Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 474/26.10.2017 г. по Г. д. № 432/2018 г. Смолянски районен съд е приел за установено по отношение на „. Б. Е. Е. Г. П., че „. Е. Г. С., не дължи на „. Б.“ Е. сумата в размер на 6 668, 13 лева с ДДС – цената на електрическа енергия, начислена впоследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия, за която сума е издадена фактура № */08.01.2018 г. за периода от 02.04.2015 г. до 18.03.2016 г. за обект ИТН ***, находящ се в кк „П.“; ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 830, 80 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „. Б.“ Е. Г. П., че юрск. Н., с оплаквания, че е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че фактическите констатации н съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на закона; доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства.
Твърди се в жалбата, че в чл. 28 от Общите условия на Е. ЕС изрично е уреден редът, по който трайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като не може да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на разпоредбата на чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ на 17.02.2012 г.; прави се позоваване на Решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което за сходна регламентация в ОУ преди изменение на ЗЕ е прието, че е предвиден ред за уведомяване.
Твърди се във въззивната жалба, че по делото е безспорно установено, че е извършена нерегламентирана външна намеса, вследствие на която електромерът отчита по-малко от реално консумираната ел- енергия; от страна на ищеца е консумирана ел. енергия, без същата да бъде отчетена от електромера.
С въззивната жалба се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него се постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а в полза на жалбоподателя се присъдят деловодни разноски за двете инстанции. Алтернативно се прави искане, ако бъде потвърдено обжалваното решение, спрямо претендираното адвокатско възнаграждение да се приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът „. Е. Г. С., Ч. пълномощник адв. Д. М., с който се оспорва въззивната жалба. Сочи се, че от цитираните в жалбата разпоредби от ОУ се установява само общо правило за уведомяване на крайния потребител, но не и реда за извършване на самото уведомяване; прави се позоваване на Решение № 111/17.07.2014 г. на І т. о на ВКС. Твърди се по-нататък в отговора, че дори и да се приеме намеса върху СТИ, то същата се дължи на неизпълнение на задължения на електроснабдителното дружество, като се прави позоваване на разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ. Твърди се в отговора, че от страна на дружеството доставчик на електроенергия неправомерно се вменява неоснователно на ищеца задължение и се търси от него заплащане на ел. енергия, за която не е налице нито едно доказателство, че е доставена, още повече да е потребена от него и неправилното отчитане от средството за измерване на потребената енергия да е по вина на представител на ищцовото дружество. Сочи се за отмяна разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Твърди се в отговора, че не е налице нито една от законовите предпоставки, защото нито е налице ред за уведомяване на крайните потребители по смисъла на чл. 98а ал. 1 т. 6 от ЗЕ, нито са налице правилата за измерване на количеството ел. енергия по смисъла на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, като се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение и се претендират съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. От пълномощникът му К. Н. е постъпила писмена молба, с която се поддържа искането за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
За въззиваемия пълномощникът му адв. Д. М. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като прецени доказателства по делото и взе предвид становищата на страните, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Установява се от доказателствата по делото, че на 18.03.2016 г. е извършена техническа проверка и е подменено средството за търговско измерване, за което е издадена Констативен протокол № 229384/18.03.2016 г.; при тази проверка е демонтиран електромера с фабричен № ***, измерващ потребяваната от ищцовото дружество електроенергия и на негово място е поставен нов електромер от представители на ответното дружество „. Б. Електроразпределение“ Е..
Демонтираният електромер е предаден на Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Г. П. /БИМ/ за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията. Резултатите от тази проверка са обективирани в Констативен протокол от 29.08.2017 г., а именно: Променена е тарифната таблица по часови зони ; от 11. 00 ч. до 16. 00 електромерът отчита на дневна тарифа Т2, от 09. 00 ч. до 11. 00 ч. и след 16. 00 ч. електромерът не отчита на нито една от двете тарифи Т1 и Т2.
Съдебно-техническата експертиза, депозирана пред районния съд, сочи, че вследствие на извършеното препрограмиране на електромера, той отчита част от консумираната ел. енергия на процесния обект в тарифа под идентификация 1.8.3, която се явява извън заявените и първоначално програмирани в завода производител тарифи 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.0, видно от данните в отчетния протокол на билинг системата на ЕР ЮГ; тази тарифа не се визуализира на дисплея на електромера, но данните за нея се съхраняват в паметта му и се регистрират във файл, формиращ се при ежемесечния му отчет. Експертизата сочи, че в случая консумираната ел. енергия в тарифа Т2 /1.8.2/ за времето от 11. 00 ч. до 16. 00 ч. се отчита и фактурира нормално от електронната система, а ел. енергията, регистрирана в допълнителната тарифа се отчита, но не се фактурира, тъй като се явява извън стандартно програмираните и не се възприема от системата.
Експертизата сочи, че процесния електромер се намира в табло със СОТ система, която се задейства единствено при отваряне на вратите на разпределителното табло. Вещото лице сочи, че данните от СОТ системата показват, че през периода 02.04.2015 г. – 31.12.2015 г. е регистриран нерегламентиран достъп /отваряне на вратите без уведомяване на охранителната фирма/ на 03.04.2015 г.
Вещото лице дава заключение, че разликата между преминало количество ел. енергия и отчетено е 53 529 кWh.
За 53 520 кWh ответното дружество е издало Фактура № */18.01.2018 г. на стойност 6 668, 13 лева.
Пред въззивната инстанция спора е правен и се свежда до преценка за съответствие на Общите условия на ответното дружество с изискванията на ЗЕ относно определен ред за уведомяване на потребителя за извършената корекция на сметките му за изминал период и начисляване на допълнителни суми за потребена, но неотчетена ел. енергия.
След като с изменението през 2012 г. чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата на чл. 83 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, това налага допълването на заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ. Общите условия на ответното дружество са приети през 2008 г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012 г. Въззивната инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, че в случая такъв ред е налице, като се позовава на правилата за уведомяване на клиентите за извършената корекция на сметките по чл. 28 ал. 2 от Общите условия на ответното дружество. Уведомяването по тази разпоредба е неприложимо, тъй като се отнася общо за всички видове корекции, извършвани от дружеството въз основа на констативни протоколи, издадени от дружеството, заедно със справки за начислената енергия. В този смисъл е Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което се приема, че не е достатъчно в ОУ да е предвидено само, че снабдителят ще уведомява клиента за едностранната корекция, но изрично следва да се предвиди и специален ред за уведомяване на клиенти при наличие на основание за корекция въз основа на налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ /отм./; изпълнението на това изискване се предвижда като част от фактическия състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия.
Цитираното във въззивната жалба Решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС не е допуснато до касация по въпроса дали е налице съответствие на ОУ с изискванията на чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ.
Относно общия ред на чл. 42 от ОУ следва да се отбележи, че в него се съдържат правила на кое лице следва да се връчи съобщение при множество лица, които се явяват потребители на ел. енергия, като нито една от хипотезите не се отнася до корекциите на сметки така, както са регламентирани в ПИКЕЕ /отм./.
След като изменението през 2012 г. на чл. 98а ал. 1 т. 6 от ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, това налага допълването на заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ. Установява се, че такъв ред за уведомяване на клиента не е предвиден в ОУ на ответното дружество след измененията в ЗЕ, а ищецът е уведомен по реда на действащите ОУ. Поради това, начисляването на процесната сума от ответното дружество в тежест на ищеца е извършено в нарушение на закона и след като е липсвало основание за нейното начисляване, то същата не се дължи от ищеца.
С оглед доводите на пълномощникът на ищеца следва да се допълни, че отмяната на разпоредбите на чл. 40 – 47 от ПИКЕЕ е в сила от 14.02.2017 г., т. е. те са действащи разпоредби към момента на техническата проверка – 18.03.2016 г. Отмяната на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е в сила от 23.11.2018 г., т.е. към момента на издаване на процесната фактура – 08.01.2018 г. е действаща разпоредба.
Основателни са доводите на ищцовата страна, че не се установява отклоненията в показателите на отчетената ел. енергия да се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя. В тежест на ответното дружество е да установи способът, Ч. който количеството електроенергия е отчетено от регистър 1.8.3 на електромера, както и да докаже виновно поведение на потребителят на енергия, което не е сторено. Основанието за корекцията на сметка за потребена ел. енергия е договорно и то е налице, когато отклоненията в показателите се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, тъй като негово е договорното задължение да не въздейства върху средството за техническо измерване, в който смисъл е Решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на І т.о. на ВКС.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е уважил така предявения отрицателен установителен иск, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 664 лева за адвокатско възнаграждение. Неоснователни са доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е определено в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 4 за минималаните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 474/26.10.2018 г. по Г. д. № 432/2018 г. на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА „. Б. Е. Е., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г. П., ул. „Хр. Г. Д. № 37, да заплати на „. Е., ЕИК ***, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 664 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 280 ал. 3т. 1 пр. ІІ-ро от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.