Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 503/24.10.2014 г. по Г. д. № 1327/2013 г. Смолянски районен съд е отхвърлил предявения от С. С. Б. срещу Т. Х. Д., Р. Х. А., Н. Х. А. /Г./, А. С. Б., Х. С. Ш., Р. С. П., иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ за имот с площ от 2 дка, ливада в м. „Б.“ в землището на с. М. А., при граници: река, имот на С. А. и М. А., част от който имот с площ от 1. 080 дка е заснет по КВС като част от имот с № 006162, възстановен на наследници на С. А. С..
Това решение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ищецът С. С. Б., чрез А. В. Р. и М. А. Р. С. Б., с оплаквания, че е неправилно поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения и неправилен анализ от съда на гласните и писмени доказателства, както и че е необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице, се установява, че преди образуване на ТКЗС наследодателят на ищеца е притежавал имот в м. „Б.“, описан в удостоверението от 1956 г. и че същият е внесъл в ТКЗС. Сочи се, че районният съд е обсъждал само основанието придобивна давност, а не е взел предвид, че самото удостоверение установява правото на собственост.
Твърди се също, че е неправилен и извода на съда за липса на идентичност между бившия имот и имота, заснет понастоящем като част от имот с площ от 1. 080 дка в имот № 6162 по КВС. Твърди се, че тази идентичност се установява от свидетелските показания, които сочат, че част от бившия имот на наследодателя на ищеца е заснет като част от имот № **, както и че границата между имотите на наследодателите на страните е преминавала там, където понастоящем е построен резервоар, като по-нататък подробно се цитират и анализират свидетелските показания, като се прави и позоваване на свид. А., ангажиран от ответната страна. Твърди се, че щом вилата, изградена от бащата на ищеца, сега са намира в очертанията на възстановения на ответниците имот, то явно тази част от имота е имота на бащата на ищеца. Сочи се, че според вещото лице площта от премахнатата ограда /сочена от свидетелите като стара реална граница между двата имота/ е именно площта от 1. 080 дка, възстановена на ответниците като част от имот № 6162.
По-нататък в жалбата се излагат съображения, че според свидетелите бившия имот на наследодателя на ответниците е достигал до гаража им, който гараж на скицата на вещото лице С. е извън имот № **, т.е. дори и С. А. С. да е притежавал имот в м. „Б.“ с площ от 2. 5 дка, то той не е възстановен в пълния му обем и в старите му реални граници. Сочи се, че същественият критерий при възстановяването е то да се извърши в точно тези стари реални граници, в които е притежаван; т.е. критерият е не да се възстанови толкова площ, колкото е притежавана, а това да стане в границите на бившата собственост.
Твърди се, че е неоснователно възражението на ответниците, че имотът, описан в удостоверението от 1956 г. на Ардинския съд, бил с различно местоположение от претендирания имот; в така възстановения друг имот в м. „Б.“ нито е имало сушилня, нито е имало вила и водоем, за да се приеме идентичност между последния и описвания в удостоверението от 1956 г.
Ответницата по иска Т. Х. Д., чрез пълномощник А. Д. К., оспорва в срок въззивната жалба с писмен отговор. Твърди се, че е установено, че наследодателят на ищеца е имал само един имот в м. „Б.“ – ливада с площ от 2 дка, който е деклариран през 1949 г.; същият е заявен за възстановяване по т. 6 от заявлението; с решения на ПК – Б. на наследодателя на ищеца са възстановени имот № ** с площ от 0. 600 дка и имот № ** с площ от 14. 994 дка; до имот № ** на наследодателя на ищеца е възстановен и имот № **. Твърди се, че поради възстановяване на много по-голяма от претендираната площ за ищеца не е налице правен интерес от водене на настоящия спор и иска е недопустим, като се прави позоваване на ТР № 1/97 г. и редица решения на ВКС.
Твърди се в отговора, че според границите на удостоверение от 1956 г. имота е идентичен с имот № **, а не с процесния, като се сочи, че според вещото лице три от границите на имот № ** съвпадат с границите на имота от съдебното удостоверение. Твърди се също, че е безспорно установено, че както имот № 6162 на ответниците, така и описания в исковата молба част от имот не граничат с М. А., такова лице не е посочено като граница на процесния имот и от разпитаните свидетели. Сочи се, че според вещото лице идентичност на имота по съдебното решение от 1956 г. и декларацията от 1949 г. с имота, възстановен на Б. няма.
По-нататък в отговора се прави анализ на свидетелските показания, като се изтъква, че всички свидетели сочат за граница на имота изграденият от свид. А. водоем, който е построен от него по време на ТКЗС. Сочи се, че впечатленията на свидетелите за ограждането на имотите е строителството в тях са от времето на ползването им след образуване на ТКЗС, а не към момента на внасяне на имотите в ТКЗС през 1958 – 1959 г. Прави се позоваване на показанията на свид. Т. /началник ОСЗ – Б./, че при трасиране на границите между имотите ** и ** трайни граници на място не е имало. Прави се позоваване и на вещото лице С., която заявява, че не се вижда да е имало стара реална граница… а водоема е строен по-късно и той не може да се таксува като стара реална граница; според вещото лице е налице грешка в КВС, поради което и точното местоположение на стари реални граници на имотите не може да се установи.
Излагат се също доводи, че е неоснователно възражението, че имота на С. А. С. не е възстановен в старите му граници; прави за позоваване на деклариране на имот в м. „Б.“ с площ от 2. 5 дка, възстановяване на имот в тази местност от 2. 058 дка и че свидетелите потвърждават, че С. е владял това място преди ТКЗС и че е наследствено от баща му. Прави се позоваване и на владение по чл. 79 от ЗС след 1997 г.
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощниците му А. В. Р. и А. Н. М. поддържат въззивната жалба.
Въззиваемата Т. Д. лично и чрез пълномощника си А. Д. К. оспорва въззивната жалба. Останалите въззиваемите не се явяват и не изразяват становище по въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Ищецът претендира неговият наследодател С. О. Б. /С. Р. Б./ към момента на образуване на ТКЗС да е бил собственик на ливада в м. „Б.“, землище на с. М. А., с площ от 2 дка, като част от този имот погрешно е заснета и възстановена на ответниците като наследници на С. А. С. като част от имот с № ** с площ от 1. 080 дка и която част е обозначена на скицата на л. 8 от делото на районния С.
Претенцията си ищците основават на Решение № 221/07.06.1956 г., с което се обявява за окончателен предварителен договор, с който С. Р. Б. е закупил редица имоти, между които и ливада от 2 дка в м. „Б.“, при граници: реката, С. А., М. А.. Сочи се от ищците, че този имот е деклариран от С. Б. през 1949 г., както и е внесен от него в ТКЗС, като по време на ТКЗС този имот е предоставен за „лично ползване“ на С. Б.; тогава в него била построена сушилня за тютюн, която по-късно е преустроена в двуетажна вилна сграда; твърди се, че старата ограда на имота съществувала до 2012 г., когато било извършено трасиране на имота на ответниците и оградата била премахната; като стара граница се сочи габър, на около 75-80 години, в долната североизточната част на имота.
Настоящата инстанция намира, че от писмените и гласни доказателства по делото се доказва тази искова претенция.
Според удостоверение № 23/12.02.1992 г. на Районен съд – Ардино, с Решение № 221/07.06.1956 г. е обявен за окончателен предварителен писмен частен договор, с който наследодателят на ищеца С. Р. Б. е закупил от Н. Р. Б. осем имота в землището на с. М. А., измежду които по т. 6 ливада от 2 дка в м. „Б.“, при граници: реката, С. А., М. А.. Видно от представените копия от данъчни декларации и извлечения от емлячния регистър, през 1949 г. С. Р. Б. е декларирал ливада от 2 дка в м. „Б.“ /л. 66/.
Особено съществени и показателни са показанията на свид. Ф., родена през 1940 г., която не е родственица на никоя от страните по делото. Тази свидетелка, която има непосредствени впечатления за процесния имот преди образуване на ТКЗС през 1958 г., сочи, че семейството на С. Б. /неговите родители/ преди образуване на ТКЗС са ползвали и обработвали процесния имот. Свидетелката подробно обяснява, че по време на ТКЗС Б. също ползвали имота, като изградили в него сушилня за тютюн, по-късно преустроена във вилна сграда; сочи, че наследодателите на страните вероятно са били братя и ползвали поотделно двата съседни имота приблизително с равна площ, като имота на С. /ответниците/ е бил към „към гаража“ /на ответниците/. Свидетелката също подробно описва границата между имота на страните от преди образуване на ТКЗС – дърво – габър, към реката; сочи, че построена впоследствие от свид. А. водоем се намира на другия край на границата между имотите на страните; свидетелката сочи, че между имотите на страните е имало дървена ограда, която сега е премахната.
Настоящата инстанция кредитира показанията на свид. Ф. и счита същите за достоверни, тъй като тази свидетелка не е в родствени връзки с която и да е страна по делото, тя е на възраст, при която има лични впечатления от ползването на процесния имот преди ТКЗС, а и защото нейните показания се подкрепят както от писмените доказателства по делото, така и от част от показанията на другите свидетели. Така свид. Т., началник на ОбСЗ – Б., в показанията си сочи, че при трасирането през 2011 г. на място е имало „стари дървета, останали от предишна ограда, части от ограда“; това са били стари колове от ограда, които колове показвали, че сградата попада в имота на Б., но при трасирането се оказало обратно – сградата попада в по-голямата си част в имот 6162 /възстановен на ответниците/. За наличието на тази ограда и премахването й от ответницата Т. Д., както и за построяване на водоема впоследствие на границата между имотите на страните, сочи в показанията си и свид. Ж..
Свидетелката Б. също дава показания, че двата съседни имоти на страните по делото всъщност са били два съседни имота на двамата братя – Р. /дядо на ищеца/ и С. /наследодател на ответниците/. Свидетелката също установява владение на процесния имот от бащата на ищеца преди ТКЗС, като сочи и границите преди ТКЗС – рака, габер и брало над сегашния резервоар.
Следва да се посочи, че установеното с посочените свидетелски показания не се опровергава от показанията на свидетелите Д. и А.. Свидетелят Д. няма лични възприятия за владението на имотите на двете страни преди ТКЗС, а сочи, че процесния имот, въпреки че бил на тъста му, бил даден на бащата на ищеца за лично ползване по време на ТКЗС, тъй като последният работил като чобанин. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не са налице по делото, а и те се опровергават от горепосочените показания, установяващи, че наследодателят на ищеца е владял процесния имот преди ТКЗС. Свидетелят А. също няма впечатления от имотите на страните към 1958 г.. Този свидетел установява, че преди около 30 години е изградил водоема, като за това е искал разрешение от бащата на ответницата Т. Д.. Между другото този свидетел също установява наличие на дървена ограда между двата имота на около 1 – 2 м от водоема.
По отношение възражението на ответниците, че имот на М. А., каквато граница се сочи в удостоверението на Ардински районен съд, към настоящия момент не е съседен на процесния, а е съседен на имот № ** – друг имот на ищеца, както и че при декларирани 2 дка на наследодателя на ищеца са възстановени 14 дка като имот **, както и други имоти в тази местност: На л. 184 от делото на районния съд е приложена скица към допълнителното заключение на вещото лице инж. С.. От заключението и от скицата е видно, че имот № ** е със значително по-М. площ – 0. 6 дка, като имот № ** граничи с имот № ** на М. А., но граничи и с имот № ** – А. Ч., която граница не фигурира в документа за собственост, издадена от РС – Ардино, като вещото лице дава заключение, че по-скоро няма идентичност между имота по документа от РС – Ардино и имот № **.
Разминаването на границите в много голяма степен се дължи на грешките при заснемане и изработване на КВС на с. М. А., за които подробно обяснява вещото лице инж. С. както в експертизата си пред районния съд, така и при изслушването от настоящата инстанция. Така в имота, възстановен на ищеца – ** с площ от над 14 дка са включени имоти и на други лица, както ищецът е заявил пред вещото лице при огледа на място. Между другото и на наследодателя на ответниците също са възстановени и други имоти в м. „Б.“, въпреки наличие на декларирани само 2. 5 дка. Ответницата Т. Д. при посочване на имота на нейния наследодател е посочила, че същият започва на изток от техния гараж, а видно от представената към първоначалното заключение на СТЕ скица – извадка от сателитна снимка с наложена върху нея КВС, гаража на ответницата Д. се намира извън възстановения им имот **, значително на изток от него. Видно от тази сателитна снимка, по КВС част от сградата и градината около нея в процесния имот попадат в реката.
При така установеното относно грешно заснемане по КВС остават за ориентир границите, посочени от свидетелите и установеното от тях относно владението на имота пред образуване на ТКЗС. Настоящата инстанция счита за установено, че процесния имот преди образуване на ТКЗС е владян от наследодателя на ищеца, като границата му на изток е отсечката АСВ, обозначена на скицата на л. 131 от делото на районния съд, която скица следва да бъде неразделна част от настоящото решение и на която скица частта от 1. 080 дка от имот ** е обозначена АDEF. Следва да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови признаване за установено, че наследодателят на ищеца към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. е бил собственик на имот с площ от 1. 082 кв.м., заснета по КВС на землището на с. М. А. като част от имот № ** – в северозападната част.
С оглед този изход от спора следва въззиваемите да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя направените от него деловодни разноски за двете инстанции общо в размер на 565 лева.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 503/24.10.2014 г. по Г. д. № 1327/2013 г. на Смолянски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ от С. С. Б., ЕГН *, от с. М. А., О. Б. срещу Т. Х. Д., Р. Х. А., Н. Х. Г., А. С. Б., Х. С. Ш. и Р. С. П., всички от с. М. А., О. Б., че наследодателя на ищеца С. С. Б. – С. О. Б. /С. Р. Б./, бивши жител на с. М. А., починал през 2006 г., към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. е бил собственик на следния недвижим имот – ливада с площ от 2 дка в м. „Б.“, землище на с. М. А., О. Б., при граници: реката, имот на С. А. и имот на М. А., част от който имот с площ от 1. 080 кв.м. понастоящем е заснета по КВС на землището на с. М. А. като част /северозападната част/ от имот с № 006162, която част е обозначена на скицата на вещото лице инж. С. с буквите ADEF, която скица е неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Т. Х. Д., Р. Х. А., Н. Х. Г., А. С. Б., Х. С. Ш. и Р. С. П., всички от с. М. А., О. Б., да заплатят на С. С. Б. деловодни разноски за двете инстанции в размер на 565 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед ограниченията на чл. 280 ал. 2 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.