за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 ГПК.
С определение № 37/14.02.2019 г. по Г.дело № 18/2019 г. Ч.районен съд ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост производството по същото дело в частта по иска, предявен от „. Ф. Б. Е.-Г.С. против Б. Б. К. за признаване съществуването на вземанията на ищеца, в качеството му на частен правоприемник – цесионер на „Б*“ Е. – цедент, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 35/12.05.2016г. и изпълнителен лист от 14.05.2016г. по ч.Г.д.№ 76/2016г. по описа на РС – Ч., за сумите, произтичащи от договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 01.08.2008г., а именно : 879,56 лева - главница; 243,95 лева-редовна лихва за периода от 20.03.2015 г. до 11.05.2016г. и 156,42 лева — заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от „. Ф. Б. Е.-Г.С. с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато на Ч.районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Тъй като прекратяването е постановено преди връчване препис от исковата молба на насрещната страна Б. К., на нея не е връчван и препис от частната жалба, в съответствие с разпоредбата на чл.130 ГПК.
Съдът установява следното:
По заявление, подадено от „Б*“ Е.-Г.С., е издадена от Ч.районен съд по ч.Г.дело № 76/2016 г. в нейна полза заповед с № 35/12.05.2016 г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката по договор за банков кредит от 01.08.2008 г. Със заповедта е разпоредено на длъжницата Б. К. да заплати на банката парични суми за главница, лихви и разноски, произтичащи от този договор за банков кредит.
Връчването на заповедта и другите книжа към нея става по образувано по молба на цесионера и настоящ частен жалбоподател „. Ф. Б. Е.-Г.С. изп.дело № 231/2018 г. на ЧСИ с рег.№ 881 П.М., действащ в района на С. окръжен съд, по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Затова и на осн.чл.415, ал.2 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК Ч.районен с определение № 203/22.11.2018 г. по ч.Г.д. 76/16 г. спира изпълнението по посоченото изп.дело и указва на заявителя „Б*“ Е.-Г.С., че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчването, като довнесе дължимата държавна такса.
В изпълнение указанието на ЧРС е образувано Г.дело № 18/2019 г. на Ч.районен съд по искове, предявени от „. Ф. Б. Е.-Г.С. против Б. К., които са установителен по чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземанията по заповедта, съединен при условията на евентуалност с осъдителен иск за същите суми.
За да приеме недопустимост на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК и да постанови обжалваното прекратително определение спрямо него, ЧРС споделя изводите на ВКС, изложени в Решение № 1/01.02.2017 г. по т.д. № 3228/2015 г. на ІІ т.о., а именно: когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качеството на банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК. Изводът е направен при съобразяване както на разрешенията, дадени в т.10б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, така и на дадените в т.4г от същото тълкувателно решение.
Настоящият случай е именно такъв – издадена е заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в полза на банка, вземанията по заповедта са цедирани след издаването и – на 08.12.2016 г., на „. Ф. Б. Е.-Г.С., което не е банка.
Настоящият С. състав изцяло споделя така изложените мотиви, които следва да се имат предвид на осн.чл.272 ГПК.
Действително, съгл.чл.10б от горното ТР, при частно правоприемство като сегашното, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 /тогава/ ГПК. Както се посочи обаче, за да е допустим искът на цесионера, трябва да е изпълнено още едно условие – той да има същото специално качество, каквото и заявителят, тук-банка. В настоящия случай цесионерът не е активно легитимиран да предяви установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, защото няма специалното качество „банка“.
Правата на цесионера са достатъчно гарантирани, защото той разполага с възможност да събере придобитите вземания, като предяви срещу длъжника осъдителен иск, какъвто е и предявен тук при условията на евентуалност, и да се снабди въз основа на положително решение с изп.лист. Цесионерът настина придобива всички съпътстващи вземането права, но процесуалното право да предяви специалния установителен иск зависи от това дали е налице още едно, извлечено от повелителните разпоредби на закона – чл.417 ГПК, условие – да има предвиденото там особено качество.
Пределно ясно е обяснено в решението на ВКС защо е постановен резултатът по него, което решение настоящият състав изцяло споделя, както вече се каза. Изложено е в мотивите на на ВКС, че в хипотезата на чл. 417 т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи законът Ч. издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. Това е логиката на решението, за която се твърди в жалбата, че не била обяснена.
Ето защо не се отразяват на правилността на обжалваното определение житейските обстоятелства, описани в частната жалба – какво било значението на качеството банка, след като кредитът бил вече усвоен, как лошият кредит не се различавал от неизпълнен обикновен договор за заем и нямало значение качеството на лицето, което ще събира вземанията по кредита, още повече, че то било финансова институция, вписана в съответния регистър, като разликата и с банката била само в това, че финансовата институция не можела да предоставя кредит. Тези доводи не държат сметка за това, че законът с повелителни правила е уредил производството по чл.417 ГПК и продължението му в исковото. Не се открива приложеното решение на ОС-Кюстендил да съдържа мотиви, касаещи допустимостта на иска по чл.422, ал.1 ГПК от гледище на особеното качество на заявителя и съответно – на цесионера-ищец предвид чл.417 ГПК, поради което е невярно твърдението в частната жалба, че там се съдържат разсъждения, подкрепящи тезата на частния жалбоподател.
В обобщение, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения С.окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 37/14.02.2019 г. по Г.дело № 18/2019 г. на Ч. районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.