Решение № 21012

към дело: 20195400900102
Дата: 02/12/2021 г.
Председател:Меденка Недкова
Членове:
Съдържание


Производството е по иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ във връзка с чл.498Аал.3 КЗ и чл.497 КЗ.
ИЩЕЦЪТ Д. Д.,ЕГН* с адрес с.Е. Р.,У.“.№5,община Златоград,чрез пълномощника му адв. Р М., твърди в исковата молба, че на 21.ІV.2019год. в с.П., община С., на път ІІ-86, км. 111+200, водачът на лек автомобил марка „М.“,модел „С-270 ДДИ“ с рег.№ ********А. З. Б., при излизане от паркинг,нарушава правилата за движение,отнема предимството на движещия се по път с предимство мотоциклет марка „Хонда ЦРБ-600ф“ с рег.№СМ 0534 К,управляван от Д. Д. и го удря,с което предизвиква ПТП.При инцидента тежко е пострадал Д. Д..За ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадало лице№УРИ-1058-00-5047/25.ІV.2019год. и е образувано ДП№ЗМ 146/2019год. по описа на РУ- С..След злополуката пострадалият Д. Д. е транспортиран до М. “Д. Б. Ш.АДГ.С.,където е приет в „Ортопедо-травматологичното О.“ с оплаквания за силни болки в дялната ръка и рамо,палпаторна болезненост и оток в дялната ръка,както и ограничени движения в дясната раменна става. След прегледа е установено, че Д. Д. е получил фрактура на дясната ключица. Под местна анестезия и под ТВ контрол е извършена репозиция на фрактурата,с поставяне на мека имобилизация. Ищецът е изписан на 22.ІV.2019год.,с препоръки за рехабилитация и медикаментозно лечение. Пътният инцидент е причинил на Д. Д. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания.Ищецът твърди,че с големи усилия се справя с ежедневието си,силно е ограничил социалните си контакти,поради болката,дискомфорта и страданията,които изпитва от получената фрактура.Трудно се справя самостоятелно в ежедневието си,поради счуване на дясната ключица,защото дясната ръка му е водеща.При минимални усилия изпитва силни болки,като все още има болезненост и умаляване на дясната ръка.Поради имобилизацията не е можел да движи дясната си ръка,затова е изпитвал трудности при извършване на елементарни битови дейности-хранене,обличане и обуване.Имал е нужда от помощта на близките си.И досега изпитва силни болки в областта на травмата,срамува се от белезите,които са останали след оперативната интервенция и те му създават особен дискомфорт.Засегнати му били и трудовите му функции.Изживеният стрес от ПТП е рефлектирал върху емоционалното му състояние,като отрицателно е повлиял психиката му.В резултат на ПТП ищецът е станал раздразнителен,с честа смяна на настроенията,с приливи на безпокойство и страх,както и притеснение,когато остане сам.Изпитва неувереност и страх от МПС,плаче,спомняйки си случилото се при описаното ПТП.Ищецът твърди,че към настоящия момент страданията му продължават и възстановяването му все още не е приключило,защото се нуждае от адекватна рехабилитация.От справката,извършена в Информационния център на Гаранционния фонд,се установява,че към момента на ПТП,виновният водач,който е управлявал лек автомобил „Мерцедес С-270 ДДИ“ с рег.№ *****, е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,сключена със ЗАД“.-Застраховане“АДГ.С. по застрахователна полица№BG/23/*00,валидна от 30.ІІІ.2019год. до 29.ІІІ.2020год.Поради тази причина с молба вх.№ЦУ-99-2046/15.V.2019год. ищецът е отправил до ответното Д. застрахователна претенция,с искане да му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди.Към настоящия момент застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение,което поражда правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск на основание чл.432ал.1 КЗ.Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. Д. „.-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД Г.С.ЕИК ******** да му заплати сумата 30 000лв.,представляваща справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания,в резултат на получените при ПТП на 21.ІV.2019 год. телесни увреждания,ведно със законните лихви върху главницата от 30 000лв.,считано от датата на уведомяване на ответника-15.V.2019год. до окончателното изплащане на сумата,като съдът присъди адвокатски хонорар на пълномощника му адв.Р. М. на основание чл.38ал.2 от ЗА, за осъщественото процесуално представителство.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. Д. „.-ЗАСТРАХОВАНЕ“АДГ.С. ЕИК *******, П. от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д.,чрез пълномощника му адв. Ив. И.,подава писмен отговор вх.№ 412/31.І.2020 год. на исковата молба.Ответникът оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като твърди, че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. Процесното ПТП не е настъпило по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД“.-Застраховане“АДГ.С. МПС. Твърди,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от Д. Д., който в нарушение на правилата на чл.20ал.2 ЗДвП е шофирал с несъобразена скорост,поради което не успял да предприеме каквато и да било адекватна реакция. Ищецът е могъл да възприеме лекия автомобил "Мерцедес”,модел "C-270" и да предприеме спиране или отклоняване на посоката на движението си в страни.Твърди,че пострадалият Д. Д. не е упражнявал постоянен контрол над управляваното от него МПС,като е шофирал и без предпазна екипировка.Ответникът счита,че неадекватното поведение на ищеца е логична последица от обстоятелството,че Д. Д. не притежава свидетелство за управление съответната категория моторно превозно средство,което е управлявал при настъпване на процесното събитие,което означава автоматично,че той не може да управлява адекватно двуколесно МПС,съответно да бъде адекватен на удара.Още повече,че в случая става въпрос за пистов състезателен мотор с 600 кубиков двигател.Счита,че неправоспособният водач не е осъзнавал на каква ненужна опасност се излага и че е било само въпрос на време да настъпи ПТП.Приносът на пострадалия е основание за неприсъждане или намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл.51ал.2 ЗЗД.В конкретния случай пострадалият е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат,не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот,което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.Съгласно чл.51ал.2 ЗЗД,както и съгласно трайно установената съдебна практика,при доказан принос /съпричиняване/ на пострадалия, обезщетението се намалява,съразмерно с доказания процент на съпричиняване.
Ответникът оспорва иска в пълния му предявен размер като неоснователен,необоснован и неподкрепен с доказателства.Оспорва твърдението на ищеца,че вследствие на процесното ПТП,търпи неимуществени вреди,които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 30 000лв. Твърди,че ищецът не доказва да е търпял болки и страдания,които да обосновават търсеното обезщетение.Счита размера на иска за прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост,прогласен в чл.52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения.Ето защо и на основание чл.51ал.2 размерът на обезщетението следва да бъде намален,съобразно приноса на пострадалия.Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява,ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.Оспорва твърдението,че в резултат на процесното ПТП за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания- като вид и характер,както и оспорва твърденията за тяхната продължителност.Не оспорва,че Д. Д. е изпитвал болки и неудобства,но счита,че пълният оздравителен процес продължава между един и два месеца.При правилно лечение и рехабилитация контузията на пострадалия следва да бъде възстановена напълно.Намира за неуместно твърдението,че рамото на ищеца не било възстановено към настоящия момент. Счита,че описаните болки и страдания на Д. са силно хиперболизирани.Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва,както и размера на претендираните лихви и началния момент,от който същите се претендират,по аргумент за неоснователност на главния иск.Счита акцесорния иск за неоснователен,от момента,от който се претендират лихви за забава,тъй като ЗАД“.-Застраховане“АДГ.С. не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията за неимуществени вреди. Моли съдът да има предвид,че отговорността на застрахователя е договорна,а не деликтна.Претендира за присъждане на съдебните разноски по делото,съгласно списъка по чл.80 ГПК.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв. Р. М.,становището на ответника и неговият пълномощник адв. Ив.Ил., обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на САТЕ и СМЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установи по делото,че досъдебно производство№146/2019год. по описа на РУ- С. е било образувано за това,че на 21.ІV.2019год. около 11.45часа, на път ІІ-86, км 111+200 в с.П.,община С., при управление на заден ход на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№СМ 9103 АХ,водачът е нарушил правилата за движение- чл.40ал.1 и ал.2 от ЗДвП,изразяващи се в задължението „Преди да започне движение назад,водачът е длъжен да се убеди,че пътят е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.По време на движението назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,а когато това е невъзможно,той е длъжен да осигури лице,което да му сигнализира за опасности“, отнема предимството на движещия се по пътя мотоциклет „Хонда“ с рег.№ ******,който се удря странично в автомобила и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда /фрактура на дясна ключица/ на Д. Д.,ЕГН* от с.Е. Р.,община Златоград-престъпление по чл.343ал.1б.“б“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК.
Безспорно се установи по делото,че с протоколно определение от 18.V.2020год. по НОХД№186/2020год. на Смолянски районен съд е одобрено споразумението,сключено между Т. Н.-прокурор в Районна прокуратура Г.С. и адв. В. П. от АК-С.,като упълномощен защитник на обвиняемия по ДП№146/2019год. по описа на РУ- С. А. З. Б.,ЕГН*. Със споразумението страните са постигнали съгласие,че А. З. Б.,ЕГН* с постоянен адрес с.П.,община С., е виновен /с форма на вината несъзнавана непредпазливост/, за това, че: на 21.ІV.2019год., около 11.45часа, на път ІІ-86, км 111+200 в с.П.,община С., при управление на заден ход на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *******, без да притежава необходимата за това правоспособност, а именно категория „В“, е нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в чл.37ал.3 ЗДвП „Водачът на ППС,излизащо на път от крайпътна територия,като двор,предприятие,гараж,паркинг,бензиностанция и други подобни,е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,които се движат по този път“, в чл.40 ал.1 ЗДвП „Преди да започне движение назад,водачът е длъжен да се убеди,че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“, в чл.40ал.2 ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,а когато това е невъзможно,той е длъжен да осигури лице,което да му сигнализира за опасности“ и в чл.150 ЗДвП „Всяко ППС,което участва в движението по пътищата,отворени за обществено ползване,трябва да се управлява от правоспособен водач“, в резултат на което е предизвикал ПТП с движещия се по пътя мотоциклет „Хонда“ с рег.№СМ 0534 К и по непредпазливост е причинил на водача на мотоциклета Д. Д.,ЕГН* от с.Е. Р.,община Златоград, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица,причинило трайно затрудняване на движението на горния десен крайник-престъпление по чл.343ал.3б.“а“ във връзка с ал.1б.“б“пр.2 НК във връзка с чл.342 ал.1 НК.На обвиняемият А. З. Б. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца,изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 НК.На основание чл.381ал.1 НПК е прекратено наказателното производство със сключеното споразумение,което е одобрено от СРС.
Безспорни по делото са и следните факти:
Към датата на процесното ПТП е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „C-270 ДДИ“ с рег.№ ****** по застрахователна полица№BG/23/*00, валидна от 30.ІІІ.2019год. до 29.ІІІ.2020год., със ЗАД“.-Застраховане“АДГ.С.който факт не се оспорва от ответното застрахователно Д..
По делото като доказателства се представят констативен протокол за ПТП с пострадали лица№00-5047/25.ІV.2019год.,издаден от „Пътна полиция“ при РУ-С. и медицинската документация,водена в М. “Д. Б. Ш.АДГ.С. за проведеното лечение на Д. Д.. От епикриза№203/22.ІV.2019год.,издадена от „Ортопедо-Т. О.“ при М. „Д. Б. Ш.АДГ.С. се установява,че на 21.ІV.2019год. пострадалият Д. Д.,ЕГН* е приет за лечение,тъй като при ПТП е получил фрактура на дясната ключица.Проведено е оперативно лечение под местна анестезия и под ТВ контрол за репозиция на фрактурата,с поставяне на мека имобилизация. Изписан е на 22.ІV.2019год. за домашно лечение с указания за медикаментозно лечение и ХДР.
По делото са разпитани свидетелите А. З. Б., С. Р. Й.-баща на Д. Д. и Златина Р. У.-леля на Д. Д..
Свидетелят А. Б. твърди,че живее в с.П.,община С..На 21.ІV.2019год. той управлявал лек автомобил „Мерцедес“,модел „С-290 ДДИ“ с рег.№ ******собственост на неговия баща З. Б.,който от дълго време работи в чужбина.В този ден майка му се върнала с автомобила от с.Търън,община С. и тъй като не можела да кара добре автомобила на заден ход,не могла да го вкара в гаража.Затова го помолила той да вкара автомобила в гаража,който се намира в близост до главния път С.-Мадан. След като майка му слязла от автомобила, той се качил в него,запалил двигателя и тръгнал назад към гаража.Когато автомобила бил на полусъединител, той се огледал за движение по пътя.В този момент предната част на автомобила била на пътя,а задната към гаража.Изведнъж усетил удар откъм вратата на шофьора.Изплашил се много и не можал да отвори предната лява врата на автомобила,затова успял да излезе от другата предна дясна врата.Тогава видял,че мотор се е ударил в колата,а мотористът бил паднал до колата,но бил добре.Моторът бил паднал от едната страна на колата,а мотористът бил от другата страна на колата,с каска на главата.На мястото дошли и други хора,които помогнали на моториста да се изправи.Свидетелят видял кръв по крака на моториста,но тъй като бил много изплашен,не могъл да види дали пострадалият може да стои на краката си.Хората извикали полиция и линейка,която дошла и откарала пострадалия моторист в болницата.Свидетелят заявява,че няма свидетелство за правоуправление на МПС,затова от КАТ му съставили акт за нарушение на ЗДвП.Започнал бил шофьорски курсове,но все още не бил взел книжка,към момента на настъпване на ПТП.Твърди,че не пие и не употребява упойващи вещества,затова при ПТП бил напълно трезвен.Ударът на мотора в колата бил жесток,като причинил увреждане на предна и задна леви врати на автомобила,които сега са поправени.ПТП настъпило на обяд,времето било слънчево,а пътят сух,и той управлявал автомобила на ниска скорост,за да го вкара в гаража.
Свидетелят С. Й. е баща на Д. Д..Той узнал за ПТП към 10.00часа на 21.ІV.2021год.Твърди,че бил легнал да спи,след нощна смяна,но се събудил от силния плач на жена му,която му съобщила,че се обадили,за да кажат,че Д. е ударен.Твърди,че синът му е собственик на пистов състезателен мотор,японска марка,с 600кубиков двигател и бил много запален по моторите.Свидетелят предполага,че Д. Д. има свидетелство за правоуправление на състезателния мотор,защото от 15-16годишен той има свидетелство за правоуправление на малък мотоциклет,а след това карал и други курсове.Синът му имал две много скъпи каски и винаги управлявал мотора с каска,което очевидно го е спасило при ПТП.Свидетелят казал на сина си да престане да шофира такива мощни мотори,защото е опасно,но синът му не го послушал,защото това била негова страст.Твърди,че Д. Д. е завършил средното си образование в Г.С. и след това продължил висшето си образование пак в Г.С.,в Техническия университет,специалност свързана с компютри.Знае,че синът му учел и работел в Г.С..Сега синът му не работи,защото освен,че се възстановява от травмата, дискотеката,в която работел е затворена,заради пандемията.След ПТП моторът бил прибран в гараж в с.Е. Р.,но синът му не пожелал да го види и до настоящия момент.Сега карал само лек автомобил.За процесното ПТП разбрал,че на Д. е отнето предимство на пътя и затова се е ударил в колата.При ПТП била счупена дясната му ключица,но имал и разкъсване в петата на десния крак,както и охлузване по десния крак. Веднага отишъл в болницата в Г.С. и видял сина си на системи,а при него била сестра му-свидетелката Златина Узунова,която живее в Г.С..Изписали Д. Д. за домашно лечение с мека превръзка на ръката.За раната на крака му поставили дренажи и тя се е възстановила напълно.Твърди,че дясната ръка на сина му все още не е напълно възстановена,боли го при промяна на времето и при претоварване на ръката.Твърди,че след катастрофата синът му много се променил.Преди бил много общителен млад човек,а сега е раздразнителен и малко груб, по-затворен в себе си.Преди бил човек на живота,ходел често на дискотека с приятели,а сега вече не ходи.Свидетелят не знае дали синът му е посещавал психолог.
Свидетелката Зл. У. е леля на ищеца.Тя била на репетиция в театъра,когато научила от колегите и за катастрофата.Бързо отишла в болницата,където намерила племенника си в Бърза помощ.Твърди,че изпаднала в шок и ужас,защото видяла племенника си в кръв- по десният му крак,по дясната буза и дясната страна на лицето,а дясната му ръка била цялата бинтована.Но я успокоили,че въпреки многото кръв,Д. има счупена дясна ключица.Свидетелката твърди,че Д. Д. имал изгорено на дясното бедро,защото моторът бил паднал върху него след удара,имал и много ожулвания по десния крак,защото се е влачил по асфалта с мотора.В Ортопедичното О. оперирали дясната ръката на Д. и му поставили мека превръзка.Твърди,че Д. имал рана на петата на десния крак,получена от някоя част на мотора при падането,която лекарите почистили и сложили дренажи за няколко дни.Почистили и раните на дясното бедро,които заздравели.Свидетелката се обадила на снаха си,за да и каже за катастрофата и в какво състояние е Д. след нея.Твърди,че Д. бил в шок и под влияние на обезболяващи лекарства,но като я видял проплакал,че иска да се махне от болницата.Свидетелката останала при ищеца до вечерта и на другата сутрин,когато го изписали.Тя взела Д. в дома си и се грижила за него,тъй като жилището и е в близост до болницата в С.,затова лекуващия лекар можел да го посещава.Тъй като дясната ръка на племенника и да била гипсирана,а той не можел да движи и лявата ръка,се наложило свидетелката да го храни,а с помощта на мъжа си и да го облича,и води до тоалетната.Твърди,че дренажите,поставени за раната на петата на десния крак на Д., останали няколко дни, а раните от ожулванията били почистени и бързо заздравели.Превръзки на раните правела както тя,така и медицинска сестра,която живеела в блока.Д. Д. останал един месец в жилището на леля си,като тя се грижила за него-хранела го,помагала му да се облича,сменяла превръзките му,помагала му да преодолее стреса от катастрофата.След това той отишъл при родителите си в с.Е. Р. и там останал да живее.Свидетелката твърди,че Д. Д. претърпял много болки и страдания,дори се будел нощем и се наложило тя да го успокоява.Твърди,че преди ПТП племенникът и бил много усмихнат и лъчезарен млад човек,с добро възпитание.Но сега се е затворил в себе си,стресиран е,отслабнал е много.Не пожелал да посети психолог,въпреки че тя му предложила да отидат на преглед след ПТП-то.Приемал успокоителни около 10дни,но след това не искал да ги взема.Пиел болкоуспокояващи лекарства,заради болките в счупената ръка и раните по десния му крак.Твърди,че и досега племенникът и изпитва болка в дясната ръка при промяна на времето и претоварване на ръката,а и ръката му все още не е възстановила пълния обем на движения.Ищецът ходи на фитнес,но все още се страхува да натовари дясната ръка.Не е ходил на рехабилитация в болницата,защото 30дни след процесното ПТП отишъл при родителите си в с.Е. Р..Д. се притеснявал и срамувал,че други хора трябва да му помагат.Не можел да преодолее и стреса от катастрофата,защото напускал стаята,когато по телевизията давали подобни катастрофи.
Вещото лице по назначената САТЕ И. Г. Д. Т. в заключението си твърди,че процесното ПТП е настъпило на 21.ІV.2019год. около 11.45часа, на път ІІ- 86 /републикански път С.-Рудозем-Гърция/, при км 111+200м в с.П.,община С..На снимки към заключението е посочил участъка от пътя,където е настъпило ПТП.Пътят е покрит с дребнозърнеста асфалтова настилка,участъкът е прав,двупосочен,хоризонтален,сух,без наноси от инертни материали.Видимостта е била нормална,при дневна осветеност-слънчево време,без мъгла или друга задименост,която да попречи добрата видимост.Пътят е хоризонтален с две ленти за движение.Пътното платно е 7м,а дясната пътна летна,където е настъпило ПТП-то е с ширина 3.50м.Двете пътни платна са разделени с непрекъсната линия.От дясната страна на платното има тротоар,зад който има спирка и гаражи,а от лявата страна на платното има остров-ограничена площ,която не е предназначена за движение на ППС.Зад него има паркинг.Вертикалната маркировка е следната: има пътни знаци А28 {Кръстовище с път без предимство отляво), В24 {Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош), В26 {Забранено е движение със скорост, по-висока от означената - 40 км/ч), Д11 {Начало на населено място), Д24 {Автобусна спирка), АЗ {Последователни опасни завои, първият от които е надясно), Д17 {Пешеходна пътека). Мотоциклетът марка „Хонда“, модел „ЦБР-600Ф“ с рег.№ ****** управляван от Д. Д. се е движил от Г.С. към Г.Мадан и посоката на движение е от запад на изток. Лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-270 ЦДИ“ с рег.№ ******, управляван от А. Б. се е движил назад, посока от паркинга към гаража, като посоката на движението му е от север на юг. Скоростта на движение на мотоциклета „Хонда“, модел „ЦБР- 600Ф“ с рег.№ ******, управляван от Д. Д., е 63,25 км/ч, при допустима скорост 40км/ч..Скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес“, модел „Ц-270 ЦДИ“ с рег.№ *****, управляван от А. Б., е 7,34 км/ч.Ударът е настъпил по дължина на 31 метра източно от ориентира приет в протокола за оглед на ПТП и по широчина на 1,5 метра северно от южната граница на пътното платно за движение /видно от фиг.2, фиг. 3 и фиг.5 от заключението/.Видно от фотоалбума от ДП№146/2019год. по описа на РУ-С.,ударът на мотора в лекия автомобил е бил в лявата му част,след което моторът пада страни от автомобила,като при завъртането се удря в предна лява врата и задна лява врата на автомобила.Вещото лице твърди,че мотоциклетът се е блъснал челно и за него ударът е бил в предната гума.От техническа гледна точка, най-вероятният механизъм за настъпване на процесното ПТП според вещото лице, е следният: На 21.ІV.2019год. около 11.45 часа, водачът Д. Д. управлява своя мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР-600Ф“ с рег.№ ***** в дясната лента по републикански път II-86 в с.П.. Движението му е от Г.С. за Г.Мадан /запад- изток/. В същото време, от паркинга до кошовете в с.П. към гаража до магазина в с.П. /север – юг/, А. Б. управлява лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц-270 ЦДИ“, с рег.№ ***** на заден ход,като навлиза в лявата пътна лента-фиг.3.В този момент мотоциклетът бил на 37 м от лекия автомобил, като водачът му Д. Д. реагирал задействайки екстремно спирачната система. Въпреки това, след около 2,5 секунди е настъпил удара, който е бил неизбежен.Ударът за мотора е бил в предната гума и в лявата страна на лекия автомобил-фиг.4.След удара, тялото на моториста Д. Д. прехвърля колата и пада от другата страна на лекия автомобил, където в протокола за оглед е отбелязано и кърваво петно на дължина 33 м източно от ориентира приет в протокола за оглед на ПТП и по широчина на 1,5 м северно от южната граница на пътното платно за движение. Според вещото лице причините за настъпването на процесното ПТП са следните: водачът на лекия автомобил „Мерцедес“, модел „Ц-270 ЦДИ“, с рег.№****** А. Б., е бил без опит като водач на МПС,защото не притежава свидетелство за правоуправление на МПС.Той е бил длъжен преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В ДП№146/2019год. по описа на РУ- С. са събрани свидетелски показания на хора, които са били на мястото на ПТП и са го предупредили за наближаващия моторист,но той не ги е чУ.А. Б. не се е съобразил с факта,че излиза на главен /републикански/ път на заден ход и не е осигурил безопасно преминаване на приближаващия мотоциклет „Хонда“ с рег.№ ******,управляван от Д. Д.,който се движи по пътя с предимство.Но и водачът на мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР-600Ф“ с рег.№ ****** Д. Д. се е движил със скорост 63,25 км/ч, при максимално допустима от 40 км/ч за конкретния участък.Той е нямал техническата възможност за избягване на удара. Водачът Д. Д. също е бил без категория за управление на мотор от този клас,но тъй като управлявал мотора от доста дълго време,той бил свикнал с техническите му характеристики,затова според вещото лице липсата на свидетелство за правоуправление на този клас мотор не се е отразило на реакциите му.От материалите в ДП№146/2019год. по описа на РУ- С.,вещото лице е установило,че Д. Д. е бил с предпазна каска и защитна екипировка в момента на ПТП.От направената на 21.ІV.2019год. в 12.12часа проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ е установено,че Д. Д. не е употребявал алкохол.
Вещото лице по назначената СМЕ Д. Н. С. в заключението си твърди,че в резултат на настъпилото на 21.ІV.2019год. ПТП,ищецът Д. Д. е получил травма-счупване на дясната ключица с разместване на фрагменти,което е специфично поради залавните места на мускулите в същата зона.Механизмът на получаване на счупването не може да се определи като индиректен или директен,най-вероятно е от смесен характер.След травмата,на мястото на счупването се е получил оток и деформация,които са затруднили движенията на десния горен крайник в раменната става.В началото на травматичното увреждане, болките в областта на дясната раменна става са били с по-голям интензитет и сила, причинени от нарушаване на целостта на ключицата,получения хематом и оток в същата зона.През острият период,който настъпва след получаване на травмата и продължава до момента на оказаната спешна специализирана помощ,ищецът е търпял значителни болки и дискомфорт,изразяващи се в невъзможно отвеждане на десен горен крайник нагоре и настрани,оток и деформация,обхващащи мястото на фрактурата и областта на ключицата.Подострият период настъпва след направените манипулации,когато болките са с по-умерен интензитет и сила.В хроничният стадий,който настъпва след обезболяването и обездвижването на десния горен крайник,болките постепенно са намалели,но е останал дискомфорта /чувството за прещракване траещо до 7-14дни/ и ограничените движения на десния горен крайник.На Д. Д. е проведено консервативно лечение-наложена мека имобилизация тип „осморка“ за 25дни.Продължителността на лечебния и възстановителния период е два-три месеца.През това време ищецът е търпял болки и дискомфорт от ограничените движения в раменната става на абдукция „отвеждане страни“ и ротация на горния десен крайник.Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане на ищеца и процесното ПТП от 21.ІV.2019год.В процеса на оздравяване се правят контролни рентгенови графии,които диктуват последващите рехабилитационни процедури.Няма данни за усложнения по време на възстановителния и оздравителен период,липсва и ексцес.Счита, че ищецът е възстановен добре от проведеното лечение.Според вещото лице при промяна на атмосферното налягане,при застудяване на времето или при екстремно натоварващи ситуации,пострадалият ще изпитва болки и страдания в бъдеще,но те ще отшумяват със заздравяването на ключицата.Вещото лице твърди,че получената рана на петата и охлузната рана на бедрото /която не е от изгаряне/ не са посочени в медицинската документация на Д. Д.,защото това са наранявания,които не застрашават живота на пострадалия.Разкъсно-контузната рана на петата счита,че е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП,както и охлузната рана на десния крак.Ако раните са били замърсени се поставя дренаж.Не си спомня тези рани да са били дълбоки,тъй като той е бил лекуващия лекар на Д. Д..Твърди,че водещата диагноза е фрактурата на дясната ключица и за това той е лекуван,а другите рани за почистени и лекувани амбулаторно,защото не са застрашавали живота му.Дренажът е бил поставен за 2-3дни до изчистване на раната на петата.Острият период е два часа след ПТП до поставяне на имобилизация на десния горен крайник и обезболяване на пострадалия.След това започва подострия период,който трае от 7 до 14 дни,не повече.Хроничният период е от 2 до 3 месеца.Раната на петата заздравява до 20дни,а охлузването на бедрото на десния крак-за 15-20дни.През този период болките са с умерена степен.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ изцяло,като компетентно и добросъвестно изготвени,както и неоспорени от страните по делото.
Ищецът Д. Д.,ЕГН* с молба вх.№ЦУ 99-2046/15.V.2019год., чрез пълномощника му адв. Р. М., е отправил до ЗАД „.-Застраховане“АДГ.С. претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв.,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.По делото липсват доказателства за изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Д. Д. по тази молба.
При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ във връзка с чл.498ал.3 КЗ и чл.497 КЗ-да се осъди ответника ЗАД „.-ЗАСТРАХОВАНЕ“АДГ.С.ЕИК ******да заплати на Д. Д.,ЕГН* сумата 30 000лв.,представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания по повод получените от него телесни увреждания,в резултат на ПТП,настъпило на 21.ІV.2019год.,който пътен инцидент е причинен от водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ******* А. З. Б.,ведно със законните лихви върху главницата от 30 000лв.,считано от датата на уведомяване на ответника-15.V.2019год. до окончателното и изплащане.
Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по застраховката „Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния за причинените вреди.Легална дефиниция на застраховането срещу „Гражданска отговорност“ се съдържа в чл.429ал.1 КЗ.То е вид застраховане,при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението,което застрахования дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност-договорна или извъндоговорна.Съгласно разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ увреденото лице,спрямо което застрахованият е отговорен,има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.А съгласно разпоредбата на чл.380 КЗ лицето,което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователа писмена застрахователна претенция.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,породено от договор за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за отговорност на прекия причинител-застрахован,спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.Или прякото право срещу застрахователя възниква само,доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.Застрахователят,като пряко задължено лице отговаря в този обем,в който отговаря и причинителят на щетата.Застраховани лица са собственикът на МПС,за което е налице застрахователен договор,както и всяко лице,което ползува автомобила на законно основание.В настоящия случай не е спорно,че А. З. Б. е ползвал лек автомобил «Мерцедес» с рег.№ *****,който е собственост на неговия баща З. Б..
Безспорно се установи по делото,че са спазени изискванията на чл.380 КЗ- с молба вх.№ЦУ 99-2046/15.V.2019год. увреденото лице Д. Д.,ЕГН*, чрез пълномощника му адв. Р. М., е отправил застрахователна претенция за изплащане на 80 000лв. обезщетение за неимуществени вреди,причинени от ПТП, настъпило на 21.ІV.2019год., до ЗАД „.-Застраховане“АДГ.С.с което е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „C-270 ДДИ“ с рег.№ ****** по застрахователна полица№BG/23/*00,валидна от 30.ІІІ.2019год. до 29.ІІІ.2020год., към датата на процесното ПТП.По делото липсват доказателства застрахователното Д. да се е произнесло по преписката в законоустановения срок по чл.496ал.1 КЗ.След като застрахователят не се е произнесъл по застрахователната претенция в тримесечния срок,считано от датата на уведомяване на застрахователното Д., увреденото лице Д. Д. е предявил пряк иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ЗАД“.-Застраховане“АДГ.С.който е процесуално допустим.С разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ се предоставя право на увредения,спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на чл.45 ЗЗД,да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.
Фактическият състав на вземането по чл.432ал.1 КЗ включва следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени и/или неимуществени вреди.
За да бъде уважени предявеният иск по делото следва да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователно събитие, обстоятелства, които обосновават определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенцията, противоправно поведение на застрахован, причинна връзка между това поведение и вредите,за които ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Съобразно правилото,установено в чл.154ал.1 ГПК,в тежест на ищеца е да докаже претърпените от него неимуществени и/или имуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние на деликвента.А в тежест на ответното застрахователно Д. е да докаже,че поведението на ищеца е допринесло за настъпването на вредите.
Иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ може да се предяви от лицето,чието здраве или телесна цялост са били увредени при застрахователно събитие /деликт/,причинен от водача на застрахования при ответника автомобил и в резултат на това е претърпяло болки и страдания.В случая ищецът Д. Д. е активно легитимиран да предяви иска с правно основание чл.432ал.1 КЗ,тъй като при ПТП,настъпило на 21.ІV.2019год. му е причинено телесно увреждане- фрактура на дясната ключица с разместване на фрагменти,което е средна телесна повреда по смисъла на чл.129ал.2 НК,защото е довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник за повече от 30дни,както и разкъсна рана на петата на десния крак и охлузвания на десния крак.
Искът е предявен срещу ответника ЗАД“.-Застраховане“ Г.С. на основание чл.432ал.1 КЗ, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „C-270 ДДИ“ с рег.№ ****** по застрахователна полица№BG/23/*00,валидна от 30.ІІІ.2019год. до 29.ІІІ.2020год.Този факт е приет от съда за безспорен и ненуждаещ се от доказване,поради признаването му от застрахователното Д..
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно Д. по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.Безспорно е,че с протоколно определение от 18.V.2020год. по НОХД№186/2020год. на Смолянски районен съд е одобрено споразумението,сключено между прокурор в Районна прокуратура Г.С. и упълномощен защитник на обвиняемия по ДП№146/2019год. по описа на РУ- С. А. З. Б.,ЕГН*, с което се признава, че А. З. Б.,ЕГН* с постоянен адрес с.П.,община С., е виновен /с форма на вината несъзнавана непредпазливост/, за това, че: на 21.ІV.2019год., около 11.45часа, на път ІІ-86, км 111+200 в с.Подпис,община С., при управление на заден ход на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ******, без да притежава необходимата за това правоспособност, а именно категория „В“, е нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в чл.37ал.3 ЗДвП „Водачът на ППС,излизащо на път от крайпътна територия,като двор,предприятие,гараж,паркинг,бензиностанция и други подобни,е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,които се движат по този път“, в чл.40ал.1 ЗДвП „Преди да започне движение назад,водачът е длъжен да се убеди,че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“, в чл.40ал.2 ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,а когато това е невъзможно,той е длъжен да осигури лице,което да му сигнализира за опасности“ и в чл.150 ЗДвП „Всяко ППС,което участва в движението по пътищата,отворени за обществено ползване,трябва да се управлява от правоспособен водач“, в резултат на което е предизвикал ПТП с движещия се по пътя мотоциклет „Хонда“ с рег. № ****** и по непредпазливост е причинил на водача на мотоциклета Д. Д.,ЕГН* от с.Е. Р.,община Златоград, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица,причинило трайно затрудняване на движението на горния десен крайник-престъпление по чл.343ал.3б.“а“ във връзка с ал.1б.“б“пр.2 НК във връзка с чл.342ал.1 НК,като на обвиняемият А. З. Б. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца,изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66ал.1 НК.На основание чл.381ал.1 НПК е прекратено наказателното производство със сключеното споразумение,което е одобрено от СРС.
Съгласно чл.381ал.1 и чл.384ал.1 от НПК в досъдебното и в съдебното производство може да се сключи споразумение между адвоката на обвиняемия и прокурора за решаване на делото със съдържание,определено от кодекса.Съдът одобрява споразумението,когато то не противоречи на закона и морала.Според чл.383ал.1 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда.Това означава,че приетото с него,т.е. постигнатото съгласие за извършеното деяние,неговата противоправност и виновността на дееца са задължителни за съда,който разглежда гражданскоправните последици от престъплението и по точно иска за обезщетение на неимуществените вреди,претърпени от жертвата на престъплението или неговите наследници /това е така,защото едно от условията за подписване на споразумението е обвиняемият да е платил пълно обезщетение за причинените от него имуществени вреди/.
Съгласно императивната разпоредба на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд /а съгласно чл.383ал.1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда/ е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Ето защо по делото са безспорни следните факти: настъпването на ПТП на 21.ІV.2019год., по механизма,подробно описан в одобреното на 18.V.2020год. по НОХД№186/2020год. на Смолянски районен съд споразумение, фактът,че това ПТП е предизвикано по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ***** А. З. Б.,ЕГН*, противоправността на това деяние,което е престъпление по НК,както и причинно-следствената връзка между ПТП и средната телесна повреда /фрактура на дясната ключица/ на пострадалия Д. Д.,ЕГН*.
Няма спор по делото,че при ПТП на 21.ІV.2019год. на ищеца Д. Д. е причинено телесно увреждане- фрактура на дясната ключица.Извършена е репозиция на крайника и е поставена мека имобилизация тип „осморка“ за 25дни.От свидетелските показания на С. Й. и Зл. У., се установи,че при ПТП Д. Д. е получил още разкъсна рана на петата на десния крак и охлузвания на десния крак.Според вещото лице по СМЕ водещо заболяване е фрактурата на дясната ключица, докато разкъсната рана на петата на десния крак и охлузването на десния крак не са описани в медицинската документация на Д. Д.,защото те не създават опасност за живота на пострадалия,а и оздравителния им период е кратък-около 15-20дни.Механизмът на получаване на счупването,според вещото лице по СМЕ, не може да се определи като индиректен или директен, и най-вероятно е от смесен характер.Но е налице причинно-следствена връзка между настъпилото на 21.ІV.2019год. ПТП и травмите на ищеца.
Безспорно се установи по делото,че ищецът Д. Д. е търпял болки и страдания от получената травми-фрактура на дясната ключица, рана на петата на десния крак и охлузване на бедрото на десния крак.След травмата,на мястото на счупването се е получил оток и хематом,които са затруднили движенията на дясната ръка в раменната става.В началото на увреждането болките били с по-голям интензитет и сила- причинени от нарушаване на целостта на ключицата,получения хематом и оток в същата зона.През острият период,който настъпва след получаване на травмата и продължава до момента на оказаната спешна специализирана помощ,ищецът е търпял значителни болки и дискомфорт,изразяващи се в невъзможно отвеждане на десния горен крайник нагоре и настрани,оток и деформация,обхващащи мястото на фрактурата в областта на ключицата.В подострият период,който настъпва след направените манипулации и приемане на обезболяващи лекарства, болките са с по-умерен интензитет и сила.В хроничният стадий,който настъпва след имобилизацията на десния горен крайник,болките постепенно са намалели,но е останал дискомфорта от отока и ограничените движения в дясната ръка.Пострадалият е търпял болки и дискомфорт и от разкъстата рана на петата на десния крак,в която е поставен дренаж за около 2-3дни и от охлузването на бедрото на десния крак,оздравителния период на които рани е около 15-20дни.Продължителността на лечебния и възстановителния период според вещото лице е два-три месеца.Ищецът е търпял дискомфорт и от меката имобилизация,която е носил в продължение на 25дни,през което време персистиращия оток е ограничавал движенията в дясната ръка и оттам е било нарушено самообслужването му-хранене,обличане,къпане,обуване.Според вещото лице по СМЕ Д. Д. се е възстановил добре от проведеното лечение,като липсва ексцес от травмата.
От свидетелските показания се установи,че в резултат на ПТП Д. Д. е изживял силен стрес,който се е отразил на цялостното му емоционално състояние.Ищецът все още изпитва страх при вида на подобни катастрофи по телевизията, страх при управление на мотори /от момента на ПТП и до сега той не е виждал мотора си и не го е карал/,ограничил е социалните си контакти,като е станал по-затворен и малко груб.Той изпитва чувство на безпокойство и притеснение,което очевидно е породено от усещането му,че поради получената травма може да изпитва болки и трудности при физическа активност в бъдеще и ще се нуждае от помощта на близките си.Срамува се и от белезите,останали от получените травми.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Ищецът претендира обезщетяване на неимуществените вреди-болки, страдания и стрес,причинени от полученото при ПТП на 21.ІV.2019год. травматично увреждане.При увреждане на здравето или на телесната цялост,при намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт,лицата претърпяват болки и страдания-физически и душевни.В категорията на неимуществените вреди се причислява всичко,което съставлява лишаване на увредения от радостите,които ни предоставя човешкото съществуване и човешката дейност.Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на живота,страдания,болки,неудобства,досада от бездействието и физическото безсилие,чувството за непълноценност,за нереализиране.С други думи пострадалият е принуден да изживее отрицателни емоции,лишен е от възможността да живее пълноценен и щастлив живот,да се радва на живота,така,както може да се радва един здрав човек.Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да се обезщетят така наречените неимуществени вреди.Това са вреди,които нямат стойностно изражение,които не могат да се осчетоводят и изчислят точно.Законодателят изхожда от разбирането,че макар и несъизмерими,тези вреди следва да бъдат възмездени.Макар и да не могат да се определят точно,желателно е пострадалият да получи известна сума,която да замести и облекчи болките и страданията му.Вложеният от законодателя в нормата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен,а винаги обусловен от общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото.Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения, понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението-такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,начинът на извършването му,обстоятелствата,при които е извършено,допълнителното влошаване на състоянието на здравето,причинените морални страдания,осакатявания,загрозявания и други обстоятелства,които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им да определи справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществеви вреди.От друга страна при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат предвид конкретните обстоятелства,свързани с тежестта и характера на увреждането,интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания,а така също и икономическото състояние на страната към момента на увреждането,израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена,когато увреждането е засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху психиката на увредения-например последния да е изпитал силен страх,смущение и пр.,от които му е трудно да се освободи.Но най-често неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-увреждания на тялото,на материята,които рефлектират върху психическия и преди всичко емоционален свят на увредения.Безспорно се установява по делото,че при ПТП на 8.Х.2018год. са причинени телесни увреждания на ищеца Д. Д.- фрактура на дясната ключица с разместване на фрагменти,разкъсна рана на петата ан десния крак и охлузване на бедрото на десния крак,които са му причинили душевни болки и страдания.При определяне на размера на обезщетението съдът изхожда от общественото разбиране за справедливост,залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,към момента на постановяване на решението,което разбиране е обусловено от икономическата конюктура в страната,при отчитане на възрастта на увредения /млад човек на 24години/,вида и характера на претърпените болки и страдания.Съдът счита,че предявения иск за обезщетение на неимуществените вреди,причинени от травматичните увреждания и стресът,получени при процесното ПТП, е основателен до размера 30 000лв.
Но ответникът ЗАД“.-Застраховане“АДГ.С. прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Д. Д.,който е управлявал пистов състезателен мотор с 600кубиков двигател, без да има необходимата за това правоспособност,като по този начин се е излагал на изключително висок и ненужен риск от настъпване на ПТП,което е било въпрос на време,и се е движел със скорост 63.25км/ч при максимално допустима скорост от 40км/ч,която изрично е била посочена в пътен знак.Или ищецът грубо е нарушил ЗДвП,като е управлявал мотора със скорост,която значително надвишава максимално допустимата скорост за движение в това населено място,с което се е поставил в условия,при които е в невъзможност да възприеме правилно останалите участници в движението.Поради което моли съдът да приложи разпоредбата на чл.51ал.2 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение и определи процента на съпричиняване на вредите от самия пострадал.
Съдът счита за основателно възражението на ответника,че увреденото лице Д. Д. е допринесъл за вредоносния резултат,тъй като е управлявал мотора със скорост от 63.25км/,при максимално допустимата скорост от 40км/ч,която е била изрично посочена в пътен знак.А за неоснователно счита възражението на ответника,че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,защото е управлявал мощен състезателен мотор без необходимата за това правоспособност.В трайната практика на ВКС е застъпено становището,че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата,не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение,тъй като е необходимо нарушението да бъде в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,т.е. последният да е негово следствие,доколкото приложението на правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия,с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането,като също така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на пострадалото лице,както и да е доказан,а не хипотетично предполагаем.Т.е. съпричиняване на вреди от пострадалото лице е налице тогава,когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица-деликвентът и увреденият.
Съгласно разпоредбата на чл.150а ал.1 ЗДвП за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за правоуправление, валидно за категорията, към която спада на управляваното от него МПС.От материалите в ДП№146/2019год. по описа на РУ- С. и заключението на СТЕ безспорно се установи,че Д. Д. не притежава свидетелство за правоуправление на пистов състезателен мотор с такава мощност от 600куб.см,за който е необходима е категория „А1“,докато той притежава свидетелство за правоуправление на мотоциклети от по-нисък клас.Но от събраните по делото доказателства за механизма на ПТП, не се установява ищецът при инцидента реално да е допринесъл за настъпване на увреждането /фрактура на дясната ключица,рана на петата на десния крак и охлузване на десния крак/,посредством извършеното от него управление на мотор с висока мощност без да има необходимата за това правоспособност.Обстоятелството,че пострадалият е управлявал мотора без необходимата правоспособност за този висок клас мотори, сам по себе си не е достатъчен,за да обуслови наличието на принос по чл.51ал.2 ЗЗД,тъй като не се установява това да е способствало за настъпване на ПТП при обективно осъщественото от ищеца управление на МПС при конкретната пътна обстановка.Напротив-вещото лице по СТЕ сочи, че Д. Д. е карал този висок клас мотор от доста дълго време и бил свикнал в неговите технически характеристики и обстоятелството,че той все още няма свидетелство за управление на по-висок клас мотори,не се е отразило на процесното ПТП.Твърди,че Д. Д. е направил всичко възможно да спре мотоциклета,но е бил заблуден от маневрите на водача на лекия автомобил „Мерцедес“,който изобщо нямал опит,защото няма въобще свидетелство за правоуправление на МПС.Съдът счита,че поведението на ищеца Д. Д. /да управлява по-мощния си мотор без да притежава нужната правоспособност/ е укоримо,но в случая не е допринесло на настъпване на вредоносния резултат при ПТП.
Ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат при ПТП,защото е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата- чл.20ал.2 ЗДвП, съгласно която разпоредба „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“. По делото безспорно се установи от заключението на САТЕ,че водачът на мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР-600Ф“ с рег.№ **** Д. Д. се е движил със скорост 63,25 км/ч, при максимално допустима от 40 км/ч за конкретния участък.Поради което е нямал техническата възможност за избягване на удара.От обясненията на вещото лице в съдебно заседание става ясно,че Д. Д. е видял лекия автомобил „Мерцедес“ и съответно е намалил скоростта,като е предприел маневра по спиране на мотора.В същото време е видял,че задните светлини на лекия автомобил „Мерцедес“ се изключват и е приел,че той спира и няма да продължи движението в неговата пътна лента,защото в този момент лекият автомобил е бил в лявата пътна лента и все още не бил навлязъл в дясната пътна лента,по която се движел Д. Д..Затова Д. Д. дава газ и продължава движението напред,но лекият автомобил „Мерцедес“ внезапно тръгва и навлиза в дясното платно за движение.Затова и вещото лице е посочило в заключението,че в този случай ударът е бил неизбежен,защото моторът не е можел да спре на такова кратко разстояние.В случая на мястото на ПТП е поставен знак В26-Забранена скорост за движение по-висока от 40км/ч.Ето защо ищецът Д. Д. е следвало да съобрази скоростта на движение на мотора,като я намали до 40км/ч.,като щеше да има повече време за реакция в създалата се пътна обстановка /внезапно навлизащия на републиканският път ІІ-86 лек автомобил/,като „опасната зона“ за спиране щеше да е с по-голяма дължима.А и вещото лице твърди,че при първоначалното забелязване на опасността /маневриращия лек автомобил/,ако ищецът беше предприел цялостно спиране,изобщо нямаше да се стигне по пълния инцидент.В този смисъл,без да се отрича,че поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес“ А. Б. е укоримо и неадекватно и е довело за настъпване на ПТП,то и водачът на мотоциклет „Хонда“ Д. Д. е допринесъл за настъпване на ПТП,защото като водач на двуколесно МПС,което е по-уязвимо от автомобила,след като вижда,че другият водач на лекия автомобил прекосява платното за движение,вместо да предприеме спиране и да види какво ще направи водачът на автомобила,той решава да го заобиколи,подавайки отново газ.С това си поведение, макар и в по-малка степен ищецът има безспорен принос за настъпване на ПТП.
Определеното от съда обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ще следва да се намали с 20% на основание чл.51ал.2 ЗЗД,поради съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП,вследствие на неправомерното поведения на самия пострадал,който е управлявал мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР-600Ф“ с рег.№ *****, със скорост от 63.25км/ч при максимално допустимата скорост за движение от 40 км/ч.,която изрично е посочена в пътен знак.Или на ищеца Д. Д. следва да се присъди обезщетение за причинените му неимуществени вреди от травматичните увреждания,получени при ПТП на 21.ІV.2019год. в размер на 24 000лв.За разликата от 24 000лв. до 30 000лв. предявеният иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищецът претендира и законни лихви върху присъденото обезщетение,считано от 15.V.2019год.- датата на уведомяване на застрахователното Д..Но съгласно разпоредбата на чл.497ал.1 КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.Изтичане на срока от 15дни от представянето на всички доказателства по чл.106ал.3 КЗ и 2.Изтичането на срока по чл.496ал.1 КЗ освен в случаите когато увреденото лице не е представило доказателства,поискани от застрахователя по реда на чл.106ал.3 КЗ. Съгласно чл.496ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя,сключил застраховка „Гражданска отговорност“,или пред неговия представител за уреждане на претенции.Съдът счита,че в случая законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 24 000лв.,ще следва да се присъди съгласно изискванията на чл.496ал. 1т.1 КЗ,т.е. с изтичането на срока от 3месеца,считано от подаване на претенция от Д. Д. с молба вх.№ЦУ 99-2046/15.V.2019год. в ЗАД“.-Застраховане“АДГ.С.защото това е срокът,в който застрахователят е следвало да се произнесе по застрахователната претенция,т.е. считано от 15.VІІІ.2019год.В случая не следва да се прилага разпоредбата за по-ранната от двете дати,по смисъла на чл.496 ал.1 т.1 и т.2 КЗ във връзка с чл.496 ал.1 КЗ,защото Д. Д. не е представил всички необходими доказателства за произнасяне по застрахователната претенция,тъй като досъдебното производство не било приключило в този срок /този факт безспорно се установи в настоящето исково производство,като едва на 23.ХІ.2020год. на съда стана известно приключването на наказателното производство по НОХД№186/2020год. по описа на СРС,което бе изискано и приложено като доказателство по настоящето дело/.Т.е. ще следва съдът да осъди ответното Д. да заплати на ищеца Д. Д. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 24 000лв.,ведно със законните лихви,считано от 15.VІІІ.2019год. до окончателното му изплащане.
На основание чл.78ал.6 ГПК ще следва да се осъди ответникът ЗАД“.-Застраховане“АДГ.С. да заплати по сметката на СОС дължимата ДТ в размер 960лв., съгласно размера на уважения иск.
На основание чл.38ал.1т.2 ЗА ще следва да се осъди ЗАД“.-Застраховане“АДГ.С. да заплати на пълномощника на ищеца адв. Р. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 250лв.,съобразно уважената част от иска, изчислено на база материалния интерес по чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за размера на минималните адвокатски възнаграждения.Тъй като адв. Р.М. представя доказателства,че е надлежно регистрирана по ЗДДС,и съгласно §2а от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС, ще следва да и се присъди и дължимото ДДС. Дължимият ДДС върху адвокатско възнаграждение е 20%,или върху адвокатско възнаграждение в размер на 1 250лв. се дължи ДДС в размер на 250лв.,като общо дължимото възнаграждение на адв. Р. М. е в размер на 1 500лв. с ДДС.
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да заплати на ответника съдебни разноски в настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърлената част от иска,в размер на 582лв.
На основание гореизложеното и чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ и чл.498 КЗ във връзка с чл.497ал.1 КЗ Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. Д. „.-ЗАСТРАХОВАНЕ“АДГ.С.ЕИК *******,П. заедно от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д. да заплати на Д. Д.,ЕГН* с адрес с.Е. Р.,У.“.№5,община Зл., сумата 24 000лв./двадесет и четири хиляди лева/,представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания и психически стрес по повод получените от него телесни увреждания,в резултат на ПТП,настъпило на 21.ІV.2019год.,което е причинено от водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *-****А. З. Б. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,ведно със законните лихви върху сумата 24 000лв.,считано от 15.VІІІ.2019год. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д.,ЕГН* с адрес с.Е. Р.,У.“.№5,община Златоград срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. Д. „.-ЗАСТРАХОВАНЕ“АДГ.С. ЕИК ********* ,П. заедно от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ за разликата от 24 000лв. до 30 000лв.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН!
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. Д. „.-ЗАСТРАХОВАНЕ“АДГ.С.ЕИК121265177 да заплати по сметката на Смолянски окръжен съд дължимата ДТ в размер на 960лв./деветстотин и шестдесет лева/,съобразно уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. Д. „.-ЗАСТРАХОВАНЕ“АДГ.С.ЕИК ******** да заплати на основание чл.38ал.2 от ЗА на адв. Р. М. дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца,в размер на 1 500лв. с ДДС /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА Д. Д.,ЕГН* да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. Д. „.-ЗАСТРАХОВАНЕ“АДГ.С.ЕИК ******** съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция,в размер на 582лв./петстотин осемдесет и два лева/,съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: