и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с В.№2527/30.12.2014г. от Е. З. Ч. от Г.К. ,О.В. Ч. А.Ф. Е. против решение №168/02.12.2014г. по Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград в частта, с която Е. З. Ч. е осъдена да заплати на Б. А. Ч. сумата от 1 750лв., представляваща обезщетение за ползване на допуснатите до делба недвижими имоти за периода от 1б.09.2011г. до 10.08.2014г. и представляващи жилище и гараж,в частта, с която районен съд Г.Златоград е възложил на Б. А. Ч. недвижим имот, представляващ гараж, находящ се в сграда, който е самостоятелен обект с идентификатор: ***като сградата е построена в ПИ с идентификатор: *** с административен адрес Г.Златоград, У."Б." № **, бл.*, . 0, ведно с 2,54 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, на стойност от 5 627лв., на основание чл.349, ал.1, изр.последно от ГПК.Счита ,че в тези части решението на първата инстанция е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуални правила.Счита ,че районен съд Г.Златоград не е съобразил фактите по делото и закона.Изначалният факт е, че ползването на семейното жилище и на гаража към него, в същата сграда, където се намира жилището, са предоставени на майката Е. Ч., с оглед упражняването на родителските права, относно едното малолетно и другото непълнолетно дете, родени от брака. Отношенията между бившите съпрузи са уредени посредством споразумение представено и одобрено от съда, по реда на чл.51 от СК - развод по взаимно съгласие, по чл.50 от СК, а не въз основа на съдебно решение поради разстройство на брака по чл.49 от СК.Счита ,че районният съд неправилно е приел, че ползването произтича от съдебно решение, което е влязло в законна сила на 16.09.2011г., като създава убеждението, че правата произтичат от това съдебно решение, което е в режим на чл.49 от СК, а не от споразумението одобрено от съда. Разликата е, че едното е съдебен акт, който решава кръгът от въпроси предвидени в закона, а другото е договор, сключен между страните, които сами регулират и решават тези въпроси, въз основа на собствената си воля и договора се одобрява от съда.В тази насока счита ,че не са загубили сила разясненията, дадени относно споразумението по чл.99, ал.З от СК /от 1985г. отм./ и споразумението при развод по взаимно съгласие по чл.101, ал.1 от СК /1985г. отм./ с ТР-60-1987г. на ОСГК на ВС на РБ. .Ползването на бившето семейно жилище и на гаража, Ч. споразумение, по този начин и ред - безвъзмедно, намира ,че произтича от общата воля на двамата съсобственици и е техен избор. Счита ,че при внимателният прочит на споразумението, сключено от страните се вижда, че ползването на съсобствените вещи е уредено не срещу заплащане, а безвъзмездно. Намира ,че съда не издирва мотивите за прекратяване на брака - чл.50 от СК. Съдът не издирва и защо ползването е безвъзмездно, но то е морално и законно оправдано, в контекста на упражняваните родителски права от майката Е. Ч., а те именно на нея са възложени.Като е осъдил Е. Ч. да заплаща наемна цена или обезщетение в размер на пазарния наем, счита ,че на практика, съдът е променил, преуредил е за минало време един вече съществуващ договор без да има право на това.
Друго би било, ако една от страните на съсобствената вещ поиска прекратяване на сключения вече договор или изменение на съществени негови клаузи. Искането или включването на плащане, на цена, би поставило изобщо въпроса дали другият съконтрахент би се съгласил на това предложение или при тези условия.Намира ,че това би могло да бъде предмет на разглеждане само за в бъдеще и по изричното разпореждане на закона „от деня на писменото поискване" - чл.31, ал.2 от ЗС. В настоящия случай, исковата молба може да играе ролята на това уредено от закона писмено поискване. Но преди това писмено поискване не е имало, нито е имало съдебно решение по смисъла на чл.49 от СК, което да предоставя ползване на съсобствената вещ.Счита ,че в случая нормата на чл.57 от СК е неприложима, която изрично визира, че „по силата на съдебното решение...възниква наемно отношение."Намира ,че съда не се е съобразил и с тълкувателно решение № 7/2012г. на ВКС, ОСГК, постановено на 02.11.2012г. Изрично в мотивите на това ТР се сочи, че,ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него." В тази хипотеза възниква право да се търси и получи обезщетение. „Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Б. Ч. се е установил да живее и да работи в С.. Счита ,че това е видно от материалите по делото, което се установява при обикновена служебна справка с материалите по делото. По споразумението с което е прекратен брака той е формирал изрично волеизявление кой да ползва съсобствените вещи . В този договор, одобрен от съда, липсват данни Ч. да е заявил желание за лично ползване или евентуално някой да му заплаща пари срещу предоставеното ползване.В атакуваното съдебно решение - диспозитив се сочи, че това е „обезщетение за ползване на допуснатите до делба недвижими имоти". Това формира извод, че е налице произнасяне в режим на чл.344 от ГПК - привременна мярка. Но в същия диспозитив се постановява период за минало време от 16.09.2011г. до 10.08.2014г., което обхваща време извън и преди момента на предявяване на исковата претенция. Счита ,че това води до незаконосъобразност.
Относно възлагане на гаража на Б. Ч. счита ,че решението на районен съд Г.Златоград е също неправилно.При условие, че съдът е предоставил жилището на Е. Ч. ,счита ,че би било разумно и правилно да се постави в дял на този съсобственик и прилежащите помещения: изба и тавански помещения, а също така и гаража, който се намира в същата жилищна сграда и е ползван до сега от Е. Ч.. Това ще даде на собственика на жилището повече възможности при упражняването на родителските права Ч. ползване и на гаража към неподеляемото жилище. Транспортирането на децата до училище с МПС-то на техния родител, както е било, между впрочем и до сега, в продължение на години е най-нормалното и разумното при съвременни условия. Счита ,че Б. Ч. е редно да бъде обезщетен с пари, като неговия дял изцяло да бъде уравнен и компенсиран с пари. В противен случай, обратното решение, което е постановено сега,счита че ще доведе до редица неудобства за Е. Ч.. Тя ще трябва да търси да закупи друг гараж, където да съхранява колата си - МПС-то, което притежава, видно от горе-цитираното споразумение, което е представено по делото.Счита ,че Ч. поставянето в дял на Е. Ч. и на гаража към жилищната сграда, ще се постигнат и процесуалните искания на страните по делото, защото ищеца ще получи исканите от него пари, тоест ще получи пазарната му парична равностойност.Претендира за разноски Няма направени искания за допускане на нови доказателства.
Постъпил е в законният срок писмен отговор с В.№204/28.01.2015г. от Б. А. Ч. Ч. А.П. М. против депозираната въззивна жалба на Е. З. Ч. ,която счита за неоснователна .Със споразумението, с което се прекратява брака между страните,фактически се прекратява съпружеската имуществена общност и се превръща в обикновена съсобственост и правилно районен съд Г.Златоград е осъдил Е. Ч. да заплати на Б. Ч. обезщетение за ползуването на допуснатите до делба имоти за периода от 16.09.2011г. до 10.08.2014г. в размер на 1 750 лева.Счита че и в останалата част въззивната жалба е неоснователна .В първото по делото съдебно заседание след като е влязло в сила решението по допускане на делбата Е. Ч. е поискала да и се възложи само и единствено апартамента ,но не е имало искане да и се възложи и гаража Твърди ,че повече от година и половина Е. Ч. живее в Г.К..Счита ,че ирелевнтно за спора е обстоятелството ,че Б. Ч. живее и работи в Г.С. и поради това Е. Ч. счита че следва да и бъде възложен и гаража на нея.Моли съда в обжалваните части решението на районен съд Г.Златоград да бъде потвърдено Претендира за разноски Няма направени искания за допускане на нови доказателства.
Постъпила е насрещнна въззивна жалба с В.№205/28.01.2015г. от Б. А. Ч. от Г.С. Ч. А.П. М. против решение № 168/ 02.12.2014г. по Г.д.№ 110/ 2013г. по описа нарайонен съд Г.Златоград в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. А. Ч. срещу Е. З. Ч. иск за заплащане на сумата в размер на 10 120 99 лв., представляваща частта на ответника в изплащане на банков кредит сключен на 28.09.2006г., като неоснователен.,в частта , с която е осъден Б. Ч. да заплати на Е. З. Ч. сумата в размер на 415 лв., разноски по делото.Намира ,че в тези части решението е незаконосъобразно , необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуални правила.Счита ,че развитите доводи на съда в обжалваното решение по направеното от страна на Б. Ч. искане за сметки за заплащане на сумата от 10 120.99 лв., представляваща частта на ответницата Е. Ч. в изплащането на банковият кредит, използван за закупуване на допуснатите до делба имоти са изцяло неоснователни и неправилни. Намира ,че съда твърде едностранно без да изследва всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност и по отделно приема само и единствено възраженията на ответницата. Тези възражения на ответницата, че било отразено в двата договора, които са сключени за закупуването на допуснатите до делба имоти, че цените са платени с платежни нареждания на 02.06.2005г. а кредитът бил отпуснат по късно са несъстоятелни и неоснователни. Въпреки това независимо, че тези нейно възражения не само се оборват , а дори с обратна сила от събраните по делото доказателства се доказва точно обратното,което не е възприето от районния съд .Счита ,че тези нейни възражения се оборват от отразеното в приложеното по делото бракоразводно решение № 173 от 16.09.2011г. издадено по Г.д.№ 274 от 2011г. по описа на РС-Златоград. В това решение ясно е посочено: „Семейното жилище находящо се в Г.Златоград, У."Беловидово" № 147, бл.8, .З, А.7 със застроена площ от 81.23 кв.м.(две стаи, кухня и сервизни помещения), прилежащо избено помещение №7 с полезна площ от 5.69 кв.м., прилежащо таванско помещение №7 с полезна площ от 10.58 кв.м., заедно с припадащите се 7.7267 % ид.ч. от общите части на сградата се предоставя за ползване от Е. З. Ч. и двете деца родени от брака. СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ Е В ПРОЦЕС НА ИЗПЛАЩАНЕ, при погасителна вноска в размер на 230 лв. месечно, като същата ще бъде погасявана и изплащана от Б. А. Ч. до окончателното изплащане на апартамента.Счита ,че в споразумението ясно е посочено кой изплаща това жилище , до кога да го изплаща и в какъв размер му е месечната вноска. Следователно само на това основание счита ,че остава напълно оборено възражението ,направено от Е. Ч. по иска за сметки Намира ,че в този смисъл е и изготвеното заключение на вещото лице Д. Г., който изрично посочва, че Б. Ч. е изтегли кредит от банка ДСК, посочва че за периода от 12.09.2011г. до 16.09.2014г. размерът на изплатените от страна на Б. Ч. суми е в размер на 8 450.10 лв. , както и посочва, че размерът на неизплатеният остатък е 10 850.93 лв.Счита ,че в този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели.
На трето място възраженията на Е. Ч. по отношение на сумата за сметки се оборва изцяло и от казаното от страна на свидетеля, разпитан по делото, който изрично казва, че Б. Ч. е теглил кредит за закупуването на жилище. Но това не е възприето от страна на първоинстанционният съд.Намира че при произнасянето си районният съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в това, че в последното по делото съдебно заседание преди същото да бъде обявено за решаване ,А.М. по време на съдебните прения е поискал съдът със свое определение да отмени даденият ход по същество на делото и да приеме във връзка с направени от страна на пълномощника на Е. Ч. възражения(направени във съдебните прения) касаещи изплащането на процесните имоти, като доказателство издаденото на 03.11.2014г. удостоверение с изх.№ 4435 от 03.11.2014г. издадено от банка ДСК. Това негово искане съдът е оставил без уважение, под предтекст, че за съда не съществува такава правна възможност по закон, във фазата на съдебните прения да се отмени даденият ход по същество, но въпреки всичко е сложил в кориците на делото представеното удостоверение.. .Счита ,че решението в частта, с която е осъден Б. Ч. да заплати на Е. Ч. сумата от 415 лв. представляващи разноски по делото. не се дължат ,тъй като липсват доказателства да са направени Поради това моли съда да отмени решение № 168/ 02.12.2014г. по Г.д.№ 110/ 2013г. по описа на районен съд Г.-Златоград в обжалваните му части, като незаконосъобразно и необосновано като уважи изцяло искането му за сметки и бъде осъдена Е. Ч. да му заплати сумата от 10 120,99 лв. - представляваща частта и в изплащането на банковият кредит ,ползван за закупуването на допуснатите до делба недвижими имоти като бъде осъдена Е. Ч. да му заплати направените по делото разноски.
В законният срок е постъпил писмен отговор с В.№431/26.02.2015г. от Е. З. Ч. Ч. А.Е. ,който намира насрещната въззивна жалба за недопустима,респективно неоснователна.Моли съда да бъде оставено без уважение искането на пълномощника на Б. Ч. да бъде прието като доказателство Удостоверение от банка ДСК № 4435 от 03.11.2014г. ,ведно с банковите извлечения към него поради настъпила преклузия.Няма направени искания за допускане на нови доказателства Претендира за разноски.
Постъпила е частна жалба с В.№2475/16.12.2014г. от Е. З. Ч. Ч. А.Е. против определение №419/02.12.2014г. по Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград ,с което е оставена без уважение молба с В.№2109/28.10.2014г. от Е. З. Ч. Ч. А.Е. ,с която е направено искане за изменение на определената с решение №44/12.03.2014г. постановено по Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград привременна мярка ,изразяваща се в заплащане на обезщетение в размер на 50 лева месечно от ответницата Е. З. Ч. на Б. А. Ч..Счита ,че това определение е незаконосъобразно ,тъй като противоречи на чл.344,ал.3 ГПК,която сочи ,че определението за привременни мерки може да бъде изменяно,тъй като не се ползва със сила на пресъдено нещо.Счита ,че са настъпили нови обстоятелства след постановяване на това определение, а именно че Е. Ч. поради съкращение в училището в Г.Златоград е заминала да живее и работи в Г.К. заедно с децата .Поради това следва гаража ,таванското и избено помещение като самостоятелни обекти да бъдат предоставени на Б. Ч..
Постъпил е писмен отговор с В.№122/21.01.2015г. от Б. Ч. Ч. А.М. срещу депозираната частна жалба с В.№2475/16.12.2014г. от Е. З. Ч. Ч. А.Е.,която намира за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение като законосъобразно и обосновано постановено .Претендира за разноски.
Постъпила е частна жалба с В.№263/05.02.2015г. от Б. А. Ч. Ч. А.М. против определение №19/21.01.2015г. по Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград в частта ,с която изменя решение №168/02.12.2014г. по Г.д. №110/2013г. в частта за разноските като осъжда Б. Ч. да заплати допълнителни разноски на Е. З. Ч. в размер на 281,28 лева.Счита ,че това определение е незаконосъобразно ,необосновано .Моли съда да констатира ,че никъде не е отразено в договора за правна помощ заплащането на тази сума като А.възнаграждение за А.Е..Ако съдът приеме ,че е налице заплащане на тази сума от Е. З. Ч. то счита ,че в производство по дело за делба не би следвало на един процесуален представител да му се присъжда повече от един хонорар,още повече хонорар за направена претенция по сметки Поради това моли съда да бъде отменено обжалваното пределение като незаконосъобразно и необосновано Претендира за разноски.
Пред окръжен съд Г.С. жалбоподателят Б. А. Ч. се явява лично и с процесуалният си представител А. П. М. който поддържа изцяло насрещната си въззивна жалба ,моли съда да отхвърли въззивната жалба и частната жалба на Е. Ч. като неоснователни и уважи депозираната от Б. Ч. частна жалба за разноски .Моли съда да не взема предвид възражението на пълномощника на жалбоподателката Е. Ч. ,че районен съд Г.Златоград е нямал право да присъжда обезщетение за ползване на допуснатите до делба имоти за стар период.С одобряване на споразумението по бракоразводното решение Б. Ч. е бил поставен в пълна невъзможност да полза своята 1/2 идеална част от семейното жилище
Относно гаража съдът правилно е възложил същия на Б. Ч. ,тъй като Е. Ч. в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делба на семейното жилище не е направила такова искане.Освен това се установява ,че живее в момента извън Г.Златоград,живее с децата в Г.К. където работи .По отношение на частната жалба на Е. Ч. за изменение на привременните мерки счита ,че същата е неоснователна .Районен съд Г.Златоград правилно е отхвърлил ова искане като неоснователно VПо отношение на депозираната от Б. Ч. насрещна въззивна жалба ,счита същата за допустима и основателна .Намира ,че са налице доказателства ,че с кредита ,който е отпуснат и заплащан от Б. Ч. е закупено семейното жилище и следва 1/2 от този кредит да заплати Е. Ч. .Вещото лице е посочило ,че е изплатена сума от 8 000 лева до сега и би следвало половината от тази сума да изплати на Б. Ч. Е. Ч. Намира ,че жалбата е основателна и в частта за разноските ,които е осъден Б. Ч. да заплати на Е. Ч. ,защото тези разноски не са доказаниПрави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение В договорите за правна помощ липсва дата на която са сключени ,за да се прецени дали реално са платени А. възнаграждения
Жалбоподателката Е. Ч. редовно и своевременно призована ,не се явява Вместо нея процесуалният и представител А.Е. поддържа депозираната въззивна жалба. Счита ,че районен съд Г.Златоград незаконосъобразно и необосновано е осъдил Е. Ч. да заплати на Б. Ч. сума в размер на 1 750 лева ,представляваща обезщетение за ползване на допуснатия до делба имоти за период от 16.09.2011г. до 10.08.2014г.Счита ,че когато по бракоразводното дело има споразумение ,което е постигнато между страните Е. Ч. да ползва безвъзмездно цялото семейно жилище не следва същата сега бъде осъдена да заплаща на Б. Ч. такова обезщетение .Счита ,че решението е незаконосъобразно и необосновано и в частта ,с която гаража е възложен на Б. Ч..Намира ,че доверителката му е поискала възлагане на семейното жилище и гаражът има несамостоятелен характер.След като доверителката му има кола и родителските права за децата са предоставени на нея , би следвало гаража да и се възложи на нея с оглед удобството на децата.,а Б. Ч. да получи равностойността на този гараж.Относно привременните мерки Е. Ч. е поисала тяхното изменение .Твърди ,че доверителката му е внесал в районен съд Г.Златоград по делото молба и е изпратила такова искане до Б. Ч. последният да започне да ползва гаража,избата и таванското помещение ,за да я освободи от ангажимента да заплаща 50 лева месечно обезщетение ,за невъзможността да използва своята 1/2 идеална частот тези имоти.Счита ,че насрещната въззивна жалба е недопустима .Това счита ,че е така ,тъй като Е. Ч. няма депозирана въззивна жалба относно тази искова претенция за сума от 10 120.99 лева Намира ,че правилно районен съд Г.Златоград е отхвърлил тази искова претенция по сметки като недоказана.По частната жалба на Б. Ч. касаеща разноските намира ,че същата е неоснователна.Разноските които са поискани и направени са с оглед минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Освен това твърди ,че е представен списък по чл.80 ГПК за разноските.Намира ,че се касае се за субективно съединяване на искове -иск за делба и претенция за сметки и за всеки един от исковете се дължи А. възнаграждение.Поради това въобще не може да се говори за прекомерност на А. възнаграждение.Претендира за разноски. за въззивното производство.
Смолянският окръжен съд намира ,че първоначалната и насрещната въззивни жалби и двете частни жалби са процесуално допустими.Депозирани са от надлежно упълномощени процесуални представители , в законният срок , срещу валидни и допустими съдебни актове и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Относно въззивна жалба с В.№2527/30.12.2014г. от Е. З. Ч. от Г.К. ,О.В. Ч. А.Ф. Е. против решение №168/02.12.2014г. по Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград в частта, с която Е. З. Ч. е осъдена да заплати на Б. А. Ч. сумата от 1 750лв., представляваща обезщетение за ползване на допуснатите до делба недвижими имоти за периода от 1б.09.2011г. до 10.08.2014г. и представляващи жилище и гараж,в частта, с която районен съд Г.Златоград е възложил на Б. А. Ч. недвижим имот, представляващ гараж, находящ се в сграда, който е самостоятелен обект с идентификатор: **, като сградата е построена в ПИ с идентификатор: **с административен адрес Г.Златоград, У."Беловидово" № 147, бл.8, . 0, ведно с 2,54 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, на стойност от 5 627лв.,Смолянският окръжен съд намира че същата е неоснователна и в тези части следва да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено по следните съображения:
По правило управлението и ползването на общата вещ трябва да се извършва по споразумение между съпритежателите и, взето от тези, които притежават повече от половината, на което съответства задължението на малцинството да се съобрази с това решение и да не може да го променя /извън хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС/
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е специална хипотеза на института на неоснователното обогатяване. Право да ползва общата вещ има всеки един от съсобствениците. Фактът, че само един от тях, ползва сам цялата вещ или част, която е в повече от дела му, води до обогатяването му за сметка патримониума на ощетения съсобственик.
Когато съсобственият на страните имот е семейно жилище, което с прекратяване на брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване, както е в конкретния случай между него и другия съсобственик възникват отношения, сходни на наемните, без да се дължи наем за ползваната жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца. Така възприетото тълкуване на чл. 107 СК от 1985 г.,/ отм./ е и изрично регламентираното в чл.57.
С влязлото в сила на16.09.2011г.решение по брачното дело, спорният имот в качеството му на семейно жилище е предоставен за изключително ползване на Е. Ч. ,на която са предоставени и родителските права относно двете деца от брака им.С прекратяването на брака съпружеската имуществена общност е прекратена и между страните е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове на съсобствениците върху жилището. От този момент отношенията между тях по повод съсобствената вещ се уреждат от разпоредбите на чл.30-36 от ЗС. В този смисъл няма абсолютно никакво значение,че в споразумението по бракоразводното дело е предоставено ползавено на семейното жилище и гаража на Е. Ч..Последната от всички доказателства става категорично ясно ,че е ползвала единствена с децата целият апартамент,а гаража,който е самостоятелен обект и е предоставен за ползване единствено на нея.Поради това законосъобразно районният съд като е взел предвид заключението на вещото лице К. ,което не е оспорено от сраните е приел ,че за ползването на апартамента и гаража следва да бъде осъдена Е. Ч. да заплати на Б. Ч.,поради невъзможността му да ползува своята 1/2 идеална част , сума в размер на 50 лева месечно за периода от 16.09.2011г. до 10.08.2014г. или общо сумата 1 750 лева
След влизане в сила на решението по бракоразводното дело16.09.2011 Е. Ч. дължи на Б. Ч. обезщетение за ползването на неговата идеална част от общата вещ в размер на средномесечният пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на решението, като не е нужно да е ползвал фактически вещта, нито ползването да е било за лични нужди, както и да и е отправяна покана по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗС. С предоставяне цялото жилище за ползване на съпругата , се ограничават правата на другия съсобственик – бившият съпруг Б. Ч. ., което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Относно обстоятелството ,че районен съд Г.Златоград е възложил гаража на Б. Ч. съдът намира ,че жалбата на Е. Ч. е неоснователна .Видно от депозираната на лист 157 от Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград Е. Ч. е депозирала молба за възлагане единствено на процесния апартамент и няма искане за възлагане на гаража.При това положение съвсем законосъобразно и справедливо районният съд го е възложил на Б. Ч..Ирелевантно е обстоятелството ,че този гараж би бил необходим на Е. Ч. ,която имала кола да обслужва децата ,защото се установи по категоричен начин ,че тя и децата щивеят преимуществено в Г.К. и не живеят в апартамента.
Относно частна жалба с В.№2475/16.12.2014г. от Е. З. Ч. Ч. А.Е. против определение №419/02.12.2014г. по Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград ,с което е оставена без уважение молба с В.№2109/28.10.2014г. от Е. З. Ч. Ч. А.Е. ,с която е направено искане за изменение на определената с решение №44/12.03.2014г. постановено по Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград привременна мярка ,изразяваща се в заплащане на обезщетение в размер на 50 лева месечно от ответницата Е. З. Ч. на Б. А. Ч..
Смолянският окръжен съд намира ,че определение №419/02.12.2014г. по Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград ,с което е оставена без уважение молба с В.№2109/28.10.2014г. от Е. З. Ч. следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано
Няма спор ,че с решение №44/12.03.2014г. постановено по Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград по допускане на делба на семейното жилище на основание чл.344,ал.2 ГПК е осъдена Е. Ч. да заплаща на Б. Ч. по поискана от последния привременна мярка ,изразяваща се в заплащане на обезщетение в размер на 50 лева месечно ,считано от датата на исковата молба до окончателно извършване на делбата,ведно със законна лихва върху всяка месечна вноска до окончателното и изплащане .Правилно районният съд е преценил ,че след като е влязло в сила бракоразводното решение делбените имоти са предоставени за ползване на Е. Ч. и не е налице промяна на обстоятелството Твърденията и че е в лошо финансово сътояние не се установяват от доказателствата по делото.
Относно насрещнна въззивна жалба с В.№205/28.01.2015г. от Б. А. Ч. от Г.С. Ч. А.П. М. против решение № 168/ 02.12.2014г. по Г.д.№ 110/ 2013г. по описа нарайонен съд Г.Златоград в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. А. Ч. срещу Е. З. Ч. иск по чл.346 ГПК във вр. с чл.30,ал.3 ЗС за заплащане на сумата в размер на 10 120 99 лв., представляваща частта на ответника в изплащане на банков кредит ,сключен на 28.09.2006г., като неоснователен.и в частта , с която е осъден Б. Ч. да заплати на Е. З. Ч. сумата в размер на 415 лв., разноски по делото.
По направеното възражение от пълномощника на Е. Ч. А.Е. ,че насрещната въззивна жалба е процесуално недопустима ,защото не касае предмета ,който се оспорва с въззивната жалба ,въззивният съд намира че това възражение е неоснователно.Правото на насрещна въззивна жалба съществува и може да бъде упражнено само ,когато въззиваемият не е упражнил правото си да подаде жалба срещу неизгодна част от решението и то се е погасило,както е в конкретния случай .Ч. насрещната въззивна жалба законодателят иска да възстанови равенството между страните в процеса. Няма как в конкретният случай Е. Ч. да обжалва отхвърлената претенция по сметки ,предявена от Б. Ч. , тъй като в тази част решението е в нейна полза и няма правен интерес от обжалване,каквото е възражението на А.Е. във връзка с искането съдът да приеме ,че насрещната въззивна жалба е недопустима.
Съгласно чл.263,ал.2 ГПК в срока за отговор насрещната страна /Б. Ч. може да подаде насрещна въззивна жалба .Б. Ч. е получил препис от въззивната жалба на Е. Ч. на 13.01.2015г. и на 28.01.2015г./ с един пощенски плик от 27.012.2015г. приожен по делото / е депозиран писмен отговор с В. №204/28.01.2015г. от Б. Ч. срещу въззивна жалба на Е. Ч. и насрещна въззивна жалба с В.№205/28.01.2015г. от Б. Ч..Следователно насрещната въззивна жалба е депозирана в законният срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В обжалваните част ,предмет на насрещната въззивна жалба Смолянският окръжен съд намира ,че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано постановено и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Няма спор ,че в делбеното производство ищецът Б. Ч. е предявил претенция по сметки в размер на 10 120.99 лева,представляваща частта на Е. Ч. в изплащане на банковия кредит за закупуване на недвижимите имоти ,допуснати до делба В срок е направено възражение от пълномощника на Е. Ч. ,че този кредит не е изразходван за закупуване на процесното жилище
В районен съд Г.Златоград е назначена изслушана и неоспорена СИЕ като вещото лице установява ,че на Б. Ч. е отпуснат кредит от Банка ДСК" в размер на 17 000 лева на 28.09.2006г. със срок на изплащане до 2021г.По делото е приложен договор за покупко -продажба на апартамента ,представляващ семейно жилище , и е видно ,че същия е закупен на 16.12.2005г., много преди Б. Ч. да изтегли кредита.Правилно районният съд е разсъждавал ,че липсват доказателства по делото с парите от този кредит да са извършвани някакви подобрения в процесния имот и че не може Б. Ч. да иска Е. Ч. да му заплаща суми ,които той по кредита все още не е изплатил,тъй като срока на изплащане на кредита е до 2021г..Това не се установява и от разпитания свидетел С.А. в първата инстанция,чийто показания са в противоречие с представените по делото писмени доказателства.,че кредита е взет много по късно от извършената покупко-продажба на семейното жилище.
С оглед на изхода по делото в районен съд Г.Златоград правилно е осъден Б. Ч. да заплати на Е. Ч. разноски по делото в размер на 415 лева.Поради това намира насрещната въззивна жалба за неоснователна и следва в обжалваните части да бъде потвърдено обжалваното решение.
Относно частна жалба с В.№263/05.02.2015г. от Б. А. Ч. Ч. А.М. против определение №19/21.01.2015г. по Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград в частта ,с която изменя решение №168/02.12.2014г. по Г.д. №110/2013г. в частта за разноските като осъжда Б. Ч. да заплати допълнителни разноски на Е. З. Ч. в размер на 281,28 лева.,Смолянският районен съд намира ,че тази частна жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Видно по делото пред районен съд Г.Златоград е депозирана молба с В.№2476/16.12.2014г. от Е. Ч. Ч. А.Е. на основание чл.248 ГПК за изменение на решение №168/02.12.2014г. по Г.д. №110/2013г. в частта за разноските като освен присъдените разноски 415 лева е бил представен списък на разноските по чл.80 ГПК на лист 273 от първоинстанционното дело като е представен договор за правна помощ и заплатен А. хонорар за А.Е. в размер на 830 лева.Намира ,че след като е отхвърлен иска за сметки ,предявен от Б. Ч. в размер на 10 120.99 лева ,то А. възнаграждение в размер на 830 лева което е поискано и направено ,следва да бъде заплатено от Б. Ч. Последният в писменият си отговор твърди ,че не е платен този А.хонорар от 830 лева и само на това основание следва да се отхвърли искането на Е. Ч. по чл.248 ГПК.Освен това намира ,че в производство по делба не може да се присъжда повече от един хонорар,а А.Е. е представил два договора за правна помощ.
Постановеното определение №19/21.01.2015г. по Г.д. №110/2013г.от районен съд Г.Златоград е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърденоНа стр.273 от първоинстанционното дело Е. Ч. Ч. А.Е. е депозирала списък на разноските по чл.80 ГПКОт приложеният договор за правна защита и съдействие е видно ,че Е. Ч. е договорила и заплатила на А.Е. 830 лева В този договор изрично А.Е. е посочил ,че тази сума е за процесуално представителство и защита по иск за делба и по претенция за сметки .
Смолянският окръжен съд намира ,че в случая се касае за обективно съединяване на искове -иск за делба и иск за сметки и по всеки един от исковете А.Е. като пълномощник на Е. Ч. е осъществявал процесуално представителство и защита на доверителката си и законосъобразно е изменено решение №168/02.12.2014г. по Г.д. №110/2013г. в частта за разноските като освен присъдените разноски 415 лева ,е присъдил сума в размер на 281,28 лева която Б. Ч. да заплати на Е. Ч..В случая възражението на А.М. за прекомерност по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК на А. възнаграждения на А.Е. е неоснователно.,тъй като съгласно чл.7,ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство ,защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна ,според правилата на ал.2 ,но не по малко от 800 лева
С оглед изхода на спора и с оглед на обстоятелството, че Смолянският окръжен съд приема, че всички жалби -въззивна жалба ,насрещна въззивна жалба и частните жалби са неоснователни ,разноските за въззивното производство следва да останат за страните така както са направени.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №168/02.12.2014г. по Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград в частта, с която е възложен на Б. А. Ч. с ЕГН * с адрес: Г. С., ж.к. „Люлин” № 3, бл. 371, А. 36, . 9 недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор **** със застроена площ 28. 85 кв.м., с предназначение „гараж“, находящ се в сграда с идентификатор ***, построена в ПИ *** по кадастралните регистри и кадастралната карта на Г. Златоград, с административен адрес Г. Златоград, У. „Беловидово“ № 147, бл. 8, . 0, гараж № 3, ведно с припадащите с 2, 5400 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, на стойност 5 627 лв., на основание чл. 349, ал. 1, изр. последно от ГПК,в частта ,с която е осъдена Е. З. Ч. с ЕГН * с адрес: Г. К., О. В., О. К., У. „. К. - 3 ” № 6 А, В. Б, . 6, А. 18, да заплати на Б. А. Ч. с ЕГН * с адрес: Г. С., ж.к. „Люлин” № 3, бл. 371, А. 36, . 9 сумата в размер на 1 750 лв., представляваща обезщетение за ползване на допуснатите до делба недвижими имоти за периода от 16.09.2011г. до 10.08.2014г.,в частта ,с която е отхвърлен предявеният от Б. А. Ч. с ЕГН * с адрес: Г. С., ж.к. „Люлин” № 3, бл. 371, А. 36, . 9 срещу Е. З. Ч. с ЕГН * с адрес: Г. К., О. В., О. К., У. „. К. - 3 ” № 6 А, В. Б, . 6, А. 18 иск за заплащане на сумата в размер на 10 120. 99 лв., представляваща частта на ответника в изплащане на банков кредит сключен на 28.09.2006г., като неоснователени в частта ,с която е осъден Б. А. Ч. с ЕГН * с адрес: Г. С., ж.к. „Люлин” № 3, бл. 371, А. 36, . 9 да заплати на Е. З. Ч. с ЕГН * с адрес: Г. К., О. В., О. К., У. „. К. - 3 ” № 6 А, В. Б, . 6, А. 18 сумата в размер на 415 лв., разноски по делото,като законосъобразно и обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО в останалата част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно определение №419/02.12.2014г. по Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград ,с което е оставена без уважение молба В. № 2109/28.10.2014г. депозирана от Е. З. Ч., Ч. процесуалния си представител А. Ф. Е., с която е направено искане за изменение на определената с решение № 44/12.03.2014г., постановено по Г. дело № 110/2013г. по описа на РС Златоград, привременна мярка, изразяваща се в заплащане на обезщетение в размер на 50 лв. месечно от ответницата Е. Ч. на ищеца Б. Ч..
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно определение №19/21.01.2015гпо Г.д. №110/2013г. по описа на районен съд Г.Златоград с което е изменил решение № 168/02.12.2014г., постановено по Г.д. № 110/2013г. по описа на РС Златоград в частта за разноските като е осъдил Б. А. Ч. с ЕГН * с адрес: Г. С., ж.к. „Люлин” № 3, бл. 371, А. 36, . 9 да заплати на Е. З. Ч. с ЕГН * с адрес: Г. К., О. В., О. К., У. „. К. - 3 ” № 6 А, В. Б, . 6, А. 18 сумата в размер на 281, 28 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ :