Производството е по чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по съединени дела №№143/2018г., 209/2018г., 373/2018г., 374/2018г., 591/2018г. на РС-С., с предмет установителни искове за съществуването на вземания по издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК. След съединяване на делата в едно общо дело и прекратяването му, същото е било изпратено по подсъдност на ОС-С., и образувано като търговско дело № 55/18г. на същия. Така по гр.д.№143/18г. на РС-С., ищецът ВМ - Б. ЕООД - С., представляван от В. К., а последният чрез адв. С. Н., е поддържал, че на 14.03.11г. сключил договор за заем с ответниците Б. Ю. и Н. Б., по силата на който като заемодател им предоставил сумата от 66 300лв., която според чл. 3 от договора заемателите следвало да върнат на 10 вноски с конкретни срокове за всяка вноска и краен срок на връщане 20.03.16г. Тъй като заемателите не изпълнили задължението си за връщане на заема в срок, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 1308/17г. на РС-С..
Предмет на заявлението и на делото пред районния съд, била сумата от 6 240 евро, представляваща седма по ред дължима вноска по договора, с падеж 20.09.14г. Със заповед за изпълнение № 633/27.10.17г. по ч.гр.д. №1308/17г. на РС-С., съдът разпоредил ответниците да му заплатят солидарно сумата от 6 240 евро, 1 905.08 евро законна лихва върху тази главница от 22.10.14г. до 22.10.17г. /денят на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, ведно със законната лихва върху тази главница от 25.10.17г. до окончателното им плащане, както и разноски в заповедното производство от 318лв., държавна такса. Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на посочените задължения по заповедта за изпълнение, както и да присъди направените в заповедното и исковото производство разноски.
Останалите искови производства пред районния съд имат идентично съдържание като фактически твърдения по отношение на правопроизводящите факти, разликите са в размера и поредността на претендираните суми, представляващи неплатени вноски по заема, както и периодите и размера на претендираните обезщетения за забава, в размер на законните лихви върху тях.
Или, предмет на заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 1306/17г. и предмет на гр.д.№ 209/18г., било съществуването на вземане за 5 270 евро, девета заемна вноска по договора, с падеж 20.09.14г. и законната лихва върху нея в размер на 1 214.75евро, за периода 21.09.15г. до 22.10.17г.. Със заповед № 648/03.11.17г. по ч.гр.д.№ 1306/17г. РС-С., същият разпоредил ответниците Б.Ю. и Н.Б. солидарно да заплатят на ищеца горните суми, законната лихва върху главницата от 25.10.17г. до окончателното им плащане, както и разноски в заповедното производство от 271.26лв. Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на горните вземания по заповедта за изпълнение, както и да му присъди разноски в заповедното и исковото производство.
Предмет на заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 1307/17г., и предмет на гр.д.№ 373/18г., е било съществуването на вземане от 5 980евро, представляваща осма по ред заемна вноска с падеж 20.03.15г., и законната лихва върху нея от 1 576.05 евро за периода от 21.03.15г. до 22.10.17г. Със заповед № 674/07.11.17г. РС-С. е разпоредил ответниците солидарно да заплатят на ищеца горните суми, законната лихва върху главницата за периода от 25.10.17г. до окончателното плащане, както и разноски в заповедното производство от 295.57лв. Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на горните вземания по заповедта за изпълнение, както и да му присъди разноски в заповедното и исковото производство.
Предмет на заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 1305/17г. и предмет на гр.д.№ 374/18г. на РС-С., е било съществуването на вземане от 5 460 евро, представляващо десета по ред дължима заемна вноска по договора с падеж 20.03.16г., и законната лихва върху нея от 882.94евро, от 21.03.16г. до 22.10.17г. Със заповед за изпълнение на № 673/07.11.17г. по ч.гр.д.№1305/17г. РС-С., същият разпоредил ответниците солидарно да заплатят на ищеца горните суми, ведно със законната лихва върху главницата от 25.10.17г. до окончателното им плащане, а също и разноски в заповедното производството от 248.11лв. Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на горните вземания по заповедта за изпълнение, както и да му присъди разноски в заповедното и исковото производство.
Предмет на заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 1309/17г. и предмет на гр.д.№ 591/18г. на РС-С. е било съществуването на вземане от 6 500 евро, шеста по ред заемна вноска, с падеж 20.03.14г., както и законната лихва за забава от 1 984.46 евро, от 22.10.14г. до 22.10.17г. Със заповед за изпълнение № 666/02.11.17г. по ч.гр.д.№ 1309/17г. РС-С. разпоредил ответниците солидарно да заплатят на ищеца горните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.17г. до окончателното им плащане, както и разноски в заповедното производство от 331.88лв. Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на горните вземания по заповедта за изпълнение и да му присъди разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е предявил допълнителна искова молба, според която предмет на предявения иск са по заповедите за изпълнение по цитираните по-горе дела. Твърди се, че съгласно договор за паричен заем от 14.03.2011г., доверителят ВМ-Б. ЕООД е предоставил паричен заем на ответниците Ю. и Б. за сумата от 66 300евро. По отношение на направеното възражение от особените представители на ответниците, че сумата е 66 300лева, се уточнява, че това е всъщност техническа грешка, действително предоставената сума била 66 300евро. Твърди се, че по възражението, че процесният заем бил нищожен като привиден, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, същото възражение било неоснователно. Не била налице симулативност на материализираното в договора за заем изявление, нито се навеждали твърдения да е налице друга воля на страните, различна от посочена в договора. Поради това евентуалното осъществяване на симулацията, не можело да се извлича от тълкуване на самия договор, а следвало да се установява с писмен документ, различен от същия договор, какъвто в случая нямало. Оспорва се твърдението в отговора на Б. Ю., че ищецът следвало да докаже реалността на договора за заем. В тежест на ищеца е да докаже факта на сключването му на договор и предаването на заемната сума. В конкретния случай предаването на сумата се удостоверявало с подписването на самия договор, тъй като в чл. 2 от него изрично било посочено, че предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя се извършвало непосредствено преди подписване на договора, който служел като разписка за получената заемна сума. Оттам нататък, ако ответникът твърдял, че сключения договор е нищожен, той носел доказателствена тежест за установяване на това твърдение, чрез пълно и главно доказване. Не било налице нищожност на договора, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Неспазването на посочената разпоредба имало отношение към редовността на счетоводството на ищеца, но не и към валидността на заемното правоотношение. По същата причина за нищожност на договора за заем не водел и факта, че договорът за заем на е деклариран в годишната данъчна декларация на ищеца. Неоснователно било възражението за липса на решение на общото събрание на съдружниците на ищеца, който към момента на подписване на договора бил дружество с ограничена отговорност. Решението на общото събрание не било елемент от фактическия състав на договора за заем, а волеизявлението на представляващия дружеството било достатъчно условие за валидността на сделката. Евентуалната липса на съгласие на съдружниците би имала значение единствено в отношенията между дружеството и управителя, като възможността да бъде взето или не такова решение не ограничавало представителната власт на управителя, каквото ограничение не било вписано в търговския регистър. Твърди се, че заемателите не са изпълнили задълженията си на шеста, седма, осма, девета и десета вноска по договора за заем и независимо от това, че между страните била уговорена неустойка в размер на 0,2 % на ден върху просрочената сума, ищецът претендирал единствено заплащане на законна лихва, не и договорената лихва, която била в по-висок размер. Предвид на изложеното поддържа искане за установяване на вземанията за шеста, седма, осма, девета и десета вноски по договора за заем, посочени в заповедите за изпълнение, както и законните лихви върху тях в посочените периоди. Претендира се и установяване на дължимостта на законната лихва върху всяка от посочените главници от 25.10.17г. до окончателното им плащане.
На така представената искова молба ответникът Б. Ю., чрез особения представител адв. А. е подал първоначален допълнителен отговор. В първоначалния отговор се поддържат възражения за нищожност на договора за заем от 14.03.11г., поради привидност на същия. Твърди се, че ищеца следва да докаже предаването на заемната сума. Твърди се, че независимо от посочването в първоначалната искова молба, че заемната сума била 66 300 лева, в същото време се претендирало от ответниците заплащането на много по-голяма сума от същата, което също подсказвало за очевидна привидност на този договор. Отделно основание за нищожност било противоречието на договора за заем с императивна разпоредба на Закона за ограничаване плащанията в брой, основание за нищожност на същия по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Към датата на сключване на договора за заем било налице императивно изискване за ограничаване плащанията в брой по чл. 3 от същия закон, затова договорът бил в нарушение на посочената разпоредба. Освен това, не било ясно дали заемодател по договора е юридическото лице ВМ-Б. ЕООД, представлявано от В. К. или същият бил заемодател като физическо лице. Освен посочените твърдения за неоснователност на исковете се твърди и недоказаност на същите, тъй като по никакъв начин заетата сума не била осчетоводена от дружеството ищец, което можело да се установи със съдебно-счетоводна експертиза.
В допълнителния отговор се поддържат същите възражения, като са направени съответни доказателствени искания.
Подаден е отговор и допълнителен отговор и от особения представител на ответника Б., адв. Д.. В първоначания отговор се твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Твърди се, че договора за заем от 14.03.11г. бил нищожен поради липса на съгласие относно валутата, в която била предоставена заетата сума 66 300 лева или 66 300 евро, поради тази неяснота не бил ясен размера на задължението, дали се претендират 66 300 лева или левовата равностойност на сумата на петте вноски, която възлизала на 36 400 евро, равняващи се на 71 192.21 лева. Не била представена справка за задълженията по чл. 366 ГПК. Направени са и доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. В допълнителния отговор на същия ответник се поддържа и допълнително възражение, че договора за заем не бил подписан от доверителя му Н. Б., тъй като не било ясно дали нейният подпис и ръкописен текст под текста заемател, изхожда от същата, поради което се оспорва истинността и авторството на тези подписи и изявления.
При това положение съединените искове са по чл. 422 ГПК за установяване на вземания след издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листове въз основа на договор за заем. Поради неоткриване на длъжниците по настоящ и постоянен адрес ищецът е предявил установителните искове за съществуване на вземанията по неплатените вноски пред районния съд, като след прекратяване на делото и съединяване на делата, същото е подсъдно на окръжния съд. Моли съда да установи съществуването на вземанията по заповедите за изпълнение, ведно със законната лихва върху тях от предявяване на иска до окончателното им плащане, като се претендират и разноските в заповедното и исковите производства.
От ответника Б. Ю., чрез особения представител е постъпил допълнителен отговор. В тях ответникът оспорва действителността на договора за заем, твърди, че същият е нищожен и привиден като привиден и сключен в противоречие със закона, основание за нищожност по 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, затова този договор бил несъществуващо основание въз основа на което не следвало да се издаде заповед за изпълнение, респ. изпълнителен лист. Не било ясно също дали заемната сума била действително дадена на ответниците, както и не било ясно дали заемодател по нея е юридическото лице или управителя му Ковачев.
Ответникът Н. Б., чрез особения представител също оспорва иска. Според него договорът за заем бил нищожен, тъй като липсвало съгласие между страните относно валутата на договора и не било ясно дали предоставената сума е лева или евро. В допълнителния отговор се твърди, че договора за заем не бил подписан от Н. Б..
В първоначалния и последващия отговор на ответника Б. е направено възражение за давност. Уточнението е, че това възражение се отнася както за главницата на дължимите суми, така и за лихвите върху тях. Следва и да се приема, че поради претендираното основание на договор за заем, възражението касае кратката тригодишна давност, която също се отнася и за двете вземания по договора.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Според разпределената в доклада доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да установи сключването на договора за заем, издаването на заповедите за изпълнение и изпълнителните листове в посочените дела на районния съд. В негова тежест е да установи действителността на договора за заем, т.е. че той материализира съществуващо съглашение между страните за даване на определена парична сума на ответниците срещу тяхното задължение за връщане на сумата. Той трябва да установи реалното получаване на заетата сума от ответниците, респ. извършените от тях плащания по договора, чрез което косвено ще се установи задължението за остатъка за връщане на заемната сума.
В тежест на ответниците е да установят възраженията си за нищожност на договора за заем.
От съединени дела №№ 143/2018г., 209/2018г., 373/2018г., 374/2018г. и 591/2018г. на РС-С., с предмет установителни искове за съществуването на вземания по издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК се установява следното:
Предмет на заявление по чл. 410 ГПК /от 25.10.17г./ по което било образувано ч.гр.д. 1309/2017г. на РС-С. е било съществуването на вземане от 6500 евро, шеста по ред заемна вноска, с падеж 20.03.14г.
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 666/02.11.2017г. било разпоредено длъжниците Б.Ю. и Н.Б. да заплатят солидарно на ВМ-Б. ЕООД, сумата 6 500евро, главница по договор за паричен заем от 14.03.11г., 1 984,46 евро обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 22.10.2014г.-22.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и 331,88 лв. за направените разноски по делото за държавна такса.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С Разпореждане от 15.01.18г. на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с указанията било получено от ВМ-Б. ЕООД на 22.05.18г.
На 25.05.2018г. ВМ-Б. ЕООД –С. подал искова молба по която било образувано гр.д. № 591/18г. Моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат солидарно присъдените суми със заповед за изпълнение на парично задължение № 666/02.11.2017г. както и да му присъди разноски в заповедното и исково производство.
По ч.гр.д.№1308/17 г. /В.№ от 25.10.2017г./ на РС-С., в полза ВМ-Б. ЕООД-С. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 633/27.10.2017г., с която било разпоредено длъжниците Б. Ю. и Н. Б. да му заплатят солидарно сумата от 6 240 евро, представляваща дължима седма вноска,с падеж 20.09.2014г., по договор за заем от 14.03.2011г., 1 905.08 евро законна лихва върху тази главница от 22.10.14г. до 22.10.17г. /денят на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, ведно със законната лихва върху тази главница от 25.10.17г. до окончателното им плащане, както и разноски в заповедното производство от 318лв. - държавна такса.
На основание чл. 47, ал. 5 ГПК заповедта се считала за връчена на 27.12.17г., а с оглед разпоредбата на чл.415, ал. 1, т.2 ГПК и на заявителя било указано задължението в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си. Съобщението с указанията било получено от заявителя на 05.01.18г.
На 05.02.2018г. ВМ-Б. ЕООД –С., представляван от В.К., а последният чрез адв. Н.депозирал искова молба, по която било образувано гр.д. № 143/18г. Поддържал, че на 14.03.11г. сключил договор за заем с ответниците Б. Ю. и Н. Б., по силата на който като заемодател им предоставил сумата от 66 300лв., която според чл. 3 от договора заемателите следвало да върнат на 10 вноски с конкретни срокове за всяка вноска и краен срок на връщане 20.03.16г. Моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат солидарно присъдените суми със заповед за изпълнение на парично задължение № 633/27.10.2017г., както и да му присъди разноски в заповедното и исково производство.
Предмет на заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№1307/17г., /В.№ от 25.10.2017г./ било съществуването на вземане от 5 980евро, представляваща осма по ред заемна вноска, с падеж 20.03.15г., и законната лихва върху нея от 1 576.05 евро за периода от 21.03.15г. до 22.10.17г. Със заповед № 674/07.11.17г. съдът е разпоредил длъжниците Б.Ю. и Н.Б. да заплатят солидарно на ВМ-Б. ЕООД 5 980 евро главница, 1576.05евро законна лихва за забава за периода 21.03.2015г. до 22.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.10.17г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 295,57лв. – държавна такса.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжниците чрез залепване на уведомления. С Разпореждане от 01.03.18г. на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с указанията било получено от ВМ-Б. ЕООД на 06.03.18г.
На 03.04.2018г. ВМ-Б. ЕООД –С. подал искова молба по която било образувано гр.д. № 373/18г. Моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат солидарно присъдените суми със заповед за изпълнение на парично задължение № 674/03.11.2017г. както и да му присъди разноски в заповедното и исково производство.
По ч.гр.д. № 1306/17г. /В. № 25.10.17г./ на РС-С., в полза ВМ-Б. ЕООД-С. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 648/03.11.2017г. в полза на ВМ-Б. ЕООД, с която било разпоредено длъжниците Б.Ю. и Н.Б. да му заплатят солидарно сумите в размер на 5 720евро, девета заемна вноска /с падеж 20.09.2015г./ по договор за паричен заем от 14.03.2011г., 1 214,75евро – законна лихва за забава върху сумата 5 720евро, считано от датата на подаване на заявлението в съда 25.10.17г. до плащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 271,26лв., заплатена от заявителя държавна такса.
Заповедта по чл. 410 ГПК била връчена на длъжниците Б.Ю. и Н.Б. чрез залепване на уведомление. С разпореждане от 17.01.19г. съдът е указал на заявителя задължението в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си. Съобщението с указанията било получено от ВМ-Б. ЕООД на 22.01.18г.
На 21.02.2018г. ВМ-Б. ЕООД –С. подал искова молба по която било образувано гр.д. № 209/18г. Поддържал, че на 14.03.11г. сключил договор за заем с ответниците Б. Ю. и Н. Б., по силата на който като заемодател им предоставил сумата от 66 300лв., която според чл. 3 от договора заемателите следвало да върнат на 10 вноски с конкретни срокове за всяка вноска и краен срок на връщане 20.03.16г. Моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат солидарно присъдените суми със заповед за изпълнение на парично задължение № 648/03.11.2017г., както и да му присъди разноски в заповедното и исково производство.
Предмет на заявление по чл. 410 ГПК /от 25.10.17г./, по което било образувано ч.гр.д.№ 1305/17г. е било съществуването на вземане от 5 460 евро, представляваща десета по ред дължима заемна вноска по договора с падеж 20.03.16г. Със заповед за изпълнение на парично задължение № 673/07.11.2017г. било разпоредено длъжниците Б.Ю. и Н.Б. да заплатят солидарно на ВМ-Б. ЕООД, сумата 5 460евро, главница по договор за паричен заем от 14.03.11г., 882,94евро законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 25.10.17г. до плащане на вземането, както и разноски в размер на 248,11лв. – заплатена от заявителя държавна такса.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжниците чрез залепване на уведомления. С Разпореждане от 01.03.18г. на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с указанията било получено от ВМ-Б. ЕООД на 06.03.18г.
На 03.04.2018г. ВМ-Б. ЕООД –С. подал искова молба по която било образувано гр.д. № 374/18г. Моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат солидарно присъдените суми със заповед за изпълнение на парично задължение № 673/07.11.2017г. както и да му присъди разноски в заповедното и исково производство.
С допълнителната искова молба В. № 698/11.02.19г. и във връзка с направеното възражение от особените представители на ответниците, че предоставената сума е 66 300 лева е уточнено, че в началото на всяка от исковите молби била допусната техническа грешка като вместо 66 300 евро била записана сумата 66 300 лева.
По делото бил представен оригинал на договор за паричен заем /л.68-69/ от 14.03.2011г. сключен между В.К., действащ като управител и представляващ ВМ-Б. ООД – заемодател и Б.Ю. и Н.Б., като заематели, които според договора отговаряли солидарно за всички задължения по договора. Според р.І, чл. 1 на договора заемодателят предал в собственост на заемателите сумата от 66 300евро, а заемателите се задължавали да върнат заемната сума по реда и условията на договора. В раздел ІІ, чл. 3(1) било предвидено, че заемната сума ще бъде върната, чрез заплащане на 10 вноски, с подробно описани суми и падежи, като крайният срок за връщане бил 20.03.2016г. В чл. 8 страните договорили, че за дължимите суми по договора заемодателят може да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК.
Във връзка с изявление на ищеца в съдебно заседание на 25.04.19г., че ще се ползва от договора за заем като частен писмен документ, представляващ разписка за получените суми от ответниците и оспорване от страна на ответниците на авторството на изявленията и подписите в него била допусната съдебно-графологическа експертиза.
В заключение на л.88-93 вещото лице сочи, че подписите от името на заемателя – Б. Й. Ю. върху договор за паричен заем от 14.03.11г. е положен от Б. Ю.. Не било възможно да се установи дали ръкописният текст „Б. Ю.“ бил изписан от същия, поради липса на сравнителен материал. Подписите от името на заемателя Н. Д. Б. върху договора били положени от Н.Б., а ръкописният текст „Н. Б.“ не бил изписан от Н.Б.. според вещото лице ръкописните текстове вероятно били изписани от едно и също лице.
Допусната била и допълнителна задача на съдебно-графологическата експертиза, тъй като поради липса на сравнителен материал експертизата не е отговорила категорично относно авторството на текста в договора за заем.
В заключение на л.114-117 от допълнителна експертиза, вещото лице в заключение посочва, че ръкописният текст „Н. Б.“ и „Б. Ю.“ върху оригинал на договор за паричен заем от 14.03.11г. бил изписан от Б. Й. Ю..
Назначена била и съдебно-счетоводна експертиза с въпроси: налице ли е осчетоводяване на сумата по договора за заем, има ли отразяване ГДД на дружеството за 2011г.; има ли взето решение на ОС на съдружниците за предоставяне на парични суми под формата на заем.
Според вещото лице в заключение на л. 96-97, съгласно счетоводен стандарт 32 Финансови инструменти, предоставеният заем представлявал ДМА, който следвало да се осчетоводи по дебита на сметка 229 Други финансови активи и по кредита на сметка 504 Разплащателна сметка във валута. Остатъкът по сметка 229 следвало да се запише в раздел Б на баланса Нетекущи /дълготрайни/ активи, група ІІІ Дългосрочни финансови активи, балансово перо Други заеми. Левовата равностойност на заема следвало да се отрази и в отчета за паричните потоци за 2011г. в раздел Парични потоци от финансова дейност, перо Парични потоци, свързани с получени и предоставени заеми. Предвидената по договора възниградителна лихва или неустойка при неизпълнение следвало да се осчетоводи по дебита на сметка 496 разчети за лихви и неустойки и по кредита на сметка 721 приходи от лихви или 792 приходи и неустойки и съответно в раздел Приходи от финансова дейност в отчета за приходи и разходи за 2011г. Проверката в счетоводството на дружеството-ищец показвала, че процесният договор не бил осчетоводен по посоченият по-горе начин. Била взета задбалансова счетоводна операция за левовата равностойност на 66 300 евро и сумата била отразена по дебита на сметка 999 други задбалансови активи и по кредита на сметка 9999 други задбалансови пасиви. Осчетоводяването по този начин било недостатъчно и показвал само поетия ангажимент по договора за паричен заем. Не била взета операция за предаване на заемната сума и не било отразено погасяване на заема. Не била начислявана и предвидената неустойка за закъснение в плащането на погасителните вноски и не били декларирани приходи от лихви и неустойки в ГДД по чл. 92 ЗКПО. На вещото лице бил предоставен надлежно оформен протокол от ОС на събрание на съдружниците от 09.03.2011г. за вето решение за предоставяне на заем на Б.Ю. и Н.Б.. При проверка на публикуваните ГФО на дружеството-ищец за периода 2011-2017г. вещото лице сочи, се сумата от 66 300 евро или левовата и равностойност не била посочена в счетоводния баланс и отчета за паричния поток.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Производството по иск за установяване съществуването на вземане по реда на чл. 422 ГПК, се характеризира със свои специфики. Производството по този установителен иск се развива в предметните и субективни предели на издадената заповед за изпълнение. Исковият съд дължи служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта на производството с правно основание чл. 422 ГПК - дали заявеното в исковата молба вземане съответства на това, за което на ищеца е издадено изпълнително основание, налице ли е съвпадение на страните в заповедното и исковото производства, спазен ли е срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и този за предявяване на установителен иск.
Така, от съединени дела от съединени дела №№ 143/2018г., 209/2018г., 373/2018г., 374/2018г. и 591/2018г. на РС-С., подробно описани по-горе се установява, че производството по делото се развива в предметните предели на издадените заповеди за изпълнение № 666/02.11.2017г. по ч.гр.д. 1309/2017г. на РС-С., № 633/27.10.2017г. по ч.гр.д. 1308/2017г. на РС-С., № 674/07.11.17г. по ч.гр.д. №1307/17г. на РС-С., № 648/03.11.2017г. по ч.гр.д. № 1306/17г. на РС-С., № 673/07.11.2017г. по ч.гр.д. № 1305/17г. на РС-С., налице е съвпадение на страните в заповедните и исковото производство, спазен е и срока за предявяване на установителни искове.
Относно договора за заем, сключване, действителност и реалното получаване на заетата сума от ответниците.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума, респективно по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Съгласно задължителната съдебна практика съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане.
Съгласно договор за паричен заем /л.68-69/ от 14.03.2011г., сключен между В.К., действащ като управител и представляващ ВМ-Б. ООД – заемодател и Б.Ю. и Н.Б., като заематели, последните отговаряли солидарно за всички задължения по договора. Според р.І, чл. 1 на договора заемодателят предава в собственост на заемателите сумата от 66 300евро, а заемателите се задължавали да върнат заемната сума по реда и условията на договора. В раздел ІІ, чл. 3(1) било предвидено, че заемната сума ще бъде върната, чрез заплащане на 10 вноски, с подробно описани суми и падежи, като крайният срок за връщане бил 20.03.2016г. В чл. 8 страните договорили, че за дължимите суми по договора заемодателят може да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК. От съдържанието на описаните по-горе клаузи на договора за заем от 14.03.2011г., следва по безспорен начин изводът за реално получаване на паричната сума и съответно за съществуването на заемно правоотношение между страните. При така обективираното съдържание на договора за заем „заемодателят предава в собственост на заемател сумата от 66 300евро“, задължението на заемодателя се явява изпълнено, за което свидетелсват подписите на заемополучателите. Заключението по съдебно- графологическата експертиза на л.88-93 е категорично, че подписите от името на заемателя – Б. Й. Ю. върху договор за паричен заем от 14.03.11г. е положен от Б. Ю., а подписите от името на заемателя Н. Д. Б. върху договора били положени от Н.Б.. В тази връзка тълкувайки формулировката „предава“ и „предаването на заемната сума от заемодателя на заемател се извърши непосредствено преди подписване на настоящия договор, като настоящия договор служи като разписка за получената заемна сума“ се стига до извода, че действието „предава“ е извършено в момента на подписване на договора и удостоверява получаването на сумата. Няма твърдение, нито доказателства по делото, заетите парични средства да са върнати от заемателите.
Относно възражението за нищожност на договора за заем като привиден, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД.
Според чл. 26, ал. 2 ЗЗД, нищожни са привидните договори. Нищожността на договора не поражда желаните правни последици и всеки може да се позове на нея, без да е необходимо предварително в отделно производство да я установява. Налице е многобройна, включително задължителна практика, че привидната сделка е тази, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласието на другата страна не се желае нейното правно действие. За да е налице относителна симулация, каквато се твърди, че е налице в случая, е необходимо по безспорен начин да се установи, че волята на страните по договора е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения по сключеното съглашение. В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. Доказването на привидност на сделката става чрез т. нар. начало на писмено доказателство, както изрично се предвижда в чл. 165, ал. 2 ГПК или чрез "обратен документ", като целта на документа е да разкрие симулацията и да установи вътрешните отношения между страните по сключения договор. В случая е налице само твърдение за наличие на привидност, без да се сочат каквито и да било доказателства за това. Ето защо, възражението на ответника за привидност на договора за заем и че не е породил правни последици, е необосновано и недоказано.
Относно възражението за нищожност на договора, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Налице е многобройна практика в смисъл, че плащането в брой на стойност, равна или надвишаваща 10 000 лв. представлява нарушение чл. 3, ал. 1 ЗОПБ и е от значение за реализиране на административно-наказателна отговорност срещу нарушителя, но не се отразява на надлежността, нито на извършеното плащане. Така Определение № 650 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2490/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 120 от 6.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1709/2016 г., II т. о., ТК Към доказването на плащането няма отношение разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, като нарушаването на разпоредбите на този закон има за последица реализиране срещу нарушителя на административно-наказателна отговорност, но не се отразява на надлежността и доказването на извършеното плащане. Определение № 70 от 9.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 499/2015 г., II т. о., ТК. Нарушаването на Закона за ограничаване плащанията в брой има за последица налагане на административнонаказателната отговорност на дееца, но няма значение нито за надлежността и доказването на извършеното плащане, нито за валидността на договора, от който произтича вземането.
Относно възражението, че че вземанията са погасени по давност.
Вземането на ищеца по Договора за заем не е за периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (по аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД). Приложим в случая е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Относно възражението, че предоставеният заем не бил надлежно осчетоводен в счетоводството на ищеца.
По въпроса за доказателствената тежест на счетоводните книги и направените в тях записвания по реда на чл. 290 ГПК е създадена постоянна практика на ВКС, която е задължителна за съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК /решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/22.02.2011 г. по т. д. № 264/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други/ и съгласно която счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се презумира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите доказателства. Според Определение № 605/19.07.2016г. на ВКС по т.д. № 2801/2015г., ІІт.о. Приложимите правни норми в Закона за счетоводството /отм./ и Националните счетоводни стандарти относно осчетоводяването на предоставен заем са ясни и не създават съмнение, че търговските дружества следва да осчетоводяват стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им, както и че предоставените на заем средства следва да намерят отражение в счетоводството като стопанска операция, включително в счетоводния баланс като съставна част от годишния финансов отчет. Налице е и постоянна практика по приложението на чл. 182 ГПК относно обсъждането на вписванията в счетоводните книги заедно с останалите събрани по делото относими и допустими доказателствени средства. Неправилното отразяване или неотразяването на предоставена на заем сума в счетоводството на заемодателя при наличие на писмени доказателства, че сумата е предадена от заемодателя на заемателя, не обуславя извод, че сумата не е предадена.
Относно възнаграждението на особените представители.
С определение №973/11.09.18г. съдът е назначил особен представител на ответниците Б.Ю. и Н. Б., при депозит 2 519лв. за всеки един, или 5038лв. общо за една инстанция. Ищецът е внесъл така определеният депозит по сметка на ОС-С.. С протоколно определение от 28.06.2019г. съдът е задължил ищеца да внесе по сметка на съда и дължимото ДДС върху определените възнаграждения по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което до момента не е сторено.
Ще следва ищецът да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – С. дължимото ДДС върху определените възнаграждения по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1007,60лв.
Относно разноските.
Предвид уважаването на процесния иск по чл. 422 ГПК, в тежест на ответниците следва да се възложат и разноските на ищеца за заповедното производство по ч.гр.д. № 1308/17г. – 318,61лв., държавна такса; по ч.гр.д. № 1306/2017г. – 271,26лв., държавна такса; по ч.гр.д. №1307/2017г. – 295,57лв., държавна такса; по ч.гр. д. №1305/2017г. – 248,11лв., държавна такса; по ч.гр.д. № 1309/17г. - 331,88лв., държавна такса, или в общ размер от 1465,43лв.
Ще следва ответниците Б. Ю. и Н. Б. да се осъдят да заплатят ВМ-Б. ЕООД С. и разноски от 8 161,03лв., от които 1465,43лв. държавна такса, 650лв. възнаграждение на вещи лица, 5038лв. възнаграждение на особени представители и 1007,60лв. ДДС върху възнаграждение на особени представители.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените установителни искове от ВМ-Б. ЕООД – С., ЕИК ***, чрез адв. С.Н., съдебен адрес гр. С., ул. Б.№ 11 срещу Б. Й. Ю., ЕГН *, с постоянен адрес гр. С., ул. Б. 7, В., . 1, ап. 1 и Н. Д. Б., ЕГН *, с постоянен адрес гр. С., ул. Бузлуджа 7, В., . 1, ап. 1, че последните дължат солидарно на ищеца присъдените суми, както следва:
- по заповед за изпълнение на парично задължение № 666/02.11.2017г. по ч.гр.д. № 1309/2017г. по описа на РС-С., 6 500 евро, представляваща дължима шеста вноска по договор за паричен заем от 14.03.2011г., 1 984,46евро законна лихва върху главницата за периода от 22.10.2014г. до 22.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017г. до окончателното плащане;
- по заповед за изпълнение на парично задължение № 633/27.10.2017г. по ч.гр.д. № 1308/2017г. на РС-С., 6 240евро, представляваща дължима седма вноска по договор за паричен заем от 14.03.2018г., 1 905.08 евро законна лихва върху главницата за периода от 22.10.2014г. до 22.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017г. до окончателното плащане;
- по заповед за изпълнение на парично задължение № 674/07.11.2017г. по ч.гр.д. № 1307/2017г. по описа на РС-С., 5 980 евро, представляваща дължима осма вноска по договор за паричен заем от 14.03.2011г. , 1576.05 евро законна лихва върху главницата за периода от 21.03.2015г. до 22.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017г. до окончателното плащане;
- по заповед за изпълнение на парично задължение №648/03.11.201г. по ч.гр.д. № 1306/2017г. по описа на РС-С., 5 720 евро, представляваща девета дължима вноска по договор за паричен заем от 14.03.2011г., 1 214.75 евро законна лихва върху главницата за периода от 21.09.2015г. до 22.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017г. до окончателното плащане;
- по заповед за изпълнение на парично задължение № 673/07.11.2017г. по ч.гр.д. № 1305/2017г. по описа на РС-С., 5 460евро, представляваща дължима десета вноска по договор за паричен заем от 14.03.2011г., 882.94 евро законна лихва върху главницата за периода от 21.03.2016г. до 22.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017г. до окончателното плащане;
ОСЪЖДА ВМ-Б. ЕООД – С., ЕИК ***, да заплати по сметка на Окръжен съд – С. дължимото ДДС върху определените възнаграждения по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1007,60лв.
ОСЪЖДА Б. Й. Ю., ЕГН * и Н. Д. Б. да заплатят на ВМ-Б. ЕООД – С., ЕИК ***, разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 1308/17г., по ч.гр.д. № 1306/2017г., по ч.гр.д. №1307/2017г., по ч.гр. д. №1305/2017г., по ч.гр.д. № 1309/17г. в общ размер от 1465,43лв.
ОСЪЖДА Б. Й. Ю., ЕГН * и Н. Д. Б. да заплатят на ВМ-Б. ЕООД – С., ЕИК ***, разноски от 8 161,03лв., от които 1465,43лв. държавна такса, 650лв. възнаграждение на вещи лица, 5038лв. възнаграждение на особени представители и 1007,60лв. ДДС върху възнаграждение на особени представители.
На особения представител на Б. Й. Ю., адв. А. А., да се изплати възнаграждение внесено по сметка на Окръжен съд – С. в размер на 2 519лв., както и следващото се ДДС в размер на 503,80лв.
На особения представител на Н. Д. Б., адв. Г. Д., да се изплати възнаграждение внесено по сметка на Окръжен съд – С. в размер на 2 519лв., както и следващото се ДДС в размер на 503,80лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд Пловдив.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :