И за да се произнесе,взе в предвид следното:
Производството е по чл.435,ал.2 от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с жалба вх.№ 02508 от 01.03.2019година от „. Г.Е.,представлявано от пълномощника му адв. Ваня Тодорова, срещу предприети действия на ЧСИ Соня Димитрова,рег.№917и Р. на действие Смолянски окръжен съд, по изпълнително дело №73/2019година по налагане на обезпечителни мерки - запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти, съгласно определение и обезпечителна заповед от 05.02.2019г., постановени от ОС -- Смолян по ч.Г.д. № 14/2019г. и съобщени на жалбоподателя със съобщение изх. № 2954/18.02.2019г., връчено му на 21.02.2019г. В жалбата се развива оплакване,че извършението от ЧСИ Димитрова като недопустими и предприети в нарушение на процесуалния закон, с оплакване, че изп. дело № 73/2019г. е образувано незаконосъобразно, при нарушаване на правилата за местна подсъдност по чл. 400, ал.1 вр. Чл.427, ал.1, т.5 от ГПК и при липса на компетентност на основание чл.400, ал.2 от ГПК. Относно наложената мярката „запор" се твърди,че няма основание за прилагане на някое от специалните основания по чл.427, ал.1 от ГПК, поради което се прилага общото по т.5 - седалище на ответника, която местна изпълнителна компетентност е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес и условие за валидност на изпълнителните действия и нейното нарушаване е основание за обжалване на изпълнителните действия (така, проф. Ж. Сталев, стр.742, цит.съч.).Ответникът има седалище в го. С., т.е., ИЗВЪН възложения на ЧСИ Димитрова Р. на действие, поради което тя е била длъжна да постанови отказ за образуване на изпълнително производство за налагане на обезпечителната заповед и да я върне на молителя.Вместо това, в нарушение на местната подсъдност, тя е приела обезпечителната заповед и е наложила на доверителя ми запор върху банковите сметки, без да разполага с компетентност за това.
Относно мярката „възбрана", вписана под вх.рег.№ 352/25.02.2019г., акт № 55, том 1 Възбрани, от Службата по вписванията - Смолян въз основа на постановление на ЧСИ Димитрова, в нарушение на чл.400, ал.2 от ГПК,като се поддържа,че в случая чл.427, ал.1, т.1 от ГПК не може да намери приложение, поради категоричното специално правило на чл.400, ал.2 и съдебният изпълнител не е компетентен да иска вписване на възбрана ,с което се обосновава недопустимост на постановлението му за налагане на обезпечителна възбрана и е следвало съдията по вписванията да постанови отказ за вписване на възбраната,в какъвто смисъл е Определение № 158 от 23.01.2019 г. по в. ч. Г. д. № 2721 / 2018 г. на XIV състав на Окръжен съд - Пловдив.
В случая съдията по вписванията е вписал не обезпечителна заповед, а недопустимо постановление на ЧСИ Димитрова за налагане на обезпечителна възбрана, а съобщението за наложена възбрана не е от съдията по вписванията, а от ЧСИ Димитрова, която не разполага с подобно правомощие.Моли окръжният съд да отмени всички изпълнителни действия на ЧСИ 917 Соня Димитрова, Р. - района на ОС - Смолян по изп.д. №73/2019г., като недопустими и неправилни поради противоречие с процесуалния закон и съдът да разпореди вдигане на съобщените запори и заличаване на вписваната по постановление на ЧСИ Димитрова възбрана.
В мотивите си ЧСИ излага съображения ,че редът за налагане на обезпечителната мярка е указан в чл. 400 ГПК - за запора - Ч. изпращане на запорни съобщения от съдебния изпълнител до посочените в обезпечителната заповед банки, за възбрана - Ч. вписване на обезпечителаната заповед на съда в нотариалните книги.
Вписването на обезпечителната възбрана се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот по реда на чл. 9 от ПВп. Възбрана за обезпечение на иск се вписва, Ч. вписване на обезпечителната заповед в нотариалните книги. Но в случая, в една обезпечителна заповед е обективирано допускането на запор и налагането на възбрана, поради което единствения начин да бъде наложена възбраната е въз основа на искане на съдебния изпълнител за вписване на такава, с прилагане на копие от издадената обезпечителна заповед и прилагане на оригинала към изпълнителното дело.Относно компетентността в обезпечителния процес законът приема, че обезпечение на бъдещ иск може да се поиска или от родово компетентния съд по седалище и адрес на управление на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, в случая Окръжен съд Смолян. Липсват изрични норми, уреждащи местната компетентността на съдебния изпълнител в обезпечителното производство, поради което би следвало да се приложи местната компетентност посочена в чл. 427, ал. 1 ГПК, т.е. по адрес на длъжника. Посочената подсъдност щеше безспорно да е водеща, ако в една обезпечителна заповед се допускаше налагане на запор на банковите сметки, а във втора - възбрана на имот/и. В случая, в един съдебен акт се допуска едновременно запор на банковите сметки и възбрана на недвижими имоти, поради което съдебният изпълнител е приел, че следва да се приложи специалната подсъдност, предвидена в чл. 427 ГПК, а именно по местанохождението на недвижимия имот.
СМОЛЯНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като взе в предвид оплакванията в жалбата,провери правилността на атакуваните действия, прецени доказателствата и съобрази следното:
Атакуват се действията на частен съдебен изпълнител по налагане запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти,въз основа на определение и обезпечителна заповед от 02.05.2019година,постановени от Смолянския окръжен съд по ч.Г.д.№14/2019година като обезпечение на бъдещ иск,предявим от САНО И ПИ СИ Е.(н.),срещу БАРА ГРУП Е.,с което е наложен запор върху банковите сметки във всички банки в България и възбрана върху три имота собственост на длъжника.
С оглед така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално недопустима.Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК регламентира изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника - постановлението за глоба, насочването за изпълнението върху имущество, което смята за несеквестеруемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, също така и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК - отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното эизпълнение, както и постановлението за разноски. Обжалваните действия не попадат в кръга на подлежащите на съдебен контрол, иницииран от длъжника в изпълнителното производство, изпълнителни действия. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изброява лимитирано действията, подлежащи на обжалване от длъжника, какъвто се явява жалбоподателя в изпълнителното производство и образуването на изпълнителното производство не е включено в тях. На обжалване подлежи насочването на изпълнение спрямо имущество, което длъжникът смята за несеквестирумо, но в случая такива доводи и твърдения не са наведени в жалбата, още повече,че длъжникът е дружество. Съдебният изпълнител дължи подчинение на заповедта за изпълнение, съдържаща се в изпълнителния лист, като същият няма правомощия да осъществява преценка дали вземанията, които се изпълняват принудително, съществуват и са изискуеми, т. е. дали имат качеството на изпълняеми права. Подобна проверка не може да бъде извършвана и от съда в рамките на настоящото производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител, още по-малко той може да обезсилва издаден изпълнителен лист и да извършва контрол за законосъобразност по отношение на постановени съдебни актове. До обезсилване на изпълнителния лист действията на изпълнителния орган са процесуално законосъобразни, така че длъжникът е длъжен да им се подчини (изпълнителният лист се обезсилва, когато признато с него право за принудително изпълнение се окаже, че не е съществувало или пък впоследствие се погаси - виж чл. 433, ал. 1, т. 3, 4 и 7 ГПК).
Действията на съдебния изпълнител, свързани с образуването на изпълнителното ПРОИЗВОДСТВО,както и действията по вписване на наложената възбрана не попадат в кръга на подлежащите на обжалване действия, изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, а извън тях длъжникът не може да обжалва други действия на съдебния изпълнител.
В случай, че според жалбоподателя обезпечението на бъдещия иск и обезпечителната заповед са издадени незаконосъобразно, същият има възможност да обжалва определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск, като Ч. избрания способ - обжалване действията на ЧСИ съдът не е компетентен да разпореди вдигане на съобщените запори и заличаване на вписваната по постановление на ЧСИ Димитрова възбрана, в каквато насока е релевирано искане с жалбата.
По изложените съображения съдът счита, че депозираната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати. На основание гореизложеното,Смолянският окръжен съд в настоящия си състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вx.№ 02508 от 01.03.2019година от „. Г. Е., представлявано от пълномощника му адв. Ваня Тодорова, срещу предприети действия на ЧСИ Соня Димитрова.рег.№ 917 и Р. на действие Смолянски окръжен съд, по изпълнително дело №73/20 19година по налагане на обезпечителни мерки - запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти, съгласно определение и обезпечителна заповед от 05.02.2019г., постановени от ОС Смолян по ч.Г.д. № 14/2019г. и съобщени на жалбоподателя със съобщение изх. № 2954/18.о2.2019г., връчено му на 21.02.2019г., като процесуално недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството по в.Г.д. 103/ 2019година по описа на Смолянския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: