инвестбанк и Централна кооперативна банка Счита ,че след като от страна на Държавата не е посочен конкретен начин на изпълнение по чл.426,ал.2 ГПК съдебният изпълнителб не може сам да решава да продължи изпълнителното производство по изпълнителното делоПоради това намира ,че незаконосъобразно и необосновано частният съдебен изпълнител е отказал да прекрати производството по делото по отношение на Държавата като присъединен взискател и поради това моли съда да отмени обжалваното постановление от 22.03.2019г. за частично прекратяване по изп.д.№347/2018г. по описа на частен съдебен изпълнител П. М., с рег.№881 , с район на действие окръжен съд Г.С. Претендира разноски.
В законният срок не е постъпил писмен отговор от Държавата в лицето на ТД на Н. С..
В законният срок са постъпили мотиви от частен съдебен изпълнител П. М. по изп.д. №347/2018г. ,който установява ,че изпълнителното дело е образувано със страни -взискател О. Смлян и длъжник Т. А. К. лично и в качеството на „. К. Г.С. ,с предмет - принудително изпълнение на публични общински парични вземания.Твърди ,че на основание чл. 458 от ГПК, въз основа на Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 13905/22.10.2018 г„ издадено от ТД на Н. - П. О. С. в изпълнителното производство по право се е присъединила като взискател Държавата за дължимите и от длъжника публични вземания в размер на 13 263.18 лв.Твърди ,че по искане на длъжника, обективирано в депозираната по делото Молба с вх. № 4252/22.03.2019 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК, с Постановление на ЧСИ от 22.03.2019 г. производството по Изпълнителното дело е прекратено частично - само по отношение на О. С. като остава висящо по отношение на Държавата, в качеството и на присъединен взискател, за дължимите и от длъжника публични държавни вземания в размер на 13 263.18 лв.Счита ,че предявената частна жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, притежаващо надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, поради което същата наира ,че е процесуално допустима,но разгледана по същество счита ,че е неоснователна .Държавата е присъединена по право като взискател в изпълнителното производство на основание императивната разпоредба на чл. 458 от ГПК. Твърди ,че по изпълнителното дело липсват писмени доказателства за погасяването на дължимите от длъжника публични държавни вземания в размер на 13 263.18 лв., за които ЧСИ е известен с депозираното по делото Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 13905/22.10.2018 г., издадено от ТД на Н. - П. О. С..Като присъединен взискател по изпълнителното дело, на основание чл. 457, ал. 1 от ГПК, Държавата има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалния взискател, а съгласно чл. 457, ал. 2 от ГПК, тя се ползва и от изпълнителни действия, извършени до присъединяването, поради което следва да се счита, че пълното прекратяването на изпълнителното производство не може да става само по искане на единия взискател, а искането следва да изхожда от всички взискатели по делото.Не се спори, че длъжникът е заплатил дължимите суми към взискателя О. С. , която е депозирала молба за прекратяване на изпълнителното дело. Счита ,че независимо, че ТД на Н. има качеството на присъединен взискател, при положение, че първоначалният такъв в случая О. С. е била изцяло удовлетворена, няма пречка изпълнителното производство да продължи само по отношение на присъединения по право взискател, стига да е налице имущество на длъжника, спрямо което може да бъде насочено принудително изпълнение. Намира ,че този извод следва от съдържанието на разпоредбата на чл.457,ал.1 ГПК , според която присъединилият се взискател има същите права, каквито има първоначалният взискател, като всички, извършени до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател алинея 2. Следователно, в хипотезата на множество взискатели (първоначален и присъединени, било по тяхна воля, било по право) първоначалният взискател не може по свое искане нито да спре изпълнението, нито да го прекрати, нито дори да го отложи. Поради това изпълнителното производство не може да бъде прекратено изцяло в хипотезата на чл.433,ал.1т.2 ГПК без изричното съгласие на присъединения взискател. Противното счита ,че би обезсмислило присъединяването и признато от закона право на присъединилия се взискател да се ползва от извършените до този момент изпълнителни действия,. Освен това счита ,че хипотезата на чл.433,ал.1т.2 ГПК предполага разпореждане със собственото процесуално и материално право на вземане и затова всеки взискател може да поиска прекратяване на изпълнителното производство само за своето вземане, но не и за това на останалите взискатели, тъй като това би довело до разпореждане с чужди права.
Смолянският окръжен съд намира ,че депозираната жалба е процесуално допустима.Подадена от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
Обжалва се постаноление от 22.03.2019г. за частично прекратяване на изпълнителното по изп.д. №347/2018г. по описа на частен съдебен изпълнител П. М. с рег.№881 ,с район на действие окръжен съд тГ.С. като се прави възражение от пълномощника на жалбоподателя ,че частният съдебен изпълнител е следвало изцяло да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №347/2018г.
Видно е че изп.д. №347/2018г. по описа на частен съдебен изпълнител П. М., с рег.№881 , с район на действие окръжен съд Г.С. е е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 04.07.2011г. издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.Г.д. №881/2011г. по описа на районен съд Г.С. със страни -взискател О. С. и длъжник Т. А. К. лично и и в качеството на „. К. "
По разгледан отрицателен установителен иск на Т. К. лично и в качеството на Т. К. по чл.439 ГПК е било постановено влязло в сила решение №86/27.02.2019г. по Г.д. №1195/2018г. по описа на районен съд Г.С. ,с което е признато за установено по отношение на Т. К. в лично качество и като Т. К. ,че не дължи на О. С. като погасени по давност сумите по изпълнително дело №347/2018г. по описа на частен съдебен изпълнител П. М. , с рег. №881 , с район на действие окръжен съд Г.С. Поради това е била депозирана по изпълнителното дело молба на основание чл.433,ал.1т.7 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство
Частният съдебен изпълнител законосъобразно и обосновано е приел че на основание чл.458 ГПК като взискател е присъединена Държавата за публични вземания на длъжника и на основание чл.457,ал.1 ГПК присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство каквито има и първоначалният взискател като изпълнителното производство не може по отношение на него да бъде прекратено без негово изрично съгласие.В изпъэлнителното дело е представено на стр.80 удостоверение от 17.10.2018г. . на ТД на Н. С. за събиране на задълженията на длъжника Т. К. сумата която дължи е 13 263,18 лева и е образувано изп.д. №950/2008г. на публичен изпълнител М. Я., като видно от представеното към мотивите на частен съдебен изпълнител П. М. удостоверение на публичен изпълнител М. Я. сумата е нараснала на 13 292,01лева .
Не се спори, че длъжникът „. К." представлявана от Т. К. е заплатила дължимите суми към взискателя О. С. като е депозирала молба за прекратяване на изпълнителното дело.Съгласно изискано от ЧСИ удостоверение паочл.191 ДОПК досежно длъжника по изпълнителното дело е видно, че същият към 17.10.2018 г. има публични задължения в размер на 13 263,18 лева.Независимо, че ТД на Н. има качеството на присъединен взискател, при положение, че първоначалният такъв в случая О. С. е бил изцяло удовлетворен, няма пречка изпълнителното производство да продължи само по отношение на присъединения по право взискател, стига да е налице имущество на длъжника, спрямо което може да бъде насочено принудително изпълнение. Този извод следва от съдържанието на разпоредбата на чл.457,ал.1 и ал.2 ГПК, според която присъединилият се взискател има същите права, каквито има първоначалният взискател, като всички, извършени до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател Следователно, в хипотезата на множество взискатели (първоначален и присъединени, било по тяхна воля, било по право) първоначалният взискател не може по свое искане нито да спре изпълнението, нито да го прекрати, нито дори да го отложи. Поради това изпълнителното производство не може да бъде прекратено изцяло в хипотезата на чл.433,ал.1т.2 ГПК без изричното съгласие на присъединения взискател. Противното би обезсмислило присъединяването и признато от закона право на присъединилия се взискател да се ползва от извършените до този момент изпълнителни действия, тъй като основна последица от прекратяването по чл.433 ГПК е заличаването с обратна сила на всички извършени изпълнителни действия и вдигане на наложените обезпечителни мерки. Освен това следва да бъде отбелязано, че хипотезата на чл.433,ал.1т.2 ГПК предполага разпореждане със собственото процесуално и материално право на вземане и затова всеки взискател може да поиска прекратяване на изпълнителното производство само за своето вземане, но не и за това на останалите взискатели, тъй като това би довело до разпореждане с чужди права.
Освен това по делото не се установява да са представени на съдебният изпълнител по изпълнителното дело доказателства ,че са погасени публичните задължения на „. К. , за които е издадено удостоверението от 17.10.2018г. ,нито има представена молба от присъединеният взискател -Държавата в лицето на ТД на Н. за прекратяване на производството по изп.д.№347/2018г.
По изложените съображения и на основание чл.437 ГПК Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА отказ да прекрати изпълнителното производство, по жалба с вх.№04844/02.04.2019г. от „. К. Г.С. представляван от Т. А. К. чрез А.Д.К., на частен съдебен изпълнител П. М. с рег.№881 ,с район на действие окръжен съд Г.С. , изразяващи се в частично прекратяване производството по изпълнителното дело по отношение взискателя О. С. , обективирани в Постановление от 22.03.2019г. по изп.д. №347/2018г. по описа на частен съдебен изпълнител П. М., с рег.№881, с район на действие окръжен съд Г.С. , като законосъобразно постановен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: