Производството е по реда на чл. 413 ал. 2 от ГПК.
С Разпореждане № 2624/15.11.2019 г. по Г. д. № 1331/2019 г. Смолянски районен съд е оставил без уважение заявлението на „. за К. на П. З. Е. Г. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. С. от Г. Смолян, в частта относно: претендираната неустойка в размер на 805, 68 лева и юрисконсултско възнаграждение за разликата над 50 лева до претендираните 200 лева.
Това разпореждане се обжалва пред Смолянски окръжен съд от заявителят „. за К. на П. З. Е., чрез Ю. А., с оплаквания, че е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и актове на СЕ.
В жалбата се излагат твърдения, че районният съд е игнорирал целите на заповедното производство – в бърза и опростена процедура да се установи дали твърдяното вземане е спорно; твърди се нарушаване на цитираните регламенти на СЕ; съдът е нарушил основни принципи на ГПК, свързани с диспозитивното и служебното начало. Прави се позоваване на Директива 2008/48 и Директива 2009/22.
По отношение претендираната неустойка се прави позоваване на разпоредбата на чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.
Със Заявлението се претендира договорна лихва в размер на 0. 71 лева, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 805. 68 лева и законна лихва в размер на 141, 53 лева.
Отхвърляйки заявлението в частта за претендираната неустойка, съдът е постановил законосъобразно и обосновано разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Липсва каквото и да е превишаване правомощията на заповедния съд, както неоснователно се твърди в жалбата. Неслучайно законът възлага именно на съда, а не на друг орган, издаването на заповеди за изпълнение и то при изрично въведеното условие по чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК – заявлението да не противоречи на закона и на добрите нрави. След като се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за паричен заем, сключен между небанкова финансова институция и физическо лице, то безспорно длъжникът има качеството на „потребител“, поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство – Закон за защита на потребителите. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о., Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т.о./ Върховен касационен съд, съобразявайки практиката на СЕС, приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Поради това не са налице твърдяните в частна жалба нарушения на цитираните регламенти и директиви. Проверка по заявлението по чл. 410 от ГПК обхваща само изложените твърдения за обстоятелствата, от които произтичат вземанията, като не са представят и преценяват доказателства. В случая от изложените в заявлението твърдения е несъмнен характера на претендираната неустойка.
Смисълът на заповедното производство да осигури по-бърза, по-евтина и опростена процедура по снабдяване заявителите с титул за събиране на твърдените от тях вземания, не може да се противопоставя на императивното изискване на закона в чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК, според която разпоредба съдът служебно да осъществява преценка за наличие на противоречия със закона и с добрите нрави. Освен това, не може да се претендира от заявителя съдът да му съдейства бързо и ефективно да събере свои вземания, за които е очевидно, дори само от изложените от заявителя факти, че се търсят въз основа на клаузи, грубо нарушаващи както редица законови разпоредби, така и като краен резултат морала. Повелителни материалноправни разпоредби, установени в обществен интерес, за които съдът следи служебно, са тези, които уреждат потребителската закрила в Закон за защита на потребителите и Закон за потребителските кредити и установяващи нищожност на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е в случая С. С.. Законът не позволява съдът да бъде поставен в положение, при което да съдейства за закрепване резултатите от поведение на кредитор, насочено към сериозно неоснователно обогатяване и грубо незачитащо една от целите на чл. 2 от ЗПК – насърчаване на отговорното поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити.
Именно в съответствие с тази разпоредба районният съд е извършил преценка и е установил наличие на неравноправни, следователно нищожни клаузи, касаещи претенцията за неустойка за неизпълнение. Неоснователно е позоваването в жалбата на ТР 1/15.06.2010 г. В процесния договор под наименованието „неустойка“ всъщност се прикрива един значително по-голям процент на договорна лихва. В ТР се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена извън присъщите й функции и в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В настоящия случай уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вреди от неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение чрез поръчителство, затова тя надхвърля обезщетителната й функция. Неустойката в случая е свързана единствено с неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване на поръчители; то не е определено като предварително условие за сключване на договора, с което ще се осигури предварителна яснота за икономическото състояние на кредитополучателя и неговата възможност за изпълнение. Установените към поръчителите изисквания са утежнени и осигуряването на такива в уговорения 3-дневен срок е практически неизпълнимо, доколкото получаването на информация за тези лица е свързано с по-продължителни срокове. Налице е противоречие с принципа на добросъвестността, защото уговорката за неустойка е свързана с реално неизпълними задължения. Кредиторът разполага с достатъчно източници на информация, за да оцени предварително кредитоспособността на потребителя и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави кредит. Така формулираната клауза за неустойка всъщност прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитодателя за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията му. В случая така претендираната неустойка по размер надхвърля дори предоставената в заем сума. Касае се за клауза в договора за кредит, която прикрива претенция на кредитора за лихва, многократно надхвърляща трикратния размер на законовата лихва, от една страна, а от друга страна, надвишава по размер дори предоставената в заем сума. С оглед недължимостта на претендираната сума за неустойка подлежи на преоценка с внесената от длъжника сума 1 539 лева каква част от дълга се изплаща, но този въпрос не може да бъде предмет на настоящото производство.
Предвид гореизложеното претенцията за сумата от 805, 68 лева за неустойка за неизпълнение на задължение е неоснователна.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, поради което Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2624/15.11.2019 г. по Г. д. № 1331/2019 г. на Смолянски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.