и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „. О., с Е. 2., със седалище и адрес на управление: Г. Р. ул. „. № 3, представлявано от управителя К. В.М. подадена чрез адв. Ц. Г., срещу Отказ № *2304/25.06.2019 г. на длъжностното лице по регистрацията от Агенцията по В..
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения отказ, като счита, че длъжностното лице по регистрацията е излязло извън правомощията си, като е изискало вписване на обстоятелства, които не са задължителни. Изложени са аргументи , че размерът на дяловете, с които съдружникът участва в капитала на дружеството, не попада в кръга на обстоятелствата, които подлежат на задължително вписване в Търговския регистър, по аргумент на чл. 119, ал. 2, във вр. с чл. 115, т. 5 от ТЗ.
На следващо място е посочено, че към заявлението са приложени всички изискуеми документи за извършване на вписването и няма грешка при попълване на формуляра, тъй като посочване на размера на дружествения дял на съдружниците не е съществен и задължителен реквизит на заявлението, а освен това при електронно попълване полето на графа 19 Съдружници от Заявление А4 не е активно. Жалбоподателят намира извода на длъжностното лице за дължима държавна такса в размер на 30 лв. за неправилен, тъй като заявлението е подадено по електронен път и дължимата такса е в размер на15 лв., съгласно чл. 16а, ал. 4, т. 1 от Тарифата за таксита, събирани от Агенцията по В.. Направено е искане за отмяна на отказа и за задължаване на Агенцията по В. да впише заявените обстоятелствата.
Жалбата е подадена в срок, видно от входящия й номер – *1453 и датата на издаване на атакувания отказ – 25.06.2019 г., при наличие на правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.06.2019 г. дружеството – жалбоподател е депозирало по електронен път Заявление рег. № *2304/21.06.2019 г., ведно с приложени документи, с което е поискало вписване на промени, а именно: увеличаване на капитала /чрез отбелязване на графа 31. Размер на капитала 4 543 200 лв. и графа 32. Внесен капитал 4 543 200 лв./
С обжалвания акт длъжностното лице по регистрацията е отказало да впише поисканите промени, тъй като в подаденото заявление не е заявено за вписване новото разпределение на дяловете между съдружниците, с оглед заявеното увеличение на капитала, а регистърното производство е диспозитивно и произнасянето чрез вписване на обстоятелства, които не са надлежно заявени, независимо от установяването им от приложените документи, е недопустимо. На следващо място е посочено, че към заявлението е приложен документ за платена държавна такса в размер на 15 лв., а дължимата такава е 30 лв., съгласно чл. 16б от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по В..
Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на депозираната жалба:
В разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е посочен обхватът на проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрация, а именно: да провери дали е подадено заявление, подлежи ли на вписване заявеното обстоятелство, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелства се установява от представените документи, приложена ли е декларация по чл. 13, т. 5 от ЗТР, дали документите с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от ЗННД и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система, платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху фирмата. Регистърното производство е формално и изисква да са налице всички основания, както и да бъдат представени всички посочени в закона документи. Липсата на някои от тях обуславя невъзможност на органа да прецени обстоятелствата, касаещи вписването.
Увеличаването на капитала на дружеството с ограничена отговорност може да бъде извършено по три начина, съгласно чл. 148, ал. 1 от ТЗ, а именно: чрез увеличаване на дяловете, чрез записване на нови дялове или чрез приемане на нови съдружници. В настоящия случай увеличаването на капитала от 2 243 200 лв. на 4 543 200 лв. е станало чрез издаване и записване на нови 230 000 лв. дялове с номинална стойност 10 лв. всеки от тях, на съдружника К. В. М., който е внесъл стойността им от 2 300 000 лв. по сметката на дружеството. Приложени са и изискуемите за това документи.
Нормата на чл. 119, ал. 2 от ТЗ, която е императивна, постановява, че в Търговския регистър се вписва размера на капитала. Що се отнася до размера на дяловете, с които съдружниците участват в капитала, вписването на това обстоятелство е въведено с Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като в заявлението по образец, съгласно приложение А4 - в т. I, подточка 4 „Група основни обстоятелства“, б. „л“ от указанията за попълване на същото е предвидено: „поле № 19 „Съдружници“, в което се посочва името и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирмата/наименованието и Е./кодът по БУЛСТАТ на съдружниците, както и размерът на дяловото им участие /това вътрешно поле не е задължително за попълване/“.
Следователно размерът на капитала на О. подлежи задължително на вписване в Търговския регистър, а размерът на дяловото участие на всеки от съдружниците – факултативно, т. е. по избор на заявителя. Затова при тази правна уредба на вписване на двете посочени обстоятелства в съотношение задължително/факултативно длъжностното лице неправилно е отказало вписване по заявлението.
В настоящата хипотеза би могла да се появи неяснота как е разпределен увеличеният капитал между съдружниците, но този въпрос е разрешен в Дружествения договор от 14.06.2019 г., който е приложен към заявлението.
Другото основание за отказ – невнасяне на цялата дължима държавна такса в размер на 30 лв. също се явява неправилно, тъй като заявлението е било подадено по електронен път, респективно приложимата норма в случая е тази на чл. 16а, ал. 4, т. 1 от Тарифата за таксита, събирани от Агенцията по В., съгласно която държавната такса е в размер на 15 лв., която е била внесена от заявителя. Освен това въпросът досежно наличието на внесена държавна такса касае редовността на заявлението, а не искането по същество, поради което в случай на нередовност, поради невнесена изцяло държавна такса длъжностното лице е следвало да даде указания на заявителя, вместо да постановява отказ.
Предвид изложеното, съдът приема, че оспореният отказ № *2304/25.06.2019 г. на длъжностното лице по регистрацията от Агенцията по В. следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и на длъжностното лице по регистрацията следва да бъде указано да впише заявеното увеличение на капитала на „. О., с Е. 2., със седалище и адрес на управление: Г. Р. ул. „. № 3, представлявано от управителя Красимир Величков Митев в размер на 4 543 200 лв.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Отказ № *2304/25.06.2019 г. на длъжностното лице по регистрацията от Агенцията по В. по Заявление вх. № *2304/21.06.2019 г., подадено от адв. Ц. Г. в качеството на упълномощен представител на „. О., с Е. 2., със седалище и адрес на управление: Г. Р. ул. „. № 3, представлявано от управителя К. В. М., като незаконосъобразен.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията, че следва да извърши вписване на заявеното увеличение на капитала на „. О., с Е. 2., със седалище и адрес на управление: Г. Р. ул. „. № 3, представлявано от управителя К.В.М.в размер на 4 543 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: