И за да се произнесе,взе в предвид следното:
Производството е по чл.140ал.1 ГПК.
Окръжният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2282/20.05І.2019год. от „. И.Е.,ЕИК 120564116, П. и управлявано от И. С. С.(присъединен кредитор по изпълнително дело №481/2019година на ЧСИ С. Д.), депозирана чрез процесуалния представител адв.Ст. Х. с която срещу ответника Ю. Р. С. (друг присъединен кредитор по изпълнителното дело), с ЕГН * и „.О., П. от А. Д. Т. и С. Д. Т. - длъжник по същото изпълнително дело, са предявени в обективно и субективно съединение искове, с правно основание чл.464,ал.1 от ГПК за оспорване част от вземанията на присъединения кредитор Ю. С., предявени по повод извършено разпределение на постъпила сума от публична продан по същото дело, с искане да се признае за установено по отношение на Ю. Р. С. и „.О., че не съществуват претендираните по изпълнително дело № 481/2017година по описа на ЧСИ Соня Димитрова,рег.№917 и район на действие Смолянския окръжен съд вземания за сумата 20 000 лева - присъдена главница по изпълнителен лист от 22.12.2014 г., издаден по ч. Г. д. № 1214/2014 г. по описа на Смолянския Районен съд; лихви и разноски в общ размер 3 916 лева по изпълнителен лист от 22.12.2014 г., издаден по ч. Г. д. № 1214/2014 г. по описа на Смолянския Районен съд; 5 187 лева - съдебни разноски по изпълнителен лист от 11.05.2015 г., издаден по Г. д. № 7/2015 г. по описа на Смолянския Окръжен съд и сумата 46 897 - главница по изпълнителен лист от 11.05.2015 г., издаден по Г. д. № 7/2015 г. по описа на Смолянския Окръжен съд.
Изложени са фактически твърдения, че на 10.12.2015година между първия ответник - кредитор и втория ответник - длъжник е сключено споразумение за доброволно погасяване на паричните задължения на ответното дружество, произтичащи от подписан между тях договор за заем на 29.12.2008година, първия ответник - като заемодател и втория ответник - заемател, относно присъдени суми съответно по изпълнителен лист от 22.12.2014г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч. Г. д. № 1214/2014г. по описа на Смолянския Районен съд, с който „ДИКАС” О. е осъден да заплати на Ю. С. сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва считано от 19.12.2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и направените разноски по делото в размер 400 лева; сумите присъдени по изпълнителен лист от 11.05.2015г., издаден въз основа на влязло в сила решение по Г. д. № 7/2015г. по описа на Смолянския Окръжен съд, с който „ДИКАС” О. е осъдено да заплати на Ю. С. сумата 99 000 лева главница; обезщетение за забава в размер 30 675.75 лева за времето от 23.01.2012г. до 23.01.2015г„ направените разноски по делото в размер 5 187.03 лева, законната лихва върху главницата от 99 000 лева, считано от 23.01.2015г. до окончателното погасяване на главницата и сумите присъдени с изпълнителен лист от 13.07.2015г. , издаден въз основа на влязло в сила решение по Г. д. № 140/2015г. по описа на Смолянски Районен съд, с който„ДИКАС” О. е осъдено да заплати на Ю. С. сумата 1 530 лева направени разноски по делото. Обосновава претенцията с твърдения за извършени от дружеството длъжник плащания на кредитора сума в размер на 76 000 лева - чрез девет банкови превода и с платената от дружеството - длъжник сума на 10.12.2015 г. - 20 000 лева е погасена изцяло главницата по изпълнителен лист от 22.12.2014 г., издаден по ч. Г. д. № 1214/2014 г. по описа на Смолянски Районен съд; с плащането на 15.03.2016 г. в размер на 15 000 лева са погасени лихвите и разноските в общ размер 3 916 лева по изпълнителен лист от 22.12.2014 г., издаден по ч. Г. д. № 1214/2014 г. по описа на Смолянски Районен съд, с което всички вземания на първия ответник по този изпълнителен лист са погасени към 15.03.2016 г. Към 15.03.2016 г., след погасяване на вземанията по първия изпълнителен лист, от извършените от длъжника две плащания (в общ размер 35 000 лева) е налице остатък от 11 084 лева. С част от тази сума съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД са погасени присъдените съдебни разноски в размер 5 187 лева по изпълнителен лист от 11.05.2015 г., издаден по Г. д. № 7/2015 г. по описа на Смолянски Окръжен съд. С останалата част от тази сума - 5 897 лева към 15.03.2016 г., се погасява част от главницата по изпълнителен лист от 11.05.2015 г., издаден по Г. д. № 7/2015 г. по описа на Смолянски Окръжен съд съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. С останалите плащания на длъжника - в общ размер 41 000 лева се погасява част от главницата по изпълнителен лист от 11.05.2015 г., издаден по Г. д. № 7/2015 г. по описа на Смолянски Окръжен съд. Обосновава правния си интерес с претендиране от първия ответник на вече погасени(несъществуващи вземания), с което се засягат правата на кредиторите на същия длъжник-конкуретни взискатели в изпълнителния процес и за ищеца съществува опасност вземането му да стане в една или друга степен неудовлетворено, поради факта, че при разпределението на сумите от осребряване имуществото на длъжника, кредиторът с несъществуващо вземане ще получи сума, която би била разпределена между останалите взискатели от същия ред.
В законоустановения срок по чл.131, ал. от 1 ГПК ответникът Ю. С., чрез пълномощника си адв.Л. Й. С. депозира писмен отговор вх.№ 3245/ 23.07.2019год. на исковата молба, с който поддържа процесуална недопустимост на предявените обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове, обоснован с твърдения за липса на правен интерес за ищеца, като счита, че нито ищецът, нито ответницата са легитимирани да участват в конкретното разпределение и не е следвало да бъдат включвани в списъка на кредиторите участващи в това разпределение. Счита също, че процесното разпределение е на сума, постъпила от продажба на собствен имот на физическите лица длъжници по същото изпълнително дело - К. Т., С. Т. и А. Т., срещу които длъжници и ищецът, и ответницата С. нямат предявени вземания за събиране по изпълнителното дело, а отделно от това продаденият на публична продан имот е бил ипотекиран от неговите собственици - физически лица, с редовно учредена договорна ипотека за обезпечаване вземането на трето лице-кредитор по същото изпълнително дело- "Б. ДСК", срещу трето лице - длъжник „.О. и с евентуалното уважаване на предявените искове няма да бъде защитено никакво право на ищеца, свързано и произтичащо от процесното разпределение, както и нарушено с него, защото няма възможност ищецът да получи суми от това разпределение, какъвто е смисълът на разпоредбата на чл.464,ал.1,изр.2 и 3 от ГПК,с което се обосновава липсата на реален правен интерес за завеждане делото.
Признава описаните в исковата молба обстоятелства относно приложеното към исковата молба споразумение, както и извършваните от дружеството ответник плащания сума в общ размер 76 000 лева.
Оспорва фактическите твърдения относно размерите на актуалните вземания на Ю. С. по четирите искови претенции, релевирани с петитума на исковата молба. Оспорва, че с част от общо платената сума 76 000 лева не е погасен нито един лев от общо присъдената главница в размер 99 000 лева по цитирания в предходното изречение изпълнителен лист и сочи, че с твърдяната сума от 46 897 лева всъщност не е погасена главница, а са погасени начислени присъдени законни лихви върху главницата до 22.04.2019 г., които не са предмет на исковата молба, а съответно и на делото.Изчислението с исковата молба на размера на действително погасените присъдени законни лихви върху главницата с процесния изпълнителен лист не се основава нито на фактите по делото, нито на закона, нито на задължителната съдебна практика на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.76, ал.2 от ЗЗД.
Поддържа становище, че актуалните размери на отделните вземания на ответницата Ю. С. срещу втория ответник са посочени в изричната й молба до ЧСИ С. Д. от 22.04.2019 г., макар и несвоевременно заведена от същия ЧСИ, с дата 25.06.2019 г.поради извършено доброволно погасяване от втория ответник на част от процесните негови задължения към първия ответник и вече не съществуват вземанията по т.1, 2 и 3 от петитума на исковата молба. Твърди се изцяло неоснователност на иска по т.4 от петитума на исковата молба, че не съществува вземане за претендираната от първия ответник срещу втория ответник част от главницата до размер 46 897 лева от общия размер на главницата 99 000 лева по изпълнителния лист от 11.05.2015 г. по Г.д.№ 7/2015 г. на СОС. Моли окръжния съд да върне исковата молба като непопустима и прекрати производството по делото, алтернативно да отхвърли изцяло иска по т.4 от петитума на исковата молба - че не съществува вземане за претендираната от първия ответник срещу втория ответник част от главницата до размер 46 897 лева от общия размер на главницата 99000 лева по изпълнителния лист от 11.05.2015 г. по Г.д.№ 7/2015 г. на СОС, като неоснователен.
Претендира при условията на чл.38, ал.2, във вр.с ал.1, т.З от Закона за адвокатурата присъждане на дължимия адвокатски хонорар, определен върху база 2810 лева съгласно чл.7, ал.2, т.З от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за оказана безплатна правна помощ на ответницата Ю. С., негова съпруга. При евентуално разглеждане на спора по същество поддържа, че ищецът и ответницата не са били конкуренти в конкретното разпределение, дало повод за завеждане на настоящото дело, поради което евентуално положително решение по иска на ищеца не би могло да създаде никаква правна предпоставка той да получи суми от конкретно извършеното разпределение, какъвто е смисъла на тази искова защита съгласно разпоредбите на чл.464, ал.1, изречения 2 и 3 от ГПК, а и разпределените суми с процесното разпределение са вече изплатени на правоимащите лица, като по отношение на тези плащания евентуално положително решение по настоящото дело не може да внесе никаква промяна.
Поддържа също така, че при анализ на баланса между приетите за събиране вземания по процесното изпълнително дело и максимално възможния размер на постъпили суми от публична продан на имуществата на длъжниците, срещу които е насочено изпълнението нито ищецът, нито първата ответница имат някакъв шанс като хирографарни кредитори да стигнат до участие в реално разпределение в тяхна полза на постъпили суми за,тъй като изпълнителното дело се намира вече във фаза при която евентуалните постъпления от продажбата на всички имоти, които са издирени и са предмет на изпълнението няма да могат да погасят изцяло дори само обезпечените с ипотеки вземания на кредитора Банка ДСК, които вече са в размер близо два милиона лева и размерът им непрекъснато нараства, тъй като в голямата си част са лихвоносни. Отделно от тях стоят за събиране и привилегированите публични държавни и общински вземания в размер над 180 000 лева, размерът на които също непрекъснато нараства, тъй като в голямата си част също са лихвоносни. Отделно стоят за събиране и дължимите на съдебния изпълнител немалки по размер такси по изпълнението.
Поддържа също така,че ищецът е наясно, че действителен спор за сумата 76000 лева няма и че при една реална конкуренция между него и първата ответница при евентуално разпределение на постъпили суми от принудително изпълнение срещу длъжника „. О. Ю. С. няма да допусне да участва с несъществуващо вземане и такова нещо в отношенията им вече се е случвало по-рано по друго изпълнително дело, по което те са съкредитори на длъжника „. О.. В такава именно реална конкуренция се намират двете страни при извършеното разпределение на суми, постъпили от публична продан на имот на длъжника „. О. по изп.дело № 161/2016 г. на ЧСИ Т. В. на 07.02.2019 г., защото тези две страни имали реална възможност да получат суми при това разпределение, макар и само като хирографарни кредитори. Тогава Ю. С. внася по това дело преди разпределението от 07.02.2019 г. изрична молба, с която уточнява претендирания от нея актуален размер, с който желае да участва в разпределението, невключващ вземането за сумата 76000 лева.
Твърди също, че първата ответница внася такава молба и по изп.дело № 481/2017 г. на ЧСИ С. Д. на 22.04.2019 г. т.е. преди обявяването на разпределението от 24.04.2019 г., но тогава ЧСИ Д., изхождайки от факта че вече е изготвила разпределението още на 18.04.2019 г., че сумата за разпределение е малка, че в разпределението участват само кредитори с привилегии и с милионни вземания, че сумата не е от продажба на имот на длъжника „. О., а от продажба на имот на други длъжници срещу които ищецът и първата ответница нямат вземания, че актуалният размер на вземането на последната няма как да повлияе на реално извършеното разпределение на сумата, че така или иначе хирографарните кредитори няма да могат да удовлетворят вземанията си дори и след продажбата на всички имоти по това изпълнително дело е решила да не входира молбата й като безпредметна на този етап и да не преработва изготвеното вече разпределение, недопускайки, че е възможно някой кредитор да се възползва от този пропуск. Разбирайки, че има кредитор, който е решил да се възползва от този пропуск завежда молбата на Ю. С. от 22.04.2019 г., но с дата 25.06.2019 г. Последната би могла да внесе молбата си по ИД № 481/2017 г. на ЧСИ С. Д. и по-рано, но очаква евентуално да получи разпределената й на 07.02.2019 г. сума по изп.дело № 161/2016 г. на ЧСИ Т. В. и да приспадне и нея от вземането си. Тази сума съответно не постъпи, тъй като определеният за купувач на имота по това изпълнително дело - кредиторът „. И. Е., ищец по настоящото дело не внася в срок предложената от него наддавателна сума и съответно не плати и определената сума за Ю. С. с това разпределение. Предвид висящност на Тълкувателно дело № 3 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, от съществено значение за правилното определяне на размера на погасените от втория ответник задължения към първия ответник, а от там и за актуалния размер на оставащите за погасяване вземания на Ю. С., последнатаправи искане за присъединяване по делото с всички суми по издадените й изпълнителни листове против втория ответник, за да може на тази основа да се направят законосъобразни изчисления на погасените вземания с внесените от втория ответник суми в нейна полза, когато възникне реална предпоставка да участва в разпределение на постъпили суми по процесното изпълнително дело на ЧСИ С. Д. и се изчаква вземането да бъде актуализирано максимално близо до деня на разпределението от 24.04.2019 г. за да могат по-точно да бъдат изчислени присъдените лихви, както и да излезе важното за случая тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по ТД № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, от който пропуск ищецът се възползва.
Ето защо счита, че дори ищецът да има формално основание да иска да бъде приведен размера на вземането на първата ответница, с което тя е присъединена като кредитор с актуалният размер на вземането си, той може да постигне тази своя цел и без да завежда настоящото дело, тъй като на него му е добре известно че няма спор относно доброволно погасената от втория ответник сума, която вече е била предмет на отношения между същите страни по друго изпълнително дело, малко преди това през тази година. Следвало да поиска от ЧСИ Соня Димитрова да укаже на Ю. С. да посочи актуалния размер на вземането си още повече, че до реална конкуренция между вземанията на ищеца и нея в рамките на това изпълнително дело никога няма да се стигне, тъй като очакваните постъпления на суми от продажбата на имотите предмет на принудителното изпълнение не могат да покрият само обезпечените с ипотеки вземания на кредитора Банка ДСК, които наближават два милиона и продължават на нарастват, а извън тях има още и привилегировани публични държавни и общински вземания за над 180000 лева, които също и продължават да нарастват. Претендира при евентуално частично или цялостно уважаване на иска на ищеца да не му се присъждат никакви разноски, поради недобросъвестното завеждане на настоящото дело не с цел защита на конкретно нарушено реално право на ищеца, а с единствената цел да бъдат причинени преки имуществени вреди, както и неизбежните за такъв случай неимуществени страдания и неудобства на първата ответница за сметка на получаване от ищцовата страна на имуществена облага, нямаща нищо общо с предмета на спора.
Към писмения отговор се прилага удостоверение изх.№11106 от 18.07.2019година, по изп.дело №481/2017година по описа на ЧСИ С. Д., от което е видно,че Ю. С. е присъединен взискател по посоченото изпълнително дело.Според посоченото в удостоверението проведена е публична продан на недвижим имот,собственост на длъжниците С. Д. Т., А. Д. Т. и К.Ст. Т., който имот е първа по ред ипотека в полза на взискателя "Банка ДСК"ЕАД,поради което получената от продажбата сума еразпределена ипреведена в полза на ипотекарния кредитор банка ДСК и на Община С. за погасяване дължимите данъци за имота,съгласно реда в чл.136 от ЗЗД.ЧСИ уведомява,че останалите имоти, продавани по изпълнителното дело са с ипотека в полза на банка ДСК,което й дава качеството на привилигирован кредитор.Посочено е още,че продажбата е на имущество ,собственост на длъжниците - физически лица С. Д. Т., А. Д. Т. и К. Ст. Т., на които Ю. С. не е взискател, поради което и суми за нея не са разпределени по делото.
След като провери редовността на разменените между страните книжа,Смолянският окръжен съд счита,че така предявения иск е процесуално недопустим, поради което ще следва производството по делото да бъде прекратено.
Искът по чл.464 ал.1 ГПК - отрицателен установителен иск е защитно средство на истинският кредитор. По него взискателят може да се позове на всякакви факти, които изключват, унищожават, или погасяват оспорваното притезание, като искът се предявява срещу длъжника и привидния кредитор. Следователно с иска се оспорва вземането на привидния кредитор към длъжника, т.е. оспорва се привидното между тях правоотношение.
В настоящия процес не са наведени твърдения за привидност на правотношенията между ответниците. Не се оспорва и самото правоотношение между ответниците, възникнало на основание присъдени суми по изпълнителни листове, издадени въз основа на заповеди за незабавно изпълнение по издадени въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч. Г. д. № 1214/2014г. по описа на Смолянски Районен съд, суми присъдени по изпълнителен лист от 11.05.2015г., издаден въз основа на влязло в сила решение по Г. д. № 7/2015г. по описа на Смолянски Окръжен съд и суми присъдени с изпълнителен лист от 13.07.2015г. издаден въз основа на влязло в сила решение по Г. д. № 140/2015г. по описа на Смолянския Районен съд. Позовава се на споразумение, в изпълнение на постигнатата договореност, по силата на която длъжникът „ДИКАС” О. е платил на кредитора Ю. С. сумата 76 000 (седемдесет и шест хиляди лева), чрез девет банкови превода, конкретизирани по дати и размер.Твърди още,че взискателите по изп. дело № 481/2017г. по описа на частен съдебен изпълнител per. № 917 са призовани за предявяване на разпределение по чл. 460 от ГПК, на 24.04.2019г. и че от предявеното на тази дата разпределение на събраната по делото първия ответник - като взискател по делото - участва в разпределението с целия размер на присъдените му вземания, вкл. начислените върху главниците лихви, като общата сума, с която този взискател участва в разпределението е 208 821.99 лева, като счита,че ЧСИ не е съобразил извършените от длъжника междувременно плащания в общ размер на 76 000 лева с банкови преводи и обосновава правния си интерес от предявяване на иска с претендирани от първия ответник на вече погасени, несъществуващи негови вземания, с което се засягат правата на кредиторите на същия длъжник, конкурентни взискатели в изпълнителния процес.
Следователно видно от съдържанието на исковата молба, претенцията изцяло се основава на частичното изпълнение на споразумението между ответниците, чрез плащането на суми в общ размер на 76 000 лева, която сума се твърди,че не е съобразена в изпълнителния процес при изчисляване на задълженията на длъжника към взискателя С..
Следователно дружеството ищец не оспорва разпределение на сумите извършени от ЧСИ С. Д., не счита същото за неправилно, а предполага, че претендирането от първия ответник на вече погасени, т.е. несъстествуващи негови вземания засяга правата на кредиторите на същия длъжник, които са конкурентни взискатели в изпълнителния процес и за него съществува опасност вземането му да остане в една или друга степен неудовлетворено, поради факта, че при разпределението на сумите от осребряване на имуществото на длъжника кредиторът с несъществуващо вземане ще получи сума, която иначе би била разпределена между останалите взискатели от същия ред.
Окръжният съд намира за необходимо да отбележи, че отрицателният установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на всеки от взискателите в изпълнителното производство срещу включване в разпределението по чл. 460 ГПК на вземане на друг взискател към общия длъжник и цели да защити всеки от взискателите именно срещу включване в разпределението по чл. 460 ГПК на недължимо вземане на всеки друг взискател спрямо длъжника. Достатъчно за легитимацията на страните е взискателят - ищец и взискателят - ответник да са основен и/или присъединен кредитор, с претендирани в определен размер и основание вземания. Ищецът по иск по чл. 464 ГПК може да предяви без ограничения всякакви възражения, включително и такива, основани на факти, настъпили преди издаването на изпълнителното основание- чл. 464, ал.2 ГПК.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка да реализира своето собствено право. Само при установено защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита, чрез отрицателния установителен иск ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право в партимониума на ответника. Установяването на защитимото право е само за доказване на правния интерес от провеждането на отрицателния установителен иск. Защитимото право не е предмет на спора по делото, поради което не е предмет на доказване. Право на ищеца е да прецени в какъв обем да реализира защита на правата си, като посредством решението по отрицателния установетелен иск се разрешава съществуващия спор между страните.
При липса на правен интерес производството се прекратява.
Настоящият състав счита,че в настоящият случай ищецът няма интерес от предявеният иск по чл.464 от ГПК, тъй като на практика видно от представеното към писмения отговор на ответника Ю. С. удостоверение по изпълнително дело №481/2017година по описа ЧСИ С. Д., предмет на публичната продан е имот собственост на длъжниците С. Т.,А. Т. и К. Т.-апартамент №10, който имот е с първа по ред ипотека в полза на взискателя, получената сума от продажбата вече е разпределена и преведена в полза на ипотекарния кредитор "Банка ДСК"ЕАД и Община С. - за погасяване дължимите данъци за имота, както и е посочено,че останалите имоти продавани по изпълнителното дело са с ипотека в полза на банката, което й дава качеството на привилегирован кредитор.
В настоящия случай ищецът по предявения отрицателен установителен иск не оспорва присъдено вземане в полза на първия ответник, присъединен взискател в изпълнителното производство, срещу общия длъжник – втория ответник.
В тази връзка следва да се отбележи, че е без значение какви са задълженията на дружеството длъжник към всички визскатели, тъй като от обсъденото по-горе доказателство е видно,че на същите не се разпределят суми, поради изчерпване на сумата за кредиторите с привилегиите по чл. 136, ал.1, г.1-3 от ЗЗД, този факт е без значение. Поради това не може да се приеме, че техните права са накърнени. Още по - малко този факт ще попречи на удовлетворяването им като кредитори, тъй като последното зависи от събраните суми в хода на изпълнението. Към настоящия момент ЧСИ сочи,че в разпределението Ю. С. е включена в изброяването на всички визскатели по делото за вземанията срещу всички длъжници, в това число и срещу длъжниците-юридически илца-Ани-Ачи Е. и Дикас- С Е. и Дикас О., подобно на взикателите ТД на НАП Пловдив и „. И.Е.,като получената сума от продажбата на ипотекирания имот е разпределена и преведена в полза на ипотекарния кредитор - банката и за погасяване дължими данъци на Община С. поради което съдът намира, че предявените в обективно и субективно съединение искове се явяват процесуално недопустими.
С присъединяването на кредитор с изпълнителни листове във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател се цели удовлетворяването на встъпилия кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес. В случая обаче е установено,че е продаден имот на длъжниците С. Т.,А. Т. и К. Т., на които Ю. С. не е взискател и не е извършено разперделение на суми в нейна полза. Защитата на конкуриращия взискател, какъвто твърди, че е ищецът, е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 464 от ГПК ,като предявяването на установителния иск е обусловено от наличието на правен интерес да отрече съществуването на вземането на конкуриращия ги при удовлетворяване на вземането им друг взискател. Доколкото в разглеждания случай нито ищецът, нито първия ответник са привилегировани кредитори, събирането на вземането не е обусловено от присъединяването на първия ответник Ю. С..
С оглед на изложеното, дори вземането на Ю. С. да съществува, същата не се явява конкуриращ взискател по отношение на вземането на ищеца, който също не участва в разпределението на осребрената в изпълнителното производство сума, не получава предпочтително удовлетворение преди този взискател, поради което за същия липсва правен интерес да оспори вземането с иск по чл. 464, ал.1 от ГПК, който не би довел до търсената от тях защита. С оглед липсата на тази изискуема предпоставка, обуславяща допустимостта на предявения иск по чл. 464 ал1. от ГПК, същият се явява процесуално недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на спора и тъй като са своевременно поискани следва да бъде възложено в тежест на ищцовото дружество дължимо адвокатско възнаграждение на адв.Лилян Сираков за осъщественото от него процесуално представителство на съпругата си Ю. Р. С. на основание чл.38,ал.2 от ЗА във връзка с чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата – сума в размер на 2 810 лева(две хиляди осемстотин и десет лева).
Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по Г.д.№47/2019година по описа на Смолянски окръжен съд, като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА“. И.Е.,ЕИК 120564116, П. и управлявано от И. С. С. да заплати на адв.Лилян Сираков възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство на съпругата си Ю. Р. С. на основание чл.38,ал.2 от ЗА във връзка с чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата 2810 лева(две хиляди осемстотин и десет лева).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: