за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава 21-ва НПК.
С присъда № 12/25.06.2013 г. по НОХД 75/2013 г. Чепеларски районен съд ПРИЗНАВА подсъдимия А. Г. Б. за ВИНОВЕН в това, че за времето от 22:45 часа на 11.03.2012 г. до 07:00 часа на 12.03.2012 г. в Г., област С. на У.Опълченска" №1, от кафе-аперитив "П.", собственост на "Д. Д."-Г., като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с лицето Р. В. Д. /извършител/, чрез използване на техническо средство-елмаз, и повреждане на преграда здраво направена за защита на имот-счупване на източното крайно /трето/ стъкло на прозорец с метални рамки, е проникнал вътре, и от намиращите се зад бар-плота черна чантичка и дървен шкаф е отнел чужди движими вещи - сумата от 124 лв. от владението на Д. Д., без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати- престъпление по чл.197 т.3, във вр.чл.195 ал.1 т.3,4, във вр.чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, поради което и на основание чл.197 т.3, във вр.чл.195 ал.1 т.3,4, във вр.чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр.чл.63 ал.1 т.3, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, буква „б”, във вр. с чл.42 а, ал.2, т.1 и 2 НК, му налага наказание „ПРОБАЦИЯ” при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”, при периодичност на регистрацията два пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”, двете за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. В.
Д. за ВИНОВЕН в това, че за времето от 22.45 часа на 11.03.2012 г. до 07.00 часа на 12.03.2012 г. в гр. Д., област С. на У.Опълченска" №1, от кафе - аперитив "П.", собственост на "Д. Д." – гр. Д., в съучастие като извършител с лицето А. Г. Б. /извършител/, чрез използване на техническо средство-елмаз, и повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот-счупване на източното крайно /трето/ стъкло на прозорец с метални рамки, е отнел чужди движими вещи - сумата от 124 лв. от владението на Д. Д., без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати- престъпление по чл.197 т.3, във вр.чл.195 ал.1 т.3,4,във вр.чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 НК, поради което и на основание чл.197 т.3, във вр.чл.195 ал.1т.3,4, във вр.чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, буква „б”, във вр. с чл.42 а, ал.2, т.1 и 2 НК, му налага наказание „ПРОБАЦИЯ” при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”, при периодичност на регистрацията два пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”, двете за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
На осн. чл.53 ал.1 б.”а” НК, ПОСТАНОВЯВА
веществените доказателства два – два броя сиви гумирани ръкавици и един брой метален елмаз за стъкло, да бъдат отнети в полза на държавата и като вещи без стойност, подлежащи на унищожаване, след влизане на присъдата в сила;
На осн. чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимите
А. Г. Б. и Р. В. Д., солидарно да заплатят по сметка на Районен съд Чепеларе направените разноски в съдебното производство в размер на 368,26 лв.
Срещу тази присъда е подадена допустима въззивна жалба от А.С. М., защитник на подсъдимия Р. В. Д. с искане да се отмени и той да бъде оправдан, или делото да се върне на прокурора или първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание подсъдимият Р. Д. се явява лично и със защитника си А.Ст.М. и настояват обжалваната присъда да се отмени, като бъде оправдан по повдигнатото обвинение, респ.делото се върне на прокурора или първата инстанция.
Подсъдимият А. Г. Б. също се явява лично и със защитника си А.Ч., като също искат Б. да бъде оправдан или делото да се върне на прокурора, съотв. първоинстанционния съд.
За О. П. - С. прокурорът предлага присъдата да се потвърди, като жалбата се остави без уважение.
Като направи преценка на оплакванията в жалбата и на становищата на страните в съдебно заседание, и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд намира жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, която съответства на фактите и обстоятелствата в събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, като пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, които да променят коренно така установената вече фактическа обстановка, която и настоящият състав на въззивния съд възприема, с едно изключение. Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е направил правилния извод, че с деянията си, от обективна и субективна страна, подсъдимите Д. и Б. са осъществили състава на престъпление по чл.197 т.3, във вр.чл.195 ал.1 т.3 и 4 във вр.чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 НК, поради което и на основание чл.197 т.3, във вр.чл.195 ал.1, т.3 и 4 във вр.чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, буква „б”, във вр. с чл.42 а, ал.2, т.1 и 2 НК, а за Б., като непълнолетен- и чл.63 НК са наложени посочените по-горе наказания.
По делото са събрани редица доказателства, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обосновават единственият и категоричен извод, че подсъдимите са извършители на деянието, за което са обвинени.
Това важи най-напред за протокола от 12.03.2012 г. за оглед на местопроизшествие, заедно с фотоалбума към него, както и от протоколите за доброволно предаване. С протокола за доброволно предаване от 12.03.2012 г. подс.А. Б. доброволно предава на полицията общо 60 лв., или 2 банкноти от по 10 лв., 4 бр.банкноти от по 5 лв., 6 бр.банкноти от по 2 лв. и 8 бр.монети от по 1 лв., за които обяснява в същия протокол, че са откраднати от него и подс. Р. Д. същия ден рано сутринта около 2.30 часа от кафе-аперитив “П.” в Г. и двамата са си разделили намерените пари. С протокола за доброволно предаване от 13.03.2013 г. подс. Р. Д. предоставя доброволно в полицията общо 62 лв., или 1 банкнота от 10 лв., 7 бр.банкноти от по 5 лв., 3 бр.банкноти от по 2 лв. и 11 бр.монети от по 1 лв. За тях Д. пише обяснение, че са откраднати от него и А. Б. от същото кафе-аперитив на 12.03.2012 г. рано сутринта около 2.30 часа. Предадените банкноти и монети са описани и фотографирани, като за това е изготвен на 14.03.2012 г. протокол за оглед на веществени доказателства и с протокол от 22.03.2012 г. са предадени за съхранение в “Инвестбанк” -С..
С протокол от 13.03.2012 г. подс. А. Б. предава доброволно комплект от 2 бр. сиви на цвят гумирани ръкавици с надпис “AFETECM”. За тях той собственоръчно излага обяснение в протокола, че са ръкавиците, с които е държал елмаза при рязането на стъклото и които е използвал, за да влезе вътре в помещението на кафе-аперитив “П.”.
Св.Д. Д., пострадал от престъплението в качеството на , стопанисвал кафене “П.”, дава показания пред РС-Чепеларе, а и пред РС-Д. при предходното разглеждане на делото през м.май-юни 2012 г., че, когато вече делото отива на съд, подсъдимият Б., който живее в съседство, отива при Д. и му обяснява колко много съжалява за извършеното, как е бил подведен, и предлага на Д. по някакъв начин да изработи, да възстанови парите. Бащата на подс.Б. също така предлага на Д. да му докара кола с дърва, за да покрие щетите и свидетелят да не се жалва. На разпита в досъдебното производство Д. обяснява, че липсват не само пари, а търпи щети и от това, че се налага да смени цялото стъкло на витрината, през което е проникнато; освен това, не през целия 12.03.2012 г. заведението работи. От справката за подс.Б. от м.март 2012 г. се вижда, че родителите му са безработни към онзи момент, а той е бил тогава ученик в 10 клас. Семейството има и дъщеря, която тогава е в девети клас.
Установените чрез останалата част от показанията на св.Д., както и чрез показанията на свидетелите И. и О. факти подкрепят извода за правилност на обжалваната присъда. Свидетелите сочат, че парите, оставени в заведението след приключване работата му на 11.03.2012 г., са 120-130 лв., като 60 лв. от тях-оставени за използване в работата лични средства на св.И., която с Д. стопанисва кафенето, а другата част – оборот от деня. Същевременно, подсъдимите доброволно са върнали съответно 60 лв. и 62 лв., като в протоколите излагат, че по равно са си поделили намерените пари, но очевидно единият не е върнал още 2 лв. При обсъждането в съвкупност на тези данни се потвърждава приетото с присъдата, че са откраднати 124 лв.
Дори и да бяха уважени исканията на защитника на подсъдимия Д. за прилагане на касовата книга с отчета за оборота към 11.03.12 г., съответно-изискването му от НАП, липсват каквито и да е гаранции, че целят оборот за деня е бил отразен с касови бонове от касовия апарат и така – надлежно отчетен като дневен оборот. След като подсъдимите доброволно са предали описаните по-горе суми именно като отнети от заведението и то същия ден, само няколко часа след деянието, при положение, че и двамата не работят и нямат доходи, че работещите в заведението сочат сума между 120 и 130 лв., в достатъчна степен е установен размерът на средствата, предмет на кражбата.
Неоснователно е оплакването на подсъдимия Д. за допуснати на досъдебното производство и в първата инстанция такива съществени процесуални нарушения, заради които да се налага отмяна на присъдата.
На досъдебното производство с Постановление от 15.03.2013 г., на л.30-31, Р. В. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за извършването на престъпление по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 НК за това, че, за времето от 22.45 ч. на 11.03.2012 г. до 07.00 ч., в Г., на У.О.” № 1 в съучастие като извършител с А. Г. Б./извършител/, от кафе-аперитив “П.”, собственост на ”Д. Д.-Г., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот-счупване на източното крайно/трето/ стъкло на прозорец с метални рамки, е проникнал вътре, и от намиращите се зад бар-плота черна чантичка и дървен шкаф е отнел чужди движими вещи: сумата от 124 лв., от владението на Д. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от повече от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, и случаят е немаловажен, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати.
Постановлението е предявено в 10.30 часа на 15.03.12 г. и в 10.40 ч. същия ден е извършен разпит на Д. именно в качеството му на обвиняем, отразен в протокола на л.32-33. На разпита Д. подробно обяснява механизма, по който е извършено деянието. Действително, в това постановление не е посочено като квалифициращо обстоятелство използването на техническо средство-елмаз, но Д. изрично посочва как разрязва на два пъти в два различни дни стъклото на витрината на кафенето именно чрез елмаз за рязане на стъкло. Впоследствие отпада квалификацията за предварителен сговор на две или повече лица, при немаловажен случай. Всички други елементи на деянието са описани в постановлението и по тях подсъдимият признава извършеното престъпление и излага убедителен, логичен и много подробен разказ, очевидно от пряк участник-извършител, а не измислен от друго лице и внушен на подсъдимия.Същите обяснения, по същото обвинение, Д. дава на извършения пред съдия от ДРС разпит на 15.03.2013 г., от 15 часа. Действително е налице голяма степен на прилика не само между общия смисъл, основните факти и развой на събитията, между разказа пред съдия и пред разследващия полицай, но и еднаквост на повечето изречения в двата протокола. Това обаче не може да обоснове извод, както се домогва да докаже защитникът на подс.Д., че последният дава обясненията под въздействие на психическо насилие. Изрично е заявено от Д. и на двата разпита, че не желае да ползва адвокатска защита или да му бъде назначаван служебен защитник. Също така, Д. е имал възможност и именно за това е предвиден и този ред, да заяви пред съдията, че изложеното от него на предх.разпит е в резултат на психическо насилие и да разкаже какво точно и как се е случило в действителност или не се е случило. Напротив, такова изявление на разпита пред съдия няма, протоколът е подписан от Д. без възражения. Това, което е известно на Д., е изложено от него под формата на свободен разказ и не се установява да е налице нарушение на чл.277 и чл.222 НПК.
Същия ден 15.03.2013 г., с постановление на л.42, предявено на Д. в 16 часа, му е повдигнато обвинение за същото престъпление, като е добавен и квалифициращият признак – използване на техническо средство-елмаз. Съгл. протокола на л.44 за разпит по това обвинение от 16.10 часа, Д. заявява, че поддържа не само казаното от него на 13.03.2013 г. като свидетел и на очната ставка, а и казаното от него пред съдията в РС-Д., но дадените в друго качество обяснения/показания не могат да бъдат използвани
Въобще не може да се приеме защитната теза на подс.Д. и защитника му, че направените от Д. самопризнания са резултат от упражнено върху него психическо насилие. Д. твърди пред съда, че е принуден от полицаите да се признае за виновен, със заплаха, че, ако не стори това, за него ще стане по-лошо, ще му се припише друго престъпление/”ще ме накисне с наркотици/, подписвал е протоколите, с чието съдържание не е запознат, по същите причини, затова е върнал и парите. Както се посочи по-горе, разказът му за извършеното е логичен, убедителен и съдържа такива подробности, за които не би могло да се приеме да са измислени от лице, което не е пряк участник в деянието. Не е ясно защо именно подсъдимият, който не е осъждан до наст.момент, към март 2012 г. няма данни да е криминално проявен, и то заедно с непълнолетния Б., който към онзи момент също не е осъждан, а има влязло в сила чак на 25.10.2012 г. споразумение по НОХД, биха били “нарочени” от полицията за извършители. Единственото причина той и подс.Б. да върнат отнетите пари, при тяхното незавидно финансово състояние /безработни и без установени източници на доходи/, а при Б. –и безработни родители, и то само няколко часа след деянието, е обстоятелството, че са предмет на извършеното от тях престъпление. От показанията на св.М. също се налага извод, че липсва насилие върху подсъдимия. Фактът, че с него е беседвано и му е разяснено, че евентуално признание се явява смекчаващо вината обстоятелство, въобще не накърнява правата на подсъдимия.
В тази връзка следва да се има предвид и следното: С постановление от 21.02.2012 г. подс.А. Б., в присъствието на назначения му сл.защитник А.Ж.Ч., е привлечен като обвиняем за същото престъпление, макар впоследствие да е отпаднал от обвинението квалифициращият признак – извършване от две или повече лица, сговорили се предварително за извършването и, като случаят е немаловажен. На разпита от същата дата, в качеството вече на обвиняем, Б. сочи, че разбира обвинението, признава се за виновен и съжалява за извършеното. Неговият защитник също прави изявление, че Б. съжалява за извършеното деяние. Наистина, Б. не излага цялостен разказ за събитията в качеството на обвиняем, а разсл.орган, в разрез с изискванията на закона, се е задоволил само да отбележи в протокола, че Б. поддържа казаното от него в качеството на свидетел по пр-ла от 12.03.12 г. и очната ставка с Д.. Това обаче не пречи да се отчетат изявленията на Б. и на защитника му относно вината, тъй като са направени именно в качеството му тогава на обвиняем.
Вярно е, че при новото разглеждане на делото, при изявено нежелание на подсъдимия да дава обяснения, РС-Чепеларе отказва да прочете по реда на чл.279, ал.1, т.4 НПК дадените от Д. обяснения пред съдия на л.37 от ДП. Въпреки това, в мотивите към присъдата съдът се позовава на дадените от Д. обяснения от 15.03.2013 г. Във въззивната нистанция също не са прочетени обясненията на подсъдимия. Не се касае обаче за съществено нарушение на процесуалните правила. Останалите доказателства по делото, събрани и проверени по реда на НПК, коментирани по-горе, установяват всички обстоятелства, включени в предмета на доказване. В този см-л е Р-е № 146/06.04.2010 г. по н.д.88/2010 г. на ВКС, І н.о.
Въззивният съд счита, че не следва да се отчитат установените при проведената между Д. и Б. очна ставка от 14.03.2012 г. факти, тъй като към онзи момент и двамата са имали все още качеството на свидетели.
От анализа поотделно и в съвкупност на показанията на св.М. и С., на св.В. К. и обясненията на подс.Д., касовата бележка от 15.03.2012 г. от “Ч.” ЕООД-склад Д. и картона за движение на стока от същия склад за периода 01.03.2012 г.-16.03.2012 г., протокола от 15.03.2012 г., с който Д. предава доброволно 1 бр. елмаз за рязане на стъкло с червена дръжка и протокола за оглед на същото веществено доказателство от 19.03.2013 г. с фотоалбума към него, става ясно, че приетият по делото елмаз не е този, с който подс.Д. е разрязал на два пъти стъклото на заведението. Предаденият по делото елмаз е закупен от Д. на 15.03.2012 г. и е предаден от него на полицията, за да потвърди казаното от него на разпита за начина, по който е осъществена кражбата. Въззивният съд счита обаче, че тя е извършена при наличието на квалифициращия признак-използване на техническо средство-елмаз, както правилно е прието с обжалваната присъда, тъй като от протокола за оглед на местопроизшествие с фотоалбума, показанията на св.Д., И., О., М. и С., обясненията на подсъдимитя се установява, че стъклото е разрязано с елмаз от Д., който впоследствие го изхвърля по пътя някъде след с.Михалково. Затова присъдата в частта, с която е постановено вещественото доказателство 1 бр.метален елмаз за стъкло да бъде отнето в полза на държавата и като вещ без стойност, подлежаща на унищожаване след влизане на присъдата в сила, следва да се измени, като се постанови елмазът да се върне на подсъдимия Д..
По изложените съображения Смолянски окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 12/25.06.2013 г. по НОХД № 75/2013 г. на Чепеларски районен съд в ЧАСТТА, с която е постановено, на осн. чл.53 ал.1 б.”а” НК, вещественото доказателство 1 брой метален елмаз за стъкло да бъде отнето в полза на държавата и като вещ без стойност, подлежаща на унищожаване, след влизане на присъдата в сила; като ПОСТАНОВЯВА: 1 бр.метален елмаз за рязане на стъкло, прието по делото с протокол за доброволно предаване от 15.03.2012 г., да се върне на подсъдимия Р. В. Д..
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 12/25.06.2013 г. по НОХД № 75/2013 г. на Чепеларски районен съд в останалите части.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.