Производството е по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Образувано е по молба на Мир-Плевен Е.-С./н/, Ч. С. М. Н., в която се твърди, че с решение № 356/24.07.17г. по т.д. 20/17г. на ОС-С. било открито производство по несъстоятелност и била обявена неплатежоспособността, считано от 01.01.17г., на ответника Х. Е.-С./н/.
Поддържа, че с молба от 16.08.17г. по т.д. № 20/07г. на ОС-С. ищецът предявил в срока по чл. 685 ТЗ вземането си на стойност, равна на стойността на имуществения дял на ищеца от Х. Е. към 31.10.16г., в размер на 1 510 500лв., и претендирал същото да бъде включено в изготвения от С. списък на приетите вземания под условие – влизане в сила на решение № 96/05.06.17г. по т.д. № 110/16г. на ОС-Плевен. Вземането на ищеца не било прието от С. и било включено единствено в списъка с неприетите вземания, обявен в търговския регистър на 04.12.17г. Твърди, че в срока по чл. 690 ТЗ подал възражение пред съда по несъстоятелността, което било оставено без уважение с определение № 270/09.03.18г. по същото дело, което определение било обявено в ТР на 13.03.18г. Затова имал интерес да предяви настоящия установителен иск, с който да установи съществуването на вземането си спрямо ответника.
То произтичало от следните обстоятелства. С решение № 113/11.10.16г. по т.д. №204/15г. на ОС-Плевен ищецът бил обявен в несъстоятелност. С това решение и на основание чл. 125,ал.1, т.4 ТЗ се прекратявало участието му в ответното дружество. Според чл. 125, ал. 3 ТЗ, имуществените последици от прекратяване на членството се уреждали въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Ищецът твърди, че на 03.06.15г. бил приет К. съдружник в Х. Е. срещу извършена от него непарична вноска /апорт/ по чл. 72 ТЗ, на обща стойност 1 510 000лв., оценена от три вещи лица, назначени с акт, вписан с № *1344/22.04.15г.. на Агенцията по вписванията, а самото вписване на апортната вноска било извършено с № *3457/10.06.15г., според справката по партидата на дружеството в търговския регистър.
На 19.06.15г. с договор за прехвърляне на дружествен дял, ищецът Мир-Плевен Е. /н/ прехвърлил на съдружника си в Х. Е., физическото лице Х.Б., целия си дружествен дял в последното дружество от 3021 дяла, всеки на стойност 500лв., на обща стойност 1 510 500лв., за цена 14 900лв. Вписването на прехвърлянето на дружествения дял било извършено на 02.10.15г., след отмяна на отказа за вписване на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията от ОС-С..
Договорът за продажба на дружествен дял от 19.06.15г. бил прогласен за относително недействителен по отношение на кредиторите на Мир- Плевен Е. с решение № 96/05.06.17г. по т.д. № 110/16г. на ОС-Плевен. Предвид на обявената недействителност на договора от 19.06.15г., ищецът имал вземане, с оглед на чл. 125, ал. 3 ТЗ, за стойността на имуществения му дял в Хримибо Е., в размер на 1 510 500лв., което вземане следвало да постъпи в масата на несъстоятелността. Към момента на предявяване на иска посоченото решение не било влязло в сила. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника Хримибо Е. /н/ съществуването на вземане в размер на 1 510 500лв., представляващо стойността на имуществения му дял към 31.10.16г. /края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членството му/, при условие влизане в сила на решение № 96/05.06.17г. по т.д. № 110/16г. на ОС-Плевен.
Постъпил е писмен отговор в срок от Хримибо Е.-С. /н/, Ч. С. П. С.. В него ответникът поддържа, че искът бил допустим, но неоснователен.
Ответникът поддържа, че с молба в срока по чл. 685 ТЗ ищецът предявил пред съда по несъстоятелността две вземания – за 14 072,50лв. разноски по делото, и за сумата от 1 510 500лв. Второто вземане било прието в размер на 14 900лв., затова ответникът оспорва иска и по размер, тъй К. нямало прието вземане на ищеца за 14 900лв.
Посоченото основание на иска, решение № 96/05.06.17г. по т.д. 110/16г. на ОС-Плевен, било за прогласяване на недействителността на продажбата на дружествени дялове с договор от 19.06.18г. за цена от 14 900лв. Затова синдикът приел вземане в този размер и го включил в списъка с приети вземания, а разликата над 14 900лв. до 1 510 500лв., в размер на 1 495 560лв., включил в списъка с неприети вземания на същото основание. На следващо място, посоченото решение, освен че не било влязло в сила, не било осъдително и не представлявало изпълнително основание, което да удостоверява съществуването на изискуемо вземане в посочения размер. Предмет на договора за продажба били дружествени дялове, с които ищецът Мир- Плевен Е. участвал в капитала на ответника, а не част от имуществото му.
Поддържа, че позоваването на ищеца на чл. 125 ТЗ било неоснователно. Двете дружества били съдружници до 19.06.15г., когато ищецът продал дяловете си в Хримибо Е. за сумата 14 900лв. Посоченият текст бил неприложим, защото към 19.06.15г. никое от посочените дружества не било обявено в несъстоятелност, което да налага прекратяването на членството му, затова неприложим бил и чл. 125, ал. 3 ТЗ, а имуществените отношения между двете дружества били уредени с прехвърляне на дяловете с договора от 19.06.15г. Затова и твърдението, че стойността на имуществения дял на ищеца трябвало да се изчислява към 31.10.16г., било неоснователно. Предвид на всичко изложено, искът бил неоснователен.
В срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. В нея на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ същият моли искът да се смята насочен и срещу С. на Хримибо Е. /н/, П.С.. Поддържа, че отговорът на исковата молба, подаден от С., не бил подаден надлежно. В производства по чл. 694, ал. 2 и ал. 3 ТЗ търговецът се представлявал от управителя си, а не от С., затова подаденият отговор не следвало да се счита подаден надлежно. Повтарят се изложените в първоначалната искова молба доводи за основателността на иска. Неправилно в отговора било изразено становище, че двете дружества били съдружници до 19.06.15г., всъщност до тази дата ищецът бил съдружник в Хримибо Е. с Х. Б., на когото продал дяловете си.
Поддържа се, че както при продажбата на дялове по чл. 129 ТЗ, така и при хипотезите на чл. 125 ТЗ, последицата била една и съща – прекратяване на участието на съдружник в дружеството. Затова, след К. с посоченото по-горе съдебно решение била обявена недействителността на договора за продажба от 19.06.15г. по отношение на ищеца следвало да се счита, че този договор никога не бил сключван, съответно ищецът не бил продал дяловете си на 19.06.15г. и не бил прекратил участието си К. съдружник в Хримибо Е. на тази дата. От друга страна, с обявяването на ищеца в несъстоятелност участието му в ответното дружество се прекратявало по право, и ищецът имал право да поиска равностойността на дела си в дружеството, а синдикът дължал да включи това вземане в списъка на приетите вземания.
Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната искова молба от С. П. С.. Поддържа, че искът по чл. 694 ТЗ не следвало да се счита насочен срещу С., К. ответник. Поддържа, че от 12.04.18г. по т.д. №20/17г. на ОС-С. /с обявяването на Хримибо Е. в несъстоятелност/ правомощията на управителя били прекратени. Затова на ответника следвало да се назначи особен представител.
Предпоставките за допустимост на иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, са установени в практиката. Те са: кредиторът-ищец да е предявил вземането си пред С. по реда и в срока по чл. 685 ТЗ; 2. да има произнасяне на С. по него по чл. 686, т. 3 ТЗ, с включване в списъка на неприетите вземания; 3. кредиторът да е депозирал възражението си срещу отказа за приемане на вземането в срока по чл. 690 ТЗ; 4. по повод на това възражение да има произнасяне на съда по несъстоятелността с определение по чл. 692 ТЗ; 5. да е спазен срок за предявяване на иска по чл. 694, ал. 6 ТЗ.
В случая предявен е положителен установителен иск, че неприето от С. вземане, срещу което неприемане е било подадено възражение от ищеца, оставено без уважение от съда по несъстоятелността, съществува.
Страните не спорят по относимите по делото факти. Няма спор, че с договор за продажба на дружествен дял от 19.06.15г. /л.76/ ищецът е продал 3021 дружествени дяла в Хримибо ООД на стойност 1 510 500лв. на Х.Б., съдружник в последното. Няма спор също, че с решение № 96/05.06.17г. по т.д. № 110/16г. на ОС-Плевен, невлязло в сила към предявяване на иска, тази продажба е била обявена за относително недействителна по отношение на кредиторите на Мир- Плевен Е.. Няма спор също по отношение на откриването на производството по несъстоятелност по отношение на Хримибо Е. с решение № 356/24.07.17г. по т.д. № 20/17г. на ОС-С. както и по отношение на обявяването в несъстоятелност на Мир Плевен Е. с решение № 113/11.10.16г. по т.д. № 204/15г. на ОС-Плевен, относно предявяването на горното вземане по реда и в срока на чл. 685 ТЗ, неприемането му от С., подаването на възражение от ищеца в срока по чл. 690 ТЗ и оставянето му без уважение от съда по несъстоятелността по чл. 692 ТЗ.
Спорни са правните последици на продажбата на дялове по посочения договор от 19.06.15г. и обявяването й за относително недействителна по отношение на кредиторите на продавача, К. според ищеца продажбата се считала нестанала, а с обявяването в несъстоятелност на ответника Хримибо ООД непаричното вземане за стойността на дружествения му дял се трансформирало в парично, по баланс към края на месеца, в който ищецът Мир-Плевен ООД прекратил членството си в самото дружество, поради обявяване в несъстоятелност, а именно 31.10.16г. Ответникът оспорва тези последици.
Ответникът оспорва и размера на иска. Доколкото синдикът на ответника П.С. бил приел вземане на ищеца в размер на 14 900лв., неприетото вземане било в размер на 1 495 560лв. Освен това според ищеца, тъй К. нямало изготвен баланс на Хримибо ООД към 31.10.16г., не била ясна стойността на дела на прекратилия членство съдружник, към този момент.
Тъй К. спорът е чисто правен, за съществуване или несъществуване на претендирано от ищеца вземане, както е спорен и размерът му, следва да се разпредели доказателствена тежест единствено относно доказване на този размер, а останалите фактически обстоятелства се приемат за безспорни.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Предвид на приетите за безспорни факти, посочени по-горе и обявени на страните в доклада по делото, фактическият състав на иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ се очертава, както следва: на 03.06.2015г., след решение на общото събрание на съдружниците в Мир- Плевен Е., и с изменение на дружествения договор, последното внесло в капитала на ответника Хримибо Е., на основание чл. 72 ТЗ, непарична вноска /апорт/, състояща се от вещни права върху недвижими имоти, движими вещи и съвкупности от права, на стойност 1 510 500лв., срещу което на вносителя Мир- Плевен Е. били записани 3021 дяла, на стойност 500лв. всеки, от капитала на Хримибо Е.. Според служебна справка по партидата на последното дружество в търговския регистър, това вписване било извършено с № *3457/10.06.15г. на Агенцията по вписванията.
Сделката относно внасянето на посочената непарична вноска в капитала на Хримибо Е. била обявена за относително недействителна, на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, по отношение на кредиторите на Мир- Плевен Е. /н/, с решение № 73/21.04.17г. по т.д №187/16г. на ОС-Плевен /л. 201-210/, с което правата на праводателя Мир- Плевен Е., свързани с членственото правоотношение, резултат от тази вноска, са отпаднали по отношение на посочените кредитори с обратна сила, считано от подписване на дружествения договор на 03.06.15г.
На 19.06.15г., с договор за прехвърляне на дружествен дял, ищецът Мир- Плевен Е. /н/ прехвърлил на съдружника си в Хримибо Е., физическото лице Х.Б., целия си дружествен дял в последното дружество от 3021 дяла, всеки на стойност 500лв., на обща стойност 1 510 500лв., за цена 14 900лв. /л.32/. Този договор също бил обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на Мир Плевен /н/, на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, с влязло в сила решение № 96/05.06.17г. по т.д. № 110/16г. на ОС-Плевен /л. 77-80/.
Останалите относими факти в производството са подробно посочени в съобразителната част по-горе, безспорни са между страните и не следва да се повтарят. Съобразно с изложените по-долу мотиви, неотносими се оказват и изслушаните основна и допълнителна съдебно-икономическа експертизи, относно стойността на дружествен дял.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Според предпоставките за допустимост на иска, посочени по-горе, искът е за установяването на съществуването на неприето вземане в производството по несъстоятелност. Както правилно посочва синдикът, в списъка с неприети вземания № 2 той е посочил К. неприето вземането за разликата над 14 900лв. до 1 510 500лв., или неприето е вземане от 1 495 560лв. Затова в частта относно приетото вземане от 14 900лв. искът е недопустим, поради липса на положителна процесуална предпоставка и правен интерес, и следва да се остави без разглеждане.
За останалата част, относно 1 495 560лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Исковата претенция почива на конструкцията, че прекратилият членството си в ООД съдружник има право на стойността на дела си в имуществото на дружеството към момента на прекратяването, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, според чл. 125, ал. 3 ТЗ /т.нар. ликвидационен дял/. За да разполага с такова вземане, което е оценимо в пари, ищецът следва да е имал качеството съдружник, прекратил членството си, както в случая се твърди, поради обявяване на дружеството, в което е бил съдружник в несъстоятелност, чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ.
В случая с отпадането с обратна сила на договора от 19.06.15г., поради обявяването му за недействителен спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на Мир- Плевен Е., ищецът Мир- Плевен Е. би следвало да е възстановил качеството си на съдружник в Хримибо ООД, и оттам да има право на ликвидационен дял, при обявяване на последното в несъстоятелност.
Въпросът е обаче, че поради обявяването за относително недействителна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на Мир- Плевен Е. на едностранната сделка по извършване на апорта, са отпаднали с обратна сила и членствените му права К. съдружник в Хримибо Е., към момента на възникване на членството, или с подписване на дружествения договор от 03.06.15г. Затова той няма право на ликвидационен дял при обявяване в несъстоятелност на ответника, а оттам и на вземане в размер на 1 495 560лв., поради което искът К. неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли в тази му част.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-С. държавна такса от 1 510,50лв.
Затова и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Мир Плевен Е. /н/-С. Е.** П. от С. М. Н., съдебен адрес Г. С. 1000, ул. Алабин № 1. вътр.къща – партер, адв.Атанас И., да се признае за установено на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ по отношение на Хримибо Е. /н/ - С. Е. 2., със седалище и адрес на У. Г. С. 4700, ул. Искра №2, П. от Х. Б., съществуването на вземане към 31.10.16г. в размер на 14 900лв., при условие влизане в сила на решение І 96/05.06.17г. по т.д. № 110/16г. на ОС-Плевен, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част, поради недопустимост на иска.
ОТХВЪРЛЯ иска на Мир Плевен Е. /Н/-С. Е.**, П. от С. М. Н., да се признае за установено на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ по отношение на Хримибо Е. /н/ - С. П. от Х. Б., съществуването на вземане от 1 495 560 лв. към 31.10.16г., при условие на влизане в сила на решение № 96/ 05.06.17г. по т.д. № 110/16г. на ОС-Плевен, К. неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Мир Плевен Е. /Н/-С. П. от С. М. Н., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-С. държавна такса от 1 510,50лв.
Решението е постановено при участието на С. на Хримибо Е. – С. /н/, П. С..
Решението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщенето му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :