Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на Б. К. Г. от гр. С. против определение № 143 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 762/2018 г. на РС-С.. С него на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото, поради неотстраняване в срок на констатирани от съда нередовности на исковата молба за конкретизация на отправеното до съда искане.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като счита, че фактическата обстановка, от която извежда претендираните права е уточнена и конкретизирана в изпълнение на дадените указания. Иска да се издаде съдебно решение, по силата на което да се признае за трудов и осигурителен стаж времето, през което жалбоподателят е останал без работа, поради това че Агенцията по заетостта не е осигурила подходяща работа, съответна на притежавания образователен ценз, както и да се издаде съдебно решение, по силата на което да бъде назначен на постоянна работа в дружеството „П.“ .
Настоящият съдебен състав намира, че частната въззивна жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната въззивна жалба е основателна пo следните съображения:
Съобразно разясненията на ТР № 6/2017 на ОСКТК на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността на въззвния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК не се прилагат в производство по частна жалба. Ето защо настоящата съдебна инстанция в изпълнение на служебните си правомощия следва да осъществи въззивна проверка по законосъобразността на обжалвания съдебен акт, без оглед изложените от частния жалбоподател оплаквания по правилността на атакуваното определение.
В исковата си молба и уточненията към нея ищцата Б. К. Г. по същество е изложила, че на 25.07.2011 г. е започнала работа в Агенцията по труда като експерт-обучение по схемата „Аз мога“, като трудовият и договор е прекратен на 01.10.2012 г., поради изтичане на неговия срок. След прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата се е регистрирала като безработно лице. В периода от 05.10.2012 г. до 14.01.2016 г. Агенцията по заетостта не ѝ е осигурила подходяща работа, предвид притежаваното от нея образование - бакалавър по специалността „Счетоводство и контрол“ във ВСИ „Черноризец Храбър“. Сочи, че на 15.01.2016 г. по препоръка на Бюрото по труда - гр. С. е започнала работа като касиер в плувен басейн в спортен центът „Перелик“, като работата е имала сезонен характер. Така след прекратяване на трудовото правоотношение и повторна регистрация в Бюрото по труда – гр. С., на 11.12.2016 г. е започнала работа като специалист – обслужване на „Българо-американска кредитна банка“ – офис П., като на 14.03.2017 г. трудовият договор е прекратен. Изложено е, че по време на изпълнение на заеманата длъжност, ищцата не е получавала осигурена от работодателя храна, като ѝ било казано да си носи храна от вкъщи, макар работното време да не е било съобразено с изискванията на трудовото законодателство. Ищцата сочи, че не се е ползвала от удобен офис стол, като в крайна сметка такъв ѝ бил осигурен от дружеството „П.“ . След прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е казано да потърси работа в дружеството „П.“ , но от там ѝ отвърнали, че не разполагат с подходяща длъжност. Изложено е, че ищцата е кандидатствала по обяви за работа, но без успех, сезирала е държавни институции, но същите препоръчали да се обърне към съда.
Исковата молба многократно е оставяна без движение от първата съдебна инстанция за уточнение на отправеното до съда искане. В тази насока, ищцата е поискала правна помощ, която ѝ е предоставена с определение № 961 от 10.09.2018 г. по в.ч.гр.д. № 293/2018 г. на ОС-С., с което по реда на чл. 95, ал. 5 ГПК, е отменено определение № 511 от 26.07.2018 г. по гр.д. № 762/2018 г. на РС-С., и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване нередовностите на исковата молба. След връщане на преписката по делото, в първата съдебна инстанция са предприети редица процесуални действия по предоставяне на правна помощ в полза на ищцата. Изводимо от материалите по делото е видно, че като процесуални представители на ищцата във времето са били назначени общо четирима адвокати, като всеки един от тях е подал молба за освобождаване. Определените процесуални представители в молбите си до съда са изложили, че не могат да постигнат съгласие с ищцата относно линията на защита по делото, поради което са в невъзможност да изпълнят процесуалните си задължения. Постъпило е становище от Националното бюро по правна помощ, с което е застъпена тезата, че в подобни хипотези, при които лицето, в полза на което е предоставена правна помощ има изградена защитна стратегия, която се разминава с тази на определените процесуални представители, правната помощ следва да бъде прекратена, доколкото същата няма задължителен характер и не може да бъде натрапена при различия в отношенията довереник – доверител. Застъпената теза е изцяло споделена от първоинстанционния съд, който с определение № 117 от 11.02.2019 г. е прекратил предоставената в полза на ищцата правна помощ, като е оставил исковата молба без движение с подробни указания по уточняване на ответниците, с посочване на техните законни представители и адрес, уточняване на отправеното до съда искане, цената на исковете и фактическите основания, от които се извеждат претендираните права. Указани са последиците от неизпълнение на дадените указания и е определен едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите. Посоченото определение е връчено на ищцата на 12.02.2019 г., като с молба от 15.02.2019 г. ищцата е конкретизирала, че иска да бъде назначена на работа като експерт-деловодител в дружеството „П.“ , че иска да се признае за трудов и осигурител стаж времето, през което Агенцията по заетостта не ѝ е намерила подходяща работа, а спрямо „Българо-американска кредитна банка“ е направено искане, ако може без дело, банката да заплати в полза на ищцата следните суми: „10 000 лева за лъжата, 10 000 лева за стола“ и 5 000 лева за това, че ищцата е от град С.. Ищцата е отправила изявление, че съдът ще получи 4 % от посочените суми, след като банката открие сметка на нейно име и преведе сумите. С обжалваното определение, постановено на 18.02.2019 г. исковата молба е върната, а производството по делото прекратено.
Настоящият съдебен състав, като съобрази осъществените по делото процесуални действия, намира че обжалваното определение е неправилно, тъй като исковата молбата е върната преди изтичане на определения от съда срок за отстраняване на констатираните нередовности. Определението, с което исковата молбата е оставена без движение е връчено на ищцата на 12.02.2019 г., а обжалваното определение е постановено на 18.02.2019 г., т.е. преди да изтече определения от съда едноседмичен срок по отстраняване на констатираните нередовности. Ето защо определението се явява незаконосъобразно на формално основание, тъй като не се били налице процесуалните предпоставки за връщане на исковата по чл. 129, ал. 3 ГПК, а именно изтичане на определения от съда срок. Обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, като делото се върне на първата съдебна инстанция за определяне на нов срок, в който да бъдат отстранени нередовностите на исковата молба, доколкото към настоящия момент, изводимо от исковата молба и уточненията към нея, не фигура допустимо искане до съда за защита на накърнени материални права.
Така мотивиран ОС-С.,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение № 143 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 762/2018 г. на РС-С..
ВРЪЩА делото на РС-С. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: