Постъпила е възивна жалба вх.№ 7059/13.08.2012 год. от “.Е. Г.П. представлявано от К. И. А. чрез А.Р. срещу решение № 304/23.07.3.2012 год. по Г.дело № 1081/2011 год. по описа на С.. районен съд като незаконосъобразно и неправилно. На първо място са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на състава на съда, като в доклада по делото не били изяснени релевантните за спора факти, тези които са относими към спора, като не е посочен кой е релевантния момент за установяване на грешката в кадастралната карта. Останал е неясен момента към който се преценяват релевантните за спора факти - 2004 или последното изменение на кадастралната карта през 2009 год.
Подържа се становището, че исковата молба е недопустима. От исковата молба е видно, че ищецът претендира собственост на процесния имот към 2004 година, когато е одобрена цялата кадастрална карта на града. Към момента на предявяване на настоящия иск основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри отразяват промените съгласно заповед № КД-14-21-39 от 12.02.2009 год. на Началника на С. С. и затова правно-релевантния момент, към който следва да се установява непълнота или грешка е именно момента на последното изменение на кадастралната карта и регистри, които са действащи към момента на предявяване на иска. Недопустимо е разглеждането на формулираното в петитума искане за установяване правото на собственост на ищеца към 2004 година след като действащата кадастрална карта е от 2009 година.
Първоинстанционният съд неправилно е приложил и тълкувал материално-правните норми, което е довело до погрешни правни изводи.Ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. За да уважи иска съдът се е позовал на влязлото в сила решение по Г.дело № 7/2001 год. по чл.108 от ЗС, че за възивника са преклудирани всички възможни възражения.Представените по делото съдебни решения по Г.дело № 7/2001 год. по описа на РС С. нямат сила на присъдено нещо по отношение на “.Е., тъй като дружеството черпи правата си на нови придобивни основания, настъпили след постановяване на последните съдебни актове през 2004 год. Това обстоятелство не е съобразено от съда. По Г.дело № 7/2001 год. “.Е. е претендирало правото на собственост въз основа на договор за покупко-продажба от 3.11.1997 год. утвърден от Министъра на промишлеността. След влизане в сила на цитираните решения дружеството е придобило чрез покупко-продажба от действителните собственици правото на собственост върху имоти с идентификатор.. и № .. по дело № 65/2009 год. и дело № 9/2009 год. на нотариус № ... с район на действие РС С.. Наследниците на праводателите по тези нот.актове А... Р.. И.. и Ш.. Р.. И.. не са участвували по Г.д.№ 7/2001 год.и по отношение на тях няма сила на присъдено нещо. “.Е. е техен приемник и вече на ново правно основание, възникнало след постановяване на съдебното решение по Г.дело № 7/2001 год. претендира собствеността върху процесните площи. След постановяване на съдебните решение и с последните изменения на кадастралната карта на Г. дружеството е придобило самостоятелни права върху имота от действителните му собственици, които се явяват трети лица в решения с К. спор през 2004 год.
Като втори мотив за постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че представените нот.актове от 2009 година от дружеството не го легитимират като собственик, тъй като праводателите му черпели права от решения на ОС"Земеделие" за възстановяване на имотите по ЗСПЗЗ и след като имот № .. вече бил възстановен в полза на н-ци С.. К., последващото възстановяване на части от този имот на трети лица било незаконосъобразно. Съдът е следвало да обсъди валидността и законосъобразността на придобивните основания както на н-ците на С.. К., така и на н-ците на А.. И.. и Ш.. И.., като в случая очевидно е налице спор за материално право между двете групи лица.
Не на последно място решението е недопустимо и неправилно в настоящия му вид - признато е, че Ф. К. е един от съсобствениците на имот с площ от 4466 кв.м., без обаче да се посочи на каква част е собственик /всъщност няма и твърдения в ИМ/.Предвид изложеното моли да се отмени обжалваното решение като неправилно постановено и вместо него се отхвърли предявения иск, като се присъдят разноските по делото.
В срок е постъпил отговор вх.№ 8092/27.09.2012 год. от Ф. К. чрез А. К. със становише, че решението е правилно, обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствени правила. Неоснователно е възражението, че е останал неясен момента, към който следва да се установи грешка в кадастралната карта. В исковата молба изрично е посочено, че момента в който трябва да се установява правото на собственост е одобрената кадастрална карта на Г. със заповед № 300-5-26-/28.04.2004 год. на АГКК С...
Неоснователно е и възражението, че съдът неправилно е приложил и тълкувал материално-правните норми, което е довело до погрешни правни изводи. и че ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Собствеността на спорния имот към момента на одобряване на кадастралната карта на Г. през 2004 год. е установена с влязло в сила решение по чл.108 от ЗС спрямо ответното дружество и който спор не може да бъде пререшаван.. От експертизата е установено безспорно, че в резултат на неправилно отразяване на имота съгласно правото на собственост, като част от него с площ от 4 466 кв.м. /част от имот № 002321по КВС на Г./ незаконосъобразно е заснет и приобщен като част от поземлен имот с идентификатор ... Правилно съдът е посочил, че промяната на предназначението на земята и отмяна на съответните заповеди, както и включването и в границите на УПИ .. - база за производствени нужди на “. не е довело до промяна в собствеността на вече възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот в полза на наследниците на С.. К..
Моли да се остави в сила обжалваното решение и присъдят разноските по делото.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява А.Р., която подържа съображенията в жалбата.
За възиваемата страна се явява А.К., който взе становище, че жалбата е неоснователна, да се потвърди обжалваното решение.
Съдът като взе предвид изложеното във възивната жалба, становището на възиваемата страна и след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.259 от ГПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната дейност на съда.
По същество възивната жалба е основателна.
С решение № 304/23.07.2012 год. по Г.дело № 1081/2011 год. С.. районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.53 ал.2 от ЗКИР по отношение на „А..” Е. с ЕИК:.. със седалище и адрес на управление Г.П.,район Ц.., П.. С.., представлявано от управителя К. И. А. че към момента на одобряване на кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед №300-5-26.04.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК-С.., изменена със Заповед № КД -14-21-281805.06.2007г. и Заповед №КД-14-21-39/12.02.2009г. на началник С.-С. Ф. С. К. с ЕГН: * с адрес Г.,ул.”. №.. е един от собствениците на имот с площ от 4 466 кв.м. (част от имот № .. по КВС на землището на Г., община С.,възстановен на наследници С.. Б.. К. с Решение №134/16.03.1998г. на ПК -С.), и че при одобряването на кадастралната карта е допусната грешка при заснемането на имота, изразяваща се в неправилното заснемане на този имот като част от поземлен имот с идентификатор .., попадащ към настоящия момент в рамките на поземлени имоти с идентификатори .., ..., ... и №.. (всички образувани от имот ..) при граници, съгласно акт за непълноти и грешки на С. Г. №92/05.05.2010г.
В мотивите си съдът е приел, че ищецът основава правото си на собственост на решение № 134/16.03.1998 год. на ПК С., с което на н-ци на С.. Б.. К. е възстановена собствеността върху имот № .. с площ от 5,417 дка в м."С..". С влязло в сила решение № 96/19.02.2002 год. по Г.дело № 7/2001 год. между страните е разрешен спор за собственост по отношение на имот № ... по КВС на Г. в м."С.." с площ от 5,417 дка и ответника е осъден да предаде на ищците владението върху този имот. В това производство отнетникът е бил длъжен да изчерпи всичките си възражения, тъй като те се преклудират. Поради това неведените възражения в това производство от ответнника за нищожност на решението на ПК от което ищецът черпи права, както и по отношене на законосъобразността на същото, не следва да се разглеждат в това производство. Преклудирано е правото на ответника да противопостави на ищеца и възражения за незаконосъобразност на решението на ПК поради липсата на предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имота, поради промяна на предназначението на процесния имот и възстановяването му по невлязъл план за земеразделяне. В това производство съдът сведва да обсъди единствено въпроси възникнали след влизане в сила на решението по чл.108 от ЗС в полза на ответника, противопоставими на ищеца права върху имоти с идентификатори .. и .., нанесени в кадастралната карта с изменението и от 2009 год., които почти изцяло попадат в границите на процесната част от възтановения на н-ци С.. К. имот пл.№ ... Праводателите на ответника по нот.актове от 2009 година не го легитимират като собственик на тези имоти, защото спорния имот № .. вече е бил възстановен в полза на н-ци на С.. К., последващото възстановяваве на части от този имот на трети лица е незаконосъобразно и затова праводателите не са могли да се легитимират като собственици на имоти ..и ..и не са могли да ги прехвърлят на ответника. Според заключението на вещото лице към датата на приемане на КВС - 26.11.1996 год. имот № .. е бил нанесен с площ и конфигурация съвпадаща графично с тези на имота по скицата., неразделна част от възстановителното решение. При одобряване на кадастралната карта Г. през 2004 година като собствени на н-ци на С.. К. въз основа на решението са нанесени две части от него: ПИ с идентификатор .. с площ от 495 кв.м. и ПИ с идентификатор ... с площ от 491 кв.м. Така нанесения в кад.карта имот .. къвпада по площ и конфигурация имот № .. в м."С.." с площ от 0.495 кв.м.. Останалата част от възстановения с решение № 134/16.-3.1998 год. на ПК С. имот /попадаща между имот .. и имот ../ при заснемане на картата през 2004 год. е била заснета към ПИ с идентификатор ... От заключението и скица №3 към него се установи,че част от имот №.. и част от имот .. по кад.карта от 2004г.,изменена в последствие с нанасяне на имоти .., .., .. и .. по действащата кад.карта попадат в площта от 8,2 дка , която се включва в обработваемата земя, за която е разрешено да се промени предназначението с решението на ВАС по адм.д.№5745/1999г. Отмяната на Решение № КЗЗ-1/25.11.1996г. с посоченото решение на ВАС и промяната на предназначението на земята, в която попада процесната площ от имот №.. , както и включването й в границите на УПИ ..-База за производствени нужди на “., съгласно действащия ПУП на Г. не е довело до промяна в собствеността на вече възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот в полза на н-ци С.. К.. Поради това и неправилно тази площ по кад.карта при одобряването й през 2004г. е била заснета към имот с идентификатор 2.655, записан на ответника, която грешка е пренесена и в последващите изменения на кад.карта от 2007 и 2009г. Така действащата към момента на предявяване на иска кадастрална карта не отразява вярно положението на имота на н-ци С.. Б.. К. , един от които е ищеца, съобразно правото им на собственост , с оглед на което искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Възивният съд не възприема становището на първоинстанционния съд относно основателността на иска.
Иска по чл.52 ал.3 от ЗКИР е допустим. Твърди се в исковата молба, че към момента на изработване на кадастралната карта одобрена със зповед № 300-5-26/28.04.2004 год. на изпълнителния директор на АГКК София ищецът е един от собствениците на имот с площ от 4 466 кв.м /.част от имот № 002321 по КВС на землището на Г./, който имот неправилно е заснет като част от поземлен имот с идентификатор .., при граници, съгласно акт за непълноти и грешки на С. С. № 92/5.05.2010 год , като се установи, че е допусната грешка при заснемане на имота. Грешката в кадастралната основа е свързана с неправилно заснемане на имотите или погрешно разчитане на данните по снимките на заснемането. При заснемането в кадастралния план са от значение имотните граници, а не фактическите граници на мястото. Фактически граници са тези, които са материализирани на място, а имотни са гриниците, които отговорят на правото на собственост. Ако в кадастралния план имотът е заснет по неговите фактически, а не имотни граници, има грешка в този кадастрален план, която подлежи на поправка Искът е установителен и има за предмет установяване на правото на собственост на недвижим имот към един минал момент - момента на влизане в сила на действащия кадастрален план и установяване че по него е допусната твърдяната в исковата молба грешка Спора за имуществено право между страните следва да се реши по реда на чл.53 ал.2 от ЗКИР, най-вече и за това, че между тях за същия имот е имало спор по чл.108 от ЗС. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно с исковата молба е поискано установяване на грешка в кадастралната основа и съответно преценка на правото на собственост към момента на влизане в сила на кадастралната карта одобрена със заповед № 300-5-26.042004 год. на ИД на АГКК С... Правилно е изразеното становище от районния съд по повод молбата на А.К. за допускане изменение на петитума на исковата молба, че момента към който следва да се доказва правото на собственост е момента на одобряване на действащата кадастрална карта на Г., каквата е и установената трайна практика на съдилищата. В тази връзка е неправилно становището на жалбоподетяля, че е останал неясен момента към който се преценят релевантните за спора факти - 2004 година или последното изменение на кадастралната карта през 2009 година. Иска е допустим, защото е налице правен интерес от установяване ва грешка по действаща кадастрална карта.
Районният съд е приел иска за основателен, позовавайки се на правото на собственост на ищеца въз основа на решение № 134/16.03.1998 год. на ПК Г., с което на н-ци на С.. Б.. К. е възстановена собсттвеността върху имот № 002321 с площ от 5,417 дка в м."С.."., както и на влязлото в сила решение № 96/19.02.2002 год. по Г.дело № 7/2001 год. между страните по чл.108 от ЗС по отношение на имот № 002321 и дружеството-ответник в това производство е осъдено да предаде на ищеца/н-ците на С.. К./ спорния имот. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в това производство по чл.108 от ЗС ответникът е бил длъжен да изчерпи в рамките на висящия процес всичките си възражения и че вече са преклудирани всички възможни възражения. Основно става въпрос за направеното възражение от ответника за нищожност на решение № 134/16.03.1998 год. на ПК С., въз основа на което н-ците К.. претендират че са собственици на спорния имот, за който са се снабдили с констативен акт за собственост № 105, рег.№ 7665 по нот.дело № 809/2008 год. на нотариус М.. К... Допуснато е оспорване истинността на документа по реда на чл.193 от ГПК. Възражение за нищожност може да се направи във всеки момент, тъй като няма предвиден срок в закона за прогласяване на нищожността.Без значение е и обстоятелството, че такива възражения са били направени в производството по чл.108 от ЗС.
Па настоящето дело е установено по безспорен начин, че решение № 134/16.03.1998 год. па НК С. е нищожно, тъй като е подписано от непълен състав, само от председателя на поземлената комисия С., който е положил подписа си и за секретар. Това обстоятелство следва от извършената графологическа експертиза извършена от Р.. Г.., че подписите за "председател" и "секретар" върху оригинала на решение № 134/16.03.1998 год. на поземлена комисия Г. са изписани от Б.. Л... С.. от Г./председателя на комисията/. С това нищожно решение на административния орган не се обективира воля за възстановяване на собствеността по надлежния ред от надлежен състав. Няма надлежно проведено заседание на ПК, не са участвували членовете на комисията и няма подписи на мнозинство от състава на комисията, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС. От писмените данни по делото се установява, че състава на комисията е бил от 9 членове - председател, секретар и 7 членове. Съществува и практика на ВКС - реш.№ 770 от 5.11.2010 год. по Г.дело № 173/2010 г. І г.о. съгласно което при по-голяма численост на комисията е възможно различни лица от нея да бъдат членове на състава по конкретното решение /при постоянни членове - председател и секретар/ и това се отразява в титулната част на решението, в която се посочна кой е органа издал решението и имената на лицата, които формират неговия състав. В закона няма изискване всички членове на комисията да подписват решенията, но е посочено и кой следва да извършва това, като се приема, че решение на колективен орган следва да се подпише от председателя и секретаря, които с подписите си удостоверяват факта на взетото решение.". Следователно всяко едно решение задължително следва да бъде подписано поне от председател и секретар, които удостоверяват взетото решение. В случая секретарят не е подписал решението, следователно не е участвувал и при вземане на решението. При това положение представеното решение № 134 от 16.03.1998 год. на поземлена комисия С. не удостоверява по надлежния ред взето валидно решение за възстановяване на собствеността. Тази нищожност на решението е била пречка за издаване на констативния акт за собственост на н-ци С.. К.., а оттук следва и липсата на документ удостоверяващ правото на собственост върху спорния имот. Ищецът като един от наследниците на С.. К. не се е справил с доказателствената тежест да установи, че е един от собствениците на земеделски имот нива с площ от 4 466 кв.м. в м."Станковица", съставляваща имот № 002321 по картата на землището на Г. към момента на изработване на кадастралната карта на Г. одобрена с с заповед № 300-5-26/28.04.2004 год. на ИК на АГКК С.. и че същият неправилно е заснет като част от поземлен имот с идентификатор .... собственост на ответното дружество.
Поради изложените по-горе съображения, всички други възражения на жалбоподателя не следва да се разглеждат, тъй като те вече не рефлектират върху предмета на спора.
Ще следва да се отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск.
Ще следва да се присъдят направените разноски в полза на жалбоподателя за двете инстанции в размер на 1281.25 лева.
Поради изложеното съдът

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 304 от 23.07.2012 год. по Г.дело № 1081/2011 год. по описа на С.. окръжен съд, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.53 ал.2 от ЗКИР по отношение на „АРЕКСИМ” Е. с ЕИК:... със седалище и адрес на управление Г.П.,район Ц.., П.. С.., представлявано от управителя К. И. А. че към момента на одобряване на кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед №300-5-26.04.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК-С.., изменена със Заповед № КД -14-21-281805.06.2007г. и Заповед №КД-14-21-39/12.02.2009г. на началник С.-С. Ф. С. К. с ЕГН: * с адрес Г.,ул.”. №...е един от собствениците на имот с площ от 4 466 кв.м. (част от имот № 002321 по КВС на землището на Г., община С.,възстановен на наследници С.. Б.. К. с Решение №134/16.03.1998г. на ПК -С.), и че при одобряването на кадастралната карта е допусната грешка при заснемането на имота, изразяваща се в неправилното заснемане на този имот като част от поземлен имот с идентификатор ..., попадащ към настоящия момент в рамките на поземлени имоти с идентификатори ..., ..., ... и №.. (всички образувани от имот ..) при граници, съгласно акт за непълноти и грешки на С. Г. №92/05.05.2010г.и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ф. С. К. с ЕГН: * с адрес Г.,ул.”. №.. на основание чл.53 ал.2 от ЗКИР по отношение на “. Е. с ЕИК .. със седалище и адрес на управление Г.П. район Ц.., П.. С.., представлявано от управителя К. И. А., че към момента на одобряване на кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед №300-5-26.04.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК-С.., изменена със Заповед № КД -14-21-281805.06.2007г. и Заповед №КД-14-21-39/12.02.2009г. на началник С.-С., Ф. С. К. с ЕГН: * с адрес Г.,ул.”. №.. е един от собствениците на имот с площ от 4 466 кв.м. (част от имот № ... по КВС на землището на Г., община С.,възстановен на наследници С.. Б.. К. с Решение №134/16.03.1998г. на ПК -С.), и че при одобряването на кадастралната карта е допусната грешка при заснемането на имота, изразяваща се в неправилното заснемане на този имот като част от поземлен имот с идентификатор.., попадащ към настоящия момент в рамките на поземлени имоти с идентификатори .., .., .. и №.. (всички образувани от имот ..) при граници, съгласно акт за непълноти и грешки на С. Г. №92/05.05.2010г.
ОСЪЖДА Ф. С. К. да заплати на “.Е. Г.П. направените разноски за двете инстанции в размер на 1281.25 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.