Производството е по иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ „. Б.АДГ.С.,ЕИК831919538,представлявано от изпълнителния директор Т. Ал. П. и всеки един от двамата членове на УС- Дж. В. или С. Постелнику,чрез пълномощника му адв.Д. П.,твърди в исковата молба,че е сключил с ответника А. Д. В.,ЕГН* договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №2772361/10.VІ.2010год., за сумата 66 000евро, със срок за усвояване- до 30.VІІ.2010год. и със срок за погасяване на дълга- до 30.V.2035год., при годишен лихвен процент върху кредита, съгласно т.4.1 от договора, в размер на 11.40%, като кредитът се погасява с месечни анюитетни вноски,съгласно погасителния план,който е неразделна част от договора.Твърди,че за обезпечаване на вземането на кредитора, кредитополучателят А. В. е учредил първа по ред ипотека върху собствен недвижим имот,намиращ се в Г.Ч.,ул.“.№1А,.4,А.3, първа по ред ипотека върху собствен недвижим имот,намиращ се в Г.Ч.,ул.“.№1А,.3,офис 3. и първа по ред ипотека върху недвижим имот,намиращ се в Г.К.,ул.“П. Х.“№ 6, собственост на Я. Ат.Ат. и П.В. Ат..
На 9.ХІІ.2011год. „. Б.АДГ.С. и А. Д. В. сключват анекс№1 към договора за банков ипотечен кредит на физическо лице№2772361/10.VІ.2011год., с който променят погасителния план и размера на анюитетните вноски,които са намалени от 669.37евро на 625.63евро,считано от 30.ХІІ.2011год. до 30.V.2035год.Останалите клаузи на договора за кредит не са променени,като не е уговарян нов лихвен процент,нито е променян срокът за издължаване на кредита.Анексът е сключен,тъй като кредитополучателят еднократно е внесъл сумата 8 000евро,което е довело до намаляване размера на анюитетните вноски и до заличаване на едно от обезпеченията на кредита.
Ищецът твърди,че поради неплащане на дължимите погасителни вноски по кредита за периода от 30.VІ.2018год. до 30.ХІІ.2018год., считано от 1.І.2019год. Банката обявява кредитът за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл.17 от договора за кредит във връзка с раздел ІХ чл.29 от Общите условия към договора за кредит и чл.60ал.2 ЗКИ.За обявената предсрочна изискуемост на кредита, на 11.ІІ.2019год. до кредитополучателя А. Д. В. е изправена нотариална покана с рег.№227, том І, акт№12 по описа на нотариус Хр. Д.,с рег.№ 686 по РНК,връчена лично на А. Д. В. на 24.ІV.2019 год. срещу разписка и той е поканен да погаси изцяло задълженията си в 7-дневен срок от получаване на нотариалната покана.
Банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №44/3.VІ.2019год. и изпълнителен лист от 3.VІ.2019 год. по ч.Г.д.№94/2019год. по описа на ЧРС за сумата 52 447.56евро-главница,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на заявлението–31.V.2019год. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 7 168.23 евро за периода от 30.VІ.2018год. до 30.V.2019год., която включва: 3 530.25 евро договорна лихва за периода от 30.VІ.2018год. до 1.І.2019год., 2 822.13 евро лихва върху просрочена главница за периода 30.VІ.2018год. до 30.V.2019 год. и 815.85 евро наказателна лихва при просрочие за периода от 30.V.2018 год. до 30.V.2019 год.,както и направените по делото разноски- 2 331.97лв. ДТ и 2 734.78 лв. адвокатско възнаграждение.Тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение,поради което и в указания от съда срок, „. Б.АДГ.С. предявява иск за установяване на вземането си по чл.422ал.1 ГПК. Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да се признае за установено по отношение на ответника А. Д. В.,ЕГН*,че дължи на „. Б.АДГ.С. ,ЕИК ******** следните суми: дължима и неизплатена главница в размер на 52 447.56 евро по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №2772361/10.VІ.2010 год. и анекс№1/9.ХІІ.2011 год. към него,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 31.І.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, дължими и неизплатени договорни лихви по договора за ипотечен кредит на физическо лице №2772361/10.VІ.2010год. и анекс №1/9.ХІІ.2011год. към него в общ размер на 7 168.23 евро,от които: 3 530.25 евро възнаградителна лихва /договорен лихвен процент/ за периода 30.VІ.2018год. до 1.І.2019год., 2 822.13евро лихва върху просрочена главница за периода 30.VІ.2018год. до 30.V.2019год., 815.85евро наказателна лихва при просрочие за периода 30.V.2018год. до 30.V.2019год.,за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК №44/3.VІ.2019год. по ч.Г.д.№94/2019год. на ЧРС и издаден изпълнителен лист на 3.VІ.2019год.,като му се присъдят и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 2 331.97лв. заплатена ДТ и 2 734.78лв. заплатено адвокатско възнаграждение с включено ДДС,както и съдебните разноски в исковото производство,съгласно списъка по чл.80 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ А. Д. В.,ЕГН* с адрес Г.Ч.,ул.“.№1А не подава отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.367 ал.1 ГПК.Но в законоустановения срок по чл.373 ГПК ответникът подава отговор на допълнителна искова молба вх.№ 20210167/3.ІІ.2021год., който счита и за отговор на исковата молба. Твърди,че е пропуснал срока за подаване на отговор на исковата молба,тъй като в този период се намирал във Великобритания, където считано от 2.ХІ.2020год. са въведени строги ограничения във връзка с пандемията от Ковид-19,известни с термина локдаун.Това затруднило връщането му в България, където строги ограничения били въведени в края на ноември 2020 год.,довели до отмяна на много от полетите към и от Великобритания до България. Ето защо счита,че е пропуснал срокът за подаване на отговор на исковата молба по обективни причини.Ответникът счита предявеният иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК за недопустим,тъй като Банката не му е обявила по надлежния ред предсрочната изискуемост на кредита.Счита,че исковата молба е и нередовна,тъй като Банката не е посочило точно кои анюитетни вноски не са били платени в срок,тъй като не е посочила датата на падежи им и техния размер. Не е посочено нито договорно,нито законово основание на което неплащането на тези вноски му дава право да обяви целият кредит за предсрочно изискуем.Твърди,че през процесния период той е правил различни по размер вноски по кредита,вярвайки,че с банката ще постигнат съгласие за намаляване на лихвения размер по кредита,което ще му даде възможност да го обслужва в бъдеще.Ответникът оспорва изцяло и основателността на предявения иск,като счита че сумите за главница и лихви са неправилно изчислени,защото направени от него вноски за главница са били осчетоводявани от банката като лихви.Прави възражение за нищожност на всички договорни клаузи за лихви,тъй като са неравноправни клаузи,които препращат към Общи условия на банката,с които не е бил запознат и не е приел,което се установява от факта,че липсва негов подпис под всяка страница на ОУ.Счита договорения лихвен процент за прекомерно завишен в сравнение с нормалните пазарно изчислени лихви по банкови кредити.Алтернативно- твърди,че целият договор за банков ипотечен кредит е нищожен,поради заобикаляне на закона по смисъла на чл.26ал.1 ЗЗД.Съображенията му за това са,че договорът за банков кредит следва задължително да отговаря на изискванията на чл.430ал.1 ТЗ, едно от които е целта на кредита. В процесният договор, като цел на отпуснатия кредит е посочено „текущи нужди“,което е абстрактно и неясно по съдържание понятие.С такава цел банката заобикаля закона,тъй като тя не може да упражни контрол по целесъобразното разходване на отпуснатия кредит.По този начин, ответникът счита,бе банката не е предоставила банков ипотечен кредит,а кредит,който се предоставя от заложните къщи-без цел на кредита,но срещу сигурен залог и непазарно висока лихва.Ето защо моли съдът да прогласи нищожността на договора за банков ипотечен кредит на физическо лице№2772361/10.VІ.2010год. и анекс №1 към него,с произтичащите от това последици,като отхвърли иска изцяло.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв. Е. Д.-Р.,становището на ответника и неговият пълномощник адв. Ив. Т.,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установи по делото,а и ответникът признава този факт,че на 10.VІ.2010год. е сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице№2772361 между „. Б.АДГ.С.,ЕИК831919536,като кредитор, А. Д. В.,ЕГН*,като кредитополучател и ипотекарните длъжници: Е. С. Т.-В.,ЕГН*, Я. Ат. Ат.,ЕГН* и П. Ат. В.,ЕГН*, с предмет- ипотечен кредит в размер на 66 000 евро, с цел- рефинансиране и текущи нужди.Срокът за усвояване на кредита е от 30.VІ.2010год. до 30.VІІ.2010год., а срокът за издължаване на кредита е 30.V.2035год..Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 30-то число на месеца. Кредитът се погасява с месечни анюитетни вноски /главница и лихви/,съгласно погасителния план,който е неразделна част от договора.Съгласно чл.4.1 годишният лихвен процент /ГЛП/ върху редовна главница, се формира от базов лихвен процент /БЛП/,формиран от тримесечен EURIBOR /който към датата на подписване на договора е в размер на 0.635%/ и надбавка към него за редовен дълг в размер на 10.764%, или ГЛП към датата на подписване на договора е в размер на 11.40%.Съгласно чл.4.2 ГЛП върху просрочена главница е в размер на 13.40%,формиран от тримесечен EURIBOR /който към датата на подписване на договора е в размер на 0.635%/ и надбавка в размер на 12.764%.Договорена е такса за администриране на кредита в размер на 0.75%- чл.5.1 от договора, такса за поддръжка и обслужване на кредита в размер на 1.50%- чл.5.2 от договора, комисионна за управление за всяка следваща година или за част от нея,в размер на 0.11%- чл.5.3 и комисионна за ангажимент,в размер на 1.20%- чл.5.4 от договора.
За обезпечаване на кредита, кредитополучателят А. В. е учредил първа по ред ипотека върху собствен недвижим имот,намиращ се в Г.Ч.,ул.“.№1А,.4,А.3, първа по ред ипотека върху собствен недвижим имот,намиращ се в Г.Ч.,ул.“.№1А,.3,офис 3. и първа по ред ипотека върху недвижим имот,намиращ се в Г.К.,ул.“П. Х.“№ *,собственост на Я. Ат. Ат. и П. В. Ат..
Съгласно чл.17 от договора,при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя по договора или по ОУ и/или неплащане на което и да е парично задължение по кредита,правото на ползване на неусвоени суми по кредита и/или по всеки друг кредитен инструмент между банката и кредитополучател се погасява,а ползваният кредит,ведно с лихвите за просрочие,по преценка на банката стават предсрочно изискуеми.При неизпълнение,банката има право да обяви едностранно,без предизвестие част или целия кредит за предсрочно изискуем.
Неразделна част от договора за ипотечен кредит е погасителния план,по който следва да се плащат месечните анюитетни вноски по кредита.От него се установява,че усвоеният кредит е в размер на 66 000евро,дължимата лихва за периода от 30.VІ.2010год. до 30.V.2035год. е в размер на 134 805.53евро,таксата за обслужване на кредита е в размер на 4 906.21 евро,като общата сума,която следва да се върне до 30.V.2035год., е в размер на 205 711.74 евро
Представени са и Общите условия /ОУ/ на „. Б. за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица,които се неразделна част от процесния договор за кредит. Съгласно чл.9.1 от ОУ усвоената част от кредита се олихвява с определен от УС на „. Б. ГЛП, формиран като сбор от променлив базов лихвен процент,приложим за съответния период на олихвяване и надбавка,определена в договора.Съгласно чл.9.2 от ОУ Базовият лихвен процент по кредитите се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс,определен в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване и премия.Банката може едностранно да променя размера на премията по реда,установен в ОУ.За базов лихвен процент при кредити в чуждестранна валута,съгласно чл.9.3.2 е приет едномесечния или тримесечен/шестмесечен EURIBOR /за кредити,деноминирани в евро/,равен на индекса,публикуван на страница на EURIBOR/LIBOR на REUTERS в 11.00часа централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден на календарния месец,съответно календарно тримесечие,до деня,предхождащ първия работен ден на календарния месец,съответно тримесечие включително.В разпоредбите на чл.9.4, т.5, т.6 са посочени условията за промяна на базовия лихвен процент.Съгласно чл.9.8 от ОУ при неплащане в срок на главница, за срока на забавата, просрочената част от главницата се олихвява с лихва за просрочие,определена с договора за кредит.Съгласно чл.9.9 от ОУ при неплащане на главница и/или лихви,за срока на забавата върху цялата неиздължена част от кредита /редовен дълг по главницата и неиздължената просрочена и изискуема част от нея/ се начислява допълнителна лихва,определена в договора за кредит.А съгласно чл.29 от ОУ кредитът може да бъде обявен за частично или предсрочно изискуем.
Безспорно се установи по делото,че на 9.ХІІ.2011год. е сключен анекс№1 към договора за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2772361 между кредитора „. Б.АДГ.С.,ЕИК ********, кредитополучателя А. Д. В.,ЕГН* и ипотекарните длъжници Я. Ан. Ат.,ЕГН* и П. Ат. В.,ЕГН*,съгласно който размерът на месечната анюитетна вноска се намалява от 669.37евро на 625.53евро,и се прилага за дължимите месечни вноски в периода 30.ХІІ.2011год. до 30.V.2035год.Съгласно чл.2 от анекс№1 се заличава частично учредената ипотека по н.а. вх.рег.№345/18.VІ.2010год., акт№18,том І,дело№178 на АВ Г.Ч. по отношение на недвижим имот с идентификатор 80371.242.1927.1.49,със застроена площ 20кв.м.,находящ се в Г.Ч.,ул.“.№1А,А.3,.4.Всички останали разпоредби от договора за кредит са запазили правната си сила.Анекс № 1/9.ХІІ.2011год. е сключен между страните по договора за кредит,тъй като на 9.ХІІ.2011год. кредитополучателят е внесъл сумата 8 000 евро за погасяване на кредита.Към анекса е приложен и нов погасителен план,който е неразделна част от договора.От него се установява,че за отпуснатия кредит в размер на 66 000 евро,се дължи лихва в размер на 131 265 евро и 4 422.83 евро такса, или общо дължимата сума е 201 688.49 евро.
С нотариална покана рег.№237/11.ІІ.2019год. на нотариус Хр. Д.,с рег.№ *** по РНК, „. Б.АДГ.С. е уведомила ответника А. Д. В.,ЕГН*,че е допуснал просрочие по кредита,поради което предоставеният кредит по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №2772361/10.VІ.2011год. и анекс№1 от 9.ХІІ.2011год. към него,е обявен за предсрочно изискуем.На кредитополучателя е определен 7дневен срок за доброволно плащане на задълженията по кредита,общо в размер на 56 675.80евро към 23.І.2019год.Нотариалната покана е връчена лично на А. Д. В. на 24.ІV.2019год. срещу разписка.
Ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора за банков ипотечен кредит,като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК вх.№1679/3.VІ.2019 год. до ЧРС. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №44/3.VІ.2019год. по ч.Г.д.№ 94/2019 год. на ЧРС,с която длъжникът А. Д. В.,ЕГН* с постоянен адрес Г.Ч., ул.“.№ 1А,.3,А.3. е осъден да заплати на „. Б.АДГ.С., ЕИК ******* следните суми: 52 447.56евро- главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице№2272361/10.VІ.2010год. и анекс№1/9.ХІІ.2011год., ведно със законната лихва върху нея,считано от 31.V.2019год. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 7 168.23евро за периода от 30.VІ.2018год. до 30.V.2019год.,която включва: 3 530.25евро договорна лихва за периода 30.VІ.2018год. до 1.І.2019год., 2 822.13евро лихва върху просрочена главница за периода 30.VІ.2018год. до 30.V.2019год. и 815.85евро наказателна лихва при просрочие за периода 30.VІ.2018год. до 30.V.2019год.,както и направените по делото разноски в размер на 2 331.97лв. ДТ и 2 734.78лв. адвокатско възнаграждение.Издаден е изпълнителен лист на 3.VІ.2019год. въз основа на заповедта за изпълнение,въз основа на който е образувано изп.д.№23/2019год. по описа на ЧСИ П. Г.,с рег.№837 на КЧСИ.
Ответникът А. В. чрез пълномощника му адв.Т. Д. е подал възражение вх.№370/4.ІІ.2020год. срещу издадената заповед за изпълнение,ето защо с разпореждане№50/4.ІІ.2020год. по ч.Г.д.№94/2019год. на ЧРС е дадено указание на заявителя „. Б.АДГ.С. да подаде иск за установяване на вземането му.Поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането му.Искът по чл.422ал.1 ГПК е подаден в СОС на 29.VІ.2020год., в едномесечния срок след получаване на разпореждането на ЧРС от ищеца на 1.VІ.2020год.,поради което е процесуално допустим.
Вещото лице по назначената ССчЕ Е. К. в заключението си твърди,че сумата на отпуснатия кредит по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице№2272361/10.VІ.2010год. в размер на 66 000евро /129 084.78лв./ е преведена на 22.VІ.2010год. в разплащателна сметка в евро в „. Б., с IBAN: BG 47 UNCR 7000 1519 6551 56 с титуляр А. Д. В..Кредитополучателят е извършил плащания по кредита в общ размер на 73 876.47евро /приложение 1,к.18/,с които от страна на банката са погасени следните вземания: 13 553.44евро главница /приложение 1,к.10/, 53 416.02евро договорна лихва /приложение1,к.8/, 126.85евро лихва върху просрочена главница /приложение 1,к.12/, 3 315.41евро наказателна лихва при просрочие /приложение 1,к.14/, 1 900.75евро заплатени такси /приложение 1,к.16/ и 1 565евро други такси.Размерът на дължимата главница и дължимите лихви от ответника по процесния договор и анекс№1/9.ХІІ.2011год. към него,е както следва:52 447.56евро главница,, 3 496.97евро договорна лихва за периода от 30.VІ.2018год. до 1.І.2019год., 2 837.25евро лихва върху просрочена главница за периода от 30.VІ.2018год. до 30.V.2019год. /приложение1,к.11-к.12/, 874.12евро наказателна лихва при просрочие /приложение 1,к.13-к.14/.Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита от страна на банката-1.І.2019год.,размерът на непогасената главница и непогасените възнаградителни лихви,съгласно погасителния план към договора за кредит и анекс№1,са били,както следва:427.99евро главница и 3 496.97евро договорна лихва за периода от 30.VІ.2018год. до 1.І.2019год.Съгласно чл.17 от договора за банков ипотечен кредит банката има право да обяви предсрочната изискуемост на кредита при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя.Съгласно погасителния план към анекс№1/9.ХІІ.2011год. на процесния договор за кредит,не са били изплатени изцяло като главница и лихви погасителните вноски с падежи от 30.VІ.2018год. до 1.І.2019год.,когато е била обявена предсрочната изискуемост на кредита.Вещото лице твърди,че за периода от датата на сключване на договора за банков ипотечен кредит на 10.VІ.2010год. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита-1.І.2019год., „. Б.АДГ.С. не е променяла договорения лихвен процент за възнаградителна и наказателна лихви.
Съдът възприема заключението на вещото лице по ССчЕ изцяло,като компетентно и обективно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело.
При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК-да се признае за установено по отношение на ответника А. Д. В.,ЕГН*,че дължи на „. Б.АДГ.С.,ЕИК ******** по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице№2772361/10.VІ.2010год. и анекс№1/9.ХІІ.2011год. към него, следните суми: главница в размер на 52 447.56евро, ведно със законните лихви върху нея,считано от 31.V.2019год. до окончателното изплащане на сумата, дължими и неизплатени договорни лихви в размер на 7 168.23евро, от които: 3 530.25евро възнаградителна лихва за периода от 30.VІ.2018год. до 1.І.2019год., 2 822.13евро лихва върху просрочена главница за периода от 30.VІ.2018год. до 30.V.2019год. и 815.85евро наказателни лихви при просрочие за периода от 30.V.2018год. до 30.V.2019год.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №44/3.VІ.2019год. по ч.Г.д.№94/2019год. по описа на ЧРС.
Ответникът прави правоизключващо възражение,като твърди,че претендираните от Банката суми на договорно основание не се дължат,защото договорът за кредит за банков ипотечен кредит на физическо лице№2772361/10.VІ.2010год. и ОУ на „. БулбанкАД за ипотечни кредити на физически лица съдържа неравноправни клаузи за лихви по смисъла на ЗЗП,които са нищожни,като нищожността на тези клаузи има за последица,че предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК не е доказан по размер,като дължима главница и лихви.Счита,че предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК е недопустим,защото банката не му е обявила по надлежния ред предсрочната изискуемост на кредита по процесния договор.Не са посочени кои вноски са просрочени-като главница и лихви,както и техните падежи,не е посочено нито договорно,нито законово основание поради което неплащането на тези вноски да води до обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредит.Алтернативно- прави възражение за нищожност на договора за банков ипотечен кредит на физическо лице№2772361/10.VІ.2010год.,като сключен при заобикаляне на закона по смисъла на чл.26ал.1 ЗЗД,тъй като целта на отпуснатия кредит „текущи нужди“ е абстрактно и неясно по съдържание понятие,поради което банката не може да упражни надлежен контрол за спазването му.
Безспорно се установи по делото /от сключения на 10.VІ.2010год. договор за банков ипотечен кредит на физическо лице№2772361 между „. Булбанк АД Г.С.,ЕИК ********,като кредитор, А. Д. В.,ЕГН*,като кредитополучател и Е. С. Т.-В., Я. Ат. Ат. и П. Ат. В., като ипотекарни длъжници/,че е налице облигационно правоотношение между ответника А. Д. В.,ЕГН* и „. Б.АДГ.С.,ЕИК ********* Предмет на договора е ипотечен кредит в размер на 66 000евро,предоставен с цел-рефинансиране и текущи нужди,който следва да се усвои в срок до 30.VІІ.2010год. и да се погаси в срок до 30.V.2035год., с 300 месечни анюитетни вноски,съгласно погасителния план,който е неразделна част от договора. Страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 11.40%,начисляван върху редовна главница по кредита,който се формира като сбор от Базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в евро,валиден за съответния период на начисляване /който към 10.VІ.2010 год. е в размер на 0.635% годишно/ и договорна надбавка в размер на 10.764 пункта. Договорен е годишен лихвен процент в размер на 13.40%,начисляван върху просрочена главница по кредита,който се формира като сбор от Базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в евро към съответния период на начисляване на лихвата,/който към 10.VІ.2010год. е в размер на 0.635% годишно/ и договорна надбавка 12.764пункта. Банката е събирала еднократна такса за администриране на кредита в размер на 0.75% върху размера на разрешения кредит,платима при отпускане на кредита.Събирала е такса за поддръжка и обслужване на кредита 1.50%, комисионна за управление 0.11% за всяка следваща година,комисиона за ангажимент 1.20%. Или видно от погасителния план, който е неразделна част от договора,отпуснат е кредит в размер на 66 000евро, а следва да се върне общо сумата 205 711.74евро, от която: 66 000 евро главница, възнаградителна лихва в размер на 134 805.53 евро и такса за оперативно обслужване на кредита за срока на договора в размер на 4 906.21евро.
Безспорно се установява по делото,че след като кредитополучателят А. В. е изплатил на 9.ХІІ.2011год. сумата 8 000евро, е сключен анекс№1/9.ХІІ.2011год. към договора за банков ипотечен кредит на физическо лице №2772361/10.VІ.2011год., с който се променят погасителния план и размера на анюитетните вноски,които са намалени от 669.37евро на 625.63евро, считано от 30.ХІІ.2011год. до 30.V.2035год. Останалите клаузи на договора за кредит не са променени,като не е уговарян нов лихвен процент,нито е променян срокът за издължаване на кредита.
Предвид спецификата на договора за банков кредит, страните по него са: търговец по смисъла на §13т.2 от ДР на ЗЗП, каквато е банката и на потребител по смисъла на §13.1 от ДР на ЗЗП,какъвто е ответникът-кредитополучател А. В..Договорът за банков кредит е търговска сделка с предмет предоставяне на финансова услуга,свързана с дейността на кредитни институции,по смисъла на §13т.12б.“б“ от ДР на ЗЗП и затова попада под правната уредба на ЗЗП,приложим към процесното правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.Всички банки попадат в приложното поле на понятието „търговец“ по смисъла на §13т.2 от ДР на ЗЗП,предоставящ „финансова услуга“,свързана с банковата дейност,съобразно легалната дефиниция на §13т.12 от ДР на ЗЗП.По делото не е спорно,че ответникът А. Д. В. е физическо лице,на което съгласно договора е предоставен банков ипотечен кредит,който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност,поради което той има качеството на потребител по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП.При това той се ползва от защитата на потребителите,предвидена в чл.143-146 ЗЗП.
Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или прави обстоятелства,обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор.С оглед естеството на спора съдът следва да се произнесе по валидността на договорните клаузи и едва след това досежно дължимостта на претендираната сума /за главница и лихви/ по договора за кредит.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,сключен с потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,като примерно и неизчерпателно са посочени някои неравноправни клаузи.Същите,съгласно разпоредбата на чл.146ал.1 ЗЗП,са нищожни,с изключение на тези,които са индивидуално уговорени,а предвид ал.2 на визирания текст,не са индивидуално договорени клаузите,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,особено в случаите на договор при ОУ.С оглед правилото на чл.146ал.4 ЗЗП,доказателствената тежест е на банката,която трябва да докаже,че спорните клаузи са резултат на индивидуално договаряне с потребителя.Съгласно константната практика на ВКС,една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:1.клаузата да не е индивидуално договорена, 2.да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, 3.да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията,като трябва да е налице съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните, 4.да е сключена във вреда на потребителя.
Клаузата на чл.4.1 от договора за ипотечен кредит предвижда,че кредитополучателят дължи на Банката годишен лихвен процент в размер на 11.40%, начисляван върху редовна главница по кредита, който се формира като сбор от Базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в евро,валиден за съответния период на начисляване,който към датата на сключване на договора- 10.VІ.2010год., е в размер на 0.635% годишно и договорна надбавка в размер на 10.764 пункта. Съгласно чл.7.1 от договора дължимите лихви се начисляват от датата на падежа на вноските за главница- 30-то число на месеца.С тази клауза е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит,като този размер ясно е посочен и се равнява на 11.40%.Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение на кредитополучателя и доколкото се отнася до основния предмет на договора- възнаградителната лихва по за предоставения кредит,и е формулирана по ясен и разбираем начин, съгласно изискванията на чл.145ал.2 ЗЗП, тя не следва да се преценява като неравноправна клауза.Договорен е годишен лихвен процент в размер на 13.40%, начисляван върху просрочена главница по кредита, който се формира като сбор от Базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в евро към съответния период на начисляване на лихвата,който към 10.VІ.2010год., е в размер на 0.635% годишно и договорна надбавка 12.764пункта.Тази клауза също съдържа конкретизирано по размер задължение на кредитополучателя и е индивидуално договорена при сключване на договора,поради което не следва да се преценява като неравноправна клауза.
Съгласно чл.11.2 от договора кредитополучателят дава съгласие кредиторът да променя едностранно размера на лихвения процент по ч.4.1 /за възнаградителна лихва/,съответно размера на анюитетната вноска,при условията на т.9.4 от ОУ.А съгласно т.9.4 от Общите условия /ОУ/,при които „. Б. предоставя ипотечни кредити на физически лица “при кредити,погасявани чрез анюитетни вноски,ГЛП по кредита се променя в случай,че базовия лихвен процент се променя с повече от 0.25% пункта спрямо действащия към момента на промяната размер,като минималния размер на ГЛП по кредита не може да бъде по-нисък от размера му,определен към датата на договора за кредит или към датата на сключен последващ анекс към договора за кредит,с който е извършена промяна в лихвените условия по кредита.Промяната влиза в сила автоматично с обявяване на новата стойност на базовия лихвен процент при запазване на определената в договора надбавка и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните.Банката може да промени размера на анюитетната вноска по своя преценка и в интерес на кредитополучателя,включително и в момент,различен от промяната на лихвения процент.Банката уведомява кредитополучателя и третите задължени лица за извършените промени чрез последващо промяната извлечение по кредита,предоставен по реда на т.24.1,но не по-късно от 45-дневния срок на промяната“.Тези клаузи,както и горецитираната клауза на т.9.1 от ОУ, съдът счита за неравноправни по смисъла на чл.143т.10 и т.12 ЗЗП.От систематическото тълкуване на разпоредбите на чл.143 ЗЗП и чл.144 ЗЗП,отчитайки и целта на закона,следва да се приеме за допустима уговорка в договор за кредит,предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва,но само ако тя отговаря на следните кумулативни условия:1.обстоятелствата,при чието настъпване може да се измени лихвата,трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ,2.тези обстоятелства следва да са обективни,т.е. да не зависят от волята на кредитора-тяхното определяне или приложение да е поставено под контрола на кредитора,3.методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или в ОУ-чл.144ал.4 ЗЗП,т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата,4.при настъпване на тези обстоятелства да е възможно както повишаване,така и понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е предвидено само повишаване,това води несъмнено до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,съгласно чл.143 ЗЗП.
Но от заключението на вещото лице по ССчЕ безспорно се установи,че за периода от датата на сключване на договора за ипотечен кредит№2772361- 10.VІ.2010год. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем- 1.І.2019год. „. Б.АДГ.С. не е променяла първоначално договорения годишен лихвен процент за възнаградителна лихва и за наказателна лихва при просрочие.Ето защо и посочените от съда неравноправни клаузи от процесния договор за ипотечен кредит и от ОУ на банката,за едностранно изменение на лихвения процент,са ирелевантни за настоящия правен спор.Дължимите суми по предявения иск- за главница, възнаградителна лихва, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва, са начислени от банката, съгласно индивидуално договорените при сключване на договора и действителни клаузи от процесния договор,които не са променяни едностранно от банката.Поради което възражението на ответника за неоснователност на предявения иск,поради начислени лихви по неравноправни клаузи от договора,които са нищожни,е неоснователно.В този смисъл е и задължителната съдебна практика по чл.280т.1 ГПК на ВКС-решение№92/9.ІХ.2019год. по т.д.№2481/2017год. на ІІ ТО на ВКС,в което се сочи,че „произтичащата от чл.146ал.1 ЗЗП във връзка с чл.143 ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от договор за банков кредит,даваща право на банката кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП,не обуславя и нищожност на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер,формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на сключване на договора размер в проценти и договорна надбавка“.
Договорът за ипотечен кредит е вид договор за банков кредит.Договорът за банков кредит е уреден в разпоредбите на чл.430-432 ТЗ.Нормативни правила относно банковото кредитиране има също в Закона за кредитните институции и нормативните актове по прилагането му.Към процесния договор не са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит,тъй като кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижими имоти на посочените ипотекарни длъжници.Съгласно разпоредбата на чл.430ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.Договорът за банков кредит под страх от недействителност се сключва в писмена форма-чл.430ал.3 ТЗ.Съществените елементи и по-важни особености на договора за банков кредит са:1.обект на договора е отпускане на определена парична сума,2.паричната сума се отпуска за определен срок,3.заемателят заплаща уговорената с банката лихва,4.банковият кредит е целеви заем.Паричната сума се заема,за да се ползва по определен начин,съгласно уговореното в договора /в настоящия случай за рефинансиране и текущи нужди/.Ако парите се ползват за друго нещо,това би било нарушение на договора.5.Банките–кредитори отдават голямо значение на обезпеченията чрез които се гарантира връщането на кредита /в случая кредитът е обезпечен с ипотеки върху недвижими имоти на кредитополучателя и трети лица-ипотекарни длъжници/. Договорът за банков кредит е консенсуален договор,а не реален договор/какъвто е договора за заем/.Тъй като е сключен в изискуемата писмена форма,договорът е действителен и валиден.В случая са налице всички кумулативни предпоставки за действителност на договора за банков ипотечен кредит на физическо лице№2772361/10.VІ.2010год.,тъй като той е сключен в писмена форма,договорена е сумата,която се отпуска като кредит,както и дължимата възнаградителна лихва върху редовна главница и наказателна лихва при просрочие,както и целта на отпуснатия кредит-за рефинансиране и текущи нужди.
Съдът счита за неоснователно направеното при условие на алтернативност възражение от ответника-кредитополучател за нищожност на процесния договор по смисъла на чл.26ал.1 ЗЗД,като сключен при заобикаляне на закона,тъй като не са конкретизирани текущите нужди,за които се отпуска кредита.За действителността на договора за банков кредит,съгласно разпоредбата на чл.430ал.1 ТЗ,следва да са налице горепосочените предпоставки,като посочената цел в процесния договор-рефинансиране и текущи нужди,не противоречи на закона,нито го заобикаля.Право на кредитора е да контролира дали отпуснатия кредит се ползва за целите,за които е договорен.Използването на кредита за други цели,дава право на кредитора да развали договора за кредит,но не се отразява на действителността на договора.Т.е. използването на кредита за цели,които не са били договорени,е въпрос на изпълнение на задълженията по сключения договор,а не се отнася до действителността на договора.Или неправилно ответникът обвързва действителността на договора с неговото изпълнение /правомерно или неправомерно/.
Съгласно чл.432 ТЗ банката-кредитор може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита,когато:1.кредитът не се ползва за целта,за която е получен, 2.заемателят е представил неверни данни, 3.обезпечението на кредита стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок и 4.заемателят не връща други заеми към банката,поради сериозно влошаване на финансовото му състояние.Освен горните случаи предсрочна изискуемост може да се уговори в договора за банков кредит и при други условия.Съгласно разпоредбата на чл.60ал.2 ЗКИ предсрочна изискуемост при банковите кредити настъпва и когато кредитополучателят не плаща договорените вноски на датите,определени в договора за банков кредит или поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
От заключението на ССчЕ безспорно се установи,че кредитът е усвоен изцяло на 22.VІ.2010год. по разплащателната сметка на кредитополучателя в евро в „. Б.АДГ.С.,като е бил погасяван редовно,съгласно дължимите месечни вноски по погасителния план,до 30.VІ.2018год.Общият размер на внесените суми по кредита от А. В. е 73 876.47евро.Кредитополучателят е допуснал просрочия в плащането на погасителните вноски за главница и лихви,съгласно погасителния план към анекс№1/9.ХІІ.2011год. към договора за кредит,като забавата е за дължимите погасителни вноски с падеж от 30.VІ.2018год. до 1.І.2019год..Поради което „. Б.АДГ.С. е обявила кредита за предсрочно изискуем на 1.І.2019год.,на основание чл.17 от договора за банков ипотечен кредит на физическо лице№2772361/10.VІ.2010год. във връзка с чл.29 от ОУ и на основание чл.60ал.2 ЗКИ.Това законово и договорно основание за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит е изрично посочено в нотариалната покана на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,която е връчена лично на ответника А. В. на 24.ІV.2019год.Поради което съдът счита възражението на ответника,че липсва законово и договорно основание за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,за неоснователно.
Вещото лице е определило задълженията на кредитополучателя А. В. по договора за банков ипотечен кредит на физическо лице №2772361/10.VІ.2010год. и анекс№1/9.ХІІ.2011год. към него към 30.V.2019год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда/ и те са,както следва:главница в размер на 52 447.56евро, договорна лихва за периода от 30.VІ.2018год. до 1.І.2019 год. в размер на 3 496.97евро, лихва върху просрочена главница за периода от 30.VІ.2018год. до 30.V.2019год. в размер на 2 837.25евро и наказателна лихва при просрочие в размер на 874.12евро.
Тъй като ответникът А. В.,като кредитополучател,не е изпълнил задължението си да заплаща погасителните вноски,съгласно договорения погасителен план,като е не е платил 6 погасителни вноски,с падежи от 30.VІ.2018год. до 30.ХІІ.2018год.,Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,считано от 1.І.2019год. и да пристъпи към събиране на изискуемите суми-главница и лихви.С нотариална покана рег.№237/11.ІІ.2019год. на нотариус Хр. Д.,с рег.№686 по РНК, Банката е уведомила кредитополучателя А. Д. В.,че обявява кредитът за изцяло и предсросно изискуем.Уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено редовно,като нотариалната покана е връчена лично на А. В. на 24.ІV.2019год. срещу разписка,в която той е изписал трите си имена и се е подписал без възражения.Настъпването на предсрочната изискуемост на банков кредит е обусловено от два елемента:обективен-изразяващ се в забава в плащанията и субективен-предполагащ възможност и избор на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.Съгласно чл.60ал.2 ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД,настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки:обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,че ще счита целия кредит за предсрочно изискуем,включително и за вноските с ненастъпил падеж,които към момента на изявлението не са били изискуеми.Съгласно т.18 от ТР№4/18.VІ.2014год. по т.д.№4/2013год. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването и.В настоящия случай нотариалната покана рег.№237/11.ІІ.2019год. на нотариус Хр. Д.,с рег.№686 по РНК, на „. Б.АДГ.С. за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по процесния договор за банков ипотечен кредит,е връчена лично на А. Д. В..Ето защо предсрочната изискуемост има действие от 24.ІV.2019год.-момента на получаване от длъжника А. В. на волеизявлението на кредитора „. Б.АДГ.С.,защото към този момент са налице обективните факти,обуславящи настъпването и-неплащане на 6 месечни погасителни вноски,дължими за периода от 30.VІ.2018год. до 30.ХІІ.2018год..Съгласно чл.17 от договора за банков ипотечен кредит№2772361/10.VІ.2010год. при неплащането на което и да е задължение за главница и лихви, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Безспорно е по делото,че по заявление на „. Б.АДГ.С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №44/3.VІ.2019год. по ч.Г.д.№94/2019год. на ЧРС,с която длъжникът А. Д. В.,ЕГН* с постоянен адрес Г.Ч.,ул.“.№1А,.3,А.3. е осъден да заплати на „. Б.АДГ.С.,ЕИК ******** следните суми: 52 447.56евро- главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице№2272361/10.VІ.2010год. и анекс№1/9.ХІІ.2011год., ведно със законната лихва върху нея,считано от 31.V.2019год. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 7 168.23евро за периода от 30.VІ.2018год. до 30.V.2019год.,която включва: 3 530.25евро договорна лихва за периода 30.VІ.2018год. до 1.І.2019год., 2 822.13евро лихва върху просрочена главница за периода 30.VІ.2018год. до 30.V.2019год. и 815.85евро наказателна лихва при просрочие за периода 30.VІ.2018год. до 30.V.2019год.,както и направените по делото разноски в размер на 2 331.97лв. ДТ и 2 734.78лв. адвокатско възнаграждение.
Предмет на делото по главния иск по чл.422ал.1 ГПК е да се установи съществуването на вземането на кредитора-ищец срещу ответника-кредитополучател по предсрочно изискуемия кредит,както и начислените лихви и такси по договора,поради неизпълнение на договорните задължения от кредитополучателя.Безспорно се установи по делото,че кредитополучателят А. Д. В.,не е плащал договорените месечни вноски съгласно погасителния план към анекс№1/9.ХІІ.2011год. към договор за банков ипотечен кредит№2772361/10.VІ.2010год.,считано от 30.VІ.2018год. до 30.ХІІ.2018год. или налице е забава в плащането от 185дни,съгласно заключението на ССчЕ.Поради допусната от ответника забава в плащането на главницата и лихвите по кредита,считано от 1.І.2019год. целият кредит е обявен от банката за предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие,съгласно чл.17 от договора във връзка с чл.29 от Общите условия на банката.
Но съгласно Тълкувателно решение№3/27.ІІІ.2019год. по т.д.№3/2017год. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.Предсрочната изискуемост настъпва с връчване на уведомлението на кредитора,за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, на кредитополучателя,в настоящия случай на 24.ІV.2019год.,когато е връчена нотариалната покана на „. Б.АДГ.С. на кредитополучателя А. Д. В..
По гореизложените съображения съдът ще следва да уважи предявения главен иск по чл.422ал.1 ГПК,като приеме за установено по отношение на ответника А. Д. В.,ЕГН*,че дължи на „. Б.АДГ.С.,ЕИК ******** следните суми: 52 447.56евро главница по договора за банков ипотечен кредит№2772361/10.VІ.2010год. и анекс№1/9.ХІІ.2011год. към него, 3 496.97евро договорна лихва за периода от 30.VІ.2018год. до 1.І.2019год., 2 134.46евро лихва върху просрочена главница за периода от 30.VІ.2018год. до 24.ІV.2019год. и 611.88евро наказателна лихва при просрочие за периода от 30.VІ.2018год. до 24.ІV.2019год.,както и 524.48евро законна лихва върху главницата за периода от обявяване на предсрочната изискуемост на кредита-24.ІV.2019год. до 30.V.2019год.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.Или кредитополучателят дължи лихви в общ размер на 6 767.79евро,ето защо ще следва да се отхвърли предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК за разликата от 6 767.79евро до 7 168.23евро общ размер на дължимите лихви по договора за кредит.
Съгласно т.12 от ТР№4/2013год. на ОСГТК съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство.Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение,тъй като принудително събиране на разноските се извършва въз основа на издаден,след влизане в сила на решението по установителния иск,изпълнителен лист по чл.404т.4 ГПК от съда в исковото производство.
Ще следва да се осъди ответникът А. В. да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 5 032.72лв.,съобразно уважената част от иска по чл.422ал.1 ГПК.
Ще следва да се осъди ответникът А. В. да заплати на ищеца „. Б.АДГ.С. 7 316.85лв. съдебни разноски в исковото производство,съобразно уважената част от иска по чл.422ал.1 ГПК.
На основание гореизложеното и чл.422ал.1 ГПК Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на от А. Д. В.,ЕГН* с адрес Г.Ч.,ул.“.№1А,.3,А.3.,че дължи и следва да заплати на „. БУЛНАК“ АД Г.С. ,ЕИК *******,представлявано от изпълнителните директори Т. Ал. П. и Дж. В., следните суми: 52 447.56евро главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице№2772361/10.VІ.2010год. и анекс№1/9.ХІІ.2011год. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.V.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, 3 496.97евро договорна лихва за периода от 30.VІ.2018год. до 1.І.2019год., 2 134.46евро лихва върху просрочена главница за периода от 30.VІ.2018год. до 24.ІV.2019год. и 611.88евро наказателни лихви при просрочие за периода от 30.VІ.2018год. до 24.ІV.2019год.,както и 524.48евро законни лихва върху главницата,дължими за периода от 25.ІV.2019год. до 30.V.2019год.,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №44/3.VІ.2019год. по ч.Г.д.№94/2019год. на ЧРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК на „. Б.АДГ.С.,ЕИК ********,представлявано от изпълнителните директори Т. Ал. П. и Д. В. срещу А. Д. В.,ЕГН*,за следните суми: разликата от 2 134.46евро до 2 822.13евро лихва върху просрочена главница за периода от 24.ІV.2019год. до 30.V.2019год. и разликата от 611.88евро до 815.85евро наказателна лихва при просрочие за периода от 24.ІV.2019год. до 30.V.2019год.,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №44/3.VІ.2019год. по ч.Г.д.№94/2019год. на ЧРС,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!.
ОСЪЖДА А. Д. В.,ЕГН* да заплати на „. Б.АДГ.С.,ЕИК ******* съдебните разноски в заповедното производство в размер на 5 032.72лв./пет хиляди тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки/,съобразно уважената част от иска по чл.422ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Д. В.,ЕГН* да заплати на „. БУЛНАК“АДГ.С.,ЕИК ******** съдебни разноски в исковото производство в размер на 7 316.85лв./седем хиляди триста и шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/,съобразно уважената част от предявения иск по чл.422ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: