Производството е по чл.435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на Р. Т. Г. против уведомление изх. № 6268 от 03.06.2019 г. по изп. дело № *0845 на ЧСИ-П.М.частта му, имаща характер на постановление за разноските.
В жалбата са наведени възражения и са развити подробни съображения, че обжалваното постановление в частта за разноските е незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. Изложено е по същество, че Р. Т. Г. не дължи разноски за изпълнителния процес, тъй като има качеството ипотекарен длъжник, поради което отговаря единствено до размера на обезпечението, ако изпълнението е насочено върху него. В случая изпълнението не е насочено върху ипотекирания имот, като е постигнато споразумение между взискателя и длъжника за доброволно изпълнение. Вследствие на това изпълнителното производство е спряно, длъжникът е плащал суми директно на взискателя, поради което разноските за такси на частния съдебен изпълнител не се дължат.
Насрещната страна „. Б. , в качеството ѝ на взискател, представлявана от адв. И.И. подава отговор в срок. Възразява, че жалбоподателят няма качеството ипотекарен, а солидарен длъжник, изводимо от изпълнителния лист. Оплакванията, че не се дължат разноски при доброволно изпълнение, счита за неоснователни. Иска потвърждаване на обжалваното постановление.
Постъпило е становище на частния съдебен изпълнител в подкрепа на обжалваното постановление, с което е изложено, че жалбоподателят няма качеството ипотекарен длъжник. Разноските по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се дължат от солидарните длъжни, в хипотезата на доброволно плащане към взискателя, в рамките на образуваното изпълнително дело по постигнато споразумение.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на частния съдебен изпълнител – постановление, с което частният съдебен изпълнител се е произнесъл по отговорността за разноски, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
От представените по делото доказателства се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба вх.№ 06738/07.07.2014г. на „. Б. , въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2014г., издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГКП - № 339/04.06.2014г. по ч.гр.д.№ 604/2014г. по описа на РС-С., против солидарните длъжници Н.К. Г.и Р. Т. Г. за сумата от 45 533,80 евро, дължима по договор за банков ипотечен кредит № *** от 15.12.2008г. и анекс към него от 16.06.2011г. , от които 37 007,38 евро главница, 8 526,42 евро договорна лихва за периода от 20.09.2012г. до 29.05.2014г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата и 1781,13 лева направените по делото разноски. След образуването на изпълнителния процес са изискани са справки за имущественото състояние на длъжниците и са наложени запори върху трудовото възнаграждение и върху вземанията по банкови сметки, както и възбрани върху недвижими имоти. На 16.07.2014г. са изпратени покани за доброволно изпълнение, запорни съобщения и молби за вписване на възбрани. Изводимо от справка за наличие на публични задължения от ТД на НАП е постъпило удостоверение изх.№ *68110/ 23.07.2014г., от което е се установява, че длъжникът Н.Г. има публични задължения в размер на 66,73 лева. С Разпореждане от 30.07.2014г. на основание чл.458 от ГПК е присъединена Държавата чрез НАП като взискател за сумата от 66,73 лева. На 30.07.2014г. е насрочен опис на ипотекирания в полза на взискателя имот.
С Определение № 470/06.08.2014г., постановено по гр.д.№ 604/2014г. по описа на РС-С.е спряно незабавното изпълнение на Заповед № 339/04.06.2014г. и производството по изп.д.№ 845/2014г. по описа на ЧСИ - П. М. на основание чл.420, ал. 2 ГПК. Въз основа на посоченото определение и молба от длъжниците с постановление от 03.10.2014г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство по изп.д.№ 845/2014г. С молба вх.№ 05763/05.04.2017г. взискателят е представил влезлите в сила решения по приключилото производство по чл.422 от ГПК и е поискал възобновяване на изпълнителното производство, като е посочил изпълнителни способи- запор върху вземания на длъжниците по банкови сметки и опис и оценка на ипотекирания в негова полза недвижим имот.
С молба вх.№ 07381/03.05.2017г. взискателят е представил изпълнителен лист от 18.04.2017г., издаден по гр.д.№ 80/2014г. по описа на ОС-С.срещу длъжниците Н.Г.и Р. Г., като е поискал присъединяване на вземането по изпълнителния лист за събиране в настоящето изпълнително производство. С разпореждане от 04.05.2017г. на основание чл.456 от ГПК „. Б. е присъединено като взискател по посочения изпълнителен лист. На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение по присъединеното вземане.
С молба вх.№ 12329/06.07.2017г. взискателят „. Б. е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл.432, ал.1, т.2 ГПК, като е представил сключено с длъжниците извънсъдебно споразумение от 30.06.2017г., с което към посочената дата са установени дължимите от длъжниците суми и е одобрен погасителен план, по който да бъдат погасявани. В т.9 от споразумението длъжниците са се задължили да заплатят на ЧСИ дължимите обикновени и порпорционални такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.
На основание постъпилата молба от взискателя, с постановление от 31.07.2017г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното производство, като е вдигнал наложените запори по банкови сметки и трудово възнаграждение на Н.Г..
С молба вх.№ 07072/31.05.2019г. длъжникът Н.Г.е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С постановление от 03.06.2019г. съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение, като е приел, че от образуването на производството до настоящия момент не е изтекъл срок по-голям или равен на предвидения в чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, в който да не са извършвани изпълнителни действия, а при спиране на производството по изпълнителното дело, съгласно чл.61,ал.1,изр.1 от ГПК спират и всички започнали да текат, но неизтекли срокове, а съгласно изречение второ-спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството. В настоящия случай производството е било спряно от 18.10.2014г. до 05.04.2017г. и в периода от 10.08.2017г. до настоящия момент.
С обжалваното уведомление изх.№ 6267/03.06.2019г. съдебният изпълнител е уведомил длъжниците, че за приключване на производството по изп.д.№ 845/2014г. следва да заплатят сума в размер на 7 262,84 лева, от които 66,73 лева публични държавни вземания; 216 лева с ДДС -такси по т.4 от ТТРЗЧСИ за 18 бр. уведомления; 72 лева с ДДС - такси по т.10 от ТТРЗЧСИ за вдигане на 4 бр. възбрани; 6822,13 лева с ДДС - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ; 48 лева с ДДС -допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ за ДТ за заличаване на 4 бр.възбрани; 37,98 лева с ДДС -допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ за пощенски разходи.
При така установеното от фактическа стана настоящият съдебен състав намира следното:
В разглежданата хипотеза Н.Г.и Р. Г. имат качеството солидарни длъжници, като в рамките на изпълнителния процес имат качеството обикновени другари. Всеки от тях има самостоятелно процесуално положение, но се ползва от общите факти и извършените общи процесуални и извън процесуални действия, в това число плащанията в погашение на солидарното задължение. В случая по постигнато споразумение изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя по отношение на двамата солидарни длъжници, като преди това е било спряно на основание чл. 420, ал. 2 ГПК с определение на съда. След възобновяване на производството, с постановление от 07.04.2017г. единствените изпълнителни действия, които са извършени са присъединяването на взискател на основание чл.456 от ГПК с разпореждане от 04.05.2017г. въз основа на изпълнителен лист от 18.04.2017г., издаден по гр.д.№ 80/2014г. на РС-С..
Въззивният съд счита, че след присъединяването на кредитор и налагането на запори, извършено на 07.04.2017г., които действия представляват същински изпълнителни действия, съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК до подаването на молба от длъжника Н.Г., с вх.№ 07072/31.05.2019г., с която е поискано прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила "перемпция", не са извършвани други същински изпълнителни действия.
В този период изпълнителното дело е било спряно по искане на взискателя. Спирането на изпълнението, в случаите когато става по волята на взискателя, не се отразява на теченето на срока по чл. 433, ал. 1 т.8 ГПК. Перемпция е санкция за бездействие на взискателя и не би могла да настъпи само ако взискателя няма възможност да действа - такива са всички хипотези на спиране по чл. 432, ал. 1 ГПК, с изключение на хипотезата на т. 2 от посочената разпоредба. Когато самото спиране е в резултат от волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на двегодишния преклузивен срок взискателят не поиска възобновяване, и то чрез конкретно изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването на фактически състав на основанието за прекратяване. Да се допусне и в хипотеза на спиране по искане на взискателя да не тече срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, означава да се предостави възможност на взискателя да поддържа безкрайно изпълнителното дело в състояние на висящност, а както е посочено и в мотивите на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС изпълнителния процес не може да съществува сам за себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
При това положение, след като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо нито един от солидарните длъжници, в продължение на повече от две години, считано от последното същинско изпълнително действие, то изпълнителното производство е прекратено спрямо двамата солидарни длъжници, поради т.нар. "перемпция", която е настъпила по силата на закона, а съдебният изпълнител е следвало да прогласи вече настъпилото прекратяване, след установяване настъпването на съответния правнорелевантен факт. Относно разноските по делото в обжалваното уведомление за разноски № 6267/03.06.2019г. , с оглед прекратяване на изпълнителното производство поради "перемпция", длъжникът не дължи посочените в уведомлението разноски и същите следва да останат за сметка на взискателя на основание чл.79, ал.1, т.2 ГПК, съгласно която разпоредба длъжникът не дължи разноски, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, какъвто е настоящият случай.
Така мотивиран ОС-С.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА уведомление изх. № 6268 от 03.06.2019 г. по изп. дело № *0845 на ЧСИ-П. М.частта му, имаща характер на постановление за разноските, по силата на която Р. Т. Г., ЕГН *, като солидарен длъжник с Н.К.Г., следва да заплати: 216/ двеста и шестнадесет/ лева- такси по т.4 от ТТРЗЧСИ за 18 бр. уведомления; 72/ седемдесет и два/ лева -такси по т.10 от ТТРЗЧСИ за вдигане на 4 бр. възбрани; 6822,13/ шест хиляди осемстотин двадесет и два лева и тринадесет стотинки/ лева - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ; 48 / четиридесет и осем/ лева -допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ; 37,98/ тридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ лева -допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ за пощенски разходи.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: